Р Е Ш Е Н И Е № 247

гр. Шумен, 09.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №460 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №128 от 06.07.2015г. по гр.д.№513/2014г., ВПРС е отхвърлил предявения от М.Р. Г. и Й.Г.Г. срещу Кооперация ПК„Враненска долина“, представлявана от Г. Й. Г.-председател, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които го обжалват изцяло. Излагат, че направените фактически и правни изводи на съда противоречали на материалния закон и били изцяло необосновани. Неправилен се явявал и решаващия довод на съда, че действията на кооперацията не били неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС. Неоснователен бил и доводът, че процесните договори за съвместна обработка, въпреки тяхната недействителност, се конвертирали в обикновени договори за наем. Молят съдът да отмени обжалваното решение и посатнови друго, с което заявената негаторна претенция бъде уважена изцяло.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като се запозна с приложените към делото съдебни книжа, констатира следното: Видно от изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, първоинстанционният съд е бил сезиран с петнадесет претенции с правно основание чл.108 от ЗС – ищците претендират да бъде признато за установено, че се явяват собственици на съответни идеални части от петнадесет земеделски имота в землището на с.К., община В. П., Ш. обл., които се владеели неоснователно от ответната кооперация, съответно молят, последната да бъде осъдена да им предаде владението върху сочените имоти.

Ответната страна в срок е депозирала отговор по така заявените претенции, след което съдът с определение по чл.140 от ГПК се е произнесъл по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като е изготвил и проекто-доклад по делото, в който въз основа на твърденията в исковата молба и заявения петитум е квалифицирал предявените искове/непрецизно е посочено, че искът е само един/, като такива по чл.108 от ЗС.

В хода на първото съдебно заседание, процесуалният представител на ищците устно е заявил искане за изменение на заявените претенции/непрецизно е посочено, че претенцията е само една/ от ревандикационни на негаторни, с петитум ответнникът да прекрати неоснователните си действия по отношение на процесните имоти, изразяващи се в заявяване в общинска служба земеделие-гр.В. П. на процесните имоти и части от тях за обработка и включването им в масиви за ползване. С протоколно определение в същото заседание, първоинстанционният съд е допуснал изменение в основанието на предявените искове-от чл.108 от ЗС на чл.109 от ЗС, съответно с обжалваното решение се е произнесъл по същество по претенции с правно осонвание чл.109 от ЗС, като ги е отхвърлил.

В исковия процес съдържанието и обема на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. Последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените в чл.214 от ГПК правила за изменение на иска, едно от които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. Нарушаването на тази забрана води до предявяване на нов по съществото си иск в хода на висящия процес, разглеждането на който обуславя недопустимост на съдебното решение.

В настоящия случай сме изправени именно пред такава хипотеза. В съдебно заседание устно са били въведени нови факти и заявена друг вид правна защита, което по същество представлява не изменение на първоначално предявените искове, а предявяване на нови искове, което може да стане само по реда на чл.127 и чл.128 от ГПК, а не с изменение на иска. Предрид това и в нарушение на чл.214 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал изменение на искоlете, съответно е разгледал и се е произнесъл по претенците на ищеца с правно осноавние чл.109 от ЗС, въведени в процеса под формата на недопустимо изменение както на основанието, така и на петитума на първоначално предявените искове.

Предвид изложеното и настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове, а не се е произнесъл по дейстивтелно предявените/по чл.108 от ЗС/. Предвид това и първоинстанцинното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционният съд за разглеждане от друг състав на предявените искове/решение №39/03.09.2015г. по гр.д.№6875/2013г., ІV г.о., определение №609/16.06.2011г. по гр.д.№1237/2010г., І г.о../ .

Служебно задължение на въззивната инстанция е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително и във въззивната инстанция/чл.269 от ГПК/.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №128 от 06.07.2015г. по гр.д.№513/2014г. на ВПРС.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне от друг състав по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от върчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.