Р Е Ш Е Н И Е № 71

гр. Шумен, 30.03.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав

СЪДИЯ: Т. Димитрова

при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова гр.д. № 395 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Ж.Д.А., действащ чрез пълномощника адв. А. В. от ШАК, в която ищецът твърди, че на 27.06.2006 г., с бившата му съпруга С.Г.Г. закупили недвижим имот – апартамент № ..., заедно с избени помещения № .., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сграда, находяща в УПИ ХІІІ, кв. 153 по плана на гр. Ш., ул. ..., за сумата от 64 000.00 лева. По-голямата част от сумата, а именно 50 000.00 лева получили чрез кредит, обезпечен с ипотека, от Банка „ Пиреос Евробанк „ АД, съгласно договор № ... г.. През 2011 г. със съпругата му се развели и се изнесли от семейното жилище. Той продължил да изплаща вноските по ипотечния кредит, но през 2014 г., поради това, че останал без работа, спрял да го обслужва. „ Пиреос Банк „ АД и Г.М.Г., който е баща на бившата му съпруга, сключили договор за цесия на дълга по ипотечния кредит, по силата на който ответникът Г.М.Г. встъпва в правата на кредитора. На 22.01.2015 г. получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Я. Д., рег. № 774, по изпълнително дело № 20147740400296, образувано по изпълнителен лист от 20.10.2014 г. по ч.гр.д. № 2572/2014 г. по описа на ШРС, с който е осъден да заплати на Банка „ Пиреос България „ АД сумите от 47 549.19 лева – главница по договор за кредит, 2 155.41 лева – възнаградителна лихва, 15.01 лева – наказателна лихва за забава, 82.20 лева – нотариална такса и законна лихва от 17.10.2014 г., 996.04 лева – държавна такса и 1 277.03 лева – юрисконсултско възнаграждение. С поканата бил уведомен и за наложена възбрана върху имота. Към 22.01.2015 г. задължението по посоченото изпълнително дело възлизало на 58 571.00 лева, от които 47 549.19 лева – главница, законна лихва в размер на 1 469.58 лева, 2 252.62 лева – неолихвяеми вземания, 2 273.07 лева – разноски по изпълнителното дело и 4 332.43 лева – такси по ТЗЧСИ и разноски по изпълнителното дело. С бившата му съпруга постигнали устна договорка с Г.М.Г., че, ако дарят гореописания имот на С.Ж. А. – дъщеря на ищеца и внучка на ответника, няма да дължат сумата по изпълнителното дело. На 05.02.2015 г. учредили вещно право на ползване върху имота на Г.М.Г. и дарили същия на дъщеря им С.Ж. А., като, за да са сигурни, че Г. ще спази уговорката, последният подписал декларация пред нотариус Св. С., рег. № 024, с която декларирал безусловно, че след подписване на нотариалния акт за дарение на недвижимия имот, задълженията на длъжниците С.Г.Г. и Ж.Д.А. по горното изпълнително дело отпадат. Въпреки това, ответникът отказал да подаде молба за прекратяване на делото. На 09.02.2015 г. той подал такава, като приложил декларацията, но на 01.04.2015 г. получил съобщение, че молбата му е оставена без уважение, като към момента изпълнителното дело е висящо. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Ж.Д.А. не дължи на Г.М.Г. сумата от 47 549.19 лева – главница по договор за кредит № ... г., 2 155.41 лева – възнаградителна лихва, 15.01 лева – наказателна лихва за забава, 82.20 лева – нотариална такса и законна лихва от 17.10.2014 г., 996.04 лева – държавна такса и 1 277.03 лева – юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 20.10.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 2572/2014 г. на ШРС, в полза на „ Пиреос България „ АД, прехвърлен на Г.М.Г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20147740400296 по описа на ЧСИ Я. Д., рег. № 774, с район на действие ШОС, както и разноските по това изпълнително дело, в размер на 4 332.43 лева, като му присъди и извършените в настоящото производство деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Г.М.Г. депозира отговор на исковата молба, в който заема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Съображенията му са, че, съгласно императивната норма на чл.108 от ЗЗД, задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника, т.е. опрощаването се извършва единствено с договор, а не с едностранно волеизявление, каквото в настоящия казус е подписаната от него нотариално заверена декларация от 05.02.2015 г.. Наред с това, следва да се има предвид, че след дарението на имота на С.Ж. А., на същия или на следващия ден, ищецът изнесъл от него италианска кухня с вградени ел. уреди – 4 бр. котлони „ Електролукс „, ел. фурна „ Електролукс „, аспиратор „ Таурус „, съдомиялна машина „ Аристон „, 2 бр. горни шкафове и 6 бр. долни шкафове, което оборудване е неразделна част от приложение № 1 към договор за покупко-продажба на имота с „ Тони М „ ООД, гр. Ш. и е елемент от цената на имота, който му е цедиран от Банка „ Пиреос България „ АД, като с тези си действия ищецът е обрал от собствената си дъщеря имущество, което преди това й е подарил. Паралелно ищецът е изнесъл и имущество, неразделна част от опис от 08.03.2007 г., с което се е разпоредил с имущество обща семейна общност между него и С.Г.Г..

В първото по делото редовно заседание, преди извършване на устен доклад, ищецът, действащ чрез процесуалния си представител, заявява, че, на основание чл.143, ал.2 от ГПК и във връзка с направеното в отговора на ответника възражение, замества твърдението си в исковата молба, че подписаната от ответника декларация обективира изявление за опрощаване на дълга, с друго, а именно, че тя представлява сключен между ищеца и ответника неформален договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД, за даване на недвижим имот на посочено от кредитора и взаимосвързано с него лице по смисъла на пар. 1 от ТЗ, с което има родство по права линия, вместо изпълнение на паричното задължение, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 296/2014 г. на ЧСИ Я. Д..

В писмените си бележки пълномощникът на ответната страна възразява, че между страните не е било постигнато договорно съглашение за даване вместо изпълнение. Освен това, чл.65, ал.2 от ЗЗД визира изпълнение на облигационно задължение, а не на парично, установено в гражданско и изпълнително дело.

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява и не се спори от страните, че с н.а. № 157 от 27.02.2006 г., т. І, рег. № 993, н.д. № 114/2006 г. по описа на нотариус А. А., рег. № 019, с район на действие ШРС, С.Г.Г. и Ж.Д.А. са закупили от „ Тони М „ ООД, гр. Ш. недвижим имот апартамент № ..., със застроена площ от 107.4 кв.м., заедно с избено помещение № 16, с площ от 9.85 кв.м. и избено помещение № ..., с площ от 7 кв.м., и 19.20% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в сграда, построена в УПИ ХІІІ, кв. 153 по плана на гр. Ш., ул. ..., който имот е с идентификатор 83510.666.555.3.16, попадащ в сграда с идентификатор 83510.666.555.3, при граници: на същия етаж - №№ 83510.666.555.3.14 и 83510.666.555.3.17, отдолу - №№ 83510.666.555.3.11 и 83510.666.555.3.12, отгоре - №№ 83510.666.555.3.18 и 83510.666.555.3.19, за сумата от 64 000.00 лева, с включен ДДС. Няма спор, че при изповядване на сделката купувачите са били в граждански брак помежду си и имотът е придобит в режим на СИО. В нотариалния акт е било изрично посочено, че продажната цена ще бъде изплатена от купувачите на продавача, както следва: 14 000.00 лева преди подписване на договора, със собствени средства, и 50 000.00 лева – след отпускане на ипотечен банков кредит в полза на първия от купувачите от „ Пиреос Евробанк „ АД, вписване на нотариалния акт, вписване на законна ипотека върху описания по-горе имот и след представяне на удостоверение за вписана първа по ред законна ипотека в полза на „ Пиреос Ебробанк „ АД от АВ – Ш.. С договор за ипотечен кредит № ... г., сключен между „ Пиреос Евробанк „ АД – кредитодател, С.Г.Г. – кредитополучател и Ж.Д.А. – солидарен длъжник, на първата от купувачите по нотариалния акт е бил предоставен банков кредит в размер на 50 000.00 лева. В чл.2 от договора е било вписано, че кредитът ще бъде използван за закупуване на недвижим имот на стойност 64 000.00 лева, съгласно представено обосновано искане на клиента. Съгласно чл.18, за обезпечаване издължаването на кредита, ведно с лихвите и разноските, кредитополучателят е поел задължение да учреди ипотека върху описания по-горе недвижим имот и е подписал като издател запис на заповед, с поемател кредитора, и авал от солидарния длъжник. Според уговореното между страните, погасяването на кредита е следвало да се извърши в срок до 27.02.2036 г., на 6 вноски от главницата и 354 месечни анюитетни погасителни вноски, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора. Със заповед за изпълнение № 1457/20.10.2014 г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 20.10.2014 г. по ч.гр.д. № 2572/2014 г. на ШРС, С.Г. и Ж.А. са били осъдени да заплатят солидарно на Банка „ Пиреос България „ АД сумите от 47 549.19 лева – главница по договор за кредит № ... г. и анекс № 1, сключен на 09.02.2010 г., 2 155.41 лева – възнаградителна лихва за периода 21.03.2014 г. – 16.10.2014 г., начислявана на основание чл.2, ал.1 от анекс № 1, 15.01 лева – наказателна лихва за забава по чл.15, ал.4, раздел ІV от договора, за периода 04.04.2014 г. – 16.04.2014 г., 82.20 лева – нотариална такса, законна лихва от 17.10.2014 г. до изплащане на вземането, 996.04 лева – държавна такса и 1 277.03 лева – юрисконсултско възнаграждение. Между страните не се спори, че през 2011 г. гражданският брак между ищеца и С.Г.Г. е бил прекратен. С договор за прехвърляне на вземане от 10.11.2014 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 14077/10.11.2014 г. на нотариус рег. № 271 при НК, вписан в СВ – Ш. под дв.вх. № 8243, рег. № 8275/13.11.2014 г., акт № 131, т. І, д. № 3859/2014 г., и. пар. 86465, „ Банка Пиреос България „ АД е прехвърлила на ответника Г.М.Г. – баща на С.Г.Г. и бивш тъст на ищеца, вземанията си по договор за кредит № ... г., възлизащи към деня на сключване на договора в размер на 52 512.83 лева, от които 47 549.19 лева – главница, 2 155.41 лева – възнаградителна лихва за периода 21.03.2014 г. – 16.10.2014 г., 15.01 лева – наказателна лихва за периода 04.04.2014 г. – 16.10.2014 г., 317.95 лева – законна лихва за периода 17.10.2014 г. – 09.11.2014 г. и 2 475.27 лева – разноски, като в посочените по-горе суми не се включват бъдещи пропорционални и други такси към съдебния изпълнител. Съгласно договора, цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по договора за кредит, ведно с всички учредени в негова полза обезпечения, срещу задължението на цесионера да заплати на цедента цената от 52 512.83 лева в пълен размер, по посочена от последния банкова сметка. ***ите права върху вземането и встъпва в тях след плащане пълния размер на уговорената цена. Прехвърленото вземане преминава върху цесионера заедно с поетата от Ж.Д.А. солидарна отговорност. Между страните няма спор относно валидността на договора за цесия, че цената е платена от страна на цесионера и цедираното вземане му е прехвърлено, съгласно посоченото в договора, както и, че длъжниците са били уведомени от цедента за прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД. По молба на цесионера от 23.12.2014 г. и въз основа на издадения по ч.гр.д. № 2572/2014 г. на ШРС изпълнителен лист, срещу длъжниците по него е било образувано изп.д. № 20147740400296 по описа на ЧСИ Я. Д., с район на действие ШОС, което е висящо. С покани за доброволно изпълнение, връчени им на 23.01.2015 г., длъжниците са били уведомени, че задълженията им възлизат на 58 571.00 лева, от които 47 549.19 лева – главница, законна лихва в размер на 1 469.58 лева, 2 252.62 лева – неолихвяеми вземания, 2 273.07 лева – разноски по изпълнителното дело, 4 332.43 лева – такси по ТЗЧСИ и разноски по изпълнителното дело и 694.11 лева – публични държавни вземания, както и за наложена върху описания по-горе недвижим имот възбрана, вписана в СВ на 06.01.2015 г.. С н.а. № ... г. на нотариус рег. № 024, С.Г. и Ж.А. учредили в полза на Г.М.Г. безвъзмездно и безсрочно вещно право на ползване върху визирания по-горе недвижим имот, а с н.а. № ... г. на нотариус рег. № 024 дарили същия имот на малолетната си дъщеря С.Ж. А., род. на *** г.. По делото е приложена и декларация, подписана от ищеца, ответника и С.Г., с нотариална заверка на подписите рег. № 1125/05.02.2015 г. на нотариус рег. № 024, с която издателите са декларирали, че след подписването на нотариалния акт за дарение на недвижимия имот на С.Ж. А., задълженията на дарителите С.Г. и Ж.А. по изп.д. № 20147740400269 по описа на ЧСИ Я. Д. отпадат и страните нямат финансови претенции една към друга.

Искът по чл.439 от ГПК има за предмет установяване недължимост на подлежащи на принудително изпълнение парични вземания, основаваща се на факти и обстоятелства настъпили след издаване на изпълнително основание и стоящи извън него. Предпоставка за възникване правото на иск е ищецът да е длъжник по висящо производство за принудително изпълнение на негово парично задължение, за което той твърди, че не съществува към датата на завеждане на исковата молба, тъй като е било погасено, поради изпълнение, прихващане, опрощаване, изтичане на давност и др.. Пасивно легитимиран по иска е кредиторът на вземането. Предвид изложеното и изнесените по-горе факти, от които се установява, че ищецът е длъжник по изп.д. № 296/2014 г. по описа на ЧСИ Я. Д., имащо за предмет изпълнение на парично задължение към ответника, за което ищецът и С.Г.Г. отговарят солидарно, съдът приема, че разглежданият иск е предявен от срещу надлежни лица, при наличие на правен интерес за ищеца и допустим.

По същество, страните не спорят относно приетите за установени и посочени по-горе факти и обстоятелства, като единствено спорни между тях са правната същност на представената по делото декларация с нотариална заверка на подписите рег. № 1125/05.02.2015 г. на нотариус рег. № 024 и правните й последици. Позовавайки се на документа, ищецът твърди, че между страните е сключен неформален договор за прехвърляне на недвижим имот чрез дарение на дъщерята на ищеца и внучка на ответника и учредяване в полза на последния вещно право на ползване върху същия имот, вместо изпълнение задължението на ищеца и бившата му съпруга към ответника, цедирано му от първоначалния кредитор по силата на сключен помежду им договор за цесия. В правната теория, както и в задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 132/08.07.2013 г. по гр.д. № 653/2012 г., ІІІ г.о., се застъпва, че даването вместо изпълнение, уредено в чл.65 от ЗЗД е ново съглашение, което се постига в хода на изпълнение на съществуващ договор, по силата на което кредиторът се съгласява да получи нещо друго вместо дължимото. Възможността едно договорно задължение да бъде заменено с друго може да се реализира само чрез ново съглашение / договор /, за което могат да се прилагат по аналогия някои от правилата за новацията, замяната или продажбата. В случая, изготвеният от страните по делото и солидарния длъжник на ищеца документ, именуван декларация, съдържа насрещни изявления на издателите, че след подписването на нотариалния акт за дарение на недвижимия имот на третото лице С.Ж. А. – дъщеря на длъжниците и внучка на кредитора, задълженията на дарителите по изп.д. № 269/2014 г. на ЧСИ Я. Д. отпадат и страните нямат финансови претенции една към друга. Тези изявления, чието авторство не се оспорва, обаче не съдържат конкретно обективирана воля и постигнато между страните съглашение за заменяне паричното задължение на длъжниците към кредитора със задължението да дарят недвижимия имот, обезпечаващ вземанията му по договора за цесия, на своята дъщеря и негова внучка, с което паричното задължение да се счита за изпълнено, респ. съглашение, по силата на което кредиторът да се е съгласил изрично да получи нещо друго вместо дължимите му парични суми. Подобна уговорка не може да бъде извлечена и от съдържанието на нотариалния договор за дарение, както и от нотариалния акт за учредяване вещно право на ползване на кредитора. Дори и при съпоставка на трите документа не се установява, че ответникът е приел изпълнение на паричните задължения на длъжниците чрез престиране на нещо друго и какво е това друго, какъв е размерът на задълженията и до какъв размер се погасяват те чрез получаване на нещо друго, вместо първоначално дължимата престация. Такива данни не могат бъдат изведени и от останалите писмени доказателства по делото. Що се отнася до показанията на разпитания свидетел, по отношение установяване на визираните факти, те са недопустими по смисъла на чл.164, ал.1, т.5, вр. ал.2 от ГПК, предвид липсата на заявено от противната страна съгласие за събирането им, поради което не следва да се обсъждат. Ето защо, съдът приема за недоказано, че процесната декларация обективира насрещни съвпадащи си волеизявления, изпълващи фактическия състав по чл.65 от ЗЗД, съответно - наличието на постигнато между страните споразумение за приемане от кредитора на нещо друго вместо изпълнение. Предвид това и, че ищецът не твърди и не доказва друго основание за погасяване на задълженията му към взискателя по изпълнителното дело, заключава, че предявеният иск е недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

На основание чл.87, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, в размер на 800.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ж.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г.М.Г., ЕГН **********,***, иск по чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че Ж.Д.А. не дължи на Г.М.Г. сумата от 47 549.19 лева – главница по договор за кредит № ... г., 2 155.41 лева – възнаградителна лихва, 15.01 лева – наказателна лихва за забава, 82.20 лева – нотариална такса и законна лихва от 17.10.2014 г., 996.04 лева – държавна такса и 1 277.03 лева – юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 20.10.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 2572/2014 г. на ШРС, в полза на „ Пиреос България „ АД, прехвърлен на Г.М.Г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20147740400296 по описа на ЧСИ Я. Д., рег. № 774, с район на действие ШОС, както и разноските по това изпълнително дело, в размер на 4 332.43 лева.

ОСЪЖДА Ж.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.М.Г., ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер на 800.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му страните.

СЪДИЯ: