О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 413 27.11.2015г. гр.Шумен

Шуменският окръжен съд, наказателна колегия

На двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Димчо Луков

Съдия: София Радославова

Съдебни заседатели: 1.К.К.

2.Г.Г.

3.М.П.

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия София Радославова

ЧНД № 377 по описа за 2015г.

С участието на прокурора: Димитър Димов

И секретаря: Г.С.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.433 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на М.К.И. с ЕГН ********** – наследник на осъдения С.Н.Т., роден на ***г***, починал на 24.03.1945г., с искане за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на наказанието, наложено по присъда от 23.03.1945г. по Наказателно дело № 6/1945г. по описа на Варненски областен народен съд – гр.Шумен.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителя поддържа молбата и моли съда да я уважи. Към молбата са приложени и доказателства в подкрепа на направеното искане.

Представителят на ШОП счита, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна. Намира, че не са налице основанията за постановяване на съдебна реабилитация, като излага доводи, че лицето, чиято реабилитация се иска не е придобило правото на реабилитация, тъй като не е придобило качеството на осъдено лице, на което да е наложено наказание „Лишаване от свобода”, поради което наследниците му не могат да придобият правото да поискат съдебна реабилитация. От прокурора се посочва, че на осъденото лице е наложено наказание „Лишаване от права завинаги”, което е пречка да се изчисляват сроковете за реабилитация, както и че липсват доказателства допълнителното наказание „Глоба” да е изплатена. Предлага на съда да остави без уважения искането за съдебна реабилитация по отношение на осъдения С.Н.Т..

Молбата за съдебна реабилитация е подадена от М.К.И. с ЕГН **********, която видно от представеното удостоверение за наследници с изх.№ 11776/10.08.2015г. е наследник на осъденото лице. Същата се явява активно легитимирана по смисъла на чл.88 от НК да прави искане за допускане на съдебна реабилитация на осъдения наследодател.

Молбата е процесуално допустима, а разгледано по същество искането за съдебна реабилитация е основателно.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, за да се произнесе взе предвид следното:

С.Н.Т., роден на ***г. в с.Върбино Силистренска област е осъден с присъда от 23.03.1945г. по Наказателно дело № 6/1945г. по описа на Варненски областен народен съд – гр.Шумен и е признат за виновен в това, че през м.май 1944г. като началник на рота при жандармерията в гр.Шумен, заедно с А. К. Д., А. И. Б., Д. М. Дончев, Д. Х. И., П. П. К. и Т. Н. М. в акция между с.Веселиново и с.Риш, Преславско, залавят партизаните И. П. от с.Александрово, Преславско, и Н. П. от гр.Варна, като пръв ги вижда и залавя Д. М. Д., като им нанася побой заедно със С.Н.Т., като за тази заслуга получава 1000лв., и че на същия ден от с.Александрово, Преславско арестуват шест души ятаци на същите нелегални и им нанасят жесток побой, поради което и по силата на чл.2 т.4,7 и т.10 от Наредбата –закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с тях, му е наложено „Смъртно наказание” и да заплати на държавното съкровище 100 000 /сто хиляди/ лева „Глоба”, заменима при несъбираемост с 6 месеца тъмничен затвор, с „Лишаване от правата по чл.30 от наказателния закон за винаги”, като са присъдени в полза на държавното съкровище 1/5 от недвижимите му покрити имоти. Присъдата е ВЗС на 23.03.1945г. и е изпълнена на 24.03.1945г.

Съдът намира, че деянието, за което е осъден С.Н.Т. не е идентично с деянията, посочени в разпоредбите на чл.407-419 от НК – престъпления против мира и човечеството. Поради това счита, че не следва да прилага разпоредбата на чл.85 ал.2 от НК въвеждаща забрана за съдебна реабилитация на осъдените за престъпления против мира и човечеството. Видно от материалите по делото С.Н.Т. е работил като началник на рота при жандармерията в гр.Шумен и като такъв е ръководил подчинените си при задържането на партизани и техни сподвижници, което е влизало в неговите служебни задължения. С тези си деяния той не е осъществил деяния, които по сега действащия НК следва да се квалифицират като деяния против мира и човечеството.

От приложените по делото доказателства се установяват наличие на предпоставките по чл.87 от НК. Видно от представения и приет като доказателство Акт № 198/ 24.06.1945г. от Регистъра на умиранията, издаден от Кмета на Община Шумен, С.Н.Т. е умрял на 24.03.1945г. От съдържанието на посочения акт се установява, че за установяване и вписване на смъртта на лицето С.Н.Т. е постъпило писмо № 676 от 24.03.1945г. на Шуменския областен съд.

От РС гр.Дулово е изискана справка за съдимост на С.Н.Т.. От получената писмена справка се установява, че по отношение на лицето С.Н.Т. няма приложени бюлетини, отразяващи осъждания. В съдебно заседание от молителката е представено копие на свидетелство за съдимост от РС гр.Силистра от 08.03.1945г., от което е видно, че към датата на постановяване на горепосочената присъда С.Н.Т. не е бил осъждан.

От приложеното и прието удостоверение изх.№ 45051/11.08.2015г. на Съдебно изпълнителна служба при РС гр.Варна се установява, че срещу С.Н.Т. няма заведени изпълнителни дела.

По отношение на наложеното наказание „Глоба” в размер на 100 000 лева от молителката в днешно съдебно заседание се представи вносна бележка за платена глоба по присъда на народен съд по н.д. № 6/45г., както и обяснителна преписка, в която са посочени паричните реформи през 1952г., 1961г. и 1999г. довели до деноминации на българския лев, поради което от нея са внесени 0,40лв. равняващи се на 100 000 стари лева. Съдът намира, че дори внесената сума по вносната бележка да не се равнява на 100 000 стари лева и да е останало част от наложеното наказание „Глоба” неизпълнено, от датата на влизане на присъдата в сила до настоящият момент са изтекли 70 години при законово предвидени 3 години, през които държава има възможност да търси вземанията си. Това наказание към настоящият момент е неизпълнимо съобразно давностните срокове по чл.82 ал.4 във вр. с ал.1 т.5 от НК.

Видно от материалите по делото по отношение на осъденото лице смъртната присъда е изпълнена на 24.03.1945г. и от тогава са изминали 70 години, което поставя в невъзможност молителят по делото да представи, а и съдът служебно да събере гласни или писмени доказателства, съдържащи добри характеристични данни за осъдения.

По осъждането, предмет на настоящото дело, не са налице данни, от които да е видно, че в резултат на умишленото престъпление са нанесени имуществени вреди, които да са предмет на възстановяване.

По отношение доводите на прокурора: На първо място следва да се посочи, че изложения довод, че молителката в качеството си на наследник не е придобила правото да иска съдебна реабилитация, тъй като наследодателят й не е придобил качеството на осъдено лице, на което да е било наложено наказание „Лишаване от свобода”, е неоснователен. Осъденото лице С.Н.Т. е осъден с присъда от 23.03.1945г. по Наказателно дело № 6/1945г. по описа на Варненски областен народен съд – гр.Шумен. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. Наложеното „Смъртно наказание” на осъдения С.Т. е изпълнено на 24.03.1945г. От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че С.Н.Т. е придобил качеството на осъдено лице непосредствено след постановяване на присъдата, поради което той придобива и права на осъдено лице, включително и правото да поиска реабилитация. Съдът намира за неоснователен довода, че искането за съдебна реабилитация следва да се уважи, само ако лицето е осъдено с наказание „Лишаване от свобода”. По сега действащия наказателен кодекс няма предвидено наказание „смърт”, поради което не са налични и материално- правни разпоредби относно реабилитацията за такова осъждане. Не е налична и законова забрана за реабилитация на наложено смъртно наказание. Поради което съдът намира, че след като осъденото лице е починало, то неговото право да поиска съдебна реабилитация е преминало върху наследниците му.

От прокурора се излага довод, че на осъденото лице е наложено наказание „Лишаване от права завинаги”, което е пречка за постановяване на съдебна реабилитация. Така изложения довод съдът намира за неоснователен поради следните съображения: Разпоредбата на чл.79 ал.1 т.1 от НК постановява, че „наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато деецът умре”. В настоящият случай лицето е починало на 24.03.1945г. и от тогава следва да се приеме, че изпълнението на наказанието „лишаване от права завинаги” се изключва по силата на закона. След смъртта си лицето престава да бъде наказателно- отговорен правен субект, поради което и законодателят е предвидил, че изпълнението на наказанието се изключва.

Предвид гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл.87 ал.1 от НК. Изтекъл е по-голям срок от предвидения в закона за постановяване на съдебната реабилитация, поради което са налице предпоставките за нейното постановяване и ще следва молбата да бъде уважена. В този смисъл е и съдебната практика: Определение №100/30.03.2011г. на ОС гр.Ловеч по ЧНД №132/2011г., Определение № 139/ 06.04.2011г. на ОС гр.София по ЧНД № 119/2011г. , Определение № 44/ 13.05.2014г. на ОС гр.Шумен по ЧНД №91/2014г.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА съдебна реабилитация по отношение на С.Н.Т., роден на ***г. в с.Върбино Силистренска област по наказанието, наложено му по присъда от 23.03.1945г. по Наказателно дело № 6/1945г. по описа на Варненски областен народен съд – гр.Шумен.

Настоящото определение може да се обжалва и протестира в 7/седем/ дневен срок от днес пред АС гр.Варна, по реда на глава ХХІ от НПК.

След влизане на определението в сила, копие от същото да се изпрати на Бюро “Съдимост” при РС гр.Дулово за отразяване в бюлетина за съдимост на С.Н.Т..

Председател:

Съдия:

Съдебни заседатели: 1.

2.

3.