Р Е Ш Е Н И Е

№ 47/ 30.05.2016 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: П.П.

Прокурор: Димитър Арнаудов

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 137 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 4 от 23.02.2016 година, постановена по НОХД № 372/2015 година, Великопреславският районен съд е признал подсъдимия М.Р.К., ЕГН ********** за виновен в това, че на 07.05.2015 година в с. Б., обл. Шумен, се заканил с убийство на Н, А, М, от с. Б. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години.

Признал е подсъдимия К. за виновен и в това, че на 07.05.2015 година в с. Б., обл. Шумен, се заканил с убийство на М. М. М. от с. Б. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години.

Съдът е признал същия подсъдим К. за виновен и в това, че на 07.05.2015 година в с. Б., обл. Шумен, се заканил с убийство на Р. А. И. от с. Б. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години.

На основание чл.23, ал.1 от НК е определил общо наказание между така определените в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Недоволен от присъдата останал подсъдимия К.. Обжалва я като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че присъдата е неправилна като е нарушен закона, тъй като е приложен неправилно. Излагат се съображения, че не са анализирани правилно събраните по делото доказателства, както и че не са направени правилни правни изводи свързани с неговата виновност. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда. Има и алтернативно искане – за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Подсъдимият, редовно призован се явява. Поддържа становището на адвоката си и изложеното в жалбата. Моли да бъде оправдан.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен намира жалбата за неоснователна. Счита, че присъдата се подкрепя от събраните по делото доказателства и техния правен анализ. Предлага да се потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът е приел за установена фактическата обстановка, която се възприема и от въззивния съд, и която е следната:

Подсъдимият М.К. бил конфликтен по характер. Това обстоятелство било известно на живущите в с. Б.. Било известно и на пострадалите Н. М. и Р. И.. Освен това пострадалия М. М. имал и стари конфликти с него, датиращи от 2012 и 2013 година по повод нанесени му щети в земеделския му имот от животните на К..

На 07.05.2015г. пострадалите М., съпругата му Н. М. и нейната сестра - Р. И. пътували със своя автомобил от с. Станянци към с. Б.. По пътя минали край лешниковата градина, която се намирала в близост до дома на подсъдимия в с.Б., стопанисвана от пострадалия М. и видели, че в имота били навлезли животни - кози и овце. М. М. спрял автомобила и слязъл от него, за да изведе животните от имота си. Двете жени също слезли от автомобила. Междувременно срещу М. се задал подсъдимия М.К.. В ръцете си носел овчарски прът и къса брадва. На въпроса на пострадалия защо пуска животните си в градината му, К. избухнал и отговорил: “кой, аз ли ги пускам?". К. обвинил М., че е изпратил мъже от с.Я. да го заплашват и бият, за това че пуска животните си в лешниковата му градина. Едновременно с това подсъдимият ударил пострадалия с юмрук в областта на лицето, от което М. залитнал назад. Съпругата на М. — постр, Н. М. се спуснала да му помогне. В този момент подсъдимият се обърнал към двамата с думите „До една седмица ще ви отрежа главите". След това подс. К. се обърнал към двете жени - Н. М. и сестра й - Р. И. и ги заплашил с думите: “На свидетелите и на вас ще ви отрежа главите и ще ви ги хвърля в колата". Тези закани предизвикали страх в тримата пострадали и те бързо се върнали в автомобила с който пътували, като постр.Н. М. се разплакала. Докато вървели към автомобила те чували зад себе си псувните на подсъдимия. След като се прибрали у дома си пострадалите съобщили за случилото се на св.М. М. - син на Н. и М. М.ови, който по-късно сигнализирал в РУ гр.Велики Преслав.

Фактическа обстановка е приета въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на Н. М., М. М., Р. И., М. М., Х. Т., С. И. и С. Х.. Същата се подкрепя и от част от обясненията на подсъдимия. В тази насока доказателства са и приобщения писмен доказателствен материал – пред съдебен доклад на основание чл. 202, ал.2 от ЗИНЗС и чл. 226 ПППЗИНЗС, свидетелство за съдимост, справки, констативен протокол на Община Върбица от 10.10.2012 година, констативен протокол на Община Върбица от 02.08.2013 година, справка в централна база КАТ, заверени копия от жалби на М. М. от 04.10.2012 год. и 01.08.2013 год.

Събраните по делото доказателства са взаимно допълнящи се. Водят до единствения възможен извод, а именно - до виновността на подсъдимия. От така установената фактическа обстановка и събрани доказателства по делото първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия М.Р.К. е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК вр. ал.1 от НК по отношение на три различни лица - пострадалите Н. М., М. М. и Р. И..

От обективна страна деянието е извършено чрез действие, а именно с нанасяне на удар в лицето на М. и отправени закани към всеки един от пострадалите. Всеки от пострадалите лично е възприел заканите и същите са породили във всеки един от тях основателен страх за живота му.

От субективна страна: Деянието е извършено при внезапно възникнал пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни правила свързани с неприкосновеността на личността в България, с тяхната лична свобода.

При определяне на наказанието на подсъдимия: Съдът е изложил аргументи, свързани с конкретната наказателна отговорност на К.. Преценил е степента на обществената опасност на деянието и на извършителя. Великопреславският районен съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства положителните констатации от предсъдебния доклад от пробационната служба, както и влошените отношения между него и пострадалия М.. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е прието предходното му осъждане.

Предвид горното е преценил, че по отношение на подсъдимия не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства или изключителни такива. Поради което е определил наказанието му за всяко от деянията при условията на чл.54 от НК към минимума, а именно по три месеца „лишаване от свобода“. Съдът е преценил, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което е отложил всяко от наложените наказания „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години.

Така определеният размер на наказанието, съдът е счел за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Освен това е приел, че по този начин се постигат целите не само на личната, но е и на генералната превенция.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил общо наказание на подсъдимия за престъпленията по настоящата присъда в размер на три месеца “лишаване от свобода”, което е отложил за изпитателн срок от три години.

По отношение на жалбата: Недоволен от присъдата останал подсъдимия. Обжалва я като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че присъдата е неправилна като е нарушен закона, тъй като е приложен неправилно. Излагат се съображения, че не са анализирани правилно събраните по делото доказателства, както и че не са направени правилни правни изводи свързани с неговата виновност. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда. Има и алтернативно искане – за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Жалбата е неоснователна.

Жалбата е неоснователна поради следното: Не се споделя оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Всъщност тази теза не е нова, тя е била развита и пред първоинстанционния съд. Но първоинстанционния съд не я е приел. Изложените в тази насока аргументи от Великопреславския районен съд се споделят напълно от настоящия въззивен състав. Не се споделя оплакването на защитата за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и тяхното неправилно интерпретиране.

В хода на съдебното следствие са депозирали свидетелски показания лицата Н. М., М. М., Р. И., М. М., Х. Т., С. И. и С. Х..

Първоинстанционния съд е кредитирал изцяло свидетелските показания на Н. М. и М. М., депозирани в хода на съдебното следствие като логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Въззивният съд също не констатира различия между тях по основните моменти от предмета на доказването. Те изясняват фактическата обстановка досежно събитията преди, по време и след на извършването на деянията. От тях се установяват отделните елементи от състава на престъпленията – времето на тяхното осъществяване, мястото, начина по който са извършени и авторството им, както и повода за възникналия словесен конфликт между пострадалия М. и подсъдимия. Те са в унисон и с останалите доказателства по делото. Същите кореспондират и с писмените доказателства по делото – протокол за предупреждение от 15.05.15 година; справка от централна база КАТ за ПС; жалба от 04.2012 година до кмета на Община Върбица; жалба от 01.08.2013 година до кмета на Община Върбица, констативен протокол от 10.10.12 г.; констативен протокол от 02.08.13 година. Тези свидетелски показания се отнасят до съществени елементи от състава на престъплението – времето и мястото на осъществяване, авторството.

Първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свидетелката Р. И. дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 от НПК. Дадените от свидетелката показания, непосредствено след случая кореспондират с показанията на свидетелите Н. М. и М. М.. Съдът е посочил и причината за това - показанията на свидетелката по време на съдебното следствие са в по малък обем и са преценени от съда като непълни, поради изтеклия продължителен период от време от датата на деянието. Право на решаващия съд е да прецени кои показания да кредитира, стига да може да обоснове това свое решение. Великопреславския районен съд е изпълнил това свое задължение.

Основаният въпрос, свързан с виновността на подсъдимия, на който следва да отговорят съдилищата е „действително ли на инкриминираната дата подсъдимият е се заканил с убийство на Н, А, М,, на М. М. М. и на Р. А. И. от с. Б. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му”.

За положителен извод в тази насока от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.

Показанията на свидетелите М. М. и Х. Т., С. И. правилно са кредитирани изцяло. Кредитирани са и показанията на св.С. Х.-полицейски служител, който макар и да не е очевидец на извършеното от подсъдимия е възприел фактите за случилото се както от пострадалите, така и от подсъдимия, непосредствено след деянията. Показанията на посочения свидетел Х., кореспондират изцяло с показанията на пострадалите. В голямата си част първоинстанционния съд е кредитирал и обясненията на подсъдимия К., депозирани в хода на съдебното следствие. В кредитираната част, същите са логични, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал относно времето, мястото и начина на извършване на процесните деяния.

Подсъдимия е застъпвал тезата, че при тази среща не е отправял закани с убийство към пострадалите и че на срещата с пострадалите на инкриминираната дата са присъствали и други лица. По отношение на сочените от подсъдимия обстоятелства пред първоинстанционния не са събрани доказателства, подкрепящи изразеното от него. Във въззивната жалба подсъдимия сочи, че неправилно Великопреславския съд му е отказал разпит на сочен от него свидетел, в каквато насока не са били събирани доказателства и от обвинението в хода на разследването. По тази причина въззивния съд му предостави възможност - допусна и призова сочения от него свидетел И.А.. Въпреки предоставената възможност от разпита на този свидетел не се установиха никакви обстоятелства имащи значение за делото, тъй като свидетеля твърдеше, че не познава страните и нищо не може да каже, както и че няма спомен да е посещавал процесното място. Ето защо и впредвид обстоятелството, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за защита, правилно Великопреславския съд ги е оценил като негова защитна теза. Като такива ги преценява и настоящия състав, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото.

В останалата част обясненията на подсъдимия, че при срещата си с постр.М. и съпругата му не е отправял закани за убийство към същите, противоречат на показанията както на пострадалите, така и на показаният на св.Х.. Не се подкрепят от събраните доказателства и частта от обясненията, в която подсъдимия посочва, че на срещата на инкриминираната дата не е присъствала св.Р. И.. Свидетелят Х. /разпитан в първоинстанционното производство/ в съдебно заседание потвърждава, че подсъдимият не е споделял след деянията за соченото в обясненията му нападение от неизвестни лица, изпратени лично от пострадалия М.. Версията на подсъдимия е отхвърлена от първоинстанционния съд като несъстоятелна и неподкрепена с доказателства.

Показанията на свидетелите Р. М. и Р. Ю. не съдържат факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият, след като е нанесъл удар в лицето на М. е отправил закани за убийство към пострадалите М. М., Н. М. и Р. И. и че същите освен че са възприели заканите, действително са се изплашили за живота си. Пострадалите познавайки личността и характера на подсъдимия и възприемайки нанесеният удар на М., са възприели заканите отправени към тях от К., като действителни.

Въз основа на изложеното съдебният състав приема, че са налице годни доказателства в достатъчна степен, позволяващи несъмнен извод за това, че с действията си подсъдимият М.Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на три престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК срещу три различни лица. Фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са всички необходими доказателства за правилното решение на делото. Касае се за правилно приложение на материалния закон и правилно направени правни изводи относно деянието и квалификацията.

Всяко едно от престъпните деяния е извършено при форма на вина – внезапно възникнал и пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на заплахата, че тя е възприета от заплашените лица като действителна такава и че е в състояние да възбуди основателен страх у тях, че ще бъде осъществена.

В този смисъл и съдебната практика: Решение № 386 от 9.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1216/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова: „ВКС намира за правилни изводите на решаващите съдилища, че за да е налице съставомерна закана за убийство не е нужно да се установява дали деецът е имал намерение да осъществи заканата си спрямо пострадалия. Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Със съставите на чл. 144 НК не се защитава живота на гражданите, а тяхната лична свобода. Затова съдилищата правилно са приели, че за осъществяване на това престъпление се изисква единствено изразяване с думи или действие на закана с убийство спрямо свидетеля, която закана да е възприета от него и обективно би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. А от субективна страна деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Затова, не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а да са налице данни, че заканата е възможно да бъде осъществена. Следователно, изводът на съда, че заканата е била реална, а не хипотетична, е правилен, тъй като е основан на доказателствата и на правната същност на това престъпление. Неоснователни са доводите на защитата, че осъденият не е имал намерение да осъществи заканата си, както и тези от тях, че пострадалият - обучен полицай, е недопустимо да бъде уплашен от нея. Както се изясни по-горе, не е необходимо отправящият заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение, защото тогава деянието ще бъде съставомерно по друг престъпен състав, например за приготовление за убийство.” Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК: „ Относно обективните и субективните признаци на състава по чл. 144, ал. 3 НК.   За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. ”.

По наложените наказания на подсъдимия от първоинстанционния съд: Съдът е изложил аргументи, свързани с конкретната наказателна отговорност на подсъдимия. Преценил е степента на обществената опасност на деянието и на извършителя. Великопреславският районен съд е преценил, че по отношение на подсъдимия не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, че и най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко при конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и тази на личността на подсъдимия. Вида на наказанието е определен при приложното поле на чл. 54 от НК, като размера на наказанието е изцяло съобразен с доказателствата свързани с индивидуализацията му. Поради което е определил наказанието му за всяко от престъпленията в размерна три месеца „лишаване от свобода“. Изцяло се споделят аргументите на първоинстанционния съд за определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК. За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимия, съдът е изискал освен приложените справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и предсъдебен доклад от Областна служба „Изпълнение на наказанията” гр. Търговище. Съдът е преценил, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което е постановил наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено за изтърпяване за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК първоинстанционния съд е определил общо наказание между така определените в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Въззивният състав изцяло се солидаризира, както с вида на наказанието, така и с неговия размер и начин на изтърпяване. Така определеното наказание е справедливо и съответно на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Същото съдейства за постигане целите на личната и на генералната превенция. Не се налага негово намаляване или коригиране.

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените по горе съображения ще следва присъдата да бъде потвърдена.

Ето и защо Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда № 4 от 23.02.2016 година постановена по НОХД № 372/2015 година на Районен съд гр. Велики Преслав.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.