Р Е Ш Е Н И Е

№ 42/ гр. Шумен, 27. 04. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Лидия Томова

2. София Радославова

Секретар: С.М.

Прокурор: Орлин Куздов

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНОХД № 133 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 7 / 02.02.2016 г. постановена по НОХД № 1192/12 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Д.И.Д. за невиновен в това, че на 27.12.2007 г. в гр.Шумен, „Банка Пиреос България” АД, клон Шумен, в качеството си на длъжностно лице- управител на „*****” ООД, чрез изготвяне на нареждане за превод от 27.12.2007 г., с което наредил на „Банка Пиреос България” АД от банковата сметка на дружеството BG11 STSA ***** /открита на името на Д.И.Д., съгласно сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 28.09.2005г./ сумата от 158 500 евро, присвоил чужди пари – сумата от 158 500 евро, с левова равностойност 309 999,06 лв., собственост на „*****” ООД, отпуснати на дружеството от „Банка Пиреос България” АД, на основание сключен между банката и дружеството Договор за инвестиционен кредит № 1546/ 05.12.2007 г., връчени в това му качество да ги управлява като присвояването е в големи размери- и на основание чл.304 от НПК го оправдал в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201 от НК.

Отхвърлил изцяло предявения от „*****” ООД гр.Варна против подсъдимия Д.И.Д. граждански иск в размер на 309 999,06 лв. за причинени имуществени вреди.

На основание чл.190 ал.1 от НК постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в предвидения в закона срок и форма е депозиран протест от прокурор при ШРП. С протеста прокурора намира, че присъдата е неправилна и моли същата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият Д.И.Д. бъде признат за виновен и осъден за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Към протеста са депозирани и мотиви непосредствено преди съдебното заседание пред въззивната инстанция. В същите се излагат доводи, че съдът е направил неправилна интерпретация на показанията на разпитаните свидетели, като неправилно е кредитирал показанията на свид.И. Д., св.Я. Т. и св.Р. Ц., лица които са свързани с подсъдимият и неправилно не е кредитирал показанията на останалите свидетели А. Н. и Х. С., че не са знаели и не са давали съгласието си за рефинансиране на личните кредити на подсъдимия от отпуснатия кредит на дружеството. Излага се и довод, че с действията си като управител, като наредил директен превод от сметката на дружеството в собствената си сметка в Банка „ДСК” АД клон гр.Варна и по този начин е погасил кредитните си задължения в качеството му на физическо лице без знанието и съгласието на останалите съдружници е осъществил състава на чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 от НК. В съдебно заседание протеста и мотивите към него не се поддържат от прокурора при ШОП. Доколкото по делото са налице и въззивни жалби от гражданския ищец, прокурорът изразява становище, че не оттегля протеста. Представителят на ШОП намира, че постановената присъда на ШРС е правилна, обоснована и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв.Ст.А., процесуален представител на гражданския ищец „*****” ООД. В същата се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и не почива на доказателствата по делото. Намира, че са налице достатъчно данни, от които да се направи безспорен извод за вината на подсъдимия и за уважаване на гражданския иск. Моли съда да отмени присъдата и да признае подсъдимия Д. за виновен и да уважи гражданския иск в пълен размер.

Депозирана е и въззивна жалба от синдика на „*****” ООД- Т.П.Н.. В жалбата се излагат доводи, че от подсъдимия е осъществен фактическия състав на граждански деликт, поради което неправилно и гражданския иск е отхвърлен. Моли присъдата да бъде отменена в обжалваната част и да се постанови нова, с която изцяло да се уважи предявения граждански иск.

В съдебно заседание процесуалния представител и синдика на гражданския ищец, редовно призовани не се явяват.

Подсъдимият Д.И.Д., редовно призован се явява лично и с упълномощените си защитници в съдебно заседание. Защитата изразява становище за неоснователност на протеста и въззивните жалби. Намира присъдата на ШРС за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

През 2005 г. холандските граждани А. Е.. М. Н., Я. Й. П. Т., заедно с И. Д. Д. посетили България, тъй като проявявали интерес за инвестиране в недвижими имоти. Запознали се с подсъдимия Д.. Обиколили различни райони в страната с оглед преценка възможностите за инвестиране. През м.август 2005 г. А. Е.. М. Н., Я. Й. П. Т., Х. С. С. и подсъдимия Д.И.Д. учредили търговско дружество „*****” ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна като всеки един от тях притежавал по 25 % дялово участие в дружеството. За управител бил избран подсъдимия Д.. Дружеството било създадено с цел инвестиции и строителство в туристически райони. Било взето решение за закупуване на имоти в землището на гр.Бяла, обл.Варна.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57 том 4 рег.№ 8346 дело № 657/2005 г. дружеството „*****” ООД гр.Варна на 31.08.2005 г. закупило недвижим имот – нива от 6921 кв.м., съставляваща имот № 112006 в землището на гр.Бяла.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138 том 4 рег.№ 9397 дело № 738/2005 г. на 29.09.2005 г. подсъдимия Д., в качеството си на физическо лице, закупил недвижим имот- нива от 3450 кв.м., съставляваща имот № 112009 в землището на гр.Бяла. Във връзка със закупуването на имота подсъдимият сключил на 28.09.2005 г. с Банка „ДСК” АД договор за кредит за текущо потребление в размер на 50000 евро и договор за кредит за покупка на недвижим имот в размер на 107 000 евро, които били обезпечени с ипотека върху имот № 112006, собственост на „*****” ООД, въз основа на взето решение на съдружниците. Впоследствие подс.Д. следвало да прехвърли имота на дружеството, съгласно Протокол от проведено извънредно събрание на акционерите от 11.10.2005 г., на което са присъствали тримата холандски съдружници и св.И. Д..

С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 61 том 1 рег. № 2017 дело № 61/2006 г. на 09.02.2006 г. дружеството „*****” ООД гр.Варна закупило недвижим имот – нива от 1529 кв.м., съставляваща имот № 115029 в землището на гр.Бяла.

Впоследствие предназначението на имотите било променено и трите имота били обединени в нов урегулиран поземлен имот VІ- 6,9,29 в кв.3 в ПУП на Зона за отдих „Луна”, гр.Бяла. Бил изготвен проект от дружеството за изграждане на Ваканционно селище в Зона за отдих „Луна”.

На 01.08.2007 г. на проведено общо събрание на съдружниците било взето решение подсъдимия, в качеството си на управител да преговаря и получи кредит в размер на 1 200 000 евро за строителството на ваканционното селище като за целта ипотекира необходимите части от земята и извършеното строителство /л.166 т.1 от ДП/. На 20.09.2007г. било взето решение да бъде изтеглен инвестиционен кредит от „ОББ” АД в размер на 1 050 000 евро.

На 02.10.2007 г. в гр.Варна било проведено друго общо събрание на съдружниците, на което е взето решение дружеството да сключи с „Банка Пиреос България” АД договор за инвестиционен кредит в размер до 1 200 000 евро и оборотен банков кредит в размер до 200 000 лева, които да бъдат обезпечени с учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим имот – ваканционно селище „*****” и УПИ VІ -6,9,29 и да се издадат записи на заповед в полза на банката за сумите по кредита /л.167 т.1 от ДП/.

На 23.11.2007 г. в гр.Варна се провело общо събрание на съдружниците, на което било взето решение дружеството да сключи с „Банка Пиреос България” АД договор за инвестиционен банков кредит в размер до 2 100 000 евро и оборотен банков кредит в размер до 400 000 евро. Взето е решение кредитите да бъдат обезпечени с учредяване на първа по ред ипотека върху УПИ ХІІ -9 в кв.2 и УПИ VІ -6,9,29 от кв.3, собственост на дружеството и на подс.Д., както и чрез подписване на запис на заповед от подс.Д., в качеството му на управител, авалиран от подсъдимия в качеството му на физическо лице.

В изпълнение на взетите решения от общото събрание подсъдимия, в качеството си на управител на дружеството предприел действия за отпускане на банков кредит от „Банка Пиреос България” АД. На 05.12.2007 г. сключил с „Банка Пиреос България” АД договор за инвестиционен кредит № 1546/ 2007 г. за сума в размер на 2 054 000 евро и Договор за кредит № 1547/ 2007 г. за сума в размер на 782 332 лв. По първия кредит в полза на банката била учредена първа по ред ипотека върху УПИ ХІІ-9 в кв.2 и УП И VІ – 6,9,29 от кв.3, а по втория втора по ред ипотека върху същите имоти. Подсъдимия в качеството си на управител подписал и запис на заповед за сумата от 2 493 255 евро, която авалирал като физическо лице. Съгласно чл.3.2.1 от Договор за инвестиционен кредит № 1546/ 2007 г., част от сумата по кредита, а именно 154 000 евро следвало да бъде усвоена като бъде рефинансиран кредит на подс.Д. към Банка „ДСК” АД. На 27.12.2007 г. в гр.Шумен, подсъдимия изготвил нареждане за превод, с което наредил на „Банка Пиреос България” АД от банковата сметка на дружеството BG 82 PIRB 73451601623816, да бъде преведена в Банка ДСК по сметка № BG11 STSA ***** /открита на името на Д.И.Д., съгласно сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 28.09.2005г./ сумата от 158 500 евро. Във връзка с представения от Банка „Пиреос България” АД банков кредит Д. Й. С. изготвила правно становище, съгласно което учредените договорни ипотеки в полза на Банка ДСК, след рефинансиране на кредитите, следва да се заличат и да бъдат издадени нови удостоверения за тежести, от които да е видно, че ипотеката в полза на „Банка Пиреос България” АД е първа по ред, преди да бъдат предоставени други суми за усвояване по кредита /том 2 стр.146-148 от ДП/.

В счетоводството на дружеството била водена сметка 493, в която срещу името на всеки съдружник се отразявали постъпилите от него парични средства в дружеството. Процесното рефинансиране на личните кредити на подсъдимия в Банка „ДСК” АД, също било отразено в сметка 493, но със знак минус, т.е. като дължимо от подсъдимия на дружеството.

На 26.02.2008 г. се провело общо събрание на съдружниците, на което бил приет годишния счетоводен отчет на дружеството за 2007 г. и взето решение за освобождаване на управителя от отговорност от действията му за 2006 г. и 2007 г. На събранието присъствала и свид. Р. Ф. Ц., която водела счетоводството на дружеството от 2006 г. до лятото на 2009 г. На това събрание свид.Ц. запознала съдружниците със сметките на дружеството, вкл. и със сметка 493. В хода на досъдебното производство св.С. представил заверено копие на извлечение на сметка 493 /стр.150 т.1 от ДП/, заедно с прикрепена към нея бележка, че било предадено от Д. през февруари 2008 г. В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство /л.115 т.1 от ДП/ св.С. посочва, че през м.февруари 2008 г. Д. им предал извадка от баланса на дружеството, от която било видно всички преведени суми от съдружниците от 2005 г. до 2007 г., която прилагал по досъдебното производство. В това извлечение в частта за подс.Д. със знак „-„ е отразено и извършеното рефинансиране в размер на 309 999,06лв.

На 28.05.2009 г. с писмо- нареждане вх.№ 676 подсъдимият Д., в качеството си на управител, наредил обслужващата сметка по Договор за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. да бъде личната му банкова сметка. ***.06.2009 г. до 30.01.2010 г. от спестовната сметка на подсъдимия били направени плащания по задълженията по Договора в общ размер на 126 876,66 евро /л.483 от СП/.

На 11.12.2009 г. свидетелите Х. С. и А. Н., чрез адв.А. Д. от САК депозирали жалба до Софийска градска прокуратура срещу подс.Д., за това че с извършеното рефинансиране е ощетил дружеството. Посочват, че извършеното рефинансиране им станало известно на общо събрание на дружеството проведено на 06.07.2009 г.

На 21.06.2010 г. бил сключен договор за продажба на дружествени дялове, с който подсъдимият продал на адв.А. Д. дружествените си дялове. Същият ден подсъдимият Д. и съпругата му продали на посочено от свидетеля С. дружество, а именно „АКРЕДИТО” ООД закупения от подсъдимия недвижим имот № 112009, за което бил съставен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №134 том 1 рег.№ 6290 дело № 122/ 2010г. на 21.06.2010 г.

На 23.06.2010 г. било проведено общо събрание на съдружниците на дружеството, на което било взето решение управителя Д.Д. да бъде освободен от длъжност и от отговорност.

По делото са изготвени две почеркови експертизи. Съгласно заключението на първата /л.243,254 том 1 от ДП/ подписите в графи „Декларирам, че:”, „Подпис на декларатора:” и „Оторизиран подпис/и и печат:” в Нареждане за превод са положени от подсъдимия. Според заключението на втората експертиза /л.49-52 том 5 от ДП/ подписите в представените за изследване документи в оригинал – Протокол от общо събрание на „*****” ООД от 26.02.2008г. за „Д.Д.” са положени от подсъдимия, подписите за „Х. С. С.” са положени от свид. С., подписите за „А. Е.. М. Н.” в протокола от 23.11.2007 г. е положен от свид.Н., а в протокола от 26.02.2008 г. не е положен от него. В съдебно заседание на свид.Н. е предявен Протокол от проведено общо събрание на 26.02.2008 г. на английски език /л.117 от СП/, според свид.Н. на стр.1 от документа има положен негов подпис, на стр.2 подписа срещу №3 е положен от него.

В хода на съдебното следствие от страна на повереника на гражданският ищец е представен и приет от съда документ / л.432-434 от СП/, представляващ изложение, обосноваващо по-малък размер на кредита, който следвало да се изтегли. На л.2 от изложението е посочено, че обезпечаването на кредита е „срещу изкупуване на кредит от 157 000 евро и ипотекиране на земята към него в кв.3 от 6 921 кв.м.”. По искане на защитата е назначена съдебно- графическа експертиза. Видно от заключението й почеркът, с който е положен подписа не принадлежи на подсъдимия Д..

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните доказателства – от показанията на свидетелите А. Е.. М. Н., Х. С. С., Я. Й. П. Т., Р. Ф. Ц., И. Д. Д., от показанията на свид.С., дадени на досъдебното поризводство и приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, от заключенията на съдебно- почерковите и съдебно- графическата експертизи, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав. При анализа на доказателствата по делото първоинстанционния съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели. За част от тях – свид. М. А. Н., В. Г. Б. К. И. Т. и З. Д. Ц. е приел, че показанията им не допринасят за изясняване на обстоятелствата, предмет на доказване по делото. По отношение на останалите разпитани по делото свидетели, ШРС е приел, че е налице противоречие относно обстоятелството било ли е налице съгласие от страна на съдружниците за рефинансиране на кредитите на подсъдимия в Банка „ДСК” АД с част от банковия кредит получен от „Банка Пиреос България” АД. След направен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел, че показанията на свид. Н. и С. по отношение на обстоятелството, че не е давано такова съгласие, не следва да се кредитират в тези им части. Извода на съда е правилен и обоснован. Показанията на тези свидетели по отношение на обстоятелствата, че не е давано съгласие подс.Д., като управител на „*****” ООД да изтегли кредит в размер над 2 000 000 евро, че са разбрали за размера на изтегления кредит едва през лятото на 2009 г., както и че с част от изтегления кредит са били рефинансирани лични кредити на подс.Д. в Банка „ДСК” АД, не се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства по делото. Първоинстанционния съд подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че на проведени общи събрания на съдружниците на „*****” ООД на 01.08.2007 г., 02.10.2007 г. и 23.11.2007 г. /протоколите от които са приложени и приобщени по делото/ е взето решение и подс.Д. в качеството му на управител е бил оправомощен да преговаря и да сключи договор от името на дружеството, първоначално за 1 200 000 евро, а в последствие в размер до 2 100 000 евро. Видно от протоколите за проведени общи събрания на съдружниците на 02.10.2007г. и 23.11.2007г. е взето решение дружеството да сключи договор за инвестиционен кредит именно с „Банка Пиреос България” АД, като кредита бъде обезпечен с учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим имот – ваканционно селище „*****” ООД. Поради това и правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свид. И. Д. и свид.Я. Т.. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

По отношение на доводите, изложени в протеста на ШРП:

В мотивите към протеста се посочва, че първоинстанционния съд е направил неправилна интерпретация на показанията на разпитаните свидетели, като неправилно е кредитирал показанията на свид.И. Д., св.Я. Т. и св.Р. Ц., тъй като са лица, които са свързани с подсъдимият и неправилно не е кредитирал показанията на останалите свидетели А. Н. и Х. С., че не са знаели и не са давали съгласието си за рефинансиране на личните кредити на подсъдимия от отпуснатия кредит на дружеството. Така изложения довод е неоснователен. В мотивите към присъдата ШРС подробно е анализирал гласните и писмените доказателства, като е изложил мотиви относно констатираните противоречия по отношение на определени обстоятелства в показанията от една страна на свид.И. Д. и св.Я. Т. и от друга страна на свид. А. Н. и свид. Х. С.. Изложените мотиви защо следва да се даде вяра на показанията на свид.И. Д. и св.Я. Т. по отношение на спорните обстоятелства напълно се споделят от настоящата инстанция. Показанията на тези свидетели напълно се подкрепят и от показанията на свид.Р. Ц.. Показанията на тази свидетелка са обективни, тъй като тя е лице, което не е съдружник в дружеството, не е участвала лично в проекта по изграждане на ваканционното селище. Отношенията й с подсъдимият и съдружниците в дружеството са професионални, същата е била запозната с фирмените дела от счетоводна гледна точка. Показанията й се подкрепят и от писмените доказателства по делото- извлечението от сметка 493, договор за инвестиционен кредит № 1547/2007г. за сума в размер на 2 054 000 евро. От показанията на свид.Ц. става ясно, че подс.Д. не е укрил факта на погасяване на личните си задължения с част от отпуснатия кредит от „Банка Пиреос България” АД. Този факт е бил известен и отразен от свид.Ц. във водените от нея счетоводни сметки, където в сметка 493 е било отразено, че сумата, която е изплатена за погасяване на личните кредити на подс.Д. към Банка „ДСК” АД се явява негово висящо задължение към дружеството, на което той е бил управител към онзи момент. Това е било обяснено от свид.Ц. на съдружниците по време на проведеното общо събрание на 26.02. 2008 г. за приемане на годишния счетоводен отчет за 2007 г., като им били предоставени счетоводните документи, както и извлечение от сметка 493. Това обстоятелство не е било оспорено от никой от съдружниците и е било взето решение, обективирано в протокол от 26.02.2008 г. на общото събрание /л.30 т.5 от ДП/, че управителя е освободен от отговорност за дейността му през 2006 г. и 2007 г. От настоящата инстанция не се споделя довода, изложен в мотивите към протеста, че тъй като свид.И. Д. и св.Я. Т. са в близки отношения както помежду си така и с подсъдимия, поради което не следва да се кредитират техните показания. По делото се установява, че действително свид.И. Д. е син на подс.Д. и бивш зет на свид.Т.. Следва да се посочи обстоятелството, че към момента на учредяване на търговското дружество „*****” ООД, свид.И. Д. и свид.Т. вече не са били в отношения на сватовство. Между свид. А. Н. и свид. Х. С. също са налице родствени отношения, както към момента на учредяване на търговското дружество, така и към момента на депозиране на показанията им пред първоинстанционния съд. Поради изложените обстоятелства ШРС след като подробно е обсъдил показанията на посочените по-горе две групи свидетели и наличните противоречия в тях по отношение на определени факти и като ги е съпоставил със събраните по делото писмени доказателства е направил правилния извод, че следва да даде вяра на показанията на свид.И. Д., свид.Т. и св.Ц..

В мотивите към протеста се излага довод, че с действията си като управител, като наредил директен превод от сметката на дружеството в собствената си сметка в Банка „ДСК” АД клон гр.Варна подсъдимият е погасил кредитните си задължения в качеството си на физическо лице без знанието и съгласието на останалите съдружници, поради което е осъществил състава на чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 от НК. Според прокурора действията на подс.Д. са умишлени, без знанието и съгласието на останалите съдружници от дружеството. Довода е неоснователен поради следните съображения:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с протокол от 23.11.2007 г. на общото събрание на съдружниците на „*****” ООД е взето решение за упълномощаване на управителя Д.Д. да сключи договор за инвестиционен кредит с „Банка Пиреос България” АД за сумата до 2 100 000 евро и оборотен кредит до 400 000 евро. Взето е решение вземанията на банката да бъдат обезпечени както следва: първа по ред ипотека върху недвижим имот – урегулирани поземлени имоти, собственост на дружеството и на Д.И.Д. с обща площ от 18 297 кв.м. в зона за отдих „Луна” по плана на гр.Бяла, ведно с право на строеж на „ваканционно селище „*****” ООД включващо всички самостоятелни обекти в процес на изграждане в горните урегулирани поземлени имоти. Взето е решение управителят да подпише договор за учредяване на първи по ред особен залог върху вземанията на дружеството, произтичащи от сключени предварителни договори за покупко-продажба в размер на 704 998 евро, всички бъдещи вземания по подписани предварителни договори за продажба, свързани с проекта. Взето е решение управителят да подпише и запис на заповед с издател дружеството за сума, включваща общо главница, лихви, такси и разноски по договорите за банков кредит в полза на „Банка Пиреос България” АД, авалиран от същия в качеството му на физическо лице. В хода на наказателното производство свид.Н. и С. оспорват да са давали такова съгласие, но не отричат, че на посочения протокол са положени и техните подписи. Тези свидетели посочват в хода на съдебното следствие, че протокола им е бил предоставен за подписване на български език от свид.И. Д.. По време на подписване на този протокол е присъствал и свид.Т., който дава показания, че свид.Н. и С. са били уведомени за какво е този протокол и че даже свид.Н. е изразил съжаление, че подс.Д. става гарант за кредита с цялото си имущество. Следва да се отчете и обстоятелството, че свид.И. Д. е присъствал на всички общи събрания на съдружниците, извършвал е превод от български на холандски език и липсват каквито и да са доказателства да е имало случай, при който съдружниците да са подлагали на съмнение извършения от него устен или писмен превод. На свид.Н. и свид.С. като лица, които имат познания в областта на финансите е било наясно, че след като банката, която отпуска кредита желае да е първи ипотекарен кредитор, то задължително следва да се вдигне ипотеката върху недвижимия имот, направена за обезпечение на кредита на подс.Д. към Банка „ДСК” АД при закупуване на имот от 3450 кв.м. на първа линия до морето. Съдружниците в дружеството са имали знанието, че притежавания от подс.Д. имот № 112 009 е урегулиран и обединен в общ парцел с останалите имоти, собственост на дружеството в землището на гр.Бяла- № 112 006 и 115 029, както и че трите имота ще бъдат предоставени като обезпечение на „Банка Пиреос България” АД. Било им е известно, че подс.Д. ще гарантира кредита към банката, както с личния си имот, така и с подписаната запис на заповед от 05.12.2007 г. от името на дружеството, която съгласно решението на общото събрание на съдружниците от 23.11.2007 г. е авалирал като физическо лице.

По делото е приет като доказателство договор за инвестиционен кредит № 1546/ 2007 г. от 05.12.2007 г. В раздел ІІ от договора изрично е посочено, че средствата по кредита се предоставят от Банката след надлежно учредяване на договорните обезпечения в съответствие с изискванията на банката. Едно от условията, което банката е поставила в раздел ІV „Обезпечения по кредита” е вписването на първа по ред договорна ипотека върху недвижимите имоти в урегулиран поземлен имот VІ – 6, 9, 29, включващ личния имот на подс.Д. и имотите на дружеството „*****” ООД. В договора е посочено, че усвояването на кредита ще се извършва на части: до 154 000 евро – за пълно рефинансиране на кредит на Д.И.Д. към Банка „ДСК” АД, а всички последващи усвоявания до сумата от 1 900 000 евро след предоставяне на документ за усвояване, за изграждане и довършителни работи. От така посочените клаузи в договора безспорно се установява, че сумата от 154 00 евро е целева и тя се отпуска от банката за рефинансиране на задълженията на подс.Д. към Банка „ДСК” АД. Тази сума подс.Д. е следвало да използва именно за рефинансиране на своето задължение към банка „ДСК” АД, за да се вдигне ипотеката върху предоставения като обезпечение недвижим имот на дружеството. Обстоятелството, че подс.Д. изпълнява условието по кредита от 05.12.2007 г. с „Банка Пиреос България” АД и погасява своето задължение към Банка „ДСК” АД не води до извода, че с тези си действия той е осъществил състава на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 от НК. За действия, осъществяващи състава на длъжностно присвояване биха могли да се приемат разпоредителни действия с пари от сметката на дружеството с цел погасяване на лични задължения на подсъдимия, ако такива условия не са били поставени от банката –кредитор. За липса на умисъл у подс.Д. говори и обстоятелството, че сумата използвана за погасяване на личните му задължения е осчетоводена от свид.Р. Ц. като негово лично задължение към дружеството. В подкрепа на направения извод за липсата на умисъл в действията на подс.Д. е и факта, че преди да сключи договора за инвестиционен кредит № 1546/2007г., като управител на „*****” ООД подсъдимият е предприел необходимите действия за изграждането на общ урегулиран парцел между неговия личен имот № 112009 и имотите на дружеството с № 112 006 и 115 029. Така създадения общ урегулиран поземлен парцел, обхващащ и трите посочени по-горе имота е предоставен като обезпечение на кредита с „Банка Пиреос България” АД. По делото са налични и писмени доказателства, че през 2009 г. подс. Д. е обслужвал част от кредита със средства от личната си сметка в банката- кредитор. Не без значение за преценката за липсата на умисъл в действията на подс.Д. е и обстоятелството, че от личната му спестовна сметка при „Банка Пиреос България” АД през периода от 01.01.2009 г. до 30.01.2010 г. са направени плащания по задължения по Договор за инвестиционен кредит № 1546/2007г. в общ размер на 126876,66 евро /видно от писмена справка на л.483 от СП/. На 12.05.2010 г. подсъдимият е подписал и Запис на заповед за сумата от 913 895,00 лв. в полза на „Банка Пиреос България” АД, намираща се на л.772 от СП. По гореизложените съображения ШОС намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 от НК. Искането в протеста на ШРП подсъдимият да бъде признат за виновен следва да се остави без уважение.

По отношение доводите изложени във въззивните жалби:

В депозираната въззивна жалба от адв.Ст.А., процесуален представител на гражданския ищец „*****” ООД се излагат доводи, че от доказателствата по делото може да се направи безспорен извод за вината на подсъдимия и за уважаване на гражданския иск. Във въззивната жалба, подадена от синдика на „*****” ООД- Т.П.Н. се излагат доводи, че от подсъдимия е осъществен фактическия състав на граждански деликт, поради което неправилно и гражданския иск е отхвърлен. И с двете жалби се прави искане за уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер.

Въззивната инстанция намира изложените доводи и направените искания за неоснователни поради следните съображения:

От анализа на доказателствата, събрани по делото не може да се направи извод за умисъл в действията на подс.Д.. Налице е нареждане за превод за рефинансиране на личните задължения на подс.Д. в Банка „ДСК” АД от сумата по инвестиционния кредит, отпуснат на дружеството от „Банка Пиреос България” АД, но това нареждане е в изпълнение на условията, посочени в договора, с който е отпуснат кредита. Нареждането за този банков превод от сметката на дружеството по личната сметка на подс.Д. в Банка „ДСК” АД не е останало укрито от останалите съдружници. Извършеното плащане е отразено документално, то е осчетоводено и се явява парично задължение на подсъдимия към дружеството, но същото по своя характер не покрива критериите на деликт. В конкретния случай не е налице виновно причинена вреда по смисъла на чл.45 от ЗЗД от страна на подсъдимия на дружеството „*****” ООД. Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че след като първоинстанционния съд е признал подсъдимия Д. за невиновен и го е оправдал за престъплението по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 от НК, правилно е отхвърлил и предявения граждански иск, тъй като не са налице условията за уважаването на същия. В този смисъл е и съдебната практика – Постановление на ПВС №9/1961 г., изм. с Постановление №7/87 г., Постановление №1/1981 г. на ПВС, изм. с Постановление №7/87 г., Решение №217/2011 г. на ВКС по н.д. № №1179/2011 г. ІІІ н.о., Решение №114/2010 г. на ВКС по н.д. № 15/2010 г. І н.о., Решение № 128/2011 г. на ВКС по н.д. № 66/2011 г. І н.о.

При въззивната проверка на присъдата не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила на досъдебното производство и в хода на производството пред първата съдебна инстанция, които да обуславят отмяна на постановения съдебен акт.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 / 02.02.2016г. постановена по НОХД № 1192 / 2012г. по описа на Шуменския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.