Р Е Ш Е Н И Е № 75

гр. Шумен, 31.03.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав

Съдия: Т. Д.

при секретаря П. П., и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен О. Куздов, като разгледа докладваното от съдия Т. Д. гр.д. № 198 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Е.Ш.А., действащ чрез пълномощника адв. Ив. К. от ВАК, в която ищецът твърди, че на 14.06.2013 г. и 27.12.2013 г., с обвинителни актове на прокурор при РП – Е. са му били повдигнати две обвинения, първото от които – за това, че в периода 28.05.2011 г. – 31.05.2011 г., в гр. Е., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.Г.А. заблуждение, че му продава собствения си мобилен телефон „ Сони Ериксон – Сатио U1 I„, с ЕМЕИ 012251001412167, зарядно устройство за телефона, карта памет 128 МВ и кабел „ USB „, и с това е причинил на Д.Г.А. вреда в размер на 385.21 лева – престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а второто – за това, че на 31.05.2011 г., в гр. Е. съзнателно се ползвал от неистински частен документ – гаранционна карта № 4455426 на мобилен оператор „ М-тел „ от дата 12.05.2011 г., с поставен на нея печат № 092203, като представил същата на Д.Г.А. – престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК. Въз основа на обвинителен акт от 14.06.2013 г. на РП – Е., срещу него било образувано НОХД № 396/2013 г. по описа на РС – Е.. Впоследствие делото било върнато на РП – Е., за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. С обвинителен акт от 27.12.2013 г. отново му били повдигнати същите обвинения и образувано НОХД № 1/2014 г. по описа на РС – Е.. С присъда от 28.10.2014 г. бил оправдан и по двете обвинения. Същата била обжалвана от представител на РП - Е., като с решение от 12.02.2015 г. по ВНОХД № 412/2014 г. на ОС – Я. била потвърдена. Във връзка с осъщественото срещу него наказателно преследване, извършил следните разходи: 2 000.00 лева – за адвокатски хонорар за правна помощ и съдействие по ДП № 74/2012 г. на РУП – Е. и процесуално представителство по НОХД № 1/2014 г. на ЕРС и ВНОХД № 412/2014 г. на ЯОС, и 742.93 лева – за пътни разходи за три години по маршрута гр. В. – гр. Е. – гр. В. и гр. В. – гр. Я. – гр. В.. В резултат на воденото срещу него наказателно производство и причинения от това стрес, съжителката му К. П.Б., която миналата година била бременна, загубила тризнаците си, заченати по естествен път и той не могъл да стане баща за първи път. Освен това, името му в обществото било очернено, като имал усещането, че е белязан и загубил доверието си в правосъдната система. В резултат, се отчуждил от обичайната си среда, в семейството му настъпили сериозни противоречия и не могъл да си намери работа. Загубил своята ведрост и жизненост. Притеснявал се да не го осъдят, отпаднал, станал разсеян, затворен в себе си и получил тикове. Не бил деен, не смогвал да свърши дори елементарни домашни задачи. Отделно от това и, че от повдигане на обвиненията до произнасяне на оправдателната присъда са изтекли три години, следва да се отбележи, че районен прокурор от ЕРП пледирал наказание лишаване от свобода от шест месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, което също предизвикало допълнителен стрес у него, какъвто се проявявал периодично през годините при получаване на призовки от прокуратурата или книжа от съда, което затормозявало и близките му. Поради горното, счита, че в резултат от действията на представители на Прокуратура на РБ са му били причинени и неимуществени вреди, чиито справедлив размер възлиза на 25 100.00 лева – за обвинението по чл.209, ал.1 от НК и в размер на 7 000.00 лева – за обвинението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника Прокуратура на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 100.00 лева, от които 25 100.00 лева – във връзка с повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от НК и 7 000.00 лева – за повдигнатото му обвинение по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, ведно със законната лихва за забава върху главниците до окончателното им плащане, както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2 742.93 лева, и направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Прокуратура на РБ, чрез прокурор при Окръжна прокуратура – Ш., изпраща отговор и допълнителен отговор на исковата молба, в който възразява относно компетентността на ШОС, доколкото, съгласно чл.7, предл. І от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждане. На следващо място, счита, че с оглед посоченото от ответника основание – чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ – исковете са недопустими. По същество, оспорва исковите претенции като недоказани и неоснователни.

С протоколно определение от 06.10.2015 г., на основание чл.213 от ГПК, към гр.д. № 198/2015 г. е присъединено гр.д. № 380/2015 г., образувано по искова молба на Е.Ш.А., уточнена с молба от 28.12.2015 г., срещу ОД на МВР – гр. Я., представлявана от директора Г.Г. И., в която ищецът твърди, че на 07.06.2012 г. старши разследващ полицай при ОД на МВР – гр. Я., с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, му е повдигнал две обвинения за извършени престъпния, а имено за това, че на 31.05.2011 г., в гр. Е., област Я., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.Г.А. заблуждение, че му продава собствения си мобилен телефон „Сони Ериксон – Сатио U1 I” с ЕМЕИ 012251001412167, зарядно устройство за телефона, карта памет 128 МВ и кабел „USB”, за които вещи впоследствие се установило, че не са негова собственост и с това е причинил на Д.Г.А. вреда в размер на 385.21 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, квА.фицирано от законодателя като тежко. Второто обвинение, което му е било повдигнато е за това, че на 31.05.2011 г., в гр. Е., област Я., съзнателно се ползвал от неистински частен документ – гаранционна карта № 4455426, на мобилен оператор „М-тел” от 12.05.2011 г., с поставен на нея печат № 092203, като представил същата на Д.Г.А., като от подсъдимия за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Предвид повдигнатите му обвинения, срещу него е било започнато наказателно производство. По време на започване на разследването е бил обявен за общодържавно издирване, с постановление от 19.04.2012 г. на разследващ полицай, тоест, преди повдигането на обвинение. Действително, той е имал постоянен адрес ***, а постоянното му пребиваване е било в гр. В.. Разследващият орган обаче не е направил нужното да издири адреса му в гр. В.. По незнайни причини разследващите органи не са издирили адреса му в гр. Варна, въпреки, че са имА. данни за местопребиваването му. Предвид горното, счита, че така наложената му мярка за обявяването му за общодържавно издирване е крайна и би могла да не се взема при разследването. Отделно от това, с постановление от 07.06.2012 г. на старши разследващ полицай К. му е била взета мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 200.00 лева, която според него е твърде тежка, тъй като е бил безработен и никога не е бил осъждан за престъпление от общ характер. Горното е станало причина и да бъде лишен от възможността да разполага с 200.00 лева за значителен период от време – повече от две години и половина. Освен това, за набавяне на посочената парична сума е бил принуден да вземе заеми от трети лица. Счита, че е могла да му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, а именно “подписка”, която е щяла да бъде достатъчна за постигане целта на закона. Наред с това, при водене на разследването са били допуснати множество нарушения на процесуалния и материалния закон от страна на разследващия полицай К.. Ярък пример е опитът на същия да изготви протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 07.06.2012 г.. Г. К. разполагал с материА.те от досъдебното производство, включително с гаранционната карта и написаното в нея. На 07.06.2012 г. същият взел образци за сравнително изследване, които обаче впоследствие се оказало, че не отговарят на написаното в гаранционната карта, тоест, били взети от него негодни за използване доказателствени средства. Това е станало причина на 23.08.2011 година, старши разследващ полицай К. да го призове за вземане на нови образци за сравнително изследване. Предвид на това, счита, че разследващият полицай не си е свършил професионално задълженията, в резултат, на което е трябвало повторно да извършва едно и също процесуално действие. Отделно от това трябвало да отделя парични средства за пътуване от гр. В. до гр. Е., които са в значителен размер. Освен това, в хода на разследването се установило, че така повдигнатото обвинение от 07.06.2012 г. претърпяло известни корекции и му било повдигнато ново обвинение на 08.04.2013 г. от разследващ полицай М. Д.. Корекциите по новите обвинения обхващА. промяна на престъплението по чл. 316 от НК, като било допълнено с чл. 309, ал. 1 от НК. Тези корекции на обвиненията затруднявА. не само него, но коствА. време и парични средства. Това му дава основание да твърди, че воденото разследване е повърхностно и без да се събират конкретни доказателства, което да доведе до оправдателна присъда. Пример за явна немарливост и некомпетентност на разследващите органи било и постановлението за привличане на обвиняем от 10.09.2013 г. на разследващ полицай Д.. Отново били направени корекции по отношение на обвинението, които касаят периода на извършено престъпно деяние по обвинението по чл. 209 от НК при условие, че през този период от време почти не са били събирани доказателства по досъдебното производство. Можело, без да се губят време и средства да се установи фактическата обстановка още от самото начало на разследването. Обвинителното постановление на разследващата Д. се крепяло на разпита на свидетелите Г.А., който е неин колега, работещ в РПУ – Е. и синът му Д.А., справка за съдимост и експертизи, които сочели невинността му по неистински документ. Освен това, през месец декември 2013 г., имало случай, когато имал призовка за идване в РУ – Е. от разследващ полицай Д., която обаче на въпросната дата и час не била на работното си място. Това всъщност го принудило да потърси наблюдаващия досъдебното производство прокурор при Районна прокуратура – Е., като се стигнало до извършване на процесуални действия по разследване от негова страна, и всичко това отново довело до стрес, загуба на време и средства от страна на ищеца. Не на последно място, разследващите не могли правилно и конкретно да установят настъпилите от деянията имуществени вреди, което станало едно от основанията за внасяне на некоректен обвинителен акт и прекратяване на НОХД № 396/2013 г. на Районен съд – Е., и връщане на делото на Районна прокуратура – Е. за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права. В тази връзка, разследващите въпреки, посочената от А. стойност на паричните вещи, в размер на 370.00 лева, продължили да упорстват и твърдят, че вредата е в размер на 400.00 лева. Неоснователно, разследващите начислявА. също така и разходи за куриерска фирма в размер на 15.21 лева., както и разликата до 400.00 лева, която касаела разходи за телефонни разговори, пощенски и пътни разходи, и други подобни. Това също имало значение за установяването на неимуществените щети в настоящия процес. Също така, в резултат на воденото наказателно преследване, името на ищеца в обществото било очернено и у него се създало усещане, че е “белязан”. Той загубил доверието си в полицейската система. В резултат на това, се отчуждил от обичайната си среда, настъпили сериозни противоречия в семейството му и не на последно място не можел да си намери работа. Нещо повече, загубил и своята ведрост и жизненост. Притеснявал се да не го осъдят, отпаднал, станал разсеян, затворен в себе си и получил тикове. Не бил деен, както преди, не смогвал да свърши дори елементарни домашни задачи. В резултат на повдигнатото му обвинение изпаднал в стрес, а именно психически и физически дискомфорт, тъй като до настоящия момент не му било повдигано обвинение и докато се чака оправдаването му от Елховския Районен съд останал невъзмезден. Отделно от това, за времето до произнасяне на оправдателна присъда са изтекли 3 години. В допълнителна молба от 28.12.2015 г. ищецът уточнява, че във връзка с обявяването му за общодържавно издирване с постановление от 19.04.2012 г., видно от докладна записка на инспектор Койчо Койчев от 29.02.2012 г. е имало данни, че постоянното му пребиваване е в град В.. Разследващият орган, обаче не е направил нужното да издири адреса му в град В.. Поради това, така наложената му мярка за обявяването му за общодържавно издирване е крайна и ненужна. С постановлението от 07.06.2012 г. старши разследващ полицай К. е постановил в досъдебното производство мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 200.00 лева, която се явява твърде тежка още и предвид факта, че по отношение на ищеца не е образувана нито една прокурорска преписка. С постановлението за привличането му като обвиняем от 10.09.2013г. на разследващ полицай Д. отново били направени корекции по отношение на повдигнатото на ищеца обвинение, които касаели периода на извършени престъпления при условие, че през този период от време не са били събирани доказателства по досъдебното производство. В резултат на действията на разследващите органи описани по-горе, ищецът е претърпял вреди изразяващи се в неимуществени такива, като се чувствал оскърбен и потиснат от разпитите му в качеството му на обвиняем, както и от вземането на пръстови отпечатъци и полицейска регистрация. Страхувал се да не бъде осъден. Не можел да спи. Станал неспокоен и избухлив. Освен това, преди воденото наказателно производство той бил енергичен и без здравословни проблеми. Наказателното преследване довело до влошаване на психичното му и емоционално състояние. Допълнително бил притеснен от факта, че полицая А. малко или много имал влияние в РУП – гр. Е.. Предвид горепосоченото, заявява, че претърпените от него неимуществени вреди не са за същите болки и страдания, които ищецът твърди и за които иска да бъде възмезден чрез предявения срещу Прокуратура на Република България иск. Позовавайки се на изложеното и като счита, че пасивно легитимирана по исковата му претенция за визираните по-горе неимуществени вреди е ОД на МВР – гр. Я., въпреки солидарната отговорност между ответниците, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР – гр. Я. да му заплати сумата от 24 000.00 лева за неимуществени вреди, съответно за обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК - в размер на 20 000.00 лева и за обвинението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК - в размер на 4 000.00 лева, ведно със законната лихва от 12.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, ответникът ОД на МВР – гр. Я. оспорва предявените искове като недопустими, поради обстоятелството, че ОД на МВР – гр. Я. не е надлежно легитимирана да отговаря за претендираните от ищеца вреди, а по същество - и като неоснователни.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът предявява и обратен иск срещу Прокуратура на Република България, в случай, че ОД на МВР – гр. Я. бъде осъдено да заплати на ищеца Е.Ш.А. претендираните от него неимуществени вреди, третото лице помагач – Прокуратура на Република България да бъде осъдено да заплати на ОД на МВР – гр. Я. сумата, за която е уважен главния иск, както и разноските, които ОД на МВР – гр. Я. ще бъде осъдена да заплати, или евентуално Прокуратура на Република България да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР – гр. Я. половината от горепосочените суми, в условията на солидарност по чл. 53 от ЗЗД. С молба от 15.01.2016 г., във връзка с изменението на първоначално предявените от ищеца искови претенции, ответникът уточнява исковата си претенция срещу третото лице помагач, като моли обратният иск да се счита предявен до размера на сумите, за които е уважен главният иск и съответните разноски.

По повод предявения от Е.Ш.А. срещу ОД на МВР – гр. Я. иск и депозираната от ответника молба по чл. 219 от ГПК, съдът по предходното гр.д. № 380/2015 г. е конституирал Прокуратура на Република България като трето лице - помагач на страната на ответника ОД на МВР – гр. Я. по предявените срещу нея искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В срока за отговор на предявения обратен иск е депозиран такъв от представител на ШОП, в който се навеждат доводи, че, според изложеното в исковата молба, ищецът не търси солидарна отговорност от ответниците, а е предявил самостоятелни искове, като е определил размера на търсените обезщетения съответно на степента на увреждане от конкретните действия на всеки от ответниците. В тази връзка, ако съдът приеме, че отговорността за вредите от незаконно обвинение е солидарна за ОД на МВР – гр. Я. и Прокуратура на Република България, то двете дела следва да се обединят, но солидарното осъждане на ответниците при самостоятелно предявени искове би съставлявало нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, т.е. съдебният акт би бил недопустим. Ако съдът приеме, че не се касае за солидарна отговорност, то при уважаване на иска срещу ОД на МВР – гр. Я. не следва да уважи обратния иск срещу Прокуратура на Република България, защото при тази хипотеза ще се стигне до многократно осъждане на Прокуратурата на Република България за едно и също увреждане, респективно до многократно обезщетяване на ищеца за едни и същи вреди и неоснователното му обогатяване за сметка на държавата. От друга страна, са неоснователни твърденията на ОД на МВР – гр. Я., че липсва съпричиняване на увреждането. Безспорно е, че до незаконната наказателна репресия се е стигнало въз основа на извършените от полицията действия по разследване, събраните чрез тях доказателства и представените пред наблюдаващия прокурор становища и заключения на разследващия полицай.

С протоколно определение от 26.01.2015 г. предявеният от ОД на МВР – гр. Я. срещу Прокуратура на Република България обратен иск за сумата от 24 000.00 лева, от които 20 000.00 лева неимуществени вреди за обвинението на Е.Ш.А. за първото от повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и 4000.00 лева за второто от повдигнатите му обвинения по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 12.02.2015 г. е приет за съвместно разглеждане по делото.

Като прецени изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковите молби, съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

І. По исковете за неимуществени вреди – От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: С обвинителен акт от 14.06.2013 г. на прокурор при РП – Е. на ищеца са били повдигнати две обвинения, първото от които – за това, че на 31.05.2011 г., в гр. Е., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.Г.А. заблуждение, че му продава собствения си мобилен телефон „ Сони Ериксон – Сатио U1 I„, с ЕМЕИ 012251001412167, зарядно устройство за телефона, карта памет 128 МВ и кабел „ USB „, и след като А. заплатил описаните вещи се установило, че те не са собственост на А., с което причинил на Д.Г.А. вреда в размер на 400.00 лева – престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а второто – за това, че на 31.05.2011 г., в гр. Е. съзнателно се ползвал от неистински частен документ – гаранционна карта № 4455426 на мобилен оператор „ М-тел „ от дата 12.05.2011 г., с поставен на нея печат № 092203, като представил същата на Д.Г.А., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК. След внасяне на обвинителния акт в съда на 24.06.2013 г., срещу ищеца e било образувано НОХД № 396/2013 г. по описа на РС – Е.. С протоколно определение от 16.07.2013 г. производството по делото е било прекратено и същото върнато на РП – Е. за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. С обвинителен акт от 27.12.2013 г., на ищеца повторно са били повдигнати обвинения за същите престъпления, като единствената отлика от обвиненията по обвинителен акт от 14.06.2013 г. е била фиксиране периода на престъпна дейност от 28.05.2011 г. до 31.05.2011 г. и намаляване размера на вредите, причинени на пострадалото лице, от 400.00 лева на 385.21 лева – за престъплението по чл.209, ал.1 от НК. По втория обвинителен акт, внесен в съда на 02.01.2014 г., е било образувано НОХД № 1/2014 г. по описа на РС – Е., приключило с присъда № 981 от 28.10.2014 г., с която подсъдимият е бил оправдан и по двете обвинения. Присъдата е била протестирана от представител на РП – Е. и потвърдена с решение № 17 от 12.02.2015 г. по ВНОХД № 412/2014 г. на Окръжен съд – Я., което е окончателно. Досъдебното производство срещу ищеца по повдигнатите му обвинения е било образувано с постановление от 01.03.2012 г. на районен прокурор при Районна прокуратура – Е.. Същият е бил привлечен като обвиняем по посочените обвинения, първоначално с постановление от 07.06.2012 г., а впоследствие и с постановление от 08.04.2013 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Я. по ДП № 74/2012 г. на РУ – Е.. С постановление от 07.06.2012 г. му е била взета мярка за неотклонение „ парична гаранция „, в размер на 200.00 лева. Мярката е била обжалвана от обвиняемия и потвърдена с определение от 19.06.2012 г. по ЧНД № 291/2012 г. по описа на РС – Е..

Изнесените по-горе факти налагат извод, че за ищеца е нА.це правен интерес да претендира от държавата обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство във връзка с повдигнати му обвинения за извършени престъпления, по които впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда.

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 34/01.02.2010 г. по гр.д. № 2007/2008 г., ІV г.о., решение № 483/09.06.2010 г. по гр.д. № 1091/2009 г., ІІІ г.о., решение № 4/24.01.2011 г. по гр.д. № 855/2010 г., ІV г.о., решение № 310/29.10.2013 г. по гр.д. № 1384/2012 г., ІV г.о., отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Между различните държавни органи, които са легитимирани да представляват държавата по ЗОДОВ няма вътрешни отношения, тъй като те представляват като процесуални субституенти, съгласно чл.7 от с.з., един и същ правен субект. Когато причинителят, от когото се претендира обезщетение за вреди твърди, че има и други причинители, конституирани като трети лица помагачи, той дължи обезщетение за всички вреди и не може да противопостави на увредения възражения, че вината не е изцяло негова. Като се ползва от фактическите констатации на съда, той може да претендира във вътрешните отношения с останА.те причинители съответната част от обезщетението, според действителния принос към увреждането на всеки от тях. Ако искът за обезщетение е предявен и уважен срещу повече държавни органи по чл.7 от ЗОДОВ, увреденият може да получи присъденото обезщетение само веднъж, а конституираните като ответници държавни органи не могат впоследствие да претендират помежду си разпределянето на присъдената и изплатена от един от тях сума. Отговорността на Прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са търпяни от ищеца от момента на привличането му като обвиняем до окончателното му признаване за невиновен. Практиката на ВКС не поставя под съмнение възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата правна норма. Това следва и от разпоредбата на пар. 1 ПР от ЗОДОВ. Щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл.53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, съответно да предяви правата си срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане. В случаите, когато ищецът е предпочел да претендира обезщетение поотделно от солидарно отговорните длъжници, отговорността им се обема от едно правно основание, колкото и на брой да са ответниците и исковете срещу тях. Изборът на ищеца, неговата воля да претендира една част от обезщетението от единия длъжник, а друга част – от друг, като ги привлече да отговарят поотделно, сочи на допустимо избрана от него форма на кумулиране на искови претенции. От това следва разделно произнасяне, но на едно основание. Ето защо, разделното присъждане на обезщетението по чл.2, т.3 от ЗОДОВ като платимо от двама или повече ответници няма пряко отношение към прилагане на принципа за справедливост и чл.52 от ЗЗД като материална норма, свързана с неговото определяне. Необходимо е обаче съобразяване на отделните размери на присъдените обезщетения с общо определения по справедливост размер. Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото. Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, цялото предприето срещу него наказателно преследване е неправомерно, включително задържането му, дори то да не било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи е налице деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение. Въз основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата приемат, че отговорността на Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени от момента на привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за невиновен. Позовавайки се на изложеното, съдът приема за допустимо ищецът да претендира обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както от ОД на МВР – гр. Я., в качеството му на самостоятелно юридическо лице по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМРВ, с което длъжностите лица, водили досъдебното производство срещу пострадалия, са се намирА.в трудови и служебни правоотношения, така и срещу Прокуратура на РБ, част от чиято структура е РП – Е., чиито представители са повдигнали и поддържали незаконни обвинения срещу увреденото лице. Отговорността на сочените правни субекти по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обаче произтича от едно и също основание и е солидарна. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите полицаи и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. Ето защо, отговорността на визираните държавни органи за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не би могла да е разделна, и претърпените от ищеца, представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното и водено срещу него наказателно преследване, следва да бъдат определени глобално и присъдени в тежест на всеки от солидарно отговорните ответници по равно. В тази връзка и доколкото и двамата ответници са държавни органи, явяващи се процесуални субституенти на един и същ субект, в лицето на Държавата, които не могат да претендират помежду си разпределянето на присъденото и изплатено от един от тях обезщетение по ЗОДОВ, предявеният от ОД на МВР – гр. Я. обратен иск срещу Прокуратура на РБ се явява недопустим, което налага отмяна на определението за приемането му за съвместно разглеждане, оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството по делото относно него.

По съществото, според задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г., ІІІ г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., ІV г.о., решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г., І. г.о., решение № 96/31.05.2013 г. по гр.д. № 792/2012 г., ІV г.о., решение № 123/23.06.2013 г. по гр.д. № 254/2014 г., ІІІ г.о., решение № 389/04.08.2014 г. по гр.д. № 40/2013 г., І. г.о., решение № 358/06.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г., ІV г.о., решение № 151/13.05.2014 г. по гр.д. № 5386/2013 г., ІV г.о., решение № 267/26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г., ІV г.о., в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, или други специфични увреждания, с оглед на конкретни обстоятелства, те трябва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска и ответникът да има възможност да отговори, а съдът – да събере доказателства. Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. В случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Изпитаният от лицето психически, емоционален и физически дискомфорт е във връзка с всички обвинения, дори и ако не са повдигнати в едно, а по няколко дела.

В настоящия случай се установява, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 01.03.2012 г. и е приключило на 12.02.2015 г., като е водено във връзка с повдигнати му обвинения за извършване на две престъпления от общ характер, едното от които тежко, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, за срок от 1 до 6 години – за престъплението по чл.209, ал.1 от НК и до 2 години – за престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК. Обвиненията са повдигани и поддържани от представител на прокуратура два пъти, като постановената оправдателна присъда по първоинстанционното наказателно дело е протестирана от негова страна. Връщането на делото, образувано по първоначалния обвинителен акт на прокуратура, поради допуснати и отстраними съществени процесуални нарушения е имало за последица и възобновяване на разследването по досъдебното производство. В резултат, ищецът двукратно е бил привличан като обвиняем за едни и същи деяния и срещу него са били водени две съдебни производства. Докато е траело наказателното преследване спрямо него са били извършвани различни процесуални действия като разпити и вземане на сравнителен материал от почерк, за които не се доказва да не са били необходими за нуждите на разследването или да не са били осъществени при спазване на законовите разпоредби. От материалите по досъдебното производство се установява, че не всички действия, извършени от разследващите органи са били възложени или одобрени от представител на прокуратура, като според показанията на свидетеля А.К., работил по дознанието до края на месец септември 2012 г., до посочената дата, всички действия по разследването са били съгласувани със съответния наблюдаващ прокурор, макар и някой от тях – устно, по телефон. Предвид това, съдът счита за невъзможно да бъдат установени конкретни действия или бездействия на органите на досъдебното производство, които да обосновават ангажиране отговорността само на ОД на МВР – гр. Я. и отпадането й по отношение на Прокуратура на РБ. Що се отнася до твърденията на ищеца за незаконосъобразност на конкретни действия на органите на досъдебното производство, счита, че са изцяло необосновани, като в тази връзка следва да се отбележи, че обявяването на лицето за общодържавно издирване се е наложило единствено поради факта, че не е било намерено на посочените от него постоянен и настоящ адрес, а наложената му мярка за неотклонение„ парична гаранция „ е била потвърдена от съда, по повод обжалването й. Освен това, евентуално причинените на ищеца вреди от налагането й, могат да бъдат претендирани като имуществени, но не и като неимуществени такива, за това, че е бил лишен от съответната, платена като гаранция сума за определен период от време. Що се отнася до останалите извършени от органите на МВР процесуални действия, не се доказва те да са били в разрез с регламентираните в НПК процесуални норми или с правомощията на разследващите органи.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – С.А., С. Д. и М.С., които няма причина да не се ценят като достоверни, се установява, че след като разбрал за повдигнатите му обвинения и докато траело наказателното производство срещу него ищецът се чувствал силно притеснен, че може да бъде несправедливо осъден и, че водените срещу него разследвания, а впоследствие и наказателни дела го злепоставят пред родителите, близките и познатите му, и дискредитират авторитета му на честен и принципен във връзка с работата му като собственик на заложна къща в гр. В.. Същият престанал да общува непринудено с близките и познатите си, стеснил социалните си контакти, затворил се в себе си. Станал неспокоен, нервен и несговорчив. Изпитвал срам от това, „ че го съдят „ и бил потиснат. Имало моменти, в които, при повдигане на темата за воденото срещу него наказателно производство, получавал тикове и започвал да заеква. Поради воденото срещу него наказателно преследване, ищецът не могъл да реализира плановете си да работи в чужбина и не могъл да си намери постоянна работа, което наложило да разчита на помощ от родителите си. По същото време, съжителката му забременяла с тризнаци и направила аборт, който факт допълнително повлиял на психичното му състояние. От намиращите се по делото документи, изслушаната СМЕ и разпита на свидетелите обаче не се установява помятането на приятелката на ищеца да е провокирано от конкретна медицинска причина и да е в пряка и непосредствена връзка с воденето срещу него наказателно преследване, с оглед на което твърдението на пострадалия, че е загубил възможността да стане баща заради притесненията, които приятелката му е изпитвала поради това, че е бил незаконно обвинен остава недоказано, макар и оправдано от човешка гледна точка като субективно усещане и заключение на пострадалия. От заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, се установява, че личностовата структура на ищеца към датата на освидетелстване е дисхармонична. Налице е разширен диапазон за емоционални преживявания – предимно в негативния емоционален регистър, като позитивния присъства, но е слабо изразен. Има данни за тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо - емоционалното му състояние. Освидетелстваният е тревожен, впечатлителен, емоционално реагиращ, предразположен към стрес, склонен към психо - соматични прояви. Като цяло се очертава като емоционално лабилна личност, с нисък фрустрационен праг. Психологичният профил на лицето очертава личност, която е силно реагираща, предразположена към стресови влияния и с нисък фрустрационен толеранс – при голямо натоварване биха могли да се появят психо - соматични прояви като тикове и заекване, стига да не са обусловени от физиологичен характер. При прегледа вещото лице не е констатирало проявление на такива към момента. У освидетелствания не са установени психиатрични девиации в тесния смисъл на думата. Личностните преживявания през последните години са оказали влияние върху емоционалната сфера и социалното функциониране, като когнитивните процеси не са засегнати. Психичното му състояние към момента е относително стабилно – личностовата структура е дисхармонична, резултатите от тестовете дават информация за склонност към депресивни състояния, но без да се налага клинична намеса.

Въз основа на изнесените факти и посочените по-горе критерии, възприети в практиката на ВКС, съдът намира, че справедливото паричното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно преследване, кумулиращо образуване на досъдебно производство и повдигане и поддържане на обвинение за две престъпления от общ характер, едното от които тежко, за които впоследствие пострадалият е бил оправдан с влязла в сила присъда, следва да бъде определено глобално в размер на 8 000.00 лева. При определяне на обезщетението съдът съобрази, че наказателното преследване срещу лицето е приключило в сравнително кратък срок, но в рамките на същия срещу него са били повдигани два пъти обвинения и водени два съдебни процеса. По делото не се доказва, наказателното производство да е довело до особено изразени, извън обичайните за такива случаи, негативни последици върху физическото и психично здраве на ищеца, но от показанията на свидетелите и изслушаната СПЕ се установява, че то се е отразило и е повлияло силно емоционалното му състояние, особено като се има предвид предразположението на личността му към стресови влияния и ниския му фрустрационен праг. Отрицателното влияние върху емоционалното състояние на ищеца е било подсилено особено от факта, че преди това не е бил осъждан, от изпитаното от него чувство на срам от родителите и близките му, които разбрали за делото, както и от засегнатото му достойнство на търговец, известен като честен и коректен. В тази насока, следва да бъде отчетен и фактът, че, поради воденото срещу него наказателно преследване, ищецът, макар и в трудоспособна възраст е бил възпрепятстван да се реализира на пазара на труд и е трябвало да разчита на помощ от родителите си. От така определеното обезщетение, при липсата на твърдения и доказателства за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ за намаляване на размера му, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 4 000.00 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила на оправдателната присъда срещу него – 12.05.2015 г. до окончателно издължаване на вземането. В останалата част, за разликата до пълния предявен размер, исковете срещу ответниците са неоснователни и недоказани, поради което подлежат на отхвърляне.

ІІ. По отношение претенцията на ищеца за имуществени вреди, претендирани само от ответника Прокуратура на РБ, от представените по делото документи се установява, че във връзка с воденото срещу него наказателно преследване, същият е извършил разходи за пътуване на него и адвоката му по маршрута гр. В. - гр. Е.и обратно и гр. В. – гр. Я. и обратно, в размер общо на 742.93 лева, за които представя съответните касови бонове за закупуване на гориво. Съдът достига до извод, че визираните документи удостоверяват разходи именно във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, предвид датите на издаването им и факта, че той и адвокатът му са могли да пропътуват разстоянието от гр. В. до гр. Е., съответно до гр. Я., за участие в извършваните процесуални действия, единствено ползвайки превозно средство. Предвид това, че стойността на зареденото гориво отговаря ориентировъчно на пропътуваното разстояние и, че гр. Б., от където е издаден единият от касовите бонове е точка по маршрута от гр. В. до градовете Е. и Я., приема за безспорно доказано, че процесните касови бонове удостоверяват разходи за път във връзка с образуваните срещу ищеца наказателни производства. От матиралите по делото се установява също, че в досъдебното производство ищецът е бил представляван от адв. И.К.И. от ВАК, по силата на пълномощно, приложено на л.42 от ДП № 42/2012 г. и договор за правна помощ от 28.03.2013 г., приложен на л.40 от настоящото дело, срещу адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева, изплатени изцяло в деня на сключване на договора. По НОХД № 396/2013 г. на РС – Е. ищецът е бил представляван от същия адвокат, на основание договор за правна помощ от 09.07.2013 г., приложен на л.42 от настоящото дело, срещу възнаграждение в размер на 550.00 лева, заплатени със сключване на договора. В производството по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС – Е., подсъдимият е бил представляван от посочения адвокат, съгласно договор за правна помощ от 30.01.2014 г., приложен на л.43 от настоящото дело, срещу възнаграждение в размер на 550.00 лева, заплатено с подписване на договора. Видно от протоколите от съдебни заседания, адв. И.К.И. се е явявал като защитник на ищеца и по ВНОХД № 412/2014 г. на ОС – Я., по силата на договор за правна помощ от 20.01.2015 г., на л.44 от настоящото дело, срещу възнаграждение в размер на 500.00 лева, заплатено от подзащитния при сключване на договора. Въз основа на изложеното и съобразно постановките, залегнали в решение № 781/30.11.2010 г. по гр.д. № 511/2010 г., І. г.о. и решение № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г., ІV г.о. на ВКС, в които се приема, че разходите, направени в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ, съответно, че претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, е за имуществена вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред, по силата на чл.8, съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение в размер на 2 000.00 лева за платен адвокатски хонорар, или общо обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 742.93 лева, което налага извод за основателност на предявения иск и уважаването му изцяло.

С оглед изхода от правния спор, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и постановките, залегнали в решение № 353/06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка бюджета на съдебната власт направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица, в размер общо на 445.53 лева, или по 222.76 лева - всеки.

Съобразно уважената част от исковете, всеки от ответниците следва да заплати на ищеца деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл.80, ал.1 от ГПК, в размер на 219.48 лева – Прокуратура на РБ и 293.37 лева – ОД на МВР – гр. Я..

Досежно възражението на ответниците за прекомерност на изплатеното на адвоката на ищеца възнаграждение, в размер на 1 550.00 лева, като съобрази нормите на Наредба № 1/09.07.2004 г. и фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – гр. Я. деловодни разноски в размер на 400.27 лева, от които 30.27 лева – установени с платежни документи разходи за път и 370.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България – гр. С., представлявана от главния прокурор, да заплати на Е. Ш.Али, ЕГН **********,***, сумата от 4 000.00 лева / четири хиляди лева /, обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Е., и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Е., потвърдена с решение на ОС – Я. по ВНОХД № 412/2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Ш.Али, срещу Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част, за разликата над 4 000.00 лева, до пълния предявен размер от 32 100.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България – гр. С., представлявана от главния прокурор, да заплати на Е.Ш.Али, ЕГН **********,***, сумата от 2 742.93 лева / две хиляди седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки /, обезщетение за имуществени вреди, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Е., и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Е., потвърдена с решение на ОС – Я. по ВНОХД № 412/2014 г..

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Я., с адрес: гр. Я., ул. Преслав № 40, представлявана от директора Г.Г. И., да заплати на Е.Ш.Али, ЕГН **********,***, сумата от 4 000.00 лева / четири хиляди лева /, обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и физически страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 74/2012 г. по описа на РУ на МВР – Е., и повдигнатото му и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1/2014 г. по описа на РС - Е., потвърдена с решение на ОС – Я. по ВНОХД № 412/2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2015 г. до окончателното й плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Ш.Али, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Я., иск за заплащане на неимуществени вреди в останалата част, за разликата над 4 000.00 лева, до пълния предявен размер от 24 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.01.2015 г. за приемане за разглеждане на, предявения от ОД на МВР – гр. Я. срещу Прокуратура на Република България, обратен иск за сумата от 24 000.00 лева, от които 20 000.00 лева неимуществени вреди за обвинението на Е.Ш.Али за първото от повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и 4 000.00 лева за второто от повдигнатите му обвинения по чл.316, вр. чл.309, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 12.02.2015 г..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявения от ОД на МВР – гр. Я. срещу Прокуратура на Република България, обратен иск за сумата от 24 000.00 лева, от които 20 000.00 лева - неимуществени вреди за обвинението на Е.Ш.Али за първото от повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и 4000.00 лева - за второто от повдигнатите му обвинения по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 12.02.2015 г., и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 198/2015 г. по описа на ШОС относно него.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати по сметка бюджета на съдебната власт деловодни разноски в размер на 222.76 лева / двеста двадесет и два лева и седемдесет и шест стотинки /.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Я. да заплати по сметка бюджета на съдебната власт деловодни разноски в размер на 222.76 лева / двеста двадесет и два лева и седемдесет и шест стотинки /.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Е.Ш.Али деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 219.48 лева / двеста и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки /.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Я. да заплати на Е.Ш.Али деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 293.37 лева / двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки /.

ОСЪЖДА Е.А. Ш. да заплати на ОД на МВР – гр. Я. деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 400.27 лева / четиристотин лева и двадесет и седем стотинки /.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: