Решение по Гражданско дело 538/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 259

гр.Шумен, 22 Декември 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2. М. Маринов

при секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №538 по описа за 2016 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №295 от 04.10.2016г. постановено по гр.д.№668/2016г. на НпРС, съдът е уважил молбата на В.П.П. и К.Ц.Д., действаща чрез своята майка и законен представител В.П. за издаване на заповед за защита срещу Ц.К.Д.. С издадената заповед за защита ответникът е бил задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо молителките, забранено му е било да приближава на по - малко от 150 метра обитаваното от тях жилище за срок от 6 месеца, и е наложена глоба на ответника в размер на 200 лева. С решението са присъдени деловодни разноски на молителката в размер на 400 лева, а ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 30 лева. Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който го обжалва, като сочи доводи за неправилност на акта, по подробно изложени съображения. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд Нови пазар е бил сезиран с искане за защита по ЗЗДН от В.П.П. и К.Ц.Д., действаща чрез своята майка и законен представител В.П. срещу Ц.К.Д.. В молбата си /депозирана в съда на 28.07.2016г./ излага че е живяла с ответника на съпружески начала около осем години, до август 2015г., като от съвместното им съжителство имали дете - К.Ц.Д., родена на ***г. След раждането на детето започнали проблемите между съжителите, като от месец август миналата година страните се разделили, а детето останало да живее при майка си. На 26.07.2016г. К. била с баща си до късно, и след прибирането и в дома на молителката около 22:20 ч. между двамата възникнал скандал. На висок тон ответника заплашвал молителката, като и казвал "Ще те затрия", "Ще те направя най - големия боклук", "Ще те изкарам луда и ще взема детето, ако не си оттеглиш исковата молба", "Ще те пребия", а по същото време детето плачело и крещяло "Мамо не искам да тръгвам", "Страх ме е". Ответника започнал да бута детето и му викал "Стига си плакала и тръгвай пред мен, че накрая тебе ще набия". Молителката била уплашена и сигнализирала органите на реда, а след пристигането им ответника си тръгнал. Ответникът не оспорва твърденията на молителката досежно продължилото съпружеско съжителство с нея, но твърди, че няма осъществено от него домашно насилие над молителката. Излага, че процесната вечер отишли около 22:15 ч. за да вземат дрехи за детето, тъй като то искало да преспи в дома на баща си. Майката на детето се съгласила, но докато приготвяла багажа на детето, детето прибрало нещо в чантичката си, и понеже отказало да го покаже на молителката, тя започнала да крещи и заплашва, че на следващия ден няма да ходи никъде, ще стои цял ден сама. След пререкания по повод контактите на детето с баща му, той поискал да излезе заедно с дъщеря си, но молителката вдигнала ръка и се опитала да го удари с юмрук в лицето, хванала детето и го блъснала в коридора. След сигнал на тел.112, пристигнали служители на полицията, които обяснили че детето трябвало да остане при майка си, поради което и ответника решил да си тръгне, след като успокои детето. На следващия ден детето пренощувало при баща си, като имали контакти и през следващите два дни. На 01.08.2016г. молителката се обадила на ответника и го попитала дали има възможност да вземе детето към 16:00 ч. защото тя имала ангажименти. Отивайки за детето, ответника се срещнал с молителката, която започнала да го гони и му крещяла, че има ограничителна заповед да не приближава дома и на по - малко от 150 метра.

В представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, изложената в молбата фактическа обстановка, с твърдения за осъществено психическо насилие от ответника над нея на 26.07.2016г. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява че страните са живели на съпружески начала няколко години, имат общо дете от това съжителство, като от 2015г. са разделени. Влошените отношения между страните, датирали от значително време, като след раздялата им и образуваното дело за упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете, те се задълбочили. От разпита на допуснатите в първоинстанционното производство свидетели, както и от изслушването на детето /което въпреки че не представлява надлежно доказателствено средство за установяване на релевантните за спора факти, е индиция за достоверността на твърденията на страните и останалите събрани по делото доказателства/, се установява, че на 26.07.2016г. в дома на молителката е възникнал конфликт между нея и ответника по повод личните отношения на бащата с детето. Единствения пряк очевидец на инцидента - свидетеля П.П. /баща на молителката/ сочи, че е чул през затворената врата ответника да говори на молителката - "Ти не си кадърна майка да го гледаш това дете, няма да позволя това дете да бъде при тебе, ще те разсипя.". Свидетеля твърди, че дъщеря му е казала, че ответника я бил ударил, каквото обстоятелство не се излага от молителката. Разпитаните полицаи, които са пристигнали по повод подадения сигнал, сочат, че родителите и детето ги посрещнали на улицата, страните си говорели на висок тон, а детето проплаквало, като ги молело да не се карат, гушкало се ту в единия ту в другия, и изразило желанието си да отиде при баща си тази вечер. При изслушването на детето, в началото то споделя, че е чуло баща си да казва, че ще съсипе майка и за да я вземе, но впоследствие заявява, че всъщност не го е чула лично, а майка и го е казала. Сочи, че не се чувствало застрашено, а споделя и че при честите конфликти между родителите му, те се усамотявали в отделна стая и там се карали, а не го правели пред него.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на твърденията й, не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. От една страна отправени ругатни и обидни думи могат да засегнат себеоценка и да накърнят чувството за достойнство на човек, но те не могат да се квалифицират като психическо насилие. Психическото насилие поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на емоциите и нарушаване на душевния баланс. В настоящия случай съдът намира, че въпреки проведеното частично насрещно доказване на ответната страна, при което достоверността на голяма част от описаните в декларацията актове на домашно насилие, е значително разколебана, установената заплаха за отнемане на детето и съсипване, са от категорията на актовете по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят сочените последици в съзнанието на молителката от упражненото психическо насилие. С оглед характера и степента на интензивност на осъщественото от ответника домашно насилие, съдът намира, че адекватните мерки по смисъла на чл.5 от ЗЗДН са да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката В.П.П., и да му бъде забранено да приближава на по - малко от 150 метра, обитаваното от В.П.П. жилище, находящо се в гр.Нови пазар, обл.Шумен, ул.... №19, за срок от 5 месеца, считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а именно 28.07.2016г. /въпреки пропуска на първоинстанционния съд да уточни началния момент на срока на мярката, който по принцип, при липса на заповед за незабавна защита тече от постановяване на решението, въззивния съд, следва да го конкретизира/. На ответника следва да бъде наложена и глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, в предвидения в горната разпоредба минимум - 200 лева.

По отношение на твърдяното с молбата домашно насилие, осъществено срещу детето К.Ц.Д.. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, не се установява с категоричност, че посочения по - горе акт на психическо насилие спрямо молителката В.П.П., е осъществен в присъствието на детето. То споделя за произнасяни обидни думи в негово присъствие, но не си спомня конкретни заплахи, а възпроизвежда единствено чутото от майка си. Не са представени доказателства и за осъществено пряко срещу детето домашно насилие. Пълното доказване следва да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, с която е уважена молбата за защита от домашно насилие от К.Ц.Д., действаща чрез своята майка и законен представител В.П.П. и да се постанови друго, с което молбата се отхвърли, а в частта, с която е определен срок на забраната да приближава жилището на молителката П., следва да се измени, като се определи 5 месечен срок считано от 28.07.2016г. В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора, присъдените в първоинстанционното производство не следва да се променят. При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно задължителните тълкувания дадени в т.22 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, жалбоподателя следва да заплати по сметка на Окръжен съд - Шумен държавна такса в размер на 12,50 лв. Въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за направени разноски във въззивното производство, поради което и такива не следва да и се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №295 от 04.10.2016г. постановено по гр.д.№668/2016г. по описа на Районен съд - гр.Нови пазар, САМО В ЧАСТТА, с която е уважена молбата на К.Ц.Д. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.П. с ЕГН **********, за издаване на заповед за защита от домашно насилие, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на К.Ц.Д. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.П. с ЕГН **********, за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Ц.К.Д. с ЕГН **********.

ИЗМЕНЯ Решение №295 от 04.10.2016г. постановено по гр.д.№668/2016г. по описа на Районен съд - гр.Нови пазар, в частта, с която е определен срок на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН за срок от 6 месеца, като ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН срок на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН /забрана на извършителя да приближава на по - малко от 150 метра обитаваното от В.П.П. жилище, находящо се в гр.Нови пазар, обл.Шумен, ул.... №19/, от 5 месеца, считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело - 28.07.2016г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №295 от 04.10.2016г. постановено по гр.д.№668/2016г. по описа на Районен съд - гр.Нови пазар, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Ц.К.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет стотинки/.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН в полза на В.П.П. с ЕГН **********, съобразно определения с настоящото решение срок на мерките за защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, и отхвърляне молбата за защита на К.Ц.Д. с ЕГН **********, която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН на страните и на Районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.