Р Е Ш Е Н И Е

№ 33/ 11.04.2016 гр. Шумен,

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателен състав

На четвърти април през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: С.М.

Прокурор: ..............................

като разгледа докладваното от съдия Н. Батанова

ВНЧХД № 122 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 312 и следващите от НПК.

С присъда № 13 от 16.02.2016 година постановена по НЧХД № 1529/2015 год. Шуменският районен съд е признал подсъдимия В.М.С., ЕГН - ********** за виновен в това, че на 02.02.2015 г. чрез глобалната информационна среда Интернет, чрез сайта БГ Работодател /www.bgrabotodatel.com/ разпространил обиди, унизителни за достойнството и честта на Г.К.П. - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на ХИЛЯДА лева. Съдът е осъдил подсъдимия В. С. да заплати на Г.К.П. сумата от 800 /осемстотин/ лева, като уважената част от предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди, а предявения граждански иск в останалата му част е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото и дължимите държавни такси.

Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител на подсъдимия В.С.. В жалбата си излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна - постановена при неправилно ценени събрани доказателства и при липсата на категорични доказателства за авторството. Моли се съдът да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна.

Гражданският ищец, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционната присъда. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 312 - 313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, а именно:

На 11.02.2013г., подсъдимия В.С. започнал работа като търговски представител в управляваното от Г.П. търговско дружество с месторабота гр.Варна. На 15.09.2013г. В.С. напуснал „Примекс“ ЕООД с мотив, че има голямото натоварване и не може да се справя със задълженията си. На 02.02.2015 год. в електронния сайт БГ Работодател/www.bgrabotodatel/ било публикувано мнение с подадел В.С. за „Примекс“ ЕООД, в което автора на мнението освен, че направил оценки за дружеството и разказвал за трудовия си престой в същото, употребил и квалификации и по отношение на собственика на фирмата Г.К.П., изразяващи се в следните изрази: „посредствената мутра от 90-те проговаря“, „започва, като животно да дърпа, да скубе и да мачка“, „част от елементарните български бизнесмени“, „гърби дребните рибки за малките им парички”. Лицето публикувало мнението посочило телефонен номер за връзка /****/, ако някой би искал потвърждение на думите му. Всичко това станало достояние на П. още в деня на публикацията, като този факт споделил на свидетелите С, Г. и И. Т..

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на С, Г. и И. Т., на които тъжителя споделил за прочетеното в посочения по горе сайт. Те и свидетеля К.р К. установяват какво е било емоционалното състояние на П. след публикацита, които го описват като обиден и силно огорчен от епитетите използвани срещу неговата личност. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че действително на страницата на БГ Работодател /www.bgrabotodatel/ е публикувано съобщение, отговарящо по съдържание на публикацията, посочена в частната тъжба, че публикацията е с дата 02.02.2015г. и че е публикувано от името на подсъдимия, обозначаващ се, като бивш служител на компанията. Но експертът е уточнил, че тъй като собственик на цитирания по горе сайт е гражданин на САЩ, данни за IP адрес и имейл адрес на автора на публикацията не му е бил предоставен. От писмо на „Мобилтел“ ЕАД София се установява, че към дата 02.02.2015г., собственик на мобилен телефон **** – посочен в публикацията, е било лицето В.М.С..

Предвид гореизложеното съдът е приел, че подсъдимият С. с описаното по горе е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от частен характер, наказуемо по чл.148 ал.1 т. 2, вр. чл.146 ал.1 от НК, тъй като чрез глобалната информационна система Интернет, в частност - чрез сайта БГ Работодател /www.bgrabotodatel/ е разпространил обиди, унизителни за достойнството и честта на Г.К.П..

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - подс.С. е целял и е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици – той е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на бившия си работодател, като е целял именно това – тези обиди да бъдат възприети не само от частния тъжител. С деянието са накърнени обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност, от страна на подсъдимия. Квалификацията във връзка с чл.148 ал.1 т.2 от НК е налице, тъй като обидата е разпространена чрез Интернет и по този начин е станала достояние не само на частния тъжител, но и на неограничен брой читатели на сайта БГРаботодател /www.bgrabotodatel/.

По отношение престъплението, извършено от подсъдимия, първоинстанциония съдът е преценил, че са налице предпоставките по чл.78-а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно:

-за престъпление по чл.148 ал.1 т. 2, вр. чл.146 ал.1 от НК законът предвижда наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

-подсъдимият, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК

- от престъплението не са причинени имуществени вреди

Поради което Шуменският районен съд е освободил от наказателна отговорност подсъдимия С. като му е наложил административно наказание по реда на чл.78-а от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът е наложил административното наказание ”глоба” в минималния размер предвиден в закона, а именно - 1000 /хиляда /лева.

По отношение граждански иск: Шуменският районен съд го е приел за допустим и основателен. Тъжителя П. в резултат на противоправното поведение от страна на подс. С., е претърпял вреди, които са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Отрицателните последици настъпили за пострадалия са в пряка причинно следствена връзка. Размерът на обезщетението следва да овъзмезди засегнатите блага. В съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът е приел за справедливо да уважи частично предявеният граждански иск, като е осъдил подсъдимия С. да заплати 800 лв. /осемстотин лева/, като обезщетение за претърпените морални страдания в резултат от деянието на последния, като е отхвърлил искът в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл и по разноските по делото, както и по дължимите държавни такси.

По жалбата на подсъдимия В.М.С.: В жалбата си излага доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна - постановена при неправилно ценени събрани доказателства и при липсата на категорични доказателства за авторството. Моли съдът да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна.

Доводите в жалбата са изложени пестеливо, очевидно депозирана преди изготвяне на мотивите към присъдата. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените доводи, като защитата излага своя прочит на събраните доказателства. Моли да бъде уважена въззивната жалба.

Тези оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционния съд е извършил всички следствени действия и събрал относимите доказателства необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На страните е била дадена възможност за доказателствени искания. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства като е изложил и доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни и обосновани.

Още в първоинстанционното производство защитата на подсъдимия е оспорвала извършеното от него престъпление, като е твърдяла, че няма доказателства за това. Тези доводи на защитата са намерили своя отговор в мотивите на Шуменския районен съд, които напълно се споделят и от настоящия състав. Събраните по делото доказателства са анализирани в своята цялост и са съпоставени и помежду си. Обсъдените са всички гласни доказателства, като е анализирана тяхната достоверност и са съпоставени с останалите.

Обстоятелството, че тъжителя е узнал за отправените му обидни изрази още в деня на публикацията се установява от свидетелските показания на С, Г. и И. Т.. На посочените двама свидетели пострадалия е споделил за прочетеното в посочения по горе сайт. Тези двама свидетели, както и свидетеля К.р К. определят и емоционалното състояние на тъжителя след направената публикация, като обиден и силно огорчен от епитетите използвани срещу неговата личност. Твърденията на защитата на подсъдимия, че на техните показания не следва да се дава вяра, с оглед на йерархическата им зависимост от тъжителя са неоснователни. На първо място отношенията между тъжител и подсъдим са прекъснати много преди процесната дата на публикация и на второ отношенията на свидетелите с тъжителя не са дискредитирани. Т.е. не са събрани доказателства, които да сочат на заинтересованост или служебна или/и лична зависимост.

От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че действително на страницата на БГ Работодател /www.bgrabotodatel/ е публикувано съобщение, отговарящо по съдържание на публикацията, посочена в частната тъжба, същата е с дата 02.02.2015г. От същата публикация е вино, че тя е публикувана от името на подсъдимия, обозначаващ се, като бивш служител на компанията. С оглед на обстоятелството, че експертът е посочил, че собственика на цитирания по горе сайт е гражданин на САЩ и данни за IP адрес и имейл адрес на автора на публикацията не му е бил предоставен е изискната справка за собственика на посочения мобилен телефон за допълнителна информация. От получено писмо от „Мобилтел“ ЕАД София е видно, че към дата 02.02.2015г., собственик на мобилен телефон **** е било лицето В.М.С.. По изложените съображения и първоинстанционния съд е приел, че изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин, като липсват доказателства, опровергаващи същата. В съдебно заседание през въззивния съд подсъдимия излага доводи, че има злоупотреба с информация, тъй като няма пълно съвпание между написаното в публикацията и действителността. Счита, че в публикацията има неточности касаещи периода когато е бил служител на въпросното дружество и в годините когато е работил към Банка ДСК, от което прави извода че не е автор на публикацията. Дори да има някаква разлика, същата е незначителна и по същество не касае употребените обидни изрази. А и самата публикация няма за предмет биографични данни за автора и неговия трудов път. По скоро тази информация е посочена за да придаде вярност на изложението и на твърдените обстоятелства. В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). Поради което макар и да има твърдения в противен смисъл, те не са от естество да опровергаят фактическите изводи на съда. Поради което и настоящия състав счита, че няма съмнения в авторството и няма злоупотреба с информация.

Деянието е анализирано както от субективна, така и от обективна страна. Изложени са мотиви по доводите на страните. Изложените съображения се споделят. Пред настоящия състав се прави същото оплакване. По отношение на същото не могат да се добавят кой знае колко по различни съображения от тези на първоинстанционния съд. Налице е квалифициращия признак във връзка с чл.148 ал.1 т.2 от НК, тъй като обидата е разпространена чрез интернет и по този начин е станала достояние не само на частния тъжител, но и до неограничен брой читатели на сайта БГ Работодател /www.bgrabotodatel/. Обидните изрази са обективирани по такъв начин, че са стигнали до обидения. Същите са годни да накърнят достойнството му, тъй като според съвременните обществени стандарти са неприемливи. Употребените изрази не са само форма на неучтивост, неспазване правилата на приличие или проява на недостатъчно възпитание. Те представляват изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. Деянието е умишлено, тъй като извършителя е имал съзнанието, че това което е написал може да унижи честта или достойнството на лицето до което се отнася. В случая не се касае до право на изразяване на мнение, което е право на личността да се реализира в социалната реалност. Тъй като обидата е предела и ограничението на правото на изразяване на мнение. И тъй като не се касае за представители на държавна власт или политически фигури, които по принцип са подложени на по високо ниво на критика, то не следва да се тълкува и разширително правото на изразяване на мнение или критика. Използваните изрази от подсъдимия са унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества и унизителни съждения за качествата на частния тъжител, сравнявайки го с животно, което може да дърпа, скубе и мачка и с посредствена мутра от 90 те години, израз който е синоним за лице, което извършва криминални деяния. На основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго изречените от подсъдимия обидни думи са безспорно с унизителен характер. В тази насока Р.664-72-І, Р.22-95-ІІІ, Р.28-72-ІІ, РКС № 15/1993 по к.д.№ 17от 1933г.

Разпространяването представлява довеждане на обидата до знанието на по-широк кръг от хора. Това става най често чрез различни печатни произведения или чрез аудиовизуални средства за масова информация – в случая интернет. Поради което и оплакването за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда е неоснователно. Не са налице условията и предпоставките за постановяване на оправдателна присъда.

Като е преценил всички обстоятелства имащи значение за правната квалификация и съставомерността на деянията съдът е постановил един обоснован и законосъобразен акт. Материалния закон е приложен правилно.

По отношение на наложеното наказание. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 78-а от НК. Наложеното наказание е на предвидения минимум. Отчетени са всички обстоятелства имащи значение за индивидуализирането му. Във въззивното производство не се събраха нови доказателства в тази насока, а и с оглед на обстоятелството, че наложеното наказание е на минимума по нататъшно намаляване е невъзможно.

Гражданският иск е правилно определен. Безспорно частния тъжител е претърпял морални вреди в резултат на нанесените му обиди. Наранените чест и достойнство са овъзмездени по справедливост.

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Във въззивното производство не се събраха нови доказателства, налагащи изричното им обсъждане. Липсват факти и доказателства водещи до промяна на фактическата обстановка или до установяване на нови фактически положение. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание.

Ето защо съдът намира, че присъдата на Шуменския районен съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Поради което и водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 336 от НПК потвърждава изцяло присъда № 13 от 16.02.2016 год. постановена по НЧХД № 1529/2015 година по описа на Шуменският районен съд.

Решението е окончателно. Да се съобщи на страните.

Председател : Членове: 1.

2.