Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 / гр. Шумен, 21. 01. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На единадесети януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков 2. София Радославова

Секретар: П. П.

Прокурор : Д. Арнаудов

като разгледа докладваното от съдия Димчо Луков

ВНОХД № 482 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 64 от 12. 11. 2015 г. постановена по НОХД № 1523 / 2015 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимата Д.Х.М., ЕГН ********** за виновна в това, че на 01. 10. 2014 г. в гр. Шумен противозаконно пречила на орган на властта /старши разследващ полицай в ОД МВР Шумен Г, И, М, и служителите от сектор „ПИП” при ОД МВР Шумен С. Б. К. и Й. Щ. Й./ да изпълнят служебните си задължения, изразяващи се в извършване на претърсване и изземване по чл. 161 ал. 1 предл. 1 от НПК по д. п. № 83 / 14 г. по описа на ОД МВР Шумен, поради което и на осн. чл. 270 ал. 1 и чл. 54 от НК я осъдил на глоба в размер на 600 лв.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подс. М.. В жалбата се сочи, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се прави анализ на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка и се достига до извод, че подс. М. не е осъществила състава на престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК. Прави се искане присъдата да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова с която подс. М. да бъде призната за невиновна и оправдана по обвинението за което е предадена на съд.

В съд. заседание представителят на ШОП намира, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Предлага на съда да потвърди присъдата.

Редовно призована подс. М. се явява в съдебно заседание лично и със защитник. Защитника моли присъдата да бъде отменена и постановена нова с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното и обвинение. Според защитника по делото безспорно е установено, че подсъдимата не е осъществила деянието за което е била осъдена от районния съд. Подс. М. в защитната си реч поддържа казаното от защитника си. Заявява, че не е виновна.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи следното:

През 2014 г. срещу св. Й. М. било образувано и водено в ОД МВР Шумен досъдебно производство № 83 / 2014 г. През тази година св. М. живеел със съпругата си - подс. Д.Х.М. и синът им – св. К. К. в къща в гр. Шумен ул. Шуменска комуна № 3. По повод разследването по досъдебното производство за 01. 10. 2014 г. било планирано провеждане на процесуално-следствено действие „претърсване и изземване” в дома на св. Й. М.. Било поискано разрешение по реда на чл. 161 ал. 1 от НПК от ШОС и на 30. 09. 2014 г. с определение № 355 по ЧНД № 439 / 2014 г. било разрешено извършване на претърсване и изземване от дома на св. М.. На 01. 10. 2014 г. св. Г. М. – старши разследващ полицай при ОД МВР Шумен, заедно със св. И. Д. И., Б. П. Т., Й. И. С., Е. К. М., Х. Ц. Х., С. Б. К. и Й. Щ. Й. – полицейски служители, отишли пред дома на св. М. за извършване на разрешеното претърсване и изземване. Св. Г. М., заедно със св. С. К. и Й. Й. позвънили на пътната врата на дома на М., а останалите полицейски служители изчаквали в страни от къщата. Подс. М. отворила пътната врата и тримата полицейски служители – Г. М., С. К. и Й. Й. се легитимирали като служители на МВР, след което влезли в двора и обяснили на подс. М. за целта на посещението си, като предоставили на подсъдимата и копие от определението на ШОС, за да се запознае с него. Подс. М. след като се запознала със съдържанието на определението, заявила на полицейските служители, че нямало да ги пусне да извършат претърсването, тъй като нейния съпруг отсъствал от дома им. Било и обяснено няколко пъти от св. Г. М. и С. К., че трябва да се извърши претърсването, дори и в отсъствие на съпруга на М.. Подсъдимата отново изразявала несъгласие и отказвала да допусне до дома си полицаите. Изведнъж подсъдимата на бърз ход, почти бягайки се оправила към входната врата на къщата, но била последвана от св. М. и К., като към тях се присъединил и св. Й. Щ. Й.. Подс. М. се опитала да затвори входната врата на къщата, но св. М. вкарала единия си крак между вратата и касата на вратата, като по този начин осуетила опита на подс. М. да затвори напълно вратата. Подсъдимата натискала отвътре вратата, за да не допусне полицейските служители. Тогава отново било обяснена от полицаите на подсъдимата, че след като имат разрешение от съда, тя трябва да ги допусне да извършат претърсването. След като подсъдимата не се съгласила, полицейските служители натиснали входната врата и я отворили и влезли в антре. Тогава подс. М. прибягала през антрето до втора врата водеща към коридор, преминала през нея и я затворила. Била последвана от св. М. С. К. и Й. Й., които започнали да натискат вратата, за да я отворят, като подс. М. също натискала тази врата, но от другата страна, за да не ги пусне в къщата. Тогава отново от полицейските служители и било обяснено, че след като има разрешение от съда, те имат право да извършат претърсването. Бутайки тази врата, полицейските служители успели да я отворят. При това подс. М. влязла през врата намираща се в ляво на коридора и я затворила. Св. Й. Й. натиснал тази врата, за да я отвори, но подсъдимата подпирала врата от другата страна. Св. Й. се отказал повече да натиска тази врата, тъй като тя имала орнаментни стъкла и можело да се счупят и да наранят някого. Отново полицейските служители обяснили на подс. М., че имат право да извършат претърсването, тъй като имало разрешение от съда, но тя не отваряла тази врата. Всичко това било видяно от св. И. Д. И. и Б. П. Т.. През това време от шума се събудил сина на подс. М. – св. К. К., който излязъл от стаята си в коридора и попитал полицейските служители какви са и какво правят там. Те му се легитимирали и обяснили, че имат разрешение за претърсване. Св. К. се противопоставил. В това време подсъдимата също отворила вратата на стаята в която била и се присъединила към присъстващите в коридора. Подала на сина си – св. К. определението на съда и той го прочел. Тогава подсъдимата отново се противопоставила на искането на полицаите да извършат претърсването. Поискала да и бъде дадена възможност да говори със съпруга си – св. М. и разговаряла с него. Св. К. също поискал да се консултира с адвокат и се обадил по телефон на адвокат и му прочел определението, след което казал на подс. М., че по съвет на адвоката, щом имало разрешение от съда, трябвало да предоставят възможност на полицейските служители да извършат претърсването и подс. М. се съгласила. В това време св. Л. Т. Х. довел една жена – С. М. А. за поемно лице, но подс. М. като я видяла започнала на висок глас да вика срещу нея. Последната се уплашила и поискала да бъде освободена. Били намерени други поемни лица и претърсването било извършено. Бил съставен протокол за претърсването, но подс. М. отказала да го подпише.

Горната фактическа обстановка въззивния съд прие за установена от показанията на св. Г. М., С. Б. К. и Й. Щ. Й., И. Д. И., Б. П. Т. и Л. Т. Х., както и от приетите писмени доказателства. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, както фактическата обстановка, така и квалификацията на деянието, при пълен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. При анализа на гласните доказателства – показанията на св. Г. М., С. Б. К. и Й. Щ. Й., И. Д. И., Б. П. Т. и Л. Т. Х., а също и писмените такива и настоящата инстанция достига до същите изводи, каквито е направил и районния съд по отношение фактическата обстановка, обективната и субективната страни, изпълнителното деяние и формата на вината на подс. М.. Поради това верен и основан на правната оценка на събраните доказателства е извода на районния съд, че подс. М. е осъществила състава на престъплението по чл. 270 т. 1 от НК. При определяне вида и размера на наказанието районния съд е ценил всички събрани по делото доказателства, имащи значение за това. Ето защо въззивният съд приема, че вида и размера на наложеното наказание на подс. М. отговаря на изискванията на закона.

Въззивната инстанция не приема доводите на защитата на подс. М.. Относно довода, че подс. М. след като и е бил връчен препис от определението на съда с което е разрешено извършване на претърсване в домът и, не е попречила на св. М. и другите свидетели да влязат в къщата, за да извършат процесуално следственото действие, а е отишла да си вземе очилата и да прочете връченото и определение. Но по своя инициатива св. М. е поставила единия си крак между вратата и касата и по този начин не е дала възможност на подс. М. да вземе очилата си, да прочете определението, да се обади на съпруга си – св. Й. М.. От показанията на св. М., К., Й. и И. се установява, че след като те са били допуснати в двора на къщата и са се представили като полицейски служители, на подс. М. е било връчено копие на определението и устно неколкократно и е било обяснено, че идват да извършват претърсване и имат разрешение от съда за това. Установява се също от тези показания, че подс. М. е заявила няколко пъти, че няма да пусне полицаите в домът си, дори и след като отново и е било обяснено, че има разрешение от съда. Накрая – установява се, че подс. М. с бърз ход е тръгнала към входната врата на къщата и се е опитала да я затвори, но след като св. М. е поставила единия си крак между вратата и касата, подс. М. е натискала отвътре вратата, за да не ги допусне да влязат в къщата. Там отново и е било обяснено, че има разрешение от съда. От свидетелите е бил упражнен натиск върху вратата и едва тогава подс. М. е прекратила усилието си да задържи вратата и да не пусне в къщата полицейските служители. Никой от тези свидетели не твърди, че подс. М. е заявила, че искала да прочете определението, но тъй като била без очила, тя тръгнала да взема очилата си. Още повече, че веднага след като на подсъдимата било обяснен повода за идването на полицаите, тя заявила, че нямало да ги допусне до домът си, но не е правила искане да се обади на съпруга си. Впрочем, такова искане подсъдимата е направила пред полицаите, но едва след като в коридора, където са се намирали полицаите се е появил нейния син – св. К. К.. Още повече, че в последствие, не подс. М. е чела определението, а нейния син. Накрая – следва да се посочи, че в жалбата се избягва посочване на другите действия на подс. М. с които е попречила на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения, а именно: упражняване на натиск от нейна страна върху вратата между антрето и коридора на къщата, за да не допусне в къщата полицаите, както и натиска от страна на полицаите върху тази врата, за да сломят съпротивата на подсъдимата. Също така и натиска от страна на подсъдимата на третата врата, пак за да не допусне полицаите да влязат и в тази стая. Относно изтъквания довод за лоша предварителна организация от страна на полицейските служители за провеждане на претърсването, въззивната инстанция намира, че не следва да се обсъжда този довод, тъй като предходните действия на полицейските служители до момента на влизането им в двора на подс. М. са ирелевантни. Още повече, че е безспорно установено многократното разясняване от страна на св. М. и другите свидетели на подс. М. за целите на пристигането им, техните права и задълженията на М.. Последния довод във въззивната жалба, че на досъдебното производство не били търсени и други свидетели, а били разпитани само полицейските служители участвали в претърсването. Безспорно, на д. п. са разпитани участвалите при претърсването полицейски служители. Но не отговаря на истината, че не били търсени и разпитани други свидетели. Разпитани са и други лица които не са били полицейски служители. На л.36 от д.п. е приложен протокол за разпит като свидетел на К. Й. К. – син на подс. М. /действително при този разпит той се е възползвал от законовата си възможност да откаже да дава показания/. На л. 40 е приложен протокол за разпит на С. М. А.. Не са правени искания от страна на подс. М. /каквито безспорно закона предоставя на обвиняемия на д.п./ за събиране на други доказателства, нито по време на разследването, нито при неговото предявяване.

Предвид изложеното, Шуменският окръжен съд приема, че присъда № 64 / 12. 11. 2015 г. постановена по НОХД № 1523 / 15 г. по описа на ШРС е правилна и законосъобразна. Не са допуснати процесуални нарушения нито на д.п., нито в първоинстанционното производство. Поради това присъдата ще следва да се потвърди изцяло като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда № 64 / 12. 11. 2015 г. постановена по НОХД № 1523 / 15 г. по описа на ШРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.