Р Е Ш
Е Н И Е № 194
гр.
Шумен , 17 .10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател:А.Карагьозян
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.М.Маринов
при секретаря Д.А., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №367 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл...8 и сл. от ГПК.
С решение №147 от 19.05.2016г. по гр.д.№867/2015г.,
поправено с решение №190/20.06.2016г. и изменено в частта за разноските с оП.ние №330/20.06.2016г., НПРС е признал за установено по отношение на З.Р.Х. и Б.А.Х., че Р. Х.А./Р.П./ е собственик на
имотите, представляващи: 1/поземлен имот с идентификатор 37232.80..., находящ се в с.К., обл.Ш., по
Кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-4 от
21.02.2007г.на Изп.директор на АГКК,адрес на поземления имот: местността
:Б.К.“, с площ 8010 кв.м. , с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: 37232.80.18, 37232.80.209,
37232.80.16, 37232.80.14 и №37232.80.13. , 2/поземлен имот с идентификатор 37232.69.6,
находящ се в с.К., обл.Ш., по Кадастралната карта и кадастралните
регистри,одобрени със Заповед РД-18-4 от 21.02.2007г.на Изп.директор на
АГКК,адрес на поземления имот: местността “ Я.Я.“,с площ 8002 кв.м. , с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
при съседи: 37232.69.7, 37232.69...2, 37232.69.3 и 37232.69.5.,както и на 3/ 1/7
/една седма /идеална част от поземлен имот с идентификатор 37232.64.13, находящ се в с.К., обл.Ш., по
Кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-4 от
21.02.2007г.на Изп.директор на АГКК, мест.”А.К.”, с площ 13999кв.м. , с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, при съседи: 37232.65.15, 37232.64.12, 37232.55.7,
37232.64.3 и №37232.64.1, като ответниците са осъдени да
предадат на ищцата влядението върху горепосочените
имоти. Със същото решение, на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен в цялост нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение №131, том ..., рег.№..., дело №.../.... на нотариус с рег.№... на НК, до размер на 1/7 идеална част - нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти,придобити по давностно владение №129 том ... рег.№... дело №.../.... на нотариус с рег.№.... и на основание чл. 194
ал.2 от ГПК е прието за недоказано оспорването на удостоверение за идентичност на лице с
различни имена изх.№ ГР-36/386 от
16.09.2015 г., в частта, в която е удостоверена идентичността на двете лица, удостоверение за съпруг и родствени
връзки изх.№ ГР-34/385 от 16.09.2015 г., в частта на удостоверяването,че Х.А.И.
/Х.А.Ю./ са имена на едно и също лице и удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №619 от
28.10.2013 г., в частта, в която е записано,че Х.А.Ю. е чичо на ответника
З. Р.Х.. Присъдени са
и следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното решение останА.
ответниците, които го обжалват изцяло/във въззивната жалба
изрично е посочено, че решението е изцяло материално и процесуално
незаконосъобразно, като са изложени съображения касателно
неправилността му изцяло/ . Твърдят, че същото било изцяло незаконосъобразно. Не бил обсъден нито един аргумент за
неоснователност на исковете, особено тези касаещи липсата на идентичност между
бащата на ищцата Х. А.Д. /Х. А.Ю./ и лице с имена Х.А.Ю.. Пестеливи били
мотивите и касателно направеното от отвениците възражение за изтекла в тяхна полза давност по
отношение на спорните имоти. Молят, съдът да отмени решението и постанови друго, с което заявената срещу им претенции
бъдат отхвърлени.
Въззиваемият взема
становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след
като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
С решение №0009
/15.02.1995г. на ПК-гр. К., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, е
възстановено правото на собственост на
Х.А.Ю., жител *** върху два имота в
землището на с. К., обл.Ш.: нива от 8,002 дка, ІІІ кат., в мест.”Я.Я.”, имот №069006 по плана за земеразделяне и нива от 8.010 дка, /3.562дка ІІІ кат. и 4.448дка ІVкат./, в мест.”Б.К.”, имот №0800.. по
плана за земеразделяне на с.К.. Към настоящия момент
идентификацията на сочените имоти е: поземлен имот с идентификатор 37232.80..., находящ се в с.К., обл.Ш., в местността :Б.К.“, с площ
8010 кв.м. , с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, при съседи: 37232.80.18, 37232.80.209, 37232.80.16,
37232.80.14 и №372132.80.13 и поземлен имот с идентификатор 37232.69.6, находящ се в с.К., обл.Ш., в
местността“ Я.Я.“ с площ 8002 кв.м. , с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: 37232.69.7,
37232.69...2, 37232.69.3 и 37232.69.5.
С решение
№0009/15.02.1995г. на ПК-К., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ,на
наследниците на А. Ю.Е. е
възстановено правото на собственост върху три имота, съгласно плана за земеразделяне на с. К., един от които
представляващ нива с площ 14 дка, №ІV кат., в местността „А.К.”, имот №064013, към настоящия
момент представляващ поземлен имот с идентификатор
37232.64.13, находящ се в с.К., обл.Ш., в местността „А.К.“, с площ 13999 кв.м.
, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване
– нива, при съседи: 37232.65.15, 37232.64.12, 37232.55.7, 37232.64.3 и
№37232.64.1.
Съгласно удостоверение за наследници изх.№
ГР-30/374 от 14.09.2015 г., изд. от кметство с.К., А.Ю.Е. е починал на 26.12.1974 г., като е
оставил за свои законни наследници: съпруга - А. А.а И.а/поч. през 1976 г./ и низходящи от пъва степен: Х. А.И., Х.А.И., И. А. И., Н.А.И., Ф. А. О.,
Е.А.И. и Х. А. И.. Не се спори между страните, а и
видно от удостоверение за наследници изх. №
ГР-30/375 от 14.09.2015 г.,
последният е възходящ от втора
степен/дядо/ на ответника по делото З.Р.Х. /син
на сина на И.,Р.Х.А..
Видно от решение №2004/859 на 3-ти помирително-граждански съд – А., Р.Т., ищцата Р.П./Д./ е наследник
на Х. А. Д.. По делото е представен и препис-извлечение
от смъртния акт на Х. А. Д., съгласно който последният е починал на
06.05.2004г., както и препис-извлечение от
гражданския регистър на С.Ю., област А., Р.Т., по партидата на Х. А.Д., в който
е посочена дата на раждане на лицето-***г., дата на регистраия-02.09.1983г.,
смърт-06.05.2004г., гражданското му състояние и религия, като е посочено че
същият е получил турско гражданство с решение №83/6802 от 05.07.1983г., като в
същото време е и гражданин на РБ..
По делото е представен и
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение
№131, том ..., рег.№..., дело №.../.... на нотариус с рег.№..., в който е отразено,
че З.Р.Х. е признат за собственик по
давностно владение на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с площ от 8002 кв.м.,в местността „Я.Я.”с идентификатор
37232.69.6 по КК и КР на с.К., както и на 2/поземлен имот с площ от 8 010 кв.мв.,в местността „Б.К.”с идентификатор 37232.80...
по КК и КР на с.К., а съгласно отразеното в нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти,придобити по давностно владение №129, том ..., рег.№..., дело №.../.... на същия нотариус, З.Р.Х. е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти:1/ поземлен имот с площ от 9997 кв.м.в
местността „Т.” с идентификатор 37232.73.8 по КК и КР на с.К., 2/поземлен имот с площ от 13 999 кв.м.,в местността „А.К.”, с идентификатор 37232.64.13 по КК и КР на с.К..
Не е спорно между страните, че по време на снабдяването му с титул за
собственост,ответникът З.Х. е бил в граждански брак с втората ответница Б.А. Х..
По делото
са представени копия на сътоветните нотариалните дела, както и заявителските
преписки за възстановяване на процесните земеделски земи.
Видно от договор за
аренда на земеделска земя от 20.05.2011г., Н. И. ХА.л,
като пълонмощник на Р.Х.А., в качеството на
арендодател, предоставил на Н. И. ХА.л, управител на „Р. 2000”оод-с.К., временното
ползване на три поземлени имота, сред
които и процесния,
с идентификатор 37232.64.13. С нотариална покана от 21.07.2015г. , А.е уведомил дружеството, че договорът е сключен погрешно
от негово име, тъй като не бил собственик на имотите, а действителен собственик
на същите се явявал синът му З.Р.Х. и съпругата му. Последните също изпратили
до „Р. 2000”ООД покана в този смисъл..
По делото са представени и договори за наем на земеделска земя, за
стопанските 2009/2010г. и 2010/2011г., сключени между ответника З.Х., в
качеството на наемодател и „П.”ООД-гр.Б., в
качеството на наемател.
Съгласно заключението на
назначената по делото СИЕ, в счетоводството на „Р. 2000”ООД с управител Н.И.Х.,
били отразени като начислени и изплатени арендни плащания за стопанските
2011/2012, 2012/2013, 2013/2014г и 2014/2015г. по договор за аренда на
земеделска земя от 20.05.2001г., сключен между дружеството и Р.Х.А., като за
сочените години арендните плащания били направени на Р.А., чрез управителя Н.
Х. В счетоводството на дружеството били отразени като начислени и изплатени
арендни плащания за стопанските 2011/2012г., 2012/...., 2013/2014г. и
2014/2015г. на ищцата Р.П./Р. Х. А.а/ във връзка с
ползването на собствените й земеделски земи с идентификатори 87232.80... и 37232.69.6,
находащи се в землището на с.К.,
като плащанията били направени с РКО. Дружеството не било представило
счетоводни документи, удостоверяващи арендни плащания в полза на ответника
З.Р.Х..
Видно от отразеното в
удостоверение №2/15.01.2016г., в ОС”Земеделие”-гр.К. не били подавани декларации по чл.37Б от ЗСПЗЗ и по
чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ по отношение на процесните
имоти. Имот №37232.69.6 никога не бил регистриран в регистъра на ползвателите,
воден съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани, съответно имот №37232.80... бил регистриран в сочения
регистър за стопанските 2008/2009г. и 2014/2015г. от „Р. 2000”, а имот
№37323.64.13 бил регистриран през сторанските
2008/2009г., 2009/2010г. и 2010/2011г. от „П.”ООД-гр.Б.,
а за стопанските 2011/2012г., 2012/...., и 2014/2015г. от „Р. 2000”. По делото
е представено и писмо от ДФ”Земеделие”, в което е
посочено, че площите, декларирани за подпомагане по схемите и мерки за директни
плащания не се заявявА. по имоти от картата на
възстановена та собственост , а очертаването на земеделските площи се
извършвало върху цифрова ортофотокарта в общинските
служби и представлявА. блокове на земедеско
стопанство и земеделски парцели. Данните за имотите от картата на възстановена
собственост се предоставяли еднократно на фонда от Министерството на
земеделието и храните по време на
текущата компания, като информацията за земеделските имоти от картата на
възстановена собственост се използвала от фонда само и единствено като
спомагаща основната дейност при разглеждането на предоставените документи за
установени застъпени площи. Към писмото е приложена справка за заявяване на процесните имоти.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявени са
претенции с право основание чл.108 от ЗС по отношение на три недвижими
имота – ищцата претендира да бъде признато за установено, че се явява
собственик на процесните имоти, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху
същите.
За уважаването
на ревандикационен
иск, каквито са
настоящите, е необходимо нА.чието,
в кумулативна даденост на следните три предпоставки:
на първо място, имотите, предмет на иска, да са собственост на ищеца, на второ-тези имоти да се владеят от ответниците, и на трето -
да се владее от тях без основание. С оглед правилата за разП.яне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е
да докаже нА.чието на положителните предпоставки, а
на ответниците-че владеят на правно основание В настоящия казус безспорен е факта на владението
върху процесните имоти, а именно, че същото към
момента се осъществява от ответната страна/последната
признава това обстоятелство още с отговора на исковата молба/. Спор е нА.це по отношение на останА.те
две предпоставки.
Досежно първата от тях: Ищцата излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на процесните имоти – по отношение на първите два имота твърди наследствено правоприемство от своя баща Х. А.Ю./Х. А. Ю./, на когото имотите били възстановени с решение на ПК-К., а по отношение на третия имот/1/7ид.ч. от нива с идентификатор 37232.64.13/ - наследствено правоприемство от нейния дядо А. Ю.Е., на чиито наследниците е възстановен имотът.
Установи се, че процесните
земеделски земи са били възстановени на Х. А. Ю./първите два/, съответно на
наследниците на наследодателя А. Ю.Е./третия/ с решения на ПК. Последните са позитивни и такива и по чл.27 от
ППЗСПЗЗ , възстановяващо собственост върху индивидуално оП.ени
имоти от влезлия в сила план за земеразделяне, и са годно основание за
придобиване собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл.77 от ЗС.
Предвид това и същите представляват стабилни индивидуални административни
актове с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на
собственически права за лицата, ползващи се от акта – създават ново правно
положение, като се възстановява правото на собственост върху конкретни земи на
конкретни лица /в настоящия случай на Х. А. Ю., съответно на наследниците на А.
Ю.Е./.
Тъй като ищцата
твърди, че е собственик на имотите позовавайки се на наследствено
правоприемство от Х. А. Ю., то в нейна тежест е да докаже, че соченото лице е
неин баща. Това се установява с акт за раждане, съответно с удостоверение за
наследници.
Не е
спорно между страните, че ищцата е дъщеря и наследник на Х. А. Ю./представен и
акт за раждане в този смисъл/. Спор е нА.це досежно обстоятелството, имената Х. А. Ю. и Х.А.Ю., имена
на едно и също лице ли са, с оглед обстоятелството, че съгласно решение
№9/15.02.1995г. на ПК-К., правото на собственост върху земите е възстановено на
Х. А. Ю..
С оглед
доказване на твърдението си за нА.чие на такава идентичност ищцовата
страна е представила удостоверение за идентичност на лице с различни имена в
сочения смисъл-изх.№386/16.09.2015г., което е
оспорено от ответната страна и по отношение на което е открито производство по
оспорване верността му/истинността на
удостоверяването/, на основание чл.193 от ГПК.
Съгласно чл.18 от Наредба№ РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, за доказване, че две или
повече собствени и/или бащини и/или
фамилни имена са на едно и също лице, се издава Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена по образец съгласно приложение № 9, като длъжностното
лице, след проверка в регистъра на населението и при необходимост в регистрите
на актовете за гражданско състояние, вписва в удостоверението установените
различни имена на лицето (собствено, бащино, фамилно). В разпоредбата се сочи
също/ал.3/, че удостоверението се издава
само когато различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението и/или в регистрите на актовете за гражданско състояние.
В случая, в удостоверението за раждане на
ищцата, издадено въз основа на акт за раждане №139/28.07....., баща й е записан
с имената „Х. А.Ю.”. С тези имена същият
е отбелязан/под. №4/ и в представеното извлечение от
регистъра на населението за с.К. по партидата на
дядото на ищцата – А. Ю.Е./л.77-79/, въпреки че при изписване на личното му име
е била извършена впоследствие корекция /над поправената буква „з” се вижда
продължението на специфично изписване на буквата „д”/, което сочи на извод, че
същият първоначално е записн с личното име Х.. Че е
била извършена допълнителна корекция в този смисъл сочи и обстоятелството, че
както съпругата на лицето –Х.В. /под №9/ е вписана и с имена по съпруг –„Х.А.”,
така и дъщеря му Р. /под №10/ е вписана с бащино и фамилно име „Х.А./. Че
имената „Х.” и „Х.” в случая са имена на едно и също лице сочи и направената констатация от съда/л.3../
от актовите книги на с.К./старо наименование с.Е.С/, съгласно която в акта за раждане наследодателят на ищцата/копие на документа е представен на л.219/ е записан
с имената Х. А., съответно от
представения в оригинал личен регистрационен картон на Х. А.Ю./Х.А. Ю./, дядо
на ответника и брат на бащата на ищцата, че като роднини на същия-едноутробни
и едноутробни братя и сестри са вписани „Х., Ю., Н.Х., Ф. И Е.”, т.е. бащата на
ищцата е вписан с името Х..
Съобразявайки изложеното,
съдът намира, че оспорване съдържанието
на документа не е доказано. Изготвеното удостоверение за идентичност на имена е
изготвено въз основа на данните, съдържащи се в регистъра на населението на
РБ., където лицето е вписвано с различни лични имена, съответно издадено е от
съответното длъжностно лице, по установена форма и ред и в кръга на службата
му, поради което и се ползва с доказателствената сила на официалните документи.
В този смисъл и представеното от кмета
на с.К. уведомително писмо до съда, преди откриване
на актовите книги на населеното място, не рефлектира върху извода за официалния
характер на документа.
Съдът намира за несъстоятелно възражението
на ответната страна, че актовите книги били несвоевременно представени в хода
на първоинстанционното произовдство, поради което и
по отношение на тях била настъпила преклуЗ. - няма
пречка, по повод на открито поризводство по чл.193 от
ГПК, въпреки възлагане доказателствената тежест на едната страна, другата да
ангажира доказателства в подкрепа на собствените си твърдения, още повече че в
случая ответната страна оборва самия характер на документа, като официален
такъв, съответно разП.ението на доказателствената
тежест.
Дори да се приеме, че соченото удостоверение за идентичност няма
официален характер, то настоящата инстанция намира, че е извършено пълно и
главно доказване на обстоятелството, че имената „Х.” и „Х.” да имена на едно и
също лице. На това сочат както писмените доказателства изброени по-горе, така и
свидетелските такива/свид.М.А.-бивш кмет на с.К.:”Х. много хора го знаят като Х..”, свид.С.Н.:”Той
е известен с името Х., а не с Х.”./.
Действително нА.це е
несъответствие между датата, отразена като дата на раждане в акта за раждане на
Х. А. и датата отразена в образеца от гражданския регистър на Служба по
гражданско състояние-Ю., А., Р.Т. касателно
бащата на ищцата Х. А. Д., но това несъответствие е несъществено и не
рефлектира върху извода на съда досежно
идентичността. Правилно е отразена годината на раждане, а и това събитие не се
е осъществило на територията на Р.Т. и поради
това не е в компетентността на съответната служба да го удостоверява.
Така доколкото службата не разполага с достоверна информация, това най-вероятно
е и причината съпрузите да са вписани с еднакви дати на раждане-ден
и месец. Настоящата инстанция не споделя и твърдението на ответната страна, че
представеният акт за раждане на Х. А. не се отнасял до Х. А., а до друго лице,
тъй като в документа било посочено, че
майката на детето А. е на двадесет и
четири години, а в удостоверението за наследници на А. Ю. Е./л.28/ било
отразена дата на раждане на А. - ***г. и следователно към м.02.19..г. би
следвало да е на ..години. Удостоверението има обвързваща доказателствена сила и то по изключение, само относно факта,
мястото и датата на смъртта на наследодателя, защото съдържа позоваване на акт
за смърт, чието нА.чие длъжностното лице е възприело лично и който, съгласно
чл. 34, ал. 2 ЗГР, има доказателствена сила за тези факти до доказване на
противното, като на общо основание съдът
е обвързан да приеме за установен и факта, че удостоверението за наследници е
издадено на посочената в него дата. Същото няма каквато и да е доказателствена сила
относно отразена дата на раждане на един от наследниците. В регистъра на
населението по партидата на общия наследодател е нА.це
поправка досежно датата на раждане на съпругата му А.
А.а и то извършена не по съответния ред, поради което
не може да се направи категоричен извод досежно
годината на раждане на последната. Освен това в акта за раждане на Х. А. е нА.це
съвпадение по всички останА. елементи/дата
и място на раждане, име на бащата, години на бащата към онзи момент, име на
майката/, даващо основание на съда да приеме, че това е актът за раждане на
Х./Х./ А.Ю..
Предвид изложеното и настоящата инстанция приема, че Х.А.Ю./Х. А.Ю. се явява баща на ищцата,
поради което и след смъртта на последния, съответно на нейната майка,
собствеността върху процесните два имота /нива от
8.002дка в мест „Я.Я.” и нива от 8.010дка в мест.”Б.К.” по плана на с.К./ е
преминала изцяло в нейния патримониум.
По същите съображения съдът намира за недоказано и
оспорването на удостоверение за съпруг и родствени
връзки изх.№ ГР-34/385 от 16.09.2015 г., в частта на удостоверяването, че Х.А.И. /Х. А. Ю./ са имена на
едно и също лице.
Що се касае до удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №619 от
28.10.2013 г., в частта, в която е записано,че Х. А. Ю. е чичо на ответника З.
Р.Х., то съдът намира, че производство
по чл.193 от ГПК не е следвало да бъде откривано и съответно съдът не дължи
произнасяне по него. С оглед
установения начин на съставяне на документа /въз основа на декларация от
З.Р.Х.-л.76/, не може да бъде направен извод за официалния характер на същия и
той не се ползва с доказателствената сила на официален документ –съдът не е
обвързан да приеме, че посочения в него факт
е верен, а се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото.
Предвид това и доколкото документът не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, не е нА.це интерес от откриване
на производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК по
отношение на него.
В настоящия случай,
удостоверението е издадено въз основа на подадена от самия ответник декларация,
в която последният е декларирал, че лицето Х. А. Ю., р. през 19..г. е негов
чичо, т.е. същата удостоверява неизгодни за издателя си факти, поради което и
документа има доказателствена сила срещу него.В този
случай, твърдението, че признатият от ответника факт не отговаря на истината не
е оспорване истинността на документа, а оспорване на съдържанието му съгласно чл.164, ал.1,т.6 от ГПК., като в
този случай свидетелски показания са недопустими, а и надлежни такива в този
смисъл не са събрани по делото. Не се твърди неавтентичност
на документа, а и З. Х. в съдебно заседание е потвърдил, че подписът под
декларацията е негов.
Видно от
представената заявителска преписка, заявлението е подадено от Х.А.Ю.,
представляван от Х.А. Ю., поради което и нивите са възстановени на Х., а не на
Х.. Действително върху заявлението са нА.це
задрасквания на имената на първоначално
вписаните лица като заявител и собственик/като
заявител първоначално е вписан Х.А. Ю., действащ като наследник на брат си Х.
А. Ю., но тъй като това не е отговаряло на действителността/Х.
не е наследник на лицето, на което ще се възстановяват нивите/ е направена поправка - като заявител е вписан
собственикът Х. А., като е отразено, че същият действа представляван от брат си
Х.А.. С тази поправка се е съобразила и ПК, издавайки решение за възстановяване
на собствеността на Х. А., а не на Х.А..
Що се касае до третата нива с идентификатор 37232.64.13, по отношение на която
ищцата твърди наследствено правоприемство от нейния дядо А. Ю.Е./поч. на ...12.1974г./, то не е спорно, че страната се явява
внучка на Е./наследник на едно от седемте му деца/, поради окето
и същата се явява собственик на 1/7 ид.ч. от
сочения имот.
Ответната страна оспорва
правото на собственост на ищцата, позовавайки се на изтекла в нейна полза
придобивна давност, за което е издаден нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност владение №131, том ..., рег.№..., дело №.../.... на нотариус с рег.№...
и нотариален акт №129, том ..., рег.№..., дело
№.../.... на същия нотариус .
Съгласно ТР№11/2012г. на ОСГК,
като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален
акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица
и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик
на имота . Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик, като
оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра,
така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор се легитимират правото
си на собственост с нотариални актове, то разП.ението
на доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК,
като всяка страна следва да докаже своето право.
Така в
настоящия случай, доколкото и двете страни се легитимират с надлежни документи
за правото си на собственост - ищцата с решения на ПК, имащи силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имотите/чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ/
, а ответниците с констативния
нотариален акт за придобиване на имотите
по давност, то всяка от тях трябва да
докаже фактическия състав на съответното придобивно основание.
Както бе
посочено по-горе, в разглежданата
хипотеза, от събраните по делото доказателства се установи реституция на процесните два имота: поземлен имот с площ от 8002 кв.м.,в
местността „Я.Я.”с идентификатор 37232.69.6 по кадастралната карта и
кадастрални регистри на с.К.,както и поземлен имот с площ от 8 010 кв.мв.,в местността „Б.К.”с идентификатор 37232.80... по
кадастралната карта и кадастрални регистри на с.К., в полза на
наследодателя на ищцата и нейн баща и реституция на позезмлен имот с площ от 13 999
кв.м.,в местността „А.К.” ,с идентификатор
37232.64.13 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.К., в полза на наследниците
на възходящ от втора степен на ищцата, съответно наследствено правоприемство за
последната касателно
1/7ид.ч. от нивата. Т.е. ищцата е доказА.
фактическия състав на соченото от нея основание.
С
нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти ,придобити по давностно владение №131, том
..., рег.№..., дело №.../...., съответно нотариално
дело №129, том ..., рег.№..., дело №.../.... на
нотариус с рег.№..., З. Р.Х. по време на брака си с
Б.А. Х. е признат за собственик на процесните имоти по
давност, включително и на процесните идеални части от
третия имот. Ето защо и страната, позоваваща се на соченото основание-ответната
следва да докаже изтеклата в нейна полза
придобивна давност. В отговора на
исковата молба ответниците излагат твърдения за изтекла в тяхна полза
придобивна давност от 2001г. до 2011г., като владението им продължавало и към
настоящия момент.
За да се
приеме, че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС
придобивна давност, необходимо е това лице да е упражнявало фактическа власт
върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността и след
изтичане на срока да се е позовало на тази давност. С т.2 на тълкувателно
решение № 4 от ...12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г.
на ОСГК на ВКС е прието, че позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗД, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Посочено е, че процесуалните средства за волевото изявление на
субективния елемент са предявяване на иск или възражение при нА.чие на спор за собственост или снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото
вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и др. Разяснено е, че до момента в
който предполагаемото от закона намерение за своене
не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на
собственост, но при нА.чие на позоваване правните
последици (придобиване на вещното право) се зачитат от момента на изтичане на
законно оП.ения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и чл.79, ал.2 от
ЗС.
В настоящия спор, от показанията на свид.Ш.А., Д.Н. и Д.К. се установи, че
поземленият имот с площ от 8002 кв.м.,в
местността „Я.Я.”с идентификатор 37232.69.6 от възстановяването му през 1995г. е бил обработван
от дядото на ответника Х. И./брат на бащата на ищцата и син на общия
наследодател А. Ю.Е./, като след смъртта на последния през 2001г. фактическа
власт върху същия е осъществявал единствено от ответника и семейството му,
който засаждал различни куртури-тютюн,
царевица и пр.. Същият при заминаването си за Б. пред
2009г. го предоставил на свид.Д.К.. последният в
съдебно заседание изрично е заявил, че процесната
нива е на З.Х. и последният му я предоставил временно да я обработва. Т.е. З.
Х. е осъществявал от м.01.2001г. до 2009г. фактичека
власт върху земята лично, а от 2009г. до настоящия момент- чрез Д.К.. Никой не
бил оспорвал собствеността върху земята, като същата не била предоставяне за
обработка на арендатори или земеделски поризводители.
Сочените свидетели са жители на с.К., показанията им са последователни и
непротиворечиви, поради което и съдът приема, че от 2001г. до настоящия момент
ответниците упражняват фактическа власт върху имота. Показанията на свидетелите
се потвърждават и от отразеното в предоставеното от ответната страна
удостоверение №2/15.01.2016г., изд. от ОДЗ-Ш.,
ОСЗГ-К., че по отношение на процесните имоти не е
подавана декларация по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ, както и че имот №37232.69.6
никога не бил регистриран в регистъра на ползвателите, воден съгласно Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Тъй като ответниците са
владели имота непрекъснато в продължение на повече от 10 години, като са се позовА. на придобивна давност , считано от 2001г. , то не е
в тяхна тежест да доказват намерението си да своят имота. Ищцата е тази, която
следва да обори презумпцията на чл. 69
ЗС и същата не е доказала, че ответниците са държА.
имота за другиго. Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна С.Н.
и Б.З., доколкото същите не са непосредствени и категорични/”Не съм видял какво
работи. Аз не се занимавам със земеделие”-свид.С.Н.,
„Нямам спомен до кога/Р./ е работил земеделски
земи...не си спомням /З./ да е обработвал ниви..”-свид.Б.З./,
а и двамата заявяват нА.чие на спорове със
семейството на З.. Освен това показанията им не са и категорично в смисъл, че ответниците не са упражнявА. фактическа власт през правнорелевантния
период 2001г.-2011г./Не знам от кога я работи, но знам, бе Н. я работи.
Работеше я допреди една, две години.”-свид.С.Н., „За
нивата в другата местност /”Я.”/ ... и до преди година две, може би и той ги
обработва.”-свид.Б.З./.
Или настоящата инстанция приема, че процесният поземленият имот с площ от
8002 кв.м.,в местността „Я.Я.”с идентификатор
37232.69.6 по КК и
КР на с.К., Ш. обл. е
придобит от ответниците по давност, поради което и претенцията за ревандикацията му следва да бъде отхвърлена.
По отношение упражняването на фактическа
власт върху поземлен имот с площ от
8 010 кв.мв.,в местността „Б.К.”с идентификатор
37232.80..., са нА.це
показанията на един единствен свидетел - Д.К./зет/, който заявява, че ответникът З. Х. го обработвал до 2009г.,
когато заминал за чужбина. НА.це е твърдение от ответната
страна, че през 2012, 2013 и 2014г. нивата е обработвана от Н. ХА.л/”Р. 2000”ООД/. Не се ангажираха категорични доказателства, че през целия правнорелевантен период от м.01.2001г. до м.01.2011г.,
фактическата власт върху имота е била упражнявана от ответниците. Свид.Ш.А. заявява, че не знаел през годините кой бил
обработвал тази нива.
Дори да се приеме, че нивата е била
предоставена на Н. ХА.л/управител на „Р. 2000”ООД/ за
ползване от бащата на ответника Р.Х. / „Другата нива от 8 дка
в мест.Б.К.....тази нива в годините я работи май Н.
там, тя беше на Х..Баща му го пуснал да работи там. Р. е пуснал фирмата на Н.
да работи там.”-свид.Д.Н./, то не се събраха
категорични доказателства, налагащи несъмнен
извод, че последният е направил това веднага след заминаването на сина си през
2009г., от името на последния, т.е. че З. Х. е упражнявал фактическата власт
върху имота чрез своя баща. Липсват каквито и да е доказателства в този смисъл.Придобиването на имот по давност се доказва по реда
на пълно и главно доказаване, каквото по отношение на
този имот не бе осъществено, поради което и претенцията за ревандикацията
му следва да бъде уважена.
По отношение на позезмлен
имот с площ от 13 999 кв.м.,в местността „А.К.”,
с идентификатор 37232.64.13 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.К.: От показанията
на свид. Д.К. се установи, че сочената нива е
обработвана от З., като след заминаването си, същият е предоставил за
обработване на „П.”ООД-гр.Б. за няколко години.
Показанията на свидетеля кореспондират и с представените писмени доказателства-договори за аренда за стопанските 2009/2010г.
и 2010/2011г., сключени между ответника З.Р. и „П.”ООД-гр.Б.
и отразеното в удостоверение №2/15.01.2016г., в ОС”Земеделие”-гр.К.. Или установи се, че през периода 2001г.-2011г.
ответниците са осъщесдтвявА. фактическа власт върху
имота, като с оглед презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че са я осъществявА. за себе си. Тъй като ответниците са владели имота непрекъснато в продължение
на повече от 10 години, като са се позовА. на
придобивна давност, снабдявайки се с констативен акт, то не е в тяхна тежест да
доказват намерението си да своят имота. Ищцата е тази която следва да обори
презумпцията на чл. 69 ЗС и същата не е
доказала, че ответниците са държА. имота за другиго. Както бе посочено по-горе, при нА.чие на
позоваване /каквото в случая е снабдяването на ответниците с констативен
нотариален акт/ правните последици
(придобиване на вещното право) се зачитат от момента на изтичане на законно оП.ения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС. Не се доказа изгубване на владението от страна на
ответниците след изтичане на срока, до снабдяването им с нотариален акт,
съответно до настоящия момент/не се установи
някой да им е отнел същото или да е
предприел действия по прекъсване или отблъскване на владението им/.
Предвид
изложеното съдът намира, че заявената ревандикационна
претенция по отношение на 1/7ид.ч. от поземлен имот с площ от 13 999 кв.м., в местността „А.К.”, с идентификатор 37232.64.13 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на с.К.,
се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора по отношение на втората претенция, са нА.це
предпоставки за отмяна на нотариален акт
за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение №131, том
..., рег.№..., дело №.../.... на нотариус с рег.№... на НК касателно поземлен
имот с площ от 8 010 кв.мв.,в местността „Б.К.”с
идентификатор 37232.80... по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.К..
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че първоинстанционтото
решение следва да бъде отменено в
частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата
се явява собственик на поземления имот с площ от 8002
кв.м.,в местността „Я.Я.”с идентификатор 37232.69.6 по КК и КР на с.К., Ш. обл. и 1/7ид.ч. от поземлен имот с площ от 13 999 кв.м.,в местността „А.К.” ,с идентификатор 37232.64.13
по КК и КР на с.К., като ответниците са осъдени да предадат владениято
върху гореописаните имоти, отменен е нотариален акт №131, том ..., рег.№..., дело №.../.... на нотариус с рег.№... на НК в частта, касателно поземлен имот с площ
от 8002 кв.м.,в местността „Я.Я.”с идентификатор 37232.69.6 по кадастралната
карта и кадастрални регистри на с.К. и е отменен нотариален акт №129 том ... рег.№... дело №.../.... на нотариус с рег.№..., касателно 1/7ид.ч. от
поземлен имот с площ 13.999кв.м., в мест.”А.К.” с
идентификатор 37232.64.13 по КК и КР на с.К., Ш. обл., като вместо това бъде постановено друго, с което
бъдат отхвърлени предявените от ищцата
срещу ответниците, искове за ревандикация на на поземлен имот с идентификатор
37232.69.6 и 1/7ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 37232.64.13, по КК и КР на с.К., Ш. обл..
В останалата част, с която е
уважена ревандикационната претенция по отношение на поземлен имот с площ от 8 010 кв.мв.,в местността „Б.К.”с идентификатор 37232.80...
по КК и КР, , отменен е нотариален акт №131, том ..., рег.№..., дело №.../....
на нотариус с рег.№... на НК касателно поземлен имот с площ от 8 010 кв.мв.,в местността „Б.К.”с идентификатор 37232.80...
по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.К. и е признато за недоказано оспорване истинността на удостоверение за идентичност
на лице с различни имена изх.№ ГР-36/386 от 16.09.2015 г. и на удостоверение за съпруг и родствени
връзки изх.№ ГР-34/385 от 16.09.2015 г , решението като
правилно и законосъобразно , следва да бъде потвърдено.
Решението следва да се
обезсили в частта, с която е признато за недоказано, на основание чл.193 от ГПК
по оспорване истинността на удостоверение за
съпруг и родствени връзки изх. №619 от 28.10.2013 г., в частта, в която е
записано,че Х. А. Ю. е чичо на ответника З. Р.Х.. Както бе
посочено по-горе , не е било нужно откриване на такова производство, тъй като
липсва правен интерес за ответника да оборва доказателствена сила на документ,
с каквато последния не разполага.
Обжалваното решение следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски.
На основание чл.78 от ГПК , с оглед изхода на спора, въззиваемата следва да заплати на жалбоподателите деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на
383.33лв., а последните следва да заплатят на въззиваемата
такива в размер на 333.33лв..
Водим
от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №147 от 19.05.2016г. по гр.д.№867/2015г.,
поправено с решение №190/20.06.2016г. на НПРС и изменено в частта за разноските
с определение №330/20.06.2016г., в частта, с която е признато
за установено по отношение на З.Р.Х. и Б.А. Х., че Р. Х.А./Р.П./ е собственик на
имотите,представляващи: /поземлен имот с идентификатор 37232.69.6, по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-4 от
21.02.2007г. на изп.директор на АГКК, адрес на поземления имот:
местността “ Я.Я.“,с площ 8002 кв.м. , с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: 37232.69.7,
37232.69...2, 37232.69.3 и 37232.69.5 и 1/7ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 37232.64.13, по КК и КР на с.К., Ш. обл., мест.”А.К.”, с площ 13999кв.м. , с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, при съседи: 37232.65.15, 37232.64.12, 37232.55.7,
37232.64.3 и №37232.64.1 и
ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху
горепосочените имоти, както и в частта, с която на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение
№131, том ..., рег.№..., дело №.../.... на нотариус с рег.№... на НК касателно
поземлен имот с площ от 8002 кв.м.,в местността „Я.Я.”с
идентификатор 37232.69.6 по КК и КР на с.К., отменен е нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение №129 том ... рег.№... дело
№.../.... на нотариус с рег.№... касателно
1/7ид.ч. от поземлен имот с площ 13.999кв.м., в мест.”А.К.”
с идентификатор 37232.64.13 по КК и КР на с.К., Ш. обл. и са присъдени деловодни разноски в полза на ищцата Р.
Х.А. в размера над 592.83лв. до ..78.50лв., като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Р. Х.А./Р.П./ от Р.Т., съдебен
адрес:***, чрез адв.Г.К. срещу З. Р.Х. ***, съдебен адрес:***, искове с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде
признато за установено по отношение на последните, че ищцата се явява
собственик на/поземлен имот с идентификатор 37232.69.6, по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-4 от 21.02.2007г. на изп.директор на АГКК, адрес на поземления имот: местността “ Я.Я.“, с площ 8002 кв.м. , с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
при съседи: 37232.69.7, 37232.69...2, 37232.69.3 и 37232.69.5 и 1/7ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 37232.64.13, по КК и КР на с.К., Ш. обл., мест.”А.К.”, с площ 13999кв.м. , с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, при съседи: 37232.65.15, 37232.64.12, 37232.55.7,
37232.64.3 и №37232.64.1, като ответниците бъдат осъдени да й
предадат владението върху гореописаните имоти.
ОБЕЗСИЛВА
решението в частта, с която е признато за недоказано, оспорване истинността на удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №619 от 28.10.2013 г., в частта, в която е записано,
че Х. А. Ю. е чичо на ответника З. Р.Х..
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата, обжалвана част.
ОСЪЖДА З.Р.Х. и Б.А. Х. да заплатят на Р. Х.А./Р.П./ деловодни разноски за въззивната инстанция
в размер на 333.33лв.
ОСЪЖДА Р. Х.А./Р.П./ да заплати на З. Р.Х. и Б.А. Х. деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 383.33лв. и такива за първа инстанция в размер на
666.67лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.