Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

град Шумен, 08.10.2015 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Д.

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №595 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Т.С.К., ЕГН-**********, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца М.Б.К., ЕГН-********** и К.Б.К., ЕГН-**********, с адрес *** против ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-..., гр. София. В ИМ се твърди, че ищците са пострадали от ПТП случило се в гр. Шумен, кръстовището на ул. „...” и ул. „...”, на 03.05.2013 г., като виновен за ПТП е водачът на автомобил „Фолксваген Голф”, ДК №... М. М.Г., ЕГН-**********. МПС, с което била причинена щетата имало комбинирана застраховка „гражданска отговорност” и „злополука” Застрахователна полица №22112002419322 с валидност от 24.10.2012 г. до 23.10.2013 г. в ответното застрахователно дружество. За ПТП е било образувано наказателно производство срещу виновната , което е завършило с влязла в сила присъда по НОХД №1254/2013 г. на ШРС, като същата е била призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл.343, ал. 1, б. „Б”, предл. 2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК В исковата молба подробно е описан механизма на ПТП , както и получените от жалбоподателката травми. – счупване на лява ключица, контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане в горната трета на лява мишница, външна страна и кръвонасядане на външна страна на ляво бедро това наложило хоспитализиране на ищцата Т.К.. Били извършени спешни манипулации, както и обездвижване на лявото и рамо. Сочи се, че изпитвала силни болки в продължение на месец, имала силно гадене и многократно повръщане, затруднена ориентация, не можела да чете и пише трябвало да лежи в полутъмно помещение и имала проблеми със зрението и паметта. Обездвижването на лявата ръка довело до затруднения във връзка с всякакви ежедневни дейности, както и невъзможност да се справи с отглеждането на двете си малолетни деца, както и грижите за домакинството. Наложило се да ползва отпуск по болест в продължение на 74 дни. Повече от година след инцидента продължавала да изпитва болки в лявото рамо, като има периодично главоболие и и прилошава при возене в автомобил. Намира, че поради временната нетрудоспособност е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разликата между обезщетението за нетрудоспособност и заплатата, възлизаща на 401.71 лв. за м. май 2013 г., 359.01 лв. за м. юни 2013 г. и 116.57 лв. за юли 2013 г. Намира, че е претърпяла и неимуществени вреди. Намира, че макар и да не са претърпели по-значими физически травми малолетните и деца М. и К. също са имали значителни неимуществени вреди. Сочи, че са изживели значителен страс. Твърди, че детето М. непосредствено след катастрофата е изживяла ужас, поради невъзможноста да излезе през смачканата врата на антомобила. След като е успяла да излезе хукнала по улицата напълно неориентирано. Вследствие на катастрофата една година след това детето страдало от нощни кошмари, имала нощно напикване. Самата катастрофа за значителен период я лишило от адекватните майчини грижи. Детето К. също било в колата и към момента на катастрофата било на година и девет месеца. Твърди, че детето било имало мозъчен проблем, едва било проходило и зависело изцяло от майчината грижа. За периода от катастрофата до навършване на три години се събуждало с плач и спряло да говори за период от три месеца. Вследствие на ПТП и двете деца отказвали да се возят в автомобили изпитвали несигурност при пресичане на ръстовище с оглед на изложеното в ИМ, както и предвид посоченото в допълнителна, - уточняваща молба от 20.03.2015 г. сочи, че желае да бъде осъден ответника да заплати на ищцата Т.К. по претенции с основание чл.273, ал.1 от КЗ следните суми: 24 130 лв. – неимуществени вреди за претърпени в следствие на ПТП болки и страдания, ведно с мораторна лихва от датата на ПТП 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г. в размер на 3594.30 лв.; обезщетение за порпуснати ползи като разлика между изплатени обезщетения за нетрудоспособност и дължимо трудово възнаграждение за периода май-юли 2013 г. в размер общо на 877.29 лв., ведно с мораторна лихва от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г. в размер на 119.15 лв. От името на малолетното дете М. предявява претенция за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно с мораторната лихва от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г. в размер на 1042.69 лв. От името на малолетното дете К. предявява претенция за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно с мораторната лихва от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г. в размер на 1042.69 лв. всички посочени суми за главници са придружени и от претенция за заплащане на законни лихви от датата на предявяване на ИМ до датата на окончателното изплащане.

От страна на ответника ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-..., гр. София е депозиран писмен отговор, в който се сочи, че ИМ е неоснователна. Оспорват се исковете по основание и по размер. Твърди, че при настъпване на щетите е имало съпричиняване от страна на ищцата и представляваните от нея малолетни деца, тъй като всички били без предпазни колани. Твърди, че за настъпилото застрахователно събитие не е имало уведомяване на застрахователя, нито от пострадалите, нито от друго лице. Намира, че ако искът се намери за основателен, то размерът на претенциите общо от 38 130 лв. за неимуществени вреди е прекомерен. Оспорва настъпването на имуществени щети в претендирания размер. Моли да бъде допуснато привличане на трето лице помагач на страната на ответника на М.М.Г., ЕГН-**********.

От страна на ищата Т.К., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца М. и К. е подадена допълнителна ИМ. В нея се оспорват твърденията на ответника от отговора. Твърди, че и тя и децата са били с предпазни колани в момента на ПТП. Намира, че това ги е предпазило от по-големи травми. Сочи, че ответника е бил уведомен за настъпилото ПТП. Твърди, че след завеждане на ИМ е направила допълнителни разходи за лечение – 40 лв. за медицински преглед, 120 лв. – компютърна томография, 20 лв – рентгенография, 7.45 лв. за медикамент – „Тросикам”, вследствие на което претендира още 187.45 лв. към иска за имуществени вреди или общо имуществени вреди за 1064.47 лв. върху сумата от 187.45 лв. предявява претенция за законна лихва от датата на предявяването и – 29.12.2014 г. до окончателното и изплащане.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор към допълнителната ИМ, в който се сочи, че се поддържа заявеното в първоначалният отговор становище. Поддържа се за конституиране на трето лице помагач.

С молба от 20.03.2015 г., след оставяне на ИМ без движение, преди насрочване на делото в съдебно заседание е конкретизирано, че претенциите разглеждани в настоящото производство са 24 130 лв. за неимуществени вреди претърпени в следствие на ПТП от Т.С.К.. По този иск за периода от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г. се претендират лихви в размер на 3594.30 лв. Неимуществени вреди по отношение на малолетният К.Б.К. се претендират в размер на 7000 лв., както и мораторна лихва за периода от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г. в размер на 1042.69 лв. Претендираните неимуществени вреди за детето М.Б.К. са в размер на 7000 лв., при същия размер на претенцията за мораторна лихва - 1042.69 лв. – за същия период. Претендират се и суми за имуществени вреди на пострадалата Т.К., както следва 401.71 лв. за май 2013 г., 359.01 лв. за юни 2013 г. И 116.57 лв. за юли 2013 г.,които суми представляват формирана разлика между реално получените суми като обезщетение при нетрудоспособност и сумите, които реално ищцата би получила, ако беше посещавала работа. Върху сумите за пропуснати ползи се претендирата и мораторни лихви от датата на падеж на всяко от тезиплащания до датата на предявяване на ИМ, както следва – за май 2013 г. – 56.93 лв., за юни - 47.68 лв. и за юли – 14.54 лв. Освен пропуснатите ползи, като дължими суми за имуществени вреди се претендира и сумата от 187.45 лв. – за направени прегледи, изследвания и медикаменти, претенция за която е поискано увеличение на иска с допълнителната ИМ. Върху всички тези суми се претендира и законна лихва от датата на преддявяване на иска – 20.10.2014 г. до окончателното плащане на дължимите суми.

С определение №239/08.05.2015 г. съдът е конституирал на основание чл.219, ал.1 от ГПК в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев инс” АД и лицето М. М.Г..

В последното съдебно заседание ищцата Т.С.К. се явява лично и с адвокат С.П. Последният сочи, е поддържа исковата молба. Сочи, че претенциите са доказани в своето основание и по размер. Моли да му бъдат присъдени и направените съдебни и деловодни разноски. От страна на ответника в производството – ЗК „Лев инс” АД, в последното съдебно заседание не се явява представител. Не се явява и третото лице помагач, нито неин представител.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: На 13.05.2013 г. около 17.55 часа лек автомобил „Фиат мареа”, с ДК № ..., със собственик Б.В.К.., управляван към момента от собственика, при движението си в гр. Шумен по ул. „...”, движейки се в посока от кв. „Тракия” към пл. „България” (руски паметник) на кръстовището на ул. „...” с улица „...” бил ударен в предната и дясна част от предприелия завой наляво, идващ насреща (от пл. „България”), и не осигуряващ дължимото предимство, лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК №...., собственост на Г.М.Г. и управляван от М.М.Г.. Това причинило значителни щети и на двата леки автомобила, но и щети върху здарвето и телесната неприкосновеност на пътуващите в първият автомобил, „Фиат мареа”, пътници. В него освен водачът Б.В.К.. на задната седалка се возели неговата съпруга и ищца в производството – Т.С.К. и двете им малолетни деца, представлявани в настоящото производство от майка си - М.Б.К. – 9 год. (към момента на инцидента ден преди да навърши 7 год.) и К.Б.К. - 4 год. (1 г. и 11 мес. към момента на произшествието). За посоченото ПТП бил съставен протокол за ПТП №1378359/03.05.2013 г. Същият е съставен на място при запазени положения на моторните превозни средства и съдържа данни за участниците в описаното по-горе ПТП, характера и размера на щетите, както и информация относно застрахователите по застраховка гражданска отговорност и представените документи за налични застрахователни полици. Протоколът в четлив екземпляр се намира на л.64 от досъдебното производство №562/2013 г. на РУП Шумен, представляващо част от приетото към материалите в производството НОХД №1254/2013 г. по описа на ШРС. По посоченото наказателно дело е постановена присъда №128/19.11.2013 г., с която подсъдимата М.М.Г., ЕГН-********** е призната за виновна в това, че на 03.05.2013 г. в гр. Шумен при управление на МПС – описаният по-горе л. а. „Фолксваген Голф”е нарушила правилата за движение – чл.37, ал.1 от ЗДвП – при завиване на ляво за навлизане в друг път водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещото се ППС и е причинил по непредпазливост на Т.С.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от месец, за около 2-3 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. От делото е видно, че присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 05.12.2013 г. Освен посоченият по-горе протокол за ПТП е наличен и друг, свързан с произшествието, но той касае други щети, нанесени на трети автомобил, ударен от пострадалото МПС вследствие на изместването му поради удара. Тези щети и обстоятелства не са предмет на настоящото производство и няма да бъдат обсъждани.

По делото съдът намира за безспорно установено, че тримата ищци като пътници в пострадалият л.а. „Фиат мареа” са понесли значителни неимуществени вреди в следствие на инцидента. На първо място с множество доказателства от медицински характер е установено, че пострадалата Т.С.К. е понесла травматични увреждания, които могат да бъдат описани като средна телесна повреда и изразяващи се най-кратко в следното: „счупване на лявата ключица, контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане в горната трета на лявата мишница (външна страна) и кръвонасядане по външната страна на лявото бедро. Обективни данни за това се съдържат от съдебномедицинско удостоверение №151/2013 г. от 10.05.2013 г. В него е посочено, че счупването „ ... е причинило затруднение в движението на ляв горен крайник за срок повече от месец или за около 2-3 месеца.” С оглед датата на изготвяне – седем дни след инцидента следва да се приеме, че изложеното в тази част е по-скоро като указание за това за какъв период обикновено отшумява посочената травма. Приетата по делото комбинирана съдебно – медицинска и автотехническа експертиза в медицинската си част установява, че в конкретният случай възстановяването от счупването е продължило два месеца и половина, а от сътресението на мозъка за около месец, без да е конкретен, като сочи, че така соченият месечен период е предвид типичното за подобни случаи, тъй като проблемите не са били проследени клинично и не са извършвани изследвания към онзи момент. Възстановяването на пострадалата по отношение на травмите, е завършило напълно и няма данни да е имало усложнения. Наличие на значими болки у ищцата Т.К. вследствие на причинените вреди лекарят сочи, че би следвало да се приемат за продължили около месец след инцидента. Сочи се, че към момента е налице ограничение в движението на лявата раменна става при движение назад, а по данни при изследване на пострадалата, последната сочи, че има временни болки в левият горен крайник, като експерта в съдебно заседание конкретизира, че болки са възможни и за напред при прекомерно движение на раменната става, движение назад, повишено физическо натоварване и променливо време. За установени се приемат и твърденията за силен психологически дискомфорт продължил значително във времето вследствие на преживеният от удара стрес от страна на ищцата Т.К.. Налице са свидетелски показания на нейни близки – свидетелите С.Ж.А., която помагала на пострадалата, като поела част от грижите за децата и по-специално малолетното дете К. за периода преди и известно време след произшествието., също и Р.П.С.. – майка на ищцата и П.С.П. – брат на ищцата. И тримата свидетели по отношение на пострадалата Т.К. сочат, че вследствие на инцидента тя била в продължителни болнични – три месеца, като през този период от време се появило постоянно главоболие, отдавано на мозъчното сътресение, което и наложило да лежи по цял ден, тъй като било свързано със световъртеж. Твърдят, че имала световъртеж. Това, както и травматичното увреждане на ключицата сериозно и пречело да се грижи за двете си деца и се наложило близките и да поемат това задължение. Твърди се, че същата се притеснявала във връзка с посоченият инцидент изпитвала притеснения и по отношение на децата. Приетата съдебно психологична експертиза дава заключение, че пострадалата Т.К. вследствие на претърпяното ПТ е изпаднала в остър стрес – преходно разстройство, което се проявява в отговор на силен психичен стрес и може да продължи от няколко часа до няколко дни. Състоянието е съпроводено с усещане за „зашеметеност”, стеснение на съзнанието, вниманието и др., като впоследстиве може да се появят и тревожност, отчаяние, които според експерта са се проявили при пострадалата, но нито един от симптомите не се проявява за дълго. Посочено е, че подобно състояние може да прерасне в пост травматично стресово разстройство, възникващо като закъснял и/или протрахиран отговор към стресогенното събитие. Подобно състояние е с потенциал да продължи значително във времето – до около шест месеца, като в много малка част от случаите може да има продължителност от години и да предизвика трайна промяна в личността. У ищцата Т.К. се откриват отделни симптоми на посоченото разстройство, които и към момента на освидетелстване продължават, но те не са изразени по степен и качество до оформено посттравматично разстройство, а само създават на пострадалата неприятен спомен, който води до отбягване на мястото и на други неща свързани със събитието, но не блокират нейното адекватно социално и професионално функциониране.

По отношение на малолетните деца съдът заключава, че същите не са били обекти на физическа увреда вследствие на произшествието. Последните обаче са изживели значителна степен на психологически дискомфорт вследствие на инцидента. За малолетният К.К. приетата съдебно-психологическа експертиза сочи, че предвид неговата възраст към момента на инцидента и с оглед данните за специфично за детето психологическо развитие (изоставане в нервно-психическото му развитие) събитието не е могло да остави траен спомен у него. Острата реакция на детето към момента на произшествието, по данни на свидетелите, изразяваща се в плач и писъци експертизата приема, че „ ... е в пряка връзка с поведението на останалите участници в ПТП-то. Като правило такива състояния, при извеждане от ситуацията, емоционално позитивно ангажиране, създаване на адекватна атмосфера и предпазване от негативни емоции отзвучават от няколко часа до няколко дни, а споменът се изличава до 3 месеца.” Съдът макар да приема и в тази и част експертизата за компетентно дадена, не приема, че посоченият период за възстановяване на детето К. от стреса е обективен. Експертизата сочи, че споменът на детето за произшествието може да отшуми за няколко дни, но поставя като условие създаване на адекватна атмосфера и предпазване на детето от негативни емоции. След инцидента предвид, че се касае за дете ненавършило две години и то със забавено НПР, същото е следвало да се справи с нова порция стрес, която е била налице предвид обстоятелството, че майка му е била в тежко здравословно състояние. При посочената ниска детска възрасти съществуващата биологична и емоционална връзка между майка и дете следва да се приеме, че детето е било в нетипично състояние, будещо у него вероятен психологически дискомфорт, предвид обстоятелството, че е установено от свидетелите, че за един значителен период – два – три месеца Т.К. не е могла да поеме непосредствената грижа за детето предвид травмите и – мозъчно сътресение и счупване на лявата ключица. За подобен стрес у детето категорично говорят разпитаните свидетели и в тази насока съдът не приема, че стресовото състояние у К. е преминало до няколко дни от катастрофата. Това стресово състояние независимо от експертното заключение съдът приема, че е продължило по-дълго предвид лишаване на детето от постоянна и пряка майчина грижа за периода на възстановяване на ищцата Т.К.. Състояние, което е предизвикано също от ПТП и е в пряка и непосредствена причинна връзка с него.

По отношение на Малолетната М.К., която към момента на произшествието е била на седем години психологическата експертиза сочи, че е била достигнала интелектуална зрялост за разбиране на причинно-следствените връзки на различни ситуации. Експертизата сочи, че въпреки първоначалният стрес детето е запазило контрол над ситуацията и е могла да организира и ръководи преодоляването и. Към момента на произшествието малолетната М.К. е притежавала интелектуалната зрялост да оцени субективното чувство за заплаха и увреда и е преживяла остър стрес. Експертизата сочи, че макар към момента на експертната оценка детето да има интелектуален спомен за събитието, той няма емоционален пълнеж и в предвид младата възраст ефективните копингстратегии експертизата приема, че състоянието е отзвучало в рамките на няколко дни.

Коментираната по-горе в медицинската и част комбинирана експертиза в своята авто-техническа част потвърждава обстоятелствата относно това, че от страна на пострадалото МПС, в което са се возили ищците няма нарушения на правилата за движение, както и че механизмът на настъпване отговаря на описаният. (Макар това обстоятелство да не е спорно между страните) и неговото доказване да не е необходимо предвид нормата на чл.300 от ГПК и данните по присъединеното наказателно дело.

По делото е приета и Съдебно-счетоводна експертиза, която установява, черазмерът на пропуснатите ползи претендирани от ищцата К. е същият като сумите претендирани с ИМ – общо 883.29 лв. или 407.71 лв. за май, 359.01 лв. за юни и 116.57 лв. за юли 2013 г. Посочено е, че претендираните размери на обезщетенията по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД, са както следва: 1.Върху претендираната сума за неимуществените вреди нанесени на ищцата Т.К. дължима сума за претендирания период от 3 601.02 лв. 2.Върху сумата претендирана за неимуществени вреди на малолетната М.К. за претендирания период мораторна лихва от 1044.64 лв. 3.Върху сумата за неимуществени вреди на детето К.К. за посоченият период отново лихва от 1044.64 лв. 4.мораторната лихва върху сумата за пропуснати ползи, както е претендирана – 877.29 лв. се дължи мораторна лихва от 130.93 лв., а както е установена от експерта – 883.29 лв. – 131.82 лв.

По представените с допълнителната искова молба документи – приети като доказателства може да се установи и направени още разходи, претендирани като имуществени вреди в ДИМ за сумата от 187.54 лв., видно от разходооправдателни документи, приети по делото и намиращи се на л.62, л.64 и л.66. Доколкото подобно искане като претенция за увеличение на иска е направено с ДИМ и е получено от ответника при размяната на книжата, то съдът приема налично изменение на иска с увеличение на неговият петитум. Единственото разминаване е, че поисканата от ищеца сума е 187.45 лв., а констатираните разноски са 187.54 лв.

Приетата до тук фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана предвид всички събрани по делото доказателства, които я установяват единно и без каквото и да е противоречие помежду си. Бланкетното съдържание на отговора и липсата на коментар по фактическите твърдения и доказателствата ангажирани от ответника, освен по два въпроса, не дава основание на съда да направи по-задълбочен коментар на позицията на последният, с изключение на следното: Първото съществено за спора твърдение, касаещо фактическата обстановка, изходящо от ответника, е заетото становище, че за вредите от произшествието вина има и пострадалата Т.К., поради обстоятелството, че към момента на ПТП същата като пътник в автомобила не е ползвала предпазен колан. Подобно твърдение би задължило съдът да изследва настъпилите щети предвид налично съпричиняване. По делото обаче в общата си част комбинираната съдебно – медицинска и авто – техническа експертиза сочи, че Т.К. е ползвала предпазен колан в момента на произшествието, като именно това – ползването на колан е причинило травмата счупване на лява ключица. В експертизата е коментирано, че подобно развитие съвпада с механизма на настъпването на ПТП, както и съответства на законите на механиката и движението на телата при удара. Другото твърдение, което е отправено от застрахователят като ответник и следва да бъде коментирано от съда е твърдението, че към датата на процесното ПТП до момента няма уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие от страна на застрахованото лице и други пострадали лица. В приетото НОХД №1254/2013 г. по описа на ШРС – л.29 – 32 се съдържат документи изходящи именно от застрахователят, които установяват наличието на уведомление за щета от ПТП, заведена под №2701-5000-13-302-178 по застраховка гражданска отговорност и полица №22112002419322/24.10.2012 г. Установява се, че по силата на преводен документ от 21.08.2013 г. застрахователното дружество е превело на собственика на пострадалият автомобил 1109.96 лв., както е записано като основание – относно щета №2701-5000-13-302-178. Тук е момента да се посочи, че не е юридически издържан аргумента на представителя на ответното застрахователно дружество, че искът е неоснователен предвид липсата на уведомление за щети от страна на пострадалата Т.К.. Последната е трето лице по отношение на договора за застраховка гражданска отговорност. Към нея не може да бъде отнесено задължението което има застрахованият по смисъла на чл.206 от КЗ. Последната не е застрахована. Тя има единствено задълженията, които и вменява законовият текст на чл.272 от КЗ – „задължения на увреденото лице” и те се свеждат само до задължение да представи на застрахователя документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. Същевременно видно е от обстоятелствата по делото, че застрахованата е търпяла посочените вреди в продължителен период от време – те са нематериални, съдът намира, че няма как застрохавателят да бъде уведомен своевременно за тях, като не съобщаването на това обстоятелство в някаква форма не е причина за освобождаването му от отговорността му като застраховател.

По отношение на доказването на наличие на застрахователен договор гражданска отговорност, сключен между застрахователят и собственика на причинилият произшествието автомобил, съдът е длъжен да коментира следното: От една страна наличието на подобна застраховка не е оспорено от застрахователят. От друга страна макар и да не присъства като доказателство по делото има множество допълнителни обстоятелства, които карат съдът да приеме за установено наличието на подобно правоотношение на застрахователят към момента на настъпване на ПТП. На първо място коментираният по-горе протокол за ПТП е описано, че автомобилът управляван от деликвента М.Г. е бил застрахован по полица №22112002419322 отнасяща се до периода от 24.10.2012 г. – 23.10.2013 г. Не само това – коментираните по-горе документи относно заведена щета от наказателното дело, носещи печат вярно с оригинала и изходящи от застрахователят е видно, че щетата по пострадалият автомобил е била заведена и описана при застрахователят. Не само това - именно по заведената щета застрахователят е изплатил и обезщетение за материалните щети по автомобила на собственика и съпруг на пострадалата (л.29 от наказателното дело). При опит за попълване на делото с доказателствен материал документацията по полицата от страна на застрахователят не е приложена само защото погрешно по искане на ищцата е искана преписката по щета №22112002419322, като в ответно писмо от 09.06.2015 г. застрахователят е посочил, че няма подобна заведена щета, а това е номера на застрахователната полица на автомобила и не е представил никакви документи касаещи ПТП.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с три субективно съединени иска за заплащане на суми като обезщетение за неимуществени вреди, както и два обективно съединени иска за пропуснати ползи и претърпени имуществени вреди (от страна само на пострадалата Т.К.)следствие на ПТП, като искове по реда на чл.226, ал.1 от КЗ, предявими от пострадалите против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Към посочените искове има и искове за заплащане на мораторни лихви от датата на настъпване на вредоносният резултат или от датата на изискуемост по иска за пропуснати ползи до предявяване на исковата молба. Претендира се и лихва от датата на завеждането на ИМ до окончателното заплащане на дължимите като главница суми. Доколкото сумата от 187.45 лв. претендирана като имуществени вреди с нея няма свързана претенция за лихви, нито до момента на исковата молба или момента на предявяване, нито за законна лихва от датата на завеждане на претенцията до плащане на дължимите суми. Доказателствената тежест при настоящият спор е общата. Всяка от страните е следвало да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Посочените факти и обстоятелства не са оспорени изрично от ответника.

Предвид коментираната по-горе присъда постановена срещу лицето управлявало автомобила, чрез който са причинени процесните материални и нематериални щети съдът е обвързан по силата на чл.300 от ГПК по отношение на това дали е извършено деянието, вината и противоправността му. Предвид това съдът приема, че е налице вредоносно събитие, че причинилият щетата водач противоправно и виновно е причинил ПТП-то довело до процесните вреди. Както е коментирано по-горе по отношение на автомобила, причинил ПТП е налице валидна застраховка „гражданска отговорност” по силата на която следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователят – т.е. съдът приема, че същият е материално и процесуално легитимиран да отговаря по процесният иск. По отношение на предявените искове безспорно е установено наличието на имуществените щети в претендираните размери: за пропуснати ползи за май – 401.71 лв., за юни 359.01 лв. и 116.57 лв. – за юли 2013 г. Тъй като претенцията е така посочена в диспозитива на исковата молба то следва да се приеме, че и искът за пропуснати ползи е в размер на 883.29 лв., а не както е неправилно сборуван от ищцата в титулната част - 877.29 лв. По делото е доказано, че посочените суми биха сигурно постъпили в патримониума на ищцата предвид обстоятелството, че последната работи постоянно на трудово правоотношение като държавен съдебен изпълнител в съдебно-изпълнителна служба при РС – Шумен. Доказан е и иска за имуществени вреди за допълнителни медицински процедури предявен с допълнителната ИМ в претендираният размер от 187.45 лв. Върху иска за пропуснати ползи е доказана и дължима мораторна лихва, както следва - мораторна лихва дължима от датите на всяко месечно плащане, формиращо разликата по пропуснатата полза, до датата на предявяване на ИМ – общо – 151.65 лв.

По отношение на претенциите за неимуществени вреди, съдът взе предвид следното: С оглед на приетото и горепосочените като необходими за доказване факти и обстоятелства съдът намира, че ищцата е провела пълно доказване на своите претенции и те са доказани в своето основание. Следва обаче да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. От тази гледна точка съдът приема като основно доказателство приетите по делото комбинирана експертиза в медицинската и част и съдебно-психологическата експертиза, които дават ясно указание, че болки и страдания ищцата Т.К. е изпитвала за период от около три месеца. За този период са налице данни, че ищцата е била с обездвижена лява ръка и се е нуждаела от чужда помощ поне за два месеца като е търпяла постоянни битови неудобства от състоянието си, най-вече предвид, че е майка и до този момент се е грижела за двете си малолетни деца. Предвид значителният период на нетрудоспособност и данните, че лицето при натоварване може да изпитва болка и дискомфорт, то явно е, че болките макар и в намален обем и интензивност продължават и след периода на нетрудоспособност. Също така не могат да се пренебрегнат наличните доказателства, че ищцата Т.К. е изпаднала в силен стрес при произшествието, който следва да е отшумял за няколко дни след това, както и че в продължение на няколко месеца е имала някои от симптомите характерни за състояние на посттравматичен стрес. Това говори за едни травмиращи вътрешни психологични изживявания продължили значителен период от време и макар те да не са довели до последствия за психиката на пострадалата са наблюдавани от експерта и към момента на освидетелстването, което е отдалечено на повече от две години във времево отношение от момента на настъпване на произшествието. Това по мнение на съда прави обоснована предявената претенция в размер от 20 000 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен неоснователен и недоказан. Върху така присъдената претенция за главница следва да бъде уважена частично и претенцията за мораторна лихва за времето от датата на ПТП до момента на завеждане на исковата молба като на ищцата бъде присъдена сумата от 2979.11 лв., а в останалата и част до пълният предявен размер – 3594.30 лв. – отхвърлен.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди на малолетното дете К.Б.К. съдът намира, че са налице данни за преживян значителен психологически дискомфорт от детето за значителен период от време. Тук съдът отчита ранната възраст на детето – 1 год. и 11 мес., данните за забавеното му нервно-психологично развитие и обстоятелството, че вследствие на произшествието детето за значителен период е било лишено от майчина грижа, което не е спомогнало същото да преодолее бързо първоначалният стрес от претърпяното ПТП, предвид, че за това експертизата изисква стабилна емоционална обстановка, която предвид увредата на майката причинена също от ПТП не е можела да бъде осигурена. Предвид изложеното намира, че на посоченото дете за претърпян психологически дискомфорт свързан с произшествието за справедливо следва да бъде прието обезщетение в размер на 4 500 лв. Следва да бъде и частично уважен иска за мораторни лихви върху така претендираната сума за неимуществени вреди до размер на 670.30 лв. за перида от увредата до предявяване на исковата молба. Като предявените искове до пълните им размери за неимуществени вреди до 7 000 лв. и за мораторни лихви до 1042.69 лв. следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди причинени по отношение на малолетната М.К. наличните данни за психологически дискомфорт, уплах и психическа травмираност заявен от свидетелите не се споделят от приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Както бе посочено по-горе към момента на произшествието малолетната М.К. е притежавала интелектуалната зрялост да оцени субективното чувство за заплаха и увреда и е преживяла остър стрес. Това състояние обаче е отзвучало в рамките на няколко дни. Предвид това съдът кредитира напълно даденото заключение и счита, че негативните психологически преживявания на пострадалата М.К. макар и интензивни най-вероятно неприятни по своя характер не са продължили значително време и подходящ размер на обезщетение за преживеният от детето психологически дискомфорт е сумата от 1 000 лв. следва да бъде уважена и претенцията за мораторни лихви до размер на 148.96 лв. за периода от увредата до датата на предявяване на исковата молба.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от ищците разноски за водене на настоящото производство в размер, предвид наличието данни за три отделни хонорара платени на адвоката, за представителство на всеки един от ищците, съобразно с уважената част на исковете за всеки от тях до размер на 1722.06 лв., от които 1069.92 лв. по договора за защита на Т.К., 533.57 лв. във връзка със защитата на К.К. и 118.57 лв. – М.К..

От страна на ответника също има претенция за разноски, но предвид обстоятелството, че по делото няма данни за сторени такива, независимо, че частично исковете са неоснователни съдът не дължи произнасяне.

Предвид обстоятелството, че ищците са били освободени от такси и разноски по смисъла на чл.83, ал.3 във вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК и доколкото за сметка на съда са били назначени 4 бр. експертизи следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ШОС сумата от 1310 лв. дължими за назначени експертизи.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК-..., гр. София, бул. „...” №51Д да заплати на Т.С.К., ЕГН-**********, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца М.Б.К., ЕГН-********** и К.Б.К., ЕГН-**********, с адрес *** сумата от 30 520.76 лв. (тридесет хиляди петстотин и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки), дължими на основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за щети възникнали от пътно-транспортно произшествие случило се в гр. Шумен, кръстовището на ул. „...” и ул. „...”, на 03.05.2013 г. към 17.55 ч., като виновен за ПТП е водачът на автомобил „Фолксваген Голф”, ДК №... М. М.Г., ЕГН-**********. МПС, което средство имало застраховка „гражданска отговорност” и „злополука” по Застрахователна полица №22112002419322 с валидност от 24.10.2012 г. до 23.10.2013 г. в ответното застрахователно дружество, като за това си деяние водачът на автомобила причинил ПТП - М.М.Г. е била призната за виновна в това, че на 03.05.2013 г. в гр. Шумен при управление на МПС – описаният по-горе л. а. „Фолксваген Голф”е нарушила правилата за движение – чл.37, ал.1 от ЗДвП и е причинила по непредпазливост на Т.С.К. ***, средна телесна повреда – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, която сума се формира от следните суми: 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди от страна на ищцата Т.С.К., 2979.11 лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и единадесет стотинки), представляващи мораторна лихва върху сумите за неимуществена вреда за периода от ПТП – 03.05.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба – 20.10.2014 г.; 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди от страна на малолетното дете К.Б.К., ЕГН-**********, 670.30 лв. (шестстотин и седемдесет лева и тридесет стотинки), мораторна лихва върху сумите за неимуществена вреда за периода от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г.; 1 000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди от страна на малолетното дете М.Б.К., ЕГН-**********, 148.96 лв. (сто четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), мораторна лихва върху сумите за неимуществена вреда за периода от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г.; сумата от 883.29 лв. (осемстотин осемдесет и три лева и двадесет и девет стотинки), представляващи претенция за пропуснати ползи от страна на Т.С.К., ЕГН-**********, формирани като разлика между получените обезщетения за временна нетрудоспособност и сумите, които ищцата би получила по трудовото си правоотношение за месеците май, юни и юли 2013 г., сумата от 151.65 лв. (сто петдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) представляващи мораторна лихва, считано от падежа на всяко месечно плащане до датата на предявяване на исковата молба - 20.10.2014 г., ведно със законната лихва по отношение на всички гореупоменати суми за главница от датата на предявяване на исковата молба – 20.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 187.45 лв. (сто осемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи имуществени вреди, претърпени от страна на Т.С.К., ЕГН-**********, вследствие на ПТП – суми платени за допълнителни медицински изследвания и процедури.

ОТХВЪРЛЯ претенциите в останалите им части над уважените размери, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК-, гр. София да заплати на Т.С.К., ЕГН-**********, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца М.Б.К., ЕГН-********** и К.Б.К., ЕГН-********** и сторените от последните разноски за водене на настоящото производство, съобразно уважената част от иска, в размер на 1722.06 лв. (хиляда седемстотин двадесет и два лева и шест стотинки).

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК-..., гр. София да заплати по сметка на Окръжен съд – шумен и сумата от 1310 (хиляда триста и десет) лева, дължими като разноски, представляващи възнаграждение на вещи лица за назначени и приети по делото три съдебни експертизи.

Делото е разгледано, а решението е постановено с участието му в качеството на трето лице-помагач на М.М.Г., ЕГН-**********.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

Окръжен съдия: