Р Е Ш Е Н И Е № 127
гр.Шумен,7.VІІ. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на
двадесет и осми юни 2016 г.,в
състав:
Председател:Лидия
Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при участието
на секретар Н.И.,като разгледа докладваното от
председателя В.гр.д.№ 299/2016г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на
Областна дирекция на МВР-Шумен,съд.адрес:***
против Решение № 168/7.ІІІ.2016г. по гр.д. № 2706/15г. на Шуменския районен съд,с
което е отхвърлено искане/молба/
,вх.№718/18.І.2016г. на Областна дирекция на МВР-Шумен,за
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3/6.І.2016г.,постановено по гр.д. № 2706/2015г. на Шуменския районен съд.
Оплакванията във
въззивната жалба са за допуснати от
първоинстанционния съд процесуалноправни и
материалноправни нарушения в обжалваното решение ,довели до неговата
неправилност и необоснованост .Моли въззивния съд да
го отмени изцяло и вместо него да постанови друго,с
което да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решение № 3 от 6.І.2016г. по гр.д. №
2706/2015г. на ШРС,като текстът”Осъжда
МВР-Шумен с адрес гр.Шумен,ул.”...”№2,представлявана
от директора Я.Р.,да плати на Д.К.С.,ЕГН ********** и адрес:г***,обезщетение
в размер на 19432/деветнадесет хиляди четиристотин тридесет и два лева,равняващо се на двадесет месечни възнаграждения на ищеца” да бъде отменен и вместо
това искът по чл.234ал.1 от ЗМВР да бъде отхвърлен изцяло.
Моли също,при
допускане на исканата поправка на
очевидна фактическа грешка да бъде отменено Решение № 3/6.1.2016г. по гр.д. № 2706/2015г. на ШРС в частта,с
която ОДМВР Шумен е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Шумен
сумата 777,28 лева- държавна такса върху цената на главния иск.
Не е постъпил отговор от насрещната страна по въззивната жалба.
Въззивният съд намира,че
въззивната жалба
е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник
в първоинстанционното производство,депозирало молбата
за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, отговаря на изискванията
по ГПК ,поради което е редовна и
допустима.
Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна и недоказана,поради следното:
С
Решение № 3 от 6.І.2016г. по гр.д. № 2706/2015г. на
Шуменския районен съд/ШРС/,ответната страна ОД МВР
-Шумен е осъдена да заплати на ищеца
Д.К.С.,ЕГН **********, сумата 19432 лева,представляваща
обезщетение,равняващо се на двадесет месечни
възнаграждения на ищеца,ведно с обезщетение за забава,равно на законната лихва върху главницата,считано
от датата на подаване на исковата молба-20.Х.2015 година,до
окончателното плащане,на основание чл.234ал.1 от ЗМВР,както и да заплати на същия ищец направените от него
деловодни разноски в размер на 1608,19 лева,съразмерно
на уважената част от иска,а на държавата-да
заплати държавна такса за разглеждане на иска, в
размер на 777.28 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. ТР №
6/06.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС.
Със
същото решение е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Д.К.С. ***,за мораторна лихва в размер на 1124 лева,с
правно основание по чл.86 от ЗЗД,а ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 303.72 лева /триста и три лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща направените по делото деловодни разноски,съразмерно
на уважената/отхвърлената/ част на исковата
претенция.
В мотивите на посоченото по-горе решение,свързани
със спора по основния иск,е посочено,че ищецът,чрез пълномощника си,поддържа
исковата молба,като моли за решение при признание на
иска за главница.В същото време е изложено,че
„съдът, като взе предвид обективираното в писмения отговор на исковата молба от
ответника признание на иска за присъждане на обезщетение
в размер на 19 432лв., равняващо
се на брутната заплата на ищеца, за всяка прослужена година, но не повече от 20
брутни заплати, като съобрази липсата на предвидените в
разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК отрицателни предпоставки, както и че ищецът
не е поискал постановяване на решение при признание на иска, намира, че следва
съдебно решение да се основе съобразно признанието на ответника относно
претенцията с правно основание чл. 234 ЗМВР”.Очевидно е разминаването и
противоречието в изводите на районния съд
досежно искането/становището/ на ищеца по направеното от ответника
признание на главния иск,каквото признание
действително се съдържа както в писмения
отговор на последния,така и в пледоариите по същество,в с.з. от
22.ХІІ.2015г.по гр.д.2706 за 2015г. на ШРС.
Първоинстанционният
съд е приел и отразил в мотивите на решението си като безспорен фактът,че”дължимото обезщетение е изплатено на ищеца на
18.ХІІ.2015г.т.е. четири дни преди съдебното заседание”,както е изложил и правния си извод,че
ответникът поради неплащане е причинил завеждането на делото.
При направените фактически констатации и правни изводи,районният
съд е постановил осъдителен диспозитив
на решението си,с посоченото вече по-горе съдържание.
Ответната страна е
поискала с молба до Шуменския районен съд от 18.І.2016г. поправка на явна
фактическа грешка в първоначалното решение и наред с това моли съда,в случай ,че искането за поправка на ОФГ бъде
отхвърлено, да даде тълкуване дали
ответникът следва да изплати отново на ищеца присъдената сума по главния иск,след като тази сума вече е погасена чрез плащане и този
факт е приет от съда и отразен в мотивите на решението. В същата молба за
поправка на очевидна фактическа грешка/ОФГ/ е
направено искане,ако съдът,издал
решението,не може да се произнесе по молбата,последната да бъде възприета като въззивна жалба срещу Решение № 3 от 6.І.2016г. по гр.д. № 2706/2015г.на ШРС.
С Решение №
168/7.ІІІ.2016г. по гр.д. № 2706/15г. на Шуменския
районен съд, е отхвърлено като
неоснователно искане, вх.№718/18.І.2016г. на Областна дирекция на МВР-Шумен,за поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 3/6.І.2016г.,постановено по гр.д. №
2706/2015г. на Шуменския районен съд. Тълкуване
в поискания от ответната страна не е дадено,но
предмет на настоящата въззивна жалба е само отказът
на районния съд да уважи молбата за поправка на ОФГ.
За да отхвърли молбата за поправка на ОФГ,районният
съд е счел,че такава не е налице,тъй
като няма несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в текста на първоначалното решение.В
решението ,с което е отхвърлено искането
за поправката,районният съд е коментирал
първоначалното решение по същество,в ч.
основателността на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл.75ал.3 от ЗЗД,което е недопустимо.В
производството по чл.247 от ГПК може да се коментира единствено наличието или
липсата на фактическа грешка,но не и да се правят
нови констатации или да се допълват по същество мотивите на вече постановеното решение,както и да се излагат допълнителни фактически или
правни изводи.Подобни допълнения са в противорчие със забраната по чл.246 от ГПК.
Независимо от посочените
по-горе отклонения от императивната разпоредба на чл.246 от ГПК ,въззивният съд намира,че те са
несъществени и не водят до неправилност на обжалваното решение на ШРС,което е съобразено както със закона,така
и с установената трайна съдебна практика по прилагането на чл.247 от ГПК.
Безспорно е и се приема безпротиворечиво
в съдебната практика по прилагането на чл.247 от ГПК,че
очевидна фактическа грешка е налице,когато има
несъответствие между действителната воля на съда и външното й изразяване в
писмения текст на решението.Т.е.при изследването
за допусната очевидна фактическа грешка,трябва да
се търси има ли разминаване в
действителната формирана воля на съда и изразяването й в диспозитива на
съдебния акт,на който се иска поправката.Това
обаче не е достатъчно. Не всяко опущение или неправилност на решението е
очевидна фактическа грешка по см.на чл.247ал.1 от ГПК.Съществуването на очевидна фактическа грешка предпоставя това
разминаване ДА СЕ ДЪЛЖИ НА ТЕХНИЧЕСКИ ПРОПУСК или ТЕХНИЧЕСКА НЕПРАВИЛНОСТ ПРИ
ИЗПИСВАНЕТО НА ДИСПОЗИТИВА,ИЗРАЗЯВАЩА СЕ ВЪВ ВЪНШНО ПОГРЕШНО ИЗПИСВАНЕ В НЕГО НА
И,ИМЕНА,ЦИФРИ,ДАТИ, АРИТМЕТИЧНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ И ПР.РАЗЛИЧНИ ОТ ПОСОЧЕНИТЕ В МОТИВИТЕ.
Всяко друго
разминаване между мотивите и диспозитива,не представлява очевидна фактическа грешка по
см. на чл.247 от ГПК и не може да бъде
поправено по реда на този процесуална норма. Такива противоречия представляват съществуващи/или твърдяни от
страната/ грешки при формиране
истинската воля на съда,дължащи се на
неправилна интерпретация и преценка на фактите и доказателствата или
погрешно тълкуване или приложение на закона. Тези грешки/неправилности/подлежат
на съдебен инстанционен контрол и могат да се
отстраняват само по пътя на обжалване на съдебния акт,но
не и по реда на чл.247 от ГПК,тъй като това било в
нарушение на императивната забрана по чл.246 от ГПК съдът сам да отменя или
изменя решението си.
Въззивният
съд намира,че в с разглеждания случай не е налице разминаване между действителната
воля на съда и изразяването й в диспозитива,което да
се дължи на допусната очевидна фактическа грешка.Постановеният
осъдителен диспозитив не може да се променя с оправдателен по реда на чл.247 от
ГПК,тъй като чрез искане за поправка на очевидна
фактическа грешка не може да се подменя волята на съда и да се проверява
правилността на решението по същество.Ако е налице
грешка в диспозитива на процесното решение,както твърди
молителят,то тя евентуално би била правна ,а
не фактическа и подлежи на отстраняване по реда на инстанционния
контрол.
С оглед и във връзка с
всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че жалбата
против решението на районния съд,с което е
отказана поправката на допусната очевидна фактическа грешка в първоначалното решение,е неоснователна и недоказана.Ето
защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/7.ІІІ.2016г. по гр.д. № 2706/15г. на Шуменския районен съд,с
което е отхвърлено искане/молба/
вх.№718/18.І.2016г. на Областна дирекция на МВР-Шумен,за
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3/6.І.2016г.,постановено по гр.д. № 2706/2015г. на Шуменския районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове :1. 2.