Р          Е         Ш         Е         Н         И         Е   № 137

                                                 гр.Шумен,11.VІІ. 2016г.

 

                           В                    ИМЕТО                НА                НАРОДА

 

         Шуменският окръжен  съд,в открито   съдебно заседание  на   двадесет и осми юни  2016   г.,в  състав:

                                                                    Председател:Лидия Томова

                                                                    Членове:1.Свилен Станчев

                                                                                     2.Теодора Димитрова

при участието на секретар Н.И.,като разгледа докладваното от   председателя В.гр.д.№ 271/2016г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

                  

         Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна  жалба на Х.Х.А.,ЕГН **********,***,

         против Решение  № 72 от 25.ІV.2016г. по гр.д. № 567 за 2014г. на  Районен съд-В.П.,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство иск против Национален осигурителен институт-ТП—РУ”Социално осигуряване”-гр.Ш.,бул.”...,с правно основание на иска по чл.1ал.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред- за признаване за установено,че ищецът е полагал труд през периода 1956,1957,1958 и 1959 г. като овчар в АПК”Веригава”-с.В.,дн.Ш. област

          Оплакванията във въззивната жалба са за нищожност,неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Моли първоинстанционно решение да бъде прогласено за нищожно  или да бъде отменено,като вместо него бъде постановено друго,с което искът да бъде уважен.Прави нови доказателствени искания за разпит на трима свидетели,както и за изискване и прилагане към делото на  иззети с протокол за претърсване и изземване от 18.ІІІ.2016г. документи по ДП 359/2015г. на РП-В.П..Представя и моли да бъдат приети като доказателства:1/ Разпореждане № 261 от 14.ІІІ.2016г. на съдия при РС-В.П.,съдържащо разрешение за извършване на претърсване и изземване на предмети,книжа или други вещи от значение за ДП № 359/2015г. по описа на РУ-В.П.,в недвижим имот,намиращ се в с.М.,Ш. област,подробно описан в разпореждането,както и 2/фотокопие на протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия.

         С определение по реда на чл.140 от ГПК,постановено в з.з. на 3.VІ.2016г.въззивният съд е оставил без уважение направените нови доказателствени искания,като недопустими.          

            Постъпил е  писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба,по реда и в срока на чл.263 ал.1 от ГПК,с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно. Няма нови доказателствени искания.

             Въззивният съд намира,че въззивната жалба  е подадена от   процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство, в законоустановения срок по чл.259ал.І от ГПК и при наличие на правен интерес от обжалване,отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. ,поради което е редовна и допустима.

             Съответно на дължимото по реда на чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че обжалваното решение е валидно,а в обжалваната му част-допустимо.            

              Като съобрази предметните предели на въззивното производство,очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,заедно и поотделно ,като взе предвид и становищата на страните,въззивният съд намери,че разгледана по същество ,въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана,поради следното:

    Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по предявен от Х.  Х.А.,ЕГН **********, иск срещу Национален осигурителен институт-ТП Ш./НОИ-ТП-Ш./ ,с правно основание на иска по чл.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ЗУТОССР/.

   Ищецът излага,че  е роден през 1942 г. в с.В.,Ш. област.През 1956 година било учредено ТКЗС в селото.От ранна възраст/не посочва откога /започнал работа като овчар в ТКЗС-с.В.,където работил като такъв до 30.ІХ.1961г.,след която дата две години отбивал редовната си военна служба.Отново започнал работа като овчар в същото ТКЗС на 1.І.1964г. и работил до края на 1964 година.След това селото било потопено от водите на язовир В. и жителите му-изселени.През 1966 година ТКЗС- с.В. прекратило съществуването си заедно с ликвидирането на селото и нямало правоприемник.Документите на ТКЗС с.В. за посочения период не били съхранени.Моли съдът да постанови решение,с което да приеме за установено,че през годините 1956,1957,1958 и 1959 година ищецът е  работил като овчар в АПК”Веригава”с.В.,на пълен работен ден.

    За да разреши спора,районният съд,след като правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,е събрал всички допустими и  относими доказателства,представени от страните.Извършил е всестранен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал и след правилната му преценка е изяснил делото откъм фактическа страна изцяло и в съответствие с доказателствата,като е достигнал до  обосновани фактически изводи.Пред въззивната съдебна инстанция не са наведени от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство нови обстоятелства,различни от тези пред районния съд и не се представиха от него нови  доказателства ,допустими по см. на чл.266 от ГПК,които да сочат на  различна  от установената от районния съд фактическа обстановка.Ето защо,като намира фактическите изводи на районния съд за правилни и обосновани и ги споделя,настоящият въззивен съдебен състав ,препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на районния съд в тази връзка.

          При така изяснената и приета за установена фактическа обстановка,районният съд  правилно е приложил и материалния закон.

        Правната квалификация ,дадена от районния съд на иска,с който е сезиран,а именно-по реда на чл.124ал.4 ,изр.второ от ГПК и чл.3 от ЗУТОССР и с основание/във вр.с / чл.1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР,е правилна.

       Районния съд е приел,че  искът е допустим поради наличието на правен интерес у ищеца от установяването на  факта с правно значение,а именно,полагането на процесния трудов стаж,с оглед представеното  удостоверение изх.№ ОА-В-1092-ОА-И-870 от 9.V.2014 г. на ТП на НОИ-Шумен,че не са налице приети в ТП на НОИ-Ш. трудовоправни документи,съдържащи данни за трудовия стаж на ищеца за периода от 1.01.1956г.до 31.ХІІ.1956г. По делото е установено по несъмнен начин ,че за периода след 1.01.57г. до 30.VІ.1975г. ,на ищеца са издадени всички необходими документи,удостоверяващи трудовия му стаж в ТКЗС-с.В.,респ.АПК”Веригава”,с.В..При това положение,по силата на чл 4 ал.2,т.1 вр. с чл.5 от ЗУТОССР следва да се приеме,че искът е недопустим в частта му досежно претендирания положен трудов стаж в посоченото стопанство през 1957,1958 и 1959.Тъй като от тези документи не се установяват изработени  дни/положен стаж/ от ищеца за посочените три години,крайният извод на районния съд,че в тази част искът е неоснователен и недоказан,по същество е обоснован и верен,поради което допуснатата процесуална непрецизност не води до неправилност на решението.

           Законосъобразно е прието от районния съд,че  за да бъде уважен така предявения иск,върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи със съответните допустими писмени доказателства,че през процесния период е работил в ТКЗС с.В. като овчар. Тъй като по делото не са представени никакви такива доказателства,правният извод на първоинстанционния съд,че по същество по делото не се доказва ,че през 1956 година ищецът е работил на трудов договор  като овчар в ТКЗС с.В., е обоснован и законосъобразен.

          Изцяло в съответствие със закона и съдебната практика по приложението му са и правните изводи на районния съд за недопустимост на поисканите гласни доказателства,поради липса на т.нар.”начало на писмено доказателство”,което изискване е въведено с разпоредбата на чл.6ал.1 и 2 от ЗУТОССР. Независимо от дадената му възможност,ищецът не е представил никакви писмени доказателства от вида и категорията на изброените в чл.6ал.2,т.1-9 от ЗУТОССР,които да установяват вероятността на трудовия /осигурителния/му  стаж . Наличието на такива писмени доказателства е предпоставка и условие за допускане на свидетелски показания. Неангажирането им в процесния случай е пречка за допускането и събирането на исканите от ищеца гласни доказателства, както законосъобразно  е преценил районният съд.   

             С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,настоящият въззивен съдебен състав намира,че предявеният иск е недоказан. Като е приел същото,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно,поради което въззивната жалба против същото е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното  първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

            Разноски по делото не са поискани,поради което следва да останат за страните така,както са направени.   

            Съгласно разпоредбата на чл.353 от КТ,спорът за установяване на трудов стаж е трудовоправен,от което и на основание  чл.280ал.2,т.3 ГПК следва ,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

     Водим от горното,Шуменският окръжен съд

 

                Р                   Е                       Ш                       И            :

 

   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от 25.ІV.2016 година по гр.дело № 567 за 2014 г. на Великопреславския районен съд.

    Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                                     Председател:

                                                     Членове :1.                       2.