Р Е Ш Е Н И Е № 205

гр. Шумен, 27.10.2016 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и девети саптември две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

2. Т. Димитрова

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 263 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Р.В.Р., чрез пълномощника адв. Д. Б. от ШАК, срещу решение № 297/13.04.2016 г. по гр.д. № 1975/2015 г. по описа на ШРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р.В.Р. срещу С.З.К. установителен иск за частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижимия имот, предмет на делбата, до размера на 1/2 ид.ч. от презюмираната й 1/4 ид.ч. след развода между двамата, както и в частта досежно допускане на имота до делба при квоти по 1/4 ид.ч. за всеки от тях и в частта за разноските.

Жалбоподателят намира решението за постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи иска за частична трансформация на лично имущество, така както е предявен, ведно със законните последици по отношение на направените съдебни разноски и адвокатски хонорар, и да допусне делба на процесния имот между тримата съделители, съобразно новоустановените квоти на съсобственост за двамата съделители – бивши съпрузи, а именно: 1/8 ид.ч. за С.З.К., 3/8 ид.ч. за Р.В.Р. и 4/8 ид.ч. за В.Р.В..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата С.З.К., действаща чрез пълномощника адв. А. Ш. от ШАК, депозира отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззиваемият В.Р.В. не изпраща отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1975/2015 г. на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата С.З.К. срещу Р.В.Р. и В.Р.В., имаща за предмет иск за допускане до делба съсобствен на страните недвижим имот в гр. Шумен, ул. „...“, № 31, вход 1, ет. 1, ап. 1, при квоти 2/4 ид.ч. за В.В. и по 1/4 ид.ч. за Р.Р. и С.К..

В срока за отговор ответникът Р.В.Р. е заявил, че делбата на посочения недвижим имот следва да се допусне при квоти - 1/8 ид. ч. за С.К., 3/8 ид. ч. за Р.Р. и 4/8 ид. ч. за В.В.. Във връзка с горното е предявил насрещен иск за частична трансформация на лично имущество по реда на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. / отм. /, твърдейки, че процесният имот е построен от ЖСК „Пролет – 2“, в която само той е имал права на член - кооператор. Правото на строеж в полза на ЖСК било учредено преди 30 години, и платено през 1983 г. – 1984 г. т. е. преди сключването на брака му със С.К.. На 11.10.1986 г. били одобрени архитектурните проекти, след което започнало строителството. До месец юни 1988 г., когато двамата сключили граждански брак, всички парични вноски в ЖСК, общо в размер на 5 504.20 лева били платени от лични доходи на Р.Р. и имали извънбрачен характер. Акт обр. 16 за сградата бил издаден на 20.05.1994 г., а нотариалният акт, с който собствеността върху апартамента е придобита в режим на СИО от С.К. и Р.Р., бил оформен на 14.07.1995 г. През периода от месец юни 1988 г. до 14.07.1995 г., по строителството на сградата, вътрешните работи и обзавеждане на апартамента, той заплатил сумата 11 276.29 лева, или общо инвестирал сумата 16 780.49 лева, платена само с лични негови средства от преди брака, от личен влог и жилищен заем, по който той бил едноличен длъжник.

Ищцата С.З.К. е оспорила насрещната искова претенция, за частична трансформация на лично имущество, като погасена по давност и неоснователна. Също така, на основание чл. 193, ал. 1 ГПК, е оспорила истинността на приложените към насрещната искова молба: „К. № 10189 от 25.09.1983 г. на ДСК Шумен“ за сумата 803 лева, платени за право на строеж - стр. 47 от делото, „Вносна бележка № 180/2 от 12.11.1985 г. на ДСК Шумен за сумата 1 016.20 лева“ - стр. 48 от делото и „Окончателно разпределение на жилищата в ЖСК „Пролет-2“ - стр. 42 и 43 от делото. В условията на алтернативност, се е позовала на изтекла придобивна давност, за придобиване правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от процесния имот, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, като в хода на делото е оттеглила това си възражение.

Ответникът В.Р.В. не е депозирал отоговор по предявения иск.

Първоинстанционият съд е квалифицирал иска за допускане до съдебна делба по чл.34 от ЗС, вр. чл.341 и сл. от ГПК, насрещния иск на ответника Р.Р. – по чл.21, ал.2 от СК / отм. /, вр. чл.34 от ЗС, вр. чл.341 и сл. от ГПК, а инцидентния установителен иск за оспорване на доказателства – по чл.193, ал.1 от ГПК, като с решението си е допуснал процесния недвижим имот до делба между страните, при квоти 2/4 ид.ч. за В.В. и по 1/4 ид.ч. за Р.Р. и С.К.; оставил е без уважение предявения от Р.В.Р. иск за признаване за установено по отношение на С.З.К., че е собственик на 1/8 ид. ч., по отношение на Р.В.Р., че е собственик на 3/8 ид. ч. и по отношение на В.Р.В., че е собственик на 4/8 ид. ч., от същия недвижим имот, вследствие на трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал.2 от СК /отм./, като неоснователен и недоказан и е осъдил Р.В.Р. да плати на С.З.К. деловодни разнокки в размер на 500 лева. Решението се обжалва от ответника по основния иск Р.В.Р. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него установителен иск за частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижимия имот, предмет на делба, до размера на 1/2 ид.ч. от презюмираната за С.К. 1/4 ид.ч. след развода между двамата, както и в частта досежно допускане на имота до делба при квоти по 1/4 ид.ч. за него и ищцата, и в частта за разноските.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на иска с правно основание чл.21, ал.2 от СК / отм. / констатира, че формулираният отхвърлителен диспозитив е некоректен, тъй като, видно от изложеното в насрещната искова ищецът не е предявил претенция срещу В.Р.В. и не би могъл, тъй като надлежни страни по иска за трансформация на лично имущество са само съпрузите, но не и трети лица, носители на право на собственост в съсобствеността. Независимо от това, доколкото в решението не се съдържа нарочен отхвърлителен диспозитив за иск по чл.21, ал.2 от СК / отм. / срещу В.Р.В., а само е посочена квотата му от правото на съсобственост върху имота, относно която не се претендира трансформация на лично имущество и не се оспорва от страните, приема, че произнасянето на съда не следва да се определя като такова по непредявен иск и не рефлектира върху допустимостта на постановеното от него решение. В решението липсва диспозитив във връзка с оспорването от ищцата истинността на представени от ответника писмени доказателства, по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, въпреки, откритото с протоколно определение от 08.12.2015 г. производство по оспорване. Този пропуск обаче подлежи на отстраняване по реда на чл.250 от ГПК и относно него не се дължи въззивна проверка, поради липса на предмет.

По съществото на прания спор, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че С.К. и Р.Р. са бивши съпрузи, чиито граждански брак е бил сключен на 12.06.1988 г. и прекратен с решение на ШРС по бр.д. № 1378/2003 г., влязло в сила на 17.03.2004 г.. През време на брака им, с н.а. № ...1995 г. по описа на ШРС, Р.Р. е бил признат за собственик на жилище, построено върху държавно място от ЖСК, а именно - апартамент, с избено помещение, ведно с 0.03601% ид. ч. от общите части и от правото на строеж, в сграда построена по реда на Закона за ЖСК, върху държавен парцел - поземлен имот, с идентификатор 83510.661.128, в квартал 11, парцел 6-ти КЖС по плана на гр. Шумен. Апартаментът е № 1, на първи етаж, с площ 72,60 кв. м. и идентификатор 83510.661.128.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК, при граници: от изток - улица „...“; от запад - ап. № 2 и общи части; от север - ул. „...”; от юг - вътрешен двор; от горе - апартамент № 4; от долу - гаражи № 1 и 2, помещение за велосипеди и клуб. Избеното помещение е с № 15 и площ 3.53 кв. м., при граници: от изток - коридор; от запад - общ двор; от север - общ коридор; от юг - изба № 14; от горе - гараж № 5 и от долу - земя. В съответствие с горното и презумпцията, установена в чл.19, ал.3 от СК / отм. /, възпроизведена и в чл.21, ал.3 от сега действащия СК, вр. чл.35, ал.2 от ЖСК, до доказване на противното, жилищният имот следва да се третира като придобит от Р. и К. в режим на съпружеска имуществена общност.

С н.а. № .../2001 г. на нотариус рег. № 024, поправен с н.а. № ......./2001 г., Р.Р. и С.К. са прехвърлили чрез покупко-продажба на сина на първия от тях от предишен брак – В.В. правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота, с оглед на което същият е бил придобит в съсобственот между тримата при квоти 1/2 ид.ч. – за ...В.В.. и 1/2 ид.ч. – в СИО между С.К. и Р.Р.. СИО между последните двама е била прекратена считано от 17.03.2004 г., когато е прекратен гражданският им брак, като, по силата на, установената с чл.27 от действащия към този момент СК / обн. ДВ, бр. 41/1985 г., отм. ДВ, бр. 47/2009 г. / презумпция, общата бездялова съсобственост е приминала в режим на обикновена съсобственост, при равни дялове за бившите съпрузи, до доказване на обратното. Съгласно чл.28, вр. чл.18, ал.1, т.1, вр. ал.2, вр. пар.4, ал.1 от ПЗР на СК, посоченото разпределение е валидно и при сега действащия СК.

Между страните е безспорно че В.В. притежава 1/2 ид. ч. от правото на собственост. Спорът им е относно размера на притежаваните от С.К. и Р.Р. дялове в прекратената СИО, въведен с насрещния иск на жалбоподателя за частична трансформация на лично имущество, с правно основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./.

По основателността на претенцията по чл.21, ал.2 от СК / отм. /: Съгласно чл.19 от СК / отм. / имуществото, придобито през време на брака, със съвместен принос на двамата съпрузи е съпружеска имуществена общност. След като придобиването е станало докато е траел брака, съвместният принос се предполага, до доказване на противното. Оспорването на презумпцията по чл.19, ал.3 от СК /отм. / може да бъде проведено чрез иск на единия от съпрузите за пълна или частична трансформация в придобиване на конкретна вещ в СИО. Според задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 445/25.06.2010 г. по гр.д. № 479/2009 г., ІІІ г.о., решение № 371/27.04.2010 г. по гр.д. № 2840/2008 г., V г.о., решение № 355/09.01.2012 г. по гр.д. № 430/2011 г., ІІ г.о. и др., за да се признае личен дял на някой от съпрузите за придобита през време на брака недвижима вещ в СИО, претендирящият трансформация на лично имущество следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, влагането в придобиването й изцяло или отчасти на лични средства по смисъла на чл.20, ал.1 от СК / отм. /, като „ влагането” следва да е налице към момента на придобиване на правото според конкретния придобивен способ. Същият дължи да докаже не само, че е притежавал лични средства от преди брака, но и, че именно тези лични средства са вложени в придобиването на спорния имот. С решение № 347/15.10.2012 г. по гр.д. № 1071/2011 г., ІV г.о. и решение № 320/04.07.2012 г. по гр.д. № 71/2012 г., І. г.о. на ВКС , постановени по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че изводът за наличие или липса на преобразуване на имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Придобиването на имот на името само на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. Действителната придобивна стойност са разходите за завършването на обекта в готов вид, като в нея се включват разходи, заплатени на ЖСК и парични суми, заплатени от член кооператор на строителя на обекта без посредничеството на ЖСК. Действителната придобивна стойност се определя към момента на завършване на имота в готов вид, като следва да се съобрази и по-голямата степен на завършеност, ако такава е предвидена в устава на ЖСК. Този момент трябва да предхожда или да съвпада с момента на съставяне на окончателния разпределителен протокол по чл.28, ал.1, т.6 от ЗЖСК.

В случая, се установява, че процесният апартамент е придобит през време на брака между жалбоподателя и въззиваемата на името на първия от тях, като впоследствие двамата са вписани като продавачи по сделката, посредством която отчуждават 1/2 ид.ч. от имота в полза на въззиваемия В.В.. Предвид горното и, че бившите съпрузи не спорят, че до прекратяване на брака им порцесният имот е бил в режим на СИО помежду им, следва да се изследва основателността на твърденията на жалбоподателя за частична трансформация на лично имущество по отношение на 1/8 ид.ч. от недвижимия имот.

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че ЖСК „Пролет – 2“ е учредена през 1986 г.. Съгласно Протокол № 4 от 15.09.1986 г. на общо събрание ЖСК „Пролет“ се разделя на ЖСК „Пролет – 1“ и ЖСК „Пролет – 2“. С Разрешение за строеж № 94/20.10.1986 г. на ЖСК „Пролет – 2“ е разрешано да изгради едропанелна жилищна кооперация от четири секции: А, Б, В и Г; на 8,7 и 6 етажа; по одобрен архитектурен проект от 11.10.1986 г.. Строителната линия и ниво за изграждане на сградата са дадени на 20.04.1987 г.. Според заключението по допусната СТЕ, подготвителният етап на строителството, включващ отчуждаване на имоти, изготвяне на идейни проекти, учредявяне на ЖСК /общо събрание, избор на органи, включване на несобственици на терена, като член кооператори и др./ е продължил около 11 месеца, преди даване на строителната линия. Съгласно Протокол № 3/26.10.1986 г. на Р.Р., в качеството му на член кооператор, са отредени права за апартамент № 11 - на четвъртия етаж, секция А. Според показанията на свид. В.С., през 1989 г., Р.Р. е освободил правата за апартамент 11 и е придобил членствени права за апартамент № 1, на първия етаж, секция А. На 08.02.1993 г., с Констативен протокол е извършено предаване на секция А от ЖСК „Пролет – 2“, а на 30.03.1993 г., от Приемателна комисия, е съставен Акт обр. 16, за секции А, В и Г от ЖСК „Пролет – 2“, с който е удостоверено, че обектът е изпълнен по одобрените проекти. От „Окончателно разпределение на жилищата в ЖСК „Пролет – 2“, гр. Шумен, секция А“, се установява, че на Р.В.Р. е отредено да получи жилище № 1, на първия етаж. Според приложения Протокол за ценообразуване, общата стойност на процесното жилище е 18 313 лева, а съгласно н.а. № ...1995 г., към датата на придобиването му от Р.Р. - 4.07.1995 г., базисната му пазарна стойност възлиза на 91 800 лева. Тъй като протоколът за ценообразуване не носи дата, на която е бил изготвен, по делото не е представен устав на ЖСК и не са събрани данни за начина на определяне на ДПС на конкретния имот според него, нито за окончателния й размер, съдът намира, че за стойност на имота, която е имал при завършването му и, на база на която следва да се установява трансформация на лично имущество, следва да се приеме тази от нотариалния акт по чл.35, ал.2 от ЗЖСК.

Жалбоподателят твърди, че за 1/8 ид.ч. от имота е налице трансформация на негово лично имущество - парични средства, с източник спестовен влог и жилищно спестовен влог на негово име, както и жилищен заем, отпуснат от ДСК. В подкрепа на твърденията си, същият представя квитанция № 10189 от 25.09.1983 г. на ДСК Шумен за сумата 803 лева, платени за право на строеж – стр. 47 от делото, вносна бележка № 180/2 от 12.11.1985 г. на ДСК Шумен за сумата 1 016.20 лева и Окончателно разпределение на жилищата в ЖСК „Пролет-2“, които са оспорени от въззиваемата относно датата на издаването им, а първите два документа и относно обстоятелството, че посочените в тях суми са внесени по сметка на ЖСК „Пролет – 2”. В тази връзка, следва да се отбележи, че визираните документи са частни свидетелстващи, поради което се прецяняват от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства, съобразно правилата на чл.178, чл.180 и чл.181 от ГПК, като оспорването на датата на съставянето им и верността им по реда на чл.193, ал.1 от ГПК е недопустимо, поради липса на правен интерес. Предвид горното и като съобрази съдържанието на квитанция № 10189 от 25.09.1983 г. и вносна бележкса № 180/2 от 12.11.1985 г., съпоставено с всички останали доказателства по делото, включая заключението по допуснатата в първоинстанното производство СГЕ и показанията на свидетелите, настоящата инстанция приема за недоказано, че същите удостоверяват плащания извършени в полза на ЖСК „Пролет-2” във връзка с придобиване на процесното жилище, доколкото и двата документа носят дата на издаване от преди учредяването и регистрацията на въпросната ЖСК, както и от преди възникване членствени права за жалбоподателя в нея през 1986 г., а във втория е посочено и плащане в полза на друга ЖСК „Здравец”, без по делото да са събрани данни последната да е правоприемник на ЖСК „ Пролет”, респ. ЖСК „Пролет – 2„. Що се отнася до твърденията на част от свидетелите, че Р. не е участвал в строителството на друга ЖСК, това не означа, че не е плащал на такава в полза на трето лице. Жалбоподателят представя и две спестовни книжки на негово име: серия В, № 922221 - за жилищно-спестовен влог и серия А, № 801121 - за спестовен влог. Според заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, не може да бъде направен извод, че всички средства по влоговете са използвани за плащане към ЖСК „Пролет – 2“. От отразените в двете спестовни книжки записвания се установява, че, както до възникване на членственото правоотношение на жалбоподателя с ЖСК „Пролет – 2“, така и след това /до закриване на влоговете – месец юни 1987 г. и съответно месец октомври 1987 г./ има множество вноски и тегления на парични суми, но в двете спестовни книжки няма данни за плащания извършени направо от Р.Р. в полза на кооперацията. От вносна бележка К. № 2053/25.01.1995 г., приобщена към доказателствата по делто и неоспорена от страните, и заключението на СИЕ се установява, че по сметка в ДСК с титуляр Р.Р. на 25.01.1995 г. са внесени 11 276.29 лева за погасяване на жилищен заем. Доказателства за размера, момента на отпускане и усвояване на този заем не са представени. Не се удостоверява и, че средствата от заема са били изразходвани за строителство на процесния имот. Приети са и две удостоверения от “Банка ДСК” АД – изх. № 372/04.02.2016 г. и изх. № 4653/17.12.2015 г., че банката не разполага с данни за периода 1983 – 1996 г., относно влогове и жилищен кредит на името на Р.Р., както и относно документи за регистрация, строителство и финансиране на апартаменти в ЖСК „Пролет – 2“, гр. Шумен, секция А“, тъй като документи от посочения период не се съхраняват. Независимо от горното, доколкото заемът е погасен през време на брака на страните, не би могло да се приеме, че посочената сума от 11 267.29 лева за погасяването му съставлява лични средства на жалбоподателя по смисъла на чл.20, ал.1 от СК / отм. /, а не общи на него и въззиваемата, респ. такива, придобити от съвместен принос. В допълнение следва да се отбележи, че, видно от показанията на свидетелите, макар и да не е работила официално по трудов договор, въззиваемата е помагала на жалбоподателя в работота му като фотограф, а най-вероятно е полагала и грижи за домакинството им, което безспорно налага извод за съвместен принос от нейна страна, който не се опровергава от ангажираните от ищеца по установителния иск доказателства. Относно влагането в придобиване на имота на парични суми от трети за спора физически лица и от доходи на жалбоподателя като едноличен търговец, свидетелката Й.Б. – бивша съпруга на Р.Р. твърди, че през периода 1980 – 1984 г. е дала общо 3 200 – 3 300 лева, които са били внасяни в кооперацията, но не винаги срещу документ. Твърдението на свидетелката обаче не се подкрепя от останалите доказателства по делото, с оглед на което и вероятната й заинтересованост от изхода на правния спор, предвид обстоятелството, че е майка на въззиваемия В.Р. – евентуален наследник на жалбоподателя, съдът отказва да кредитира показанията й като достоверни. Свидетелите Н.И. и С.И. свидителстват, че Р.Р., като работещ на частно, по постановление, и занимавал се с фотография, е заработвал и винаги е разполагал с много средства, но никой от тях не сочи конкретни факти, от които да се установява пряко влагане на теизи средства или част от тях в строителството на процесното жилище, съответно техния размер. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че, съпоставяйки показанията на свидетелите, буди недоумение, защо, след като жалбоподателят винаги е имал средства, се е наложило свид. Борисова да внася лично суми в процесната ЖСК. Що се отнася до сумата от 2 335 лева по жилищно-спестовния влог на жалбоподателя, усвоена на 29.06.1987 г., от отметката върху спестовна книжка серия В, № 922221 и уведомително писмо до ДСК К. № 6133/29.06.1987 г., се доказва и не се спори от страните, че тя е платена по сметка на ЖСК „Пролет – 2”, с оглед на което и, че плащането е осъществено преди сключване на брака между страните, следва да се приеме, че досежно нея в полза на жалбоподателя следва да се признае трансформация на лично имущество в придобиването на спорния недвижим имот. По силата на закона, зачитането й обаче е обвързано от изискването съпоставена към стойноста на имота към датата на придобиване тази сума да не е незначителна. Предвид това, че базисната пазарна стойност на имота към датата на придобиването му е 91 800 лева, съгласно посоченото в нотариалния акт и, че, според възприетия в ППВС № 5/1972 г. и дългогодишната съдебна практика критерии, за да не съставляват „незначителна част„ вложените лични средства следва да са над 10 % от стойността на придобитото вещно право, заключава, че вложените от жалбоподателя лични средства, в размер на 2 335 лева са незначителни и не биха могли да бъдат основание за признаване частична трансформация на лично имущество.

В съотвествие с изложените фактически и правни доводи, въззивният съд споделя изцяло извода на първоинстанционния, че предявеният насрещен иск с правно основание чл.21, ал.2 от СК / отм. / се явява недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли. А, предвид неоснователността на същия, отпада необходимостта от произнасяне по възражението на въззиваемата за погасяването му по давност.

Що се касе до иска за допускане имота до делба, поради недоказаност наличието трансформация на лично имущество в придобиването му и установеното по-горе относно възникването на съсобствеността и разпределението дяловете между страните, приема, че делбата му между същите следва да се допусне при квоти: 4/8 ид.ч. / или 2/4 ид.ч. / за В.Р.В. – придобити чрез покупко-продажба по н.а. № 33/2001 г. и по 1/8 ид.ч. или / по 1/4 ид.ч. / за Р.В.Р. и С.З.К. – придобити след прекратяване на СИО помежду им.

Поради горното, заключава, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева – платен адвокатски хонорар.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/13.04.2016 г. по гр.д. № 1975/2015 г. по описа на ШРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р.В.Р. срещу С.З.К. установителен иск за частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижимия имот, предмет на делбата, до размера на 1/2 ид.ч. от презюмираната й 1/4 ид.ч. след развода между двамата, както и в частта досежно допускане на имота до делба при квоти по 1/4 ид.ч. за всеки от тях, и в частта за разноските.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р.В.Р., ЕГН **********, адрес: *** , да заплати на С.

З.К., ЕГН **********, адрес: ***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.