Р Е Ш Е Н И Е № 59

Гр.Шумен 01.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове: 1. Йордан Димов

2. Димитър Димитров

при участието на секретар Д.А., като разгледа докладваното от С. С. в. търг. дело № 104 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Е.П. *** срещу решение № 799 от 03.11.2014 г. по гр. дело № 1167/2014 г. на Шуменския районен съд в частта му, в която районният съд е отхвърлил предявения от същото лице – ищец в първата инстанция срещу „Кредитбул” АД гр. София и „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София отрицателен установителен иск в частта му за сумата от 2025 лв – неплатени погасителни вноски по договор за заем от 28.11.20068 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 26.05.2008 г. по гр. д. № 12443/2007 г. на СРС. Жалбоподателят К.Е.П. излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част и моли въззивния съд да го отмени, като уважи отрицателната исковата претенция.

Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София чрез процесуалния си представител юриск. А., в отговора си излага доводи за неоснователност на жалбата.

В първата инстанция е привлечен като трето лице помагач частен съдебен изпълнител А.Т. С определение на ШОС от 26.03.2015 г. ЧСИ Т. е заличен като трето лице помагач.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Като разгледа спора по същество в обжалваната част на решението, Шуменският окръжен съд съобрази следното:

Пред първата инстанция ищецът К.Е.П. е предявил отрицателен установителен иск за признаване на недължимост на взмемане в размер (в обжалваната част) 2025 лева. Ищецът се позовава на твърдени от него нарушения при договора за цесия между двамата ответници, които излага като основание за оспорване вземането на ответника „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София. Излага и довод за погасяване на вземането по давност, като твърди, че приложима е кратка погасителна давност от 3 години.

Първият от доводите е неоснователен. Прехвърлянето на вземането безспорно се установява от приложените по гражданското и изпълнителното дело писмени доказателства: запорно съобщение от ЧСИ, молба до ЧСИ от ответника „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София като цесионер, и уведомително писмо до ищеца като длъжник от ответника „Кредитбул” АД гр. София като цедент по договор за цесия, ведно с приложена обратна разписка за получаването му. Недоказани са твърденията нса ищеца за ненадлежно връчване на съобщението за цесията, а и дори ненадлежно връчване или неуведомяване на длъжника не води до делегитимация на цесионера като кредитор или до отпадане на задължението на длъжника. По смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, последицата за длъжника от неуведомяването му за цесията е, че той може да изпълни задължението си на цедента, с което задължението му би се погасило, без цесията да може да му бъде противопоставена. Поради това въззивният съд намира, че по силата на договор за цесия ищецът „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София се е конституирал като кредитор на вземането в размер на 2025 лева срещу ищеца К.Е.П. като длъжник.

Основателен е обаче доводът на ищеца за погасяване на вземането по давност, макар и неправилно ищецът се позовава на кратката погасителна девност. Безспорно се установява от приложеното гр. дело № 12443/2007 г. на Софийския районен съд, че вземането, предмет на настоящия спор, е установено с осъдително решение на същия съд от 27.03.2008 г. срещу ищеца К.Е.П., влязло в сила на 08.05.2008 г. След тази дата, съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, е започнала да тече нова давност от пет години. Тази давност се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение, и не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Съдът в настоящия си състав приема, че по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД, действието е за „принудително изпълнение”, когато е в рамките на изпълнително производство и неговото предназначение е следното: или да ограничи правото на длъжника да се разпорежда с имуществото си или с конкретна вещ (запор, възбрана и съпровождащите ги действия – опис, предоставяне за пазене или запорно съобщение до трето лице); или да удовлетвори кредитора чрез собствена на длъжника вещ (публична продан или възлагане по реда на чл. 495, респ. чл. 515 ал. 3 т. 1 от ГПК), или да разпредели парични суми от имуществото или вземанията на длъжника. Тези са категориите действия, които прекъсват погасителната давност. С прекъсването на давността започва да тече нова давност, съгласно чл. 117 от ЗЗД, като в конкретния случай вземането е установено със съдебно решение и всяка нова давност е пет години. По време на изпълнителното производство, между извършването на отделните действия по принудителното изпълнение давността не спира, защото изпълнителния процес не е съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115 б. „ж” от ЗЗД. Спиране на давностния срок не може да се обоснове и с разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява при непоискване от взискателя на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът по този член е преклузивен за съответното изпълнително действие и не обуславя изтичането или не на давностния срок през същия период от време.

В конкретния случай, давността на установеното със съдебно решение вземане е била прекъсната на 23.07.2008 г., с налагане на запор върху банкови сметки на ищеца като длъжник по изп. дело № 20087730400103 на ЧСИ Н.Н., което е действие за принудително изпълнение. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност. Второто действие по принудително изпълнение е било налагане на запор на 15.08.2013 г. по изп. дело № 20088770400214 на ЧСИ А.Т., върху вземания на длъжника от трето лице „Енджинеринг енд ко” ООД гр. Шумен, в което дружество ищецът – длъжник по изпълнението, е бил съдружник. Между двете изпълнителни действия са изминали 5 години и 23 дни. Това означава, че преди второто изпълнително действие – това на 15.08.2013 г., е изтекла петгодишната погасителна давност на вземането на ответника към ищеца. В този период не са били извършвани други действия за принудително изпълнение. Като такива не могат да се считат неколкократните покани или призовки за доброволно/принудително изпълнение, съобщения за предстоящи изпълнителни действия – описи на имущество (протоколи за такива описи няма в изпълнителното дело) или справки за имущество, без те да са били съпроводени с конкретни действия за ограничаване на разпореждането на длъжника с конкретна вещ или вземане, или осребряване на вещта, съответно изплащане на събраната сума или вземане в полза на взискателя. Поради това, въззивният съд намира, че е изтекла погасителната давност на вземането на ответника „Кредитбул” АД гр. София срещу ищеца К.Е.П. в размер на 2086,95 лева, установено с решение от 27.03.2008 г. по гр. дело № 12443/2007 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 08.05.2008 г., което вземане е било прехвърлено с договор за цесия на ответника „Агенция за събиране на вземания” гр. София. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен.

Като е стигнал до различен правен извод в обжалваната част на решението, районният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено, а вместо това въззивният съд следва в тази част на предявения иск да признае за установено, че К.Е.П. не дължи на „Кредитбул” АД гр. София и „Агенция за събиране на вземания” гр. София сумата от 2025 лева, установена с решение от 27.03.2008 г. по гр. дело № 12443/2007 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 08.05.2008 г., което вземане е погасено по давност на 24.07.2013 г.

Въззиваемите дължат на жалбоподателя разноски в размер на 723,50 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 799 от 03.11.2014 г. по гр. дело № 1167/2014 г. на Шуменския районен съд в частта му, в която районният съд е отхвърлил предявения от същото лице – ищец в първата инстанция срещу „Кредитбул” АД гр. София и „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София отрицателен установителен иск в частта му за сумата от 2025 лв – неплатени погасителни вноски по договор за заем от 28.11.20068 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 26.05.2008 г. по гр. д. № 12443/2007 г. на СРС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Е.П. с ЕГН **********, адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Кредитбул” АД ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. С. бул. .. № ...бл. ..офис сграда .. ет..., и „Агенция за събиране на вземания” ООД ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. С. ул. ... №.. офис сграда ...ет... офис.., сумата от 2025 лева, установена с решение от 27.03.2008 г. по гр. дело № 12443/2007 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 08.05.2008 г., като погасена по давност на 24.07.2013 г.

ОСЪЖДА на „Кредитбул” АД гр. София и „Агенция за събиране на вземания” гр. София да заплатят на К.Е.П. разноски по делото в размер на 723,50 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.