О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 362
гр. Шумен, 22.07.2015 г.
Шуменски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на седми юли, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: София Радославова
Йордан Димов
при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.т.д. № 364 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
„НСП-АТ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „...”, № ..., представлявано от управителя К.М.М. е подал възражение на основание чл.423, ал.1 от ГПК, че е бил лишен от възможността да оспори вземането на Община В.П., тъй като издадената срещу него заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.г.д. № 3144/2014 г. на Шуменския районен съд не му е била надлежно връчена. В съдебно заседание търговското дружество, чрез процесуалния си представител ад. Г. В. от АК гр. Ш. поддържа възражението си.
Община В.П., ЕИК ..., с адрес гр. В.П., ул. „...”, № ..., представлявана от кмета А.Г.А., по чието искане е издадена заповедта за изпълнение не изразява становище по подаденото възражение. Редовно призована не изпраща представител.
Шуменският окръжен съд намира, че депозираното възражение се явява допустимо, тъй като същото е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от неговото предявяване. Съдът приема, че възражението е подадено в установения от закона срок, визиран в чл.423, ал.1 от ГПК. Видно от приложената по ч.г.д.№ 3144/2014 г. молба от 25.02.2015 г. управителят на „НСП-АТ” ЕООД е поискал да му бъде издаден заверен препис от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По делото не са налице други доказателства, от които да се установи, че търговското дружество е узнало за издадената заповед преди 25.02.2015 г. Възражението е депозирано в ШРС на 24.03.2015 г., т.е. в едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК.
След като съобрази изложеното във възражението, доводите на процесуални представител на „НСП-АТ” ЕООД, събраните в хода на процеса доказателства, данни- те по ч.г.д. № 3144/2014 г. и извършената служебно справка в Търговския регистър в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Въз основа на заявление, депозирано от Община В.П. по ч.г.д. № 3144/2014 г. на ШРС е издадена Заповед № 1812 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.12.2014 г. С нея на основание чл.411, ал.3 от ГПК е разпоредено длъжникът НСП-АТ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „...”, № ..., представлявано от управителя К.М.М., ЕИК ... да заплати на Община В.П. 3 746.30 лв. – главница, 46.87 лв. лихви за периода от 01.11.2014 г. до 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2014 г. до окончателното й заплащане, както и направените разноски по делото в общ размер на 175.87 лв. От приложеното по делото извлечение от Търговският регистър за актуалното състояние на търговското дружество (л.34) се установява, че неговото седалище и адрес на управление е в гр. Ш., ул. „...”, № .... Видно от книжата по делото (л.31-л.34 и л.35-л.36) връчването на заповедта за изпълнение е станало на този адрес, чрез залепване на уведомление на входната врата и пускане на уведомление в пощенската кутия на 19.01. 2015 г., след като връчителят на три пъти съответно на 22.12.2014 г., 07.01.2015 г. и 19. 01.2015 г. не е намерил служител на търговеца на когото да връчи съобщението. След изтичането на срока по чл.47, ал.2 от ГПК, въз основа на заповедта за изпълнение на 05. 02.2015 г. е издаден изпълнителен лист срещу длъжника и впоследствие е образувано изп. дело № 20158760400084 на ЧСИ Д. З. с рег. № 876 на КЧСИ и район на действие ШОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Според чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд, при наличието на някоя от посочените алтернативни предпоставки, от които по т.1 - когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, т.е. нарушени са правилата за връчване на съобщения. Ненадлежното връчване по смисъла на посочената законова разпоредба е свързано с нарушение на процесуалните правила на чл.37 и следващите от ГПК. Във възражението си „НСП-АТ” ЕООД посочва, че заповедта за изпълнение не му е била връчена по надлежния ред, което го лишило от възможността да възрази срещу нея на основание чл.414 от ГПК. Съгласно нормата на чл.414 от ГПК длъжникът може да въз- рази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като възражението се прави в двуседмичен срок от връчване на заповедта. В двуседмичния срок от залепване на уведомлението, длъжникът не се е явил в канцеларията на съда за да полу- чи заповедта за изпълнение. С оглед на това, съгл. чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.5 от ГПК с изтичане на срока по чл.47, ал.2 от ГПК на 02.02.2012 г., заповедта за изпълнение се смята за връчена. Следователно длъжникът не е бил лишен от възможността да възрази срещу заповедта, съответно да оспори вземането, поради което не е налице хипотезата на чл.423, ал.1 т.1 от ГПК за приемане на възражението на „НСП-АТ” ЕООД от въззивния съд.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира възражението, с което е сези- ран за неоснователно, поради което същото не подлежи на приемане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Не приема възражението на НСП-АТ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „...”, № ..., представлявано от управителя К.М.М. срещу Заповед № 1812 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.12.2014 г., издадена по ч. г. д. № 3144/2014 г. по опи- са на Шуменския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.