Р Е Ш Е Н И Е № 199

гр.Шумен, 26 Октомври 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1. Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №283 по описа за 2016 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №204 от 16.03.2016г. по гр.д.№510/2013г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявения от П.К.Б. с ЕГН ********** ***, срещу Й.П.Т. с ЕГН ********** ***, С.И.Т. с ЕГН ********** и П.И.Т. *** иск за съдебна делба на недвижими имоти, представляващи - Жилище апартамент със застроена площ 102.32 кв.м. и припадащи се 15.83 кв. м, от общите части на сградата, с идентификатор №.3...662.513.1.12, намиращ се в сграда №., разположена в описания по- горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: имоти с идентификатори №№ на същия етаж-83...662.513.1.13 и 83...662.513.1.11; под обекта-83...662.513.1.7 и 83...662.513.1.6; над обекта - 83...662.513.1.17 и 83...662.513.1.16, заедно с принадлежащото избено помещение №. със застроена площ 3.40 кв. м. с припадащи се 0.53 кв.м. от общите части на сградата, при граници; изба №31, и изба № 25, отдолу - земя, отгоре - ап. №.0; Гараж №. със застроена площ 22.33 кв. м. с припадащите се 3.45 кв. м. от общите части на сградата, с идентификатор №.3...662.513.1.32 намиращ се в сграда №., разположена в описания но горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж- 83...662.513.1.33, под обекта - няма, над обекта 83...662.513.1.10 и Гараж №. със застроена площ 19.45 кв.м. с припадащите се 3.01 км. м. от общите части на сградата с идентификатор №.3...662.513.1.33, намиращ се в сграда №., разположена и описания по горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж- 83...662.513.1.34 и 83...662.513.1.32, под обекта - няма, над обекта - 83...662.513.1.9 и 83...662.513.1.10, като, като неоснователни и недоказани. С решението ищеца е осъден да заплати деловодни разноски - на първата ответница - 3750 лева и на втория и третя ответник - общо - 3750 лева, както и държавна такса в размер на 100 лева. С Определение №1083/18.04.2016г. по гр.д.№510/2013г. Районен съд Шумен е допълнил решението си по делото от 16.03.2016г. в частта за разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответницата Й.Т. сумата от 2293,23 лева деловодни разноски при първоначалното разглеждане на делото пред първа инстанция.

Недоволен от така постановените актове останал ищеца, който обжалва решението и определението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да ги отмени и постанови други, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали отговор на жалбата против решението, и молят решението да бъде потвърдено.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от П.К.Б. срещу Й.П.Т., С.И.Т. и П.И.Т., за делба на горепосочените недвижими имоти при равни квоти между него първата ответница /решението на първоинстанционния съд от 04.07.2014г. при първоначалното разглеждане на делото в ШРС, в частта с която са допуснати до делба движими вещи и е уважен насрещния иск на ответницата по чл.23, ал.1 от СК досежно лек автомобил е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство/. Излага, че с първата ответница са бивши съпрузи, гражданския брак бил сключен на 08.08.2008г. и прекратен с влязло в сила решение №.145/19.12.2012г. по гр.д.№3025/2012г. на ШРС. Преди сключване на брака, с НА №..., т..., рег.№..., д.№.../21.05.2008г. на нотариус К.М., бившите съпрузи закупили идеалните части от процесния поземлен имот и право на строеж върху горните недвижимите имоти, които впоследствие били изградени. Твърди, че сделката с която първата ответница продала на втората процесните недвижими имоти с НА №..., т..., рег.№..., дело №../2010г. на нотариус К.М., била нищожна на следните основания: договорът бил без основание, доколкото цената на имота от 112693,20 лева не била реално плащана - чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД; първата ответница е действала като пълномощник на ищеца извън обема на предоставената и представителна власт и с цел да увреди представлявания - чл.26, ал.2 и чл.40 от ЗЗД; продажбата била привидна, тъй като прикривала действителната сключена между страните сделка - дарение - чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД; и на последно место прави възражение за нищожност на договора, тъй като процесния имот бил семейно жилище, а липсвало съгласието на другия съпруг за продажбата му по отношение на притежаваната от ответницата 1/2 ид.ч. - чл.26 от СК, като към горното възражение е добавено и нарушение на предвиденото в чл.33, ал.1 от ЗС задължение при продажба на съсобствена идеална част първо да се предложи на другия съсобственик. Ответниците са депозирали отговори, с които оспорват исковата претенция, и твърдят липса на съсобственост, позовавайки се на валидността на прехвърлителната сделка по НА №..., по подробно изложени съображения.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Ищецът и първата ответница Й.П.Т. са бивши съпрузи, и видно от приложеното Решение за прекратяване на граждански брак по гр.д.№3025 от 2012г. по описа на ШРС, сключения на 08.08.2008г. брак бил прекратен с влязло в законна сила на 19.12.2012г. решение. Близо три месеца преди сключване на брака - на 21.05.2008г., с Нотариален акт за покупко-продажба и учредяване на право на строеж върху недвижим имот №..., т..., рег.№..., д.№.../21.05.2008г. на нотариус К.М., страните придобили 7.53% идеални части от урегулиран поземлен имот, намиращ се в урбанизираната територия- населено място гр. Ш. с идентификатор №.3...662.513, целият с площ от 676 кв.м, при съседи за имота: имоти с идентификатори №.3...662.72, 83...662.77, 83...662.69 и 83...662.69 и 83...662..., и право на строеж върху следните недвижими имоти в строящата се сграда в имота: 1.Жилище апартамент със застроена площ 102.32 кв.м. и припадащи се 15.83 кв. м, от общите части на сградата, с идентификатор №.3...662.513.1.12, намиращ се в сграда №., разположена в описания по горе поземлен имот, заедно с принадлежащото избено помещение №. със застроена площ 3.40 кв. м. с припадащи се 0.53 кв.м. от общите части на сградата 2. Гараж №. със застроена площ 22.33 кв. м. с припадащите се 3.45 кв. м. от общите части на сградата, с идентификатор №.3...662.513.1.32, намиращ се в сграда № 1, разположена в описания но горе поземлен имот и 3. Гараж №. със застроена площ 19.45 кв.м. с припадащите се 3.01 км.м. от общите части на сградата с идентификатор №.3...662.513.1.33, намиращ се в сграда №., разположена и описания по горе поземлен имот. Така учреденото право на строеж било реализирано по време на брака на страните. Не е спорно между страните, че след заминаването на ищеца за Г. през 2009г. /където последния пребивавал до 2012г. - по мярка за неотклонение/, ответницата е заживяла в процесното жилище. През 2010г. било изготвено Пълномощно нотариално заверено на 23.07.2010г., с Апостил от 02.08.2010г., изходящо от ищеца. В същото ищецът упълномощава своята съпруга да го представлява пред нотариус, да извършва всички допустими сделки с идеалните части от поземления имот и учреденото право на строеж на самостоятелни обекти, конкретно посочени с площ, граници и идентификатори, като ги продава заменя, дарява и др. действия, като определя всички условия по тях. С НА № .., том .., рег. № .., дело № ../05.10.2010г. на нотариус К.М.– район на действие ШРС и въз основа на пълномощното, ответницата Й.Т. продала на втория ответник С.И.Т. /която по време на сделката е била в граждански брак с третия ответник П.И.Т. - нейни родители/ правото на собственост върху процесните недвижими имоти, като действала лично и като пълномощник на съпруга си за сумата от 112693,20 лева. От представеното заверено копие на молба от горното нотариално дело /л.55 от първоинстанционното дело/ е видно, че на 07.06.2012г., ищецът е получил пълномощно и Нотариален акт по същото нотариално дело рег.№.... От разпитаните свидетели и от отговорите на въпросите на страните по чл.176 от ГПК се установява, че част от средствата за първоначалното закупуване на имота и правото на строеж, и тези необходими в последствие за изграждане на строежа са били заемни, и с част от получената от атакуваната продажба стойност, ответницата върнала заетите суми.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место, следва да се отбележи, че неплащането на уговорената цена е основание за разваляне на валидно сключения договор, а обстоятелството дали пълномощникът на продавача след сключване на продажбената сделка му е предоставил или не съответната част от продажната цена не води до нищожност на сделката за продажба на имота, а само поражда облигационни вземания между упълномощителя и пълномощника. От друга страна ищецът не оспорва автентичността на подписаното от него пълномощно, а сочи договаряне без представителна власт и във вреда на представлявания. Вярно е, че в пълномощното недвижимият имот е индивидуализиран като право на собственост от поземлен имот и право на строеж върху апартамент и гаражи, но това е сторено доколкото към този момент, страните не са разполагали с друг титул за правото си на собственост, и са го описали детайлно и точно в съответствие с описанието му в нотариалния акт с който са го придобили. След осъществяването на правото на строеж, то се е трансформирало в право на собственост върху постройката и е станало част от правото на собственост върху тази постройка. Относно необходимото съдържание на пълномощното има образувано тълкувателно дело №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент няма постановено решение, но настоящия състав възприема тази част от формираната съдебна практика приемаща, че съществените елементи на конкретната сделка, за чието сключване е учредена представителната власт /цена на имота при продажба, лицето на което може да се дарява и др./, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия. В конкретния случай, недвижимия имот е индивидуализиран в достатъчна степен, като на пълномощника е предоставено право да извършва всички допустими от закона сделки с имота, примерно посочени в документа - продажба, замяна, дарение, прехвърляне срещу издръжка и гледане, отдаване под наем, прекратяване на сключените договори, договори за доброволна делба, и др. Индиция за действителната воля на упълномощителя, предоставяща подобен обем на представителна власт, е и недоброто финансово състояние на семейството към този момент - задължения към трети лица по сключени от тях договори, пребиваването на ищеца в затвора в гр.Б. и необходимостта от средства за неговата защита.

Неоснователно е и възражението за договаряне във вреда на представлявания. Хипотезата на чл.40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи. В горния смисъл и постановени по чл.290 от ГПК - Решение №841 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №3530/2008 г., II г.о., Решение №361 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №.077/2010 г., IV г.о., и др. В настоящия случай ищеца обосновава договарянето в негова вреда, не с по - ниска продажна цена на имота от реалната му, а с неплащането на цената, което обстоятелство, както бе посочено по - горе би могло да породи единствено облигационни правоотношения между страните.

Не се установява и сочената от ищеца относителна симулация. В тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи, че действителната воля на страните по продажбената сделка към момента й не е такава, каквато е отразена в договора. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Без значение е дали волята на страните е да не бъдат обвързани никак /абсолютна симулация/, или да бъдат обвързани по друг начин /относителна симулация/ - и в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. Неплащането на уговорената цена, както бе отбелязано по - горе, е основание за разваляне на валидно сключения договор, а обстоятелството дали пълномощникът на продавача след сключване на продажбената сделка му е предоставил или не съответната част от продажната цена не води до нищожност на сделката за продажба на имота, а само поражда облигационни вземания между упълномощителя и пълномощника. В горния смисъл и Решение №832 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №.709/2008 г., III г.о., Решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2007 г., IV г. о. и др.. Настоящия съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно недопустимостта на свидетелските показания, доколкото предвидената в чл.164, ал.1 т.6 от ГПК забрана, касае единствено участващите в сделката страни, а ищеца, въпреки че е непряк участник /чрез пълномощник/, ако сделката е насочена срещу него, той е нямал възможност да се снабди с обратно писмо, поради което и са допустими свидетелски показания за установяване на привидността. Независимо от горното, от събраните гласни и писмени доказателства, не се установява липса на воля на страните за пораждане на последиците от договора за покупко продажба. Установено е изплащането на цената, както и желанието на страните да се прехвърли правото на собственост срещу плащането на тази цена, и ако ищеца претендира дължимост на частта от продажната цена, съответстваща на правото му на собственост, може да предяви претенцията си по общия исков ред, където следва да се разгледат и всички сочени от страните правопораждащи и правопогасяващи възражения. Пълното доказване следва да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи /съответно правопогасяващи/ фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Дори и да се допусне наличие на привидна сделка, то сочената прикрита - дарение, е включена в обема на представителната власт и за нея не се изтъква друго основание за нищожността и.

Последните две основания въведени от ищеца, също са неоснователни. На първо место, установено е, че процесното жилище не представлява семейно такова по смисъла на СК, доколкото мъжът не е живял в него преди фактическата раздяла между съпрузите, и не се ползва от закрилата на чл.26 от СК, а освен това съпруга е изразил и изричното си съгласие с предоставеното пълномощно. Изискването, предвидено в чл.33, ал.1 от ЗС при продажба на съсобствена идеална част, първо да се предложи на другия съсобственик, е абсолютно неотносимо към настоящия казус. От една страна то касае продажба на идеална част, каквато не е налице в случая /ответницата продава и своята и на съпруга си идеални части/, а от друга - обикновена делима съсобственост, а не съпружеска имуществена общност - делима само при определени законови предпоставки.

Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което и същият следва да се отхвърли. Решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

По наведените доводи за недопустимост и неправилност на допълнително присъдените разноски с определение №1083/18.04.2016г.. Определението е допустимо. Независимо от това как точно е формулирала искането си страната - за допълване или изменение на решението в частта за разноските, то ясно изразява волята и за присъждане на сторените разноски при първоначалното първоинстанционно разглеждане на делото, а освен това е ирелевантен използвания израз, тъй като съдът дава правната квалификация на искането въз основа на заявената обстоятелствена част и петитум. Разграничението между допълване и изменение е въведено единствено с оглед наличието или липсата на произнасяне по разноските с решението /имащо значение и за допустимостта на искането при липса на представен списък за разноски/, и в случая, доколкото има такова изрично произнасяне, правилно съдът е постановил изменение на решението в частта за разноските. При това развитие на производството - с обезсилване на решение и връщане на делото за ново разглеждане на делото в първата инстанция, разноските на страната направени при първоначалното разглеждане представляват такива за една инстанция, и й се дължат в зависимост от крайния изход на спора /в случая отхвърляне на иска за делба/, като е ирелеванта причината за връщането на делото за ново разглеждане /в случая процесуално нарушение на съда, водещо до недопустимост на производството/. Повторното разглеждане на делото в първа инстанция, и плащането на друго адвокатско възнаграждение за това производство, не съставлява двойно плащане, каквото се домогва да установи жалбоподателя, а е дължим адвокатски хонорар за всяко едно отделно производство.

Въззиваемите страни не са представили доказателства за сторени деловодни разноски в настоящото въззивно производство, поради което и такива не следва да им се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №204 от 16.03.2016г. по гр.д.№510/2013г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, изменено в частта за разноските с Определение №1083/18.04.2016г. по същото дело.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.