Р Е Ш Е Н И Е № 204

гр. Шумен, 31.10.2016г.

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:Р.Хаджииванова

при секретаря Д.А., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №446 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцовото дружество “Литекс Комерс”АД-гр.С., представлявано от изпълнителния директор И. И.И., чрез адв.Г.М. при САК твърди, че на 28.06.1994г., чрез покупко-продажба, оформена с нотариален акт №...., придобило собствеността върху недвижим имот: празно място с площ от 14.600дка, съставляващо парцел №І по скица от 27.06.1994г. , находящо се в землището на гр.Ш., мест.”...”. Това място било бивша земеделска земя с променено предназначение за строителство /решение №КЗ-15 от 30.11.1993г. на Комисията по земята към Министерство на земеделието на РБългария/ и отредено за строеж на бензиностанция – “...”, за което са издадени разрешения за строеж №109 и 135 от 1993г.. Във връзка с последните били извършени съответните строителни дейности –изградена била бензиностанция и паркинги към нея и крайпътен търговски комплекс. Строежите били приети през 1995г. и 1997г., и съответно били издадени разрешения за ползването им. Било издадено и разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация и на електропровод, МТ кабелно блок трасе и телефонен кабел, захранващ крайпътния търговски комплекс. На 28.04.1998г. бил подписан нотариален акт ... по силата на който “Литекс Комерс”ООД учредило в полза на “Шел България”АД/сега “Шел България”ЕАД/ вещно право на ползване върху горепосоченото място от 14.600дка, заедно с построената в него бензиностанция със застроена площ 134кв.м., заедно с навес, бензиноколонки, резервоари за гориво и други подобрения, като правото на ползване било учредено за срок от 25години. С решение от 29.07.1999г. по ф.д.№1411/1991г., “Литекс Комерс”ООД било преобразувано в “Литекс Комерс”АД, като била извършена и промяна в седалището и адреса на управление. Със заповед №РД18-52 от 25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК била одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за територията на община Шумен, като съгласно същата, част от описания по-горе имот – 12.864дка., представлявал реална част от недвижим имот с идентификатор №... /останалите 0.122дка попадали в ПИ 83510.8.16, а 1.614дка- в ПИ 83510.8.36/ , а като негови собственици били посочени наследниците на Г. П.Д. -ответниците по делото. Собствеността на последните следвала от решение №10АРС/21.05.2001г. на ПК-Шумен /влязло в законна сила на 04.06.2001г./, издадено на основание чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ/чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване право на собственост в стари реални граници. Съгласно одобрената КК и КР, в недвижимия имот с идентификатор №... не съществували сгради и същият представлявал земеделска земя. Ищецът отправил искане до СГКК-Шумен за отстраняване на така съществуваща непълнота/грешка/, като бъде одобрено изменение на кадастралния план. В изпълнение на процедурата по чл.53, ал.2 и 3 от ЗКИР, били уведомени лицата, записани като собственици на имота, но същите не се явили да подпишат изготвения акт за непълноти и грешки, и не представили положително становище, с което реално оспорвали правата на дружеството. Ищецът излага също, че решението на ПК било издадено при груби нарушения разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, и се явявало нищожно и незаконосъобразно – процесният имот представлявал урбанизирана територия, поради което и режимът на възстановяване на собствеността на бивши собственици бил по реда на чл.11 ичл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, не било налице и удостоверение по реда на чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ . При условия на алтернативност, в случай, че съдът не уважи направеното възражение за нищожност/незаконосъборазност/ на решението, ищцовото дружество заявява, че е придобило имота при условията на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като от 28.06.1994г. до датата на предявяване на исковата молба е владяло имота като негова собственост. Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на част от недвижим имот, с индивидуализация по предходен план - парцел №І по скица от 27.06.1994г. с площ от 14.600дка, находящ се в землището на гр.Шумен, мест.”...”, която към настоящия момент представлявала реална част-12.864дка от ПИ с идентификатор №... по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. на изп.директор на АГКК с площ от 22.534дка, заедно с построените в него масивна сграда от един етаж с плосък покрив-бензиностанция със застроена площ от 302кв.м., заедно с прилежащия й навес, 8бр.бензиноколонки, резервоари за гориво и паркинг и масивна сграда на един етаж с търговско предназначение със застроена площ от 503кв.м., с прилежащия й паркинг.

В съдебно заседание на ответницата Л.В.В. взема становище по допустимостта и основателността на иска.

Ответниците С.Г.К. и Г.Й.Й. намират иска за недопустим, а разгледан по същество-за неоснователен. Излагат , че ищцовото дружество нямало правен интерес да води отрицателен установителен иск за собственост, а и процесният имот не съществувал в правния мир. Заявяват, че те се явявали собственици на целия недвижим имот с идентификатор №..., включително и на спорната част, тъй като го били придобили чрез перфектна реституция и не били отстъпвали доброволно владението, като непрекъснато предприемали действия да си го възстановят в неговата цялост и оспорвали каквито й да е собственически права на ищеца/оспорват соченото от него придобивно основание-договор за покупко-продажба, като твърдят, че праводателят му не бил собственик/ и каквото и да е давностно владение от негова страна.

Ответницата Д.Й.Й. не взема становище по иска.

В хода на производството са починали двама от ответниците - Г.Й.Й. и С.Г.К., като същото е продължило, на основание чл.227 от ГПК, с участието на техните правоприемници - И.А.Й., П.Г.К. и Й.Г.Й. –правоприемничи на първия, съответно Г.Т.Г. - на К..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение за наследници №...., Н.Х.Н. и Г.Х. Н. са наследници по закон на Х. Н. Х..

По заявление №100/02.09.1991г. на Г.Х. Н., с протокол №10А/10.09.1992г. на последния е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти:1/.нива от 5.300дка, ІІІкат. в мест.”...”; 2/нива от 4.300дка, ІІІ кат. в мест.”...” и 3/нива от 5.00дка в мест.”...”.

По заявление №100А/02.09.1991г. на Н.Х.Н., с протокол №10А/10.09.1992г. на последния е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти:1/.нива от 4.300дка в мест.”...”; 2/нива от 5.000дка в мест.”...” и 3/нива от 5.300дка, ІІІ в мест.”...”.

Съгласно нотариален акт №.... на нотариус при ШРС, Г.Х. Н. бил признат за собственик въз основа на горепосочения протокол №10/10.09.1992г. на следните недвижими имоти: 1/.нива от 4.300дка в мест.”...”; 2/нива от 5.000дка в мест.”...”, при граници: север-път С.-В., изток- наследници на Х. Н. Х., запад-черен път и пояс, юг-кооперативен блок и 3/нива от 5.300дка в мест.”...”, при граници: север-път С.-В., изток- наследници на Х. Н. Х., запад-черен път и пояс, юг-кооперативен блок. На 22.07.1993г. Н. прехвърлил на И.Ч. правото на собственост върху горепосочените ниви/нотариален акт .... на ШРС/. Видно от нотариален акт №.... на нотариус при ШРС, на 28.06.1994г. последният продал на “Литекс комерс”ООД-гр.Л., следния недвижим имот: празно място с площ от 14.600дка, съставляващо парцел №І по скица от 27.06.1994г. , находящо се в землището на гр.Шумен, мест.”...”, при граници:север-асфалтов път Варна-С., изток-наследници на Х. Н. Х., запад-черен път, пояс и от юг-кооперативен блок, представляващо прекатегоризирана селскостопанска земя, отредена за строеж на бензиностанция. С нотариален акт .... на нотариус при ШРС, последното било признато за собственик по покупко-продажба и строеж на: бензиностанция със застроена площ от 134кв.м., заедно с навес, бензиноколонки, резервоари за гориво, комуникации и други подобрения, построено в горепосоченото място. На 28.04.1998г. бил подписан нотариален акт ... по силата на който “Литекс Комерс”ООД учредило в полза на “Шел България”АД/сега “Шел България”ЕАД/ вещно право на ползване върху бензиностанция със застроена площ 134кв.м., заедно с навес, бензиноколонки, резервоари за гориво и други подобрения, заедно с прилежащите към тях части от терена и подходите към тях, като правото на ползване било учредено за срок от 25години. По делото са представени и сторителните книжа за изграждането на „Крайпътен комплекс с бензиностанция”-разрешение за строеж №135/22.12.1993г., акт за узаконяване №...., проколол обр.16 от 10.07.1995г., протокол обр.16 от 26.06.1997г., разрешения за ползване №207/02.06.1994г., №53/18.07.1995г. и №62/03.07.1997г..

Видно от решение от 29.07.1999г. по ф.д.№1411/1991г., била допусната промяна в правоорганизационната форма на дружеството/от ООД в АД/, в седалището, адреса на управление, предмета на дейност, съдружници, органи на управление и представителство.

Съгласно удостоверение за наследници №4465/28.11.2011г., Г. П.Д., б.ж. на гр.Шумен е починал на 29.05.1983г. и е оставил за наследници по закон, низходящи от първа степен – П. Г.Й., Б.Г.П. и С.Г.К.. П. Й. е починала на 19.01.1978г. и също е оставила наследници по закон, низходящи от първа степен – Д.Й.Й. и Г.Й.Й./ удостоверение за наследници 4826/23.12.2011г./. Б.Г.П. е починала на 29.09.1986г. и е оставил за свои наследник дъщеря – Л.В.В./удостоверение №004827/23.12.2011г./.

На 03.02.1992г. ответницата С.Г.К., като наследник на Г. П.Д. заявила за възстановяване пред ОПК-Шумен собствеността 58.50 дка земеделски земи, собственост на наследодателя Д., в землището на гр.Шумен. С протокол №10 от 09.06.1992 г. ПК е признала правото за възстановяване на собствеността върху тях, но е определила това да стане с план за земеразделяне. С решение № 460 от 18.04.1994 г., постановено по гр.д. №3439/1993 г., ШРС е установил по отношение на ОПК Ш. и Община Ш., че наследниците на Г. Д. имат право да възстановят собствеността си върху тези 22дка в местността „...” във възстановими стари реални граници по смисъла на чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ, като е отменил акта на поземлената комисия в частта, с която е било постановено възстановяването им с план за земеразделяне.

С решение №10АРГ от 07.09.1994г. на ПК-Шумен, на основание чл.18ж., ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост на наследниците на Г. П.Д., в съществуващи стари реални граници, на: лозе от 3.200дка и нива от 22.800дка в мест.”...” при граници: север - път В.-С., запад-пояс и дере, югщ-сухо дере. На 07.11.1994 г., наследниците на Г. Д. са се снабдили за земите от 22,800 дка с констативен нотариален акт № ... г. на нотариус при ШРС.

Тъй като към този момент били налице два позитивни акта на поземлената комисия за възстановяване на процесната земеделска земя в полза на две различни лица, на 29.11.1994 г. наследниците на Г. Д. са предявили срещу Г.Х. Н. и Н.Х.Н. иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

С решение №217/24.07.1996г. по гр.д.№2475/1994г./влязло в законна сила 28.02.1997г./ било признато за установено по отношение на Г.Х. Н. и Н.Х.Н., че към 21.07.1993г., еднолични собственици на нива от 22.800дка, ІІ кат. в землището на гр.Ш., мест.”...”, при граници: път С.-В., запад-пояс и дере, от юг-сухо дере, са наследниците на Г. П.Д.-С.Г.К., Д. Й.Й., Г.Й.Й. и Л.В.В.. След постановяне на решението по спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поземлената комисия, като приела с протокол от 27.11.1997 г., че е допуснала явна фактическа грешка при издаването на решение № 10АРС/07.09.1994 г. за възстановяването на имота на наследниците на Д., издала решение № 10 АРС от 27.11.1997 г., с което им признала правото на собственост върху цялата нива от 22,800 дка,  но възстановила правото на собственост в стари реални граници само върху част нея - за 10.669 дка и отказала да възстанови останалите 12.131 дка в стари реални граници на осн. чл. 10 б ЗСПЗЗ /защото към момента на издаването на решението на поземлената комисия № 10АРС/07.09.1994 г. статутът на земята бил вече променен и върху нея била построена бензиностанция/.

С решение №1550/22.01.2001г. по гр.д.№9/1998г. на ШРС, влязло в законна сила на 02.03.2001г., горепосоченото решение №10АРС/27.11.1997г. е било отменено в отказвателната част.

С решение №10АРС от 11.05.2001г. ПК-Ш. е възстановила на наследниците на Г. П.Д. правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот: от 22.533дка, мест.”...”, имот №008014 от картата на землището. Отразено е, че решението се издава в изпълнение на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение №10АРС/27.11.1997г..

Съгласно протокол №101 от 25.06.2001г., наследниците на Г. П.Д. били въведени във владение на имотите описани в решение №10АРС/11.05.2001г. и заверената скица №К00062 от 21.05.2001г..

Видно от удостоверение №236/05.06.2014г., издадено от ОСЗ-Ш., към 1994г., липсвал действащ план за земеразделяне на землището на гр.Ш., като картата на възстановената собственост на землище гр.Шумен е влязла в сила и обявена в ДВ , бр.3/12.01.1999г..

Видно от заключението на назначената по делото ССЕ, ищцовото дружество имало открита данъчна партида като данъчно задължени във връзка с плащането на местен данък върху процесния имот и такса битови отпадъци от 1995г., като посоченото основание е нотариален акт №167/28.06.1994г. и изискването за неговото декларирани по ЗВДТ, а „Шел България”ЕАД имали открита данъчна партида от 2009г., като основанието било учреденото право на ползване и изискването за неговото декларирани. „Литекс комерс”АД заплащало ДНИ и ТБО от 1994г. до 2009г., а „Шел България”ЕАД -2010г. и 2011г..

Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ от 14.12.2011г., имотът, придобит от “Литекс Комерс”АД през 1994г. с площ от 14.600дка бил идентичен с имота, за който са издадени строителни книжа – решение №КЗ-15/30.11.1993г. на КЗ към МЗ за смяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди; разрешение за строеж №135/22.12.1993г., акт за узаконяване №...., протоколи обр.16-2бр., разрешение за ползване №207/02.06.1994г., разрешение за ползване №53/18.07.1995г. и №62/03.07.1997г.. Към 21.05.2001г. и 28.08.1994г. процесният имот бил урбанизирана територия, тъй като били издадени горепосочените документи, а и след 1993г. в него било извършвано строителство. ПИ №008014 по плана за земеразделяне, одобрен 1999г. бил идентичен с ПИ с идентификатор ... от КК одобрена през 2005г.. Бензиностанцията представлявала обект от голям тип, паркинг, навес над колонките, обслужваща сграда на бензиностанцията, като застроената площ на бензиностанцията била 302кв.м.. Крайпътният търговски комплекс представлявал масивна едноетажна сграда с монолитна конструкция и застроена площ 503кв.м. Имотът, придобит и застроен от ищцовото дружество, представлявал част от ПИ с идентификатор №... по КК.

Съгласно заключението на СТЕ от 13.02.2012г., имотът с идентификатор ... по действащата КК на землището на гр.Ш. съвпадал с имота, описан в декларация на Г. Д. за непокрити земеделски имоти под №4410 от м.07.1948г., описан в нотариално заверения договор от 1957г. рег.№369/15.03.1957г., описан в протокола от 10.11.1958г. на комисията по чл.11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС, с реституираната земя по преписката по заявление №5758/03.02.1992г. на С.Г..

Видно от заключението на СТЕ от 06.06.2014г., изготвена е комбинирана скица, отразяваща порцесната част с площ 12.864дка, съгласно действащата КК на гр.Ш., като са посочени границите йу, установени при огледа на място, с оглед съществуващи към момента граници на благоустрояване, бордюри, прилежаща инфраструктура и други подобни подземни и надземни обекти. Вещото лице е посочило, че процесният имот с площ 12.864дка, допълнен с частта от ПИ83510.8.36, която е 1.614дка и частта от 83510.8.16, която е 0.122дка, е с площ от 14.600дка.. Посочило е също, че за времето от 15.04.1993г. до 28.06.1994г., нямало одобрени действащи планове, а основата, на която се изготвяли скици, били едромащабните топографски карти. Имотите, описани в нотариален акт №...г. и нотариален акт №...г., всички на нотариус при ШРС, по описание били едни и същи-три ниви/5.300дка, 4.300дка и 5.000дка/, сумарно 14.600дка, обединени в парцел І, но така описаните еднакви граници на имотите не давали ясна представа за ситуирането им. На едромащабната топографска карта не се съдържали ясни индивидуализиращи белези относно всеки имот в местността „...”, като тази карта е основа за изработване/след геодезическо заснемане, анкета и други технически дейности/ на плана за земеразделяне, който сам по себе си индивидуализира всеки имот като кадастрална единица. Процесният имот, представляващ част от реституирания земеделски имот, бил отразен като имот 00728 в плана за земеразделяне/карта на възстановената собственост/ по скица №3/28.11.1997г., издадена от ПК-Ш./л.170/, по скица №1748/18.06.2005г. на ОСЗГ, имал изчертан контур, но вече без номер/л.87/, по скицата на Агенцията по кадастър №4920/08.09.2006г. процесният имот не бил отразен/л.88/, а към 03.06.2014г., имотът не съществувал в КК на гр.Ш..

По депозирано от ищцовото дружество заявление вх.№94-062/25.10.2010г. е образувано производство за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план на гр.Ш.. Същото е приключило с отказ за разделяне на ПИ с идентификатор ... и образуване на два нови ПИ с идентификатори ..., изменение на кадастралните регистри с вписването на дружеството в ПИ с идентификатор 83510.8.39 и заявените услуги, предвид представените по делото документи за собственост и липсата на становище или явяване за подписване на изготвения акт от ответниците.

С протоколно определение от 08.07.2014г., производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по гр. д. № 494/2012 г. на ШОС. С решение №309/29.11.2013г. по соченото дело, ШОС е отхвърлил предявените от "Литекс комелс" АД-гр.С. срещу ответниците по настоящото дело искови претенции по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответниците, че са налице непълноти и грешки в одобрените кадастрална карта и регистри на град Ш., по силата на заповед с №РД - 18 - 52 от 25.11.2005г. на изп. директор на АГКК, влязла в сила на 27.01.2006г., в частта касаеща поземлен имот с идентификатор №..., с адрес гр.Ш., м."...", целият с площ от 22,534 дка, трайно предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване: ниви /орна земя/, които непълноти и грешки са по отношение на реална част от горния имот, с площ от 12,864 дка, оцветен в лилав цвят на скица - приложение 6 /стр. 664 от делото/ от съдебно - техническа експертиза от 23.10.2013г., приподписана от съда, като бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е притежавал правото на собственост върху процесната реална част, към момента на одобряване на действащите ККР на гр.Ш., извършени по силата на заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. на ИД на АГКК, на основание договор за покупко-продажба, или давност, както и че неправилно в ККР, като собственици на процесната реална част от имота, са отразени ответниците, както и искането за отмяна чл.537, ал.3 от ГПК на нотариален акт №.... на ШРС, като неоснователни и недоказани. Със същото решение е оставено без разглеждане искането на ответниците за отмяна, на основание чл.537 от ГПК, на нотариален акт №52, т.ІІ, д.№1003/15.04.1993г. на ШРС, нотариален акт №.... на ШРС, нотариален акт №.... на ШРС, нотариален акт .... на ШРС и нотариален акт №...г. на ШРС. Решението е било обжалвано и с решение на ВАС, съответно ВКС на РБългария, потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право/ищцовата страна оборва притежаването на вещното право от ответниците/ и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.

Тъй като претенцията е установителна, то абсолютна процесуална предпоставка се явява и наличието на интерес за ищцовата страна от предявяването й, който произтича от конкретните обстоятелства на възникналия правен спор. С дадените разяснения в ТР№8/2012г. на ОСГТК се приема, че при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, а ответникът – всички правопораждащи основания на правото му, което се отрича от ищеца.

Съгласно мотивите на соченото решение, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

В т.1 на соченото тълкувателно решение е посочено, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В настоящия случай ищцовото дружество е изложило твърдения, че е придобило чрез покупко-продажба процесната земеделска земя, която е била възстановена в полза на парводателите му, че решението, с което в полза на наследодателя на ответниците е възстановена същата земя е нищожно, като в условие на евентуалност сочи, че е придобило процесния имот и по давност, т.е. ищецът е изложил фактическите обстоятелства, въз основа на които обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск. Твърди, че е носител на правото на собственост върху имота. Същевременно ответната страна оспорва това му право.

Както бе посочено по-горе, ищецът в производството по предявен отрицателен установителен иск, следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, а ответната страна - да доказва всички правопораждащи основания на правото й, което се отрича от ищеца.

В случая ищецът основава правото си на собственост върху процесния имот с договора за покупко – продажба от 28.06.1994г., който имот праводателят му придобил също чрез покупка от Г.Х., на когото имотът бил реституиран, съответно ответниците твърдят наследствено правоприемство, съответно реституция в тяхна полза, като наследници на Г. П.Д., върху същата земя.

Не се спори между страните , а и видно от представените по делото удостоверения за наследници /№№4465/28.11.2011г., 4826/23.12.2011г., 4827/23.12.2011г./, ответниците са наследници на Г. П.Д., като на последните с решение №10АРС от 11.05.2001г. ПК-Шумен е реституиран имот с идентификатор №.... Положителното решение на поземлената комисия има конститутивно действие, т.е. въз основа на него лицата, в чията полза се постановява то, се легитимират като титуляри на правото на собственост върху земеделски земи, което се възстановява по реда на ЗСПЗЗ/ТР №1 по гр.д.№11/1997 г. на ВКС. По делото се установи по категоричен начин/заключенията на назначените три СТЕ/, че процесните 12.864дка са част от имот с идентификатор №..., целият с площ от 22.533дка.

Както бе посочено по-горе, с решение №309/29.11.2013г. по гр.д.№494/2012г., ШОС е отхвърлил предявените от "Литекс комерс" АД-гр.С. срещу ответниците по настоящото дело искови претенции по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР, да бъде признато по отношение на последните , че ищецът е притежавал правото на собственост върху процесната реална част, към момента на одобряване на действащите ККР на гр.Ш., извършени по силата на заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. на ИД на АГКК, на основание договор за покупко-продажба, или давност, както и че неправилно в ККР, като собственици на процесната реална част от имота, са отразени ответниците. На практика в това производство придобивното основание на ответниците-реституция, е било въведено като предмет на спора, съответно със соченото решение съдът е приел, че в полза на ответниците е настъпила реституция, като ищцовата страна, придобила процесната реална част преди предявяване на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, не може да противопоставя възражения по редовността на реституцията. Предвид това и доколкото с влизане в сила на съдебното решение се преклудират споровете по всички релевантни факти, осъществени до приключване на съдебното дирене – чл.299 от ГПК, включително и по отношение на настъпилата в полза на ответниците реституция, то въпросът на следва да се пререшава в настоящото производство. Или следва да се приеме, че настъпилата в полза на ответниците реституция, като наследници на Г. Д., е перфектна и в патримониума им е преминало правото на собственост и върху процесната реална част от имота с идентификатор №....

Дори да се приеме, че спорът касателно соченото право не се е преклудирал, то преценката на събраните в хода на настоящото поризводство доказателства налага извода, че не праводателят на ищцовата страна, а ответниците са придобили по реституция правото на собственост върху процесната земя.

Решението по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което са отречени правата на Г. Х. Н. /продавач по договора за продажба и праводател на „Литекс комерс”АД/, в чиято полза първоначално е било постановено решение на органа по земеделска реституция за възстановяване на земеделската земя, предмет на сделката, е противопоставимо на приобретателя – купувач по последващата сделка и ищец по настоящия иск –„Литекс Комерс” АД, макар той да не е участвал в производството по оспорване на правата на праводателя му / ТР №1/ 2.06.2010 г. на ОСГК,, решение № 96/27.05.2014 г. по гр.д. № 5198/2013 г., Іг.о./ Ето защо и „Литекс Комерс” АД не може в настоящото производство да претендира инцидентно установяване на правото на собственост на Г.Х. Н. към момента на внасянето на имота в ТКЗС и да установява правото му на възстановяване на земеделския имот по ЗСПЗЗ, като и да оспорва правата на собственост към миналия момент на праводателя на ответниците – Г. П.Д. и съответно правото им на възстановяване на имота по земеделска реституция.

Ищцовата страна основава по делото правото си на собственост върху процесния имот на договора за покупко – продажба от И.Ч., придобил също чрез покупка от Г. Н.. Тъй като правото на последния е възникнало по земеделската реституция, отричането на правото на реституция на последния и невъзможността му да придобие собствеността на това основание води до извода, че той не би могъл да прехвърли права на собственост и на последващите приобретатели, поради което и ищцовото дружество не е придобило правото на собственост върху процесното място по силата на договора за покупко-продажба.

По отношение на твърдението на ищцовото дружество за наличие на придобивна давност: Ищцовото дружество заявява, че е придобило процесната реална част от имота при условията на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като от 28.06.1994г. до датата на предявяване на исковата молба е владяло същата като негова собственост, поради което и към момента на завеждане на настоящата искова молба ответниците не се явяват собственици на спорното място.

На първо място следва да се отбележи, че в производството по гр.д.№494/2012г. на ШОС съдът се е произнесъл с влязло в сила решение и досежно въпроса за придобиване на процесната реална част от ищцовата страна, но към минал момент - на одобряване на действащите ККР на гр.Шумен- 25.11.20015г.. В настоящото производство се твърди различен факт - придобивна давност в периода 28.06.1994г. до датата на завеждане на исковата молба-22.07.2011г./ производството по гр.д.№494/2012г. е образувано по искова молба, следваща настоящата/ и соченото придобивно основание следва да бъде разгледано.

Съгласно константната практика/решение №96/27.05.2014г. по гр.д.№5198/2013г., Іг.о./, разпоредбите на ЗС за придобиване правото на собственост по давност в хипотеза, при която след първоначално възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ имотът е бил прехвърлен на трето лице с договор, сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма, но впоследствие правата на прехвърлителите са отречени по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено с решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ на други лица, са приложими, като приобретателят по сделката може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, включително и като добросъвестен владелец, ако не е знаел, че праводателят му не е собственик на имота.

Установи се по делото, че от момента на закупуването на имота на 28.06.1994г., ищецът е установил фактическата си власт върху него, като преди това – от 22.07.1993 г. такава е установил и праводателят му. Тъй като договорът за покупко-продажба е сключен в предвидената от закона форма, без дружеството да знае, че праводателя му не е собственик/ в случая безспорно същият не е могъл да предположи, че впоследствие правата на неговия праводател ще бъдат отречени, а и по делото не са ангажирани и доказателства в обратна насока от ответната страна/, то ищецът има правата на добросъвестен владелец по чл. 70 ЗС и може да придобие имота по давностно владение с изтичането на кратката петгодишна давност. Най-ранният момент, от който тече петгодишният давностен срок е влизане в сила на решението на поземлената комисия, с което е възстановена на ответниците собствеността върху имота след успешното провеждане на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а именно - 11.05.2001 г.. От тази дата, до датата на завеждане на исковата молба-22.07.2011г. е изтекла както кратката, петгодишна давност, така и десетгодишната придобивна давност. Тук следва да се отбележи, че направеното от ответната страна възражение за нищожност на договора за покупко-продажба от 1994г./през 1994г. не било имало действащ план, по който да се издаде надлежна скица, чрез която нотариуса да извърши индивидуализация на имота/, не е депозирано своевременно с отговора на исковата молба и се явява преклудирано. Дори да се приеме, че същото е своевременно депозирано, то соченото като основание за нищожност на сделката не попада в обхвата на нито една от хипотезите по чл.26 от ЗЗД и не рефлектира върху извода на съда, че договорът за покупко-продажба от 1994г. може да бъде юридическо основание на добросъвестно владение.

Осъществяваната фактическа власт върху имота от ищцовото дружество през сочения правнорелевантен момент не е спорно/ процесуалния представител на ответниците в съдебно заседание/л.222/ заявява, че не се оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество държи имота от 1994г., налице е и признание с отправена нотариална покана-л.85//. Или установи се, че през периода 2001г.-2011г. ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота, като с оглед презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че са я осъществявали за себе си/. Владението върху имота се установява и от събраните писмени и гласни доказателства/показанията на свид.Т.Кинев и Н.Огняров, строителните книжа за изградените комплекс с бензиностанция/. Не следва да се приема за основателно твърдението на ответната страна за прекъсване на владението поради осъществен въвод във владение в имота, извършен с протокол №101 от 25.06.2001г., тъй като въвода извършен по административната преписка, не представлява прекъсване по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД. От съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства следва, че ответниците никога не са били реално въвеждани във владение на спорната част, тъй като върху нея има изграден крайпътен комплекс с бензиностанция, в който ищецът е извършвал дейност било лично, било чрез трето лице, на което е отстъпило правото на ползване. Други действия, чрез които да е прекъсната давността, не са предприети, тъй като давността се прекъсва само с предявяване на иск за собственост пред съда, или чрез възражение. По изложените съображения следва да се приеме, че по отношение на ищцовата страна са налице елементите на фактическия състав на придобивната давност по отношение на спорната част, поради което и следва да бъде признато, че ответниците към настоящия момент не се явяват собственици на същата, ведно с изградените масивна сграда от един етаж с плосък покрив-бензиностанция със застроена площ от 302кв.м., заедно с прилежащия й навес, 8бр.бензиноколонки, резервоари за гориво и паркинг и масивна сграда на един етаж с търговско предназначение със застроена площ от 503кв.м., с прилежащия й паркинг.

Касателно откритото производство по оспорване истинността-верността на протокол за въвод във владение №1 от 10.11.1994г., съгласно който наследниците на Г. Д. били въведени във владение на имотите описани в решение №5758/07.09.1994г. и протокол №101 от 25.06.2001г., съгласно който наследниците на Г. П.Д. са въведени във владение на имотите описани в решение №10АРС/11.05.2001г.. Такова производство не е следвало да бъде откривано. Сочените документи представляват административни актове -официални диспозитивни документи, а материалната доказателствена сила е присъща само на свидетелстващите документи. Вярно или невярно може да бъде само материализираното в свидетелстващите документи удостоверително изявление. Предвид това, доколкото не може да се оспорва верността на диспозитивен документ/изявлението в него няма удостоверително значение/, то протоколното определение, с което е откритото производство по оспорване верността, на основание чл.193 от ГПК, касателно сочените протоколи, следва да бъде отменено на основание чл.253 от ГПК. Следва да се отбележи също, че сочения въвод не представяла изпълнително действие по ГПК , съответно не е действие прекъсващо давността, поради което и обсъждането на тези документи , съответно откриването на производство по оспорването им се явява и без правно значение за спора.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцовата страна, направените от последната деловодни разноски в размер на 12695.68лв..

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ”Литекс комерс”АД-гр.С., адрес на управление: СО-район “...”, п.к...., ул.”...”№..., представлявано от изпълнителния директор И. И.И., чрез адв.Г.М. при САК, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на Д.Й.Й. ***, Л.В.В. ***, Г.Т.Г. ***/правоприемник на починалат в хода на производството С.Г.К./, И.А.Й., П.Г.К., Й.Г.Й./като правоприемничци на починалия в хода на поризводството Г.Й.Й./***, че част - 12.864дка от ПИ с идентификатор №... по кадастралната карта и регистри на гр.Ш., одобрени със заповед №РД-18-52 от 25.11.2005г. на изп.директор на АГКК целият с площ от 22.534дка, оцветена в син цвят на скица-приложение №3 от заключението на СТЕ от 06.06.2014г., приподписана от съда , която да се счита неразделна част от решението, заедно с построените в тази част масивна сграда от един етаж с плосък покрив-бензиностанция със застроена площ от 302кв.м., заедно с прилежащия й навес, 8бр.бензиноколонки, резервоари за гориво и паркинг и масивна сграда на един етаж с търговско предназначение със застроена площ от 503кв.м., с прилежащия й паркинг не е собственост на Д.Й.Й., Л.В.В., Г.Т.Г./правоприемник на починалат в хода на поризводството С.Г.К./, И.А.Й., П.Г.К., Й.Г.Й./като правоприемничци на починалия в хода на поризводството Г.Й.Й./.

На основание чл.253 от ГПК ОТМЕНЯВА протоколно определение от 21.12.2011г., с което на основание чл.193 от ГПК е открито поризводство по сопорване истинността-верността на протокол за въвод във владение №1 от 10.11.1994г. и протокол за въвод във владение №101/25.06.2001г..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: