Р Е Ш Е Н И Е № 149

гр.Шумен,27.VІІ. 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни 2016 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Свилен Станчев

2.Теодора Димитрова

при участието на секретар Н.И.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 265/2016г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на С.Р.М.,ЕГН ********** и Н.С.Т.,ЕГН **********,***,

против Решение № 109 от 8.ІV.2015г. по в.гр.д. № 732 за 2015г. на Новопазарския районен съд,с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателите и ищци в първоинстанционото производство иск против”БИС 08”ЕООД,ЕИК ***,седалище и адрес на управление-гр.Ш...,с правно основание на иска по чл.54ал.2 от ЗКИР,за признаване за установено,че е налице грешка в кадастралната карта,изразяваща се в невярно отразяване на границата между двата недвижими имота,подробно описани в исковата молба и в съдебното решение,като с последното ищците са осъдени да заплатят на ответната страна направените от нея деловодни разноски за първата съдебна инстанция в размер на 680 лв.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго,с което предявеният иск да бъде уважен.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба,по реда и в срока на чл.263 ал.1 от ГПК,с който оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма нови доказателствени искания.

Въззивният съд намира,че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица-ищци в първоинстанционното производство, в законоустановения срок по чл.259ал.І от ГПК и при наличие на правен интерес от обжалване,отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. ,поради което е редовна и допустима.

Съответно на дължимото по реда на чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че обжалваното решение е валидно,а в обжалваната му част-допустимо.

Като съобрази предметните предели на въззивното производство,очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,заедно и поотделно ,както и заключението по съдебно-техническата експертиза,прието в първата съдебна инстанция, като взе предвид и становищата на страните,въззивният съд,базирайки се на закона,задължителната съдебна практика и вътрешното си убеждение,намери,че разгледана по същество ,въззивната жалба е неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по предявен от ищците С.Р.М.,ЕГН ********** и Н.С.Т.,ЕГН **********,***,

против ответника „Бис 08” ЕООД,ЕИК ***,седалище и адрес на управление:гр.Ш...,

иск,с който да бъде признато за установено на основание чл.54ал.2 от ЗКИР,че е налице грешка в кадастралната карта на гр.Н.П.,състояща се в невярно отразяване границата между имот с идентификатор 52009.501.880.1.13,с площ от 123кв.м.,с предназначение търговска дейност,находящ се в сграда № 1,разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880,находящ се в гр.Н.П.,на ул.”...” ...,при посочените в исковата молба граници и имот с идентификатор 52009.501.880.1.14,с площ от 100,44 кв.м.,с предназначение за търговска дейност, в същата сграда ,разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880,на посочения по-горе адрес,при съответните граници,отразени в исковата молба,тъй като част от съсобствен на ищците имот с площ от 16 кв.м. неправилно е заснет вместо в имота на ищците,в в съседния имот на ответника. Тази тяхна собственост се оспорвала от ответното дружество.Молят също да бъде прогласена нищожността на заповед № КД-14-27-241/11.Х.2012г.на началника на СГКК-гр.Ш., издадена въз основа на заявление №99-4941/30.VІІІ.2012г. на ЧСИ Д.З..

Според твърденията в исковата молба,границата между двата имота,от който първият,представляващ западно магазинно помещение,собствен на ищците,а вторият-източно магазинно помещение,собствен на ответното дружество,била погрешно заснета и погрешно отразена в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Н.П..В тях било вписано,че общата граница между имотите е западната стена на имота на ищците,която в действителност била западната стена на самостоятелно обособено помещение,представляващо магазин за пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол/бистро и магазин за хранителни стоки/.Според ищците,вярната обща граница,която следвало да намери отражение и в кадастралната карта,била източната стена на посоченото самостоятелно обособено помещение,с квадратура 16 кв.м.,чието обособяване било след извършено преустройство на имота на ищците.Този самостоятелен обект първоначално бил предназначен за фризьорски салон,а след направеното от ищците преустройство –за бистро и магазин за хранителни стоки.В кадастралния план бистрото било нанесено като самостоятелен обект № 13,но магазинът не бил включен в обект № 13 ,а в обект № 14-този на ответното дружество.

Възраженията на ответника по исковата молба са,че тя е неоснователна,тъй като към момента ищецът не бил собственик на ½ и.ч. от имота с идентификатор № 52009.501.880.1.13,от който ищцата притежавала другата ½ и.ч.Двамата ищци към датата на предявяването на исковата молба били съсобственици на посочения имот,с площ от 123 кв.м.,който имот на изток граничел с имота на ответника,с площ от 100,44 кв.м.С постановление на ЧСИ от 2.ІV.2015г. притежаваната от ищеца ½ и.ч. била възложена на друго лице-К.Б.С.,от гр.Н.П.,поради което ищецът не бил активно легитимиран да предяви исковата молба.В документите за собственост на страните имотите били с посочените по-горе площи и не била налице грешка в отразяване на границите на двата процесни имота по кадастралната карта.Моли по тези причини искът да бъде отхвърлен.

Дадената от районния съд правна квалификация по чл.54 ал.2 от ЗКИР на иска ,с който е сезиран, ,е правилна и съответна на исковата претенция.Искът с правна квалификация по чл.54ал.2 от ЗКИР е положителен установителен иск,имащ за предмет на доказване притежавано право на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнен в кадастралния план имот,а в процесния случай спорът е,че собствен на ищците имот неправилно е заснет в кадастралния план като част от съседния имот на ответника.Т.е.налице е връзката между твърдяната грешка в кадастралния план и съществуващия спор за материално право/собственост/ между страните.

Предявеният иск е допустим и за двамата ищци,тъй като и двамата имат правен интерес от предявяването му.Правилно е приетото от районния съд,базирано на закона и задължителната съдебна практика-ТР № 8 от 23.ІІ.2016г. по тълк.д. № 8/2014г.ОКГК на ВКС,че според определението,дадено в пар.1,т.16 от ДР на ЗКИР, тълкувано във вр. с чл.2ал.5 и чл.51 ЗКИР ,спорното право на собственост,както и неточното отразяване обема на това право в кадастъра ,се установява към момента на предявяване на иска,респ.към приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,а не към минал момент,което е изключение само в предвидените от закона случаи,какъвто процесният не е. Законосъобразно е становището на районния съд,че след като спорното право на ищеца е прехвърлено в хода на производството с постановление на ЧСИ от 6.VІІІ.2015 г.,следва да намери приложение чл.226 от ГПК,а в случая никоя от страните не е поискала привличане на новия собственик като страна по делото.Ето защо ,след като спорното право се установява към момента на предявяване на иска,а към него и двамата ищци се легитимират като собственици на спорния имот,те имат правен интерес и са активно легитимирани да водят исковото производство.

За да разреши спора,районният съд ,след като е отделил спорното от безспорното и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, е събрал всички представени допустими,необходими и относими доказателства,които е преценил поотделно и в тяхната взаимна връзка.Ползвал се е и от констатациите в приетото заключение по СТЕ,по което страните не са направили възражения. Правилният и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал е довел първоинстанционния съд до обосновани фактически изводи,като фактическата обстановка по делото е изцяло и правилно изяснена.При така събраните доказателства, други фактически констатации,различни от тези на районния съд,не могат да се направят.Въззивният съд споделя изцяло фактическите изводи на районния съд,поради което не намира за необходимо да възпроизвежда отново изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка по делото,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд в тази връзка.

При така вярно,точно и изчерпателно изяснената фактическа обстановка,районният съд правилно е приложил и материалния закон,като правните му изводи съответстват на закона и съдебната практика.

Хронологията в движението на собствеността върху процесните два имота,в резултат на многобройни последователни сделки ,подробно изследвани от районния съд според представените по делото нотариални актове,както и издадените разрешения за строеж и преустройства,водят до безспорния извод,че имотът, с идентификатор 52009.501.880.1.13,представляващ западно магазинно помещение с площ от 123 кв.м. ,към момента на завеждане на исковата молба е бил съсобствен между ищците Н.С.Т. и С.Р.М.,с равни квоти в съсобствеността.

С нотариален акт № 67, т....,нот.дело № ... от ...., ищецът Н. С.Т. закупил от В. и С.Т.,тогава съпрузи,източното магазинно помещение с площ 100,44 кв.м.,сега имот с идентификатор 52009.501.880.1.14.Според нотариалния акт,така продаденият имот има за граница от запад-магазинно помещение-бивш фризьорски салон и стълбищна клетка,т.е. на Н.С.Т. е продадена цялата застроена площ,намираща се източно от бившия фризьорски салон, включваща и спорната площ от 16 кв.м В този нотариален акт ,след продажбата границата между двата магазина-източен и западен, минава по източната страна на фризьорския салон,тогава вече преустроен в магазин/западно магазинно помещение/,така,както е отразено и в кадастралната карта. Самите собственици,продавачи на имота по посочения нотариален акт,са включили в продадения имот процесната площ от 16 кв.м.

През 2014г.,с постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 2012......0001 на ЧСИ Я.Б.,влязло в законна сила на 3.ІV.2014 г.,на С.Н. Т. е възложена 1/2 и.ч. от имота,представляващ западно магазинно помещение,с площ от 123 кв.м.Последният около два месеца след това,с нотариален акт № 197,т.....,рег.№ ...,нот.дело № ... на нотариус П.А.,Н.П.,продал същия имот на ищцата С.Р.М..

С постановление от 9.ІІ.2016 г. на ЧСИ Д. З. по изп.дело № 2012......0210,вписано в Службата по вписванията в гр.Н.П. под № 3196 от 21.VІІ.2015г.и влязло в законна сила на 9.VІІ.2015г.,горният имот,с идентификатор 52009.501.880.1.14,представляващ източно магазинно помещение с площ от 100,44 кв.м.,е възложен на ответното дружество”Бис 08”ЕООД. В хода на воденото изпълнително дело №2012......0210, ЧСИ Д. З.,с постановление е констатирала несъответствие между кадастралното заснемане и първоначалния проект относно имота, представляващ източно магазинно помещение – бивш бръснарски салон с площ от 100 кв.м.и е поискала ново кадастрално заснемане на имота.Причината за това несъответствие според заключението по СТЕ е,че при извършеното през 2004г.преустройство на западния имот,в разрешението за преустройването му в магазинно помещение проектът включвал и част от източното помещение,т.е западния магазин и част от източния магазин. Реално обаче преустройството било осъществено в отклонение от проекта. Въззивният съд намира за незаконосъобразно становището на жалбоподателите,че ЧСИ Д.З. не е имала законово основание да инициира изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър досежно процесния поземлен имот.Според приетото по делото заявление № 15581 от 12.VІІ2012г. на „Банка ДСК”,клон Ш.,която е взискател по изп.дело № №2012......0210 по описа ЧСИ Д.З.,последният е бил упълномощен да се извърши геодезическо заснемане на изнесения на публична продан процесен имот.Върху този имот „Банка ДСК”,клон Ш. имала учредена ипотека.Съгласно пар.1,т.13 от ЗКИР,ипотечното право,като вещно право дава статут на заинтересовано лице на ипотекарния кредитор,в случая –„Банка ДСК”,клон Ш.,и тя на основание чл.53/2/ от ЗКИР има право да иска изменение на кадастралната карта и кадстралния регистър,за което е упълномощила ЧСИ.

На основание чл. 58, ал. 1 т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е била подадена молба от 30.08.2012 г. за изменение, засягащо двата процесни имота. За въпросната молба и за факта на процедурата по изменението са били уведомени Н.С.С. и В. Т.. Констатирана е грешка в заснемането и тя е отстранена по реда на чл.54 ал.1 от ЗКИР.Със заповед № КД-14-27-341 от 11.Х.2012 г. на Началника на СГКК гр. Ш., на основание чл.54, ал. 1 от ЗКИР ,чл.53,ал.1,т.3,/в ред.преди изменението от 2014г./във вр. с чл.32 и 34 от ЗКИР и съответна заповед на ИД на АГКК, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н.П. досежно двата процесни имота и границата между тях е заснета и отразена по начина, отбелязан на издадените от АГКК актуални скици, приложени по делото. На основание чл.54 ал.1,изр.второ от ЗКИР заповедта е съобщена по реда на ГПК от СГК-гр.Ш. на заинтересованите лица В. Т. и Н.С.С.,тогава,към 2012г., собственици на процесните имоти,на 24.Х.2012г. срещу подписи,които са положени на обратните разписки,приети като доказателства по делото. Последните не са я обжалвали в установения по чл.54ал.2 от ЗКИР ред на АПК пред административния съд по местонахождението на имота- Административен съд-Шумен и на основание чл.54ал.1 и 2 от ЗКИР,в редакцията му към онзи момент,заповедта е влязла в сила.

По делото не се събраха доказателства,че ищците притежават в съсобственост реален обект с площ от 16 кв.м.,който погрешно да е включен в границите на имота идентификатор 52009.501.880.1.14 км.м.,собствен на ответното дружество.

С оглед на всичко изложено по-горе,настоящият въззивен състав споделя като обоснован и законосъобразен крайният извод на районния съд,че в случая не се касае за грешно заснемане и грешка в кадастралната карта, а до вече отстранено несъответствие между първоначалния проект за преустройство и кадастралното заснемане, след проведена процедура по административен ред. Следователно сегашното положение на границата между двата имота съответства на това положение, което е следвало да се изпълни по изготвения проект. Ето защо не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри и неточно отразяване на обема на правата на собственост върху процесните два имота.

Горните съображения и изводи обуславят и обобщаващото заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция,поради което правилно районният съд е отхвърлил иска.

При така направените изводи,въззивният съд намира,че оплакванията във въззивната жалба против първоинстанционното решение са неоснователни и недоказани.Не са допуснати от районния съд и съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението,които да водят до неговата неправилност. Няма основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение.Ето защо това решение,като правилно-обосновано и законосъобразно,следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора,жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция,които възлизат на 300/триста/ лв.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109 от 8.ІV.2015г. по гр.д. № 732/2015г. на Новопазарския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателите С.Р.М.,ЕГН ********** и Н.С.Т.,ЕГН **********,***,

Да заплатят на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция в размер на 300/триста/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове : 1. 2.