О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
553
Гр.Шумен 08.12.2015г.
Шуменският
окръжен съд в открито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година
в състав:
Окръжен съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев дело
по несъстоятелност № 335 по описа за 2012 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл.710 и сл. от Търговския закон.
Открито е
производство по несъстоятелност на кооперация „П.” гр. В.П.. Длъжникът -
кооперация „П.” гр. В.П., е обявен в несъстоятелност с решение № 17 от
19.02.2014 г. на ШОС (вписано на 20.02.2014 г., влязло в сила на 28.02.2014
г.). Постановено е осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. С решение на събрание на кредиторите от 10.09.2015 г. е избран
синдик Д.Н.И., като същата е назначена за синдик с определение на съда от
14.09.2015 г.
По делото е
постъпило искане от служебния синдик Д.Н.И. до съда да разреши на синдика да се
разпореди със сумата от 51 106 лева без ДДС от особената банкова сметка
***, за покриване на разходи по производството по несъстоятелност, управлението
и запазването на имуществото на длъжника. Сумата, за която е поискано
разпореждане, е неизплатен остатък от дължима сума по договор за правна помощ
от 10.11.2014 г., сключен от предишния синдик с адвокат Г.И.И., за процесуално
представителство на длъжника по търг. дело № 487/2014 г. на ШОС. С определение
от 01.09.2015 г. съдът е оставил искането без уважение, като е указал на
синдика да разгледа молбата за изплащане на сумата като предявяване на вземане
в производството по несъстоятелност по реда на чл. 688 ал. 3 от ТЗ и да направи
преценка за приемане или неприемане на вземането, като в случай на приемане, да
състави допълнителен списък за приетото вземане. В изпълнение на указанията на
съда, синдикът е представил допълнителен списък на приети вземания от
23.09.2015 г. (депозиран на 24.09.2012 г. – стр. 2729), в който е включено
вземане на адв. Г.И.И. с размер 51 106 лева, на основание договор за
правна защита, предявено на 14.08.2015 г., без привилегии и с поредност по чл.
722 ал. 1 т. 7 от ТЗ (том VІІІ л. 2730).
С
възражение с вх. № 5028 от 08.10.2015 г. кредиторът Национална агенция по
приходите е оспорил по реда на чл. 690 от ТЗ предявеното от кредитора Г.И.И. и
прието от синдика вземане. Оспорващият кредитор излага доводи за
незаконосъобразност на приемането на вземането, поради непредявяването му по
надлежния ред пред съда по несъстоятелност, както и поради липса на легитимация
на синдика да участва в производства по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ,
съответно да упълномощава и сключва договор за правна помощ с адвокат по тези
производства.
В съдебно
заседание по чл. 694 ал. 3 от ТЗ представителят на оспорващия кредитор поддържа
възражението.
Съдът като
се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази следното:
Вземането,
чиято дължимост се оспорва, е възникнало на основание договор за правна защита
от 10.11.2014 г., сключен между кооперация „П.” гр. В.П. чрез синдика Т.Н.Т., и
Г.И.И. в качеството му на адвокат. Сключването на договора за правна помощ е
разрешено от съда по несъстоятелност с определение № 470 от 04.11.2014 г. (том
VІІ стр. 2705). В договора за правна защита и в определението на съда се
уточнява, че правната защита от довереника – адвокат ще бъде предоставена по
търг. дело № 487/2014 г., което има за предмет установителен иск на кредитор по
несъстоятелността, за установяване съществуването на вземане срещу кооперацията
в размер на 2 119 200 лева. От служебна справка в деловодството на
съда се установи, че делото е било образувано по иск с правно основание чл. 694
от ТЗ, предявен от „П. агро груп” АД срещу кооперация „П. (в несъстоятелност)
за установяване на вземане, изключено от списъка на приети вземания. Делото е
било прекратено с определение на съда от 12.02.2015 г. Определението е било
обжалвано от ищеца, като до момента делото не е върнато в ШОС и няма данни за
произнасяне от по-горна инстанция.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи:
Синдикът е представител на обявения в
несъстоятелност длъжник и в качеството му на такъв е легитимиран да участва в
дела, по които страна е длъжникът. Горното следва от разпоредбите на чл. 658
ал. 1 т. 1 и 7 от ТЗ. Принципно, тези правомощия не са ограничени от нормата на
чл. 635 ал. 3 от ТЗ, нито от чл. 694 от ТЗ. От алинея четвърта на този член,
която прогласява установителното действие на решението и спрямо синдика, също
не може според съда по тълкувателен път да бъде лишен синдикът от правомощие да
участва като представител по тези производства. Това е така, защото според чл.
658 ал. 1 т. 1-15 от ТЗ синдикът е едновременно самостоятелен субект в
производството по несъстоятелност – орган по несъстоятелността, и представител
на длъжника: той може да представлява предприятието (т. е. длъжника, защото
само по себе си търговското предприятие няма правосубектност) и да участва в
производствата по делата на предприятието на длъжника.
Легитимацията на синдика като
представител на длъжника в производството по чл. 694 от ТЗ в случая следва и от
правното положение на самия длъжник като обявен в несъстоятелност по реда на
чл. 710 и сл. от ТЗ. Неотносима в тази връзка към настоящото производство е
съдебната практика на ВКС, на която се позовава оспорващият кредитор, и според
която се изключва легитимацията на синдика като страна или представител на
длъжника в производствата по чл. 694 от ТЗ. По делата, по които са били
постановени решенията на ВКС по този текст, длъжниците са били търговци, които
обаче не са били обявени в несъстоятелност по чл. 710-711 от ТЗ, а спрямо тях е
постановено решение по чл. 630 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност. Затова те са обладавали правомощията по чл. 635 ал. 3 от ТЗ.
Конкретният случай очевидно не е такъв. Кооперация „П.” гр. В.П. е била обявена
в несъстоятелност с решение № 17 от 19.02.2014 г. на ШОС (вписано на 20.02.2014
г., влязло в сила на 28.02.2014 г.). С обявяването на кооперацията длъжник в
несъстоятелност съдът на осн. чл. 711 т. 3 от ТЗ е прекратил правомощията на
управителните органи на кооперацията, включително и правомощията им по чл. 635
ал. 3 от ТЗ. С влизане в сила на решението за обявяване в несъстоятелност
следва да се счита прекратена представителната власт на председателя на
кооперацията по чл. 26 ал. 2 т. 1 от Закона за кооперациите, и единственият
орган, който има правомощия да представлява длъжника, е синдикът, по силата на
чл. 658 ал. 1 т. 1 и 7 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че единствено синдикът
е легитимиран да представлява кооперацията по търг. дело № 487/2014 г.
В качеството си на представляващ
кооперацията длъжник, синдикът съгласно чл. 660 ал. 2 от ТЗ е имал право с
разрешение на съда да упълномощава друго лице, включително адвокат, с
представителните си правомощия за защита по конкретно дело. Такова разрешение е
било дадено с определение № 470 от 04.11.2014 г. След като упълномощаването и
сключването на договор за правна защита е било разрешено от съда по
несъстоятелност, за доверените адвокат по този договор, възниква вземане за
възнаграждение съобразно материалния интерес по делото и в съответствие с
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това, вземането законосъобразно е било прието от синдика
и включено в допълнителен списък на приети вземания.
Съдът не следва да се произнася относно
поредността на вземането в списъка, тъй като възражение в тази част (каквото е
допустимо) не е било направено в срока по чл. 690 ал. 1 от ТЗ.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
Оставя без
уважение възражение с вх. № 5028 от 08.10.2015 г. на Национална агенция по
приходите – кредитор по Дело по несъстоятелност № 335/2012 г. на Шуменския
окръжен съд, срещу включването в допълнителен списък № 2 на приети вземания от
23.09.2015 г., депозиран в ШОС с вх. № 4802/24.09.2015 г., на вземане на Г.И.И.
в размер на 51 106 лева, на основание договор за правна защита от
10.11.2014 г., предявено на 14.08.2015 г., с поредност на вземането по чл. 722
ал. 1 т. 7 от ТЗ – вземане, възникнало след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и неплатено на падежа.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: