Решение по Наказателно дело 208/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..59./ 04.07.2016 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На двадесети юни през две хиляди и шестнадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Лидия Томова

2. София Радославова

Секретар: Г.С.

Прокурор: Делян Димитров

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 208 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 10 от 25.04.2016 година, постановена по НОХД № 440/2015 година, Великопреславският районен съд е признал подсъдимия Х.Х.А., ЕГН ********** за виновен в това, че на неустановена дата в периода 01.08.2008 г. – 08.09.2008 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Е. А. заблуждение, че той, братята му – А.. Ю., М. Ю. и сестра му Т. Ч. са собственици на недвижим имот – нива с площ 32.300 дка, ІV категория, находяща се в местността „Ашламаджик“, съставляваща имот № 017065 по плана за земеразделяне на землището на с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен и като такива са упълномощили Е. А. да владее, ползва и да се разпорежда с посоченият недвижим имот, и с това причинил на Е.Т. имотна вреда в размер на 9 544.65 лв. поради което и на основание чл. 209, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и закрит тип на затворническото заведение.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият Х.А. да изтърпи и наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца наложено му с присъда № 369 от 11.06.2007 г. по НОХД №287/2006 г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 16.11.2007 год. при първоначален общ на изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият Х.А. е осъден да заплати сумата 9 544.65 лв. като уважен граждански иск на Е.Е.Т., за причинените й имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част гражданския иск, предявен от Е.Т. до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл и по направените разноски и дължими такси.

Недоволен от присъдата останал подсъдимия Х.Х.А.. Обжалва я като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че присъдата е неправилна като е нарушен закона, тъй като е приложен неправилно. Излагат се съображения, че не са анА.зирани правилно събраните по делото доказателства, както и че не са направени правилни правни изводи свързани с неговата виновност. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият, редовно призован се явява. Поддържа становището на адвоката си и изложеното в жалбата. Моли да бъде оправдан.

Гражданският ищец, редовно призован не се явява. Чрез процесуалния си представител моли присъдата да бъде потвърдена като правилна.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен намира жалбата за неоснователна. Счита, че присъдата се подкрепя от събраните по делото доказателства и техния правен анА.з. Предлага да се потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анА.зирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът е приел за установена фактическата обстановка, която се възприема и от въззивния съд, и която е следната:

През 2002 г. на наследниците на Ю. Х. К. - б.ж. на с.Бяла река / подсъдимият, братята му А.. Ю., М. Ю. и сестра му Т. Ч. / с решение на ПК град Върбица, били възстановени земеделски земи, включително и процесния недвижим имот – нива с площ 32.300 дка, ІV категория, находяща се в местността „Ашламаджик“, съставляваща имот № 017065 по плана за земеразделяне на землището на с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен.

На 05.11.2002 г., подс.Х.А. /представил се като пълномощник на другите съсобственици/ продал на Ю. М. Б. описания недвижимия имот нива с площ 32.300 дка, находяща се в местността „Ашламаджик“ за сумата от 2000.00 лв. Между подсъдимия, като продавач и Ю. Б., като купувач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот в писмена форма от същата дата.

На 14.11.2002 г., подсъдимият се снабдил с пълномощно, с посочени като упълномощители А.. Ю., М. Ю. и Т. Ч., да управлява и да се разпорежда със съсобствените им земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Полагането на подписите на упълномощителите върху пълномощното било удостоверено от кмета на с.Методиево, общ.Върбица, обл.Шумен – св.М. Х. К.. Пълномощното било заведено в регистъра на кметството под №31 от 14.11.2002 г. За извършената от него продажба на процесния недвижими имот подсъдимият не споделил с останА.те съсобственици - братята му А.. Ю., М. Ю. и сестра му Т. Ч..

След подписване на предварителния договор за покупко – продажба Ю. Б. започнал да ползва имота. На 02.05.2008 година Ю. Б. подал искова молба във ВПРС за обявяване на предварителния договор за окончателен, за което било образувано гр.д.№135/2008 г. по описа на ВПРС. Исковата молба била вписана в Служба по вписванията – Велики Преслав на 02.05.2008 година.

След като узнал за предприетите от Б. действия, през лятото на 2008 година, подсъдимият А. предложил на свой познат - св.Е. Т. А., заедно с други земеделски земи, да му продаде и процесния недвижим имот - нива с площ 32.300 дка, находяща се в местността „Ашламаджик“, съставляваща имот № 017065 по плана за земеразделяне на землището на с.Бяла река. Пред св.Е. А. подсъдимия не споменал, че преди това продал имота на друго лице. Тъй като по това време Е. А. и подсъдимия били приятели, свидетеля не се усъмнил в действията на А..

Подсъдимият обяснил на свидетеля, че предложените му за продажба земеделски земи са съсобствени, като другите съсобственици са неговите роднини - братята му А. и М. Ю. и сестра му Т. Ч.. Свидетелят Е. А. заплатил на подсъдимия уговорената продажна цена и започнал да подготвя необходимите документи за извършване на сделката. За целта отишъл и разговарял с останА.те съсобственици и бил упълномощен от тях, включително и от подсъдимия да се разпорежда с процесния недвижим имот /пълномощни рег.№№ 2501; 2502; 2503; 2504 от 22.08.2008 г. по описа на Служба по вписванията – В.Преслав/. На 08.09.2008 г. св. Е. А., като пълномощник на собствениците - Х. А., А.. Ю., М. Ю. и Т. Ч., продал на свидетелката Е.Е.Т. /негова дъщеря/ процесния недвижим имот за сумата от 4800.00 лв., за което бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот от 08.09.2008 г., №11, том VІІ, рег.№2123, дело №1332/2008 г. по описа на ВПРС. След тази дата св.Е. А. започнал да ползва недвижимия имот.

С влязло в сила решение на 20.04.2010 г., по гр.д.№135/2008 г. по описа на ВПРС, отменено и постановено ново по въззивно гр.д.№11/2009 г. по описа на ШОС, сключеният между Ю. Б. и подсъдимия предварителен договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот от 05.11.2002 г., на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД бил обявен за окончателен.

На 11.04.2011 г. Ю. Б. и съпругата му А. Б.а дарили на синовете си М. Б. и А. Б., процесния недвижим имот с нотариален акт за дарение на недвижим имот №139, том ІІІ, рег.№1224, дело №274/2011 г. по описа на нотариус с рег.№592 с район на действие ВПРС.

След като св.Е. А., продължил да ползва имота, свидетелите М. Б. и А. Б., депозирА. във ВПРС искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД срещу Е.Т.. Спорът между св.Е.Т. от една страна и М. Б. и А. Б. от друга бил окончателно разрешен с влязло в сила на 10.04.2013 г. решение по гр.д.№68/2012 г. по описа на ВПРС, с което е признато за установено на осн.чл.108 от ЗС, по отношение на Е.Т. и Е. Т., че М. Б. и А. Б. са собственици на процесния недвижим имот.

Фактическата обстановка е приета въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на Е. Т. А., Е.Е.Т., М. Ю., Б., А. Ю. Б., А. Н. Ч., М. Х. К., Е. А. Ч., Ш. А. К., М. И. М., М. Х. Ю., част от тях дадени в хода на съдебното следствие, други приобщени по реда на чл.281 от НПК, заключението на икономическата експертиза и приетите на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства - удостоверения за наследници, пълномощни, нотариални актове и извлечения от регистрите на Служба по вписванията гр. В.Преслав, справки БДС Население, свидетелство за съдимост и бюлетин, акт за раждане № 64 от регистъра за ражданията, докладни записки, експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ АД Шумен, предварителен договор за покупко продажба, препис извлечение от акт за смърт, нотариален акт за продажба № 11, том VІІ, рег. № 2123 дело № 1332 от 2008 год., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139 том ІІІ, рег. № 1224 дело 274 от 2011 год., съдебни решение със заверка „вярно с оргинала” и „ВЗС”, удостоверения за наследници, скици.

От писмените доказателства – копие от пълномощно рег.№ 31 от 14.11.2002 г., влязло в сила решение по въззивно гр.д.№11/2009 г. по описа на ШОС, с което е постановено ново решение по гр.д.№135/2008 г. по описа на ВПРС, предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.11.2002 г., удостоверения за наследници, пълномощни и нотариални актове се доказва по несъмнен начин, извършената продажба на процесния недвижим имот от подсъдимия през 2002 г. и повторно извършената такава от същия през 2008 г. От влязлото в сила решение по гр.д.№ 68/2012 г. по описа на ВПРС се установява признатото правото на собственост на М. Б. и А. Б. върху процесния недвижим имот.

От заключението на икономическата експертиза се определя стойността на предмета на престъплението по чл.209, ал.1 от НК към момента на извършване на деянието. Земеделската земя е оценена на 9544,65 лева към дата 22.08.2008 година.

Събраните по делото доказателства са взаимно допълнящи се. Водят до единствения възможен извод, а именно - до виновността на подсъдимия. От така установената фактическа обстановка и събрани доказателства по делото първоинстанционния съд е приел, че подсъдимия Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл. 209, ал.1 от НК. А. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Е. А. заблуждение, че той, братята му – А.. Ю. и М. Ю. и сестра му Т. Ч., са собственици на недвижим имот – нива с площ 32.300 дка, ІV категория, находяща се в местността „Ашламаджик“, съставляваща имот № 017065 по плана за земеразделяне на землището на с.Бяла река и с това причинил на Е.Т. имотна вреда в размер на 9 544.65 лв. Деянието е довършено, тъй като престъпния резултат е настъпил – причинена е имотна вреда на трето лице – купувача на имота Е.Т., която е отстранена от същия и спрямо която е признато, че други лица са собственици на имота с влязло в сила съдебно решение.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие, като са засегнати обществените отношения свързани с правото на собственост и свободното формиране на волята за разпореждане с недвижими имоти. От обективна страна подсъдимият чрез своите действия възбудил и поддържал заблуждение у измаменото лице – Е. А., който под това въздействие добил погрешна представа за определени факти и обстоятелства и мотивиран от погрешната си представа е извършил акт на имуществено разпореждане – платил договорената продажна цена за имота на подсъдимия, със знанието, че се легитимира като пълномощник на собствениците на имота и може да прехвърли собствеността на дъщеря си Е.Т..

От субективна страна: Деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е знаел, че вече е продал /лично и в качеството си на пълномощник на другите съсобственици/ на Ю. Б. процесния недвижим имот, за което бил изготвен писмен договор и че изправната страна е предявила иск съдът да обяви сключения между тях договор за окончателен по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, и въпреки това е възбудил заблуждение у Е. А., че след като бъде упълномощен лично от подсъдимия и от останА.те съсобственици, Асенов ще може да прехвърли имота на себе си или трето лице, в резултат на което е получил продажната цена.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимия на основни правила свързани с правото на собственост и свободното формиране на волята за вземане на решения.

При определяне на наказанието на подсъдимия: Съдът е изложил аргументи, свързани с конкретната наказателна отговорност на А.. Преценил е степента на обществената опасност на деянието и на извършителя. Великопреславският районен съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото материално положение на подсъдимия, отдалечеността във времето на деянието от съдебен акт, ниската обществена опасност на подсъдимия, както и напредналата му възраст.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е прието предходното му осъждане.

Съдът е приел, че са нА.це предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК поради което е постановил подсъдимият Х. А. да изтърпи и наказанието “лишаване от свобода” в размер на три месеца наложено му с присъда № 369/11.06.2007 г. по НОХД №287/2006 г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 16.11.2007 г., потвърдена с решение на ШОС по ВНОХД № 481/07 г. по описа на ШОС, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

Досежно предявеният граждански иск. Великопреславският районен съд е приел същия за доказан по основание. Съдът е приел за установена и процесуалната легитимация на гражданският ищец. При определяне на размера на причинените имуществени вреди, съдът се е съобразил с приетото заключение по икономическата експертиза досежно пазарната стойност на процесния недвижим имот, към датата на извършване на престъплението. Размерът на причинената от престъплението измама имотна вреда настъпва в момента на извършеното имуществено разпореждане. Вредата вследствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите (патримониума) на измамения. Размерът на същата е определена при остойностяване на предмета на имущественото разпореждане, в конкретния случай на продадения недвижим имот. Поради, което първоинстанционния съд е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 9 544.65 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2008 г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част до пълния предявен размер, съдът е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан по размер.

Съдът се е произнесъл и по дължимите такси и направените разноски.

По отношение на жалбата: Недоволен от присъдата останал подсъдимия Х.Х.А.. Обжалва я като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че присъдата е неправилна тъй като е нарушен закона, който счита че е приложен неправилно. Излагат се съображения, че не са анА.зирани правилно събраните по делото доказателства, както и че не са направени правилни правни изводи свързани с неговата виновност. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда.

Жалбата е неоснователна.

Жалбата е неоснователна поради следното: Не се споделя оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Всъщност тази теза не е нова, тя е била развита и пред първоинстанционния съд. Но първоинстанционния съд не я е приел. Изложените в тази насока аргументи от Великопреславския районен съд се споделят напълно от настоящия въззивен състав. Не се споделя оплакването на защитата за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и тяхното неправилно интерпретиране.

В хода на съдебното следствие са депозирА. свидетелски показания лицата Е. Т. А., Е.Е.Т., М. Ю., Б., А. Ю. Б., А. Н. Ч., М. Х. К., Е. А. Ч., Ш. А. К., М. И. М., М. Х. Ю.. Първоинстанционния съд е кредитирал посочените свидетелски показания като логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. От тях се установяват отделните елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Посочените показания са последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останА.я доказателствен материал. Въззивният съд също не констатира различия между тях по основните моменти от предмета на доказването. Същите кореспондират и с писмените доказателства по делото - удостоверения за наследници, пълномощни, нотариални актове и извлечения от регистрите на Служба по вписванията гр. В.Преслав, справки БДС Население, свидетелство за съдимост и бюлетин, акт за раждане № 64 от регистъра за ражданията, докладни записки, експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ АД Шумен, предварителен договор за покупко продажба, препис извлечение от акт за смърт, нотариален акт за продажба № 11, том VІІ, рег. № 2123 дело № 1332 от 2008 год., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139 том ІІІ, рег. № 1224 дело 274 от 2011 год., съдебни решения със заверка „вярно с оргинала” и „ВЗС”, удостоверения за наследници, скици. Тези свидетелски показания се отнасят до съществени елементи от състава на престъплението – времето и мястото на осъществяване, авторството.

Съдът дава вяра на показанията на посочените свидетели макар и част от тях да са пострадА. от престъплението, тъй като същите кореспондират с показанията на останА.те свидетели, както и с писмените доказателства. От показанията на св.Ч., които се подкрепят в тази им част и от показанията на св.М. Ю. се установява, че подсъдимият не е уведомил участващите в сделката лица, че е преди това е продал вече процесния недвижим имот. Показанията на свидетелите М. Ю. Б., А. Ю. Б., част от показанията на А. Н. Ч. /съпруг на починалата Т. Ч. - сестра на под.Х.А./, М. Х. К. и Е. А. Ч. се подкрепят и от писмените доказателства – копие от пълномощно рег.№31 от 14.11.2002 г., влязло в сила решение по въззивно гр.д.№11/2008 г. по описа на ШОС, с което е отменено от ШОС и постановено ново решение по гр.д.№135/2008 г. по описа на ВПРС.

Установява се, че подсъдимият преди да се договори със св.Е. А. да му продаде процесния недвижим имот е продал същия през 2002 г. на друго лице - Ю. Б., легитимирайки се като пълномощник на останА.те съсобственици. Тогава подсъдимият се е снабдил с пълномощно да се разпорежда с имота от името на другите съсобственици като заверката върху подписите е извършена от св. К. в качеството му на кмет на с.Методиево, без упълномощителите да са се явили пред него. С действията си към този момент - сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, набавяне на пълномощно за разпореждане с него, предаване владението върху имота, подсъдимия сочи на знание, че прехвърля собствеността върху процесния недвижим имот на Б. срещу получена в предварителния договор цена.

Защитата прави възражения за липса на признаци на престъплението измама, както от обективна, така и от субективна страна. Излагат се доводи, че подсъдимият не бил прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот с договора от 05.11.2002 г. на Ю. Б., тъй като договора нямал характер на предварителен договор за продажба на недвижими имот. Това е довод, който е навеждан и пред първоинстанцинния съд, но отново се развива и във въззивното производство. Отговор на поставените от защитата въпроси – дА. липсват съществени елементи на предварителния договор, дА. с него се прехвърля правото на собственост, дА. не е нищожен, тъй като подсъдимия знаел, че не е надлежно упълномощен да се разпорежда с имота от останА.те съсобственици, са получени от приложените по делото влязло в сила решение по въззивно гр.д.№11/2009 г. по описа на ШОС, с което е постановено ново решение по гр.д.№135/2008 г. по описа на ВПРС. Неоснователно е оплакването, че по гражданското дело съдията се е подвел. Това най малкото е некоректно. В мотивите на посоченото решение изрично са коментирани оспорваните от защитата факти. Обсъдени са формата и обема на предварителния договор, обстоятелството, че не е оспорена представителната власт по пълномощия, коментирана е формата на упълномощаване за сключване на договори, даден е отговор и по възражението направено в днешното въззивно производство – за погасителната давност. Решението е било съобщено на страните с възможност за касационно обжалване пред ВКС. Същото е влязло в законна сила. Не е отменено по извънредните способи. Ето защо това решение е стабилен съдебен акт и същото е задължително за страните. Поради което да се твърди, че няма отговор на поставените въпроси или да се преразглеждат същите в друг вид производство е недопустимо. Всяко от страните е имала достатъчно време да поиска обявяването на предварителния договор за окончателен, както и развалянето на този договор. Това, че своето право е упражнил първи Ю. Б. през 2008 година е било право на негова преценка. Същото е можел да стори и подсъдимия. Поради което да се твърди, че съдът се е объркал е некоректно, защото сигурно и съдът постановил влязлото в сила решение по гр.д.№ 68/2012 г. по описа на ВПРС, с което е признато правото на собственост на М. Б. и А. Б. върху процесния недвижим имот трябва да се е объркал.

Според защита не е нА.це престъплението измама, тъй като към този момент е била вписана само исковата молба на 02.05.2008 г. на осн.чл.19, ал.3 от ЗЗД, което вписване не прехвърляло правото на собственост, а имало единствено оповестително действие. Действително основното задължение на предварителния договор е задължението да се сключи окончателен договор с прехвърляне на собствеността върху имота с нотариален акт. Страните по предварителния договор го сключват когато желаят да се обезпечат, че другата страна няма да се откаже от окончателния договор, за който е необходима допълнителна подготовка и време. Действително към този момент не е било влязло в сила решението за обявяване за окончателен на предварителния договор за продажба на имота от 05.11.2002 г. на Ю. Б., но той вече е знаел за висящия съдебен спор и е бил получил сумата по сделката. Сделката сама по себе си е била извършена, а произнасянето по иска е следвало само да я облече в изискуемата се правна форма. Така, че подсъдимия е бил наясно за правните последици, както от вписването на исковата молба, така и за евентуалното положително произнасяне на съда по иска. Независимо от това е продал процесния имот повторно, както и защитата посочи - при по изгодни условия.

КриминА.зираната измама, предпоставяща ангажиране на наказателна отговорност по чл. 209 от НК представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Със своите действия подсъдимия е създал невярна представя във пострадА.я, че той и неговите роднини са все още собственици на процесния имот. В резултат на посоченото въздействие пострадА.я е предприел акт за имуществено разпореждане – извършена е сделка, която е унищожаема. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага. НА.це е и предвидената в нормата на чл. 209 от НК цел - получаване на материална облага при обективната невъзможност от ефективно прехвърляне на собствеността поради съществуваща, непреодолима пречка /предварителен договор за продажба на имота, вписана искова молба за обявяването му за окончателен, поставящи под условие прехвърлянето на вещното право/. Деянието е довършено. Подсъдимият е получил имотна облага, а пострадА.я впоследствие е отстранен от имота. Съгласно Р.19-95-ІІ сключването на писмен договор не изключва осъществяването на измамата, щом като са нА.це признаците на това престъпление. В същото време в Р.404-95-І е прието, че деецът по чл. 209 от НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях /в този смисъл и Р.728-03-І/. Така и в Р.546-08-І се посочва, че поначало не е невъзможно договорни отношения да се използват при осъществяване на наказателно правна измама.

Въз основа на изложеното съдебният състав приема, че са нА.це годни доказателства в достатъчна степен, позволяващи несъмнен извод за това, че с действията си подсъдимият Х.Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 209, ал.1 НК. Фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са всички необходими доказателства за правилното решение на делото. Касае се за правилно приложение на материалния закон и правилно направени правни изводи относно деянието и квА.фикацията.

Деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал че възбужда заблуждение, че използва неосведомеността на пострадА.я, че вече не е собственик на процесния недвижим имот.

По наложеното наказания на подсъдимия от първоинстанционния съд: Съдът е изложил аргументи, свързани с конкретната наказателна отговорност на А.. Преценил е степента на обществената опасност на деянието и на извършителя. Великопреславският районен съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото материално положение на подсъдимия, отдалечеността във времето на деянието от съдебен акт, ниската обществена опасност на подсъдимия, както и напредналата му възраст. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е прието предходното му осъждане.

Предвид горното е преценил, че по отношение на подсъдимия са нА.це многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства поради което е определил наказанието в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК като го е определил в размер на три месеца “лишаване от свобода”. Изцяло се споделят аргументите на първоинстанционния съд за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, още повече, че липсва протест и жалба на частния обвинител. Съдът е преценил, че в случая не са нА.це предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което е постановил неговото ефективно изтърпяване. Така определеният размер на наказанието, съдът е счел за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Освен това е приел, че по този начин се постигат целите не само на личната, но и на генералната превенция. Въззивният състав изцяло се солидаризира, както с вида на наказанието, така и с неговия размер и начин на изтърпяване. Така определеното наказание е справедливо и съответно на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Същото съдейства за постигане целите на личната и на генералната превенция. Не се налага негово намаляване или коригиране.

Тъй като престъплението, с което е осъден подсъдимия с настоящата присъда, независимо от настъпилата към момента реабилитация, е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане съдът е приел, че са нА.це предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК. Този извод е законосъобразен, поради което правилно е постаново подсъдимият Х.А. да изтърпи и наказанието “лишаване от свобода” в размер на три месеца наложено му с присъда № 369/11.06.2007 г. по НОХД №287/2006 г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 16.11.2007 г., потвърдена с решение на ШОС по ВНОХД № 481/07 г. по описа на ШОС, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години

По гражданския иск: Досежно предявеният граждански иск. Великопреславският районен съд е приел същия за доказан по основание. Съдът е приел за установена и процесуалната легитимация на гражданският ищец. Гражданският иск в наказателния процес е акцесорен. Виновното лице в този процес носи отговорност за причинените от него имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта до размера на реално причинените вреди.

При определяне на размера на причинените имуществени вреди, съдът се е съобразил с приетото заключение по икономическата експертиза досежно пазарната стойност на процесния недвижим имот, към датата на извършване на престъплението. Размерът на причинената от престъплението измама имотна вреда настъпва в момента на извършеното имуществено разпореждане. Вредата вследствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите (патримониума) на измамения. Размерът на същата е определена при остойностяване на предмета на имущественото разпореждане, в конкретния случай на продадения недвижим имот по заключението на икономическата експертиза досежно пазарната стойност на процесния недвижим имот, към датата на извършване на престъплението. Когато договорните отношения се използват с измамлива цел, деецът по чл. 209 от НК няма изобщо намерение да изпълни задълженията си. Имотната вреда настъпва в момента на извършеното имуществено разпореждане, като вредата вследствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите (патримониума) на измамения. Поради което размерът на вредата следва да се определи при остойностяване на предмета на имущественото разпореждане, в конкретния случай на продадения недвижим имот, а не по договорената цена по сделката /в тази връзка Р.404-95-І и Р.704-05-ІІІ/. Поради, което първоинстанционния съд е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 9 544.65 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2008 г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част до пълния предявен размер, съдът е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан по размер. Съдът се е произнесъл и по направените разноски и дължими такси.

По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените по горе съображения ще следва присъдата да бъде потвърдена.

По направено искане от страна на процесуалния представител на частния обвинител за присъждане на направените разноски във въззивното производство ще следва да бъде уважено. Съгласно чл. 189, ал.3 от НПК при осъдителна присъда подсъдимия дължи заплащане на разноските на частния обвинител, когато е направено такова искане. Във въззивното производство е представено адвокатско пълномощно за заплатен хонорар в размер на 400 лв. Поради което подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Е.Т. посочената сума.

Ето и защо Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда № 10 от 25.04.2016 година постановена по НОХД № 440/2015 година на Районен съд гр. Велики Преслав.

Осъжда подсъдимия Х.Х.А., ЕГН – **********о*** да заплати на Е.Е.Т., ЕГН – ********** *** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева разноски по делото представляващи адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.

Председател: Членове: 1.