Решение по Търговско дело 383/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е № 60

град Шумен, 01.06.2015 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов, т. д. №383 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК-..., гр. С., ул. „...” №... против ответниците: 1).„Солей” ООД, ЕИК-..., с. Х., обл. Ш., ул. „...” №.., представлявано от управителя А.П.С., 2).„ВАП” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ул. „...”, к-с „...”, ..., представлявано от управителя П.А.Н.. 3).П.А.Н., ЕГН-**********,***, 4).А.П.С., ЕГН-**********,***. 5).”Санте вин” ЕООД, ЕИК-..., гр. Ш., к-с „...”, ул. „...”, представлявано от управителя Г.П.П.. 6).А.Г.Н., ЕГН-**********,*** установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат по Договор за банков кредит №... г., Анекс №1 към договора от 05.05.2010 г., Анекс №2 от 30.06.2010 г., Анекс №3 от 28.02.2011 г., анекс №4 от 31.08.2011 г., Анекс №5 от 05.12.2011 г., Анекс №6 от 06.02.2012 г., Анекс №7 от 27.06.2012 г., Анекс №8 от 25.01.2013 г., както и въз основа на договори за поръчителство, сключени всичките на 30.06.2010 г. от една страна от банката, а от друга от поръчителите ”Санте вин” ЕООД и А.Г.Н., както и анекси към тях сумите, както следва: 285 630.27 евро – изискуема главница, 9 462.87 евро – изискуема редовна лихва, за периода от 07.10.2013 г. до 16.03.2014 г., 2913.95 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.11.2013 г. до 26.03.2014 г., 183.03 евро – изискуема просрочена наказателна лихва по чл.5 от Анекс №8 за периода от 05.10.2012 г. до 24.01.2013 г., 1292.87 евро – изискуема просрочена редовна лихва по чл.4 от Анекс №8 за периода от 05.09.2012 г. до 06.01.2013 г., 393.05 евро – изискуема такса управление по чл.6 от Анекс №8, дължима на 05.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2014 г. до окончателното и изплащане, както и направените съдебни разноски в производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в размер на 18631.95 лв., както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят и всички направени от банката деловодни разноски в настоящото производство. В исковата молба се сочи, че на 03.12.2009 г. между банката – ищец, кредитополучателят „Солей” ООД и солидарните длъжници „ВАП” ООД, П.А.Н. и А.П.С. бил сключен договор за банков кредит №67726 по силата на който „Райфайзенбанк (България)” ЕАД отпуснала на кредитолучателят „Солей” ООД кредит в размер на 394 663 евро, с краен срок за погасяване – 05.11.2014 г. цел на кредита било погасяването на предишни задължения на кредитополучателят „Солей” ООД, но и такива на солидарния длъжник „ВАП” ООД. Неразделна част от договора били и подписваните след сключване на договора 8 броя анекси. С два от тях – Анекс №2 и Анекс №8 бил променян и крайният срок за издължаване на сумите, като с Анекс №8 той последно бил отсрочен за 05.08.2016 г. Сумите по кредита били усвоени изцяло с тегления на 22.12.2009 г. и 30.12.2009 г. Съгласно чл.3 от договора на банката се дължи годишна, възнаградителна лихва в размер на „стойност на банковия ресурс за евро”, увеличена с 3 пункта надбавка. По смисъла на чл.3.6 от договора при забава в плащането на дължими суми по кредита, продължаваща до 30 дни на банката се дължи наказателна лихва за забава в размер на „стойност на банковия ресурс за евро” плюс 18 пункта годишно върху просрочената част от кредита за времето на забавата, до окончателното погасяване. По смисъла на чл.3.7 от договора при забава в плащането на дължими суми по кредита, продължаваща повече от 30 дни на банката се дължи наказателна лихва за забава в размер на „стойност на банковия ресурс за евро” плюс 18 пункта годишно върху цялата непогасена част от кредита, за времето на забавата, до окончателното погасяване на забавените вноски. По смисъла на чл.2 от Анекс №6 от 06.02.2012 г. при забава на плащането на дължими по договора суми на банката се дължи неустойка – наказателна лихва в размер на „стойност на банковия ресурс за евро” плюс 18 пункта годишно върху размера на просрочената част от главницата по кредита за времето на забава до окончателното погасяване на забавените суми. По смисъла на чл.3.4 от договора на пети декември всяка година за периода от 2010 г. до 2013 г., включително на банката се дължи комисиона за управление в размер на 1% върху усвоената и непогасена част от кредита, като по смисъла на чл.8 от Анекс №8 на пети декември всяка година от 2013 г. до 2015 г. включително на банката се дължи комисиона за управление в размер на 1% върху усвоената и непогасена част от кредита. Солидарната отговорност на ответниците „ВАП” ООД, П.А.Н. и А.П.С. се основава на чл.8.1 и 8.2 от Договора за банков кредит, във вр. с чл.121 от ЗЗД. На 30.06.2010 г. между банката и ответника ”Санте вин” ЕООД е сключен договор за поръчителство по договора за кредит, като същият бил изменян и допълван с анекс №1 от 28.02.2011 г., Анекс №2 от 31.08.2011 г., Анекс №3 от 05.12.2011 г., Анекс №4 от 06.02.2012 г., Анекс №5 от 27.06.2012 и Анекс №6 от 25.01.2013 г., съобразно, който договор и анекси дружеството се е съгласило да отговаря към банката за всички задължения на кредитополучателят „Солей” ООД, произтичащи от договора за кредит, при условията на солидарност. Договор за поръчителство от 30.06.2010 г. и анекси към него, както следва: Анекс №1 от 28.02.2011 г., Анекс №2 от 31.08.2011 г., Анекс №3 от 05.12.2011 г., Анекс №4 от 06.02.2012 г., Анекс №5 от 27.06.2012 и Анекс №6 от 25.01.2013 г. е сключила банката и с А.Г.Н., с което последният се е задължил да отговаря към банката за всички задължения на кредитополучателят „Солей” ООД, произтичащи от договора за кредит, при условията на солидарност. Освен с договори за поръчителство, вземанията на банката били обезпечени и с 2 бр. договорни ипотеки и 2 бр. договори за залог, както следва: 1).НА за учредяване на договорна ипотека с ... г. по описа на Нотариус А.А., 2).НА №... г. по описа на наториус А.А., 3).Договор за залог върху вземания от 03.12.2009 г., вписан в ЦРОЗ под №2009120401479, 4).Договор за залог върху вземания от 03.12.2009 г., вписан в ЦРОЗ под №200912040134. Длъжниците не изплатили пет поредни вноски по договора за периода от ноември 2013 г. до март 2014 г., всяка с падеж пето число на месеца. Предвид това и на основание чл.432 от ТЗ, както и чл.10.4 от Договора банката упражнила правото си да обяви за предсрочно изискуеми всички дължими по договора суми. За това кредитополучателят, солидарните длъжници по договора, както и поръчителите били уведомени с нарочно изпратени от банката писма с изходящи номера от 11.02.2014 г. Намира, че с оглед на разпоредбите на договора – чл.12.1 всички от длъжниците са били редовно уведомени, дори предвид отказ да получат писмото и дори поради неоткриване на лицето на адреса. Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си доброволно банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против длъжниците по реда на чл.417, т.2 от ГПК, във вр. с чл.418 от ГПК. Била издадена заповед №521/02.04.2014 г. по ч. гр. д. №913/2014 г. по описа на ШРС, както и изпълнителен лист от същата дата.

По делото са постъпили отговори от всички конституирани като ответници. В голяма степен записаното в отговорите на шестте ответника се припокрива. Всички ответници твърдят, че между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „Солей” ООД няма валидно възникнало договорно правоотношение по договор за банков кредит. Твърди се, че за сключване на подобен договор, както и на всичките 8 бр. анекси към него няма валидно взето решение на Общото събрание на дружеството ответник, което прави договорът и анексите нищожни поради липса на съгласие. Тримата ответници – дружества - „Солей” ООД, „ВАП” ООД и ”Санте вин” ЕООД сочат, че подписаните от тях договори – за първите двама договорът за кредит, а за третият – договор за поръчителство, както и анексите към тях не са били подписани от управителите им. Оспорва се авторството на подписите под документите, като намират, че и това води до нищожност на договорите поради липса на съгласие. Всички ответници заемат становище, че клаузата на чл. 3 от Договора за банков кредит за определяне на дължимият лихвен процент е нищожна поради противоречие със закона. Сочи се, че чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ изисква дължимият по договора годишен лихвен процент да бъде посочен в него. В посочената клауза на договора било записано, че кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на „стойност на банковия ресурс” за евро плюс 3 пункта надбавка. Твърдят, че поради обстоятелството, че не е посочен размера на „стойност на банковия ресурс” (СБР) към датата на сключване на договора, както и общият размер на годишната лихва не е изпълнено изискването на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ и оспорената клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД като противоречаща на закона. По договора също така липсвал погасителен план. Всички ответници твърдят, че е нищожна и клаузата на чл. 3, б. „а” от договора за банков кредит, даващ възможност на банката едностранно да измени размера на лихвата, в частта и на СБР. Твърди се, че това не може да стане без изричното съгласие на кредитополучателят, страните по договора, както и поръчителите, като клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД, поради неспазване на изискването за форма, предвидено в чл.430, ал.3 от ЗЗД. Сочи се, че доколкото последният текст предвижда договорът за банков кредит да се сключва в писмена форма, а лихвеният процент по договора е съществен елемент от него, то размерът на лихвата също следва да се договаря писмено. Ответниците твърдят, че договорът също така не съдържа ясен регламент или методика, по която се определя СБР. Ответниците твърдят и нищожност на клаузата по чл.3.7 от договора за кредит като противоречаща на морала и добрите нрави. Намират, че клаузата има неустоечен характер, но определеният размер – СБР + 18 пункта върху останалата част от главницата, надхвърля многократно размера на вредите, които банката би претърпяла от забавата, като води до неоснователно обогатяване на ищеца. Всички ответници твърдят, че банката неправомерно е определила размера на непогасената част от кредита, съответно размера на дължимата лихва, наказателна лихва и комисионни и такси, като от извършваните погашения е приспадната не само главница и възнаградителна лихва, но и наказателна лихва с обезщетителен характер, комисионни и други такси в нарушение на нормата на чл.76 от ЗЗД. Твърдят, че съобразно правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД би следвало първо да се погасява задължението за главница, доколкото същото е най-обременително, а приспадането на начислените наказателни лихви ни и съобразено с чл.76, ал.2 от ЗЗД, което под лихви третира само договорната и възнаградителната, но не и онези, които имат обезщетителен характер. В светлината на посочената логика се оспорва изцяло изпадането на дружеството в забава, тъй като не е налице просрочване на вноски и изискуемост на кредита. Привеждат се и доводи от т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която сочи, че „предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и ...”. Твърди се, че записаното в договора, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без уведомяване на длъжника не може да породи действие, ако няма изявление достигнало до длъжника. От „Солей” ООД оспорват верността на записаното в писмото, с което са били уведомени в предсрочната изискуемост на кредита, че от дружеството са отказали да получат пратката. От страна на „ВАП” ООД, А.П.С. и ”Санте вин” ЕООД оспорват автентичността на подписите положени за всеки един от тях под известията за доставка, с които банката ги е уведомила за предсрочната изискуемост на кредита, като твърдят, че подписите не са положени от тях. П.А.Н. и А.Г.Н. оспорват изявлението вписано в поканите към тях, че пратките са непотърсени. Излагат се обстоятелства, които опровергават твърденията на ищеца. Твърди се, че по делото не са приложени доказателства, установяващи размера на претенцията на ищеца. Сочи се, че приложеното по делото извлечение, изходящо от банката не представлява извлечение от счетоводните книги. Също така оспорват посоченото извлечение с изх. №408-277/27.03.2014 г., като твърдят, че то не отразява реално извършените от дружеството кредитополучател плащания. Твърди се, че справката по чл.366 от ГПК не представлява доказателство по смисъла на ГПК и същата се оспорва като документ с невярно съдържание. Ответниците оспорват и обстоятелството, че кредитът е бил усвоен в целият размер от 394 663 евро, както това се твърди в исковата молба. Сочи се, че ответникът доказва единствено усвояването на сумата 389 521.10 евро, като за остатъка от 5 141.90 евро не се сочат доказателства.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба (ДИМ) на основание чл.372 от ТЗ. В последната се сочи, че развитите в отговорите на ответниците тези са необосновани и неправилни. На първо място се твърди, че решението на Общото събрание на дружеството не е условие за действителност на договорите и анексите към тях. Привежда аргументи от чл.137 от ТЗ, както и ТР №3/2013 г. и сочи, че противоречията между действията на управителните органи и взети или не взети решения на ОС са въпроси касаещи отношенията между съдружниците, но не и тези с трети лица. Също така твърди, че тези твърдения са неверни, тъй като въпреки изложеното дружествата са взели подобни решения. В ДИМ ищеца изразява готовност да представи договорът за банков кредит и договорите за поръчителство, както и анексите към тях в оригинал, но моли това да стане в първото по делото съдебно заседание, като оригиналите от документите останат в държане на ищеца. Ищецът сочи, че е невярно твърдението на ответниците за нищожност на клаузата на чл.3 от договора за банков кредит поради противоречия със закона – чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Сочи, че закона дава възможност на банката да не уведомява пряко клиентите си по банкови крадити, когато промяната в лихвения процент произтича от промяна на референтен лихвен процент, информация за който може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на банката. Намира, че по смисъла на закона референтен лихвен процент се покрива в предвидената в договора за кредит „стойност на банковия ресурс”. Твърди, че към процесният договор за банков кредит има наличен погасителен план, който е инкорпориран в клаузата на чл.4.2 от Договора за банков кредит. Сочи, че по процесният договор погасяването не е с анюитетни вноски, а с погасяване на главницата с равни погасителни вноски. Твърди в ДИМ, че чл.3, б. „А” не е нищожен по твърденията наведени в отговорите на ИМ, тъй като в договора изрично е записано как се определя размера на лихвеният процент, който се формира от надбавка и променлива компонента СБР. За последната е изрично посочено при какви обстоятелства може да се променя, като в процесният случай СБР е изменяна три пъти, като и трите пъти промяната е била към намаление, което е довело до намаляване на дължимите от кредитополучателят суми. Намира, че спор за дължимите като размери суми – главница и лихви не може да има неяснота за кредитополучателят поне до подписването на последният анекс – 25.01.2013 г., тъй като с всеки следващ анекс страните са потвърждавали наличните задължения. В ДИМ се оспорва твърдяната в отговорите на ответниците нищожност на клаузата за наказателна лихва в чл.3.7 от договора за банков кредит. Сочи, че наказателната лихва може да бъде определена от една страна чрез изчисление на сбора от СБР и заложената в договора надбавка. Също така се сочи, че не са основателни исканията за прогласяване на тази лихва за нищожна, тъй като по смисъла на чл.309 от ТЗ не може да има намаляване поради прекомерност на неустойка между търговци. Оспорва твърденията на ответниците, че банката не е спазвала поредността за погасяване на различните задължения произтичащи от договора за банков кредит. Твърди също така, че уведомяването на ответниците е извършено с оглед изискванията на закона и договореностите между страните това да стане с писмо с обратна разписка. Намира, че задължението за банката е била да достави изявлението си за обявяване на предсрочната изискуемост по договора до адреса на задължението лица, като не е задължително те да са узнали за съдържанието на изявленията, доколкото това е в съответствие със законовите разпоредби – чл.14 от ЗЗД, както и с оглед изискванията на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС. Оспорва твърденията на кредитополучателят, че задължението от 239 541 евро е било изплатено на 07.01.2014 г., като твърди, че ответника не представя доказателства в подкрепа на подобно твърдение. Сочи, че не оспорва погасявания по кредита извършени на 06.01.2014 г. и 07.01.2014 г., които са отразени в справката по чл.366 от ГПК. Оспорва твърдението на ответниците, че не е била усвоена цялата сума по кредита, като твърди, че е усвоена.

От името на всички ответници е постъпил писмен отговор на ДИМ, в който се поддържат изцяло възраженията и фактическите твърдения направени от ответниците с техните отговори на ИМ. В нея се добавя, че се оспорват представените към ДИМ протокол от ОС на съдружниците на „Солей” ООД от 03.12.2009 г., на ОС на съдружниците на „ВАП” ООД от 03.12.2009 г. и на „Санте вин” ЕООД от 30.05.2010 г., като неавтентични. Оспорват се подписите на лицата, сочени като техни автори. Молят да бъде назначена СГЕ, която да определи дали на протокола от ОС на „Солей” ООД подписите принадлежат на А.С. и А.Н., на този на ОС на „ВАП” ООД подписите принадлежат на П.Н. и Г.П. и подписа под протокол от ОС на „Санте вин” ЕООД на Г.П. ли е. в останалата част отговора на ДИМ се придържа към изложеното в отговора на ИМ.

В съдебно заседание за ищеца се явява главен юрисконсулт Я. М.. Последният заема становище, че процесуалното поведение на ответниците е непоследователно, като целят единствено шикана с дадените им от закона процесуални права Моли да му бъде дадена възможност да представи писмени бележки по делото и претендира сторените в производството съдебни и деловодни разноски. В даденият срок за писмени бележки такива са постъпили от страна на представителя на ищеца. В тях се сочи, че процесните договори за кредит, за поръчителство, както и всички анекси към тях са валидно сключени и годни да породят предвидените в тях правоотношения. Намира, че приетата по делото графическа експертиза установява по надежден начин, че тези документи са подписани от съответните лица, които могат да ангажират отговорността на ответниците. Сочи, че в подкрепа на твърдението му е и обстоятелството, че двете ответни дружества „Солей” ООД и „Санте Вин” ООД са взели тези решения на общи събрания на съдружниците, което макар да не съществено за спора обстоятелство по косвен начин установява, че заемът и облигационните отношения във връзка с него съществуват. Твърди, че е установено безспорно, че е усвоен заем в размер на 394 634.02 евро. Признава обстоятелството, че лихвата за периода от 07.02.2011 г. до 24.02.2011 г., както това е установено от експертизата. Сочи обаче, че същата установява, че няма надвзети по кредита суми, както и че са били налице просрочията по кредита твърдяни в ИМ. Сочи, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем по изискваният от закона ред, като са налице доказателства за изпратени до всички от ответниците препоръчани писма. Сочи, че графическата експертиза установява, че тези, които са били получени лично са подписани от съответните лица, както и че са налице данни, че макар и част от пратките да не са били получени лично, то съобщение за тях е достигнало до адресата, който не е отишъл да го получи. Намира, че по този начин са изпълнение изискванията на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС за уведомяване на ответната страна, че кредитът е предсрочно изискуем. В останалата част препраща към становищата си в ИМ и ДИМ. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат на банката претендираните суми, произтичащи от договорите за кредит, поръчителство и анексите към тях. Моли съдът да се произнесе по исканията за разноски направени пред съда, както и по отношение на разноските. Моли да му бъде присъдени юрисконсултско възнаграждение.

За ответниците, редовно призовани в последното по делото съдебно заседание се явява одв. К.Б. от АК Х., редовно преупълномощена от адв. М.Г. ***. Последната сочи, че депозираната искова молба по делото е неоснователна и недоказана. Моли да бъде оставена без уважение. Моли на ответниците да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Моли на ищеца да бъдат присъдени разноски, съобразно минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случай, че исковата претенция бъде уважена. Въпреки дадената от съда възможност в даденият за това срок ответната страна не е депозирала писмена защита.

Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответниците дължат, както следва: „Солей” ООД, в качеството на кредитополучател, П.А.Н., А.П.С. и „ВАП” ООД в качеството на съдлъжници, както и „Санте вин” ЕООД и А.Г.Н. в качеството им на поръчители сумата от 295 630.27 евро – изискуема главница по Договор за банков кредит №... г., сключен между кредитодателят „Райфайзенбанк” ЕАД и кредитополучателят „Солей” ООД, 9462.87 евро, изискуема редовна лихва, начислена за периода от 07.10.2013 г. до 16.03.2014 г., 2913.95 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.11.2013 г. до 26.03.2014 г., 183.03 евро, изискуемапросрочена наказателна лихва по чл.5 от Анекс №8 към договора, за периода от 05.10.2012 г. до 24.01.2013 г., 1292.87 евро – изискуема просрочена редовна лихва по чл.4 от Анекс №8 към договора за периода от 05.09.2012 г. до 06.01.2013 г., 393.05 евро – изискуема такса управление по чл.6 от Анекс №8 към договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2014 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените в заповедното производство разноски от 18 631.95 лв. Производството е предпоставено от преди това протекло производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги на банка по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Установява се в рамките на производството, че ищецът в качеството си на заявител на 31.03.2014 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е заведено ч. гр. д. 913/2014 г. по описа на ШРС. Със заявлението е поискано да бъдат осъдени длъжниците и ответници в настоящото производство – „Солей” ООД, „ВАП” ООД, П.А.Н., А.П.С., „Санте вин” ЕООД и А.Г.Н. да бъдат осъдени да 295 630.27 евро – изискуема главница по Договор за банков кредит №... г., сключен между кредитодателят „Райфайзенбанк” ЕАД и кредитополучателят „Солей” ООД, 9462.87 евро, изискуема редовна лихва, начислена за периода от 07.10.2013 г. до 16.03.2014 г., 2913.95 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 05.11.2013 г. до 26.03.2014 г., 183.03 евро, изискуемапросрочена наказателна лихва по чл.5 от Анекс №8 към договора, за периода от 05.10.2012 г. до 24.01.2013 г., 1292.87 евро – изискуема просрочена редовна лихва по чл.4 от Анекс №8 към договора за периода от 05.09.2012 г. до 06.01.2013 г., 393.05 евро – изискуема такса управление по чл.6 от Анекс №8 към договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното изплащане на дължимите суми. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №521/02.04.2014 г. за исканите суми против всички длъжници. На същата дата е издаден и изпълнителен лист за сумите. От страна на всички ответници, в качеството им на длъжница в заповедното производство в законовият срок – на 17.05.2014 г. са подадени възражения против издадената заповед и изпълнителен лист, с които се оспорва дължимостта на присъдените със заповедта суми. В законовият срок заявителят е подал и исковата молба по настоящото производство.

Предвид събраните в рамките на производството доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: по силата на Договор за банков кредит №... г. банката ищец в качеството и на кредитор е представила на ответника „Солей” ООД в качеството на кредитополучател сумата от 394 663 евро като кредит. Като задължени лица договорът за банков кредит е подписан и от ответниците „ВАП” ООД, П.А.Н. и А.П.С.. Срок за усвояване на кредита е определен до 04.12.2009 г., а в т.4.1 от договора е посочено, че сумите по него да бъдат издължени до 05.11.2014 г. По силата на договора кредитът е обезпечен с учредена ипотека в полза на банката по отношнеие на имот, собственост на Г.П.П., представляващ Дворно място, с площ от 5183 кв. м., УПИ V, кв.12, намиращ се в с. Х., общ. Х., обл. Ш., ведно с изградените в него склад за готова продукция, инв. №172, Склад масиден, инв. №173 и кош за царевица, инв. №174, както и комплекс „...”, състоящ се от заведение за обществено хранене, басейн със застроена площ от 600 кв. м. и обслужващи помещения ,заедно с дворното мусто цялото с площ от 3680 кв. м., в гр. Ш., с идентификатор №... по КК, който имот е собственост на „ВАП” ООД. Освен двете ипотеки като обезпечение е предвидено в договора и запор на сметки на кредитополучателят, както и на „ВАП” ООД, които ще се сключат по отношение на всички настоящи и бъдещи вземания на дружествата след вписването в ЦРОЗ. Във връзка с така посоченият договор за банков кредит страните банката кредитор, кредитополучателят и съдлъжниците са подписали допълнително осем анекса, както следва: Анекс №1 към договора от 05.05.2010 г., Анекс №2 от 30.06.2010 г., Анекс №3 от 28.02.2011 г., анекс №4 от 31.08.2011 г., Анекс №5 от 05.12.2011 г., Анекс №6 от 06.02.2012 г., Анекс №7 от 27.06.2012 г., Анекс №8 от 25.01.2013 г. с повечето от тях присъства нарочна клауза, която предвижда превръщането на суми представляващи просрочена редовна лихва в суми за главница. Същевременно с Анекс №2 е уговорена нова дата за окончателното издължаване по кредита, като тя става 05.11.2015 г., а с последният анекс №8 от 25.01.2013 г. страните се съгласяват крайната дата за изплащане на дължимите суми да бъде изместена във времето още веднъж и е определена като 05.08.2016 г. с посоченият анекс се представят на кредитора още обезпечения -вписване на ипотеки върху недвижими имоти. Освен договорът за банков кредит и анексите към него пзадълженията по кредита са обезпечени и с два договора за поръчителство. Първият от тях е сключен между банката и „Санте вин” ЕООД на 30.06.2010 г., по силата на който договор за поръчителство, дружеството се задължава, в качеството си на поръчител, да отговаря солидарно за задълженията на „Солей” ООД, произтичащи от процесният договор за кредит и първите два анекса по договора за банков кредит - Анекс №1 към договора от 05.05.2010 г. и Анекс №2 от 30.06.2010 г. Вторият договор за поръчителство е сключен също на 30.06.2010 г., но по него поръчителства физическото лице А.Г.Н., който също поръчителства по задълженията поети с процесният договор за банков кредит, както и с Анекс №1 към договора от 05.05.2010 г. и Анекс №2 от 30.06.2010 г. всеки от договорите за поръчителство е последван от по шест анекса, подписани от поръчителите - Анекс №1 от 28.02.2011 г., Анекс №2 от 31.08.2011 г., Анекс №3 от 05.12.2011 г., Анекс №4 от 06.02.2012 г., Анекс №5 от 27.06.2012 и Анекс №6 от 25.01.2013 г. Тези анекси всъщност са свързани с измененията по договорът за кредит направени вследствие на анексите към договора за кредит от №3 до №8.

По делото са представени и 6 бр. Препоръчани писма, с които ищецът иска да установи обстоятелството, че след като не са заплатени определен брой вноски дължими по кредита са били отправени уведомления до кредитополучателят, съдлъжниците и поръчителите, с които се обявява кредита за предсрочно изискуем. В посочените писма, които са идентични по съдържание, е посочено, че не са били заплатени четири последователни падежирали вноски по процесният кредит, съответно – 05.11.2013 г., 05.12.2013 г., 06.01.2013 г., и 05.02.2014 г., като във връзка с това и на основание чл.10.4 и 10.5 от договора за кредит кредиторът обявява всички дължими суми по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Съответно с всяко от писмата се отправя покана да бъдат предприети действия по погасяване на задълженията. С писмо с изх. №400-59/11.02.2014 г. е поканен кредитополучателят „Солей” ООД. Същият е потърсен на адрес в с. Х., ул. „...” №.., като е отбелязано, че писмото не е било потърсено за срок от една седмица – до 18.02.2013 г. С писмо с изх. №400-60/11.02.2014 г. е поканен съдлъжникът „ВАП” ООД на адрес гр. Ш., ул. „...”, к-кс „...” до бл. №.. Съобщението е получено на 14.02.3014 г. и получаването е удостоверено с подпис. С писмо с изх. №400-61/11.02.2014 г. е поканен съдлъжникът П.А.Н. на адрес ***. Съобщението не е било потърсено. С писмо с изх. №400-137/12.03.2014 г. отново е поканен съдлъжникът П.А.Н. на адрес ***, к-кс „...” до бл. №3. Този път обаче писмото е било изпратено чрез дружество „Европът – 2000” АД. В писмо за отчет на дейността по връчването от фирмата изрично са упоменали, че адресът е бил посетен в два последователни дни 13 и 14 март 2014 г. като на адреса не е имало никой и е звъняно на посочен в писмото мобилен телефон, но никой не е отговорил. С писмо с изх. №400-62/11.02.2014 г. е поканен съдлъжникът А.П.С. на адрес ***. Съобщението е било доставено лично на 14.02.2014 г. С писмо с изх. №400-63/11.02.2014 г. е поканен поръчителят „Санте Вин” ЕООД на адрес гр. Ш., ул. „...”, к-кс „...”. Съобщението е било получено на 14.02.2014 г. С писмо с изх. №400-64/11.02.2014 г. е поканен поръчителят А.Г.Н. на адрес ***. Съобщението е отбелязано като непотърсено.

Обезпеченията по договора за кредит се установяват от представените по делото доказателства – НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №... г., с дата на изповядване – 03.12.2009 г. на Нотариус с №019 на НК и район на действие – района на ШРС; НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №... г., изповядано на 25.01.2013 г. на Нотариус с №019 на НК и район на действие – района на ШРС; Договор за залог върху вземания от 03.12.2009 г. със страни – „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „ВАП” ООД; Договор за залог върху вземания от 03.12.2009 г. със страни – „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „Солей” ООД.

По делото са били назначени и приети следните експертизи: Съдебно–графическа експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

Съдебно-графическата експертиза установява, че подписите положени под представените по делото документи – договор за кредит, договори за поръчителство, всички анекси към тези договори принадлежат на лицата, които претендират да са ги подписали – П.А.Н., А.П.С., А.Г.Н. и Г.П.П., както и по отношение на три броя известия за доставяне, относно изявления на ответниците „ВАП” ООД, „Санте Вин” ЕООД и А.П.С., касаещи писмата изпратени от кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Експертното заключение установява, че всички оспорвани подписи са на лицата, за които се претендира да са ги подписали. Единствено изключение прави подписа на А.П.С. положен срещу „Подпис на получателя в „Известие за доставяне” с получател А.С. и изх. №400-62/11.02.2014 г., тъй като не са установени съвпадения в графическите признаци, достатъчни за извод, че А.П.С. е негов автор. Посочената експертиза беше оспорена в съдебно заседание от страна на процесуалният представител на ответниците. Беше посочено, че експертизата е необоснована, тъй като липсва констативно съобразителна част по отношение на всеки един подпис, кои общи и частни белези съответстват на подписите на съответното лице. Не е посочена методологията въз основа на която вещото лице е достигнало до изводите си. Не са взети експериментални образци от подписите на лицата, които да са положени лично пред него. Твърди се, че експертизата не е съдържала снимков материал на подписите. Искано е назначаването на повторна експертиза. Съдът е отхвърлил искането за назначаване на повторна експертиза. Оспорването не почива нито на законови, нито на логически основания. Никъде не е нормативно установено какъв сравнителен материал следва да ползва вещото лице при изготвянето на съдебно-графическа експертиза, стига същият да е достатъчен за това и да може достоверно да се заключи, че изхожда от лицето. Видно е, че макар експертизата да касае много на брой подписи в крайна сметка касае се за подписи на само четири физически лица. Експертът е имал възможността да се снабди със значително количество образци от подписите на лицата във връзка с експертизата, които подписи са били полагани от лицата при контакта им с официални държавни органи, както и изявяването на правно валидна воля на лицата по различни поводи. За всеки от четиримата има подписи от над десет източника – П.Н. – 13 бр. образци, А.С. – 13 бр. образци, А.Н. – 14 бр. образци, Г.П. – 15 бр. образци. За всяко от лицата е ползван сравнителен материал от заявленията за издаване на български документи за самоличност, декларации пред НАП, Търговски регистър и т.н., включително и изявления като частноправни субекти. Неоснователно е твърдението, че по експертизата следва да има сравнителен снимков материал. Няма подобно нормативно изискване. Също така снимки има, те включват сравнителна такава, от някой от изследваните документи и по една от образците за всяко от лицата, но те, тъй като няма подобно изискване, закрепено в нормативен акт са по-скоро за илюстрация, отколкото за да направят заключението обосновано или законосъобразно. Съдът намира, че в самата експертиза са обсъдени достатъчно признаци на положените подписи, за да се приеме, че заключението е обосновано, тъй като са коментирани признаците на всеки от подписите характерни за четирите лица. Коментирана е посоката на движение при полагане на подписа, специфични характеристики и елементи на почерка.

Съдебно – счетоводната експертиза установява, че размерът на усвоените суми е общо 394 634.02 евро, от които на 22.12.2009 г. – 5112.92 евро, а на 30.12.2009 г. още 389 521.10 евро. Сочи, че усвоената сума е била 394 634.02 евро, вместо записаното в договора 394 663 евро, което се дължи на промени в курса на банката към момента на сключване на договора и момента на усвояването.- сочи, че към 30.03.2014 г. (датата преди завеждане на заповедното производство)дължимите по кредита суми са 308 388.33 евро, от които 295 630.27 евро, 9 233.64 редовни лихви, 3 131,37 евро – наказателни лихви и 393.05 евро наказателни лихви. Сочи се, че размерът на дължимите с всяка вноска плащания за главница и договорна лихва за периода от сключването на договора за банков кредит, до датата на подаване на заявлението е определян правилно и съобразно с договореностите между страните и общите условия. Комисионите по договора също са били правилно определяни и в съответствие с договора. За периода на действие на договора за банков кредит до предявявянето на иска „Стойността на банковия ресурс”, като компонент, участващ във формирането на дължимата възнаградителна лихва, е определян правилно от банката ищец в съответствие с установените от нея правила за определяне на СБР. За времето на действие на договора за кредит се установява, че СБР се е изменяла неколкократно, като винаги е намалявала, съответно 6.20 %, 5.90 %, 5.20 %, 4.30 % и 3.10%. Банката правилно е определила и дължимите суми като наказателна лихва след изпадането във забава на кредитополучателят. Сочи, че по документите в банката ищец може да се заключи, че неправилно е определен размерът на лихвата за периода от 07 до 24 февруари 2011 г., но предвид просрочените задължения на кредитополучателят няма надвнесени суми. Сочи, че по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадената в заповедното производство заповед и изпълнителен лист са събрани 2468.24 лв., с които обаче са покрити единствено суми за разноски.

Посочената ССЕ е била оспорена в първото съдебно заседание от представител на ответниците. Твърди се, че същата е неточна и необоснована, като адвокатът – представител е посочил, че вещото лице неправилно не е извършил проверка в счетоводството на ответника, за да констатира, какви суми е заплатил последният. Това не било извършено и след молба отправена от доверителите и към вещото лице в срока за изготвяне на експертизата. Също така, счита, че не са били взети предвид и документи, които установяват плащания от страна на ответниците направени след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съдът се е мотивирал с подробно определение в съдебно заседание, защо не приема сочените пороци, които се твърди, че касаят експертизата. От една страна съдът не е поставил задача ССЕ да се извърши, след като се вземе предвид записванията в счетоводството на ответниците или само единият от тях – кредитополучателят. Ето защо и подобно обстоятелство не може да направи експертизата необоснована. От друга страна счетоводството на един търговец може да бъде източник на доказателствен материал при спазване на уредени в закона изисквания. Все пак счетоводните записвания си остават изявления с частен характер (частни документи) и те като доказателства следва да се ценят предвид на това. Частните документи са обвързващи съда само ако установяват неблагоприятни последствия за издателя си. Явно твърдението не е такова. От друга страна в случаят се касае за договор за банков кредит, който следва да отговаря на редица изисквания установени с императивни правни норми и касаещи отчетността на банката пред държавни органи, относно това, кога, на кого и при какви условия са отпуснати кредити. Това касае и самата документация, която банката следва да води при извършването на подобна дейност, както и постоянният отчет, който дължи към регулаторният орган – БНБ, за размера и движението на отпуснатите кредити (глава ХІ на ЗКИ – „Надзор върху банковата дейност”). Предвид това задълженията към банки, при наличието на банков договор, най често се установяват, със записванията извършвани в счетоводството на самата банка, доколкото те се подчиняват на един по-строг нормативен режим. Предвид това обследването на счетоводството на кредитополучателят, което е съставено от частни документи, установяващи, най-вероятно изгодни за ответника факти не може да бъде надежден източник за формиране на заключение по подобна експертиза. Предвид това съдът в първото съдебно заседание е приел, че депозираното заключение не е необосновано, а с оглед твърденията направени в първото заседание пред съда, че експертизата не е взела предвид погасяване на суми, за които страната представя документи в първото по делото заседание съдът е приел, че следва да се назначи допълнителна ССЕ. Поради това е назначена допълнителна експертиза. В първото по делото заседание по повод твърденията за погасени суми се констатира, че за определени периоди от време сумите, които са били плащани по кредита са превеждани по буферна сметка. С оглед дадените в съдебно заседание от страните разяснения, както и предвид соченото от експерта по допълнителната експертиза сумите постъпвали по кредита са били превеждани по т.нар. „буферна сметка”. Същата представлява сметка, чиито титуляр е банката и се различава от сметката по която обикновено постъпват суми за погасяване на кредит и която е открита на името на кредитополучателят. В частният случай превеждане на суми по буферна сметка се е налагало с оглед запазване на интересите на страните – кредитополучателят, за да може редовно да плаща задължението си, а банката, за да може да получава плащания по кредита, като това се е налагало, тъй като сметките на ответника „Солей” ООД двукратно за различен период са били запорирани и това е препятствало обслужването на задълженията му по процесният кредит.

Назначената допълнителна ССЕ установява, че с представените в първото съдебно заседание документи, не са били погасявани други суми, освен тези, които са посочени в първата ССЕ и всъщност тяхното постъпване е било взето предвид при изготвяне на първата ССЕ. Въпреки, че в първото съдебно заседание съдът е дал възможност на ответниците да представят други документи, които имат за извършени плащания извън взетите предвид при съставянето на първата ССЕ, за да бъдат взети предвид при изготвянето на допълнителната експертиза, такива не са били представени и експерта е изготвил заключението си без тях. Изрично с втората допълнителна експертиза е представена и нова таблица, сочеща не само сумите и датите, но и документите, с които е погасявана сумата, както и евентуалното вписано основание.

От обстоятелствената част на приетата първоначална ССЕ, както и от таблиците приложени към двете ССЕ може да се установи, че 05.11.2013 г. до завеждане на заповедното производство падежиралите суми по кредита не са обслужвани, т.е. налице е твърдяното основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: По делото категорично се доказа, че ответниците са в облигационни отношения с банката ищец. Първият от тях – „Солей” ООД в качеството си на кредитополучател е усвоил въз основа на валидно сключен договор банков кредит в общ размер на 394 634.02 евро. Твърденията, че подобен кредит не е бил усвояван се опровергават от данните по ССЕ. Те всъщност и логически противоречат на твърденията на ответниците, че са погасявали задълженията си по договора за кредит. Банковият кредит е бил обслужван съобразно договореностите между страните. Многократно сключените впоследствие анекси, свързани с договора на кредит, потвърждават наличието на подобен договор, дължимите суми и лихви. Същите могат да бъдат разгледани и като многократни повтарящи се извънсъдебни признания за наличието на договор за банков кредит, както и за размера на дължимите суми. Записаното в анексите, че към главницата се капитализира и натрупана лихва съдът не приема за неправомерно, доколкото то е скрепено с декларираната от страна на задължените лица воля. Това следва да се приема за новиране на задължението, което става в съответствие с наличната договорна свобода предвид нормата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД. Подобно изменение на главницата не е извършено едностранно от банката и не е нищожно или незаконосъобразно. По отношение на оспорването на Стойността на банковия ресурс като компонента на лихвата, както и начина на неговото определяне, направено от страна на ответниците, се установява се, че изрично е упоменато в чл.3 от Договора за банков кредит, че лихвата се определя като сбор от СБР и 3 пункта. В същият член е посочено как се формира СБР. Изрично е посочено, че при промяна на СБР, информация за това банката публикува в сайта си, което е в съответствие с чл.58, ал.4 от ЗКИ, както и че при поискване банката е длъжна да предостави информация за СБР по „обичайните канали за кореспонденция” (чл.3 б. „В”). В настоящият случай няма данни кредитополучателят да е искал подобна информация и във връзка с това тя да не му е била осигурена. Всъщност в светлината на нормата на чл.58, ал.4 от ЗКИ („Когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства, и информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. 3 не се прилага.”) следва да се приеме, че е неоснователно възражението на ответниците за нищожност на клаузата за СБР, тъй като същата дава възможност на банката едностранно да променя лихвеният процент, тъй като и от икономическа гледна точка е оправдано в лихвеният процент да има променлива компонента, която да отразява нивото на риск, което една банка носи предвид измененията на пазара – увеличаването на кредитният риск, увеличаване на лихвите и т.н. Ноторен факт е, че мнозинството от кредитите съдържат подобна изменчива компонента, която е стопански оправдана. В крайна сметка длъжникът по кредита е търговец и по отношение на него не могат да се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите, които предвиждат и възможност за прогласяване на един кредит за нищожен, във връзка със злоупотреба на банката – търговец. В договора ясно е записано какво е СБР и как се изменя. Твърденията, че едностранното променяне на СБР е увредило интереса на ответниците в частният случай няма как да бъде споделено, предвид ясните данни, че този компонент във времето, докато е обслужван дълга постоянно е намалявал като стойност. Същевременно ССЕ сочи, че всички суми събрани по кредита са напълно в съответствие с правилата залегнали в договора за кредит и общите условия, които се прилагат към него.

Неоснователно е възражението направено от ответниците, че в договора няма записана стойност на лихвеният процент по договора. Съдът намира, че с оглед на записаното в чл.3 от договора лихвеният процент дължим по вноските е определяем и реално такъв има посочен. Както бе посочено и по-горе кредитополучетелят е търговец, същия води счетоводство и за него не би следвало да представлява трудност да може да изчисли дължимите суми. Освен това в случая не са приложими клаузите на ЗЗП, който защитава потребителите – физически лица и по силата на който такава клауза може да бъде нищожна, ако уврежда интересите на потребител. От друга страна става въпрос за кредит, чиято главница се погасява на равни вноски, а не на анюитетни – чл.4 от договора, като изрично е посочен размера на дължимите, равни като суми вноски за главницата – 59 бр. в размер на 6578 евро. Т.е. този текст – чл.4.2 от договора, установява погасителна схема, която е ясна, а въз основа на нея лесно може да бъдат определени и дължимите договорни лихви. Подобни схеми на твърдо внасяни размери на главницата са определяни и в последстиве с подписаните анекси към договора.

Не се споделя от съда и твърдението, че клаузата на чл.3.7 от договора за кредит противоречи на морала и добрите нрави, с оглед това, че при забава се дължат наказателни лихви, определени като сравнително висок процент. Безспорно е, че банките отпускат кредити и това е основен елемент характеризиращ тяхната дейност. Тези кредити включват в себе си възнаградителна лихва, която в себе си включва компонент, който цели не само да компенсира нивата на инфлация, но и да даде възможност на банката да формира положителен финансов резултат, доколкото основният актив, с който оперират банките са именно капиталовите натрупвания. Често възнаградителната лихва включва и компоненти, които отразяват нивото на риск, което се носи от банката предвид състоянието на пазара и броят необслужвани кредити. В настоящият договор тази възнаградителна лихва е наименована редовна лихва. Нормално е освен това, ако кредитополучателят изпада в забава и не обслужва задължението си да се предвиди лихва, която се дължи извън редовната. Това е и предвидената наказателна лихва. Дори да се приеме, че същата има неустоечен характер в случаят важи правилото, че „не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.” – чл. 309 от ТЗ. Действително има различно разрешение в ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, но там – т.2 е предвидено, че чл.309 от ТЗ не намира приложение към приватизационните договори, като настоящият не е такъв, т.е. за него не се прилага подобно изключение, а от друга страна т.3 предвижда, че „нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.” В случаят обаче наказателните лихви за просрочена главница са в общ размер на 21%, която договорка съдът не може да определи като такава уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Вижда се, че за периода на погасяване на задълженията лихвеният процент предвид измененията на СБР е варирал от около 9 % като постепепенно е намалявал. Същевременно при задължение за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи лихва в размер на определената от МС плюс десет пункта. Т.е. посочената клауза предвид нейният санкционен характер установява приемливо ниво на наказателна лихва, което не е в противоречие с целите на подобна клауза, нито пък може да се приеме, че е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Не се споделя от съда твърдението, че договорите (за кредит и поръчителство) и анексите към тях са нищожни поради липса на правна воля за сключването им, тъй като подписалите ги юридически лица не са взели решение за това на общи събрания на съдружниците. Дали е взето решение на общото събрание или не за сключване на подобни договори има значение за отношенията между съдружниците, но по отношение на всички трети лица, договор подписан от лице, което в търговският регистър е вписано, че може да представлява дружеството е валиден и обвързва дружеството.

Не се споделя от съда твърдението, че предвид нормата на чл.76 от ЗЗД следва да се приеме, че когато няма яснота с преведената сума какво се погасява следва да се приеме, че се погасява най-обременителното задължение, като това според ответниците е главницата. Подобно тълкуване е в разрез със закона. Чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД сочи, че ако длъжника не е заявил кое задължение погасява, когато има повече от едно еднородно задължение (изр.1), следва да се счита, че погасява най-обременителното. В случаят обаче законът говори за еднородни задължения. Под еднородни следва да се разбират парични задължения, които обаче произтичат от различни основания, а като по-обременително следва ад се определи онова задължение, което има по-утежняващи модалитети – напр. по-висока лихва, по-големи такси и т.н. В настоящият случай задълженията произтичат от едно основание – един договор за банков кредит. Т.е. не може да се прилага предвиденото в чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД. В подкрепа на такова тълкуване е и нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, която пък изрично предвижда, когато са постъпили суми, които не покриват цялото задължение, че се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Т.е. и това възражение съдът приема за неоснователно и неотговарящо на заложеното в закона.

Не се споделя становището, че не е доказано, че ответниците са били уведомени за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Както е видно от материалите в производството банката ищец е адресирала към ответницата писма, с които е обявила договорът за предсрочно изискуем. Това е станало с препоръчани писма, които от част от ответниците са получени от ВАП” ООД, „Санте Вин” ЕООД и А.П.С., не са потърсили писмата си „Солей” ООД, П.А.Н. и А.Г.Н.. По отношение на непотърсените пратки са напълно резонни доводите на ищеца, че следва да се приеме за установено наличието на редовно уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Волята на банката е била обективирана в посочените писма, същите са били адресирани до ответниците. Те са били уведомени на адрес, но не са проявили инициатива да отидат до съответният пощенски клон и да се запознаят със съдържанието на писмата. В подкрепа на това са и следните обстоятелства: на първо място според ГПК призоваването по пощата е напълно редовен способ за извършване на призоваване – чл.42, ал.1, изр.1, предл.2 от ГПК. На второ място в българската правна теория, както и в закона място е намерила постановката за приемането на волята с достигане на съобщението до получателят. Теорията на получаването от една страна намира израз при сключването на договорите – чл.14, ал.1 от ЗЗД, а също е и подробно разяснена в повечето теоретични разработки по облигационно право – стр. 49 от „Облигационно право”, книга първа, проф. Ал. К., издателство „С. – Р”, 1992 г. Действително разглежданата материя касае сключването на договорите, но тя има отношение и към всички други моменти от тяхното развитие, прекратяване, изменяне и т.н. Теорията на получаването се заключава в това, че независимо дали лично е възприел това, което е изпратил контрахента, получателят се счита уведомен, когато е получил съобщението, тъй като той може да няма желание да отвори писмото и да се запознае със съдържанието му, но контрахента му всъщност е направил всичко, което може да направи един добросъвестен партньор. Извън изложените теоретични съждения самото ТР по ТД №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовават ответниците, съдържа в себе си изискването ответника да е получил волеизявлението на кредитора, а не фактически да е узнал за неговото съдържание: „Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.” Изпращането на препоръчано писмо до адреса на длъжник и пълното наличие на възможност у последният при проявена елементарна грижа да се запознае със съдържанието на писмото следва да се тълкува само в смисъл, че същият е получил известието. А всъщност именно това е което изисква и тълкувателното решение, което говори за „получаване”, но не и за „узнаване” по отношение на другите три ответника, които са получили лично препоръчаните писма с изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се установява от СГЕ, че са положени подписи за двете дружества от представляващите ги лица. Единствено по отношение на подписа на А.П.С. е записано, че няма достатъчно признаци, които да определят положеният подпис като неин. Предвид на това съдът намира следното: Практиката за получаване на препоръчано писмо включва изискването лицето да бъде уведомено със съобщение за налична пратка, като му се дава срок то или друго, упълномощено от него лице да получат пратката. При посещението си в пощенският клон лицето следва да се легитимира с документ за самоличност, след което пратката му бива предадена. Предвид обстоятелството, че съобщението на А.П.С. е отбелязано като лично връчено дава основание на съдът да счита, че пратката е получена след като А.П.С. се е легитимирала с документ за самоличност и така пратката и е била предадена. Доколкото подписът е волева изява на личността същият може да бъде контролирано променян, особено, когато става въпрос за единствен образец. Това дава възможност едно лице преднамерено, ако има воля определен негов подпис да не бъде разпознат – да го измени. Предвид това, доколкото не става въпрос за изявена воля за сключване на договор или друго подобно частноправно изявление, а за формализирана процедура по доставяне на пощенска пратка, съдът намира, че следва да се счете, че е налице установено лично връчване на съобщението за прогласяване на кредита за предсрочно изискуем по отношение на А.П.С., предвид необходимостта, за да бъде предадена пратката, тя в качеството си на получател да се легитимира с документ за самоличност. С оглед на това съдът намира, че ответниците са били редовно и законосъобразно уведомени за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Предвид изложеното следва да се приеме, че претенцията на ищеца е доказана и да бъде признато за установено, че ответниците дължат претендираните от ищеца суми.

На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в производството разноски в общ размер на 31 793.25 лв., от които 900 лв. за назначената първоначална ССЕ, 60 лв. платени от ищеца за допълнителната ССЕ, 12 121.30 лв. – платена и дължима държавна такса, и 18 711.95 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските направени в заповедното производство се признават за установени с основният диспозитив, доколкото са отразени в заповедта за изпълнение и съдът не дължи отделно присъждане на същите.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците: „Солей” ООД, ЕИК-..., с. Х., обл. Ш., ул. „...” №.., представлявано от управителя А.П.С., „ВАП” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ул. „...”, к-с „...”, ..., представлявано от управителя П.А.Н., П.А.Н., ЕГН-**********,***, А.П.С., ЕГН-**********,***, ”Санте вин” ЕООД, ЕИК-..., гр. Ш., к-с „...”, ул. „...”, представлявано от управителя Г.П.П. и А.Г.Н., ЕГН-**********,***, че последните дължат солидарно на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК-..., гр. С., ул. „...” №...сумата от 309 876.04 евро (триста и девет хиляди осемстотин седемдесет и шест евро и четири евроцента), от които 285 630.27 евро (двеста осемдесет и пет хиляди шестстотин и тридесет евро и двадесет и седем евроцента) – изискуема главница по Договор за банков кредит №... г., Анекс №1 към договора от 05.05.2010 г., Анекс №2 от 30.06.2010 г., Анекс №3 от 28.02.2011 г., анекс №4 от 31.08.2011 г., Анекс №5 от 05.12.2011 г., Анекс №6 от 06.02.2012 г., Анекс №7 от 27.06.2012 г., Анекс №8 от 25.01.2013 г., сключени от една страна от банката като кредитор, а от друга от „Солей” ООД, ЕИК-..., с. Х., в качеството им на кредитополучател и „ВАП” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., П.А.Н., ЕГН-********** и А.П.С., ЕГН-********** в качеството им на съдлъжници, както и въз основа на договори за поръчителство, сключени и двата на 30.06.2010 г. от една страна от банката, а от друга от поръчителите ”Санте вин” ЕООД и А.Г.Н., както и по 6 бр. анекси анекси към тях, както следва: Анекс №1 от 28.02.2011 г., Анекс №2 от 31.08.2011 г., Анекс №3 от 05.12.2011 г., Анекс №4 от 06.02.2012 г., Анекс №5 от 27.06.2012 и Анекс №6 от 25.01.2013 г., 9 462.87 евро (девет хиляди четиристотин шестдесет и две евро и осемдесет и седем евроцента) – изискуема редовна лихва, за периода от 07.10.2013 г. до 16.03.2014 г., 2 913.95 евро (две хиляди деветстотин и тринадесе евро и деветдесет и пет евроцента) – изискуема наказателна лихва за периода от 05.11.2013 г. до 26.03.2014 г., 183.03 евро (сто осемдесет и три евро и три евроцента) – изискуема просрочена наказателна лихва по чл.5 от Анекс №8 към договора за банков кредит за периода от 05.10.2012 г. до 24.01.2013 г., 1 292.87 евро (хиляда двеста деветдесет и две евро и осемдесет и седем евроцента) – изискуема просрочена редовна лихва по чл.4 от Анекс №8 за периода от 05.09.2012 г. до 06.01.2013 г., 393.05 евро (триста деветдесет и три евро и пет евроцента) – изискуема такса управление по чл.6 от Анекс №8 към договора за банков кредит, дължима на 05.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2014 г. до окончателното и изплащане, които суми са били присъдени със заповед за незабавно изпълнение №521/02.04.2014 г. по ч. гр. д. №913/2014 г. по описа на ШРС, ведно с присъдените в заповедното производство суми за разноски в размер на 12 121.30 лв. (дванадесет хиляди сто двадесет и един лева и тридесет стотинки) за държавна такса и 6 510.65 (шест хиляди петстотин и десет лева и шестдесет и пет стотинки) – за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Солей” ООД, ЕИК-..., с. Х., обл. Ш., „ВАП” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., П.А.Н., ЕГН-**********, А.П.С., ЕГН-**********,”Санте вин” ЕООД, ЕИК-..., гр. Ш. и А.Г.Н., ЕГН-********** да заплатят на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК-..., гр. С. и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство, както в размер на 31 793.25 лв. (тридесет и една хиляди седемстотин деветдесет и три лева и двадесет и пет стотинки), представляващи дължима държавна такса за разгледаните искове.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването му от страните.

Окръжен съдия: