Р Е Ш Е Н И Е№7

гр. Ш., 22.01.2014 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Свилен Станчев

Йордан Димов

при секретар А.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 707 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 683 от 28.08.2013 г., постановено по г. д. № 598 по описа на Ш.ския районен съд за 2013 г., първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 834026 369, със седалище и адрес на управление гр. Д, ул. “3-ти март”, № 59, представлявано от управителя Р. Р. Р. срещу “Североизточно държавно предприятие” ДП, ЕИК 201617412, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”П.”, № 1, иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 48.93 лв., представляваща законна лихва за периода от 11.01.2010 г. до 29.06.2011 г., като неоснователен. Решението е постановено при привлечено, на основание чл. 219, ал.1 от ГПК, трето лице помагач на страната на ответника “Североизточно държавно предприятие” ДП – ТП “Държавно ловно стопанство Б.”, Булстат 201 6174120130 със седалище и адрес на управление гр. Б., обл. Д, общ. Б., ул. “Ч. м.”, № 26, ет.2, представлявано от директора К. Д. Т..

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоин- станционното производство, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно и необосновано. Според него районният съд, неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл.31 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги (ОУ), като е приел че 30-дневния срок за плащане тече не от датата на фактурирането, както изрично е посочено в чл.31, ал.2 от ОУ, а от датата на получаване на фактурата. Според жалбоподателя получаването на фактурата от потребителя не е елемент от фактическия състав, който обуславя задължението за плащане на ползваната услуга. С неизпращането, респективно неполучаването на фактурата не освобождава длъжника от задължението му. С оглед на това моли възззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да признае че ответникът “Североизточно държавно предприятие” ДП му дължи сумата от 48.93 лв. по издадената заповед за изпълнение, както и направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна “Североизточно държавно предприятие” ДП изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Третото лице помагач на страната на ответника – ТП “Държавно ловно стопанство Б.” е депозирало становище, в което изразява становище, че обжалваното решение е недопустимо. В случай, че въззивният съд не възприема тезата за недопустимост на решението излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността на обжалваното решение.

След като обсъди доводите изложени в жалбата и отговорите на въззиваемите страни и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Преди да предяви иска си пред Ш.ския районен съд, ищецът, на 11.12. 2012 г. е заявил вземането си за 48.93 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 11.01.2010 г. до 29.06.2011 г., начислена върху стойността на несвоевременно заплатени ВиК услуги, ползвани от ответника. по реда на чл. 410 и посл. от ГПК. Въз основа на заявлението е образувано ч. т. д. № 4334 по описа на ШРС за 2012 г. и е издадена Заповед № 2644 за изпълнение на парично задължение от 12. 12.2012 г., с която е разпоредено длъжникът “Североизточно държавно предприятие” ДП, гр. Ш. да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2012 г. и направените деловодни разноски. На 14.01.2014 г. длъжникът, на основание чл. 414 от ГПК, е депозирал възражение, във визирания от разпоредбата срок. Предвид на това районният съд, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, е указал на ищеца да предяви иск относно вземането си. Ищецът е получил съобщението на 30.01.2013 г. Исковата молба е постъпила на 04.03.2013 г., а видно от пощенското клеймо искът е подаден на 01.03.2013 г.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Д иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е процесуално недопустим, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Заявителят е получил съобщението за постъпилото възражение и указание за предявяване на установителен иск на 30.01.2013 г. Съгласно чл.60, ал.3 от ГПК срокът който се брои по месеци изтича на съответното число от последния месец, а ако последния месец няма съответното число, срокът изтича в последния ден на този месец. Следователно срокът е изтекъл на 28.02.2013 г., който не е почивен ден. Исковата молба, видно от пощенското клеймо на плика е подадена на 01.03.2013 г., т. е след изтичането на установения, с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, срок. Този срок е преклузивен и неговото неспазване води до преклудиране възможността да се предяви от заявителя установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Правното действие настъпва автоматично с изтичане на срока, посочен в правната норма. Исковата молба е подадена след изтичане на едномесечния срок, поради което се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Районният съд, въпреки установеното с разпоредбата на чл.7 от ГПК служебно начало, не е осъществил контрол за спазването на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано.

Предвид гореизложеното, предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Д установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е недопустим. С оглед на това като се произнесъл по него Ш.ският районен съд е постановил едно недопустимо решение, поради което то следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК на “Североизточно държавно предприятие” ДП следва да се присъдят направените разноски за въззивната инстанция в размер на 150.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва Решение № 683 от 28.08.2013 г., постановено по г. д. № 598 по описа на Ш.ския районен съд за 2013 г., и прекратява производството, образувано по подадената от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 834026 369, със седалище и адрес на управление гр. Д, ул. “3-ти март”, № 59, представлявано от управителя Р. Р. Р. искова молба с рег. № 3486 от 04.03.2013 г. срещу “Североизточно държавно предприятие” ДП, ЕИК 201617412, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”П.”, № 1, представлявано от директора Й. Р.Р..

Осъжда “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 834026 369, със седалище и адрес на управление гр. Д, ул. “3-ти март”, № 59, представлявано от управителя Р. Р. Р. да заплати на “Североизточно държавно предприятие” ДП, ЕИК 201617412, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.”П.”, № 1, представлявано от директора Й. Р.Р., сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляващи направените от държавното предприятие деловодни разноски във въззивната инстанции.

Решението е постановено при привлеченно, на основание чл. 219, ал.1 от ГПК, трето лице – помагач на страната на ответника “Североизточно държавно предприятие” ДП, гр. Ш. – ТП “Държавно ловно стопанство Б.”, Булстат 20161741201 30 със седалище и адрес на управление гр. Б., обл. Д, общ. Б., ул. “Ч. м.”, № 26, ет.2, представлявано от директора К.Д.Т...

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.