Р Е Ш Е Н И Е № 63

гр.Шумен, 19 Март 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №9 по описа за 2015 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №772 от 27.10.2014г. по гр.д.№3383/2013г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявените от Ф.М.Ф. срещу Н.В.Р. и А.И.А.С. осъдителни искове с правно основание чл.55 а..1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 7868,26лв, представляваща платената продажна цена на тавански етаж, заедно с право на надстрояване, находящ се в жилищна сграда с идентификатор № ..., в гр. Ш., предмет на сключения между страните договор за покупко-продажба, с която ответниците са се обогатили, получавайки я при отпаднало основание, вследствие нищожност на договора, като неоснователни и недоказани. и е оставил без разглеждане обратния осъдителен иск с правно основание чл. 55 а.. 1 пр. 3 ЗЗД, предявен от Н.В.Р. и А.И.А.С. за осъждане на Ж.З.М. да им заплати сума в размер на 7000лв, представляваща заплатена цена по нищожен договор за покупко– продажба на недвижим имот, предявен при условията на евентуалност при уважаване на първоначално предявения главен иск.

Недоволни от така постановеното решение останали първоначалните ищец и ответници, като първия жалбоподател /Ф.М.Ф./ атакува решението, в частта му с която е отхвърлена претенцията и по чл.55, а..1, т.3 от ЗЗД, а втория /Н.В.Р. и А.И.А.С./ в частта с която е оставен без разглеждане обратния им иск по чл.55, а..1, т.3 от ЗЗД срещу третото лице помагач - Ж.З.М.. Молят решението да бъде отменено, и да бъде постановено друго, с което: ищеца желае да бъде уважен изцяло предявения иск, а ответника - след като бъде уважена първоначалната искова претенция, да бъде уважен и неговия обратен иск.

В срока по чл.263, а..1 от ГПК третото лице - помагач е депозирало отговор на жалбите, в който излага че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивните жалби са подадена в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от Ф.М.Ф. срещу Н.В.Р. и А.И.А.С., по чл.55, а..1, пр.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 7868,26 лева, представляваща платената продажна цена на тавански етаж, заедно с право на надстрояване, находящ се в жилищна сграда с идентификатор № ..., находяща се в гр. Ш., ул. ... № ..., предмет на сключения между страните договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №... г. на нотариус с рег.№222 на Нотариалната камара с район на действие ШРС, с която са се обогатили, получавайки я /както сочи ищеца/ при отпаднало основание, вследствие нищожност на договора поради невъзможен предмет, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението. Ответниците по делото са депозирали писмен отговор в законния срок, като заявяват че не оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения, поискали са конституиране на техния праводател, като трето лице помагач на тяхна страна и са насочили срещу него обратен иск, със същите фактически твърдения и правни доводи, обуславящи и първоначално предявения срещу тях иск. Обратния иск е предявен в условията на евентуалност, като при уважаване на предявения срещу тях иск молят съда да осъди третото лице - помагач Ж.З.М. да им заплати сума в размер на 7000 лева, представляваща заплатена цена по нищожен договор за покупко– продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №... г. на нотариус с рег.№222 на Нотариалната камара с район на действие ШРС, поради невъзможен предмет, с правно основание чл.55, а..1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда– 13.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението. С Определение от 14.01.2014г. по първоинстанционното дело е било конституирано соченото трето лице помагач на страната на ответниците, и обратният иск е бил приет за съвместно разглеждане.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: С Нотариален акт за покупко-продажба №...., Д. З. и Ж.М., продали на ответника Н.В.Р. право на собственост върху тавански етаж в масивна двуетажна сграда с кадастрален идентификатор ..., намираща се в гр.Ш., построена в поземлен имот с идентификатор 83510.667.91 по кадастралната карта на гр.Ш. с право на преминаване по общото стълбище до него, заедно с изключителното право на надстрояване и съответните идеални част от общите части на сградата за сумата 3000лв., която била изплатена изцяло на продавачите. От удостоверение за наследници № 001104 от 27.03.2009г. се установява, че продавача Д. З. починала на 17.07.2007г. и оставила за свой законен наследник Ж.З.- трето лице помагач по настоящото съдебно производство. С Нотариален акт за покупко-продажба №.... на Нотариус М., ищеца Ф.М.Ф. закупила от ответниците недвижими имоти, в посочената сграда, представляващи два търговски обекта със санитарен възел на партерен етаж, таванския етаж, както и правото на надстрояване и преминаване по общо стълбище към него. Продажната цена за всички имоти и вещни права била определена в договора на 40000лв., от които 10000лв. купувача била заплатила на продавачите, а остатъка от 30000лв. те щели да получат след предоставен от кредитна институция банков кредит в полза на купувача. С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №...., ищеца продал на трето лице двата търговски обекта. С влязло в сила съдебно решение №152 от 25.02.2013г. по гр.д. №2487 от 2011г., било признато за установено по отношение на трети лица, собственици на втори жилищен етаж от сградата, че ищцата Ф.Ф. не е собственик на тавански етаж, представляващ обща част и право на надстрояване на сградата, каквото не е било учредено, поради невъзможен предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в НА №.... С решението е било прието, че сделката била нищожна и не е породила вещно - правен ефект. От изготвена справка е видно, че ищцата е роднина по права линия /майка/ на ответницата Н.В.Р..

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На първо место следва да се изтъкне, че обстоятелствената част на исковата молба /съответно и на обратния иск/ и предявения петитум, сочат на заявени претенции по чл.55, а..1, пр.1 от ЗЗД. Страната няма задължение да посочи точната правна квалификация на претенцията си. Съдът дава правна квалификация на иска, въз основа на заявените от ищеца обстоятелства, на които основава иска си и петитума на молбата, като не е обвързан от сочена от ищеца квалификация. В процесния случай, ищеца по първоначалния иск и тези по обратния, твърдят нищожност на придобивните основания, и искат връщане на даденото по тях, в каквато хипотеза и доктрината и съдебната практика, в това число и задължителна такава - ППВС № 1 от 28.05.1979г. и др., указват че иска намира правното си основание в чл.55, а..1, пр.1 - връщане на получено при начална липса на основание. Въпреки непрецизната правна квалификация от първоинстанционния съд, тя не влияе на крайния изход на спора, съдът се е произнесъл по всички спорни правнорелевантни факти, поради което и не е налице процесуално нарушение, обуславящо отмяната на акта в тази му част, предвид разглеждането на действително предявената претенция и постановения резултат по този иск. На следващо место, видно от приложеното Решение №152 от 25.02.2013г. по гр.д. №2487/2011г. на ШРС, производството се е развило и е разгледано между Д.Р.С. и Д.А.С. от една страна /ищци/ и Ф.М.Ф. /ответник/, без участието на трети лица помагачи, поради което и от една страна субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението не се простират по отношение на ответниците по първоначалния и обратния иск, а от друга решението няма действие по отношение на ответниците по смисъла на чл.223 от ГПК, доколкото същите не са били конституирани като трети лица помагачи в това производство. Горното налага по необходимост, при условията на главно и пълно доказване, да се установи по безсъмнен начин и в настоящото производство сочената от ищците /по първоначалния и обратния иск/ нищожност на сделките, обосноваваща претенциите за връщане, каквото не е осъществено. Независимо от горното, дори и да се допусне, че въведената нищожност е установена, отново при условията на главно и пълно доказване, ищеца следва да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на следващото си фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин обогатяването на насрещната страна - заплащане на продажната цена. В нотариалния акт е отразено, че е заплатена част от цената по договора - 10000 лева в брой, а останалата сума от 30000 лева продавачите щели да получат след предоставяне на банков кредит от Банка ДСК. Ответниците не оспорват ищцовите твърдения за предаване на цялата сума, но признанието на факти винаги следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Близката роднинска връзка между ищец и ответник /купувач и продавач/, както и евентуалната заинтересованост от изхода на първоначалния спор, с оглед разглеждане на обратния иск, липсата на представени писмени доказателства за превод на остатъка от 30000 лева, каквито несъмнено биха съществували при реалното изплащане на сумата, обуславят ниската степен на достоверност на признанието. Дори и да се приеме, че е налице заплащане на част от цената - сочената за предадена в брой сума от 10000 лева в НА, то не става ясно дали остатъка от 30000 лева действително е бил заплатен на ответниците чрез банков кредит, а и доколкото цената от 40000 лева е определена общо - за двата търговски обекта със санитарен възел и тавански етаж с право на надстрояване, не може с категоричност да се установи цената на кой от недвижимите имоти и правото на надстрояване, описани в НА, е била евентуално заплатена с тези 10000 лева. С оглед доводите на жалбоподателя, е необходимо да се отбележи, че неизпълнението на задължението за заплащане на продажната цена, не води по необходимост до разваляне на договора, то може да бъде отсрочено, или погасено с някой от другите способи - опрощаване, подновяване, при които не би било налице твърдяното обогатяване. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. За пълнота следва да се добави и несъстоятелността на въведените от жалбоподателите доводи за неприложимостта на ППВС №1/1979г. към конкретната хипотеза. Постановлението на пленума е актуално и към настоящия момент, както по отношение на правилната правна квалификация на спорове, касаещи неоснователно обогатяване, така и по отношение началния период на погасителната давност, която при настоящата кондикция - връщане при начална липса на основание започва да тече от датата на получаване на престацията. Ирелевантно е наличието на последващо съдебно решение, което е констатирало нищожността, тъй като изискуемостта на вземането за връщане по нищожна сделка настъпва със самото престиране. Не на последно място следва да се отбележи и възможността за възражение на третото лице помагач за зле воден процес /липса на позоваване на изтекла погасителна давност в полза на първоначалните ответници/. Обратния иск е предявен като евентуален в зависимост от уважаването на първоначалния, и доколкото последния следва да бъде отхвърлен, обратния иск не следва да се разглежда по същество.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

На основание чл.78, а..3 от ГПК, жалбоподателите - ищци по обратния иск - Н.В.Р. и А.И.А.С. следва да заплати на третото лице помагач - ответник по обратния иск, направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство в размер на 430 лева, следва да се остави без уважение, доколкото е несвоевременно направено - за пръв път пред настоящата инстанция, а разноските по обжалването на допуснатото обезпечение са били направени преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, поради което и присъждането им е следвало да бъде поискано от първоинстанционния съд, съответно включено в списъка по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №772 от 27.10.2014г. по гр.д.№3383/2013г. на Районен съд - гр.Ш..

ОСЪЖДА Н. В. Р. с ЕГН ********** и А. И. А. С. с ЕГН **********,***, да заплатЯТ на Ж.З. М. с ЕГН ********** ***, деловодни разноски пред настоящата инстанция, в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. З. М. с ЕГН ********** за присъждане на разноски в останалата му част, за адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство в размер на 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.