Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 62

                                       

                                                   гр.Шумен  21.03.2016г.

                        

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на  двадесет и трети февруари      две хиляди и  шестнадесета година ,в състав:

                                                                     Председател:  Азадухи Карагьозян 

                                                                             Членове:1. Ралица ХаджиИ.

                                                                                             2. Мирослав Маринов

 

при секретаря  Г.С.   и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян  В.гр.д.№1 по  описа за  2016г.  за да се произнесе взе предвид следното:

     Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

    С решение №293/30.09.2015г.  по гр.д.№941 по описа за 2014г. на НПРС , съдът е прогласил на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, нищожността на сключеният между П.И.Е. с ЕГН ********** *** 91И.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от И.С.Ф. на 15.11.2013 г. Анекс към договор за аренда на земеделска земя, Акт № 220, ***.... на Службата по вписванията, като сключен при липса на съгласие, осъдил е  на основание чл. 108 от ЗС „ЕТ „ИСМ 91И.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от И.С.Ф., да предаде на Т.П.Т. с ЕГН ********** ***, владението върху недвижим имот, находящ се в землището на с. К.Д. и представляващ нива с площ от 19,997 дка (деветнадесет декара деветстотин деветдесет и седем квадратни метра, трета категория в м. ”А.”, имот № 014016, при граници и съседи: имоти с номера 014015, 014031 и 000457, осъдил е на основание чл. 108 от ЗС ЕТ „ИСМ 91И.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от И.С.Ф., да предаде на Т.П.Т. с ЕГН ********** ***, владението върху недвижим имот, находящ се в землището на с. К.Д. и представляващ нива с площ от 16,300 дка (шестнадесет декара и триста квадратни метра), трета категория, в м.”Р.Г.”, имот № 024012, при граници и съседи: имоти с номера 024011, 024003, 024004, 024013 и 000370, осъдил е  на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „ЕТ „ИСМ 91И.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от И.С.Ф., да заплати  на Т.П.Т. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 168,71 лв.

По делото е участвало като трето лице помагач П.И.Е. с ЕГН ********** *** и решението има действие спрямо него, съгл. чл. 223 от ГПК.

Решението е обжалвано от ЕТ”ИСМ 91И.С.” , седалище и адрес на управление с.К.., като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови ново ,с което да отхвърли  предявените искове и да му се присъдят разноските по делото.

  Въззиваемата Т.П.Т. , действаща , чрез пълномощника си адв. В.Й.  оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди  обжалваното решение и да й  се присъдят  разноските по делото.

 Третото лице помагач П.И.Е. не е депозирало отговор на въззивната жалба  и не е взел становище по нея.

Въззивната жалба е  подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна  при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е    частично основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предмет на настоящото производство са  обективно съединени искове с правно основание    чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС по отношение на следните земеделски земи  находящи се в землището на с. К.Д. : 1/ нива с площ от 19,997дка, трета категория в м. ”А.”, имот № 014016, при граници и съседи: имоти с номера 014015, 014031 и 000457; 2/ нива с площ от 16,300дка, трета категория, в м.”Р.Г.”, имот № 024012, при граници и съседи: имоти с номера 024011, 024003, 024004, 024013 и 000370.

 С НА№123, *** на НПРС за собственост на недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползването на земеделските земи П.И.Е.  е признат за собственик на процесните земеделски земи 1/ нива с площ от 19,997дка, трета категория в м. ”А.”, имот № 014016, при граници и съседи: имоти с номера 014015, 014031 и 000457; 2/ нива с площ от 16,300дка, трета категория, в м.”Р.Г.”, имот № 024012, при граници и съседи: имоти с номера 024011, 024003, 024004, 024013 и 000370. С договор за аренда от 21.05.2009 г. бащата на ищцата – П.И.Е. е предоставил собствените си земеделски земи, двете ниви, предмет на делото, на ответника ЕТ „ИСМ -91И.С.” за временно ползване за срок от 5 стопански години. Договорът е вписан на 25.05.2009 г. в службата по вписванията при РС Нови пазар. На 27.10.2011 г. пред Нотариус П. А. с рег. № ... на Нотариалната камара   П.И.Е. е упълномощил своята дъщеря, ищцата Т.П. И. с правото да се разпорежда, както намери за добре с всичкото му движимо и недвижимо имущество, сред което е посочено и това, представляващо земеделски имоти, находящи се в с. К.Д., описани по вид и местоположение и граници в НА № 123, ***на НПРС. На 11.11.2011 г. с НА № 121, ... г. на Нотариус с рег. № ... на Нотариалната камара, П.И.Е. е дарил двата недвижими имота на дъщеря си Т.П. И. Това дарение е извършено, като собственикът на имотите е предоставил на дъщеря си пълномощно рег. № 9602 и № 9603, том .., акт ... г., заверено при нотариус с рег. № ..., с район на действие РС Нови пазар, с което тя да го представлява при извършване на сделката. На 15.11.2013 г. е вписан в Службата по вписванията анекс към договора за аренда, който е вписан под рег.№ 5679/.../.... на Службата по вписванията, който е подписан от П.И.Е. и ответника и с който договор е удължен срока на първоначалния договор за аренда с 10 години, считано от датата на изтичане на основния договор, както и че след изтичането на срока на анекса, ако никоя от страните не поиска прекратяването му писмено в едномесечен срок, преди датата на изтичане, то същия се удължава автоматично за още 10 години. На 06.12.2013 г. е сключен договор за наем на земеделска земя   между Т.Т. в качеството на наемодател и П.С.Д. като наемател за процесните земеделски земи, за стопанската 2014/2015 г. С писмо от 09.07.2014 г. ищцата е уведомила ответника, че земеделските земи имот № 014016, с площ от 19,997дка, в м.”А. и имот № 024012, с площ от 16,300дка в м.”Р.Г.”, които се арендуват от ответника са нейна собственост, считано от 11.11.2011 г. и поради изтичане на арендния договор уведомява ответника, че за стопанската 2014/2015 г. е сключила договор с друг арендатор. Писмото е изпратено с обратна разписка и е получено на 16.07.2014 г. На 03.09.2014 г. ищцата е подала жалба до началника на РУП К. относно отказът на ответника да предаде владението на имотите на посоченото от ищцата лице като нов арендатор На 18.12.2014 г. ищцата е получила от ответника с разходен касов ордер сумата от 1270,47 лв.  , в който като основание е посочено рента. По делото е представено извлечение от регистъра на пълномощните, воден при Нотариус П.А., с рег. № ... на нотариалната камара, съгласно който се вижда, че няма регистрирано оттегляне на даденото от П.Е. пълномощно, както и по приложената справка по клиент на името на П.И.Е. не се установява извършването на подобно действие. От показанията на разпитаният по делото свидетел пред НПРС В.Т., съпруг на ищцата се установява ,че  след като на 11.11.2011г. с даденото от бащата на ищцата пълномощно прехвърлили земеделските земи при нотариуса отишли в офиса на арендатора ,който бил близо до нотариалната кантора и го информирали за смяната на собствеността. По-късно през месец ноември .... ищцата и той разбрали ,че   бащата на ищцата е сключил анекс с ответника относно земеделските земи  през 2013 г. и отново посетили офиса на арендатора за да го уведомят ,като говорили по телефона и лично с представителя на ответника .

При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: 

По отношение на иска с правно основание   чл.42 ал.2 от ЗЗД:

  Ищцата в исковата си молба твърди ,че при сключването на  анекса, който е вписан под рег.№ 5679/.../.... на Службата по вписванията ,   който е подписан от П.И.Е. и ответника и с който договор е удължен срока на първоначалния договор за аренда с 10 години, считано от датата на изтичане на основния договор П.Е. е действал без представителна власт , тъй като тя нито го била упълномощавала да сключва този анекс нито пък била съгласна със  сключването му като собственик на процесните имоти . Анексът към договора за аренда бил недействителен тъй като бил сключен без представителна власт /висяща недействителност/. Ответникът бил сключил анекса с лице ,което не било вече собственик на процесните земеделски земи . Ето защо ищцата моли съдът да прогласи недействителността на този анекс към договора за аренда, поради липсата на съгласие на осн.чл.42 от ЗЗД. В допълнителна молба ищцата е уточнила ,че предявява иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД ,поради липсата на съгласие ,без обаче да е изложила в тази молба обстоятелства обосноваващи  квалификация на иска за недействителност по чл.26 ал.2 от ЗДД. Съдът не е обвързан от сочената от ищцата квалификация и съобразно изложените от нея обстоятелства в исковата   молба приема ,че е предявила иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на анекса към договора за аренда ,поради липсата на представителна власт за лицето ,което го е сключило. При договор, сключен от мним представител, в теорията се приема, че е налице т.нар. висяща недействителност на договора - поради липсата на дадено в съответната форма съгласие от мнимо представлявания към момента на сключване на договора, не се пораждат типичните му правни последици, но те могат да възникнат при последващо осъществяване на допълнителен юридически факт - потвърждаване на договора от мнимо представлявания и то в същата форма, която е предвидена за упълномощителната сделка - чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Това разрешение на закона, съпоставено с хипотезите, уредени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, където извършването на правен акт без представителна власт не е предвидено като основание за нищожност, налага категоричния извод, че такъв договор не може да се третира като изначално абсолютно недействителен - нищожен по отношение на всички, но след като действията на мнимия представител не са потвърдени от мнимо представлявания, този договор не може да обвърже последния, пораждайки правни последици за него. Липсата на надлежно учредена представителна власт не се приравнява на липса на съгласие за сключване на една сделка. Такава липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.ІІ от ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за обвързване, когато субектът на може да има правно валидна воля, поради упражнено насилие, защото е малолетен, поставен под пълно запрещение или не е бил способен да волеобразува. Такъв договор е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД и не поражда целените правни последици.  Следователно   липсата на съгласие за сключването на анекса от страна на ищцата в качеството й на собственик на земеделските земи предмет на анекса не води до нищожност на сключеният анекс на  осн.чл.26 ал.2 от ЗЗД, но същият няма действие спрямо нея, защото тя не е участвала в сключването му и не го е подписала. При т.нар. висяща недействителност, извършената сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на един допълнителен факт, установен от закона като изпълнение, съгласие, респективно като потвърждаване. Докато такава сделка не бъде потвърдена, тя не поражда правоотношения между мнимо представлявания и третото лице, т.е. страните не придобиват права и задължения по нея. Висящата недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД преминава в относителна недействителност /непротивопоставимост/ след отпадане на възможността за потвърждаване, съответно - след отказ от потвърждаване, какъвто в случая несъмнено e  налице (ако се касае за липса на представителна власт), доколкото ищцата отричане настъпването на типичните правни последици от процесната сделка. Липсата на представителна власт за лице ,което действа от чуждо име е равна на липса на предпоставка за сключване на сделка , затова тя е нищожна. За да се приеме ,че дадена сделка е сключена от представител следва да е налице обща воля на представителя и третото лице , сключената от тях сделка да произведе действие направо за представляваният , като третото лице трябва да осъзнава ,че договаря с представител  и  следва да се съобщи на третото лице ,че договаря с представител.  Видно от процесният анекс ,чиято нищожност се претендира в него не е посочено ,че П.И.Е. действа като пълномощник на ищцата като не се установява по делото наличието на обща воля между лицата сключили анекса ,същият да има действие за някой друг освен подписалите анекса лица   и липсата на такава обща воля води до извода ,че сделката е сключена от името на П.И.Е. , който фигурира в анекса като арендодател на описаните в анекса земеделски земи.   

         Предвид гореизложеното не може да се приеме тезата на ищцата , че П.И.Е. подписвайки анекса е действал като неин пълномощник и от там ,че е действал без представителна власт , тъй като , както се посочи по горе той е действал в лично качество , а не като пълномощник на ищцата . Ето защо сделката обективирана в анекса не страда от порок по смисъла на чл.42 ал.2 от ЗЗД , поради сключването й от лице без представителна власт и не е нищожна на това основание , като същата обаче обвързва и има действие само за тези лица , които са я сключили и подписали. Този анекс не обвързва по никакъв начин ищцата и не може да й се противопостави, защото тя не е страна по него и не е участвала в сключването му .          

  Предвид гореизложеното  предявеният иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и  следва да се отхвърли.

НПРС е посочил непрецизно  ,че предявеният иск за нищожност на анекса е с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, но е обсъдил и се е произнесъл по всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото по този иск  и решението му не страда от пороци на това основание.

   Ищцата е предявила и обективно съединени искове по чл.108 от ЗС по отношение на двата имота предмет на договора за аренда и анекса към него.

     За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът  да докаже ,че е собственик , че имотът се намира във владение на ответника и че той го владее без правно основание. В тежест на ищеца по делото бе да докаже наличието на положителните предпоставки ,а ответника, че владее на правно основание. Видно от представеният по делото договор за дарение обективиран в НА № 121, ... г. на Нотариус с рег. № ... на Нотариалната камара ищцата   е собственик на процесните два имота .

 В жалбата си жалбоподателят поддържа направеното възражение ,че договорът за дарение е нищожен на осн.чл.40 от ЗЗД. Сделка била сключена във вреда на представлявания, защото на първо место представителят и лицето , с което той договаря били едно и също лице и на второ место сделката била безвъзмездна. Съдът счита възражението за нищожност за неоснователно , той като в самото пълномощно с което бащата на ищцата я упълномощава да го представлява е вписано ,че тя има правото да договаря сама със себе си  и не е нарушен чл.38 ал.1 от ЗЗД  и договаряйки сама със себе си тя е действала в рамките на предоставената й представителна власт. Също така в пълномощното сам упълномощителят е упълномощил ищцата да дарява посочените в пълномощното имоти  и извършвайки дарението им ищцата е действала в рамките на предоставената й представителна власт и не е налице основанието по чл.40 от ЗЗД за нищожност на договора за дарение .

В жалбата си жалбоподателят твърди ,че даденото от бащата на ищцата пълномощно било оттеглено.  П.И.Е.   е участва в делото и никъде той не е изразил становище и не е заявил , че е оттеглил даденото на дъщеря му пълномощно.  Сам жалбоподателят в съдебното заседание на 14.09.2015г.  пред НПРС е направил изявление ,че не поддържа искането за разпит на третото лице помагач по реда на чл.176 от ГПК  и го е оттеглил. По делото е представено извлечение от регистъра на пълномощните, воден при Нотариус П.А., с рег. № ... на нотариалната камара, съгласно който се вижда, че няма регистрирано оттегляне на даденото от П.Е. пълномощно, както и по приложената справка по клиент на името на П.И.Е. не се установява извършването на подобно действие. В тежест на ответника е да докаже ,че даденото пълномощно е било оттеглено преди извършване на дарението на процесните недвижими имоти в полза на ищцата ,което обаче не е доказано по делото при условията на пълно и главно доказване.

Предвид гореизложеното съдът счита ,че ищцата се легитимира като собственик на процесните  две ниви  на основание договора за дарение обективиран в НА № 121, ... г. на Нотариус с рег. № ... на Нотариалната камара ищцата .

Ответникът основава правото си да ползва процесните земеделски земи  на основание сключеният анекс,  който е вписан под рег.№ 5679/.../.... на Службата по вписванията. Както се посочи по-горе ищцата не е подписвала този анекс и същият не я обвързва и не може да и се противопостави  , защото не е сключен от нея в качеството й на собственик на земеделските земи , които са отдадени под аренда. Следователно този анекс не може да послужи като основание за арендатора и ответник по делото да ползва процесните земеделски земи на правно основание.  След 01.10.2014 г., когато изтича последната стопанска година по първоначалния договор за аренда ответникът осуетява упражняването на правата на ищцата като собственик на имотите и ги владее без нейно съгласие, въпреки категоричното й заявление, при това и в писмена форма, че тя не желае ответникът да извършва, каквито и да е агротехнически мероприятия върху имотите. С това поведение ответникът засяга правата на ищцата като собственик и ползва земеделските земи без   правно основание . 

Жалбоподателят твърди ,че ищцата била получила арендно плащане за 2014/2015г. , като представя към жалбата си разходен касов ордер за получена от ищцата сума в размер на 1 379.36лв. на 23.12.2015г. и следователно по този начин тя потвърждавала действието на анекса. Съдът счита това възражение за неоснователно като не може да се приеме ,че с получаването на тази сума ищцата е потвърдила анекса . Същата има вече предявен иск   за прогласяване нищожността на този анекс и е очевидно ,че не го е потвърдила защото искът не е оттеглен , нито има отказ от него .  Не е налице потвърждаване по смисъла на  чл. 42, ал.2 от ЗЗД вр.чл. 37 от ЗДД и във вр. чл. 3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, т.к за сключването на този анекс се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Следователно за да бъдат одобрени от ищцата извършените от нейния баща   действия е необходимо   изрично писмено с нотариална заверка и надлежно вписано изявление от нейна страна каквото тя не е направила и ответникът не представя доказателства за такова.  В случая също така не е налице възможност за потвърждаване по смисъла на чл.42 ал.2 от ЗЗД , тъй като при сключването на анекса П.И.не е действал като представител на ищцата , а го е сключил в лично качество и сделката не е сключена от пълномощник за да може да бъде потвърдена по този ред.  

Предвид гореизложеното предявените от ищцата два иска по чл.108 от ЗС за процесните два земеделски имоти е основателен и доказан и следва да се уважи.

Ето защо решението на НПРС следва да се отмени в частта му с която съдът е   прогласил   нищожността на сключеният между П.И.Е.  и „ЕТ „ИСМ 91И.С.”   анекс  към договора за аренда на земеделска земя   и вместо това да се постанови ново с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. 

 В останалата  част с която съдът е уважил исковете  на ищцата по чл.108 от ЗС по отношение на двете ниви   решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

     Съобразно изхода от спора следва решението на НПРС да се отмени и в частта му за разноските за разликата над 110.81лв.  до присъдените в полза на ищцата 168.71лв. , което е за сумата от 57.90лв.  На ответника  съобразно отхвърлената  част от исковете следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 350лв. за адвокатски хонорар. 

 Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на  26.50лв. за държавна такса и 350лв. за адвокатски хонорар общо 376.50лв. , а на въззиваемата страна в размер на 200лв. за адвокатски хонорар.

     Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ решение №293/30.09.2015г.  по гр.д.№941 по описа за 2014г. на НПРС , в частта му с която съдът е прогласил на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, нищожността на сключеният между П.И.Е. с ЕГН ********** *** 91И.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от И.С.Ф. на 15.11.2013 г. Анекс към договор за аренда на земеделска земя, Акт № 220, ***.... на Службата по вписванията, като сключен при липса на съгласие   и в частта в която съдът е осъдил ЕТ „ИСМ 91И.С.” с ЕИК ***,  да заплати на Т.П.Т. разноски по делото    за разликата над 110.81лв.  до присъдените   168.71лв. ,което е за сумата от 57.90лв.  , като вместо това постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.П.Т. с ЕГН ********** *** 91И.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от И.С.Ф. иск с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на анекс вписан с рег.№ 5679/.../.... на Службата по вписванията при НПРС, на договор за аренда на земеделска земя  от 21.05.2009г., вписан с вх.рег. № 1998/...,. на Службата по вписванията при НПРС, като сключен без представителна власт, като  неоснователен.

 ПОТВЪРЖДАВА решение  №219/22.06.2015г.  по гр.д.№1005 по описа за 2014г. на НПРС  в останалата му обжалвана част.

Решението е постановено с участието на  трето лице помагач П.И. Е. с ЕГН ********** *** и решението има действие спрямо него, съгл. чл. 223 от ГПК.

ОСЪЖДА  Т.П.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на  ЕТ „ИСМ 91И.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от И.С.Ф.  разноски по делото за първата инстанция в размер на  350лв. за адвокатски хонорар  и за въззивната инстанция в размер на  376.50лв.

 ОСЪЖДА   ЕТ „ИСМ 91И.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от И.С.Ф. да заплати на Т.П.Т. с ЕГН ********** разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 200лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните , пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

           

 

      

      Председател:                                 Членове: 1.                              2.