Р Е Ш Е Н И Е № 132

гр. Шумен, 06.07.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря А. А., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 201 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Т.А.И., чрез пълномощника адв. С. Т. от ШАК, срещу решение № 360/24.11.2015 г. по гр.д. № 56/2015 г. по описа на НПРС, с което са отхвърлени предявените от него иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижими имоти – нива с площ от 20.358 дка, съставляваща имот № 081001, нива с площ от 0.371 дка, съставляваща имот № 018154 и нива с площ от 0.200 дка, съставляваща имот № 019200, всички по плана за земеразделяне на гр. К., обл. Ш.; искане по чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на к.н.а. № 44, т. .., рег. № ..., дело № .../2011 г. на нотариус рег. № ... до размера на 1/2 ид.ч. от описаните имоти и иск по чл.34 от ЗС – за допускане делба на същите имоти, при квоти – 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за ответниците.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло исковите му претенции и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите С.Н.Х. и С.К.Х., действащи чрез пълномощника адв. А. Ш. от ШАК, депозират отговор на въззивната жалба, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Гр.д. № 56/2015 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемите, като с оглед уточненията направени в допълнение към нея от 24.02.2015 г., следва да се приеме, че същата има за предмет обективно и субективно съединени искове за признаване за установено, че нива с площ от 20.358 дка, съставляваща имот № 081001, нива с площ от 0.371 дка, съставляваща имот № 018154 и нива с площ от 0.200 дка, съставляваща имот № 019200, всички по плана за земеразделяне на гр. К., обл. Ш. са съсобствени между страните при квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца, 1/4 ид.ч. – придобита от ответницата по наследство от баща й Н. Е. А. и 1/4 ид.ч. – придобити от двамата ответници по давност, в режим на СИО, и за допускане съдебна делба на същите имоти между страните, при посочените по-горе дялове, както и искане по чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на к.н.а. № 44, т. .., рег. № ..., дело № .../2011 г. на нотариус рег. № ... до размера на 1/2 ид.ч. от процесните имоти.

Ищецът е обосновал претенциите си с факта, че е придобил собственост върху 1/2 ид.ч. от земеделските имоти по дарение от А.Е.Н. / Х.С. /, която се легитимира като техен собственик по наследство от баща си Е. А. Б., а ответниците, които са съпрузи, без правно основание са се снабдили с констативен нотариален акт и претендират право на собственост върху целите имоти, въпреки, че по силата на наследяване от баща си Н. Е. А., син на Е. А. Б., ответницита С.Н.Х. се легитимира като собственик по наследство само на 1/4 ид.ч. от тях, а

ответникът С.К.Х. не разполага в своя полза с правно основание, годно да го направи собственик на целите имоти.

Ответниците са оспорили предявените искове, като са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода 01.10.2000 г. – 01.10.2010 г..

С протоколно определение от 03.09.2015 г., в полза на ответниците е отктрито производство по оспорване истинността на представен от ищците документ – справка от ДФ „ Земеделие „, изх. № ...-1100/684 от 24.08.2015 г..

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.124, ал.1 от ГПК, чл.34 от ЗС, вр. чл.341 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, като с решението си е отхвърлил положителния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК като недопустим, отхвърлил е иска за допускане до съдебна делба и искането по чл.537, ал.2 от ГПК, признал е за недоказано оспорването истинността на справка от ДФ

„ Земеделие „, изх. № ...-1100/684 от 24.08.2015 г. и е осъдил ищеца да заплати на ответниците деловодни разноски, в размер на 900.00 лева. Решението се обжалва от ищеца в частта, в която са отхвърлени предявените от него искови претенции и в частта, в която са присъдени деловодни разноски в полза на ответниците .

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, възззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: С н.а за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 62, том ..., дело № .../1997 г. по описа на НПРС и н.а. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 65, том ..., дело № .../1997 г. по описа на НПРС, Н. Е. А. и Х. Е.а А.а са признати за собственици по наследство от Е. А. Б., от гр. К., на следните недвижими имоти, находящи се в землището на мах. К., общ. К., правото на собственост върху които им е възстановено с влязло в сила решение на ПК – К. № 3/06.09.1994 г.: 1/ НИВА с площ от 0.371 дка, ІІІ категория, местност „К.”, представляваща имот № 018154 по плана за земеразделяне землището на гр. К., при граници: № 018153, № 018152, № 018155 и № 018231, 2/ НИВА с площ от 0.200 дка, ... категория, местност „П.”, представляваща имот № 019200 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл. Ш., при граници: № 080153, № 019201, № 080126 и № 019199 и 3/ НИВА с площ 20.358 дка, ІІІ категория, местност „М.Г.”, представляваща имот № 081001 / стар № 001001 / по плана за земеразделяне землището на гр. К., при граници: № 080003, № 080004 и № 081002. От приложеното удостоверение за наследници се доказва и не се спори между страните, че соченият за наследодател Е. А. Б., б.ж. на гр. К., роден на *** г. е починал на 18.02.1994 г. и е оставил за наследници по закон Н. Е. А. – син, починал на 20.10.2004 г. и А.Е.Н. / Х. Е.а А.а или Х.С. / – дъщеря. След смъртта си Н. Е. А. е оставил за законни наследници децата си Н.Н.Е. и С.Н.Х.. С н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 44/....2011 г., том .., рег. № ..., дело № .../2011 г. по описа на нотариус рег.№ ..., С.Н.Х. е призната за едноличен собственик на гореописаните имоти. Актът е издаден през време на брака на посоченото лице със С.К.Х., датиращ от 24.08.1980 г.. С н.а. № 4/....2012 г., том .., рег. № ..., н.д. № .../2012 г. на нотариус рег. № ... на НК, А.Е.Н., действуваща чрез пълномощника си Т.А.И. е дарила на същия, собствената си 1/2 ид.ч. от процесните имоти. Действителността на отчуждителната сделка не се оспорва от страните. Въззиваемите се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 01.10.2000 г. до 01.10.2010 г..

Въз основа изнесените по-горе факти, съдът констатира, че всяка от страните противопоставя на насрещната различен титул за собственост, като жалбоподателят се легитимира като собстевник на 1/2 ид.ч. от процесните земеделски земи по силата на дарение от А.Е.Н., а въззиваемите – на основание контативен нотиален акт за собственост по давностно владение. Между страните не се спори, че спорните имоти са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Е. А. Б., в лицето на Н. Е. А. – син и А.Е.Н. / Х. Е.а А.а или Х.С. / – дъщеря. Спорът е дали към момента на дарственото разпореждане наследникът А.Е.Н. е била носител на правото на собственост върху придобитата по наследство 1/2 ид.ч. от земите или то е било придобито по давност от въззиваемите. В тази връзка, с оглед изявленията на страните и становището, застъпено трайно в правната теория и съдебната практика, включая задължителна такава – решение № 159/01.07.2014 г. по гр.д. № 1435/2014 г., І г.о., следва да се отбележи, че, доколкото въззиваемата е придобила 1/4 ид.ч. от процесните имоти по наследство от баща си Н. Е. А., по отношение на нея тя не би могла да претендира собственост и на друго основание, а именно – придобивна давност. Двамата въззиваеми обаче биха могли да се позовават на изтекла в тяхна полза давност за останалите 3/4 ид.ч. и на придобиването им в режим на СИО, доколкото са упражнявали съвместно фактическа власт с намерение за своене, каквото становище е застъпено и от жалбоподателя в исковата му молба – решение № 336/05.07.2010 г. по гр.д. № 699/2009 г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за съда. Съобразно постановките залегнали в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ВКС, удостовереното в констативния нотариален акт, иззаден в полза на въззиваемата, право на собственост подлежи на пълно и главно доказване, с оглед оспорването му от жалбоподателя и, тъй като актът не се ползва с материална доказателствена сила относно него.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.З.А., А.С.И., И.С.Н., А.А.А. /майка на жалбоподателя/, Х.С.Х., Х.Х.М., З.И. А. и Д.М.Ч. се изяснява, че, съгласно постигната уговорка между него и наследниците на Е. А. Б. - Н. Е. А. и Х.С., която от 1989 г. живее в РТ, бащата на жалбоподателя А.И. А. е обработвал нивата от 20.358 дка през периода 2004 г. - 2007 г., за което е заплащал рента на Х.С. и въззиваемата. След като през 2007 г. двете поискали рентата да се увеличи от 5.00 лева на 10.00 лева на декар, през 2008 г. семейството на А. А. се отказало от по-нататъшна обработка и ползване на земите. Другата нива, която била засята с люцерна се обработвала от въззиваемата, дъщеря й и свекъра й, а третата, която била пасище, не се работела от никого. От 2008 г. до 2012 г. голямата нива била обработвана от св. Е.А., по силата на постигната между него и въззиваемите устна уговорка за замяна на земеделска земя. През 2012 г. жалобподателят поискал и започнал да обработва 10 дка от нея. Свидетелят твърди, че след като Т. го уведомил, че взема дела си, той лично известил въззиваемата за този факт. От 2012 г. до 2015 г. нивите са били очертавани от въззиваемия и той получавал субсидии за тях, макар и да са били обработвани от св. А.. Свидетелят Х.М. твърди, че сестрата на Н. –А. /с турско име Х./ му подарила през 1998 г. своя наследствен дял, което станало с „хабер по телефона”. В разговор със свидетеля, Н. му споделил още, че през същата година подарил целите ниви на дъщеря си С., понеже тя го гледала в дома си в с. П.. От 2000 г. до 2011 г. нивите се владеели, обработвали и засявали със селскостопански култури от С. и С.. В момента обаче те не ги стопанисвали, тъй като извършили замяна със земя, находяща се в землището на с. К., която лично обработвали. Свидетелят З. А. заявява, че между Х.С. и брат й Н. имало уговорка да оставят нивите на дъщеря му С.. Въпросната уговорка станала през 2000 г., когато Е. си дошъл от Т. и разговорът протекъл между Е., С. и Н.. От 2000 г. процесните ниви се обработвали от С. и нейния съпруг. Св. Х.С. /А.Е.Н./, твърди, че през 1998 г., докато била в Б., брат й Н. й казал, че нивите са поделени. Казал й, че ги е взел от ТКЗС, защото са раздадени на всеки и й показал нотариалните актове за тях, в които двамата били посочени като наследници. При разговора им изобщо не е ставало дума тя да надарява брат си или племенницата си с дела й от имотите. След установяването й в РТ, свидетелката предоставила за ползване частта си от нивите на бащата на жалбоподателя, който ги обратовал до 2007 г.. През този период А. А. й плащал рента. Когато роднините на съпруга й започнали да поделят притежаваните от тях ниви, С. решила да прехвърли своя дял от 10 дка на Т.И., който по-късно й съобщил, че С.Х. се е снабдила с документ за собственост и е прехвърлила имотите на свое име. Видно от анкетна карта с анкетен формуляр от 09.03.2007 г., А.И. А. е заявил като земеделски производител и очертал, като използвана от него земеделска земя, общо 7 имота, сред които и процесната нива от 20.385 дка. От представените извлечения от сметки на въззиваемите в БА. „ДСК” се установява, че същите са получавали парични преводи от Държавен фонд „Земеделие”, както следва: въззиваемата - през периода от 2008 г. до 2010 г., а въззиваемият - през периода 2011 г. – 2015 г., като от документите не става ясно за кои земи са били отпуснати средствата. По делото е приложена и справка от ДФ ”Земеделие”, изх. № ...-1100/684 от 24.08.2015 г., в която е посочено, че за кампания 2007 г. имот с кадастрални номера № 36079-081-001, в местността „М.Г.”, попадащ във фермерски блок 36079-477-1 е бил очертан и деклариран за подпомагане от А.И. А., и още две лица, чужди на правния спор. По отношение на кадастрални имоти 36079-018-154 и 36079-019-200, липсва информация, от което следва, че същите не са заявявани за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания за посочения период и за тях няма предоставени данни от МЗХ и АК. Визираната справка е оспорена от ответниците по иска по реда на чл.193 от ГПК, досежно верността на удостовереното в нея. Във връзка с оспорването, ищецът е представил удостоверение, изх. № 3115/22.10.2015 г. на Областна дирекция „Земеделие” - Ш., в което се сочи, че А.И. А. е регистриран като земеделски стопанин на 09.03.2007 г. за землище гр. К., кв. К., с имоти № 029014, № 033006, № 016014, № 026022, № 030008, № 031004 и № 001001 и пререгистриран на 13.03.2008 г. и 12.03.2009 г.. От своя страна, ответниците са представили служебни бележки, издадени от ОСЗ - К., подписани от началника А.П., в които се сочи, че имот с номер 081001 по КВС на землище гр. К., местност „М.Г.” не съществува в анкетния формуляр на А.И. А., и в регистър имоти на собственици в ОСЗ няма регистриран акт за собственост на името на това лице. А.П. е разпитан като свидетел по делото, като в показанията си заявява, че изложената в служебната бележка информация е била получена след направена от него справка по телефон с лицето А.Е., отговаряща за електронна база данни при ОД „Земеделие” – Ш., конкретно за имот с № 081001, без имотът да е проверяван и по предишния му номер. Свидетелят сочи също, че в базата данни не е била отбелязана регистрация за какъвто и да е имот с площ от 20 дка. Представени са и писма от ДФ ”Земеделие”, изпратени до въззиваемите, в които се сочи, че кадастрален имот 36079-081-001 е заявяван от тях за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампаниите 2008, 2009, 2010, 2011, 2013 и 2014 г.

С първоинстанционното решение, което не е обжалвано в тази част, оспорването верността на справка от ДФ ”Земеделие”, изх. № ...-1100/684 от 24.08.2015 г. е прието за недоказано, като произтичащата от решението СПН следва да бъде зачетена и по това дело. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема за доказано, че през 2007 г. посоченият в документа имот е бил обработван от бащата на жалбоподателя А. А. И.. В обратния смисъл е единствено представената служебна бележка от ОСЗ - К., но, с оглед на удостовереното от свидетеля А. П., че отразените в нея даднни не са получени въз основа на извършена лично от него справка, и се отнасят за имота след промяна на неговата номерация, но не и преди това, съдът счита, че документът не следва да се кредитира като доказателствено средство, годно да опровергае останалите доказателства по делото.

Видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение, след проведено подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и произнасяне по същество относно правно релевантните факти, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че исковете са недопустими, тъй като ищецът е следвало да заяви претенция за установяване право на собственост по отношение на целите имоти, а не само за 1/2 ид.ч. от тях и с участието на всички задължителни другари, каквито са и ответниците. Въз основа на горното е отхвърлил исковете, като само по отношение на първия е посочил, че е поради недопустимост, а досежно иска за делба и искането по чл.537, ал.2 от ГПК не е прецезирал причина за отхвърлянето им. Изводите на съда за недопустимост на исковите претенции противоречат на закона и не могат да бъдат споделени. Обективните и субективни предели на правния спор, съответно легитимираните като страни по него лица се определят съобразно изложеното в исковата молба, като въпросът дали ищецът притежава претендираното от него право срещу лицата, срещу които е насочил исковата си претенция и в какъв обем е по същество и обуславя основателност или неоснователност на иска, но не и неговата допустимост. На следващо място, ако съдът прецени, че искът е недопустим е длъжен да го остави без разглеждане, а не да се произнесе по същество и да го отхвърли, с оглед на което, отхвърляйки исковете като недопустими, първоинстанционният съд очевидно е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В случая, ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесните имоти и моли съдът да признае за установено, че те са съсобствени между страните при съответните квоти, като извежда правния си интерес от факта, че разполага с нотариален акт, с който е придобил по дарение половината от имотите, а ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност върху целите. С оглед уважаване на предявения положителен установителен иск, моли за отмяна на нотариалния титул на ответниците за собствената му 1/2 ид.ч. от имотите, както и за допускането им до делба при квоти 1/2 ид.ч. за него, 1/4 ид.ч. за въззиваемата – придобита по наследство от баща й и 1/4 ид.ч. за въззиваемите, придобита по давност, в режим на СИО. Изложеното в исковата молба очертава извод, че исковете са предявени при наличие на правен интерес, от и срещу надлежни страни и допустими, което е основание за произнасяне досежно тяхната основателност по същество от настоящата инстанция.

І. По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че процесните имоти са възстановени на праводателката на жалбоподателя и на бащата на въззиваемата, в качеството им на наследници на тяхния баща, което налага извод, че, на основание чл.5, ал.1 от ЗН, всеки от двамата е придобил право на собстевност върху по 1/2 ид.ч. от тях, по силата на наследяване. След смъртта на бащата на въззиваемата, неговият дял е бил придобит по наследство при равни квоти от нея и брат й или по 1/4 ид.ч. за всеки от двамата. През 2011 г. въззиваемата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност върху целите имоти, като между страните не се спори, че давностното владение е било упражнявано от нея и съпруга й през време на брака им, както и, че двамата са придобили на посоченото оригинерно основание дела на брат й, в размер на 1/4 ид.ч., което се удостоверява и от издадения в нейна полза констативен нотариален акт, чиято доказателствена сила не се оспорва в тази част. Спорът между страните е дали въззиваемите са придобили по давност наследствената на праводателката на жалбоподателя 1/2 ид.ч. от имотите, преди тя да му я дари.

Съгласно задължителната практика на ВКС, при съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябда да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намеранието да владее техните идеални части за себе си. Сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота, освен ако владението му е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба. За да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание да отрича владението на владелеца. На следващо място, държателят трябва да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си, т.е., към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира промяна в основанието трябва да са стигнали до знанието на владелеца. Когато имотът е съсобствен, не е достатъчно един от съсобствениците да ползва имота според неговото предназначение, да го поддържа, да го отдава под наем или аренда, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик ид.ч. от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31 от ЗС не изразява намаренеие за своене. Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот и да са достигнали до знанието на другия съсобственик, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и поддаржано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическо отношение към вещта, ако съсобственикът не може да узнае за това. По отношение на сънаследниците прзумпцията по чл.69 от ЗС не се прилага. В конкретната хипотеза, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че между Х.С. и брат й Н. А. е била постигната договорка за неформална делба на имотите, нито, че между двамата е имало споразумение те да се ползват единствено от А., респ. от дъщеря му С.Х.. За наличие на подобни договорки свидетелстват разпитаните по делото свидетели Х.М. и З. А., но показанията на първия от тях не се основават на непосредствени възприятия, а тези на втория не биха могли да се кредитират като достоверни, предвид факта, че същият твърди, че споразумението, за което свидетелства е било постигнато при разговор между Е., Н. и С., състоял се през 2000 г., при положение, че наследодателят Е. А. Б. е починал през 1994 г.. Но дори и датата да е сгрешена, казаното от свидетеля навежда на извод за извършена от общия праводател приживна делба, каквато не се твърди от страните и не би могла да касае процесните имоти, предвид факта, че собствеността върху тях е възстановена по реда на ЗСПЗЗ след смъртта на Е. А.. Предвид това и, че от останалите гласни и писмени доказателства се установи, че през периода 2000 – 2010 г. въззиваемите са стопанисвали и обработвали част от наследствените имоти, но не и, че са упражнявали явно, непрекъснато и необозпокоявано владение с намерение за своене и по отношение дела на съсобственика Х.С., което да е било демонстрирано по недвусмислен начин пред нея, съдът приема за недоказано, че те са придобили по давност, в режим на СИО, собствената й 1/2 ид.ч. от процесните земеделски земи. Въз основа на горното, заключава, че предявеният установителен иск за собственост е основателен и доказан и следва да се уважи, като по отношение на въззиваемите бъде признато за установено, че спорните имоти са съсобствени между тях и жалбоподателя, при квоти - 1/2 ид.ч. за жалбоподателя, 1/4 ид.ч. – за въззиваемата, придобита по наследство от баща й и 1/4 ид.ч. – за въззиваемите, в режим на СИО, придобити по давност.

ІІ. Съобразно уважаването на установителния иск за собственост и на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за отмяна на к.н.а № 44, т. .., рег. № ..., дело № .../2011 г. до размера на 1/2 ид.ч. от описаните в него имоти.

ІІІ. С оглед изхода от правния спор за собственост, липсата на спор между страните, че въззиваемите са придобили по давност собствената на Н.Н.Е. 1/4 ид.ч. от имотите, получена по наследство от баща му Н. Е. А. и наличието на констативен нотариален акт в тяхна полза за нея, искът за допускане до делба на процесните имоти също се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като нивите бъдат допуснати до делба между съсобствениците при квоти: 1/2 ид.ч. за жалбоподателя, 1/4 ид.ч. – за въззиваемата, придобита по наследство от баща й и 1/4 ид.ч. – за въззиваемите, в режим на СИО, придобити по давност.

Позовавайки се на изложените фактически и правни доводи, въззивният съд намира, че в частта, в която исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 34 от ЗС, както и искането по чл.537, ал.2 от ГПК са отхвърлени като недопустими, и в частта за разноските пръвоинстанционното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо бъде постановено друго, с което предявените искови претенции да бъдат уважени като основателни и ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 1 056.40 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 369/24.11.2015 г. по гр.д. № 56/2015 г. по описа на НПРС, в ЧАСТТА, в която e отхвърлен като недопустим предявения от Т.А.И. срещу С.Н.Х. и С.К.Х., иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че недвижими имоти: 1/ НИВА с площ 20.358 дка, ІІІ категория, находяща се в местността „М.Г.”, представляваща имот № 081001 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл. Ш., при граници: имот № 080003, имот № 080004 и имот № 081002, 2/ НИВА с площ от 0.371 дка, ІІІ категория, находяща се в местността „К.”, представляваща имот № 018154 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл. Ш., при граници: имот № 018153, имот № 018152, имот № 018155 и имот № 018231 и 3/ НИВА с площ от 0.200 дка, ... категория, находяща се в местността „П.”, представляваща имот № 019200 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл.Ш., при граници: имот № 080153, имот № 019201, имот № 080126 и имот № 019199, са съсобствени между страните при квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца, придобита по дарение, обективирано в н.а. № 4, том № .., рег. № ..., дело № .../....2012 г. на нотариус с рег.№ ... на НК, 1/4 ид.ч. за ответницата С.Н.Х., придобита по наследство от баща й Н. Е. А. и 1/4 ид.ч. за двамата ответници С.Н.Х. и С.К.Х., придобита по давност, в режим на СИО, в ЧАСТТА, с която e отхвърлено искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК – за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 44, том .., рег. № ..., дело № .../....2011 г. на нотариус с рег. № ..., до размера на 1/2 ид.ч.от описаните имоти, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от Т.А.И. срещу С.Н.Х. и С.К.Х., иск за допускане съдебна делба на описаните по-горе недвижими имоти, при квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. общо за двамата ответници, както и в ЧАСТТА в която ищецът е осъден да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на 900.00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.Х., ЕГН ********** и С.К. Х., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, че те двамата и Т.А.И., ЕГН **********,***, са съсобственици на недвижими имоти: 1/ НИВА с площ 20.358 дка, ІІІ категория, находяща се в местността „М.Г.”, представляваща имот № 081001 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл. Ш., при граници: имот № 080003, имот № 080004 и имот № 081002, 2/ НИВА с площ от 0.371 дка, ІІІ категория, находяща се в местността „К.”, представляваща имот № 018154 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл. Ш., при граници: имот № 018153, имот № 018152, имот № 018155 и имот № 018231 и 3/ НИВА с площ от 0.200 дка, ... категория, находяща се в местността „П.”, представляваща имот № 019200 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл.Ш., при граници: имот № 080153, имот № 019201, имот № 080126 и имот № 019199, при дялове: 1/2 ид.ч. за Т.А.И., придобита по дарение, обективирано в н.а. № 4, том № .., рег. № ..., дело № .../....2012 г. на нотариус с рег. № ... на НК, 1/4 ид.ч. за С.Н.Х., придобита по наследство от баща й Н. Е. А., ЕГН **********, починал на 20.10.2004 г., и 1/4 ид.ч. за С.Н.Х. и С.К.Х., придобита по давност, в режим на СИО, за което е съставен констативен нотариален акт № № 44, том .., рег. № ..., дело № .../....2011 г. на нотариус с рег. № ....

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт № № 44, том .., рег. № ..., дело № .../....2011 г. на нотариус с рег. № ..., до размера на 1/2 ид.ч. от описаните в него недвижими имоти.

ДОПУСКА до ДЕЛБА между Т.А.И., ЕГН **********,***, С.Н.Х., ЕГН ********** и С. К. Х., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, съсобствените им недвижими имоти: 1/ НИВА с площ 20.358 дка, ІІІ категория, находяща се в местността „М.Г.”, представляваща имот № 081001 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл. Ш., при граници: имот № 080003, имот № 080004 и имот № 081002, 2/ НИВА с площ от 0.371 дка, ІІІ категория, находяща се в местността „К.”, представляваща имот № 018154 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл. Ш., при граници: имот № 018153, имот № 018152, имот № 018155 и имот № 018231 и 3/ НИВА с площ от 0.200 дка, ... категория, находяща се в местността „П.”, представляваща имот № 019200 по плана за земеразделяне землището на гр. К., обл.Ш., при граници: имот № 080153, имот № 019201, имот № 080126 и имот № 019199, ПРИ КВОТИ: 1/2 ид.ч. за Т.А.И., придобита по дарение, обективирано в н.а. № 4, том № .., рег. № ..., дело № .../....2012 г. на нотариус с рег.№ ... на НК, 1/4 ид.ч. за С.Н.Х., придобита по наследство от баща й Н. Е. А., ЕГН **********, починал на 20.10.2004 г., и 1/4 ид.ч. за С.Н.Х. и С.К.Х., придобита по давност, в режим на СИО, за което е съставен констативен нотариален акт № № 44, том .., рег. № ..., дело № .../....2011 г. на нотариус с рег. № ....

ОСЪЖДА С.Н.Х., ЕГН ********** и С. К. Х., ЕГН **********, с посочените по-горе данни, да заплатят на Т.А.И., ЕГН **********, с посочените по-горе данни, деловодни разноски в размер на 1 056.40 лева.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.