Р Е Ш Е Н И Е № 99

гр. Шумен, 28.04.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. ХаджиИ.а

2. Т. Д.

при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Д. в.гр.д. № 491 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на Х.С.Х., Х.М.Х., И.С.И. и Х.С.Х., чрез пълномощника адв. Ц. Я. от ШАК, срещу решение № 183/26.05.2015 г. по гр.д. № 253/2014 г. на НПРС.

Жалбоподателите намират решението за неправилно и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата, с оглед на които молят въззивният съд да го отмени, и постанови друго, с което да уважи предявените от тях искове по чл.75, ал.2 от ЗН, вр. чл.26 от ЗЗД; чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.76 от ЗН и чл.108 от ЗС и им присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Б.Б.А., С.Б.Т. и С.Б.М., действащи чрез пълномощника адв. Ив. Д. от ШАК депозират отговор на жалбата, в който заемат становище, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди.

Въззиваемите С.Ф.А., А.А.М., Ф.А.А., Н.А.М. и Р.А.А., действащи чрез процесуалния представител адв. С. Г. от ШАК, оспорват въззивната жалба като изцяло неоснователна и молят съдът да отхвърли изцяло претенциите на ищците; да прекрати производството по исковете по чл.76 от ЗН, поради недопустимост; да отхвърли исканията на втората ищца, поради липса на активна легитимация и, в случай, че остави без уважение възражението на ответниците за изтекла придобивна давност - да отхвърли У.новителните искове на първи, трети и четвърти ищци в частта им общо над 1/4 ид.ч., като им присъди и извършените по делото разноски.

Въззиваемите Л.А.Т.. и О.Е.И., действащи чрез пълномощника адв. Сн. Т. от ШАК депозират отговор, в който оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемите Ф.М. / Ф.А.К. / и М.У. / М.Б.О. /, действащи чрез процесуалния представител адв. П. А. от ШАК оспорват жалбата като неоснователна.

Въззиваемите П.П.И., М.С.И. и „ ПАМ „ ООД, представлявано от управителя П.П.И. оспорват въззивната жалба като неоснователна.

В хода на въззивното производство – на 08.08.2015 г. е настъпила смъртта на въззиваемия А.А.М., който се замества от законните му наследници Ф.А.А., Н.А.М. и Р.А.А., конституирани като въззиваеми от началото на делото.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 183/2014 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателите, имаща за предмет, предявени срещу Б.Б.А., Ф.А.К. / Ф.М. /, М.Б.Ч. / М.Б.О., М.У.. /, А.А.М.., С.Б.Т. и С.Б.М., искове за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 11.12.2008 г., вписан в СВ на 15.12.2008 г., под № 13, т. 7, на основание чл.75, ал.2 от ЗН, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като при делбата не са участвА. всички съделители; предявени срещу А.А.М.. и С.Ф.А. искове за обявяване за недействителна по отношение на ищците на сделката по н.а. № 35, т. ХVІІІ, н.д. № 3670/2008 г. на НПРС, на основание чл.76 от ЗН, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като е отчужден сънаследствен недвижим имот, който не е поставен в дял на дарителката; предявени срещу Б.Б.А., Ф.М. и О.Е.И. искове за обявяване за недействителна по отношение на ищците на сделката по н.а. № 51 т. ІІІ, н.д. № 3871/2009 г. на НПРС, на основание чл.76 от ЗН, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като са отчуждени сънаследствени недвижими имоти, които не поставени в дял на продавачите; предявени срещу Б.Б.А., Ф.А.К. / Ф.М. /, М.Б.Ч. / М.Б.О., М.У. /, А.А.М.., С.Б.Т., С.Б.М., О.Е.И., Л.А.Т.., С.Ф.А., П.П.И. и „ ПАМ „ ООД, с. ...., искове за признаване за У.новено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 1/4 ид.ч. от земеделски имоти в землището на с. ...., общ. Каолиново, обл. Шумен, местност ...., а именно: а/ нива № 022024 от 13.334 дка, б/ нива № 024018 от 6.667 дка, в/ нива № 022025 от 6.677 дка и г/ нива № 024017 от 13.333 дка, получени по наследство от Х.И.К., починала на 13.10.2005 г.; предявени срещу П.П.И. искове за осъждане на ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението върху описаните по-горе земеделски имоти с №№ 024018, 022025 и 024017 и предявен срещу ” ПАМ „ ООД, с. .... иск за осъждане на ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението върху недвижимия имот с № 022024.

С разпореждане № 1757/17.04.2014 г., като задължителен необходим другар на ответника П.П.И. по предявените срещу него искове е конституирана съпругата му М.С.И..

С определение от 17.12.2014 г., което не е обжалвано и е влязло в сила, производството по делото е прекратено частично, по отношение на предявените от ищците срещу всички ответници У.новителни искове за собственост, на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на исковете.

С определение № 106/11.02.2015 г. като страна по делото е А.А.А. / А.М. починала на 14.01.2015 г. и на нейно място, в качеството на ответници, са конституирани законните й наследници А.А.М., Ф.А.А., Н.А.М. и Р.А.А..

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два иска по чл.75, ал.2 от ЗН, два иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.76 от ЗН и чл.124 от ГПК и четири иска по чл.108 от ЗС, като с решението си ги е отхвърлил изцяло, като неоснователни и е осъдил ищците да заплатят на ответниците направените по делото разноски. Със същото решение съдът е признал за У.новено, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, въз основа на предявени от ответниците Б.Б.А., Ф.М., М.У., А.А.М.., С.Б.Т., С.Б.М., С.Ф.А., Л.А.Т.., П.П.И., М.С.И. и „ПАМ„ ООД искове по чл.193, ал.1 от ГПК, че удостоверение за наследници с № ... от 07.04.2014 г. на Кметство – с. .... е неистинско в частта на вписаните в него като наследници на А.К.А., починал на 23.02.1977 г., за което е съставен акт за смърт № ....1977 г., Х.И.К., ЕГН **********, съпруга и С.Х. М.А.., ЕГН **********, син, както и, че удостоверение № 207/16.09.2008 г. на Кметство – с. .... е неистинско в частта на вписаната в него като наследник на А.К.А., починал на 23.02.1977 г., Х.И.К., ЕГН **********, съпруга. Съдът не е постановил диспозитив по отношение оспорването от страна на ответниците М.У. и Ф.М. на удостоверение № 65/14.02.2014 г. на Кметство – с. ...., който пропуск обаче подлежи на изправяне по реда на чл.250 от ГПК и не е предмет на въззивна проверка.

Решението се обжалва изцяло от ищците в първоинстанционното производство.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е вА.дно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По съществото на правния спор, между страните не се спори, че с решение на ОСЗГ - Каолиново № 0018/23.07.1997 г. на наследници на А.К.А. е признато правото на възстановяване собствеността върху земеделски земи, представляващи имот № 022021 с площ от 20,001 дка, в м.”....” в землището на с. ...., общ. Каолиново и имот № 024009, с площ от 19,999 дка, в м.”....” в землището на с. ...., общ. Каолиново. От представените писмени документи, се установява, че въз основа на посоченото решение е издаден констативен нотариален акт № 154, том 6, дело № 1170/1998 г. на НПРС, съгласно който на А.А.М.., Ф.А.К., А.А.И. и Х.И.К. е признато правото на собственост върху описаните имоти. Съгласно договор от 11.12.2008 г., с нотариална заверка на подписите рег. № ....2008 г., акт ... на нотариус рег. № ... при НК, вписан в СВ при НПРС на 15.12.2008 г. под № ... между Б.Б.А., Ф.А.К. /Ф.М./, М.Б.Ч. /М.Б.О./, А.А.М.., С.Б.Т. и С.Б.М. е извършена доброволна на двата имота, съгласно която Б.Б.А. получава в дял и става собственик на: 1/ имот, представляващ нива с площ от 6,666 дка, пета категория, в м. ”....” в землището на с. ...., общ. Каолиново, съставляващ имот № 024018, който е образуван от имот № 024009 и 2/ имот с площ от 6,667 дка, трета категория, в м. ”....” в землището на с. ...., общ. Каолиново, съставляващ имот № 022025, който е образуван от имот № 022021; Ф.А.К. /Ф.М./ получава в дял и става собственик на имот, представляващ нива с площ от 13,333 дка, пета категория, в м. ”....” в землището на с. ...., общ. Каолиново, съставляващ имот № 024017, който е образуван от имот № 024009; А.А.М.. получава в дял и става собственик на имот с площ от 13,334 дка, трета категория, в м. ”....” в землището на с. ...., общ. Каолиново, съставляващ имот № 022024, който е образуван от имот № 022021, а останА.те съделители - М.Б.Ч. /М.Б.О., М.У./, С.Б.Т. и С.Б.М. получават парично уравняване за дяловете си в размер на по 100 лева. В резултат на разделянето на имотите, от тях са образувани четири нови имота, като от имот № 022021 са образувани имот № 022024 с площ от 13,334 дка, в м.”....”, трета категория, в землището на с. ...., общ. Каолиново, при граници и съседи: имоти с номера 022025, 000049, 022020, 000184 и имот № 022025 с площ от 6,667 дка, в м.”....”, трета категория, в землището на с. ...., общ. Каолиново, при граници и съседи: имоти с номера 000049, 022024, 000184, 022022. От имот № 024009 са образувани имот № 024017 с площ от 13,333 дка, пета категория, в м.”....” в землището на с. ...., общ. Каолиново, при граници и съседи: имоти с номера 024018, 000067, 024008, 000096 и имот № 024018 с площ от 6,666 дка, пета категория, в м.”....” в землището на с. ...., общ. Каолиново, при граници и съседи: имоти с номера 000096, 024011, 024010, 000067, 024017. С н.а. № ...2008 г. на нотариус с рег. № ..., А.А.М.. е дарила поставения й в дял имот № 22024 на С.Ф.А., който, с н.а. № .../2013 г. го е продал на „ ПАМ „ ООД, с. ...., представлявано от П.П.И.. С н.а. № .../2009 г. на нотариус с рег. № ..., Б.Б.А. и Ф.А.К. /Ф.М./ са продА.собствените им имоти №№ 024018, 022025 и 024017 на О.Е.И.. От своя страна, с н.а. № .../2011 г. последният и съпругата му Л.А.Т. са продА.посочените имоти на П.П.И., като сделката е сключена през време на брака на купувача с М.С.И.. Ето защо, посочените четири лица са задължителни необходими другари по отношение иска за обявяването й за относително недействителна. Между страните не е спорно, че към момента процесните четири имота се владеят от купувачите „ПАМ” ООД и П.П.И. и М.С.И..

Правният спор между страните е дА.наследодателката на жалбоподателите Х.И.К., починала на 13.10.2005 г. е наследник на А.К.А., починал на 23.02.1977 г., в качеството й на преживяла съпруга, респ. дА.същите се легитимират като съсобственици на процесните четири ниви. От приложените по делото документи се установява и не се оспорва от въззиваемите, че жалбоподателите са наследници по закон на С.Х. М.А. ЕГН **********, починал на 20.07.2002 г., като Х.М.М. е негова преживяла съпруга, а Х.Х., И.И. и Х.Х. – негови деца. Прекият им наследодател е син на Х.И.К., ЕГН **********, починала на 14.10.2005 г.. От изложеното и на основание чл.10, ал.1 от ЗН следва, че по отношение наследството, оставено след смъртта на Х.И.К. качеството на наследници по закон имат само децата на починалия преди нея С.Х. М.А. но не и преживялата го съпруга. Предвид това и, че по делото не се установява Х.И.К. да е имала други деца, освен починалия преди нея син С., или преживял съпруг, съдът заключава, че нейни наследници са жалбоподателите Х.С.Х., И.С.И. и Х.С.Х.. Жалбоподателката Х.М.М. няма право на наследяване на Х.И.К.. Ето защо, приема, че тя не е носител на право на собственост върху спорните имоти, поради което всички предявени от нея искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Досежно установяване наследниците на А.К.А., по делото е представено удостоверение за наследници № 207/16.09.2008 г. на Кметство – с. ...., в което е посочено, че същият е починал на 23.02.1977 г., за което е съставен акт за смърт № ....1977 г. и е оставил за свои наследници по закон: съпруга С.С.К., починала на 16.07.1941 г., която е оставила за свои наследници три дъщери – А.А.М.., Х.А.К. и Ф.А.К.; съпруга Х.М.О., починала, за което е съставен акт № ....1944 г., и съпруга Х.И.К., починала, за което е съставен акт за смърт № ....2005 г., както и удостоверение за наследници № ... от 07.04.2014 г., според което А.К.А. е оставил за наследници по закон съпруга Х.И.К., починала, за което е съставен акт за смърт № ....2005 г., три дъщери – Ф.А.К., А.А.К., А.А.К., починала, за което е съставен акт за смърт № ....2000 г. и един син – С.Х. М.А. починал, за което е съставен акт за смърт № 5/21.07.2002 г.. По делото е открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК, за оспорване на визираните две удостоверения за наследници, в частта, в която като наследници на А.К.А. са посочени Х.И.К. – преживяла съпруга и С.Х. М.А..– син. Във връзка с това, са представени: 1/ позволително за венчаване № 18/25.03.1948 г., подписано от Мюфтия, в което е посочено, че няма пречки за встъпване в брак на А.К.А. от с. ...., на възраст 40 години и Х. ***, на 30 години, 2/ копие от регистър на лицата, от които се състои домакинството, издаден от Кметство – с. ...., където за лицето А.К.А. е записано, че е вдовец, и към домакинството му се отнасят Ф.А.К. – дъщеря, А.А.К. – дъщеря, Х.А.К. – дъщеря, А.А.К. – съпруга, родена на *** г. и С.Х. – доведен син, 3/ удостоверение за родствени връзки, в което се сочи, че А.К.А. е имал съпруга Х.И.К., като и доведен син С.Х. М.А. роден на *** г. и 4/ личен регистрационен картон на Х.И.К., ЕГН **********, в който е посочено, че семейното й положение е вдовица, че неин съпруг е бил А.К.А., роден на *** г., починал, за което е съставен акт за смърт № ....1977 г. и, че има едно дете – С.Х. М.А. ЕГН **********, починал, за което е съставен акт за смърт № 5/21.07.2002 г. и 5/ личен регистрационен картон на С.Х. М.А. с посочените по-горе данни, в който в графа родители са вписани само данни за майката, но не и за бащата. Между страните не се спори, че С.Х. М.А..не е наследник по закон на А.К.А.. Няма спор и е очевидно, с оглед датата на смъртта им, че негови наследници не са и посочените в удостоверение № 207/16.09.2008 г. съпруги С.С.К. и Х.М.О.. Не е спорно също така и се потвърждава от удостоверение № ГР-30-95/07.04.2014 г. на Кметство – с. .... и удостоверение за идентичност на имена № ГР-35-34 от 16.04.2014 г. и копие от декларация за идентичност на имена, че след смъртта си А.К.А. е оставил като наследници по закон трите си деца Ф.А.К. / Ф.Я.Ч. или Ф.М. /, А.А.К. и А.А.К., които не са деца на Х.И.К.. Видно от удостоверение за наследници № ГР-33-14 от 19.01.2015 г., А.А.М.. / А.К. / е починала на 14.01.2015 г. и оставила за наследници А.А.М. – съпруг, починал на 08.08.2015 г., в хода на въззивното производството, Ф.А.Али, Н.А.М. и Р.А.А. – деца, конституирани по заместване на починалите си наследодатели. Видно от удостоверение за наследници № ГР-30/94 от 07.04.2014 г. на Кметство – с. .... и удостоверение за идентичност на имена № ГР-35-33 от 15.04.2014 г., А.А.К. е починала на 16.03.2000 г. и е оставила за наследници три дъщери и един син - С.Б.Т.., С.Б.М., М.Б.Ч. / М.Б.О. или М.У. / и Б.Б.А... Въз основа на изнесените по-горе факти и след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспорването на двете удостоверения на наследници на А.К.А. е доказано и, че не се доказва, че между него и Х.И.К. е имало валидно сключен граждански брак, поради което тя не е негов наследник по закон, съответно ищците – съсобственици на спорните имоти.

Във въззивната си жалба жалбоподателите са навели доводи, че при изготвяне на доклада по делото първоинстанционният съд не е указал на страните, че липсват доказателства за съществуващ законен брак между наследодателката на ищците Х. / А. / И.К. и А.К., с което ги е лишил от възможността да докажат активната си легитимация по предявените искове. Вместо това, е допуснал служебно събиране на доказателства за семейното положение на А.К., въз основа на които е достигнал до извод, че той и наследодателката им не са имали сключен граждански брак, а само са съжителствали фактически, съответно, че не се доказва, че ищците са правоприемници по наследство на лицето А.К.. С оглед на изложеното, че при първоинстанционното гледане на делото всички стари актови книги на с. .... не са се намирали в Кметството, тъй като са били изпратени в Единния национален регистър в гр. София, за попълване на базата данни, и на основание чл.266, ал.1, т.1 от ГПК, са поискали въззивният съд да допусне приложените към жалбата им писмени доказателства, а именно: заверено копие от акт за женитба № 21/23.03.1948 г. на Кметство – с. ...., удостоверение за идентичност на имената на лицето Х.И.К. и А.И.К., заверено копие от личния картон на Х.И.К., заверено копие от акт за раждане № 154 на А.К., копие от акт за раждане на Х.И. и заверено копие от акт за смърт на А.К.А.. В срока за отговор на въззивната жалба, всички въззиваеми са заявили, че доказателствените искания на жалбоподателите са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Наред с това, въззиваемите С.Ф.А., А.А.М.., Ф.А.А, Н.А.М.. и Р.А.А., са възразили, че актовата книга за женитбите никога не е напускала Кметство – с. Сини вир, за доказване на който факт са поискали да бъде допуснат до разпит секретаря на Кметството, който да отговори на въпроса тази книга изпращана ли е в гр. София в периода, в който се е водило първоинстанционното производство. На следващо място, са спорили истинността на представените от жалбоподателите лични регистрационни картони и са поискали съответното длъжностно лице да бъде задължено да ги представи в оригинал. Въззиваемите П.П.И., М.С.И. и „ ПАМ „ ООД, са поискали, в случай, че съдът уважи доказателствените искания на жалбоподателите, да бъде открито производство по оспорване съдържанието на удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ГР-36/23/214 от 05.06.2015 г. на Кметство – с. ...., по отношение на обстоятелството, че Х.И.К. е носила името А.И.К., както и производство по оспорване автентичността на подписите срещу съпрузи в представения акт за граждански брак, по отношение на който са възразили също, че е нищожен, тъй като в него е посочено, че се е явила А., а положеният подпис е на Х.; подписан е от двама свидетели на турски език, без да им бъде преведен, и без вписаните в него съпрузи да са знаели български език или текстът на документа да им е бил преведен от преводач.

С определението си по чл.267 от ГПК, въззивният съд е приел, че в доклада по делото / т. І, л. 218 – 229 / първоинстанционният съд коректно е разпределил доказателствената тежест между страните относно релевантните за правния спор факти – конкретно, че тежестта да докажат неистинността на оспорените документи, с които ищците се легитимират ато наследници на А.А.К. е на оспорващите ги ответници, като изрично е указал на ищците, че в първото по делото заседание могат да представят допълнително доказателства, във връзка с направените от ответниците оспорвания. На следващо място, съдът, освен, че е допуснал всички ангажирани от страните доказателства във връзка с установяване наличието на граждански брак между А.А.К. и Х.И.К. е разпоредил и служебно събиране на доказателства за това обстоятелство, с оглед очевидните противоречия между представените удостоверителни документи за гражданско състояние на двете лица. Предвид това, е заключил, че не са налице възведените от жалбоподателите процесуални нарушения от страна на НПРС относно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и събирането на доказателства. Що се отнася до твърдението на последните, че не са могли да представят своевременно доказателства за сключен граждански брак между наследодателите, тъй като при първоинстанционното гледане на делото те са се намирали в Единния национален регистър в гр. София, което обуславя правния им интерес да искат събирането им във въззивното производство, е намерил, че следва да се произнесе досежно обосноваността на това твърдение, респ. – по допустимостта и основателността на доказателствените искания на страните в първото по делото заседание, след разпит на секретаря на Кметство – с. Сини вир, който да отговори на въпроса: „Къде са се намирали актовите книги, водени и съхранявани в Кметството през периода на разглеждане на делото от първа инстанция и могли ли са да бъдат изготвяни справки въз основа на тях през този период?”.

При разпита си пред въззивния съд свидетелят Б.Б.М. изпълняващ длъжността технически сътрудник в Кметство – с. Сини вир заявява, че до месец септември 2015 г. актовите книги за гражданско състояние, включая и тези за сключен граждански брак са се намирали в Кметството и всяко заинтересовано лице е могло да получи препис от подредените в тях актове. От друга страна, от заверката върху представеното от жалбоподателите надлежно заверено копие от акт за женитба № 21/23.03.1948 г. се установява, че то е било издадено на 03.06.2015 г.. Предвид горното, съдът приема, че жалбоподателите не доказват, че са били обективно възпрепятствани да посочат и представят приложените с жалбата доказателства в първоинстанционното производство, поради което искането за допускането им във въззивното производство е преклудирано, на основание чл.266, ал.1 и ал.2 от ГПК. Независимо от горното, с оглед възведените във въззивната жалба възражения, че първоинстанционният съд не е указал на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства, което се установява и от доклада му по чл.140, ал.1 от ГПК / въпреки дадените указания относно разпределението на доказателствената тежест помежду им /, и задължението, както на първоинстанционния, така и на въззивния съд да оказват съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, произтичащо от принципа на чл.7, ал.1 от ГПК и постановките, залегнали в т.2 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, намира, че налице извинителна причина по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК за допускане на въпросните доказателства във въззивното производство, поради която и ги е приел. След допускането им, въззиваемите П.П.И., М.С.И. и „ ПАМ „ ООД са оспорили съдържанието на удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ГР-36/23/124 от 05.06.2015 г. на Кметство – с. .... по отношение на обстоятелството, че Х.И.К. е носила името А.И.К., както и автентичността на подписите, положени срещу съпрузи в акт за женитба № 21/23.03.1948 г. на Кметство – с. ...., във връзка с което, с определение № 36/20.01.2016 г. е открито производство по чл.193 от ГПК, за оспорване верността, съответно автентичността на посочените документи.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включая заключението по допуснатата СГЕ, съдът намери, че не се доказва по категоричен начин, че Х.И.К. не е носила и имената А.И.К., както и, че подписите положени срещу съпрузи в акт за женитба № 21/23.03.1948 г. на Кметство – с. .... не са на лицата, посочени в документа като такива, с оглед на което приема оспорването верността, респ. автентичността на двата документа за недоказано и не ги изключва от доказателствата по делото. По въпроса дали между А.К.А. и Х.И.К. е имало валидно сключен граждански брак, визираниият акт за женитба № 21/23.03.1948 г. на Кметство – с. .... удостоверява, че на 23.03.1948 г. е бил сключен граждански брак между А.К.А., роден на *** г. в с. ...., син на А.К. и Т.К. и А.И.К., родена на *** г., в с. ...., дъщеря на И.Х. и А.И.. Според останалите документи по делото обаче, в т.ч. и приетите във въззивното производство актове за раждане и лични регистрационни картони на сочените за наследодатели на страните и акт за смърт на А.К.А., последният е роден на *** г., в с. ...., от родители А.Т.К., а Х.И.К. е родена на *** г., в с. Сини вир, от родители И.Х. и А.И.. Съгласно Наредбата – закон за брака, действала в периода 27.05.1945 г. - 10.09.1949 г., за действителен се е приемал само гражданският брак, сключен в предписаната от закона форма. Същата уредба във връзка с изискването за задължителна форма за действителност на брака е залегнала и последващите Наредбата, Закона за лицата и семейството, обн. в ДВ бр. 182/1949 г., в сила от 10.09.1949 г., Семеен кодекс от 1968 г., Семеен кодекс, обн. в ДВ бр. 41/28.05.1985 г. и в сега действащия Семеен кодекс, обн. в ДВ бр. 47/23.06.2009 г.. Както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, според законодателството на страната, актуално към 23.03.1948 г. и досега, единствено съставените от съответните длъжностни лица актовете за гражданско състояние могат да служат като доказателство за събитията раждане, женитба и смърт. Издадените за съответното събитие съставляват пълно доказателство за това, което е посочено в акта, до доказване на тяхната неистинност по реда на ГПК. Актовете за гражданско състояние не са само пълно доказателство за посочените в тях събития, но те са и единственото доказателство за тези събития. Ако такъв акт не е съставен, фактът на осъществяване на събитието може да бъде установен в нарочно съдебно охранително производство, в рамките на което, с влязло в сила решение съдът е оправомощен да признае съществуването на факта и да постанови издаване на съответния акт. Съобразно изложеното и разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, фактът на сключване на граждански брак в общия исков процес се доказва единствено с акт за граждански брак. Предвид това, че представеният по делото акт за женитба удостоверява сключването на граждански брак между лица, по отношение на които, въпреки съвпадението в имената, месторождението и имената на родителите, не може да се заключи по категоричен начин, че са идентични с лицата, сочени като наследодатели на страните, поради различните дати на раждане, и, че в самия акт не са отразени, а в хода на производството не са представени доказателства за извършване на промени относно вписаните в документа обстотятелства, по предвидения от закона ред, нито е опровергана материалната му доказателствена сила, настоящата инстанция приема за недоказано, че акт за женитба № 21/23.03.1948 г. доказва сключването на граждански брак именно между наследодателите на страните. Този факт не се удостоверява и посредством издаденото позволително за венчане, което няма доказателствена стойност относно сключването на граждански брак. Същият не може да бъде изведен и от останалите документи за гражданско състояние на лицата, доколкото в нито един от тях не е отбелязан актът, удостоверяващ сключването на граждански брак помежду им. Посочването в регистъра на лицата, живеещи в едно домакинство, че Х.И.К. е съпруга, а С. М.А.ли доведен син на А.К.А., както и отразеното в личния регистрационен картон на Х.И.К., че неин съпруг е А.К.А., съответно вписванията за самия А.А. също не установяват по безспорен начин наличието на валидно сключен граждански брак между наследодателите. Всеки от тях само създава индиция, че такъв може и да е бил сключен, но не го доказва. Поради горното, съдът приема за доказано оспорването на удостоверение № ... от 07.04.2014 г. на Кметство – с. ...., в частта на вписаните в него като наследници на А.К.А., починал на 23.02.1977 г., Х.И.К. с ЕГН **********, съпруга, починала и С.Х. М.А.ли с ЕГН **********, син, починал, както и оспорването на удостоверение № 207/16.09.2008 г. на Кметство – с. .... в частта на вписаната в него като наследник на А.К.А., починал на 23.02.1977 г. и за което е съставен Акт за смърт № ....1977 г. на Кметство с. ...., Х.И.К. с ЕГН **********, съпруга, починала и за което е съставен Акт за смърт № ....2005 г., което налага изключването им от доказателствата по делото. Що се отнася до възраженията на въззиваемите за нищожност на акта за женитба, счита, че са изцяло необосновани и недоказани, тъй като от събраните доказателства не се установи, че подписите положени срещу съпрузи не са на лицата посочени като такива. Не се доказа по безспорен начин и обстоятелството, че Х.И.К. не е знаела български език. Напротив, видно от изложеното в СГЕ, тя е подавала и подписвала документи на български език пред РПУ – Каолиново и ОПК – Каолиново, което опровергава твърденията на разпитаните във въззивното производство свидетели, че не е разбирала български език. Още повече, че свидетелите твърдят, че тя не е говорела езика, но не установяват с категоричност, че не го е разбирала. Не са налични безспорни доказателства и в подкрепа на твърдението, че А.К.А. също не е знаел български език. Относно свидетелите подписали акта, обстоятелството, че са го подписали на арабски, не означава, че не са знаели български език или, че волеизявленията им са нищожни, тъй като законът не изисква лицата да се подписват на определен език, нито презюмира, че, ако се подписват на един не владеят и други.

В съотвествие с изложените мотиви, приема за недоказано, че Х.И.К. има право да насделява А.К.А., в качество си на негова преживяла съпруга и, че попада в кръга на неговите наследници, очертан в чл.5 – чл.9 от ЗН.. А, с оглед на това заключава и, че наследодателката на жалбоподателите не е носител на удостовереното в констативен нотариален акт № ...1998 г. право на собственост върху процесните земеделски земи, поради което констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост относно нея е опровергана и документът не я легитимира като съсобственик на описаните в него имоти / съобразно постановките залегнали в ТР № 11/21.02.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС /.

Водим от горното, съдът приема, че извършената през 2008 г. доброволна делба е между всички законни наследници на А.К.А. към датата на договора и вписването му, поради което не е налице нищожност на същата по чл.75, ал.2 от ЗН и исковете за прогласяването й за нищожна са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Валидността на договора за доброволна делба налага извод, че всеки от сънаследниците, които са отчуждили спорните имоти на трети лица са притежавали валидно право на индидуална собственост върху вещите, с които са се разпоредили, поради което не е налице хипотезата на чл.76 от ЗН, за прогласяване относителна недействителност на отчуждителните сделки. Поради това исковете по чл.76 от ЗН също са неоснователни и следва да се отхвърлят. Във връзка с тях, следва да се отбележи, че, с оглед постановките, залегнали в т.1 от ТР №1/19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС, актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен, а не нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД, поради което зададената от първоинстанционния съд квалификация е неточна. Това обаче не влече недопустимост на решението, нито е основание за неправилност, доколкото, въпреки некоректното определяне на приложимата материално-правна норма, съдът е конституирал надлежните страни по исковете, указал им е разпределението на доказателствената тежест и е събрал всички допустими и относими към правния спор доказателства. Въззивият съд констатира, че в първоинстанционото решение не се съдържа отхвърлителен диспозитив по чл.76 от ЗН по отношение на ответницата Л.А.Т.., която е задължителен необходим на другар на ответника О.Е.И. по предявения срещу него иск, в качеството й на негова съпруга. Този пропуск обаче подлежи на отстраняване по реда на чл.250 от ГПК и не е предмет на въззивна проверка. Що се отнася до възраженията на въззиваемите, че претенциите по чл.76 от ЗН са недопустими, тъй като такива могат да бъдат предявявани единствено в делбеното производство за ликвидиране на съсобствеността между сънаследниците, счита, че са необосновани, тъй като не кореспондират с целта на закона и тълкуването му, дадено с посоченото ТР № 1/19.05.2004 г., съгласно което, сънаследниците, които не са страни по сделката, сключена от друг сънаследник и имаща за предмет разпореждане с наследствено имещуство, могат да искат обявяването й за недействителна в исков процес за ликвириане на съсобствеността или при иск за собственост относно нейното съществуване, както чрез главен, преюдициален, инцидентен иск или чрез възражение.

  Неоснователността на исковете по чл.76 от ЗН предпоставя неоснователност и на ревандикационните искове за процесните имоти, тъй като правният извод, който следва от изложеното е, че ответниците ги владеят на валидно правно основание и са носители на правото на собстевеност върху тях. 
 
  Поради изложените съображения, съдът заключава, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. 
 
 На основание чл.47, ал.6 от ГПК, на особения представител на въззиваемите Ф. М. и М.У. следва да бъде определено възнаграждение за представителство във въззивното производство, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер на 524.00 лева, платими от жалбоподателите. 
 На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите делеводни разноски във въззивното производство в размер на 600.00 лева – на П.П.И.., 600.00 лева – на М.С.И. и 815.00 лева – на „ ПАМ „ ООД, с. ..... 
 Водим от горното, съдът 
 
 Р Е Ш И : 
 
 
 ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 183/26.05.2015 г. по гр.д. № 253/2014 г. по описа на НПРС. 
 ПРИЗНАВА за недоказано оспорването, по реда на чл.193 от ГПК, на удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ГР-36/23/124 от 05.06.2015 г. на Кметство – с. .... по отношение на обстоятелството, че Х.И.К. е носила името А.И.К., както оспорването автентичността на подписите, положени срещу съпрузи в акт за женитба № 21/23.03.1948 г. на Кметство – с. .....
 ОПРЕДЕЛЯ на особения представител на въззиваимите Ф.М. и М.М. - адв. П.А. възнаграждение за въззивното производство в размер на 524.00 лева. 
 ОСЪЖДА Х.С.Х. с ЕГН ********** ***, Х.М.М. с ЕГН **********,***, И.С.И. с ЕГН ********** *** и Х.С.Х. с ЕГН **********,*** да заплатят на адв. П.А. от ШАК сумата от 524.00 лева / петстотин двадесет и четири лева / - адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА Х.С.Х. с ЕГН ********** ***, Х.М.М. с ЕГН **********,***, И.С.И. с ЕГН ********** *** и Х.С.Х. с ЕГН **********,*** да заплатят деловодни разноски във въззивното производство, както следва: 600.00 лева / шестстотин лева / на П.П.И. с ЕГН ********** ***, 600.00 лева / шестстотин лева / на М.С.И. с ЕГН ********** *** и 815.00 лева – на ответника „ПАМ” ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. ...., стопански двор, представлявано от П.П.И..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.