Р Е Ш Е Н
И Е
№ ....90.. 04.12.2015г. гр.Шумен
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателна
колегия
На девети ноември две
хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
Секретар
Н.И.
Прокурор
Делян Димитров
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВЧНД № 433 по описа за 2015г.
За да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.436
вр.чл.318 и сл. от НПК.
С определение № 686 от 08.09.2015г. по ЧНД № 1054/2015г. Шуменският
районен съд е оставил без уважение молбата на С.Д.Г. с ЕГН **********, за
постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК.
Така постановеният
съдебен акт е обжалван от молителя, който е изразил несъгласие с мотивите на
определението и прилага доказателства.
В съдебно заседание
представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима,
но неоснователна. Смята, че определението е законосъобразно и предлага молбата
да не бъде уважена.
Жалбоподателят в съдебно
заседание сочи, че е представил документи за плащането на глобите. Излага, че
където и да отиде да кандидатства за работа, не може да си намери работа,
защото му искат чисто свидетелство за съдимост.
За да се произнесе районният
съд е съобразил, че в свидетелството за съдимост на Г. има вписани четири
осъждания и най-тежкото престъпление, за което е осъден подсъдимия е по чл.196
ал.1 т.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години, което е било подсъдно на ШРС и внесъл делото в съдебно
заседание на 08.09.2015г. в състав от съдия и двама съдебни заседатели в
съответствие с чл.433 ал.2 вр. чл.28 ал.1 т.2 от НПК.
След приключване на съдебните прения и изслушване на последната дума на
молителя, който заявил че не разбира какви са тия пречки, съдебният протокол е
подписан от съдията и секретаря. Няма отразяване дали съставът на съда се е
съвещавал, но в протокола впоследствие е включено определение, подписано само
от председателя на състава. Липсва отразяване след съдебния акт, че е
постановено и от съдебните заседатели, а и няма техни подписи. Постановяването
на определение по чл.436 ал.1 от НПК в състав от един съдия в конкретния случай
е недопустимо и такъв процесуален акт не е валидeн и няма
как да бъде проверен по същество.
Настоящата инстанция
не може да отстрани пороците на първоинстанционния съдебен акт, поради което се
налага той да бъде отменен, без да се разглежда по същество. В случая важат
общите правила по глава ХХІ на НПК. Констатирания порок е от категорията на
абсолютните съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 от
НПК – незаконен състав и след като съдебния акт е постановен от незаконен състав,
то в правния мир не съществува годен първоинстанционен акт, който да бъде
проверен по реда на чл.436 от НПК. Смисълът на разпоредбата на чл.436 ал.3 от
НПК е че когато намери частната жалба или протест срещу определен съдебен акт
за основателни, втората инстанция може да го отмени или измени. В конкретният
случай не съществува акт постановен от законен съдебен състав. Според
разпоредбата на чл. 436, ал.3 НПК не се допуска повторното
разглеждане от първата инстанция на дело за реабилитация, а въззивният
съд следва да реши спора по същество. Това обаче се отнася само за валидно
постановените определения на първоинстанционния съд. Доколкото атакуваното
определение очевидно не е такова, въззивната
инстанция счита, че липсва действителна воля на съда, респ.
не би могла да изследва съответствието на определението с материалния закон. В
този смисъл и Решение №52/29.04.2010г. на
ОС - Кюстендил. Настоящият съдебен състав не следва да разглежда въпросите
за реабилитацията по същество, тъй като решението в тази инстанция е
окончателно и при произнасяне молителят ще се лиши от нормативно гарантирания инстанционен контрол, с което отново съществено ще се
ограничат правата му в производството, утежнено и от възникващата възможност по
недопустим начин да се приложи ограничението по чл. 436, ал.4 от НПК. В този смисъл Решение №112 от 20.07.2010г. по ВЧНД
№214/2010г. на АС – Варна и Определение
№23 от 19.09.2005г. на Военно-апелативен съд на РБ по
ЧНД №56/2005г. В
този смисъл е и правната доктрина – стр.464
– стр.465 от Помагало по наказателен процес за кандидати за младши съдии.
Делото следва да се
върне на ШРС за разглеждане от друг състав на съда, който да проведе стриктно
процедурата по чл.434-435 от НПК, като събере и доказателствата по т.1 на
чл.434 ал.2 от НПК, съобразявайки чл.107 ал.2 от НПК.
Доколкото
жалбоподателят с депозирането на жалбата не е внесъл държавната такса по т.12 вр. т.15 от Тарифа №1 за държавните такси събирани от
съдилищата по ЗДТ, а първоинстанционният съд е пропуснал при администрирането
да обезпечи събирането на тази такса, то следва с настоящото решение да бъде
осъден жалбоподателя да заплати следващата се за обжалване пред по-горен съд
държавна такса в размер на 3.00 /три/ лева.
По изложените съображения и
на основание чл. 335, ал.2 от НПК, вр. чл. 334, т.1
от НПК и чл.436 от НПК, Шуменският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло определение № 686 от 08.09.2015г. по ЧНД №
1054/2015г. на Шуменския районен съд И
ВРЪЩА делото
на ШРС за ново разглеждане от друг състав на съда.
ОСЪЖДА С.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати 3
/три/ лева държавна такса в полза на Окръжен съд – Шумен.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се
съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател: Членове:
1.
2.