Р Е Ш Е Н И Е № 143

град Шумен, 12.11.2015 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Д.

при секретаря П. П. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №270 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Агротоник” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ул. „...” №..., представлявано от управителя А.П.Н. против „Арон” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ул. „... представлявано от управителя К.И.К.. В исковата молба се сочи, че на основание на договор за търговска продажба „Грейн стор В.” ЕООД, ЕИК-.... доставило на „Арон” ООД 110 тона амониев нитрат. За тази доставка била издадена данъчна фактура №354/30.10.2013 г. на стойност 68 640 лв. по силата на договор за цесия от 23.03.2015 г. вземането на „Грейн стор В.” ЕООД било прехвърлено на ищеца „Агротоник” ООД. Длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на 26.03.2015 г. длъжникът следва да заплати дължимата главница от 68 640 лв., какво и мораторна лихва от момента на изпадане в забава – 30.10.2013 г. до момента на подаване на ИМ в размер на 10 451.56 лв. сочи, че е проведено обезпечително производство за обезпечаване на бъдещ иск – ч. т. д. №205/2015 г. на ШОС, в рамките на което са направени разноски общо в размер на 2 042.20 лв. с оглед на това моли да бъде осъден ответника да заплати главницата, представляваща продажна цена по фактура №354/30.10.2013 г. на стойност 68 640 лв., мораторна лихва за периода от 30.10.2013 г. до момента на подаване на ИМ – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата не предявяване на иска до окончателното заплащане на дължимите суми, направените в производството за обезпечаване на бъдещ иск разноски в размер на 2 042.20 лв., както и направените в хода на настоящото производство разноски.

От страна на ответника „Арон” ООД е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че предявеният иск е неоснователен. Ответника оспорва твърденията в ИМ, че „Грейн стор В.” ЕООД е доставило на „Арон” ООД 110 тона амониев нитрат. Оспорва се и твърдението, че посоченото количество амониев нитрат са били предадени на лицето М.С.Х. в качеството и на пълномощник на ответника. Не оспорва цесията и по конкретно обстоятелството, че това вземане е било прехвърлено от „Грейн стор В.” ЕООД на ищеца „Агротоник” ООД, че ответника е бил уведомен за прехвърлянето, както и обстоятелството, че ответника не е заплащал суми за доставката на 110 тона амониев нитрат. Счита, че не дължи претендираните суми предвид обстоятелството, че не му е била доставена посочената стока. Оспорва процесната фактура №354/30.10.2013 г., тъй като това е едностранен документ, съставен от „Грейн стор В.” ЕООД, който не носи подпис на купувача. Оспорва съдържанието на експедиционни бележки №1/25.10.2013 г., №2/28.10.2013 г., №3/29.10.2013 г. и №4/30.10.2013 г., като твърди, че посочените в бележките видове стоки не са били получавани от него. Прилага копие от жалба от „Арон” ООД до Районна прокуратура – Ш. за извършено престъпление, което счита, че е налице във връзка с ангажираните в производството документи, които окачествява като документи с невярно съдържание. Намира, че това е основание за спиране на производството до приключване на производството по образуваната преписка пред ШРП.

От страна на ищеца е депозирана и допълнителна ИМ (ДИМ). В нея се сочи, че за да е налице търговска продажба няма нужда при издаването на фактура за това двете страни да са я подписали. Сочи, че сделката може да се установи с оглед обстоятелството, че търговците сключили сделката са регистрирани по ЗДДС и процесната фактура е включена в подадените от ответника в НАП справка-декларация и дневник на покупките за данъчен период – октомври 2013 г. Твърди се, че ответника не оспорва обстоятелството, че в определен момент от взаимоотношенията между страните е бил представляван от М.С.Х., съдружник в ответното дружество. В останалата част на ДИМ се заема становище по отношение на доказателствените искания направени от ответника и не се правят други твърдения от фактическа или правна страна.

От страна на ответника не е бил депозиран отговора на ДИМ, съобразно дадената от чл.373 от ГПК възможност.

В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат И.И. ***. Последният поддържа иска, така, както е бил предявен. Сочи, че фактурата за извършена доставка следва да се приеме като доказателство за налично правоотношение по договор за покупко-продажба, тъй като съдържа информация и данни относно основните елементи на договора – страни, обект и цена. Осчетоводяването на фактурата в счетоводството на длъжника и включването и в справки-декларациите и дневниците за покупките за съответният период е признание на задължението. Сочи, че не са основателни твърденията на ответника, че е налице някакъв сговор за увреждането му. Моли да бъдат уважени предявените искове, както и да бъде осъден ответника да заплати направените от ищеца разноски. За ответника се явяват управителят К.К. и адв. Б.Б. от АК – Ш.. Последният сочи, че исковете са напълно неоснователни. Намира, че не е доказано, че процесната стока е била доставена от издалият фактурата „Грейн стор В.” ЕООД. Твърди, че стоките не са постъпили в патримониума на ответника, с оглед на което последният не дължи плащане. Сочи, че лицето, за което се твърди, че е получило стоката М.С. не е упълномощена да получава стоки от името на ответника. Твърди, че лицето получило стоките е действало злоумишлено с цел да увреди ответното дружество и намира, че е установено по делото, че лицето има съдебен спор с дружеството. Моли да бъдат отхвърлени исковете, както и на ответника да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Ответникът не е изпратил представител на проведените две съдебни заседания. Не заема становище по основателността на иска.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: От страна на трето по производството лице – „Грейн стор В.” ЕООД, ЕИК-.... в края на октомври 2013 г. били извършени четири отделни доставки, както може да се установи от 4 бр. експедиционни бележки, представени с исковата молба, на 110 тона амониева селитра, доставена на четири равни части с доставки на 25, 28, 29 и 30 октомври, от по 550 бр. 50 килограмови чували всяка. За всяка от тези доставки е съставена отделна експедиционна бележка подписана от представител на дружеството доставчик - „Грейн стор В.” ЕООД, ЕИК-...., както и представител на „Арон” ООД. За тези доставки е издадена фактура №354/30.10.2013 г. на стойност 68 640 лв. с ДДС, на „Грейн стор В.” ЕООД, ЕИК-.... и с получател „Арон” ООД. Фактурата не е била подписана от представител на получателят, но е подписана от издателят. От приетата по делото ССЕ се установява, че посочената фактура е осчетоводена в счетоводствата и на дружеството доставчик и на дружеството получател. При ответника е осчетоводено задължение в размер на 68 640 лв. Процесната фактура е включена в дневника за продажби за октомври 2013 г., както и в справката декларация по ЗДДС на дружеството доставчик, както и в дневника за покупките на „Арон” ООД за октомври 2013 г. и респективно в справката декларация на последното дружество по ЗДДС за същият период. Посоченото задължение е било включено в годишният финансов отчет на ответника за годините 2013 и 2014. Също така „Арон” ООД е ползвало данъчен кредит за процесната фактура. Към момента на експертизата като задължение се води цялата сума по фактурата - 68 640 лв. дължимата мораторна лихва върху посочената сума от датата на падеж – 31.10.2013 г. до датата на предявяване на иска е в размер на 10 451.55 лв. Експертизата приема, че счетоводството на дружествата е било водено редовно.

С договор за цесия от 23.03.2015 г. „Грейн стор В.” ЕООД, ЕИК-.... е прехвърлил на ищеца в производството „Агротоник” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. цялото вземане по фактура №354/30.10.2013 г. в размер на 68 640 лв. с ДДС. Сделката е била възмездна. Всъщност договорът за цесия не е оспорен от ответника, като за целта последният е направил нарочно изявление в отговора на ИМ. С уведомление доставено на 26.03.2015 г. ответникът в производството „Арон” ООД е бил уведомен за извършената с договора цесия.

Горната фактическа обстановка е напълно установена от доказателствата по делото. Доказаха се договорни отношения между ответника – длъжник и кредитора цедент, както и редовен договор за цесия в полза на ищеца-цесионер. Доказа се доставка, както и не се установи плащане или каквото и да е друго обстоятелство, което може да освободи ответника от отговорността му по сделката. От страна на ответника в рамките на производството последователно се твърди, че подобна доставка на стоки не е била извършена и количествата амониева селитра не са постъпили във владение на дружеството ответник. Сочи се, че лицето М.С.Х., която е приела стоките не е била упълномощена да получи подобна доставка. Посочените твърдения обаче съдът приема за недоказани. Явно е и не е оспорено, че посоченото лице се е подписало под документите за приемане на посочената стока. Последната явно недвусмислено се е легитимирала като представител на ответника „Арон” ООД. Не е установено категорично дали лицето е било служител при ответника (въпреки, че ответника не е оспорвал това, а само е твърдял, че не е упълномощавал лицето да получава подобна доставка), но ако искаше да установи обратното ответникът нямаше да е затруднен да представи щатно разписание на дружеството, както и наетите по трудово правоотношение лица към момента на извършените доставки. Не само това - дружеството е приело и осчетоводило посочената фактура отразяваща процесната доставка, ползвало е данъчен кредит, отразило я е в дневниците си, отразило е я в два последователни годишни финансови отчета. Оспорването от страна на ответника, че „Арон” ООД не е упълномощавало М.С.Х. до получи процесната доставка не се споделя от съда. Нормата на чл.301 от ТЗ е категорична – „Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.” С оглед всички данни по делото, съдът заключава, че ответника не се е противопоставил на посочената доставка за един много дълъг период от време – до момента на подаване на отговора на ИМ в настоящото производство. Явно е, че е налице една валидно сключена правна сделка за търговска покупко-продажба, за която е налице доставка на стоката, но няма плащане. Дали е имало злоупотреба с доверието на дружеството ответник от трето по спора лице, престъпление от същото трето лице или друго незаконно поведение не е факт с правно значение, който може да се противопостави както на добросъвестният ищец в настоящото производство, така и на неговият праводател и цедент на вземането, като същите съдът приема за добросъвестни и изправни кредитори по сделката.

С оглед на изложеното съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за задължение възникнало от сделка за търговска покупко-продажба и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва по задължението за главница за периода от 31.10.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2015 г. - 10 451.56 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ са напълно основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 6 676.35 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Арон” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ул. „... представлявано от управителя К.И.К. да заплати на „Агротоник” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ул. „...” №..., представлявано от управителя А.П.Н. сумата от 79 091.56 лв. (седемдесет и девет хиляди деветдесет и един лева и петдесет и шест стотинки), от които сумата 68 640 (шестдесет и осем хиляди шестстотин и четиридесет) лева, представляващи дължими суми за доставка извършена от третото по спора лице „Грейн стор В.” ЕООД, ЕИК-.... на 110 тона амониева селитра, на равни части при четири отделни доставки на извършени на 25, 28, 29 и 30 октомври 2013 г., за които е съставена обща фактура №354/30.10.2013 г., както и на основание договор за цесия от 23.03.2015 г. между „Грейн стор В.” ЕООД, ЕИК-.... и „Агротоник” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. от сумата от 10 451.56 лв. (десет хиляди четиристотин петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки), представляващи дължими мораторни лихви върху така посочените суми за главници дължими от датата на падеж на вземането 31.10.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумите за главница.

ОСЪЖДА „Арон” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. да заплати на „Агротоник” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 6 676.35 лв. (шест хиляди сто шестстотин седемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки), представляващи дължима държавна такса за разгледаните искове.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

Окръжен съдия: