Решение по Търговско дело 53/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е№49

Гр.Шумен 04.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Йордан Димов

при участието на секретар С.М. като разгледа докладваното от Свилен Станчев В. търг. дело № 53 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по въззивна жалба на “Е. л.” ЕООД гр. Б. срещу решение № 340 от 07.11.2013 г. по гр. дело № 309/2013 г. на Новопазарския районен съд. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил следните предявени от дружеството срещу ЕТ “Ахат 42 ТР-А. А..” искове: иск с правно основание чл. 12 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 10 000 лева, изплатени като неустойка по предварителен договор; иск с правно основание чл. 12 във вр. с чл. 55 от ЗЗД за 14 081.98 лева; алтернативно предявен иск с правно основание чл. 87 ал. 1 във вр. с чл. 55 от ЗЗД за сумата от 14 081.98 лева; и алтернативно предявен иск с правно основание чл. чл. 88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за неправилност на решението, като оспорва направените в него материалноправни изводи, и моли въззивния съд да го отмени като уважи предявените искове.

Препис от жалбата е връчен на ответника – въззиваема страна в настоящото производство, който не е представил отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Като разгледа спора по същество, въззивният съд съобрази следното:

Пред първата инстанция са предявени следните обективно съединени искове:

1. иск с правно основание чл. 12 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди вследствие недобросъвестно поведение на ответника по време на сключване на договор, в размер на 10 000 лева; и кумулативно съединен с него иск с правно основание чл. 55 предл. 2 от ЗЗД, за връщане от ответника на ищеца на сума за договорена цена в размер на 14 081.98 лева, получена от ответника на неосъществено правно основание.

2. при условията на евентуалност спрямо тези два иска – иск с правно основание чл. 88 във вр. с чл. 87 ал. 1 и чл. 55 от ЗЗД, за връщане на платена цена по предварителен договор в размер на 14 081.98 лева, дължима поради отпаднало правно основание, предвид твърдяното от ищеца разваляне на предварителен договор; и кумулативно съединен с него иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева – вреди вследствие твърдяно от ищеца неизпълнение на предварителния договор от ответника.

Въззивният съд приема двете групи искове като съединени при условията на евентуалност, с оглед изричното искане, формулирано в исковата молба, съдът да се произнесе по втората група претенции в случай, че “не приеме за установено наличието на преддоговорна отговорност”, т. е. в случай че отхвърли иска с правно основание чл. 12 от ЗЗД.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът “Е. л.” ЕООД е заплатил по банков път на ответника ЕТ “Ахат 42 ТР-А. А..” парична сума в общ размер 14 081.98 лева, на две плащания: сумата от 4000 лева с преводно нареждане от 09.12.2012 г. и сумата от 10 081.98 лева с преводно нареждане от 14.11.2012 г. (гр. дело № 309/2013 л. 8-9). Не се спори относно обстоятелството, че сумата е била преведена за покупка на собствено на ответника МПС – товарен автомобил влекач марка DAF модел модел XF 95.430 шаси XLRTE47XS0E608930. Това е видно и от съставената от ответника фактура № 2944 от 14.11.2012 г., в която е описано моторното превозно средство, и е положен подпис на лице, отговорно за стопанската операция, от името на доставчика (л. 7). Безспорно е установена собствеността на ответника върху автомобила, видно от представеното копие на свидетелство за регистрация (л. 58). От тези доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищеца “Е. л.” ЕООД и ответника ЕТ “Ахат 42 ТР-А. А..” са се провели преговори за сключване на договор за продажба на МПС. Ищецът “Е. л.” ЕООД е пристъпил към сключването на договор, като е заплатил цената на автомобила, което плащане е било прието от ответника. Очаквайки сключването на договора за продажба, с който да придобие собствеността върху автомобила, на 19.11.2012 г. ищецът сключил с трето лице – “В и С Л.” ЕООД с. Лъка предварителен договор за продажба на същото МПС (л. 10). В точка 4 от договора е предвидена неустойка при неизпълнение на задълженията на страна по този договор. На 06.12. 2012 г. ищецът отправил покана до ответника за явяване на 20.12.2012 г. в кантората на нотариус М. И. с район на действие РС Б., за сключване на договор за продажба на МПС и предаване на владението върху него (л. 51-52). Ответникът или негов представител не се е явил на датата и мястото, посочена в поканата, видно от съставения от нотариуса констативен протокол. От ответната страна не са представени доказателства за сключване на договор за продажба и няма твърдение в този смисъл. Поради това, съдът приема за установено, че договор за продажба на МПС не е бил сключван. След покана с дата 01.03.2013 г., на 25.03.2013 г. с банкови преводи ищецът “Е. л.” ЕООД върнал на третото лице “В и С Л.” ЕООД предварително платената сума по предварителния договор, и му заплатил неустойка в размер на 10 000 лева.

Така изложените обстоятелства обуславят следните изводи на въззивния съд:

Нормата на чл. 12 от ЗЗД урежда облигационни отношения с преддоговорен характер, възникващи преди самото сключване на договор – при водене на преговори, или когато страните предприемат конкретни действия, насочени към сключване на договора. Конкретното съдържание на тези отношения е в зависимост от характера и съдържанието на бъдещия договор, но същината им се свежда до взаимното задължение на страните да действат добросъвестно при воденето на преговорите и сключването на договора. Отговорност за обезщетение по чл. 12 от ЗЗД възниква при недобросъвестно поведение на страната по време на воденето на преговори или сключването на договор. Тази норма е приложима и за търговски сделки, по силата на препращащата разпоредба на чл. 288 от ТЗ. В конкретния случай се установява, че между страните са се водели преговори и се е пристъпило към сключване на договор за продажба на МПС - товарен автомобил влекач марка DAF модел модел XF 95.430 шаси XLRTE47XS0E608930. Доколкото страни в преддоговорните отношения са търговци, регистрирани в Б. и предмет на договора, към чието сключване са били насочени действията, е МПС, чиято регистрация е в Б. приложимо към договора е българското право, съгласно принципа на най-тясната връзка, прогласен в чл. 2 от КМЧП. Договорът за продажба на МПС се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, съгласно чл. 144 ал. 2 от ЗДвП. Предварителен договор между страните в предвидената в чл. 18 от ЗЗД форма не е изготвен. Въззивният съд намира, че е неправилно да се третира постигнатото съгласие между страните да бъде сключен договор за продажба на МПС като предварителен договор за такава продажба, нищожен поради липса на форма, но въпреки това пораждащ действие по силата на чл. 293 ал. 3 от ТЗ. В случая няма предварителен договор, а предварителните действия на страните, насочени към сключване на договор за продажба на МПС следва да се квалифицират като преддоговорни отношения по смисъла на чл. 12 от ЗЗД.

Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че между страните са се установили преддоговорни отношения, изразявали се в завършени преговори и действия за сключване на договор за продажба на МПС. Действията на ищеца за сключването на договора се изразяват в превод в полза на ответника на две части на паричната сума с общ размер 14 081.98 лева, а действието на ответника – с приемането на плащането. За да спази изискването за добросъвестно поведение, ответникът е следвало или да предприеме действия за сключването на договор за продажба на автомобила, или своевременно да уведоми ищеца, че не желае сключването на договор, и да върне преведената от ищеца парична сума. Нито едно от тези действия не е било извършено. Ответникът, въпреки изричната покана на ищеца, не е извършил дължимите от него, в съответствие с изискването за добросъвестност, действия за сключването на договора, които е следвало да се изразят в прехвърляне на собствеността върху автомобила. Няма доказателства и за своевременно уведомяване на ищеца за отказ от сключване на договор и връщане на паричната сума. Поради това, съдът приема бездействието на ответника като нарушение на изискването на чл. 12 изр. 1 от ЗЗД за добросъвестност при сключването на договор. Безспорно е установено и обстоятелството, че вследствие недобросъвестното бездействие на ответника ЕТ “Ахат 42 ТР-А. А..”, ищецът “Е. л.” ЕООД е претърпял вреди, изразяващи се в заплащане на неустойка по неизпълнен предварителен договор с трето лице - “В и С Л.” ЕООД, за продажба на същото МПС. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от несключването на договора, което е видно от съпоставка на датите на плащанията от ищеца в полза на ответника. Те са съответно на 09.11.2012 г. и 14.11.2012 г., преди датата на предварителния договор с третото лице – 19.11.2012 г., което означава, че към датата на сключване на предварителния договор с третото лице, ищецът е очаквал предстоящо сключване на договор за покупка на МПС, и това очакване го е мотивирало да сключи предварителния договор. Мълчаливият отказ на ответника да сключи договора за продажба на МПС е породил неизпълнението на предварителния договор и заплащането на неустойка в размер на 10 000 лева. Поради това, ответникът дължи на ищеца обезщетение, чийто размер се определя от размера на заплатената от ищеца на третото лице неустойка – 10 000 лева.

Поради несключването на договора за продажба на МПС, не е осъществено основанието за заплащане на платените от ищеца на ответника суми в общ размер 14 081.98 лева. Налице е неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, изразяващо се в получаване от ищеца на горната парична сума на неосъществено основание. Следва тази сума да бъде върната от ответника на ищеца. Това обуславя извод за основателност на исковата претенция с правно основание чл. 55 от ЗЗД в размер на 14 081.98 лева.

Новопазарският районен съд е стигнал до различни правни изводи, поради което решението му следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявеният иск с правно основание чл. 12 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева, и кумулативно съединения с него иск с правно основание чл. 55 предл. 2 от ЗЗД за сумата от 14 081.98 лева.

Поради уважаването на предявените главни искове с правно основание чл. 12 от ЗЗД и чл. 55 предл. 2 от ЗЗД, въззивният съд не следва да се произнася по основателността на евентуално предявените иск с правно основание чл. 88 във вр. с чл. 87 ал. 1 и чл. 55 от ЗЗД за сумата от 14 081.98 лева, и съединения с него иск по чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева.

На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ответникът да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер 5144.50 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 340 от 07.11.2013 г. по гр. дело № 309/2013 г. на Новопазарския районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕТ “Ахат 42 ТР-А. А..” гр. Н. п. ул. Ц. Б. І № 6, ЕИК 127537278 да заплати на “Е. л.” ЕООД гр. Б. ул. Я.К. № 30 ЕИК 201729137 сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди – заплатена от “Е. л.” ЕООД гр. Б. неустойка за неизпълнен договор с трето лице за продажба на МПС, вследствие недобросъвестно бездействие на “Ахат 42 ТР-А. А..” гр. Н. п., изразяващо се в отказ да бъде сключен договор за продажба на МПС - товарен автомобил влекач марка DAF модел модел XF 95.430 шаси XLRTE47XS0E608930, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.04.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ “Ахат 42 ТР-А. А..” гр. Н. п. да заплати на “Е. л.” ЕООД гр. Б. сумата от 14 081.98 лева, неоснователно получена от ЕТ “Ахат 42 ТР-А. А..” гр. Н. п. поради неосъществено правно основание – несключен договор за продажба на МПС - товарен автомобил влекач марка DAF модел модел XF 95.430 шаси XLRTE47XS0E608930, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.04.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ “Ахат 42 ТР-А. А..” гр. Н. п. да заплати на “Е. л.” ЕООД гр. Б. направените в обезпечителното производство и в двете инстанции по настоящия процес разноски в общ размер 5144.50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.