Р Е Ш Е Н И Е № 48

гр.Шумен, 29 Февруари 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №19 по описа за 2016 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №365 от 26.11.2015г. по гр.д.№14/2012г. Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил предявените от М.И.В. *** - днес и утре” гр.Н.П., искове по чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на сумата от 1000 лева - трудово възнаграждение за периода от 01.03.2009г. до 30.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, 300 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2009г. до предявяване на иска - 11.01.2012г.. С решението е признато и на основание чл.194, ал.3 от ГПК за недоказано оспорването на съдържанието на ведомостите за заплати, водени от ответника, за месеците януари - юни 2009г..

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва изцяло решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и да върне делото за ново гледане с указания за спирането му на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, или евентуално да бъде постановено друго, с което да уважи предявените с исковата молба претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, по отношение на разгледаните искове за заплащане на трудово възнаграждение и мораторна лихва върху главницата, поради което и спора следва да се разгледа по същество в тази му част. По отношение на постановеното от съда решение в частта му, с която е признато на основание чл.194, ал.3 от ГПК за недоказано оспорването на съдържанието на ведомостите за заплати, решението е недопустимо, и следва да се обезсили. Оспорените ведомости са по същността си разписка за получената сума, тоест представляват частен свидетелстващ документ, който по принцип не се ползва с материална доказателствена сила, освен когато удостоверява неизгодни за издателя си факти, както е в разглеждания случай. Твърдението, че описаният в документа факт не се е осъществил, не представлява оспорване на истинността на документа, защото не се оспорва, че обективираното в него изявление е направено, а е опровергаване на неговото съдържание по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, и в този случай е недопустимо съдът да открива производство по оспорване истинността /верността/ на документа, доколкото в действителност истинността на документа по смисъла на чл.193 от ГПК изобщо не се оспорва. В настоящия случай ищеца признава автентичността на документите /признава, че подписите на ведомостите е негов/, но твърди и се домогва да установи, че реално плащане на възнагражденията не е било осъществявано, за което опровергаване чл.164, ал.1, т.6 от ГПК не допуска свидетелски показания /каквито винаги са допустими, ако действително се оспорва истинността на един документ при проверката му по чл.194 от ГПК/. За пълнота и във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи несъстоятелността на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на изрично съгласие на страните за допускане на свидетелски показания по смисъла на чл.164, ал.2 от ГПК, от една страна предвид грубото нарушение на принципите на гражданския процес и свързаните с тях правомощия на съда - в съдебно заседание от 15.04.2015г. /стр. 114 от първоинстанционното дело/ съдът е напътствал страните за изслушване на водещата счетоводството на ответника М.С., от друга - предвид обстоятелствата за които съдът им е указал че следва да се разпита свидетеля - "дали редовно са изплащани трудовите възнаграждения", твърде общо поставен въпрос, който не би могъл да установи пряко твърденията на ищеца, касаещи опровергаване съдържанието на документите. Изключенията, при които не важат общите искови правила, преклузивните срокове за сочене и събиране на доказателства, където е засилено служебното начало и съдът може по своя инициатива да попълва делото с доказателствен материал, са изрично посочени в закона /при защита интересите на малолетни, непълнолетни, в производства за поставяне под запрещение и др./, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай, и съдът е действал в нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи диспозитивното, служебното начало и преклузивните срокове за доказателствени искания.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.245, ал.2 от КТ от М.И.В. *** - днес и утре” гр.Н.П., за заплащане на сумата от 1000 лева - трудово възнаграждение за периода от 01.03.2009г. до 30.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, 300 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2009г. до предявяване на иска - 11.01.2012г.. Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала първоначално длъжността "социален асистент", а от 30.12.2008 г. - "домашен помощник" на непълно работно време 7 часа, за определено време - до 30.06.2009г. Със заповед № 15/01.07.2009 г. на председателя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.07.2009 г. От представените заверени копия на ведомости за заплати на работниците при ответника, за месеците от януари до юни 2009 г., се установява че всички съдържат подписа на ищцата, а автентичността на подписа се признава от ищцовата страна.

Горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. Както бе посочено по - горе, частните свидетелстващи документи /каквито представляват и подписаните от ищцата ведомости за заплати/ притежават материална доказателствена сила, когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти, в случая - получаването на трудовото възнаграждение от ищцата за исковия период. Тази доказателствена сила не е абсолютна, но за да я обори ищцовата страна е следвало при условията на главно, пълно и пряко доказване да установи липсата на реално осъществено плащане. Ищцата е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, че не е получила възнагражденията си, за които е положила подписа си във ведомостите, с който фактически удостоверява получаването на заплатата. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.

По наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи следното: Воденото в момента наказателно разследване на председателя на УС на Сдружение "Н. П. - ДНЕС И Утре” гр.Н.П. за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2 от НК не е основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като установяването на самото престъпление по наказателно-правен ред не е обуславящо за гражданско-правния спор. За изхода на последния е достатъчно да се установи, дали оспореният документ е истински, което се извършва в производството по чл.193 ГПК, когато се оспорва автентичността му или верността му /като не се твърди, че външно манифестираното изявление не изхожда от лицето, подписало документа/, или да се опровергае съдържанието му по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК с допустимите за това доказателствени средства, или да се установи нищожност на волеизявлението /съответно да се предяви конститутивен иск за унищожаването му/. Даже и да бъде признато лицето за виновно, че е предоставило неверни сведения за да получи средства от европейски фондове, горното не би могло да обори пряко и в нужната степен материалната доказателствена сила на удостовереното в документа плащане. Присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено, противоправността му и виновността на дееца. Предоставянето на неверни сведения, от една страна не е последица от престъплението, от друга неверността им може да е във връзка с много други обстоятелства вън от реалното получаване на заплатата на ищцата, а освен това в случая съставомерните последици от престъплението по чл.248а от НК касаят единствено накърняване на кредитната система. Неотносимо към предмета на спора е и искането на ищцовата страна за допускане на повторна счетоводна експертиза. Дори да се установи липсата на пари в касата или в банковите сметки на ответника към датата на плащане на трудовите възнаграждения, тази липса би могла да се извлече единствено от счетоводните данни и банковите извлечения, които не биха могли да обусловят по необходимост неизплащането на трудовите възнаграждения. По какъв начин е осигурил работодателя паричните средства за заплати, и дали е спазил всички нормативни изисквания при водене на счетоводната си документация е ирелевантно за настоящия спор. Ако ищеца не бе получил възнагражденията за които се е подписал, той е могъл да положи минимални усилия за да обезпечи вземането си, и да се снабди с обратно писмо, което безспорно би оборило доказателствената сила на разписката.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото изводът на настоящата инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в тази му част.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски, нито е представяла доказателства направата им, за въззивното производство, поради което и такива не следва да и се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 и чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №365 от 26.11.2015г. по гр.д.№14/2012г. на Районен съд - гр.Нови Пазар, в частта, с която признато на основание чл.194, ал.3 от ГПК за недоказано оспорването на съдържанието на ведомости за заплати, водени от Сдружение „Н. п. - днес и утре” с ЕИК ..., с адрес гр.... представлявано от Н.С.С., за месеците януари – юни 2009 г., като НЕДОПУСТИМО.

ПОТВЪРЖДАВА решение №365 от 26.11.2015г. по гр.д.№14/2012г. на Районен съд - гр.Нови Пазар, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените от М.И.В. с ЕГН ********** *** срещу Сдружение "Н. п. - днес и утре” гр.Н.П. с ЕИК ..., искове по чл.245, ал.2 от КТ, за заплащане на сумата от 1000 лева - трудово възнаграждение за периода от 01.03.2009г. до 30.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, и за заплащане на сумата от 300 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2009г. до предявяване на иска - 11.01.2012г..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.