Р Е Ш Е Н И Е № 30

гр. Шумен, 15.02.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Л. Томова

2. Т. Димитрова

при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 660 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на Л.Н.Б. срещу решение № 314/16.10.2015 г. по гр.д. № 811/2014 г. по описа на НПРС, с което е уважен предявеният срещу него иск по чл.108 от ЗС и е осъден да заплати на ищците деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени, и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите П.Й.И. и М.С.И., действащи чрез пълномощника адв. И. Д. от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, като им бъдат присъдени и извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна, поради следното: Гр.д. № 811/2014 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемите срещу жалбоподателя, имаща за предмет иск за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху собствения им недвижим имот, находящ се в с. Ц.Г., ..., представляващ поземлен имот 25 от квартал 15, с площ от 600 кв.м., който е част от УПИ V-общински по плана на селото, целият с площ от 1 450 кв.м., при граници на ПИ: УПИ ХV-21, УПИ ІV-25, улица и УПИ V-общински.

Ответникът е оспорил исковата претенция, твърдейки, че владее спорния имот на правно основание.

Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.108 от ЗС, като с решението си го е уважил изцяло и е осъдил ответника да заплати ищците деловодни разноски в размер 566.00 лева. Решението се обжалва изцяло от ответника.

След проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че, по силата на

договор за покупко - продажба по н.а. № ... на нотариус П. А., с район на действие НПРС, през време на брака й с въззиваемия въззиваемата е закупила от наследниците на К.С.П., починал на 02.10.2005 г., недвижим имот, находящ се в с. Ц.Г., ..., представляващ поземлен имот 25 от квартал 15, с площ от 600 кв.м., който е част от УПИ V-общински по плана на селото, целият с площ от 1 450 кв.м., при граници за ПИ: УПИ ХV-21, УПИ ІV-25, улица и УПИ V-общински. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ... на НПРС, К.С.П. е бил признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в с. Ц.Г., представляващо по тогава действащия план на селото имот пл. № 19, с площ от 7 680 кв.м., с построени в него паянтова жилищна сграда и стопански постройки. По делото е приложено удостоверение от Дирекция „УТ” при Община – Н.К., в което се сочи, че ПИ № 25, кв. 15 по действащия план на с. Ц.Г., в частност придаваемо място от 600 кв.м. към УПИ V-общински е идентичен с имот пл. № 19, кв. 15 по стария план на селото, посочен в н.а. № ... г.. От документите по делото и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че по предходния кадастрален и регулационен план на с. Ц.Г., одобрен със заповед № 273/13.01.1958 г., за имот пл. № 19 са били отредени парцели ІІІ, ІV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ и ХХІ от квартал 15, с обща площ 7 680 кв.м., с включено собствено място 6 100 кв.м.. Със същия план е бил образуван и парцел V-общински, с площ от 1 450 кв.м., 600 кв. м. от които – придаваеми от имот пл. № 19. В сега действащия кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със заповед № 41/2001 г., фигурира УПИ V, но с площ от 1 497 кв.м., от които 798 кв.м. – общинско място, 608 кв.м. – придаваемо място от пл. № 19 и 91 кв.м. – придаваемо място от имот 26. Със заповед № 8/31.01.1989 г. на ОбНС – с. Н.К. на С. Д.И. е било отстъпено безвъзмездно право на строеж върху общински УПИ V, кв.15 по плана на с. Ц.Г., като в заповедта е посочено изрично, че лицето следва да заплати придаващите се към имота места. По протокол на Комисия по чл.265 от ППЗТСУ от 12.04.1991 г. е била изготвена оценка на придаваемата част от имот пл. № 19, придаваща се по регулация към парцел V-общински, като цената й е определена в размер на 955.00 лева. От показанията на разпитаните по делото свидетели се доказва по категоричен начин, че преди снабдяването му с нотариален акт за собственост по давност и до смъртта си К.С.П. е владял имот пл. № 19, включая и мястото отразено като ПИ 25, кв.15 по сегашния план на селото. След смъртта му, процесното място се е стопанисвало от неговите наследници и жалбоподателите. С н.а. № ... на нотариус П. А., с район на действие НПРС, С. Д.И. е продала на Л.Н.Б. и В.О.В. жилище – къща, с площ от 81 кв.м., построена в общинско дворно място с площ от 1 450 кв.м., находящо се в с. Ц.Г., съставляващо УПИ V-общински от квартал 15. Купувайки жилището, жалбоподателят смятал, че има право да ползува цялото дворно място на УПИ V, поради което премахнал поставената в УПИ V ограда, разделяща общинското и придаваемото място от имот пл. № 19, като поставил своя ограда, но вече по регулационните граници на УПИ V и възпрепятствал въззиваемите да ползват имота. Изнесените по-горе факти се основават на събраните в процеса писмени и гласни доказателства и не се оспорват от страните.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищците по ревандикационния иск се легитимират като собственици на спорния имот по силата на валидна правна сделка, а ответникът не доказва, че упражнява фактическата власт върху същия, имайки валидно правно основание. В тази връзка и с оглед възраженията на последния, следва да се отбележи, че, видно от съдържанието на н.а. № ... г., жалбоподателят е закупил в съсобственост с В.О.В. единствено жилищна постройка, изградена в УПИ V, кв.15, като не е упоменато, че продавачката е прехвърлила на купувачите и земята под нея или част или цялото дворно място, в която е построена. Ето защо и при липсата на други доказателства по делото, твърденията на жалбоподателя, че е придобил право на собственост върху целия УПИ V, респ. – че има право да го ползва неограничено са необосновани. Съгласно изричната разпоредба на чл.64 от ЗС, собственик на постройка, застроена в чужд имот, може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за ползването й според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпена постройката не е посочено нещо друго. Предвид това и, че по делото се установява, че ползването на жилищната сграда на жалбоподателя по предназначение не налага ползването от негова страна и на спорния ПИ № 25, кв. 15, следва извод, че същият не доказва твърдението си, че упражнява държане на правно основание.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че ищците не се легитимират като собственици на имота, тъй като той е бил придаден към УПИ V-общински, който е бил отстъпен безвъзмездно на праводателката му, въз основа съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът заключава, че собственият на въззиваемите имот е бил отреден като придаваем към съседен общински имот на основание чл.33, ал.1, т.1 от ЗТСУ / отм. /. Съгласно чл.110 от ЗТСУ / отм. /, ДРП има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица, като разместването на собствеността настъпва в деня на влизане в сила на ДРП. Длъжник по ДРП е собственикът на парцела, към който се придават местата, както и всеки последващ приобретател на парцела. В ТР № 3/15.07.1993 по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВКС е указано, че, собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно продибивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите, съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ / отм. /. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила ако не е приложена и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие под прекратителен характер. Съгласно, чл.33, ал.2 от ЗТСУ / отм. /, при изменение на ДРП на основанията, посочени в т. 1 или 3 на чл.32, парцелните граници се приемат за имотни, ако до деня на откриване на производството по изменение на придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на закона. С цитираното ТР е прието, че разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗТСУ / отм. / предвижда опростена алтернатива за отпадане обратното действие на предходната дворищна регулация, от която по принцип като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия ДРП. Ако към датата на откриване на производството по изменение на ДР придадените имоти са били заети по законоустановения ред / чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 от ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване на вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик, или по давност съгласно чл.134, ал.3 от ЗТСУ / или за тях е било платено парично обезщетение, парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни, съобразно които ще се изработи новия план. Ако тези алтернативно дадени предпоставки не са изпълнени, отчуждителното действие на отменения план отпада с обратна сила. Посочените условия са важими и при уреждане отношенията между съсобствениците в образувания по регулация общ парцел. С ТР № 3/28.03.2011 по тълк.д. № 3/2010 г., ОСГК на ВКС е указано, че с изтичане на сроковете по пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по пар.8, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ / сега пар.8, ал.2 от ПР на ЗУТ / за изменение на неприложения ДРП. Неприлагането на административната процедура е пречка само за застрояване на бившия парцел, но не и за настъпване прекратяване отчуждителното действие на регулацията. В конкретната хипотеза, по делото не се доказва собственикът на придаваемото място да е получил обезщетение за него, вкл. такова да му е било изплатено от праводателката на жалбоподателя. Напротив, разпитаните по делото свидетели твърдят, че С. И. не е плащала за мястото на дядо К.. От свидетелските показания са установява също, че придаваемото място не е било заето от собственика на имота, към който е придадено и, както при действието на стария, така при действието на новия ДРП е било във владение, първоначално на К.С.П., а впоследствие на неговите наследници и техните частни правоприемници, в лицето на двамата въззиваеми. Поради това, че по делото не са доказва, действащият към датата на влизане в сила на ЗУТ, ДРП да е бил приложен и, в съответствие с разпоредбата на пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на този план следва да се счита за отпаднало. В случая е изтекъл и срокът по пар.6, ал.2 от ПР на ЗУТ, в който е могло да се осъществи приложението на регулационния план, с оглед на което придаваемата част от имот пл. № 19 се е върнала в патримониума на собственика преди изготвяне на плана, по силата на който е придадена. Ето защо, възражението на жалбоподателя, че ищците не доказват правото си на собственост върху спорния имот се явява необосновано и следва да се отхвърли.

Въз основа на изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция заключава, че предявеният ревандикационен иск е основателен, а първоинстанционното решение, с което е уважен – законосъобразно и правилно, което налага да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите деловодни разноски във въззивното производство в размер на 200.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 314/16.10.2015 г. по гр.д. № 811/2014 г. по описа на НПРС.

ОСЪЖДА Л.Н.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на П.Й.И., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН **********, двамата от с Ц.Г., ..., деловодни разноски във въззивното производство в размер на 200.00 лева / двеста лева /.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.