МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 238
/ 14 г. НА ШОС
Подсъдимия Д.И.Д. е
предаден на съд с обвинение в това, че на 16. 09. 2013 г. около 8. 20 ч. На път
І-2 при управление на л. а. „**** с рег. № **** ВВ в
посока от гр. Н. п. за с. С. обл. Шумен в региона на
километър 140+018 в средната част на ляв завой, към с. С. с радиус на кривата
600 м., с надлъжен наклон по пътя 1% /0. 571 градуса/ на спускане, по посоката
на движение на л. а. „**** на пътно платно с две ленти за движение с обща
широчина 7. 40 м., с надлъжна пътна маркировка тип М5 /двойна смесена линия /:
непрекъсната линия по посока на движението на л. а. „**** и прекъсната линия,
след непрекъснатата, в завоя по посока на насрещното движение е нарушил
правилата за движение – чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДП –„На пътно платно с двупосочно
движение, на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне” във вр.
с чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”, при движение на пътно платно с две пътни ленти за движение и
надлъжна пътна маркировка, тип М 5 е навлязъл в лентата за насрещно движение,
без да е имало необходимост да изпреварва или заобикаля, след което не е
намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението,
появата на л. а. „****” с рег. № ****, управляван от
З. С. Н. и по непредпазливост е причинил смъртта на З. С. Н., ЕГН **********,
като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване
от страна на З. С. Н., която по същото време и място при управление на л. а.
„****” с рег. № **** е нарушила правилата за движение
– чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДП, при движение по пътно платно с две пътни ленти за
движение и надлъжна маркировка тип М 5 е навлязла в лентата за насрещно
движение, без да е имало необходимост да изпреварва или заобикаля, с което е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в” предл. І във вр. с чл. 342 ал. 1
от НК.
По
делото не са предявени граждански искове. Пострадалите са конституирани като
частни обвинители.
На досъдебното и в съдебното производство подсъдимия не се
признава за виновен.
В съдебно заседание представителят на ШОП
поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че от доказателствата по делото се уС.овява, че подс. Д. е осъществил
деянието за което е предаден на съд след като анализира всички събрани по
делото доказателства. Според прокурора от доказателствата събрани в съдебното
производство следва извода, че след деянието подс. Д.
е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради
което предлага съда да преквалифицира деянието по чл. 343а ал. 1 в. „б” във вр с чл. 343 ал. 1 б. „в” предл.
І във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода под средния размер,
чието изтърпяване да бъде отложено на осн. чл. 66 ал.
1 от НК.
Повереника на ч. обвинители З.С.
и С.С. намира, че е доказано по безспорен начин извършеното от подсъдимия
деяние. Не е налице според повереника съпричиняване
от страна на пострадалата З. С. Н., тъй като същата не е доказано да е навлязла
в лентата за движение на подсъдимия. Дори и да се приеме, че тя е навлязла в
насрещната лента, то според повереника, не е налице пряка причинно следствена
връзка на това нейно нарушение на правилата за движение с настъпилия вредоносен
резултат. Изразява несъгласие със С.овището на
прокурора, че са налице доказателства за преквалификация на деянието по чл.
343а от НК. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по предявеното
му обвинение по чл. 343 от НК като се наложи наказание около средния размер с
приложение на чл. 66 от НК.
Повереника на ч. обвинител
Н.Н.Б., действаща чрез законния си представител – настойника М.М.И. намира за
доказано по безспорен начин, че подсъдимия е осъществил деянието по чл. 343 от
НК. След анализ на събраните по делото доказателства приема, че пострадалата не
е навлязла в лентата за движение на подсъдимия, както и, че той не е предприел
никакви действия за спиране на управлявания от него автомобил. Поради това
нарушение на правилата за движение подсъдимия е С.ал
причина за ПТП довело до смъртта на З. Н.. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен по предявеното му обвинение и му
наложи наказание лишаване от свобода в размер на 6 години и лишаване от права
за срок от 4 г.
Защитника на подсъдимия намира,
че подсъдимия няма вина за настъпилия вредоносен резултат. Според защитника
причина за ПТП има движението на пострадалата Н. с превишена скорост и
навлизането от нейна страна в лентата за движение на подсъдимия. Последния,
според защитника не е имал друга възможност да реагира освен да предприеме
спасителна маневра – да завие на ляво и да навлезе в насрещната лента за
движение, тъй като опасността за него е възникнала в опасната му зона за
спиране и той не е имал възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на
скоростта или спиране. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и го
оправдае по предявеното му обвинение.
Подс. Д. в защитната си реч поддържа
казаното от защитника си. В последната си дума заявява, че всичко е С.ало мигновено и той възприел автомобила на пострадалата
като осъществяващ маневра за излизане от пътя към отбивката която се е намирала
в дясната страна на пътя по посока на неговото движение и за това е свил в
ляво. Моли да бъде оправдан.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за уС.овена следната фактическа обС.овка:
Подсъдимия Д.И.Д. през 2013 г.
живеел в гр. Шумен. Притежавал свидетелство за управление на МПС валидно до 05.
02. 2022 г., както и лек автомобил „**** с рег. № № **** ВВ.
Пострадалата З. С. Н. живеела
през 2013 г. в с. С. заедно с дъщеря си Н.Н.Б.. Притежавала лек автомобил
„****” с рег. № ****.
На 16. 09. 2013 г. около 08. 00
ч. пострадалата З. С. Н. потеглила управлявайки автомобила си „****” от с. С.
за гр. Н. п., за да отведе дъщеря си Н.Б. за първия учебен ден. Детето седяло
на задната седалка на автомобила. В автомобила нямало други хора. След като
излязла от с. С., пострадалата Н. *** по път І-2 /Варна - Н. п./. Пътя бил от
дребнозърнест асфалтобетон, без неравности, сух, времето – ясно и слънчево,
видимостта - добра. Пътното платно било с обща ширина 7. 40 м. с две ленти за
движение във всяка посока. Пътувайки за гр. Н. п., пострадалата наближавала отбивката
за местността, известна в региона като „Алята”,
намираща се в дясно от пътя по нейната посока за движение и в десен завой на
пътя. Пътя бил сигнализиран преди отбивката
с пътни знаци А1 / опасен завой на дясно /, дублиран с пътни знаци В24 /
забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди
/ и указателна табела Т2 /750 м./. След началото на входа за „Алята” на разделителен остров в дясно от пътя по посока с.
С. – Н. Пазар имало поставен пътен знак В26 /забранено движението със скорост
по голяма от 60 км/ч./. След изхода на „Алята” в дясно на пътя, в същата посока се намирало
кръстовище с черен път, като на изхода на този черен път бил поставен пътен
знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство/.
По същото време и по същия път, в
посока от гр. Н. п. за с. С. се движел подс. Д.
управлявайки със собствения си лек автомобил Пежо
406. Бил сам в автомобила. Движел се по права отсечка от пътя с наклон на
спускане 0.571 градуса към ляв за него завой на пътя преди местността „Алята” / същия завой, който се явява десен на движещата се
срещу него пострадала с автомобила си /.
Приближавал пътни знаци А2 / опасен завой на ляво /, дублиран с пътен
знак В24 / забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош
и мотопеди /. Видимостта на подс. Д. към левия завой
пред него била повече от 250 м. В този момент той възприел движещия се срещу
него лек автомобил „Рено” управляван от пострадалата Н.. В това време подс. Д. не е можел да разбере в коя лента за движение се
намира л. а. „Рено”.
Виждайки л. а. „Рено” подс. Д. се движел със скорост от 80 км/ч.,
а л. а. „Рено” със скорост от 115 км/ч. След като подс. Д. подминал двата пътни знака А2 и В24, на разстояние 138 м. пред себе си видял,
че движещия се срещу него л. а. „Рено” навлиза в неговата лента за движение.
Решил първо да отбие в дясно, но л. а. „Рено” продължил да се движи в неговата
лента, като наближавал десния край на пътното платно по посоката на движение на
подсъдимия. Тогава подсъдимия решил, че движещия се срещу него, в неговата
лента за движение автомобил се движи по този начин, защото щял да навлиза в
намираща се пред него отбивка в дясно от пътя по неговата посока на движение,
на която отбивка започвал черен път за с. Енево,
успореден на пътя по който се движел подсъдимия. За да предотврати удар между
двата автомобила в неговата лента за движение и като видял, че в лявата лента
нямало други автомобили, подсъдимия свил
рязко в ляво и започнал да навлиза в насрещната лента по неговата посока на движение.
В този момент и пострадалата Н. с управлявания от нея л. а. „Рено” предприела
маневра – свила в дясно по посоката на нейното движение и л. а. „Рено” започнал
да се връща в своята лента за движение. Двата автомобила почти изцяло навлезли
в насрещната лента по посоката на движение на подсъдимия и последвал челен удар
между тях. След удара л. а. „Пежо” продължил, като се
завъртял по посока обратна на часовата стрелка, гледано от горе и спрял в
лявата страна на пътя – по неговата посока на движение. След удара л. а. „Рено”
се завъртял по посока на часовата стрелка, също гледано от горе и спрял в
своята лента за движение. Непосредствено след удара подс.
Д. излязъл от автомобила си. От удара детето на пострадалата Н. – св. Н.Н.Б.
изпаднало от л. а. „Рено” и паднало на пътя между двата спрели след удара
автомобила, а пострадалата Н. оС.ала в л. а. „Рено”. Подс. Д. видял идващия автомобил на св. С.А.Н. и Х.П.Н. ***
и започнал да им маха, за да окажат помощ на пострадалите. Двамата свидетели
спрели и отишли при подсъдимия и автомобилите. Подсъдимия казал на св. Н. да се обади на тел. 112. Св. Х.Н.
започнал да прави опити да се обади на тел. 112. В това време св. Х.Н. и С.Н.
видели лежащата на пътя, между двата автомобила Н.Н.Б., като св. Н. възприел,
че детето помръднало. Св. Н. извикал на другите хора да помогнат на детето. В
този момент на мястото на ПТП пристигнал св. Д.Х.И., който бил полицейски
служител. Същия попитал дали са звънели на „Бърза помощ” и заявил, че щял да се
обади на колегите си от РУП МВР Н. п., тъй като през тел. 112 ставало по бавно.
Обадил се на колегите си за С.алото ПТП. През това
време на местото пристигнал и св. К. Б. Б., също полицейски служител. Някой от
св. И. или Б. накарал св. С.Н. да извика
детето по име и тя го извикала. Св. И. видял, че детето лежи по гръб и го
побутнал леко, но то не помръднало. Двамата със св. И. казали на св. С.Н. и
друга жена, която също била спряла на мястото, да преместят св. Б. по далеч от
автомобилите, тъй като имало разлив на бензин. Св. С.Н. и неизвестната жена
напръскали св. Б. с вода и тя отворила очи и започнала да пита за майка си,
след което била отведена в страни от автомобилите. След това двамата свидетели
започнали да отварят л. а. „Рено” за да извадят пострадалата Н.. Извадили я от
автомобила и я поставили на земята. Тогава пристигнала и линейка от ЦСМП гр. Н.
п. и натоварили в нея пострадалата Н. и св. Б.. Пострадалата била откарана в
МБАЛ Шумен за оказване на помощ, но въпреки оказаната и помощ тя починала в 13
ч същия ден. След заминаване на линейката на мястото пристигнал св. П.П. и
попитал подсъдимия какво е С.ало. Подсъдимия му
отговорил, че л. а. „Рено” е навлязъл в неговата лента за движение и просто
двамата са си разменили лентите за движение.
От протокола за оглед на
местопроизшествие от 16. 09. 2013 г. се уС.овява, че
пътното платно на мястото на ПТП е било с ширина 7. 40 м. с две ленти за
движение. Посока на огледа е от гр. Н. п. за с. С., за базова линия на огледа е
приет края на пътното платно в посока Н. п. – с. С., т. е. десния край на
пътното платно в тази посока. Пътя бил от асфалтобетон, без неравности, сух,
времето било ясно и сухо, видимостта – добра. За посока на огледа и като
„Базова линия 1” е приета посоката гр. Н. п. – с. С. и десния край на пътя в
тази посока. Мястото на ПТП се намира на километър 140+018 на главен път І-2
като пътната маркировка е непрекъсната линия по посока гр. Н. Пазар – с. С. и
прекъсната линия в обратна посока. За ориентир на огледа е приет километричен
камък намиращ се в дясно от пътното платно по посока гр. Н. пазар – с. С.. На
7. 70 м. след ориентира в дясно на пътното платно започва отбивка /аварийна
площадка/, с асфалтово покритие и дължина 20 м., ширина в най – широката част
4. 70 м. След тази отбивка започва черен път успореден на главния път. На 81.
80 м. преди ориентира в посока Н. Пазар – С. в дясно на пътя се намират пътни
знаци А2 и В 24. На 675 м. след ориентира, за движещите се в посока С. – Н.
пазар в дясно от пътя се намират пътни знаци А1, В24 и Т2 с указание 750 м., а
на 615 м. след ориентира също за движещите се в посока С. – Н. Пазар в дясно от
пътя има пътен знак В 26 с посочена на
нея „60”. Задна дясна гума на л. а. „**** с рег. №
**** ВВ се намира на 24. 45 м. след ориентира и на 5. 70 м. в ляво от десния
край на пътното платно в посока Н. Пазар – С.. На 25. 80 м. след ориентира и
на7. 60 м. в ляво от десния край на пътя е намерена предна дясна гума на л. а. Пежо. На 26. 40 м. след ориентира и на 4. 70 м. в ляво от десния край на пътя се
намира задна лява гума на л. а. „****” с
рег. № ****. Задна дясна гума на същия автомобил се
намира на 28. 70 м. след ориентира и на
4. 75 м. в ляво от десния край на пътното платно. На 24. 95 м. след ориентира и
на 4. 28 м. в ляво от десния край на пътя
и на 0. 54 м. в ляво от осевата линия по посока на базовата линия се
намира началото на следа от задълбаване на асфалта с дължина 21 см., ширина 3
см. и дълбочина 5 мм. Краят на тази следа е 4. 55 м. в ляво от десния край на
пътя и на 25. 18 м. след ориентира и на 80 см. в ляво от осевата линия по
посоката на огледа. След тази следа, непосредствено до нея по посоката на
огледа се намира втора следа от отнемане на асфалта, която е с начало,
съвпадащо с началото на първата следа, с дължина 16 см. и ширина 4 см. Под л.
а. „Пежо на 65 см. от задната му дясна гума в посока
към с. С. и на 50 см. в ляво от нея се намира началото на протриване от гума с
ширина около 20 см., която преминава под автомобила и сочи предната му лява
гума, като след изтегляне на л. а. Пежо, следата е
измерена и е с дължина 1. 10 м. При изтеглянето на този автомобил от
местопроизшествието са се образували следи от задиране върху асфалта,
разположени косо на пътя.
От приетата и приложена по делото
скица изготвена от Областно пътно управление – Шумен се уС.овява
хоризонталната и вертикална пътна маркировка на мястото на ПТП и наличието на
черен път след изхода на „Алята” в посока с. С. – гр.
Н. п. и наличието на пътен знак Б2 на черния път. УС.овява
се, че по посоката на движение гр. Н. п. – с. С. в района на километър 139 –
140, до мястото на ПТП не е налице ограничение на скоростта за движение.
От справката за нарушител
издадена от сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Шумен приложена на д.п. се уС.овява, че подс. Д. притежава свидетелства за управление на МПС
категория „В” от 2002 г. и е валидно до 2022 г. Има едно нарушение по чл. 37
ал. 1 т. 6 от ЗДП за което му е наложено административно наказание глоба – 50
лв. и са му отнети 6 контролни точки.
От приложените на д. п. „Справки от централна база КАТ” се уС.овява, че л. а. „**** с рег. №
**** ВВ е собственост на подс. Д., а л. а. „****” с рег № **** е собственост на З. С. Н..
От приложеното на д. п. заверено
копие на Удостоверение № 1 / 04. 01. 2014 г. на Община гр. Н. п. се уС.овява, че настойник и законен представител на малолетната
Н.Н.Б. е М.М.И..
От изисканото от съда и приложено
по делото удостоверение за наследници на З. С. Н. се уС.овява,
че неин наследник е малолетната Н.Н.Б..
От приложената по делото справка
за съдимост на подс. Д. се уС.овява,
че същия не е осъждан и няма налагани административни наказания по чл. 78а от
НК.
От заключенията на химически
експертизи № 177 и 178 от 24. 09. 2013 г. се уС.овява,
че не е налице алкохол в кръвта на подс. Д. и
пострадалата Н..
От заключението на СМЕ за оглед и
аутопсия на трупа на пострадалата Н. се уС.овява, че
при ПТП са и причинени множество травматични увреждания /подробно описани в
заключението на вещото лице/, довели до масивна вътрешна кръвозагуба,
която масивна вътрешна кръвозагуба е причина за
смъртта на пострадалата Н..
От заключението на СМЕ № 11 /
2014 г. се уС.овява, че на Н.Н.Б. са причинени:
контузия на главата; счупване на носните кости; сътресение на мозъка; контузия
на дясното бедро. На Б. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Вещото лице не може да обоснове дали Б. е изпаднала в пълно
безсъзнателно състояние само на базата на обясненията на подс.
Д. / при разпита му като свидетел след ПТП/. В съд. заседание вещото лице, след
изслушване на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите приема, че
са налице две групи свидетели, като според показанията на първата група
свидетели следва да се приеме, че е налице загуба на съзнание от Б. при ПТП, а
според втората група – не са налице данни за пълна загуба на съзнание.
От заключението на допуснатата и
назначена в съд. заседание тройна АТЕ на вещите лица проф. К., д-р Х.У. и инж.
Ш. се уС.овява:
1. Че двете следи върху асфалта -
следа от задълбаване на асфалта с дължина 21 см., ширина 3 см. и дълбочина 5
мм. и втора следа от отнемане на асфалта, която е с начало, съвпадащо с
началото на първата следа, с дължина 16 см. и ширина 4 см. са оставени от
предната дясна, долна част на автомобила Пежо и
по-точно от окачването на предно дясно колело; 2. Мястото на удара на л. а. Пежо и л. а.
Рено е на 25. 6 м. след ориентира /мерната линия – термин използван от вещите
лица/ и на 0. 4 м. до 1. 7 м. в ляво от осевата линия. В момента на удара л. а.
Пежо е разположен косо спрямо платното и с надлъжна
ос на ъгъл 8 градуса спрямо надлъжната
ос на платното, масовият му център е на 23. 4 м. след мерната линия и на 0. 85
м. вляво от разделителната линия. В момента на удара автомобилът е разположен
изцяло в насрещната лента. Л. а. Рено е разположен също косо спрямо платното и
с надлъжна ос на ъгъл 173 градуса спрямо
надлъжната ос на платното, масовият му център е на 27. 2 м. след мерната линия
и на 0. 82 м. вляво от разделителната линия. В момента на удара л. а. Рено е
разположен изцяло в собствената лента за движение. По отношение движението на
двата автомобила след удара, вещите лица приемат, че в резултат на удара л. а. Пежо е променил направлението при движение наляво с ротация
около вертикалната си централна ос, в посока обратна на часовата стрелка,
гледано отгоре. Л. а. Рено също е променил
направлението си на движение от праволинейно надясно по посоката си, като
едновременно с това се е завъртял около вертикалната си централна ос, в посока
по часовата стрелка; 3. Че скоростта
на л. а. Пежо в момента на удара е 79. 9 км/ч., употребена по нататък в заключението след закръгляне
при премахване на десетичната запетая като скорост от 80 км/ч., изчислена като средна стойност измежду
скоростта на този автомобил изчислена чрез три метода, а именно - Метода
„Теория на удара”, Метод „Delta – V” и Метода на Механоматематично моделиране и компютърна симулация на
движението на превозните средства. Скоростта на л. а. Рено в момента на удара е
114. 5 км/ч., употребена по нататък в заключението
като 115 км/ч. след закръгляне при премахване на
десетичната запетая. Вещите лица приемат, че ако подс.
Д. е употребил спирачки преди удара /както твърди в обясненията си/, то
скоростта му на движение в момента в който е възприел л. а. Рено като опасност
на пътя е била 97. 6 км/ч., използвана в заключението
като 98 км/ч. след закръгляне при премахване на
десетичната запетая; 4. Зоната на
видимост на подс. Д. в към завоя / от където се е
придвижвал л. а. Рено / е повече от 250 м.; 5. Подс. Д. е възприел, че л. а. Рено е
„опасност за движението” / навлязъл е в неговата лента за движение/ на
разстояние 62. 1 м. от мястото на удара при движение със скорост от 80 км/ч. В този момент л. а. Рено движейки се със скорост от
115 км/ч. се е намирал на 75. 8 м. от мястото на
удара. В заключение вещите лица приемат, че разстоянието между двата автомобила
е било 137. 9 м. когато подс. Д. е възприел л. а.
Рено като опасност на пътя. Когато л. а. Пежо се е
намирал до двата пътни знака А2 и В 24, разстоянието между двата автомобила е
било 236. 4 м.; 6. Опасната зона за
спиране на л. а. Пежо, при движение със 98 км/ч. е 85 м., а на л. а. Рено при движение със скорост от
115 км/ч. е 103 м. В съд. заседание вещите лица на
допълнителен въпрос отговарят, че опасната зона за спиране на л. а. Пежо при движение със скорост от 90 км/ч.
/разрешената скорост за движение извън населено място/ е 75. 1 м., а при
движение със 80 км/ч. опасната зона е 62. 7 м.; 7. Че механизма на ПТП е следния: Л. а.
Рено се е движи в посока от с. С. към гр. Н. п. със скорост на движение около
115 км/ч. Опасната му зона за спиране при тази
скорост е била около 103 м. В същото време, в обратна посока, се е движи л. а. Пежо със скорост на движение около 98 км/ч.
Опасната му зона за спиране при тази скорост е била около 85 м. В зоната на
десен завой за водачката на Рено, тя е променила направлението на дясната
лента, като е допуснала управлявания от нея автомобил да навлезе в насрещната
лява лента. Навлизането на масовия център в насрещната лента е било на около 76
м. от мястото на удара. В този момент л. а. Пежо е
бил на около 62 м. от мястото на удара или диС.цията
между двата автомобила е била около 138 м. След пълното навлизане в насрещната
лента водачката на Рено е предприела промяна на посоката на движение, чрез
завъртане на волана надясно и пълно връщане в собствената лента за движение.
Водачът на л. а. Пежо е възприел навлизащия в
неговата лента за движение л. а. Рено. За времето на движение на автомобила
Рено в насрещната лента водачът на Пежо е предприел
спиране и едновременно промяна на направлението наляво спрямо собствената посока.
При тези действия автомобилът е навлязъл в насрещната лента. След връщането на
автомобила Рено в собствената лента е настъпил челен удар между двата
автомобила в лявата лента /лентата за движение на Рено/, съответно между
челната дясна част на Пежо и челната част на Рено.
Мястото на удара е определено обективно на база намерените протривни
следи или спрямо платното за движение то е на ниво 25. 6 м. след мерната линия
и на 0. 4 м. до 1. 7 м. вляво от
разделителната линия. При този удар автомобилът Пежо
е продължил движението си напред и наляво спрямо неговата посока, като е
настъпила ротация около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка,
гледано отгоре. Автомобилът Рено е продължил движението си напред и наляво
спрямо неговата посока, завъртайки се около вертикална ос, в посока по часовата
стрелка, гледано отгоре. В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни
увреждания и материални щети. Пътните и атмосферни условия не са оказали
влияние за настъпване на ПТП; 8. Че
от автотехническа гледна точка непосредствената причина за настъпилото ПТП е
навлизането на л. а. Пежо в насрещната лента за
движение. Технически правилно е водача
на л. а. Пежо да контролира непрекъснато МПС, да
запази посоката на праволинейното си движение и да предприеме спиране. С навлизането на л. а. Рено в лентата за
движение на л. а. Пежо, л. а. Рено е създал опасност
за движението на л. а. Пежо. Технически правилно е
водача на л. а. Рено да контролира непрекъснато МПС и да запази движението в
собствената си лента за движение и да не я напуска; 9. Че двамата водачи – подсъдимия и пострадалата са имали
техническа възможност да предотвратят удара. От техническа гледна точка при
така предприетите действия от водача на Пежо ударът е
бил непредотвратим. Той е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
предприеме спиране и запазване на праволинейното движение в собствената лента.
Подсъдимия е предприел технически неправилни действие, като е отклонил
автомобила към насрещната лента. В случай, че беше се съобразил с това
обстоятелство, то удар между двата автомобила не би настъпил. Пострадалата не е
имала техническата възможност да предотврати ПТП при навлизане на Пежо в нейната лента. Навлизането ѝ в лентата за движение на Пежо е резултат на конкретни действия при управлението.
Въпреки, че скоростта ѝ е била по-висока от максимално разрешената при тази скорост тя е имала
техническата възможност да запази движението си в собствената лента за
движение, без да я напуска; 10. Че
при аварийна употреба на спирачки от подс. Д.,
управлявания от него л. а. Пежо и задействане на ABS системата, то при всички случаи ще оС.ат
следи от гумите на автомобила върху асфалта; 11. Че в обясненията на подсъдимия е налице значително разминаване
в посочените от него разстояния.
В съд. заседание при разпита им,
вещите лица приемат, че: няма технически данни преди ПТП подсъдимия да е
употребил спирачки; съобразно уС.овеното
местоположение на л. а. Рено в момента на удара с л. а. Пежо
/ ъгълът между надлъжната ос на “Рено” и
абсцисната ос е 1730, или 70 с
отрицателната посока на абсцисната ос, или 1730
с положителната посока на оста хикс в момента на удара между двата автомобила /
и обясненията на подсъдимия, вещите лица приемат категорично, че преди удара
има навлизане на л. а. Рено в лентата за движение на л. а. Пежо.
Технически е възможно л. а. Рено да е навлязъл изцяло в лентата на л. а. Пежо, да не е навлязъл изцяло в лентата на л. а. Пежо, но категорично приемат, че е имало навлизане на л. а.
Рено в лентата на л. а. Пежо. Приемат също вещите
лица, че л. а. Рено е бил в насрещната лента на повече от 65 м. преди удара и
без да се вземат предвид обясненията на подсъдимия. Както и, че е възможно
преди ПТП л. а. Рено да е бил изцяло в лентата на л. а. Пежо.
Приемат също, че ако водачът задейства аварийно спирачната уредба и спирачното
закъснение е над 5 м за секунда на квадрат, технически е възможно при това
спирачно закъснение автомобилът да не остави следа. Опитни водачи могат да
постигнат спиране с огромно спирачно закъснение без оставяне на следа, като
натискането на педала е максимално, но осъществено с по-плавен ход. На практика
според вещите лица този механизъм на спиране при ПТП се среща изключително
рядко, защото при опасност водачите натискът максимално педала поради своите
психика и условията на произшествието или въобще не натискат. Според вещите
лица при движението на двата автомобила с уС.овените
скорости и отстояние между тях в момента когато л. а. Рено е С.ал опасност за движението, не би настъпило ПТП ако
подсъдимия беше продължил праволинейното си движение и л. а. Рено се върне в
своята лента за движение. Също ПТП не би настъпило при реакцията на подсъдимия
– завиване на ляво и навлизане в лявата лента, ако л. а. Рено бе продължил
праволинейното си движение в насрещната за него лента за движение, тъй като
двата автомобила щяха да се разминат. А също и при движение на л. а. Рено с
разрешената скорост и при завиване на дясно, за да се върне в своята лента и
при предприетото от подс. Д. завиване в ляво и
навлизане в насрещната лента, то двата автомобила щяха да се разминат и удар не
би последвал. Според вещите лица ако пострадалата след като е възприела, че се
движи в насрещната лента и е желаела да се върне в своята лента, технически е
възможно тя първа да започне да свива на дясно, за да се върне в своята лента.
Ако се приеме, според вещите лица, че пострадалата движейки се в насрещната
лента, в последния момент реагира на някаква опасност / идващия срещу нея л. а.
Пежо /, то практически началото на маневрите / за л.
а. Рено – връщане в своята лента, а за л. а. Пежо –
навлизане в лявата лента/ в последната фаза на двата автомобила съвпадат в един
и същи момент. Също така вещите лица заключават, че в момента на удара
скоростта на л. а. „Рено” е била 115 см/ч., а каква е
била преди удара – технически е възможно според вещите лица, тя да е била по
висока и пострадалата да я е намалила до 115 км/ч.,
възможно е и да е била по малка и пострадалата да я е увеличила до 115 км/ч., като приемат, че скоростта да е била приблизително
равномерна. При движение на л. а. „Рено” с
допустимата скорост от 90 км/ч. към момента на
навлизане на л. а. „Рено” в лентата на
л. а. „Пежо” двата автомобила не биха били там в
същия момент по време на ПТП и най-вероятно ПТП не би възникнало, те няма да са
там, дори тя да тръгне да се връща, а
той да тръгне вляво, тя ще отиде там много по-късно.
Съда не кредитира заключението на
назначената и изготвена на д.п. автотехническа
експертиза и приета в съд. заседание на 01. 10. 2014 г. На първо място – съда
констатира неточности в писменото заключение в сравнение с данните по делото. В
отговора на задачата за определяне мястото на удара, вещото лице е приело, че
следата от протриване на гума под л. а. Пежо отстои
на 0. 65 м. надлъжно и на 0. 50 м. напречно от задна дясна гума на автомобила.
В протокола за оглед тази следа е описана с различно местоположение. Вещото
лице в заключението по тази задача е приело, че края на втората следа от
отнемане в асфалта е на 0. 80 м. в ляво от осевата линия, а видно от протокола
за оглед е, че края на първата следа е на 0. 80 м. в ляво от осевата линия. В
отговора на задачата за определяне мястото на удара вещото лице е приело, че
удара между двата автомобила е на 24 м. от ориентира. В задачата за определяне
зоната на видимост на подсъдимия по посока към завоя вещото лице е приело, че
двата пътни знака А2 и В 24 в дясно на пътя по посока на движение на л. а. Пежо се намират на 93. 80 м. от мястото на удара между
двете МПС. От протокола за оглед на местопроизшествие се уС.овява,
че двата пътни знака А2 и В 24 се намират на 81. 80 м. преди ориентира. Като се
сборуват разстоянието на двата пътни знака до ориентира и разстоянието от
ориентира до мястото на удара – 24 м., се получава разстояние от 105. 8 м.
между двата знака и мястото на удара, а както се посочи по горе, вещото лице
определя това разстояние в отговора на задача за определяне зоната на видимост
като 93. 80 м. Т. е. отговорите на вещото лице на поставените въпроси не се
базира на събрани по делото доказателства. На второ място – налице са
разминавания в заключението на вещото лице изготвено на досъдебното
производство и при разпита му в съд. заседание. В писменото си заключение в
отговора на въпроса за зоната на видимост, вещото лице е приело, че автомобил
идващ от с. С. в посока гр. Н. п. може да се възприеме от подсъдимия, когато
той се намира до двата знака – А 2 и В 24 от разстояние 160 м. ако насрещния
автомобил се движи в собствената си лента и на разстояние 200 м. ако насрещния
автомобил се движи неправомерно – в насрещната лента. В съд. заседание по този
въпрос вещото лице твърди, че ако подсъдимия е до двата пътни знака, той може
да възприеме, че насреща му идва автомобил на разстояние 200 м., тъй като това
разстояние е в завоя и оглед особеностите на релефа на пътя, той не може да
възприеме правомерно или не се движи насрещния автомобил. На трето място – това
заключение е в противоречие със заключението на тройната АТЕ. Първата
експертиза при определяне скоростта на двата автомобила в момента на удара е
използвала само метода „DELTA-V”. Тройната експертиза, за да изключи вероятността от грешка, при
определяне скоростта на двата автомобила е използвала три метода - Метода
„Теория на удара”, Метод „Delta – V” и Метода на Механоматематично моделиране и компютърна симулация на движението
на превозните средства. Тези вещи лица са взели средната стойност на получените
скорости от трите метода, за всеки от двата автомобила. При това са получени
много по различни стойности на скоростта на двата автомобила, от тези получени
от единичната експертиза.
Горната
фактическа обС.овка се уС.овява
и от гласните доказателствени средства по делото, събрани в съд. заседание на
17. 10. 2014 г., които по отношение механизма на ПТП са оскъдни. По отношение
механизма на ПТП това са показанията на св. П.П. и обясненията на подс. Д.. Показанията на оС.алите
свидетели касаят факти след ПТП. В показанията си св. П.П. твърди, че когато
пристигнал на мястото на ПТП, на негов въпрос към подсъдимия какво е С.ало, последния отговорил, че движещия се срещу него автомобил
в посока от с. С. към гр. Н. п. е навлязъл в неговата лента за движение и
просто двамата са си разменили лентите за движение. По отношение обясненията на
подс. Д. следва да се посочи, че те са както средство
за защита, така и годно доказателствено средство. В обясненията си в съд.
заседание подс. Д. твърди, че движейки се по пътя гр.
Н. п. – с. С. със скорост не повече от 80 км/ч.,
малко преди местността „Алята” видял, че от завоя
излиза л. а. „Рено” който се движел срещу него, но според него този автомобил
се е движел в неговата си лента за движение при първоначалното му виждане.
Когато излизал от завоя, л. а. „Рено” още бил в неговата си лента за движение.
Твърди първоначално, че когато видял идващия срещу него автомобил, разстоянието
между двата автомобила било около 50 – 60 м., като заявява, че не може да
определи точно разстоянието, тъй като двата автомобила са се движели един срещу
друг,. След това в обясненията си твърди, че когато л. а. „Рено” е започнал да
навлиза в неговата лента за движение, разстоянието между двата автомобила е
било 50 – 60 м. и уточнява, че не може да определи разстоянието между
автомобилите когато е започнал да свива на ляво. Заявява също, че подминал на
около 15 – 20 м. след двата пътни знака А2 и В 2 4 когато видял, че л. а.
„Рено” започва да навлиза в неговата лента за движение. Според подс. Д. след като възприел, че л. а. „Рено” навлиза в
неговата лента за движение, решил първо да отбие в дясно, но насрещния
автомобил продължавал да се движи все по надясно /по посоката на движение на
подсъдимия/ и помислил, че насрещния автомобил ще отива на отбивка намираща се
в дясно на пътя по неговата посока на движение. Тогава видял, че насрещната за
него лента е свободна и рязко свил в ляво и употребил спирачки. Като за
употребата на спирачки твърди, че при употребата е усетил, че се е задействал ABS-а на колата /педала на спирачките започнал да трепери/.
В този момент л. а. „Рено” решил да се прибира в неговата си лента за движение
и последвал удар между двата автомобила. Твърди също, че по посоката на
неговото движение преди мястото на удара в дясно от пътя имало отбивка. Поради
противоречия на обясненията му дадени в
съд. заседание с обясненията му в качеството му на обвиняем на досъдебното производство, съда на осн.
чл. 279 ал. 1 т. 3 от НПК прочете и приобщи като доказателство по делото,
обясненията на подс. Д. от д. п. В същите твърди,
че л. а. „Рено” още преди да излезе от
завоя, започнал да навлиза в неговата лента за движение като се насочил право
срещу него. Решил да се отклони в дясно, но автомобила срещу него продължавал
да се движи крайно в дясно на подсъдимия. Поради това употребил спирачки, но
решил, че със спиране не може да избегне удара и решил да свие в ляво. Точно в
този момент и насрещния автомобил свил рязко в дясно /по неговата си посока на
движение/ и последвал удар между двата автомобила.
Относно другите свидетелски
показания: От показанията си св. Х.П.Н. се уС.овява,
че той заедно със съпругата си св. С.А.Н. първи пристигнали на мястото на ПТП.
Св. Х.Н. видял, че на пътя имало ударени автомобили и подсъдимия махал с ръце,
за да го спре. При спирането, подсъдимия помолил свидетеля да се обади за помощ
на тел. 112. Докато св. Н. извади телефона си, на место пристигнал св. Д.И.,
който заявил, да не звънят на тел. 112, защото от там се бавели, а той щял да
позвъни в РУП Н. Пазар за помощ, което и сторил. Св. Х.Н. твърди в показанията
си, че след това видял на пътя между двата автомобила да лежи дете /св. Н.Б./
по гръб, която помислил, че е мъртва, но след това видял, че тя помръднала.
Тогава свидетеля извикал и на другите събрали се хора, да окажат помощ на
детето и жени които били на мястото започнали да се занимават с детето, като го
изместили настрани и го пръскали с вода. УС.овява се
от тези показания, че в посока гр. Н. п. – с. С., преди мястото на ПТП в дясно
та пътя има отбивка от която започва черен път за с. Енево.
Свидетеля твърди, че подсъдимия не е участвал при изваждането на пострадалата
З. Н. от автомобила. Налице са и твърдения, че в посока с. С. – Н. п., след „Алята” в дясно на пътя има път който води до ферма. От
показанията на св. С.А.Н. се уС.овява, че подсъдимия
е махал с ръце, за да спрат и помогнат на пострадалите от ПТП. При спирането им
подсъдимия им казал да се обадят на тел. 112 и докато нейния съпруг се опитвал
да се обади по телефона си, на местото пристигнал св. Д.И. и К. Б. Б.. Тогава
св. Н. видяла ,че на асфалта между двете коли лежи по гръб дете / св.
Н.Б./. Някой от св. И. и Балев накарал
св. С.Н. да извикат по име детето, като казал и името на детето. Св. Н. го
извикала по име и то отворило очичките си. След това с неизвестна жена дали вода на детето, детето пийнало малко и
започнало да пита за майка си. През това време св. Д.И. бил близо до тях. От
показанията на св. П.С.П. не се уС.овяват други факти
по ПТП, освен споделеното му от подсъдимия, тъй като същия е пристигнал на
мястото, след като линейката е отвела пострадалата З. Н. и детето Н.Б..
Споделят се макар и не категорично данни от пътната обС.овка
– състояние на пътя, вертикална и хоризонтална маркировка, следи от ПТП, но
същите са уС.овени безспорно в огледния
протокол. Налице са и твърдения, че в посока с. С. – Н. п., след „Алята” в дясно на пътя има път който води до ферма на
частник. От показанията на св. Д.И. / служител в РУП Н. Пазар / се уС.овява, че той е пристигнал на мястото на ПТП след св.
Х.Н. и С.Н.. Попитал св. Х.Н. дали са се
обаждали на „Бърза помощ”, но св. Н. отговорил, че не са се обаждали, тогава
св. И. се обадил на дежурния в РУП Н. Пазар. Видял между двата автомобила
детето Н., което лежало по гръб, очите му били затворени и не мърдало.
Помислил, че е в безсъзнание. Побутнал детето, но нямало реакция. Отворило си
очите едва когато той извикал на някой да дойде да преместят детето, тъй като
имало разлив на бензин. В този момент пристигнал и св. Красен Балев. Тогава св.
И. видял, че детето е отворило очите си, попитал го как е, но то не реагирало,
а се оглеждало. След това св. И. с други хора започнали да вадят пострадалата
З. Н. от л. а. Рено. Според този свидетел от момента в който той пътувайки
видял двата ударени автомобила, до момента в който видял, че детето е отворило
очите си са изминали 3-4 минути. Твърди свидетеля също, че в посока с. С. – Н.
п., след „Алята” в дясно на пътя има път който води
до ферма. От показанията на св. Х.М.Х. не се уС.овяват
релевантни за делото факти. Свидетеля твърди, че подс.
Д. не е помагал при изваждането на пострадалата З. Н. от автомобила. От
показанията на св. К. Б. Б. / служител в РУП Н. Пазар/ се уС.овява,
че като пристигнал на мястото, видял детето Н.Б. да лежи по гръб между двата
автомобила, не чул да издава звуци. Не видял дали детето примигва. Не било
контактно и свидетеля помислил, че е загубило съзнание. Видял и подсъдимия,
попитал го дали е добре и с други хора започнали да вадят пострадалата З. Н. от
автомобила. Този свидетел твърди, че подсъдимия не е участвал при изваждането
на З. Н. от автомобила. Твърди също, че при движение от гр. Н. п. към с. С.
няма ограничение на скоростта. Налице е и твърдение, че в посока с. С. – Н. п.,
след „Алята” в дясно на пътя има път който води до
ферма. От показанията на св. Н.Н.Б. от д.п. приобщени
по реда на чл.281 ал. 1 т. 6 във вр. с чл. 280 ал. 6
от НПК се уС.овява, че нейната майка – пострадалата
З. Н. е управлявала същия ден л. а. „Рено”, а Б. е била на задната седалка и са
пътували от с. С. за гр. Н. п. за първия учебен ден, както и, че по време на
пътуването майка и не се е обръщала назад към нея. УС.овява
се и, че когато е С.ал удара –„След това аз май бях
като заспала” Твърди този свидетел, че си спомня, че е пристигнала линейка,
както и, че сякаш някой е носил свидетеля. Но твърди, че не си спомня добре.
Съда намира, че при така уС.овената фактическа обС.овка и
обсъдени писмени доказателства, следва на първо
място да се обсъдят обясненията на подс. Д. – в
коя част от тях той осъществява правото си на защита и в коя част от тях, те са
годно доказателствено средство. Това е важно, тъй като подсъдимия е единствения
пряк очевидец на ПТП и не са налице други гласни доказателства с които да бъдат
проверени обясненията му, освен показанията на св. П.П.. По отношение скоростта
с която се е движел подс. Д. преди ПТП. В обясненията
си в съд. заседание твърди, че се е движел със скорост не по голяма от 80 км/ч., като след като възприел л. а. „Рено”, че навлиза в
неговата лента за движение, решил да свие в дясно, а след това употребил
спирачки и свил рязко в ляво, като при употребата на спирачките се задействал ABS-са на автомобила. От заключението на тройната АТЕ се уС.овява, че в момента на удара между двата автомобила
скоростта на л. а. „Пежо” е била 80 км/ч. Заключението на тази експертиза приема, че преди ПТП
– когато л. а. „Рено” е навлязъл в лентата за движение на подсъдимия, последния
се е движел със скорост от 80 км/ч. при условие, че
от този момент до удара, той не е употребил спирачки. При скорост от 80 км/ч. в момента на удара и екстрена употреба на спирачки от
подсъдимия, преди или по време на завиването в ляво, вещите лица заключават, че
скоростта му на движение в момента, в който той е възприел опасността за
движението – навлизането в неговата лента на насрещния автомобил, е била 98 км/ч. Относно употребата на спирачки, вещите лица
категорично приемат, че при липса на спирачни следи на мястото на ПТП,
подсъдимия не е употребил екстрено спирачки със задействане на ABS-са на автомобила, преди и при свиването му в ляво.
Невъзможно е според вещите лица, при такава екстрена ситуация, каквато е тази
при ПТП, подсъдимия да задейства екстрено спирачките по такъв начин, че да не оС.ат следи върху пътното платно. Това според вещите лица е
възможно при спокойна обС.овка и продължителни
тренировки. С оглед на изложеното съда прави извода, че подсъдимия е управлявал
автомобила си със скорост от 80 км/ч. когато е
възприел опасността за движението и от този момент до удара между двата
автомобила не е задействал екстрено спирачките на автомобила. Поради това съда
не приема и не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им в която твърди,
че когато е видял л. а. „Рено” в неговата лента е употребил екстрено спирачки,
при което се е задействал ABS-са. Тази част от обясненията
съда приема за защитна версия на подсъдимия с оглед осъществяване правото му на
защита. Съда не приема и не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им в
която твърди, че не видял да има хора в л. а. „Рено”, а само червена коса на
шофьорската седалка, както и обясненията му на д.п.,
че в този автомобил видял глава с червена коса, която гледала на дясно. От една
страна тези му обяснения са в противоречия с показанията на св. Н.Б., която
твърди, че когато пътували за гр. Н. п., тя седяла на задната седалка на
автомобила, майка и – пострадалата З. Н. карала автомобила и не се е обръщала
назад, към нея. От друга – това противоречи на нормалната житейска логика – без
да са необходими специални знания в областта на физиката и механиката, е
известно, че ако един водач при управление на МПС се обърне на дясно, то е
възможно управлявания от него автомобил да започне да променя посоката си на
движение, но на дясно, а не на ляво, какъвто е настоящия случай.
В частта в която твърди, че л. а.
„Рено е навлязъл в неговата лента за движение, което го е принудило рязко да
свие в ляво, за да избегне удара. В
обясненията си както на д. п., така и в съд. заседание подс.
Д. твърди, че е видял движещия се срещу него л. а. „Рено” да навлиза в неговата
лента за движение, което го е принудило да свие рязко в ляво. На първо място –
няма доказателства по делото от които да се уС.ови,
че е налице друга причина подс. Д. да свие рязко в
ляво и да навлезе в насрещната за него лента за движение. На второ място – от
заключението на вещите лица от тройната АТЕ, както и заявеното от тях в съд.
заседание се уС.овява, че л. а. „Рено” преди ПТП е
навлязъл в насрещната лента за движение /в лентата за движение на подсъдимия/.
Този извод вещите лица обосновават както от разположението на л. а. „Рено” в
момента на удара, така и от обясненията на подсъдимия. Също приемат, че и само
на база разположението на този автомобил по време на удара, то той преди удара
е навлязъл в насрещната лента. На трето място – в показанията си св. П.П.
твърди, че когато пристигнал на мястото, попитал подсъдимия какво се е случило
и той му отговорил, че л. а. „Рено” е навлязъл в неговата лента за движение. С
оглед изложеното съда приема, че следва да се кредитират като годно
доказателствено средство обясненията на подс. Д. в
частта им в която твърди, че л. а. „Рено” е навлязъл в неговата лента за
движение.
В оС.алите
им части, обясненията на подс. Д. дадени в съд.
заседание на 17. 10. 2014 г., съда приема, че следва да се кредитират. В
частта, че е видял насрещно движения се л. а. „Рено” още в завоя, се подкрепят
от заключението на тройната АТЕ, че видимостта на подсъдимия към завоя е била
повече от 250 м. В частта, че когато видял л. а. „Рено” в завоя, този автомобил
бил в своята лента за движение. В обясненията си на д.п.
подсъдимия твърди, че още в този момент е видял, че л. а. „Рено” е бил в
насрещната лента за движение. Обясненията му дадени в съд. заседание съда
приема и кредитира, тъй като същите се подкрепят както от заключението на
тройна АТЕ, което приема, че видимостта на подсъдимия към завоя е повече от 250
м., но с оглед наличие на възвишение в лявата страна и ниска растителност,
видимостта му е била ограничена, както и, че когато л. а. „Рено” е навлязъл в
насрещната лента, той е бил на 75. 8 м. от мястото на удара, а в този момент
подсъдимия е бил на 62. 1 м. от мястото на удара. Ето защо съда кредитира
обясненията дадени в съд. заседание в тази им част. В частта, че когато решил
да свие рязко в ляво, л. а. „Рено” бил изцяло в лентата за движение на
подсъдимия, се подкрепя както от заключението на АТЕ /според която е възможно
л. а. „Рено” преди удара да е бил изцяло или отчасти в лентата за движение на
подсъдимия/, косвено се подкрепя и от показанията на св. П.. В частта в която
твърди, че л. а. „Рено” след като навлязъл в неговата лента за движение, той
продължил да навлиза на дясно /по посоката на движение на подсъдимия/, поради
което подсъдимия решил, че този автомобил отива на намиращата се пред него
отбивка в дясно на пътя по посоката на движение на подсъдимия. В тази част
обясненията му са логични, тъй като той твърди за наличие на отбивка, което пък
се подкрепя от протокола за оглед на местопроизшествие, в който е посочено, че
тази отбивка се намира на 7. 70 м. след ориентира. Според заключението по
задача 5 на АТЕ – мястото на удара е на 25. 6 м. след ориентира, също от това
заключение се уС.овява, че подсъдимия е бил на 62. 1
м. от мястото на удара когато е възприел навлизането на л. а. „Рено” в неговата
лента. Следователно подсъдимия се е намирал на около 54 м. от началото на тази
отбивка. Наличието на отбивка се потвърждава и от св. Х.Н. и св. К. Б.. В частта в която твърди, че
след ПТП излязъл от автомобила си и махайки с ръце, спрял идващия към него
автомобил на св. Х.Н. и С.Н., за помощ на пострадалите и, че ги е помолил да се
обадят на тел. 112 за помощ. Тези му обяснения се подкрепят от показанията на
св. Н. и Н..
Съда приема и кредитира
показанията на св. П.П. в които възпроизвежда казаното му от подсъдимия
непосредствено след ПТП, че л. а. „Рено” е навлязъл в неговата лента за
движение и просто двамата са си разменили лентите за движение. Този свидетел
според съда е безпристрастен, тъй като не е в близки отношения с никоя от
страните. От друга страна тези му показания се подкрепят от обясненията на
подсъдимия и заключението на приетата АТЕ.
Съда приема и кредитира и
показанията на оС.алите свидетели, но те не касаят
факти относими към механизма на ПТП, а действия след
него. Няма основание съда да приеме, че са пристрастни, въпреки познанството на
някои от тях с пострадалата З. Н..
При така извършения анализ на
събраните по делото доказателства и уС.овена
фактическа обС.овка, съда приема за безспорно уС.овено от фактическа страна, че на 16. 09. 2013 г. подс. Д. наближавайки мястото на ПТП е управлявал л. а. „Пежо” в посока от гр. Н. п. за с. С. със скорост от 80 км/ч., при максимално разрешена – 90 км/ч.
Пътя бил сух, без неравности, видимостта добра. В същото време, срещу него – в
обратна посока в ляв завой, пострадалата З. Н. е управлявала л. а. „Рено” като
на задната седалка на автомобила е било детето на пострадалата – св. Н.Б..
Автомобила на пострадалата бил възприет от подс. Д.
на разстояние около 250 м., като в този момент, той възприел, че този автомобил
се движи в своята лента. Излизайки от завоя пострадалата е изгубила контрола
над управлявания от нея автомобил и автомобила й започнал да навлиза в
насрещната лента за движение, движейки се със скорост от 115 км/ч. При навлизането в насрещната лента на л. а. „Рено”
подсъдимия е възприел това. В този момент двата автомобила са били на
разстояние 137. 9м. един от друг. Подс. Д. решил да
свие в дясно, но тъй като насрещния автомобил продължавал да се движи в неговата
лента и да продължава движението си в дясно по посоката на движение на
подсъдимия, последния решил рязко да свие в ляво, за да избегне удара, тъй като
в лявата за него лента нямало движение. В момента на рязкото завиване на ляво
от подсъдимия и пострадалата възприела неправомерното си движение и предприела
маневра за връщане в своята лента за движение. Последвал удар между двата
автомобила в ляво на осовата линия на пътя по
посоката на движение на подсъдимия, на разстояние 0. 4м. до 1. 7 м. от осовата линия. След удара двата автомобила продължили
движението си – л. а. „Пежо” обратно на часовата
стрелка, а л. а. „Рено” по посока на часовата стрелка и спрели в лявата лента
за движение по посока гр. Н. Пазар – с. С.. От удара пострадалата З. Н.
получила описаните в СМЕ травматични увреждания които довели до смъртта и.
При така приетата за уС.овена фактическа обС.овка,
следва съда да отговори на въпроса – налице ли е т. нар. „спасителна маневра”
осъществена от подс. Д. и ако е налице такава, то –
дали тя е правомерна или не. Едва след това, ако съда приеме, че не е налице
спасителна маневра или тя е неправомерна, следва да се обсъждат допуснатите от
участниците в ПТП нарушения на правилата за движение и тяхната причинно
следствена връзка с настъпилите съставомерни
вредоносни последици.
Относно спасителната маневра – в
ТР № 106 / 83 г. по н. д. № 90 / 82 г.
на ОСНК на ВС е дадена легална дефиниция на понятието „спасителна маневра”.
Съобразно решението - Спасителната маневра като действие чрез изменение посоката
на движение се предприема от водач на моторно превозно средство в опасната зона
за спиране за предотвратяване настъпването на общественоопасни последици.
Същата се извършва в опасната зона за спиране, при внезапно възникнала опасност
от неправомерното поведение на участници в движението, на самия водач или на
природни сили и опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да
не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20 ал. 2 ЗДП, а именно намаляване на
скоростта или спиране на МПС и е създадена непосредствена реална опасност за
настъпване на вредни последици. Ако в опасната зона за спиране на моторното
превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно
поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Предвид
изложеното ШОС приема, че деянието на подс. Д.
покрива признаците на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, поради което
на осн. чл. 304 от НПК съда призна подсъдимия за
невиновен и го оправда по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343
ал. 1 б. „в” предложение І във вр. с чл. 342 ал. 1 от
НК.
За
прецизност следва съда намира, че да се посочи на първо място – с оглед
събиране и проверка на доказателствата по делото. В съд. заседание на 01. 10.
2014 г. са допуснати отстраними нарушения на процесуални правила. Поради това в
съд. заседание на 17. 10. 2014 г. същите са отстранени и са повторени процесуалните действия по събиране и проверка
на писмени и гласни доказателства. Именно събраните в съд. заседание на 17. 10.
2014 г., както и тези в съд. заседание на 14. 01. 2015 г. съда използва при поС.овяване на присъдата. На второ място – в съдебното
производство са събрани доказателства относно причинените увреждания на св. Н.Н.Б..
От показанията на св. Х.Н. и С.Н. се уС.овява, според
заключението на вещото лице по СМЕ № 11 / 2014 г. дадено в съд. заседание, че
не са налице данни за пълна загуба на съзнание, което по смисъла на чл.
129 от НК е разстройство на здравето,
временно опасно за живота, т. е. средна телесна повреда. От показанията на св.
Д.И. и К. Б. се уС.овява, съобразно
заключението на СМЕ № 11 / 2014 г. дадено в съд. заседание, че са налице данни
за пълна загуба на съзнание, т. е. за наличие на средна телесна повреда. Тук
следва да се посочи, че и в обясненията си подс. Д.
твърди, че е възприел, че детето е загубило съзнание /но без да обяснява повече
подробности/. В показанията си св. Б. на д. п. твърди – „Когато ни блъсна
другата кола след това аз май бях като заспала. Спомням си, че линейката дойде.
Мен сякаш някой ме носеше. Не си спомням добре”. От тези показания не може да
се прави извод и то категоричен за наличие на загуба на съзнание. Твърди се, че
„май” била като заспала, но не и липса на спомен. Налице е твърдение, че не си
спомня добре, но преди това говори свидетеля за пристигане на линейка и
носенето на свидетеля. И именно за това е липсата на спомен, според смисъла на
тези показания. От една страна – налице са противоречия между показанията на едната група свидетели и показанията на
втората група свидетели и обясненията на подсъдимия. Не са събрани по делото
други доказателства в подкрепа на едната или другата група гласни
доказателства, поради което съда приема, че е налице съмнение дали при ПТП е
причинена на Б. средна телесна повреда. Дори и обсъдени показанията на втората
група свидетели с показанията на св. Б. не дават категоричен отговор на въпроса
за наличие на пълна загуба на съзнание. При това тълкуване на съмнението, съда
при спазване принципа „всяко съмнение в полза на подсъдимия” приема, че на
Н.Н. Б. не е причинена средна телесна
повреда. На трето място – в съдебните прения представителя на ШОП
преквалифицира деянието на подс. Д. по чл. 343а ал. 1
предл. 3 б. „б” във вр. с
чл. 343 ал. 1 б. „в” от НК. Това според съда не е същинско изменение на
обвинението по смисъла на чл. 287 от НПК, поради което за съда е налице
задължение да се произнесе по виновността или невиновността на подсъдимия по
обвинението за което е предаден на съд.
Съда не приема доводите на
прокурора. На първо място – че
подсъдимия когато е възприел на повече от 200 м. идващия срещу него автомобил
на пострадалата, е осъществил субективната страна на деянието, тъй като още от
това разстояние той е бил длъжен да предвиди вредоносните последици, тъй
като това разстояние е било достатъчно
за подсъдимия да реагира със заострено внимание. Както беше посочено по горе -
Съдебната практика е категорична, че при наличието на насрещно движещ се
автомобил, ЗДП не задължава водача да реагира и да приема наличие на опасност с
последващите задължения по чл. 20 ал. 2 ЗДП, тъй като не представлява опасност
на пътя. Той става такава едва с навлизане в насрещната лента. Още повече – не
може да се вмени задължение на водача да предприема каквото и да било при
насрещно движещ се автомобил – в неговата си лента, при условия на пътната обС.овка, каквито са били те в настоящия случай –
относително дълга права на пътното платно, сух асфалт, без неравности, ясно и
слънчево време и добра видимост. На
второ място – подсъдимият е могъл и би могъл да предвиди общественоопасните
последици от деянието, след като е възприел на разстояние 137. 9 м., че
насрещния автомобил е навлязъл в неговата лента, знаел е какво ще последва ако
продължи със същата скорост, но не е предотвратил настъпването на тези
последици, защото е продължил да се движи със същата скорост и не е употребил
спирачки и не е намалил и спрял, както го задължава чл. 20 ал. 2 от ЗДП. Съда
прие по горе, че именно разстоянието от 137. 9 м., е отстоянието на двата автомобила един от
друг, когато л. а. „Рено” става опасност за движението на л. а. „Пежо”. Но общата опасна зона на двата автомобила /165. 7
м./ при движение на подсъдимия със скорост от 80 км/ч
и движение на л. а. „Рено” със скорост от 115 км/ч.,
е по голяма от посоченото вече отстояние на двата автомобила от 137. 9м. От
това следва, че дори и при екстрено спиране на л. а. „Пежо”
удара би бил непредотвратим, ето защо съда приема, че подсъдимия не е нарушил
задължението си по чл. 20 ал. 2 от ЗДП, а е предприел спасителна маневра – като
завива на ляво. На трето място –
довода, че настъпилият вредоносен резултат в резултат на допуснатото от
подсъдимия нарушение по чл. 116 ал. 1 т. 1 от ЗДП е в непосредствена връзка с
нарушението по чл. 20 ал. 2 от ЗДП, тъй като опасността за него е възникнала на
137. 9 м., а на въпрос на прокурора към вещите лица, същите са отговорили
категорично, че удар нямало да настъпи. Тук се прави неточна интерпретация на
отговорите на вещите лица. Действително, вещите лица в съд. заседание
потвърдиха, че при отстояние от 137. 9 м. между двата автомобила, ако
подсъдимия беше употребил екстрено спирачки, до удар не би се стигнало. Но тук
прокурорът пропуска да посочи казаното от вещите лица, че това е така, ако
подсъдимия продължи праволинейното си движение, а пострадалата се върне в
своята лента. Пропуска да каже, че и при ситуацията каквато е уС.овена по делото – свиване рязко в ляво и връщане на
пострадалата в нейната лента за движение, при уС.овените
скорости на движение на двата автомобила, според вещите лица удара е бил
непредотвратим. Пропуска също да каже за приетото от вещите лица, че дори и при
навлизане на пострадалата в насрещната лента и предприетото свиване в ляво на
подсъдимия и връщане на пострадалата в нейната лента, удар не би последвал ако
пострадалата се движеше със позволената скорост от 90 км/ч.,
тъй като двата автомобила в момента на удара не биха били на това място. На четвърто място – довода, че
твърдяната от подсъдимия - предприета от
него спасителна маневра /завиване в ляво/ не го оневинява, тъй като действията
на подсъдимия при тази маневра не покривали критериите посочени в ТР № 106
/ 83 г. по н. д. № 90 / 82 г. на ОСНК.
Съда по горе в настоящите мотиви изложи доводите си защо приема, че предприетото
от подсъдимия свиване в ляво покрива критериите на тълкувателното решение и е
налице правомерна спасителна маневра. Следва само да се посочи, че в довода си
прокурор неточно интерпретира фактите по делото. Правилно сочи, че отстоянието
на двата автомобила е 137. 9 м. е по голямо от опасната зона за спиране на л.
а. „Пежо”. Въпреки, че посочва приетата от него обща
опасна зона на двата автомобила, прокурора приема, че опасността за подсъдимия
не е възникнала в опасната му зона за спиране, поради което не може да се
позовава на спасителната маневра. Само, че прокурора пропуска, че общата опасна
зона на двата автомобила /165. 7 м./ е по голяма от отстоянието на двата
автомобила от 137. 9м. когато е възникнала опасността. Сочи само, че опасната
зона на л. а. „Пежо” е по малка от отстоянието от
137. 9м. когато е възникнала опасността. На пето място – по отношение доводите
за преквалификация на деянието по чл. 343а ал. 1 предл.
3 б. „б” във вр. с чл. 343 ал. 1 б.”в” от НК. Тук
съда дължи произнасяне, само след като приеме, че е осъществен основния състав
на деянието и след като съда е приел, че подсъдимия не е осъществил основния
състав на престъплението, няма как да се произнася и по по-леко
квалифицирания.
По отношение доводите на
повереника на ч. обвинители С.Н.С. и З.В.С.. На първо място – относно довода, че не било уС.овено
безспорно, че пострадалата Н. е навлязла в лентата за движение на подсъдимия.
Тук повереника сочи, че вещите лица дали три различни варианта на отговора на
този въпрос – изцяло навлизане в лентата на подсъдимия, частично навлизане с
определена част и ненавлизане изобщо на пострадалата
в насрещната лента. В писменото заключение, потвърдено от вещите лица в съд.
заседание са приели в отговора на задача № 6 / л. 24 от заключението – последен
абзац/, че „Съгласно показанията на подсъдимия и разположението на л. а. „Рено”
към момента на удара, траекторията на движение на масовия център на л. а.
„Рено” е дъговидна. Автомобилът Рено е навлязъл в насрещната лента по-рано, а
след това водачката е предприела връщане към собствената лента”. На въпрос на
повереника по какви обективни данни са стигнали до това заключение вещите лица
са отговорили, че съдят за това по косвени данни – ъгъла на разположението на
л. а. „Рено” към момента на удара. Съобразно този удар вещите лица заключават –
„Възможно е
технически автомобилът “Рено” да не е бил изцяло в лентата на “Пежо”, възможно
е да е бил технически изцяло, защото траекторията на автомобила “Рено” преди удара може да бъде произволна. Ние
имаме категорично навлизане на “Рено” в
лентата на “Пежо”,
заключават също и „Имайки предвид показанията на подсъдимия и ако те са
достоверни е технически възможно л. а. „Рено” да е бил изцяло в лентата на л.
а. „Пежо”. Но заключават, че повече от 2-3 секунди
преди удара л. а. „Рено” е бил в лентата на л. а. „Пежо”.
След това вещите лица заключават, че и извън показанията на подсъдимия, имайки предвид, че л. а. “Рено” бил под 70 спрямо оста на пътя при удара,
л. а. „Рено” по обективни данни е бил поне на 65 м. от мястото на удара,
в лентата на л. а. „Пежо”, но от обективните данни не
могат да кажат с каква част. Следователно повереника прави неправилна
интерпретация на заключението на вещите лица от където извежда довода, че не
било безспорно доказано л. а. „Рено” да е навлизал в лентата на подсъдимия. А
тези заключения на вещите лица се подкрепят както от обясненията на подсъдимия,
така и от показанията на св. П.. На
второ място – спорен факт според повереника е скоростта на л. а. „Рено”
преди удара, а само е уС.овена скоростта в момента на
удара – 115 км/ч., поради което приема, че скоростта
може да е по ниска преди удара, може да се е движел и със същата скорост, но е
невъзможно да е била по висока, тъй като била уС.овена
скоростта по време на удара. Да, действително в съд. заседание вещите лица
дадоха заключение, че скоростта на л. а. „Рено” преди удара може да е по ниска
или същата, каквато е в момента на удара. Заключават, че е възможно да е била и
по висока. Но в крайна сметка, вещите лица приемат в съд. заседание, че
скоростта на този автомобил преди удара е била равномерна, т. е. преди удара е
била около 115 км/ч. Ето защо съда не приема този
довод. Още повече, че тук повереника прави неправилна интерпретация на
заключението на вещите лица в съд. заседание. В съд. заседание вещите лица
приемат, че преди удара е възможно скоростта на л. а. „Рено” да е била по
голяма от тази по време на удара и пострадалата Н. да е намалила скоростта си
до 115 км/ч. по време на удара. Никъде вещите лица не
твърдят, че приемат за невъзможно скоростта на л. а. „Рено” да е била по
висока, тъй като била уС.овена скоростта по време на
удара. На трето място – на базата на
горните два довода, повереника извежда довод, а именно, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
Н., тъй като същата не е извършила нарушение на ЗДП /такова нарушение не е
доказано по безспорен начин/. Но дори и да има съпричиняване
от страна на Н., продължава повереника – то това навлизане в насрещната лента
от пострадалата не е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, тъй като вещите лица в съд. заседание приели, че опасността за
подсъдимия е възникнала на 137 м. /отстоянието между двата автомобила когато л.
а. „Рено” е С.ал опасност за движението/ и подсъдимия
е имал достатъчно да реагира и при своевременна употреба на спирачки, въобще
нямало да се стигне до ПТП. Съда не приема този довод. Безспорно по делото е уС.овено, че л. а. „Рено” е навлязъл в насрещната лента /т.
е. пострадалата е допуснала е нарушение на чл. 116 ал. 1 т. 1 от ЗДП/, това е С.ало когато отстоянието между двата автомобила е било 137.
9 м., тогава този автомобил е С.ал опасност за
движението и тогава е възприет като такъв от подсъдимия. При безспорно уС.овена скорост на подсъдимия преди удара от 80 км/ч. и на пострадалата – 115 км/ч.
сумарната опасна зона за двата автомобила е 165. 7 м. Тази сумарна опасна зона
е по голяма от отстоянието между двата автомобила, когато автомобила на
пострадалата е С.ал опасност за движението. Именно
поради това, вещите лица са приели, че при екстрена употреба на спирачки от
подсъдимия удара е непредотвратим. Тук отново става въпрос за неправилна
интерпретация на заключението на вещите лица. Действително, същите приемат, че
при тази скорост на двата автомобила, това отстояние и тези величини на опасна
зона на всеки от автомобилите, до ПТП не би се стигнало при екстрена употреба
на спирачки от подсъдимия, но само ако той не е свил рязко в ляво и
пострадалата продължи праволинейното си движение в неговата лента за движение
или при продължаване на праволинейното движение на л. а. „Пежо”
в собствената си лента и връщане на л. а. „Рено” в неговата си лента. Съда
изложи го горе изводите си защо е приел наличието на спасителна маневра
предприета от подсъдимия, поради което не следва да се повтарят.
По отношение доводите на
повереника на ч. обвинител Н.Н.Б., действаща чрез законния си представител
М.М.И.. На първо място – довода, че
преди ПТП и по време на ПТП пострадалата се е движела със скорост, за която не
важало ограничението от 60 км/ч. и разрешена скорост
на това място от била 90 км/ч. Съда поС.овявайки присъдата си, не е приемал, че за пострадалата
преди ПТП и по време на ПТП е имало ограничение на скоростта от 60 км/ч. В обв. Акт никъде не е
посочено наличие на ограничение на скоростта в посоката на движение на
пострадалата. Ето защо този довод не следва да се обсъжда. На второ място – повереника приема, че не са налице доказателства
за категоричен извод за това, че л. а. „Рено” е навлязъл частично или изцяло в
лентата за движение на подсъдимия преди ПТП и е налице твърдение за това само в
обясненията на подсъдимия /неправилно посочен като обвиняем/. От тук и извода,
че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия в тази им част. Сочи се
и противоречие с показанията на св. Б.. Навлизане на л. а. „Рено” в лентата за
движение на л. а. „Пежо” съда прие по горе, както от
заключението на тройната АТЕ, така и от показанията на св. П. и обясненията на
подсъдимия. След като са налице и други доказателства по делото, подкрепящи
обясненията на подсъдимия относно този факт, съда прие, че тези обяснения
следва да се кредитират. Не е налице, според съда и твърдяното противоречие с
показанията на св. Б.. Същата в показанията си твърди „Когато ни блъснаха не си
спомням мама да е завивала с колата...”. Никъде в показанията си св. Б. не
говори за навлизане или не на автомобила на пострадалата в насрещната лента
преди ПТП. На трето място – не
следва да се кредитират според повереника обясненията на подсъдимия в частта им
„Отначало
мислех да се отклоня вдясно, но автомобилът все повече приближаваше крайно
вдясно срещу мен”,
тъй като ако пострадалата въобще е била в лентата за насрещно движение, тя при
данните по делото и изчислената скорост на движение, пострадалата нямало как да
се върне толкова бързо изцяло в своята лента, освен ако това не е С.ало доста преди това. Навлизането на пострадалата в
насрещната лента, отстоянието на двата автомобила в този момент, скоростта на
движение, връщането на пострадалата в своята лента, съда приема за уС.овено, не само от обясненията на подсъдимия, но и от
показанията на св. П. и заключението на тройната АТЕ. Ето защо съда е
кредитирал обясненията на подсъдимия в тази им част. На четвърто място – довод за противоречия на показанията на
подсъдимия, дадени при разпита му като свидетел в деня на ПТП. Тези показания
съда приема, че не са годно доказателствено средство и не са обсъждани при поС.овяване на присъдата, поради което този довод не следва
да се обсъжда. На пето място –
противоречие на обяснения на подсъдимия дадени в качеството му на обвиняем на д.п. в частта в която твърди, че на мястото на водача не се
виждало лице, а червена коса на глава, която вероятно гледала нещо в дясно. Тук
противоречието било с показанията на св. Б., която твърдяла, че нейната майка
не се е обръщала назад докато управлявала автомобила. Съда по горе изложи защо
не приема обясненията на подсъдимия в тази им част, поради което не следва да
се повтаря. На шесто място - следващ довод, че е налице противоречие
между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б., която твърдяла, че
докато се е движел л. а. „Рено” не е завивал рязко. Тук, повереника, за да
изведе наличие на противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на
св. Б., като основание да не се кредитират обясненията на подсъдимия, прави
некоректно интерпретиране наа показанията на св. Б..
От същите се уС.овява, че тя при разпита си, е
заявила, че автомобила в който се е возила, не си спомня майка и да завивала.
Никъде в тези показания не е спомената думата „рязко”. На седмо място – довода, че действията на подсъдимия не покриват
критериите на ТР №106/83 г. на ОСНК, тъй като от доказателствата по
делото било уС.овено, че реакцията на подсъдимия при
възникналата опасност била закъсняла, дори никаква и неправилен опит да
преодолее опасността чрез навлизане в лявата лента, когато вече е преминал в
опасната зона, както и липса на употребени спирачки. Според съда, от една
страна неправилно се интерпретира опасната зона и действията на подсъдимия –
дали са предприети в опасната зона или не. По горе съда изложи доводите си защо
приема, че опасността за подсъдимия е възникнала в опасната зона, липсата на
употреба на спирачки от подсъдимия, както и защо приема, че свиването в ляво е
спасителна маневра и то правомерна. На
осмо място - довода, че скоростта на
подсъдимия била несъобразена с конкретно възникналата опасност, при реална
обективна възможност да спре без да възникне ПТП, което обстоятелства били уС.овени от АТЕ. Допълва довода си, че подсъдимия е имал не
една, а две възможности да предотврати ПТП – едната чрез екстрено спиране,
другата – чрез продължаване на праволинейното си движение без завиване в ляво.
Относно твърдяната несъобразена скорост с конкретно възникнала опасност, според
съда, съобразно ТР № 28 / 84 г. по н. д. № 10 / 84 г. на ОСНК и трайната
практика на съдилищата, следва да се
приеме, че понятието „съобразена скорост” се използва при определяне на
скоростта преди възникване на опасност за движението и това се извежда от
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДП за избиране на скоростта на движение. В
конкретния случай – при движение по прав пътен участък, с асфалт без
неравности, при добра видимост и насрещно движещ се автомобил в неговата си лента, движението на
подсъдимия със скорост от 80 км/ч. при максимално
разрешена 90 км/ч. не може да се приеме за
несъобразена скорост. След внезапно възникване на опасността за движението, не
следва да се преценява скоростта на движение на подсъдимия от този момент
нататък като съобразена или несъобразена. По втората част на довода –
заключението на АТЕ приема, че подсъдимия би могъл да спре в опасната зона, без
да настъпи ПТП, но само ако продължи праволинейното си движение и л. а. „Рено”
се върне в своята лента или ако подсъдимия свие в ляво, а л. а. „Рено” продължи
праволинейното си движение в лентата за движение на подсъдимия. По горе съда
изложи доводите си защо приема наличието на спасителна маневра от подсъдимия и
нейната правомерност. От там и отговора защо съда приема, че подсъдимия не е
нарушил правилата за движение като не е употребил екстрено спирачки и не е
продължил праволинейното си движение, а е свил рязко в ляво.
След като съда призна подсъдимия
за невиновен по предявеното му обвинение и го оправда, на осн.
чл. 190 ал. 1 от НПК поС.ови разноските по делото:
сумата от 595. 88 лв. от д. п. и сумата от
3 004. 74 лв. разноски от съдебното производство, да оС.ат за сметка на държавата.
В този смисъл съдът поС.ови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: