Р Е Ш Е Н И Е № 217

гр.Шумен, ...ХІ.2016г.

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на тринадесети октомври 2016 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Свилен Станчев

2.Теодора Димитрова

при участието на секретар Д.А.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 393/2016г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Н.А.А.,ЕГН **********,***,

против Решение 137/27.ІV.2016г.,по гр.д. № 722/2015г. на Новопазарския районен съд,с което е обявена за нищожна делбата,допусната с решение № 213 от 16.VІ.2015г. по гр.д. № 266/2015г. на НПРС и ответника и жалбоподател в настоящото производство Н.А.А. ,както и втория ответник Т.В.А. са осъдени да заплатят на ищцата М.С.Е. сумата 716 лева,представляваща направени от последната деловодни разноски.

Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното решение,довели до неговата недопустимост и неправилност .Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго,с което да бъде отхвърлен изцяло иска на М.Е. за нищожност на делбата,предмет на гр.д. № 266/2015г. на НПРС,като на жалбоподателя се присъдят и направените от него деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Няма нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба,по реда и в срока на чл.263 ал.1 от ГПК,с който оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение,както й се присъдят и направените деловодни разноски. Няма нови доказателствени искания.

Въззивният съд,като прецени изложените оплаквания във въззивната жалба,становището по нея в отговора на насрещната страна,всички доводи и аргументи на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице- ответник в първоинстанционното производство, в срока по чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з., поради което е редовна и допустима.

В рамките на правомощията,определени в чл.269,предл.последно от ГПК, след преценка на посоченото в пределите на въззивната жалба,настоящият въззивен съдебен състав намира,че по същество жалбата се явява неоснователна и недоказана,поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М.С.Е.,ЕГН **********,п.адрес:г***...,адв.Р.К.,против ответниците Н.А.А.,ЕГН ЕГН ********** ,№ ... и Т.В.А.,с ЕГН **********,сл.адрес:г***,офис .,адв.А.Д.А.,ВАК,с предявени субективно съединени искове,с правно основание по чл.75,ал.2 от Закона за наследството,с искане да бъде признато за установено,че съдебната делба,с предмет : земеделски земи,находящи се в землището на с.К.Д.,община Н.К.,Ш. област,а именно:1/НИВА с площ от 25,079 дка трета категория,в местността”Р.Г.”,имот № 024068 и 2/НИВА с площ от 11,001 дка,шеста категория,в местността”Д.Ч.”,имот № 04..05,допусната между съделителите Н.А. и Т.В.-ответниците в настоящото производство,с решение № 213 ОТ 16.VІ.2015Г.по гр.д. № 266 за 2015г. на Новопазарския районен съд,е НИЩОЖНА,поради неучастието на ищцата в делбеното производство, като съсобственичка/сънаследница/ на допуснатите до делба имоти.

За да се произнесе по исковата молба,с която е сезиран,районният съд ,като е отделил спорното от безспорното,е събрал всички допустими,необходими и относими доказателства.След задълбочения и всестранен анализ на събрания доказателствен материал,изцяло и правилно е изяснил фактическата обстановка по делото.

Всички твърдения на ищцата в исковата й молба,касаещи наследствените права на страните досежно процесните имоти,както и извършените правни действия във връзка с тези имоти,в ч. направен отказ от наследство,постановени съдебни решения и издадени нотариални актове,се доказват от събраните писмени доказателства,които страните не оспорват.

Безспорно е по делото,че общ наследодател на страните по делото се явява В.К.В.,б.ж. на с.К.Д.,починал през 1938г.

Последният оставил за свои наследници съпругата си Р.Г.В. и двете си дъщери Д.В.А. и С.В.П..

Преживялата съпруга на общия наследодател Р.Г. сключила втори граждански брак,от който имала син Н.К. А..Вторият й съпруг също починал.След смъртта на Р.Г. през 1996 година ,нейни законни наследници останали синът й от втория й брак, дъщеря й Д.В.А. и внучката й-ищцата по делото,като заместила починалата през 1977 година С.П.,която е майка на ищцата и дъщеря на Р.Г..

Д.А. след смъртта си през 2013 година оставила за наследници сина си Н.А.-първия ответник по делото и другия си син В.В..След смъртта на последния негов законен наследник останал синът му Т.А.-втория ответник по делото.

С.В.П. , майка на ищцата М.С.Е.,след смъртта си 18.ХІІ.1977г. оставила за наследници по закон ищцата и преживелия си съпруг С.М.П.,който починал на 18....2014 година.

С решение по гр.д. № 592/1993г. на Новопазарския районен съд е признато,че процесните земеделски земи са били собственост на дядото на ищцата В.К.В. ,като съдът възстановил собствеността върху тези земи на дъщеря му Д.В.А..Изложените мотиви на съда са ,че наследницата на общия наследодател М.С.Е. ,се отказала от наследството на своята майка С.В.П.,с отказ,удостоверен под № 143/1986 година на Районен съд-Шумен.

Такъв отказ от наследство действително е направен от ищцата ,но с решение № 1483/18.Х.1994г.по гр.д. № 1189/1994г. на Шуменския районен съд,влязло в законна сила на 11.ХІ.1994 г.,този отказ от наследство е обявен за недействителен.

С Решение № 5 от 21.V.1994 г. на ПК,с.Н.К.,процесните имоти са възстановени на наследниците на общия наследодател на страните В.К.В.,б.ж. на с.К.Д. .Това решение на ПК е издадено след сезирането й с молба и въз основа на представеното решение № 1483/18.Х.1994 г. на ШРС по гр.д. № 1189/1994г.,с което процесният отказ от наследство е обявен за недействителен.

Д.В.А.,другата дъщеря на общия наследодател В.К.В. и наследодателка на двамата ответници,се снабдила с констативен нотариален акт по наследство № 5 от ... година,т...,дело № .. на Сл.по вписванията-гр.Н.П.,в който е констатирано,че тя е единствен наследник на процесните имоти.

С констативен нотариален акт № 61,т...,нот.дело № ../... на НПРС,за съсобственици на процесните имоти са признати С.М.П.,М.С.Е. и Д.В.В..

Пред въззивната съдебна инстанция не се представиха други доказателства,които до водят до фактически изводи,различни от тези на първоинстанционния съд.

При тази изцяло и вярно изяснена фактическа обстановка, районният съд правилно е приложил и материалния закон.Въззивният съд намира за законосъобразни изложените от районния съд правни аргументи и съображения ,както и изведените правни заключения.

Собствеността върху процесните имоти,предмет на делбеното решение,за което се иска прогласяването му като нищожно,са възстановени на всички наследници на общия наследодател В.К.В.,а не на Д.В.А.,тъй като ответниците черпят своите права от наследствените права на майка си.Ето защо земеделските земи,предмет на делбата по гр.д.№ 266/2015 г. на НПРС,са бивша собственост на общия наследодател на страните в настоящото производство В.К.В.,а не само на едната му дъщеря Д.В.А.,респ.на нейните наследници-ответниците по делото.

Правилно е прието от районния съд,че решението на ШРС № 1483/18.Х.1994 г. по гр.д. № 1189/1994г,с което отказът на М.С.Е. от наследството на майка й е обявен за нищожен ,може да се противопостави на ответниците,тъй като изявлението е направено по предвидения в закона ред и е вписано в публичен регистър.Освен това направеният от ищцата М.С.Е. отказ от наследството на своята майка,удостоверен под № 143/1986 година на Районен съд-Шумен,не се отнася за земеделските земи,чието възстановяване започна няколко години по-късно.

В същото време,ответниците не могат да противопоставят на ищцата решението по гр.д.№ 592/1993г. на НПРС,тъй като тя не е участвала в него,а и самото решение не е вписано.Освен това,както вече беше изложено по-горе,отказът от наследство,направен през 1986 година,не се отнася за земеделските земи,какъвто характер имат процесните делбени имоти.В това отношение въззивният съд споделя мотивите в първоинстанционното решение.Отделен е въпросът,че към момента на внасянето на тези земеделски земи в селскостопанско образувание/ТКЗС/ след 9....1944г., те не са били собственост на В.К.В., а на неговите наследници ,тъй като последният починал през 1938 г. Това обстоятелство с нищо не променя процесния казус,тъй като наследниците на В.К.В. са същите,които са установени по делото.

С оглед на гореизложеното ,напълно законосъобразен се явява правният извод на районния съд,че ищцата е от кръга на наследниците на общия наследодател В.К.В. и като такава наред с ответниците е съсобственица на имотите,предмет на делба с решение № 213 от 16.VІ.2015г. по гр.д. № 266/2015г. на НПРС. Поради това допуснатата делба на процесните имоти,извършена без нейното участие,е нищожна,на основание чл.75,ал.2 от ЗН. Като е достигнал до тези изводи и е уважил предявения на основание чл.75ал.2 от ЗН иск като основателен и доказан,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за неговата отмяна,поради което въззивната жалба против същото решение се явява неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора,на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски за втората съдебна инстанция,които възлизат на 400 лв-заплатен адвокатски хонорар на адв.Р.К.,които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137 от 27.ІV.2016 г. по гр.д. № 722/2015 г. на Новопазарския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя Н.А.А.,ЕГН **********,***,да заплати на въззиваемата страна М.С.Е.,ЕГН **********,п.адрес:г***...,адв.Р.К.,направените деловодни разноски за втората съдебна инстанция,възлизащи на 400/четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове : 1 2.