№ ……35…. / гр. Шумен, 18.05.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно отделение
На единадесети май две хиляди и
петнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
Председател: Нели Батанова
Членове : 1. Димчо Луков
2.
София Радославова
Секретар: С.М.
Прокурор: ............
като разгледа докладваното от съдия
Нели Батанова
ВНЧХД № 203 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 23 от 18.03.2015 година по НЧХД № 1936/2014 година
Шуменският районен съд е признал подсъдимата Н.К.Д. ЕГН ********** за виновна в
това, че на 25.04.2014 година в гр.
Шумен причинила на В.С.В. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК като пострадалата В.С.В. е
отвърнала на Н.К.Д. със също такава
телесна повреда по чл. 130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 130,
ал.3 от НК я е освободила от наказателна отговорност.
Съдът е осъдил Н.Д. да заплати на В.В. сумата от
300 лева, като уважен граждански иск за неимуществени вреди, сумата от 215,16
лева, като уважен граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тези суми считано от датата на деянието – 25.04.2014 год. В останалата част отхвърлил иска.
Съдът се е
произнесъл по дължимите такси и направените разноски по делото.
Присъдата се обжалва от защитата на подсъдимата
Н.Д.. Излагат се съображения, че при правилно установените от съда фактически
обстоятелства са направени неправилни правни изводи. Претендира се приложение
на института на неизбежна отбрана. В тази насока се прави искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова - оправдателна присъда. Претендират се и разноски по делото.
Присъдата се обжалва и от повереника на частната
тъжителка В.. Във въззивната жалба се излагат доводи,
че присъдата в наказателната част и в гражданско отхвърлителната
и част е неправилен и незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния
закон. Моли подсъдимата да бъде осъдена по възведеното и обвинение по чл. 130,
ал.2 от НК, а гражданския иск за неимуществени вреди да бъде уважен до
предявения размер от 4 000 лева. Претендират се и разноски по делото.
И двете страни поддържат жалбите си и оспорват тези
на противната страна. Категорични са, че помирение не може да бъде постигнато.
Въззивните жалби
са подадени в срока по чл. 318 от НПК,
поради което са и процесуално допустими. Съдът като обсъди становищата на
страните и основанията посочени в жалбите, както и доводите наведени в съдебно
заседание и при проверка на присъдата изцяло, намира следното:
Първоинстанционният
районен съд е приел фактическа обстановка, която напълно се споделя и от
настоящия състав. Тя е следната:
Частната тъжителка В.В. до 2000г. била в брак с К.
Н., като от брака си имали един син – свидетелят В.В.. След развода Н. заживял
на съпружески начала с подсъдимата Н.Д., с която имали две деца – А. В. и К.В..
Синът на К. Н. от брака му с тъжителката В. – В.В. след развода останал да
живее с баща си, като за него се грижела мащехата му – подс.
Н.Д.. През лятото на 2013г. при ПТП в гр. Шумен К. Н. починал. Синът му -
свидетелят В.В. продължил да живее заедно с подсъдимата и двете й деца в къщата
на *****, която била негова собственост. Управлението на имотите и фирмите,
останали в наследство след смъртта на К. Н., било поето от свидетелят в. и подс. Н.Д..
Тъжителката В.В. била омъжена за
свидетелят Ю.К. от когото имала друг син и живеели в близост до *****. На 25.04.2014г. свид. В.в.
след работа посетил дома на майка си -тъжителката В., като споделил с нея, че
през деня е имал скандал с подсъдимата, с която имали общ бизнес – магазин за
бои и автоморга. Двамата не можели да се разберат за
магазина относно необходимостта от извършване на ревизия. В. като разбрала, че синът й има проблеми с мащехата си,
решила да разговаря с подсъдимата.
в. и В. заедно отишли в къщата на ул.
***, където заварили подсъдимата Н.Д.. Когато свидетелят и тъжителката влезли в
хола, там бил и малкия син на подс. Д. – К., който
бил на 7 години. в. помолил малкия си брат да се качи в стаята си, след което в
хола на къщата останали тримата – тъжителката, свидетелят и подсъдимата.
Тъжителката седнала на стол до масата в хола и се опитала да проведе разговор с
подс. Д. по повод скарването със сина й по отношение
на общия им бизнес. Подсъдимата й отговорила, че това не е нейна работа, тъй
като В.В. е достатъчно голям – 25 годишен, за да се грижи за себе си и знае
какво прави.
Разговора между тъжителката и
подсъдимата продължил по полаганите грижи за В. през
годините, като между двете били разменени остри реплики. От това подсъдимата Д.
се разстроила и започнала да вика на тъжителката: „Каква си тука, че да идваш в
моя дом? Нямаш място тук.“ Тъжителката позвънила по телефона на съпруга си да
дойде, което подразнило подсъдимата, която й казала да напусне къщата. От своя
страна, тъжителката В. й отговорила „да си взема копелетата и да напуска къщата
на сина й“. По това време, малкият син на Д., който чул разправията, позвънил
по телефона на сестра си. Свидетелката А. В. чула по телефона, че брат й плаче
и разбрала, че трябва бързо да се прибере.
Междувременно словесния конфликт
между тъжителката и подсъдимата се превърнал в дърпане, бутане, ритане и удряне
между двете. Подсъдимата избутала тъжителката към коридора и изхода на къщата.
Свидетелят В.В. се опитал да ги разтърве, казал на двете да се успокоят, да не
се карат, да не се бият, но нищо не успял да направи. По това време в коридора
влязла и свидетелката А. В., която също опитала да застане между двете, но
тъжителката я бутнала. Тогава подс. Д. блъснала
тъжителката, която „седнала“ на етажерката за обувки в коридора. Точно по това
време на пътната врата се позвънило настоятелно – свид.
Ю.К. бил пристигнал, заедно със своя познат – свидетеля С.Ч.. Свидетелят в.
излязъл от къщата и отключил пътната врата, след което се върнал в къщата.
Видял, че конфликта е преустановен, че подс. Д. се е
качила на втория етаж и я последвал, тъй като била много разстроена. Свидетелят
К. влязъл в коридора вдигнал съпругата си от етажерката и влезли в хола, като
казал на Ч. да си тръгва. Междувременно подсъдимата се обадила на своя
приятелка, на която съобщила, че тъжителката я гонела от къщата заедно с децата
й, която от своя страна се обадила на А. Й.. Малко след това в къщата
пристигнала и свидетелката Й.. Свидетелката Й. казала на подсъдимата, че ще
вземе децата й в дома си – да не чуват разправиите. А. В. заедно с брат си се
качили в автомобила на свидетелката, която ги закарала в своя дом. Малко по
късно пристигнали С. К. и Д. Й.. В 19,58 часа, свидетелят Ю.К. позвънил на 112
и съобщил за станалия скандал на *****. По разпореждане на МОД при РУП гр.
Шумен на место пристигнали свидетелите З.Г., Н.П. и Д. Й. - полицейски
служители. На место ги посрещнал свидетелят В.В., който заявил, че всичко било
приключило и не желае намесата на служителите на РУП гр. Шумен, като отказал да
даде писмени сведения за случая, след което напуснал дома си и тръгнал с майка
си. За посетеният по сигнал, адрес, тримата свидетели изготвили Докладна
записка. На 29.04.2014г. тъжителката В.В. била прегледана по нейно желание от
съдебен лекар при ОСМ „МБАЛ-Шумен“ АД.
По делото е приложено Съдебномедицинско Удостоверение №
73/2013г. видно от което при прегледа на
29.04.2014г съдебният лекар е установил, че тъжителката В.В. е получила
следните травматични увреждания – плитка кожна драскотина петниста на долния клепач на лявото око, дълбоко
кожно охлузване, поркрито с кафеникава коричка над
нивото на кожата в областта на дясното крило на носа, кръвонасядане
по външната част на седалището в дясно, синкаво с кафеникъв
оттенък, в областта на дясната голямата срамна устна и дяснатата
слабинна гънка – укръглено
и болезнено уплътнение на меките тъкани в дълбочина, по външната страна на
лявото бедро в средната трета - петнисто кръвонасядане
със синкав цвят и кафеникав оттенък, по предната страна на лявото бедро в
средна трета - кръвонасядане, по външната страна на
лявата подбедрица в средна трета - друго подобно кръвонасядане,
по-бледо, по задната страна на лявото бедросредна
трета – кръвонасядане подобно на гореописаните, по
вътрешната страна на дясната подбедрица в средна трета – бледо синкаво кръвонасядане, които увреждания
са причинили болка и страдание.
Приетата фактическа обстановка съдът прие за
установена от събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелите В.В., Ю.К., А. Й., С.Ч., Д. Й., А.
В., С. К., Д.К.. По същество фактическата обстановка се подкрепя и от
обясненията на подсъдимата Н.Д.. В подкрепа на тях
са и приобщените писмени доказателства – амб. лист за
преглед, епикриза, комплексна съдебно медицинска експертиза по писмени данни, съдебно
медицинска експертиза по писмени данни, фактури за платени медицински услуги,
копие от медицински журнал, изисканата преписка от районна прокуратура гр.
Шумен.
Безспорно е установено, че на процесната дата между тъжителката и подсъдимата е възникнал
конфликт – първоначално словесен, а малко по късно и физически. Категорично е
установено, че пострадала е получила телесни увреждания. От назначената по делото комплексна съдебно медицинска експертиза по
писмени данни се установява, че
травматичните увреждания получени от тъжителката са: плитка кожна
драскотина петниста на долния клепач на лявото око, дълбоко кожно охлузване в
областта на дясното крило на носа, палпаторна болка
на ограничена площ в лявата слепоочна област, палпаторна
болка на ограничена площ в дясната слепоочна област, кръвонасядане
по външната страна на седалището в дясно, дълбок хематом
в областта на дясната голямата срамна устна и дяснатата
слабинна гънка, петнисто кръвонасядане
по външната страна на лявото бедро в средната трета, с две ивицовидни
и едно кръгловато охлузвания в същата област, едно кръвонасяданепо предната страна на лявото бедро в средната
му трета, едно кръвонасядане по задната страна на
лявото бедро средна трeта, едно кръвонасядане
по външната страна на лявата подбедрица – под коляното, едно кръвонасядане по външната страна на подбедрицата в средната
й трета и едно кръвонасядане по вътрешната страна на
дясната подбедрица в средната й трета. Експертите заключават, че тези
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на
удар, притискане и триене /за
охлузванията/, като кожните драскотини са причинени от тангенциалното
действие на твърди предмети, притежаващи заострени върхове, в т. ч. и нокти и
могат да бъдат получени по време и начин, отразен в тъжбата, поради което съдът
приема, че съответстват да са получени по начин съобщени от
пострадалия. В резултат на получените травматични увреждания на тъжителката е
било причинено болка и страдание.
Свидетелските показания в цялост не са съвсем последователни. Разгледани
поотделно, отделни техни части на пръв поглед изглеждат объркани и хаотични, но
съпоставени с другите доказателства, в тяхната съвкупност и житейска логика,
показанията им дават ясна картина на случилото се. Структурирани във времето и
случващите се събития те кореспондират с установеното по делото. Безспорно е
обстоятелството, че В. е получила травматични увреждания. В тази насока
показанията на свидетелите съвпадат и с обясненията на подсъдимата Д., че
безспорно е имало инцидент между нея и тъжителката. Но има и доказателства
относно обстоятелството, че тъжителката
също е нанесла удари на подсъдимата и е блъснала и дъщеря й. Поради
същата причина първоинстанционния съд е дал вяра и на обяснението на
подсъдимата, както и на описаното от тъжителката за случая, инкорпорирано в
обстоятелствената част на тъжбата.
Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелките С. К., А. Й., Д.
Й. и Д.К. относно обстоятелствата свързани със здравословното състояние на
подсъдимата и състоянието на двете й деца, непосредствено след инцидента и
относно съобщеното от нея за случката като последователни и логични показания.
Приел, е че очевидецът на случилото се – свид. В.В.,
след инцидента се е качил при подсъдимата, на която също „не й било добре“.
Същият свидетелства за взаимно
причиняване на удари. Именно въз основа на свидетелските показания, които
първоинстанционния съд е кредитирал и въз основа на заключението на съдебно
медицинска експертиза по писмени данни е приел, че на подсъдимата също е била
причинена болка и страдание. Шуменският районен съд е приел, че и двете страни
са получили телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, които взаимно са
причинени по време и място. Приел е също, че пострадалата В. е отвърнала
веднага на дееца, също с блъскане и удари, с което й насинила дясното бедро и
дясната подбедрица и в областта на гръдния кош, като е причинила на подсъдимата
същото по вид телесно увреждане – лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание – престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
Предвид на това съдът е приложил разпоредбата на
чл.130, ал.3 от НК, тъй като са причинени еднакви по степен на увреждане - леки
телесни повреди. Прилагайки института на реторсията
Шуменския районен съд е освободил подсъдимата от наказание, а по отношение на
частната тъжителка не се е произнасял, тъй като по отношение на нея не е имало
повдигнато обвинение.
Съдът е приел, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са взаимно допълващи се, намират се в единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му.
По отношение на гражданските искове за претърпените от пострадалата имуществени и неимуществени вреди:
Независимо, че подсъдимата е освободена от налагане
на наказание, съдът се е произнесъл относно причинените имуществени и
неимуществени вреди на тъжителката, тъй като освобождаването й от наказание не
я освобождава от гражданска отговорност за причинените вреди. Такива искове са
предявени срещу подсъдимата в размер на 215,16 лева – имуществени и 4 000
лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Претендираната гражданска отговорност за причинени в резултат на
престъпното деяние имуществени вреди са т.нар. вторична санкционна последица.
Тя е свързана с нарушаване на определени задължения, най вече със запретата да не се вреди другиму – чл. 45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано
всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което
се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимата, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди
са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Претендираните имуществени вреди са във
връзка с направени от пострадалата разходи за лечение. Въз основа на
представените и приети от съда писмени доказателства – заверени копия на Фактура № 0000056841 от 07.05.2014г., ведно с фискален
бон и Фактура № 0000056842 от 07.05.2014г., ведно с фискален бон, издадени от
„МБАЛ- Шумен“ АД гр. Шумен, съдът
е приел, че предявеният иск за имуществени вреди е доказан в размер – 215,16 лева, като е присъдил сумата
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане. Т.е. искът е уважен в пълен размер.
При оценяването на неимуществените вреди е отчел
характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания и др./Пост.
№4/68г. на Пленума на ВС/. При
това положение и с оглед принципа на справедливост съдът е приел, че иска на
пострадалата за причинени неимуществени вреди е доказан в размер на 300 лева,
като в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Сумата е
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното им изплащане. В останалата част иска е отхвърлен.
Съдът не е присъдил поисканите от
частната тъжителка и процесуалния й представител деловодни разноски
представляващи адвокатски хонорар и заплащане на вещите лица, тъй като е приел,
че при реторсията всяка от страните следва да понесе
направените от нея разноски и разноските по делото следва да останат така както
са направени от страните.
Съдът се е произнесъл
по държавните такси.
По жалбата на
подсъдимата Н.Д.: Присъдата се обжалва от защитата на подсъдимата
Н.Д.. Излагат се съображения, че при правилно установените от съда фактически
обстоятелства са направени неправилни правни изводи. Претендира се приложение
на института на неизбежна отбрана. В тази насока се прави искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова - оправдателна присъда. Претендират се и разноски по делото.
Тези оплаквания са неоснователни поради следното:
В мотивите си Шуменският районен съд е изложил
подробни и аргументирани съображения по събраните по делото доказателства.
Същите са обсъдени поединично, както и в тяхната съвкупност. Изложени са
съображения на кои от свидетелските показания е дадена вяра и защо. Коментирани
са и обясненията на подсъдимия, както сами по себе си, така и съпоставени с
останалия доказателствен материал. Поради което и настоящия състав намира, че
атакуваната присъда не е необоснована и немотивирана. Всъщност както в жалбата
си така, така и в пледоарията на защитата не се спори по установените
фактически положения.
Неоснователно е и оплакването за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон. Престъпната деятелност на
подсъдимата е анализирана. Изложена е фактическата обстановка подробно,
направен е анализ на събраните доказателства. Не се споделя оплакването, че
деянието не е доказано или не е преценен правилно доказателствения материал по
делото, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Първостепенният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви по всички елементи от състава на престъплението.
Въззивният съд счита,
че е неприложима нормата на чл.12, ал.1 от НК. Такова искане е правено и пред
първоинстанционния съд и е намерило своя отговор още тогава. Тогава защитата е
направила алтернативно искане – за приложение на реторсия
или неизбежна отбрана съобразно установеното от съда. Първоинстанционния съд е
приел, че е приложим института на реторсията и е
мотивирал подробно това свое решение. В разглеждания казус действията на
подсъдимата не са в предприети в защита на нейните интереси в резултат на
противоправно нападение. Дори подсъдимата да е била провокирана от реплики на
пострадалата, то те не са в интензитета и обема за да изпълнят законовата
изискване за противоправно нападение. Поради което и не могат да обосноват
приложението на този институт, дори и в
хипотезата на мнима неизбежна отбрана. В тази насока практиката на ВКС е постоянна. А след като не
е налице неизбежна отбрана, не може да се обсъжда и приложението на чл. 12,
ал.2 от НК – превишаване пределите на неизбежната отбрана. В този смисъл: Решение № 555 от 16.02.2010 г. на ВКС по н.
д. № 593/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева: Относно
наличието на "нападение" като елемент на неизбежната отбрана. Решение
№ 332 от 24.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 976/2013 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова: Неизбежната
отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК предполага
непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в действия или
бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени
интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в
неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени
подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското
разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при
предизвикана повторно такава, чрез обществено укоримо
поведение спрямо нападателя, приложението й е недопустимо. Във визираните
случаи на предполагаемо, респективно прекратено нападение или на възобновено в
резултат на противоправни действия на други лица, деянията на
"нападнатите" могат да се квалифицират като извършени при мнима
неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в
аспекта на реализирани реторсия, саморазправа или
отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и
като общественополезни, каквито са тези, осъществени при законовата
отбрана. Решение № 138 от 28.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 2820/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева:
За да има мнима неизбежна отбрана би следвало
увреждането да е извършено по време на мнимото нападение. При отсъствието на
обективни данни за нападение, субективното допускане или предположение на
подсъдимия, че е или би могъл да бъде нападнат, са ирелевантни, тъй като
мнимата неизбежна отбрана изисква деецът да е уверен, че се отбранява срещу
непосредствено противоправно нападение. Решение № 258 от 2.06.2010 г. на ВКС по н.
д. № 157/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева: Липсата
на условията на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е налице превишаване на
нейните предели поради уплаха или смущение.
Поради което
и оплакването за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда е
неоснователно. Не са налице условията и предпоставките за постановяване на
оправдателна присъда.
По жалбата на тъжителката В.В.: Присъдата се обжалва и от повереника на частната тъжителка В.. Във въззивната жалба се излагат доводи, че присъдата в
наказателната част и в гражданско отхвърлителната и
част е неправилна и незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния
закон. Моли подсъдимата да бъде осъдена по възведеното и обвинение по чл. 130,
ал.2 от НК, а гражданския иск за неимуществени вреди да бъде уважен до
предявения размер от 4 000 лева. Претендират се и разноски по делото.
Тези оплаквания са
частично основателни поради следното:
Първоинстанционния съд е извършил всички следствени
действия и събрал относимите доказателства необходими
за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На
страните е била дадена възможност за
нови искания. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на
подсъдимата съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства, като е
изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни,
законосъобразни и обосновани. Събраните по делото доказателства са анализирани
в своята цялост и са съпоставени и помежду си. Обсъдените са всички гласни
доказателства, като е анализирана тяхната достоверност и са съпоставени с
останалите. Правилно първоинстанционния съд е приел, че на процесния
ден между подсъдимата и тъжителката е възникнал конфликт. Показанията на
свидетелите С. К., А. Й., Д. Й. и Д.К. са кредитирани изцяло относно
състоянието на пострадалата и децата и след инцидента. Същите са последователни
и логични, както и житейски правдоподобни. Житейската логика и практика сочи,
че при такива емоционални сблъсъци най често и двете страни проявяват в някаква
степен физическа сила. Частично са кредитирани и показанията на свидетелите
Ю.К. и С.Ч., които не са преки очевидци на деянието, но пред тях страните са
изложили възприятията си. Подробно са обсъдени и показанията на свидетелите
В.В. и А. В.. Доводът на защитата на тъжителката, че някои свидетели са в
близки отношения с подсъдимата и показанията им не следва да се кредитират не
се споделя. Това би било така, ако тези показания бяха
изолирани и некореспондиращи с останалия
доказателствен материал. В случая показанията на тези свидетели се подкрепят от
показанията на свидетели, които са незаинтересовани, както и от изготвената
съдебно медицинска и комплексна експертизи.
В доктрината и практиката се приема, че
престъпленията, с които се причинява някаква телесна повреда са винаги
резултатни престъпления, при това на реално увреждане. Деянието при тях се
квалифицира съобразно най неблагоприятната за пострадалия телесна повреда.
Леката телесна повреда е престъпление само когато е извършено умишлено. В
закона отсъства легална дефиниция на понятията болка и страдание. В съдебната
практика ППВС № 3/79 е посочено, че по своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.
Достатъчно е извършеното посегателства да е от такова естество, че да
предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да
няма обективни следи. Поради което и не съществува пречка то се установява с
всички допустими от закона способи, в ч. и със свидетелски показания.
В
основата на реторсията е идеята на законодателя, че
страните са изравнили позициите си като на причинителя на леката телесна
повреда е отвърнато, т.е на злото е отвърнато със
същото деяние на засегналия го.
Засегнатия намира удовлетворение с причиняване същото деяние на
засегналия го. Това е довело до изключение на правилото, че за всяко престъпление
извършено от наказателно отговорно лице се налага съответното наказание. Без
значение от коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство
против личността и коя първа е сезирала съда. За да се създаде основание за
освобождаване от наказание при реторсията съществено
законно изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда
между две лица, а не фактически кой от двамата извършители на това деяние пръв
го е осъществил. В този смисъл Р.49-72
ОСНК /” За да се създаде основание за
освобождаване от наказание при реторсия, съществено
законно изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда
между две лица, а не фактически кой от двамата извършители на това деяние пръв
го е осъществил. Реторсията има приложение и в
случаите, когато подсъдимият причинява лека телесна повреда на пострадалия,
след като е изпаднал в състояние на силно раздразнение в резултат на насилието,
упражнено върху него непосредствено преди това. Когато причинената на тъжителя
телесна повреда е различна по степен на увреждане, тъй като той е претърпял
разстройство на здравето си, а подсъдимият - само болки от упражненото върху
него насилие, това различие в причиняването на двете леки телесни повреди не е
основание за изключване приложението на реторсията”/, Р.255-92-І – „Относно правомощията
на съда при престъпленията, за които е предвидена реторсия”. Освобождаването от наказателна отговорност не освобождава делинквента от
гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане. По отношение
на разноските в тази част се прилагат
общите правила на гражданското право, доколкото в наказателната част при
прилагане на реторсия разноски не се присъждат –
остават за сметка на страните така като са направени – Р.96-72-І /”Контузните рани, които причиняват оток и
посиняване на бузата, представляват лека телесна повреда с разстройство на
здравето. Когато съдът освободи подсъдимия и тъжителя от наказание, не следва
да се присъждат разноски”/.
В контекста на така сочената теория и
практика в тази връзка се споделят доводите на защитата на тъжителката, че
деянието не може да бъде извършено при така наречената смесена форма на вината.
Поради което и с оглед коментираните доказателства настоящият състав приема, че
фактическата обстановка правилно е установена и че телесните повреди са
нанесени умишлено, т.е. за тях следва да се носи наказателна отговорност. А
също така и че института на реторсията правилно е
приложен.
Прави се оплакване, че не са
кредитирани с еднаква тежест показанията на различните свидетели. При
положение, че има показания, които си противоречат, право на съда е да не
кредитира едни, и да приеме за достоверни други. И това не е нито пропуск, нито
съществено процесуално нарушение, ако съдът е изложил обосновани и задълбочени
аргументи за това. Именно това е сторил и първоинстанционния съд, като е
посочил причината поради която не им дава вяра. В
практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при
обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не
само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и
натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.).
Поради което макар и да има показания в противен смисъл, те не са от
естество да опровергаят фактическите изводи на съда. По
изложените съображения и първоинстанционния съд е приел, че изложената
фактическа обстановка е установена по несъмнен начин.
Деянието е анализирано задълбочено както от
субективна, така и от обективна страна. Разпитани са всички свидетели имащи
отношение към случая. Назначени са необходимите експертизи, съдът е предоставил
възможност на страните да зададат своите въпроси, включително и допълнителни
такива. С това съдът е изчерпал всички възможности за събиране и проверка на
доказателствата. Изложени са мотиви в
пълен обем както по фактическата обстановка, така и анализ на събраните
доказателства по делото, а също и по доводите на страните. Шуменският районен
съд изрично е анализирал и доводите на защитата на частната тъжителка, както и
на подсъдимата. Изложените съображения напълно се споделят. Пред настоящия
състав се излагат аналогични доводи. По отношение на същите немогат
да се добавят кой знае колко по различни съображения от тези на
първоинстанционния съд. При решаване на въпросите за наказателната отговорност
съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства като е изложил и
доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни
и обосновани. Шуменският районен съд е положил всички усилия не само да събере
необходимите доказателства, а и да провери тяхната годност и надеждност. Поради
което и оплакването за неправилност и незаконосъобразност на постановената
присъда е неоснователно. Не са налице условията и предпоставките за
постановяване на друга присъда.
Като е преценил всички обстоятелства имащи значение
за правната квалификация и съставомерността на
деянието, съдът е постановил един обоснован и законосъобразен акт. Материалния закон е приложен правилно.
Правилно и законосъобразно Шуменският районен съд, установявайки, че е
налице реторсия, след като е признал подсъдимата за
виновна, не й е наложил наказание, като я е освободил от наказателна
отговорност. Съгласно цитираната по горе практика и правна доктрина разноските
остават за страните така като са ги направили. В мотивите изрично е посочено
това обстоятелство, поради което няма пропуск или непроизнасяне на съда по
разноските.
Първоинстанциониият
съд е определил гражданският иск по справедливост. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. С оглед на отговорността за съдът е
събрал доказателства за конкретизацията на това правило. В кръга на претендираните имуществени и неимуществени вреди влизат
най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалата, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимата Д., в резултат на което са възникнали
вредите от увреждането и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. При наличието на
негово противоправно поведение, вина и доказана причинно следствена връзка то
същата дължи пълно обезщетяване на причинените вреди. Гражданският иск е уважен
изцяло съобразно представените фактури, поради което и няма жалба от частния
тъжител по неговия размер.
Обжалва
се гражданският иск за неимуществени вреди, чийто размер се счита за занижен. В
тази част жалбата е основателна. Споделят се доводите на защитата на частната
тъжителка, че при определяне на неговия размер първоинстанционния съд се е
позовал само на общите норми за справедливост. Ако съдът бе обсъдил и
конкретните телесни увреждания, чиято многобройност е очевидна /макар и същите
да формират като краен резултат лека телесна повреда/, мястото на уврежданията,
начина на получаването им, както и срока за отшумяването им /някои от тях са
наложили и медицинско наблюдение в болнично заведение/, то и присъдения размер
следваше да е по висок. Съдът е следвало да отчете и получените психични
страдания, както и чувството на неудоство
продиктувани от мястото на нараняванията. Преценявайки именно тези обстоятелства
и изхождайки от критериите за справедливост, подробно развити от Шуменския
районен съд, въззивния съд счита, че гражданското
обезщетение за неимуществени вреди следва да се завиши от 300 лева на 1000
лева. Именно този размер Шуменския окръжен съд намира за справедлив и адекватен
на причинените болка и страдания. За присъденото увеличение се дължи и държавна
такса. Но тъй като същата се поглъща от присъдената – 50 лв., допълнителна не
се определя / 4%, но не по малко от 50 лв. 4% от 1000 е 40 лв./. С оглед посочената практика и правилата
за реторсия,
разноски и пред въззивната инстанция не следва да се
присъждат, тъй като остават за страните така както са ги направили.
По делото не се събраха доказателства,
променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка
въззивният съд не констатира съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за
ново разглеждане. Не се намериха и основания за нейното изменение. Ето защо
атакуваната присъда в наказателната част следва да бъде потвърдена. В
гражданската част следва да се измени като се увеличи присъденото обезщетение
за неимуществени вреди.
Поради което и водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА присъда № 23 от 18.03.2015 година
постановена по НЧХД № 1936/2014 година на Районен съд гр. Шумен САМО в частта,
с която Н.К.Д. е осъдена да заплати на
В.С.В. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като УВЕЛИЧАВА същите от 300 – триста лева на 1000 – хиляда
лева.
В останалата част потвърждава присъдата.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове : 1.
2.