Р Е Ш Е Н И Е № 117

гр. Шумен, 07.06.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Св. Станчев

2. Т. Димитрова

при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 161 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.Н.Х. действаща чрез пълномощника адв. М. Д. от ШАК, срещу решение № 87/03.02.2016 г. по гр.д. № 2414/2015 г. по описа на ШРС, с което е допусната съдебна делба между Д.Н.Х. и С.Н.А., като законни наследници на Н.А.О., починал на 18.10.1993 г., на: 1/ дворно място от 1 700 кв.м., в с. ..., област Шумен, за което са отредени п. ХІІ-111 в кв. 116, с урегулирана площ от 1 340 кв.м., вкл. собствено място от 700 кв.м. и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІ-111, ХV-75, ХІІІ-110, и п. ХІ-111 в кв. 16, с урегулирана площ от 1 500 кв.м., от които 1 000 кв.м. собствено място и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІІ-111, ІХ-107 и VІІ-общински, и 2/ нива от 13.000 дка, ІV категория, местност Къшла, имот № 017024 по плана на с. ..., област Шумен, при граници - №№ 002006, 017023, 017025, 017021, при квоти 1/4 ид.ч. за Д.Н.Х. и 3/4 ид.ч. за С.Н.А., и е отхвърлен иска за допускане до делба между същите страни на нива от 30.002 дка, от които 0.535 дка – VІІІ категория и 29.467 дка – ІV категория, местност ..., имот № 020030 по плана на с. ..., област Шумен, при граници - №№ 020029, 000030, 020031 и 000114.

Жалбоподателката намира решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи исковите й претенции при квоти по 1/2 ид.ч. за ищцата и ответника, и й присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият С.Н.А., действащ чрез пълномощника адв. Ив. Т. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 2414/2015 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на Е.Н.Р., М.Б. и Д.Н.Х. срещу С.Н.А., имаща за предмет предявени от първите две ищци положителни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че всяка от тях е собственик, по наследство от баща им Н.А.О., на по 1/4 ид.ч. от описаните в исковата молба три недвижими имота и искане за отмяна на к.н.а. № 173, т. Х, н.д. № 5552/08.12.1997 г. по описа на ШРС, издаден в полза на ответника, до размера на собствените им по 1/4 ид.ч. от посочените в него имоти, които искове са обективно кумулативно съединени с предявен от трите ищци срещу ответника иск за допускане съдебна делба на процеснитне три имота, при квоти по 1/4 ид.ч. за четиримата съделители.

В първото по делото заседание, с протоколно определение от 28.01.2016 г., което не е обжалвано и е влязло в сила, производството по делото е прекратено по отношение на ищците Е.Н.Р. и М.Б., на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на предявените от тях искове.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал извършването на делба между Д.Н.Х. и С.Н.Х. на дворно място от 1 700 кв.м., в с. ..., област Шумен, за което по сега действащия план на селото са отредени п. ХІІ-111 в кв. 116, с урегулирана площ от 1 340 кв.м., вкл. собствено място от 700 кв.м. и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІ-111, ХV-75, ХІІІ-110, и п. ХІ-111 в кв. 16, с урегулирана площ от 1 500 кв.м., от които 1 000 кв.м. собствено място и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІІ-111, ІХ-107 и VІІ-общински, и на нива от 13.000 дка, ІV категория, местност Къшла, имот № 017024 по плана за земеразделяне на с. ..., област Шумен, при граници - №№ 002006, 017023, 017025, 017021, при квоти 1/4 ид.ч. за Д.Н.Х. и 3/4 ид.ч. С.Н.А., и е отхвърлил иска за допускане до делба между същите страни на нива от 30.002 дка, от които 0.535 дка – VІІІ категория и 29.467 дка – ІV категория, местност ..., имот № 020030 по плана за земеразделяне на с. ..., област Шумен, при граници – №№ 020029, 000030, 020031 и 000114, като неоснователен. Решението се обжалва от ищцата Д.Н.Х., която моли посочените три имота да бъдат допуснати до делба между съделителите при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е вА.дно.

По допустимостта на решението, видно от материА.те по делото, преди първото съдебно заседание, с молба рег. № 1304/27.01.2016 г. пълномощникът на ищците е заявил, че оттегля предявените от първите две от тях искове, на основание чл.232 от ГПК, и моли съдът да постанови определение, с което да прекрати производството по отношение на същите, като, с оглед на направения отказ от наследство и оттегляне на исковете от посочените ищци, да се счита, че третата ищца претендира допускане до делба на процесните недвижими имоти при квоти по 1/2 ид.ч. за нея и ответника. С оглед на направеното изявление, третата ищца е продължила да поддържа, че двамата с ответника са съсобственици на процесните имоти по наследство от баща им Н.А.О., твърдейки, че, поради отказ на двама от наследниците, а именно – Е.Н.Р. и М.Б., от наследството на общия наследодател, правото на собственост се разпределя между нея и С.Н.Х. при квоти по 1/2 ид.ч.. След депозиране на молбата, първоинстанционният съд е извършил служебна справка, въз основа на която е констатирал, че през 2005 г. в специалната книга при ШРС са вписани откази от наследството на Н.А.О. от страна на Е.Н.Р. и М.Б., с оглед на което, и оттеглянето на исковете им за делба, е прекратил производството по делото досежно двете. Оттеглянето на исковете за делба от Е.Н.Р. и М.Б. и обстоятелството, че отказите им от наследството на Н.А.О. са вписани преди подаване на исковата молба и не се оспорват като недействителни от някой от наследниците, налага извод, че, посочените лица не се легитимират като правоимащи по отношение на наследствената маса към датата на предявяване на иска и няма основание да участват като страни в делбеното производство, в качеството им на съделители и задължителни необходими другари на жалбоподателката и въззиваемия.

Същевремено, се установява, че с молба рег. № 14435/21.10.2015 г., депозирана във връзка с отстраняване нередности на първоначалната искова молба, ищците, включая жалбоподателката са навели твърдения, че ответникът е отчуждил един от наследствените имоти, а именно нива с площ от 30.007 дка, имот № 020030 по плана за земеразделяне на с. ..., област Шумен, в полза на трето лице, с оглед на което са предявили възражение по чл.76 от ЗН за недействителност на прехвърлителната сделка между ответника и третото лице. В доклада си по чл.140 от ГПК, съдът не се е произнесъл по допустимостта на възражението и не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест във връзка с него, нито, че не сочат доказателства за доказване извършването на прехвърлителна сделка с наследствен имот от един от сънаследниците в полза на трето лице. В мотивите към решението си обаче, съдът е приел, че от представени по дело скица и удостоверение за данъчна оценка се установява, че въпросната нива е отчуждена през 2005 г., с вероятен собственик държавата, която не е привлечена в производството като задължителен другар. Въз основа на горното и доколкото не се установява безспорно, че имотът е съсобственост на страните е приел, че не следва да бъде допуснат до делба и е отхвърлил иска относно него. От представения във въззивното производство н.а. № ..../2005 г. на нотриус К.М. рег. № ..., вписан в СВ под вх. рег. № 2921/25.04.2005 г., акт № .../2005 г. се доказва, че на 25.04.2005 г. С.Н.А. е продал процесната нива от 30.007 дка, имот № 020030 по плана за земеразделяне на с. ..., област Шумен, на „ Екофрут „ ООД, Булстат ... със седА.ще и адрес на управление: с. Каравелово, област Шумен, ул. ... № 3, представлявано от И.С.Ф.. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявено в срок, от и срещу надлежна страна и допустимо в делбеното производство възражение по чл.76 от ЗН, което е преюдициално по отношение установяване делбената маса, лицата, легитимирани като съделители и квотите им в съсобствеността. Предвид това и, че визираният пропуск не би могъл да бъде отстранен по реда на чл.250 от ГПК, нито в рамките на настоящото производство, тъй като в първоинстанционното не е бил коснституиран и не е участвал приобретателят по отчуждителната сделка, осъществена от единия от сънаследниците, в качеството му на задължителен необходим другар на прехвърлителя, както и с оглед на факта, че за правилното разрешаване на правния спор въззивният съд дължи произнасяне по възражението по чл.76 от ЗН, но то е невъзможно без участието на приобретателя по атакуваната правна сделка, чието конституиране за първи път във въззивното производство е недопустимо, настоящата инстанция приема, че в частта, в която е отхвърлен искът за делба на нива от 30.002 дка, от които 0.535 дка – VІІІ категория и 29.467 дка – ІV категория, местност ..., имот № 020030 по плана за земерадделяне на с. ..., област Шумен, при граници - №№ 020029, 000030, 020031 и 000114, първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне на ШРС за ново разглеждане в тази му част, с участието на посоченото по-горе дружество – приобретател на имота по силата на разпоредителна следка, сключена между него и въззиваемия С.Н.Х..

В останалата част, решението не страда от пороци, водещи до неговата недопустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по същество по исковете за делба на другите два имота, а именно – дворно място от 1 700 кв.м., в с. ..., област Шумен, за което по сега действащия план на селото са отредени п. ХІІ-111 в кв. 116, с урегулирана площ от 1 340 кв.м., вкл. собствено място от 700 кв.м. и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІ-111, ХV-75, ХІІІ-110, и п. ХІ-111 в кв. 16, с урегулирана площ от 1 500 кв.м., от които 1 000 кв.м. собствено място и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІІ-111, ІХ-107 и VІІ-общински, и нива от 13.000 дка, ІV категория, местност Къшла, имот № 017024 по плана за земеразделяне на с. ..., област Шумен, при граници - №№ 002006, 017023, 017025, 017021.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че соченият за общ наследодател на страните Н.А.О., ЕГН **********,*** е починал на 18.10.1993 г. и оставил за наследници С.Н.А., ЕГН ********** – син, М.Б., ЕГН ********** – дъщеря, Е.Н.Р., ЕГН ********** – дъщеря и Д.Н.Х., ЕГН ********** – дъщеря. От приложените на л. 51 и 52 от първоинстанционното дело служебна справка и извлечение от книгата по чл.49, ал.1 от ЗН, се доказва, че на 21.04.2005 г. в специалната книга при ШРС са вписани откази от наследството на Н.А.О. от страна на дъщерите му М.Б. и Е.Н.Р., което налага извод, че те не са правоимащи по отношение на наследствената маса, останала след неговата смърт. Между страните не се спори, че с решение № 2Б/23.01.1995 г. на ПК – с. Венец на наследниците на Н.А.О. е възстановено правото на собственост върху нива от 13.000 дка, ІV категория, местност Къшла, имот № 017024 по плана за земеразделяне на с. ..., област Шумен, при граници - №№ 002006, 017023, 017025, 017021 и нива от 30.002 дка, от които 0.535 дка – VІІІ категория и 29.467 дка – ІV категория, местност ..., имот № 020030 по плана за земеразделяне на с. ..., област Шумен, при граници – №№ 020029, 000030, 020031 и 000114, както и, че приживе наследодателят е бил собственик на недвижим имот – дворно място от 1 700 кв.м., в с. ..., област Шумен, за което по сега действащия план на селото са отредени п. ХІІ-111 в кв. 116, с урегулирана площ от 1 340 кв.м., вкл. собствено място от 700 кв.м. и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІ-111, ХV-75, ХІІІ-110, и п. ХІ-111 в кв. 16, с урегулирана площ от 1 500 кв.м., от които 1 000 кв.м. собствено място и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІІ-111, ІХ-107 и VІІ-общински. С к.н.а. № ..../1997 г. по описа на ШРС, въззиваемият С.Н.А. е бил пизнат за собственик по давност на третия от описаните имоти. С решение № 1310/03.01.2003 г. по гр.д. № 1651/2001 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 18.03.2003 г. и вписано в СВ на 05.08.2015 г., по отношение на същия е установено, че жалбоподателката Д.Н.Х. е собственик на 1/4 ид.ч. от въпросния имот, като издаденият в негова полза к.н.а. № 173/1997 г. е отменен частично за 1/4 ид.ч. от имота, на основание чл.431, ал.2 от ГПК. Силата на пресъдено нещо на решението на ШРС по отношение разпределението на собствеността върху процесния имот между страните към датата на постановяването му следва да бъде зачетена и е задължителна за тях и съда в настоящото производство.

Въз основа на изнесените факти, съдът приема за установено между страните, че след смъртта си общият наследодател е оставил в наследство дворното място с площ от 1 700 кв.м., а с влизане в сила на решението на ПК – с. Венец, в наследствената маса, като новооткрито наследство по смисъла на чл.1, вр. чл.91а от ЗН са включени и двете ниви, представляващи имоти №№ 0170244 и 020030 по плана за земеразделяне на с. .... С вА.дни откази по чл.51 от ЗН, които са породили правно действие, считано от вписването им – 21.04.2005 г., двама от четиримата наследници по закон на наследодателя са се отказА. от наследството, включващо въпросните три имота, като по отношение на земеделските правилото на чл.91а от ЗН е неприложимо, тъй като отказите са извършени след възстановяване на земите по административен ред. Поради направените откази и на основание чл.53 от ГПК, дяловете на отказА.те се наследници се разпределят под формата уголемяване дяловете на приелите наследството. Предвид това, че всички наследници на наследодателя са негови деца и императивната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗН, следва, че по правило преди отказите от наследство на двама от тях, всеки от наследниците е бил носител на по 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху включените в наследствената маса недвижимости, а, след извършването им дяловете на неотказА.те се от наследството наследници следва да се увеличат с по 1/4 ид.ч. и всеки от тях да придобие в собственост по 1/2 ид.ч. от него. Въззиваемият обаче твърди, че е придобил дяловете на отказА.те се наследници по давност, поради което липсва основание за увеличение дела на жалбоподателка на основание чл.53 от ЗН.

Съгласно задължителната практика на ВКС, при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябда да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останА.те съсобственици намеранието да владее техните идеални части за себе си. Сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останА.те съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останА.те съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота, освен ако владението му е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. За да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание да отрича владението на владелеца. На следващо място, държателят трябда да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си, т.е., към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира промяна в основанието трябва да са стигнА. до знанието на владелеца. Когато имотът е съсобствен, не е достатъчно един от съсобствениците да ползва имота според неговото предназначение, да го поддържа, да го отдава под наем или аренда, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик ид.ч. от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31 от ЗС не изразява намаренеие за своене. Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот и да са достигнали до знанието на другия съсобственик, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не установено и поддаржано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическо отношение към вещта, ако съсобственикът не може да узнае за това. По отношение на сънаследниците прзумпцията по чл.69 от ЗС не се прилага.

Също според задължителната практика на ВКС, приложеният по делото констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, не се ползва с материална доказателствена сила по отношение принадлежността на правото на собственост върху имота, представляващ дворно място с площ от 1 700 кв.м., с оглед на което удостовереното в него право в полза на въззиваемия може да бъде оспорено по общия ред, а тежестта да докаже съществуването му, така както е установено от нотариуса е на този на когото е издаден акта, предвид безспорния между страните факт, че до смъртта му процесният имот е бил собствен на общия наследодател. С оглед на последното и, че наследодателят е починал през 1993 г. следва извод, че към датата на изготвяне на констативния нотариален акт през 1997 г. въззиваемият не е могъл да придобие правото на собственост върху него по давност, поради липса на изискуемия срок. Що се отнася до възможността за придобиване от ответника по иска на дяловете на отказалите се от наследството двама наследници, между страните не се спори, че след смъртта на общия наследодател въззиваемият единствен е упражнявал фактическа власт върху наследствения имот. Същевременно, разпитаните по делото свидетели Б.С.. и Х.М., заявяват, в качеството им на преки и незаинтересовани очевидци, че след смъртта на баща си С.Н.А. е стопанисвал дворното място в продължение на повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, като го е обработвал, отглеждал е в него селскостопански култури и е извършвал действия по поддържане на целостта му / поставяне на нова ограда, на мястото на повредената /. През този период трите му сестри са живеели в Република Турция и не са посещавали имота, нито са извършвали действия, с които да оспорват или препятстват упражняваната от него фактическа власт. По делото е приложено, изходящо от отказалите се от наследството наследници, пълномощно, с нотариална заверка от 23.07.1997 г. на нотариус в гр. Инстанбул, Република Турция, с което Е.Н.Р. и М.Б. упълномощават въззиваемия да ги представлява във връзка с оставените в наследство от родителите им „ земи „, като са заявили, че се отказват от наследството на наследодателите си и го оправомощават да подаде от тяхно име молба за вписване на отказа им пред съответния български съд, както и, ако поиска да регистрира наследствените им земи на свое име, да се снабди с нотарилни актове на свое име и да ги стопанисва. Съдържанието на визираното пълномощно дава основание да се тълкува в смисъл, че се отнася, както до дворното място, така и до нивите, възстановени на наследниците на Н.А.О. по реда а ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че след посочената дата до завеждане на исковата молба Е.Р. и М.Б. са имали знанието, че брат им владее собствените им идеални части от наследствените имоти като свои, с намерението да придобие собственост върху тях и не са оспорвали владението му се потвърждава по категоричен начин от предприетите от тях действия за вписване на отказите им от наследството на баща им на 21.04.2005 г.. През 2001 г. жалбоподателката е оспорила владението на въззиваемия по отношение на дворното място, но само за припадащата й се 1/4 ид.ч. от наследството, правото на собственост върху която й е било признато с влязло в сила на 18.03.2003 г. решение. Въззиваемият не твърди и не претендира придобиване по давност собствената на жалбоподателката 1/4 ид.ч. от дворното място след посочената дата, нито се позовава на изтекла в негова полза такава по отношение на наследствения й дял от двете ниви. Това, което заявява е, че е придобил по давност дяловете от наследството на другите двама наследници. Изложеното по-горе налага извод, че от датата на изготвяне на пълномощното от Е.Р. и М.Б. през 1997 г. до вписване на отказите от наследство през 2005 г. в полза на ответника не е могъл да изтече изискуемият се 10 годишен давностен срок по чл.79 от ЗС по отношение на дворното място от 1 700 кв.м.. От датата на вписване на отказите от наследство на двете до завеждане на исковата молба обаче осъществяваното от въззиваемия държане върху имота по отношение на дяловете им от наследството изпълва фактическия състав на явно, непрекъснато и несмущавано от тяхна страна владение, с намерение за своене. Що се отнася до това дали упражняваните от ответника през визирания период от време собственически парвомощия върху имота са били известни на ищцата и дали от нейна страна е имало противопоставяне на намерението му за своене дяловете на останалите наследници, от изявленията на страните и показанията на разпитаните свидетели се изяснява, че Д.Х. е посещавала с. ... ежегодно, а преди няколко години си е закупила и имот там, с оглед на което е могла да придобие непосредствени впечатления, че брат й владее наследствения имот. Видно от събраните писмени доказателства, тя е имала и знанието, че въззиваемият предявява собственически претенции спрямо дворното място, тъй като още през 2001 г. й е станало известно, че същият се е снабдил с констативен нотариален акт за него. Въпреки това, по делото не са събрани доказателства, че до завеждане на исковата молба жалбоподателката е оспорвала или пречила на владението на въззиваемия по отношение дяловете на другите двама наследници считано от датата на вписване на отказите им от наследство. Въз основа на горното, съдът приема за доказано, че за времето от 21.04.2005 г. до подаване на исковата молба 23.09.2015 г. в полза на въззвиваемия е изтекла десетгодишна придобивна давност по отношение дяловете от наследството на отказалите се наследници, поради което той ги е придобил по давност. Поради това, заключава, че недвижимият имот дворно място от 1 700 кв.м., в с. ..., област Шумен, за което по сега действащия план на селото са отредени п. ХІІ-111 в кв. 116, с урегулирана площ от 1 340 кв.м., вкл. собствено място от 700 кв.м. и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІ-111, ХV-75, ХІІІ-110, и п. ХІ-111 в кв. 16, с урегулирана площ от 1 500 кв.м., от които 1 000 кв.м. собствено място и с неуредени сметки по регулация, при граници – улица, ХІІ-111, ІХ-107 и VІІ-общински е съсобствен и следва да бъде допуснат до делба между страните при квоти 1/4 ид.ч. за жалобподателката и 3/4 ид.ч. за въззиваемия.

Досежно недвижимия имот нива от 13.000 дка, ІV категория, местност Къшла, имот № 017024 по плана за земеразделяне на с. ..., област Шумен, при граници – №№ 002006, 017023, 017025, 017021, въззиваемият не е ангажирал каквито и да е било доказателства, че е владял процесния имот еднолично, респ., че е демонстрирал намерение да свои дяловете на отказалите се от наследството наследници върху него пред трети лица, по явен и недвусмислен начин и, че то е станало достояние на жалбоподателката, поради което съдът приема за недоказано, че същият е придобил по давност дяловете на другите си две сестри, с оглед на което е приложимо правилото на чл.53 от ЗН и дяловете на отказалите се наследници следва да се разпределят по равно между страните, като имотът бъде допуснат до делба помежду им при квоти по 1/2 ид.ч..

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, приема, че в частта, в която е допусната делба между страните на дворно място от 1 700 кв.м. при дялове 1/4 ид.ч. за жалбоподателката и 3/4 ид.ч. за въззиваемия първоинстанционното решение следва да се потвърди. В частта, в която между страните е

допусната делба на нива с площ от 13.000 дка, при квоти 1/4 ид.ч. за жалбоподателката и 3/4 ид.ч. за въззиваемия решението следва да се отмени в частта относно дяловете на съделителите, като делабата се допусне между същите при квоти по 1/2 ид.ч.. В частта, в която е отхвърлен искът за делба на нива от 30.002 дка решението следва да се обезсили като недопустимо, като делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно дадените указания.

С оглед изхода от правния спор, извършените във въззивното производство разноски, следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/03.02.2016 г. по гр.д. № 2414/2015 г. по описа на ШРС в частта, в която е допусната съдебна делба между Д.Н.Х., ЕГН ********** *** и С.Н.А., ЕГН ********** ***, като законни наследници на Н.А.О., ЕГН **********, починал на 18.10.1993 г., на недвижим имот дворно място от 1 700 кв.м. в с. ..., Шуменска област, за което по сега действащият план на селото са отредени: парцел ХII-111, в кв.16 с урегулирана площ от 1 340 кв.м. вкл. собствено место от 700 кв.м. и с неуредени сметки по регулация при граници: улица, ХI-111, XV-75, XIII-110, и парцел XI-111, в кв. 16 с урегулирана площ от 1 500 кв.м. от които 1 000 кв.м. собствено место и с неуредени сметки по регулация при граници: улица, ХII-111, IX-107 и VII-общински, при квоти 1/4 ид.ч. за Д.Н.Х.. и 3/4 ид.ч. за С.Н.А..

ОТМЕНЯ решение № 87/03.02.2016 г. по гр.д. № 2414/2015 г. по описа на ШРС в частта, в която е допусната съдебна делба между Д.Н.Х., ЕГН ********** и С.Н.А., ЕГН **********, като законни наследници на Н.А.О., ЕГН **********, починал на 18.10.1993 г., на недвижим имот нива от 13.000 дка, четвърта категория, местност Къшла, имот № 017024 по плана за земеразделяне на с. ..., Шумеска област, при граници: имоти № 002006, 017023, 017025 и 017021, при квоти 1/4 ид.ч. Д.Н.Х. и 3/4 ид.ч. за С.Н.А., само по отношение дяловете на съделителите, като, вместо него постановява:

ДОПУСКА ДЕЛБА между Д.Н.Х., ЕГН ********** и С.Н.А., ЕГН **********, като законни наследници на Н.А.О., ЕГН **********, починал на 18.10.1993 г., на недвижим имот нива от 13.000 дка, четвърта категория, местност Къшла, имот № 017024 по плана за земеразделяне на с. ..., Шуменска област, при граници: имоти № 002006, 017023, 017025 и 017021, при квоти 1/2 ид.ч. за Д.Н.Х. и 1/2 ид.ч. за С.Н.А..

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 87/03.02.2016 г. по гр.д. № 2414/2015 г. по описа на ШРС в частта, в която е отхвърлен предявения иск за съдебна делба между Д.Н.Х., ЕГН ********** и С.Н.А., ЕГН ********** по отношение на нива от 30.002 дка, 0.535 дка - осма категория, 29.467 дка - четвърта категория, местност ..., имот № 020030 по плана за земеразделяне на село ..., Шуменска област, при граници: имоти №№ 020029, 000030, 020031 и 000114, и ВРЪЩА делото на пъвоинстанционния съд за ново разглеждане в тази му част, съобразно дадените указания.

ВЪЗЛАГА направените във въззивното производство разноски в тежест на страните така, както са били извършени от всяка от тях.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.