Р Е Ш Е
Н И Е № 84
гр.Шумен,14.ІV.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на
двадесет и девети март 2016 г.,в
състав:
Председател:
Лидия Томова
Членове:1. Ралица Хадживанова
2. Теодора Димитрова
при участието на секретар Т.К.,като разгледа докладваното председателя В.гр.д.№
121/2016г.,за да се произнесе,взе предвид:
Производството
по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба, вх.№
в НПРС ..01/8.ХІІ.2015г. на И.Й.И.,ЕГН ********** и Р.М.И.,ЕГН
**********,***,
против Решение № 359 от
23.ХІ.2015г. по гр.д. № 279/2015г. на Новопазарския районен съд,В
ЧАСТТА, с която предявеният
от жалбоподателите и ищци в първоинстанционното производство И.Й.И.,ЕГН
********** и Р.М.И.,ЕГН **********,***,
установителен иск ,с основание по чл.124ал.1 от ГПК,
против
А. А.О.,ЕГН ********** *** ,
е
отхвърлен досежно искането на
ищците да бъдат признати за собственици на 1/2 /една втора/ идеална
част от следния недвижим имот: жилищна сграда и две второстепенни сгради,
находящи се в с. К., построени в общинско място с площ от 495 кв.м.,
представляващо УПИ І-42 от квартал 64 по плана на селото, при граници: от две
страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41.
както и по въззивна
жалба,с вх.№ при НПРС 195 от 14.І.2016 г.на същите жалбоподатели,
против постановеното по реда на чл.247 от ГПК Решение № 390/23.ХІІ.2015г. на с.съд, с
което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в първоначалното решение.
Оплакванията
в първоначалната въззивната
жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни
и материалноправни нарушения в първоначалното/основното/
решение,довели до необоснованост и
незаконосъобразност на същото в
обжалваната му част.Молят въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в същата част и вместо него да
постанови друго,с което предявения установителен иск
да бъде уважен изцяло,като на жалбоподателите се присъдят направените
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.Направено
е ново доказателствено искане за
назначаване на СТЕ,което е оставено без уважение,с определение № 101 от 7.ІІІ.2016г. по в.гр.д. 121/2016г. на ШОС,постановено
по реда на чл.267 от ГПК.
Във въззивната жалба против посоченото по-горе решение за
поправка на очевидна фактическа грешка,оплакванията
са за допуснато от районния съд противоречие с обективната истина и
доказателствата по делото,тъй като същият съд с решението си,с
което е допуснал исканата поправка на ОФГ в първоначалното си решение,е оставил в сила частично нотариален акт № 179
..... и нот.акт за покупко-продажба № 180,..... на
нотариус П.А.,с.действие НПРС,като
по този начин легитимирал праводателката на
ответницата, респ.последната,като собственик на двете
процесни второстепенни постройки,за
които самият съд в мотивите си констатирал,че са незаконни.Молят тези актове да бъдат отменени за двете процесни стопански сгради в пълен размер,поради
незаконност на строежа им.Тъй като се касае за въззивна жалба против решението за поправка на ОФК,въззивният съд приема,че в петитумат на тази жалба се съдържа искане на жалбоподателя да бъде отменено решението за поправка на ОФГ
и вместо това молбата за отстраняване на допусната ОФГ да бъде оставена без
уважение.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивните жалби,по реда и в
срока на чл.263 ал.1 от ГПК,с които оспорва
основателността им и моли обжалваните решения на първоинстанционния съд да
бъдат потвърдени.Не са направени нови доказателствени
искания.Възразява против искането на жалбаподателите
за назначаване на СТЕ,поради преклузия
на това доказателствено искане.
Въззивният съдебен състав,като
обсъди оплакванията по жалбите, доводите
и аргументите на страните,всички събрани по делото доказателства поотделно и
в тяхната взаимна връзка,като съобрази правните норми,регулиращи
процесните взаимоотношения на страните, прие за
установено следното:
Въззивните жалби са
подадени от процесуално легитимирани лица-ищци в първоинстанционното производство, в срока по
чл.259ал.І от ГПК, отговарят на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явяват
редовни и допустими.
По въззивната
жалба против против решение № 390 от 23.ХІІ.2015г. по
гр.д. № 292/2015г. на НПРС,с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 359 от 23.ХІ.2015г. по същото гр.д. :
Разгледана по същество,тази въззивна жалба се
явява ОСНОВАТЕЛНА И ДОКАЗАНА,поради следното:
Производството
по чл.247 от ГПК е образувано пред
първоинстанционния съд по
молба на ответницата по делото А. А..О.,чрез проц.й представител адв. Г.К.,с
искане да бъде поправена допусната очевидна грешка в постановеното първоначално Решение № 359 от 23.ХІ.2015г. по
гр.д.292/2015г.на НПРС.Твърди се в молбата,че
с първоначалното
си решение съдът по
същество признал за
установено,че ищецът И.Й.И. е собственик на 1/8 и.ч.от идеална част от процесния недвижим имот, БЕЗ ВТОРОСТЕПЕННИТЕ ПОСТРОЙКИ в него ,а със
същото решение е отменил издадения нотариален акт №179,... г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Нови
пазар,за размера от 1/8 и.ч. от
имота,включително и за второстепенните постройки,което
според молителя представлявало допусната очевидна фактическа грешка.
С
обжалваното Решение № 390 от 23.ХІІ.2015 г. по гр.д.
279/2015г. Новопазарският районен съд е уважил
молбата за допускане поправка на ОФГ в
решението си,като ВМЕСТО посочения в диспозитивната
част на решението текст „отменя нотариален акт №179,... г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Нови пазар,с който А.С.Й.,ЕГН********** ***, е призната за
собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: : жилищна сграда и две второстепенни
сгради, находящи се в с. К., построени в общинско място с площ от 495
кв.м., представляващо УПИ І-42 от квартал 64 по плана на селото, при граници:
от две страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41, за размера от 1/8 /една осма/
идеална част от същия имот, ДА СЕ ЧЕТЕ :
„отменя
нотариален акт №179,... г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Нови пазар,с който
А.С.Й.,ЕГН********** ***, е призната за собственик по давностно владение и
наследство на следния недвижим имот: : жилищна
сграда , находяща се в с. К., построени в общинско място
с площ от 495 кв.м., представляващо УПИ І-42 от квартал 64 по плана на селото,
при граници: от две страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41, за размера от 1/8 /една
осма/ идеална част от същия имот.”
Въззивният съд намира преди всичко,че
визираният от молителя текст в
първоначалното решение ,чиято промена иска, не
съдържа очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 от ГПК,а
е резултат от логическа преценка и извод на районния съд.В
случая не е налице,а и няма такова твърдение от молителя,че районният съд е допуснал ТЕХНИЧЕСКА ГРЕШКА в
изписването на текста,в АРИТМЕТИЧНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ ,в
БУКВАЛНО ТЕКСТОВО РАЗЛИЧИЕ ИЛИ РАЗМИНАВАНЕ
в мотивите и в диспозитива на решението или др.подобни.
Не всяко несъответствие между мотивите
на решението и диспозитива представлява ОФГ,тъй като
това може да се дължи и на неправилен прочит и разбиране от страната на
изложените мотиви,респ.на изводите в
обстоятелствената част на решението,както и на
неправилност на първоначалното решение по същество,която
може да бъде отстранена само по пътя на инстанционното
обжалване пред по-горестоящата съдебна инстанция ,но не и по реда на чл.247 от
ГПК от съда,постановил
решението. Противното би означавало широко отваряне на пътя за корегиране и изменение на първоначалното решение от съда,който го е постановил,което
противоречи на забраната по чл.246 от ГПК.
В
първоначалното си решение № 359 от 23.ХІ.2015г. по гр.д. № 279/2015г. ,преди допуснатата в него поправка на ОФГ в
посочения по-горе смисъл,първоинстанционният съд е приел,че ВТОРОСТЕПЕННИТЕ ПОСТРОЙКИ в процесния
имот са незаконни,тъй като липсва документация за
изграждането им и за търпимостта им.Същите разсъждения и изводи досежно
процесните две второстепенни постройки районният съд прави и в обжалваното решение,с което е допусната поправка на ОФГ. И в двете
първоинстанционни решения-първоначалното и това за
поправката му,районният съд излага становище и извод,че ищецът И.И.ов е собственик
на 1/8 и.ч. от процесната
жилищна сграда и това е основанието за частичната отмяна от съда на посочения
по-горе нотариален акт,с който покойната майка на
страните по делото А.С.Й.,праводателка на
ответницата А. С.Й.,е призната за
собственик по давностно владение на целия имот.
При
установеното положение,че процесните
второстепенни постройки,обективирани в нотариалния
акт ,са
незаконни,както е приел съдът,следва,че ответницата А.А.О. не е станала легитимен собственик на същите постройки,прехвърлени й от наследодателката
А.С.Й.,тъй като последната по отношение на тези постройки се е разпоредила с права,каквито не притежава. Според първоначалното решение,
собственик на тези незаконни постройки не е и ищецът И.Й.И.,като с това решение
искът му в частта за признаване право на собственост върху тях е изрично
отхвърлен. С измененото/поправено/
решение районният съд признава ответницата
за пълен собственик на процесните незаконни постройки,изключвайки в същото време изцяло правото на
собственост на ищеца върху същите сгради,който резултат води
до изменяване на първоначалното решение ПО СЪЩЕСТВО и не представлява
отстраняване на допусната в него очевидна фактическа грешка.
С оглед
и във връзка с всичко изложено по-горе , въззивният
съд намира,че молбата за поправка в първоначалното
първоинстанционно решение на допусната в него ОФГ ,в посочения по-горе смисъл,е
неоснователна и недоказана.Като е уважил същата молба,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено.Вместо
него следва да бъде постановено друго,с което молбата за поправка на ОФГ да бъде оставена
без уважение.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 359 от
23.ХІ.2015г. по гр.д. № 279/2015г. на Новопазарския районен съд:
Настоящият въззивен състав намира,че
тази жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:
Производството по гр.д. № 279/2015г. на НПРС е образувано по предявени субективно и обективно съединени
установителни искове от жалбоподателите и ищци в първоинстанционното
производство И.Й.И.,ЕГН ********** и Р.М.И.,ЕГН **********,против ответницата
А.А.О.,ЕГН **********,с правно основание по чл.124ал.1 от ГПК ,за признаване за
установено,че ответницата не е собственик на целия
недвижим имот,представляващ жилищна сграда и
две второстепенни сгради,находящи се в с.
К.,...,построени в общинско място с площ от 495 кв.м. ,представляващо УПИ І-42 от квартал 64
по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41,а само на ½ и.ч.
от този имот,като ищците се явяват собственици на
останалата ½ и.ч. от същия имот. Молят да бъдат
отменени констативен нотариален акт №
179,....на нотариус П.А.,рег.№... в НК-ра, ,район на действие НПРС и нот.акт
за покупко-продажба №180,... на с.нотариус,с които
актове ответницата се легитимира като изключителен собственик на процесния имот,до размер на
½ и.ч.от правото на собственост върху имота,обективиран в актовете.
С допълнителна молба вх.№
..34/7.ІV.2015г.,в изпълнение указанията на районния съд за уточняване на
исковите претенции,ищците са внесли разяснения и допълнения,че предявяват евентуален установителен иск,с който претендират,ако не
бъде уважен първоначалния/основния/им иск, първият
ищец И.И., да бъде признат на основание чл.5ал.1 от Закона за наследството за собственик върху
1/8 и.ч. от процесния имот,ведно с правото на строеж.
С писмения си отговор и в
хода на първоинстанционното производство ответницата оспорва изцяло исковете по
основание и размер.Тези свои възражения поддържа и
срещу депозираните въззивни жалби.
За да разреши спора,първоинстанционният съд,след
като е дал на страните подробни указания за процесуалните им права и
възможности , правилно е разделил доказателствената тежест помежду им и е отделил е спорното от безспорното ,е
събрал всички представени от страните допустими,необходими
и относими доказателства.
Районният съд е направил всестранен,задълбочен,пълен и правилен анализ на събраните доказателства,поотделно и в тяхната взаимовръзка,което
е довело и до правилно изясняване на фактическата обстановка по делото. Всички
изложени в обжалваното решение фактически изводи на районния съд са
обосновани ,логични и верни,подробно мотивирани и с посочване на конкретните доказателства,с
които те се свързват.Пред въззивният
съд не се представиха по съответния ред други допустими надлежни доказателства,които да налагат промени в установената в първата съдебна инстанция
фактическа обстановка.Ето защо въззивният
съд
споделя изцяло фактическите съображения и изводи на районния съд,поради което и
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение
в тази връзка.
При тази изцяло и
правилно установена фактическа обстановка,районният
съд правилно е приложил и материалния
закон. Правилно е прието от районния съд,че процесната жилищна сграда,построена
през 1967-68 г. от родителите на ищеца И.И. и ответницата А.О. ,чрез реализация
на предоставеното им право на строеж и при спазване на действащите към онзи
момент нормативни актове в областта на строителството,е станала собственост на същите родители,в
режим на СИО,с оглед придобиването му по време на
брака им,по силата на чл.103 от ЗПР на СК от 1968г./отм./.Обосновани и законосъобразни са изводите на първата
съдебна инстанция,че при установения факт досежно предоставеното през 1969 г. от родителите на ищеца
И.И. самостоятелно ползване от негова страна и съпругата му-втората
ищца Р.М. ,на една стая в имота,те са били в съвладение на предоставената им част от имота заедно с родителите-собственици на целия имот и сестрите на ищеца,а след смъртта на техния баща и общ наследодател,с тяхната майка.Въззивният
съд намира за съответни на фактите по делото,на
закона и съдебната практика правните съображения на районния съд,че от ползването,респ.владението на една стая от процесната къща от ищците не може да се направи обоснован и
сигурен извод,че те са установили владение конкретно
върху ½
и.ч. от имота,а това прави
основният им установителен иск неоснователен и недоказан.Несъстоятелен
е доводът на жалбоподателите,че съдът е нарушил императивната
разпоредба на чл.162 от ГПК ,който изключвал възможността да се отхвърли иск,който
е установен по основанието си,но не са налице
достатъчно данни за размера му.Преди всичко текстът
на чл.162 от ГПК има не императивен,а диспозитивен
характер и предвижда алтернативна възможност при доказано основание на
иска и липса на достатъчно данни за
неговия размер съдът да определи размера по своя преценка или според заключение
на вещо лице.Посочената норма не задължава съдът
служебно да назначава експертиза и при бездействие на страната независимо от
дадените й указания във връзка с
доказването, каквото в процесния случай очевидно е
налице, да я замества и да събира по своя инициатива доказателства или да
ползва доказателствени средства ,каквито тази страна не сочи и не представя.Освен това в случая жалбоподателят смесва доказаността на
основния иск по размер с неговата доказаност по основание.По делото няма събрани доказателства,че
ищеца е бил в съвладение на ЦЕЛИЯ ИМОТ заедно с родителите на страните,респ.с
тяхната майка,в който
случай само би могло да се приеме,че в негова
полза е изтекъл придобивния давностен срок за ½ и.ч.
от имота,за което не е нужно заключение на вещо лице.Точно обратното,самите ищци твърдят,а и се установява от доказателствата по делото,че последните са ползвали само една стая
от цялата процесна къща.Т.е. основният иск за признаване право на собственост
на ищците по давностно владение върху ½ и.ч.
от процесната жилищна сграда,не
е доказан както по основание, така и по размер,поради което правилно-обосновано
и законосъобразно е отхвърлен от районния съд,който в
същото време е уважил евентуалния иск на първия ищец и признал правото му на собственост върху 1/8 и.ч.
от имота,по наследство. По тези причини въззивният съд намира
за неоснователна и недоказана въззивната жалба
против Решение № 359 от 23.ХІ.2015г. по гр.д. №
279/2015г. на НПРС .Няма основания за отмяна на същото решение,поради
което то следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,на жалбоподателите по
уважената въззивната жалба против решението за
поправка на ОФГ следва да се присъдят направени пред въззивната
съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 50/петдесет/ лева,които да им се заплатят от въззиваемата
страна по същата жалба ,а на въззиваемата страна по отхвърлената въззивна
жалба против първоначалното решение следва да се присъдят деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 400 лева,които
следва да й се заплатят от
жалбоподателите по същата жалба.
С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе ,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359 от 23.ХІ.2015г. по гр.д.
№ 279/2015г. на НПРС .
ОТМЕНЯВА
Решение № 390 от 23.ХІІ.2015г. по
гр.д. № 279/2015 г. на Новопазарския
районен съд,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното първоинстанционно решение,посочено по-горе,като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 25.ХІ.2015г.на А.А.О. ЕГН ********** ***,за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка в очевидна грешка в постановеното първоначално Решение № 359 от 23.ХІ.2015г. по
гр.д.292/2015г.на НПРС.
ОСЪЖДА А.А.О. ЕГН ********** *** ,като въззиваема
страна по въззивната жалба на И.Й.И.,ЕГН
********** и Р.М.И.,ЕГН **********,***,против Решение № 390 от 23.ХІІ.2015г. по
гр.д. № 292/2015г. на НПРС,с което
е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 359 от 23.ХІ.2015г. по с. гр.д.,направените от същите жалбоподатели деловодни
разноски за въззивното производство в размер на
50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателите по въззивната жалба против Решение №359 от 23.ХІ.2015г. по гр.д. № 279/2015г. на Новопазарския районен съд И. Й.И. и Р.М.И.,с горните данни,да
заплатят на въззиваемата страна по същата жалба А.А.О.,направените
от последната деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер на 400/четиристотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове
:1. 2.