Р Е Ш Е Н И Е № 60

гр. Шумен, 17.03.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.М.

при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №32 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №811/05.11.2014г. по гр.д.№70/2014г. Районен съд-гр.Ш. е осъдил И.М.И. да заплати на Д.А.Д. сума в размер на 1000 лв., представляваща авансово платена част от продажната цена от 3000 лв. по предварителен договор от 14.05.2008г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ нива с площ 1.745 дка, трета категория, находяща се в местността „...“ в землището на с.И., общ. Ш., с идентификатор № ..., която сума е получена от ответника на отпаднало основание, поради едностранното разваляне на договора от ищцата на 04.12.2013г., като е отхвърлил е предявената Д. срещу И. претенция за заплащане на сума в размер на 300 лв./, представляваща уговорена неустойка по предварителен договор от 14.05.2008г., като погасена по давност. Със същото решение са отхвърлени направените от И.М.И. възражения за прихващане за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота от страна на ищцата от 14.05.2008г. до 04.12.2013г., както и възражението за прихващане за сумата от 1300 лв., представляваща обезщетение за причинените на ответника имуществени вреди от увреждането и унищожаването на имота, в резултат на действия на ищцата, както и насрещния иск, предявен от И.М.И. срещу Д.А.Д. за заплащане на сума в размер на 1 700 лв. , представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, настъпили в резултат на увреждане и унищожаване на собствените му вещи от страна на ответницата, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответника И. в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата 1000лв., представляваща авансово платена част от продажната цена от 3000лв. по предварителния договор, в частта с която са отхвърлени направените от него възражения за прихващане и в частта, с която е отхвърлен предявения от нето насрещен иск. Намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Не било доказано твърдението на ищцата за безполезност на сключването на окончателен договор. Не било доказано и развалянето на договора, той като оправеното до него изявление било за прекратяване, а не развалянето му. Неправилни били и доводите на съда за недоказаност на възраженията за прихващане и иска по чл.45 от ЗЗД. Д. следвало за отговаря по заявената претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, съответно депозираното възражение на това основание, тъй като била доказана увреда на съпруга й към онзи момент, а двамата се явявали солидарни длъжници по арг. от чл.19, ал.1 от СК. Моли съдът да отмени същото в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което отхвърли заявената срещу му претенция, съответно заявеният от него насрещен иск бъде уважен.

Въззиваемата взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 14.05.2008г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: нива от 1.745 дка, трета категория, местност „...“, съставляваща имот № 251001 по плана за земеразделяне на с.И., с идентификатор № ..., с предназначение – земеделска земя. Съгласно отразеното в него, в деня на подписването му купувачът предал лично на продавача 1000лв., като остатъкът от 2000лв. следвало да бъде изплатен в деня на изповядване на окончателния договор, а именно до 01.04.2009г.. Съгласно чл.ІІ, владението на имота се предавало в деня на сключване на предварителния договор и купувачът започвал да го владее като свой собствен имот. Страните са уговорили също/чл.V/, че при неизпълнение на условията на договора/отказ на една от страните за сключване на окончателен договор/ виновната страна е задължена да заплати неустойка в размер на 10% от крайната цена на имота-3000лв..

Видно от удостоверение изх.№ Ш-1416/25.06.2009г. ищцата била регистрирана като земеделски производител на 15.02.2006г., пререгистрирана на 30.01.2008г., като била отписана от регистъра на земеделските производители на 24.06.2009г. Съгласно представен по делото формуляр вх.№ 69/31.01.2008г. ищцата посочила местонахождение на използвана земеделска земя, такава в землището на с. И., като попълнила, че отглежда 10 бр. говеда и 10 бр. малачета, заверено с печат от ветеринарен лекар.

Съгласно писмо от община Ш., дирекция “Бюджет и финанси и ЧР”, за периода 2008-2009г. нямало подадена молба от лицето И.М.И. за издаване на удостоверение за данъчна оценка за имота с идентификатор ....-нива от 1.745дка в мест.”...”.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 04.12.2013г., с която ищцата го уведомила, че поради неизпълнение от негова страна на договора повече от четири години, изпълнението било безполезно за нея, затова считала същия за прекратен и го приканила да ѝ върне заплатената цена по него.

Видно то справка по лице на Служба по вписванията – гр.Ш. /стр. 17 и сл. от делото/ имотът, предмет на предварителния договор бил прехвърлен от ответника на трето за спора лице на 10.02.2014г..

Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ, прието от съда като компетентно и обективно дадено, пазарният наем за процесния период за периода 14.05.2008г.-04.12.2013г. възлизал на 8921.66лв., а стойността на имуществото в имота към датата на сключване на предварителния договор по твърденията на ответника/ограда, метален навес, покривни ламарини и постройка-свинарник/ на 11167лв.. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че към момента в имота има само стоманобетонови основи на сграда-свинарник и на метален навес.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Решението е обжалвано от ответника само в осъдителната част, съответно в частта, с която са отхвърлени направените възражение за прихващане и заявената насрещна претенция. В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за връщане на даденото по развален договор с правно основание чл.88 от ЗЗД вр. с чл.55, ал.1, пр.ІІІ от ЗЗД .

Не се спори между страните, че ответникът се явявал собственик на процесния недвижим имот нива от 1.745 дка, ІІІ кат., местност „...“, съставляваща имот № 251001 по плана за земеразделяне на с.И.. Не се спори и че между страните е сключен предварителен договор за продажба на същия, както и че в деня на сключване на договора/съгласно отразеното в същия/, владението на имота е предадено на бъдещия купувач, като последният е заплатил на продавача част от продажната цена-1000лв..

Или установява се, че страните са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и че ищцовата страна, имаща качеството на купувач, е заплатила уговорената част от продажната цена, в деня на сключването му. Не се представиха доказателства продавачът по договора да е изпълнил задължението си да прехвърли описания имот и да снабди купувача с нотариален акт в срок до 01.04.2009г.. Неизпълнение на това задължение, освен потестативното право да се иска обявяването на предварителния договор за окончателен, поражда и други права - включително и да се развали договора. Тъй като предварителният договор няма вещно действие, развалянето му не се извършва по съдебен ред, дори и договорът да има за предмет недвижим имот. Именно и от това свое право се е възползвала ищцовата страна, като е отправила до ответната изявление за разваляне на процесния договор. Тук следва да се отбележи, че с оглед изложеното в поканата-твърдение за неизпълнение на задължение по договора от насрещната страна, обявяването й за неизправна, търсената последица, се касае до изявление за разваляне на договора , а не прекратяване/както непрецизно е посочено в поканата/. Така доколкото ищцовата страна е изпълнила задължението си, а ответната не, то е налице основание за разваляне на договора от страна на ищеца-купувач и последният е сторил това с приложената покана. Така с връчването й на ответника договорът се счита развален и дадената сума от 1000лв. дадена по него, е без правно основание. Ето защо и доколкото са налице предпоставките на чл.55, ал.1, пр.ІІІ от ЗЗД, ответникът следва да заплати стойността на дадената от ищеца част от продажна цена – 1000лв.. Съдът намира за неоснователно твърдението на продавача по договора, че имал право да задържи сочената сума, която се явявала задатък, тъй като договорът се явявал развален поради виновно поведение на купувача по него –многократно бил търсил Д. да уточнят кога ще прехвърлят имота, но тя все му отговаряла, че нямала пари. По делото не са ангажирани надлежни доказателства в този смисъл, т.е. за липса на съедйствие то страна на купувача. Показанията на свид.Ад.И. и Й.Й. не са непосредствени, а преразказват чуто от самия ответник. Представено е заявление за разваляне, но единствено от Д. до И.. Същият не е възразил по същото, напротив, само два месеца след получаването му, е прехвърлил собствеността върху процесния имот на трето лице. В процесния договор липсва и уговорка за даване на сумата от 1000лв. като задатък.

Предвид изложеното, без ирелевантно се явява обстоятелството, била ли е предприела или не, ищцата действия по пререгистрацията си като земеделски производител, доколкото в тежест на ответника е било да докаже изпълнението на задължението си по договора, каквото той не е направил. Безспорно е, че И. е получил изявлението за разваляне на договора и очевидно се е съгласил с това положение, доколкото само два месеца по-късно, както бе посочено по-горе, е прехвърлил имота на трето лице. При това развитие всяка от страните следва да върне даденото по разваления договор. Липсва и смисъл да се дава срок за изпълнение доколкото с прехвърлянето на имота процесният договор е неизпълним.

Касателно депозираните от ответника И. възражения да прихващане: Доколкото главния иск се явява основателен, то следва да бъдат разгледани и направените от ответната страна възражения за прихващане в заявената поредност.

По отношение на възражението за прихващане в размер на 1 500 лв., представляващо обезщетение за ползване на имота от страна на Д.Д. за времето от 14.05.2008г. до 04.12.2013г.: За да е изпълнен съставът на чл.59 от ЗЗД, т.е., за да е налице спестяване на средства на ответника, за сметка на ищеца, е необходима липса на основание за ползването на вещта от ответника. В настоящия случай Д. оспорва претенцията, твърдейки, че през правнорелевантния период е владяла имота на годно основание-предварителния договор.

Както бе посочено по-горе, сключеният между страните предварителен договор е развален, считано от 04.12.2013г.. По принцип от този момент се прекратява облигационната връзка между страните и се дължи връщане на даденото, с оглед обратното действие на развалянето. Но доколкото в случая се касае до дадено съгласие за предаване на владението, което е фактическо състояние, то същото не може да отпадне с обратна сила. От момента на разваляне на предварителния договор, отпада основанието за владение и купувачът по този договор дължи връщане на имота, но с обратна сила не може да отпадне фактическото състояние владение и отношенията, възникнали във връзка с него/решение №265/20.01.2014г. по гр.д.№2216/2013г., ІІІг.о., решение №270/26.0-6.2012г. по гр.д.№1056/2011г., Іг.о./. Или владелецът не дължи обезщетение на собственика за ползването на недвижим имот при наличие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ клауза относно ползването, преди развалянето на предварителния договор. Предвид изложеното съдът намира, че за процесния период такова обезщетение не се дължи, поради което и възражението като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Изводите за неоснователност на това възражение налага произнасянето по направеното при условие на евентуалност, второ възражение за прихващане със сумата 1300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на увреждане и унищожаване на собственото на ответника имущество - ограда, изградена от бетонни стълбчета и мрежа-70м., ограда, изградена от железни стълбчета и мрежа-80м.,,метален навес, покрит с 6.бр. покривни ламарини, овощни дървета-20бр., с дата на увреждането – датата на разваляне на договора.

Съдът намира, че по делото не се ангажираха доказателства, установяващи елементите на фактическия състав на соченото непозволено увреждане. Не се доказа противоправно поведение на Д., изразяващо се в увреждане и унищожаване на сочените, собствени на И. вещи – ограда, изградена от бетонни стълбчета и мрежа-70м., ограда, изградено от железни стълбчета и мрежа-80м.,,метален навес, покрит с 6.бр. покривни ламарини, овощни дървета-20бр.. Самите свидетели на ответната страна заявяват, че не са виждали ищцата в имота. От свидетелските показания не се установява и съществуването на соченото имущество към момента на сключване на договора и предаване на владението, т.е. наличието на вреда за И. вследствие на твърдяното поведение. Предвид това и депозираното възражение се явява неоснователно и недоказано.

Такава се явява и насрещната претенция за заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 1700лв., почиваща на същото правно основание, но касаеща увреждане и унищожаване на други вещи- ограда, изградена от метал изцяло-40м., свинарник с площ от 250кв.м., заринат кладенец с дълбочина от около 6м., асмалък с площ около 20кв.м., фургон, монолитна баня и тоалетно, оранжерия-9кв.м.. Не се установява противоправно поведение на Д., довело до унищожаване или увреждане на сочените вещи. В този смисъл и несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че Д. следвало за отговаря по заявената претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, съответно депозираното възражение на това основание, тъй като била доказана увреда на съпруга й към онзи момент, а двамата се явявали солидарни длъжници по арг. от чл.19, ал.1 от СК. Деликтната отговорност е лична, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, в обхвата на които, определено не попада наличието на граждански брак с едно лице. Още по-малко такава отговорност създава нормата на чл.19, ал.1 от СК/отм./. Не са налице и основания за ангажиране на солидарна отговорност, доколкото такава е предвидена само при увреждане, причинено от неколцина/чл.53 от ЗЗД/,а в настоящия случай не се ангажираха каквито и да е доказателства за твърдените противоправни действия от страна на Д..

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат се тези на първоинстанционния съд, макар и не изцяло по изложените мотиви, то решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №811/05.11.2014г. по гр.д.№70/2014г. на ШРС в частта, с която И.М.И. е осъден да заплати на Д.А.Д. сума в размер на 1000 лв., представляваща авансово платена част от продажната цена от 3000 лв. по предварителен договор от 14.05.2008г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ нива с площ 1.745 дка, трета категория, находяща се в местността „...“ в землището на с.И., общ. Ш., с идентификатор № ..., която сума е получена от ответника на отпаднало основание; отхвърлени се направените от И.М.И. възражения за прихващане за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота от страна на ищцата от 14.05.2008г. до 04.12.2013г., както и възражението за прихващане за сумата от 1300 лв., представляваща обезщетение за причинените на ответника имуществени вреди от увреждането и унищожаването на имущество /ограда, изградена от бетонни стълбчета и мрежа-70м., ограда, изградена от железни стълбчета и мрежа-80м.,,метален навес, покрит с 6.бр. покривни ламарини, овощни дървета-20бр., както и насрещния иск, предявен от И.М.И. срещу Д.А.Д. за заплащане на сума в размер на 1 700 лв. , представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, настъпили в резултат на увреждане и унищожаване на собствените му вещи /ограда, изградена от метал изцяло-40м., свинарник с площ от 250кв.м., заринат кладенец с дълбочина от около 6м., асмалък с площ около 20кв.м., фургон, монолитна баня и тоалетно, оранжерия-9кв.м./ от страна на ответницата, като неоснователен и недоказан.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.