Р Е Ш Е Н И Е № 166

град Шумен, 18.12.2015 г.

Шуменският окръжен съд, в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Свилен Станчев

2.Йордан Димов

като разгледа докладваното от съдия Й. Димов, с участието на секретаря Г. С. в. т. д. №640 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №614/20.07.2015 г. постановено по гр. д. №569/2015 г. по описа на Районен съд – Шумен (ШРС) е било осъдено „Техномаркет България” АД, ЕИК-***, гр. С., представлявано от Н.И.К. и Е.Б.Г. да заплати на П.М.Г., ЕГН-**********, гр. Ш., със съдебен адрес *** – адв. С.С. *** сумата от 1 363.92 лв. на основание чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП, представляваща цена по развален договор сключен между страните с предмет телевизор марка „Ел джи”, модел „47LB730V”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното и изплащане. „Техномаркет България” АД е било осъдено да заплати на ищцата и сумата от 623.13 лв., представляващи направените в производството съдебни и деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника по иска - „Техномаркет България” АД, който го обжалва. В подадената от дружеството въззивна жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и противоречи на събраните в производството доказателства – гласни и писмени такива и приетата СТЕ. Твърди, че не е спорно между страните, че при закупуването на процесният уред ищцата е направила оглед на същия в търговския обект и не е констатирала видими недостатъци. Не било спорно, че ищцата предявила рекламация за несъответствие поради черта на екрана, като от страна на оторизиран сервизен център констатирал наличие на спукан дисплей при преместване и отнел гаранцията на уреда, което също не било спорно. Сочи, че рекламацията не е била приета поради заключението на оторизирания сервиз. Твърди, че уредът е приет при рекламацията с видими следи от увреждания. Счита, че е приложима разпоредбата на чл.184 от ЗЗД, според която купувачът, след като приеме вещта, трябва да я прегледа в течение на времето необходимо за това в подобни случаи. Ако не направи това вещта се счита за одобрена. Намира, че след като телевизорът е закупен на02.08.2014 г., а рекламацията е направена на 15.08.2014 г. не е налице основание за ангажиране отговорността на продавача. Твърди се също, че от страна на купувача е приет отказа за гаранционно обслужване. Моли да бъде отменено изцяло постановеното от първоинстанционният съд решение. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

От страна на въззиваемата - П.М.Г. е депозиран отговорна въззивната жалба. В него се сочи, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като законосъобразно и правилно. Сочи, че по силата на презумпцията установена в нормата на чл.108 от ЗЗП доказателствената тежест за съответствие на потребителската стока с договора се носи от ответника – продавач, като в настоящото производство последният не е ангажирал никакви доказателства. Ето защо в производството не е установено ищцата или трети лица да са допринесли за който и да е от двата дефекта на процесният телевизор. Сочи, че експертизата не е установила каквито и да са следи от външно въздействие, което да е предизвикало дефектите. Посочено е, че стоката не може да служи за обичайната си употреба, тъй като не приема ТВ сигнал (дефект в тунера), некачествено визуализира медийно съдържание (специфичен дефект в LCD панела). Съгласно заключението несъответствията се дължат на производствен дефект. Намира, че посочените проблеми не е било възможно да се установят при закупуването и преди тяхното проявяване, което е станало в по-късен момент. Намира, че поради това възраженията в жалбата са несъстоятелни и недоказани. Сочи също така, че в конкретният случай не може да намери приложение нормата на чл.194 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че тези въпроси се уредени от специален закон – ЗЗП – чл.108 и чл.109. сочи, че нормите на посоченият закон относно отговорността на продавача са в съответствие с изискманията на общностното право и по-специално Директива 1999/44ЕО на Европейският Съвет и на Парламента. Ето защо моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба като бъде потвърдено постановеното от първоинстанционния съд решение. Моли да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия сторените разноски.

В съдебно заседание страните жалбоподателят не изпраща представител. За въззиваемата се явява адв. С. С. ***. Последната поддържа становището си изразено в отговора на въззивната жалба. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено. Представя списък за разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

От фактическа страна в настоящото производство се установи следното: въззиваемата в производството на 01.08.2014 г. закупила от въззивното дружество телевизор – марка LG, модел 47LB730V. Посоченият електроуред бил придружен от гаранционна карта, която свидетелствала за 24 месечно гаранционно обслужване. При експлоатацията му скоро след закупуването бил открит дефект, за който бил уведомен продавача. Същият обаче издал Протокол за отмяна на гаранцията от 28.08.2014 г., в който е констатиран и дефекта – черта в горният десен ъгъл на дисплея. Пукнатото започвало от рамката и навлизало на 5 см по крива линия в дисплея. Рекламацията е върната със споразумителен протокол №657/09.09.2014 г., издадена от продавача. При нова рекламация е издаден нов протокол за отказ от гаранция от 16.10.2014 г., в който е записано, че уредът не подлежи на гаранционно поддържане съгласно условията, упоменати в гаранционната карта поради неспазване на условията за експлоатация, съхранение и транспорт, налице било неправилно бораване, претоварване, механични повреди, сътресение, удар, въздействие на температура, влага или други фактори извън допустимите граници, прах, предмети, растения, животни насекоми и др. Сочи се и че стоката е била ползвана не по предназначение и ползване на битовия уред за професионални или търговски заведения, отдаване под наем и др. Рекламацията на клиента е върната със споразумителен протокол от 24.10.2014 г.

Посочените по-горе обстоятелства са спорни между страните само дотолкова, доколкото те твърдят различна вина за настъпване на вредата, като дружеството продавач сочи, че това е по вина на купувача и ищец в производството, а последната твърди, че първият дефект е бил наличен, но не е констатиран към момента на закупуването поради това, че е имало лепенка върху пукнатината, която първоначално е била с малки размери – под 2 см., а другият дефект, касаещ способността за възпроизвеждане на картина на телевизора е възникнал много по-късно и се дължи на скрит дефект, който не е можело да бъде установен към момента на покупко-продажбата. Не се оспорва нито сключването на договора, нито вещта предмет на договора, платената цена и фактите, че са направени рекламации, както и че същите не са били уважени, не е осигурено гаранционно обслужване, а гаранцията е отказана.

По делото е приета пространна СТЕ (особено предвид протоколите към нея), която дава заключение, че процесният телевизор притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, но той не е годен за обичайната употреба, за която са предназначени стоките от този вид. Причина за това са невъзможността да приема ТВ сигнал, което се отдава на проблем в тунера, както и некачествено визуализиране на медийното съдържание (специфичен дефект в LCD панела). В експертизата е посочено, че посочените повреди се дължат на производствен дефект.

В произовдството са разпитани и свидетелите П.С.Д. и П.Д.Г. за ищцовата страна (вторият е съпруг на ищцата), както и свидетелят П.Н.М. – управител на магазин на ответника в гр. Ш.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: заведеният пред първоинстанционният съд иск е такъв с правно основание чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП за разваляне на договор за покупко-продажба и възстановяване на заплатената продажна цена. Посочената норма е специална и изключва приложението на общите норми на ЗЗД, на които се основава жалбоподателят, тъй като в сила е общият правен принцип lex specialis derogat legi generali. Безспорно е, че страните имат качеството на потребител за ищцата и търговец за ответника в съответствие с §13, т.1, т.2 от ДР на ЗЗП и за това се прилагат специалните норми на ЗЗП. От друга страна налице е нормата на чл.108, ал.1 от ЗЗП, която въвежда оборима презумпция, че несъответствие, което се прояви до шест месеца от доставката на стоката се счита, че е съществувало при доставянето и. В настоящият случай и двете повреди сочени в ИМ са се проявили в посоченият шест месечен срок и за да може да обори презумпцията ответника – продавач е следвало да ангажира доказателства в обратен смисъл. Това не е сторено. Съдът възприема като пълна и компетентно дадена приетата по делото експертиза, която установява, че дефектите са производствени и са съществували преди доставката на стоката. В този смисъл всички възражения направени във въззивната жалба са несъстоятелни. В крайна сметка в жалбата се обсъжда дефекта, поради който е направена първата по време рекламация, но не се излагат аргументи по отношение на причините за втората рекламация, които много по-съществено са засегнали функционалността на стоката и възможността да бъде ползвана с оглед на обикновеното си предназначение.

Въззивният съд изцяло споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и предвид нормата на чл.272 от ГПК препраща към тях.

С оглед на изложеното следва да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На въззиваемият следва да бъдат присъдени и сторените във въззивното производство разноски в размер на 340 лв., дължими за адвокатско възнаграждение.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №614/20.07.2015 г. постановено по гр. д. №569/2015 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Техномаркет България” АД, ЕИК-***, гр. С., представлявано от Н.И.К. и Е.Б.Г. да заплати на П.М.Г., ЕГН-**********, гр. Ш., със съдебен адрес *** – адв. С.С. *** сумата от 340 (триста и четиридесет) лева, представляващи направените от въззиваемата разноски за гледане на иска пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.