Р Е Ш Е Н И Е

№ ........10............/ 17.02.2015 гр. Шумен,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателен състав

На втори февруари през две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: А.А.

Прокурор: ..............................

като разгледа докладваното от съдия Н. Батанова

ВНЧХД № 20 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 312 и следващите от НПК.

С присъда № 43 от 16.12.2014г. година постановена по НЧХД № 308/2013 год. Великопреславския районен съд е признал подсъдимия М.С.Д. с ЕГН **********, за виновен в престъпление чл. 130, ал.1 от НК и при условията на чл. 78-а от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдил е М.С.Д. да заплати на пострадалата на Д.Д.С. сумата от 600 /шестстотин/ лева, като уважена част от предявения граждански иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, считано от 19.05.2013г. Искът в останалата част до предявения размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл и по разноските по делото и дължимите държавни такси.

Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител на подсъдимия М.Д.. В жалбата си излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна - постановена при избирателно ценени събрани доказателства. Моли се съдът да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна.

Гражданският ищец и частен обвинител изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционната присъда. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 312 - 313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Приема за установена следната фактическа обстановка приета и от първоинстанционния съд, а именно:

На 19.05.2013г., около 20.00 часа пострадалата Д.Д.С. ***. На улицата останал съпруга й П.С.. След известно време между П. и обв. М.С. ***, възникнал конфликт, който първоначално бил словесен, а по-късно станал физически. Д.Д.С. излязла, за да отиде до съпруга си. Била посрещната от М.С.Д., който нанесъл удар с юмрук по главата на Д., в областта на лявата част на лицето, при което същата паднала на земята, където ударила главата си. В следствие на това получила разкъсно контузна рана на главата, дълбоко кожно охлузване на ограничена площ в областта на лявото коляно, дълбоко кожно охлузване на ограничена площ под капачката на дясното коляно, две охлузвания на кожата по гърба на дясното ходило. Така полученото увреждане представлява по смисъла на закона лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели: И.Н.К., Г.С.Й., С.Д.С., Г.А.Г., Ж.М.Г., И.В.М., К.Д.К., Д.П.Н., В.Ж.В., З.К.З., М.Н.Я., З.Г.Я. Й.З.Д. А.А.Т., Х.Х. Х. и Н.М.М.. По делото са назначени и приети от съда съдебномедицинска експертиза по писмени данни, както и комплексна съдебно-медицинска и биомеханична експертиза. Приобщени са и писмени доказателства, справки за съдимост на подсъдимото лице и др. Подсъдимият е дал обяснения по обвинението, като не се признава за виновен.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между П.С., Д.С. и М.Д. *** е възникнал конфликт. По това обстоятелство, по същество, не се спори между страните. Съдът приема за безспорно, че пострадалата е получила и следните увреждания: разкъсно контузна рана на главата, дълбоко кожно охлузване на ограничена площ в областта на лявото коляно, дълбоко кожно охлузване на ограничена площ под капачката на дясното коляно, две охлузвания на кожата по гърба на дясното ходило. Посочените увреждания са обективни и са констатирани както от съдебномедицинска експертиза по писмени данни, така и от комплексна съдебно-медицинска експертиза. Страните спорят дали уврежданията са причинени от подсъдимия.

По делото са събрани показания, разделени условно, на три групи свидетели: Първата група са свидетелите, които имат родствени или други семейни връзки със страните, това са: С.Д.С., К.Д.К., И.В.М., и Д.П.Н.. Втората група са свидетелите, които нямат такива връзки, а именно: И.Н.К., Г.С.Й., Г.А.Г., Ж.М.Г., М.Н.Я. и З.Г.Я.. Третата група са свидетели - полицейски служители, които са работили по случая, а това са: В.Ж.В., З.К.З., Й.З.Д. А.А.Т., Х.Х. Х. и Н.М.М..

Съдът кредитира показанията на свидетелите С.С., И.К. Г.Г., Ж.Г., М.Я. и З.Я., относно обстоятелството, че между пострадалата и подсъдимият е имало конфликт. Тези свидетели депозират показания, че между тъжителката и подсъдимия е възникнал конфликт, но не са видели Д. да удря С.. От показанията на свид. Д.Н. и св. Г.Й., се установява че подс. Д. е нанесъл удар с ръка по главата на пострадалата. Тези показания кореспондират с твърденията на тъжителката, както и в пълна степен отговарят на констатациите от съдебномедицинската експертиза, комплексната съдебно-медицинска и биомеханична експертиза, а също така и с приложената по делото медицинска документация. Показанията на тези двама свидетели, кореспондират с показанията и на третата група свидетели, а именно полицейските служители, работили по случая. Тези свидетели описват обстоятелства и факти, които са установени и разказани пред тях непосредствено след конфликта.

Изслушаните експертизи приемат, че установеното увреждане е причинено по механизма на удар с или върху твърди тъпи предмети, като е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Експертите подробно обясняват механизма на причиняване и получаване на посочените увреждания, като сочат, че могат да бъдат получени по начин посочен от пострадалата. Те са категорични, че същите не могат да бъдат получени по начина посочен от свидетелите К. и М.. Поради което и съдът не кредитира показанията на свидетелите К. К. и И.М..

Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимият М.Д. е нанесъл удар по глава на пострадалата, с което й е причинил посочените по-горе наранявания. Констатираните увреждания са причинили на тъжителката временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил признаците на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като е причинил на пострадалата увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Субектът на престъплението е пълнолетно вменяемо лице. Престъплението е извършено с евентуален умисъл, като извършителя е предвиждал причиняването на конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат и обществено опасните последици.

Причината за извършване на престъплението се корени в несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

По отношение престъплението, извършено от подсъдимия, първоинстанциония съдът е преценил, че са налице предпоставките по чл.78-а от НК, а именно:

-за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация

-подсъдимият, макар и осъждан за престъпление от общ характер, е бил реабилитиран към момента на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК

- от престъплението не са причинени имуществени вреди

Поради което Великопреславският районен съд е освободил от наказателна отговорност подсъдимия М.Д. като му е наложил административно наказание по реда на чл.78-а от НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел обстоятелствата имащи значение за това. Като смекчаващи обстоятелства съдът е приел данните за личността на подсъдимия, положителните характеристични данни, чистото му съдебно минало. Приел, е че процесното деяние е инцидентна проява в неговия съзнателен живот. Оценил е и добросъвестното му поведение в наказателния процес, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. По изложените съображения е наложил административно наказание ”глоба” при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния размер, предвиден в закона, а именно - 1000/хиляда/лева.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените неимуществени вреди, съдът е приел, че е частично основателен. Съображенията в тази насока са, че претендираното обезщетение е за гражданска отговорност за причинени вреди в резултат на престъпно деяние. Т.е. касае се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона – задължение за невредене - в случая е нарушено общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Налице е противоправно поведение, в резултат на което са възникнали вреди, и тези вреди, са в причинна връзка с неговата проява. Обезщетението следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието. Оценката на неимуществените вреди е по справедливост, което понятие е свързано с характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, причинените морални страдания и др. Преценявайки тези обстоятелства съдът е уважил иска в размер на 600.00 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно - 19.05.2013г. В останалата му част до пълния предявен размер, искът е отхвърлен.

Съдът се е произнесъл и по разноските по делото, както и по дължимите държавни такси.

По жалбата на подсъдимия М.Д.: В жалбата се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна - постановена при избирателно ценени събрани доказателства. Моли се съдът да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна. Доводите в жалбата са изложени подробно. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените доводи, като защитата излага своя прочит на събраните доказателства. Моли да бъде уважена въззивната жалба.

Тези оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционния съд е извършил всички следствени действия и събрал относимите доказателства необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На страните е била дадена възможност за нови искания. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства, като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни и обосновани.

Още в първоинстанционното производство защитата на подсъдимия е оспорвала извършеното от подсъдимия престъпление, като е твърдяла, че няма доказателства за това. Тези доводи на защитата са намерили своя отговор в мотивите на Великопреславският районен съд, които напълно се споделят и от настоящия състав. Събраните по делото доказателства са анализирани в своята цялост и са съпоставени и помежду си. Обсъдените са всички гласни доказателства, като е анализирана тяхната достоверност и са съпоставени с останалите.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че между подсъдимия и тъжителката е възникнал конфликт. В тази връзка са некоректни твърденията на защитата, че няма доказателства между страните да е имало някога конфликт. Съдът в мотивите си не твърди, че конфликтните отношения са със стара давност или отпреди, въпреки че някои свидетели сочат на влошени междусъседски отношения. Но е безспорно и не може да се отрече, че на процесния ден и час между тях е възникнал конфликт. Дори в пледоарията си защитата приема, че конфликта е започнал във връзка с начина и мястото на паркиране на автомобила на тъжителката.

Прави се оплакване, че не са кредитирани показанията на свидетелите И.М. и К. К.. При положение, че има показания, които си противоречат, право на съда е да не кредитира едни, и да приеме за достоверни други. И това не е нито пропуск, нито съществено процесуално нарушение, ако съдът е изложил обосновани и задълбочени аргументи за това. Именно това е сторил и първоинстанционния съд, като е посочил причината поради която не им дава вяра. Показанията на свидетелите Г. А. и Ж.Г. са кредитирани изцяло, тъй като същите живеят там, на тази същата улица и са били свидетели на инцидента и не са били заинтересувани или предубедени по никакъв начин. Кредитирани са и показанията на полицейските служители посетили сигнала. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд те не са преки очевидци на деянието, но пред тях свидетелите са изложили възприятията си, които потвърждават изцяло твърденията в тъжбата. Доводът на защитата на подсъдимия, че някои свидетели са в близки отношения с пострадалата и, показанията им не следва да се кредитират не се споделя. Това би било така, ако тези показания бяха изолирани и некореспондиращи с останалия доказателствен материал. В случая показанията на тези свидетели Д.М. и Г.Й. се подкрепят от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, които както беше посочено и по горе са незаинтересовани, и от приложената медицинска документация и изготвени съдебно медицински и комплексни експертизи.

В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). Поради което макар и да има показания в противен смисъл, те не са от естество да опровергаят фактическите изводи на съда. По изложените съображения и първоинстанционния съд е приел, че изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин.

Прави се оплакване, че единия от експертите е пътувал за съдебното заседание с тъжителката. На първо място липсват доказателства в тази насока. На следващо място, това дори и да е така липсват данни по някакъв начин това да се о отразило на експертизата поради следното: Коментираните травматични увреждания са констатирани като обективна находка на няколко различни по своя характер и смисъл места: съдържат се в показанията на свидетелите пряко и непосредствено възприели ги след инцидента. Второ, в медицинската документация на извършения първоначален преглед в медицинското заведение в гр. В. Преслав – ЦСМП са описани отново тези травматични наранявания, в резултат на които на тъжителката е поставен ТАТ – лист за преглед на пациент в спешно отделение № 9766 от 19.05.2013 год. в 22.30 часа. Това е констатирано и от медицинския екип в хирургично отделение към МБАЛ Шумен – д-р Г.. Появилия се в резултат на нараняванията отток е описан изрично и в амбулаторен лист 865 от 22.05.2013 год. Тези обстоятелства са налични и при първоначалния преглед от съдебния лекар, много преди той да знае, той ще е един от членовете на комплексната експертиза. Така, че да се твърди само на това обстоятелство, че експертизата е необоснована е некоректно, а и недоказано. Още повече, че експертизата е комплексна и между становището на този експерт и останалите няма противоречие или несъгласие.

Деянието е анализирано задълбочено както от субективна, така и от обективна страна. Разпитани са всички свидетели имащи отношение към случая. Назначени са необходимите експертизи, включително комплексна и биомеханична. Предоставил е възможност на страните да зададат своите въпроси, включително и допълнителни такива. С това съдът е изчерпал всички възможности за събиране и проверка на доказателствата. Изложени са мотиви и по доводите на страните. Великопреславският районен съд изрично е анализирал и доводите на защитата на подсъдимия М.Д.. Изложените съображения напълно се споделят. Пред настоящия състав се прави същото оплакване. По отношение на същото немогат да се добавят кой знае колко по различни съображения от тези на първоинстанционния съд. При наличие на преки доказателства – свидетелски показания, да се твърди, че липсват доказателства относно авторството е некоректно.

Поради което и оплакването за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда е неоснователно. Не са налице условията и предпоставките за постановяване на оправдателна присъда.

Като е преценил всички обстоятелства имащи значение за правната квалификация и съставомерността на деянието, съдът е постановил един обоснован и законосъобразен акт. Материалния закон е приложен правилно.

По отношение на наложеното наказание. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 78-а от НК. Разпоредбата на чл.78-а от НК задължава съда да я приложи когато са налице предпоставките за това и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. Наложеното наказание е на предвидения минимум. Отчетени са всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализирането му. Отчетени са както обществената опасност на дееца, така и на деянието. Отчетени са и сложните междусъседски отношения. Във въззивното производство не се събраха нови доказателства в тази насока, а и съдът счита че няма такива необсъдени от първостепенния съд. Наложеното наказание е на минимума, поради което и по нататъшно намалявана е невъзможно.

Гражданският иск е правилно определен. Безспорно пострадалата и частен тъжител е претърпяла морални вреди в резултат на нанесените й увреждания. Претърпените болка и страдания са оценени по справедливост.

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече, във въззивното производство не се събраха и нови доказателства, налагащи изричното им обсъждане. Липсват факти и доказателства, водещи до промяна на фактическата обстановка или до установяване на нови фактически положения. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание.

Ето защо съдът намира, че присъдата на Великопреславският районен съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Поради което и водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 336 от НПК потвърждава изцяло присъда № 43от 16.12.2014 год. постановена по НЧХД № 308/2013 година по описа на Районен съд Велики Преслав съд.

Решението е окончателно. Да се съобщи на страните.

Председател : Членове: 1.

2.