Р Е Ш Е Н И Е

№ 101/ гр. Шумен, 12. 12. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: Г.С.

Прокурор: Р.Рачев

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНОХД № 405 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 42 / 20.09.2016 г. постановена по НОХД № 507/16 г. Новопазарският районен съд е признал подсъдимия С.А.Х. за виновен в това, че на 03.09.2016 г. в гр.Нови пазар, обл.Шумен, около 01,05ч., управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег.№ ****, без да притежава свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние с наказателно постановление № 16-0307-000514/ 23.08.2016 г. на началник на РУ на МВР Нови пазар, ВЗС на 01.09.2016 г., престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и на основание чл.57, ал.2 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го осъдил на „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца и „Глоба” в размер на 250 лв.

На основание чл.41, ал.6 от НК във вр. с чл.57 и чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определено наказанието „Лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор от „закрит тип”.

Срещу така постановената присъда на Новопазарския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия С.А.Х.. В жалбата се излагат доводи, че деянието е извършено при крайна необходимост, за да се транспортира до спешна медицинска помощ детето на С.Ю.С.. Излага се довод, че деянието е несъставомерно, тъй като на подсъдимият лично не е връчвано влязлото в сила НП № 16- 0307-000514 и същият е разбрал за него в хода на настоящото наказателно производство. Прави се искане присъдата да бъде отменена, делото да бъде прекратено и да се възобнови административнонаказателната преписка по НП. Алтернативно се прави искане подсъдимият да бъде оправдан, като се приеме, че подсъдимият е действал в условията на крайна необходимост.

Подсъдимият С.Х., редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата. В съдебно заседание жалбата се поддържа и от адв.Д.М. от ШАК, защитник на подсъдимия. Излагат се допълнителни доводи, че деянието на подсъдимият не е обществено опасно и е налице чл.13, ал.1 от НК, както и че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан. Подсъдимият прави искане за отлагане изпълнението на присъдата по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че присъдата на НПРС е правилна и законосъобразна. Намира, че към момента на спиране на автомобила за проверка от полицейските служители, живота и здравето на детето са били извън опасност. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, не притежава свидетелство за управление на МПС от никоя от посочените в чл.149 от ЗДвП категории.

Подсъдимият С.А.Х. ***.

На 03.09.2016 г., през нощта близък на подсъдимия го помолил да закарат детето му в ЦСМП в гр.Нови пазар, защото го ухапала пчела. Подсъдимият се съгласил и потеглил с лек автомобил марка „Фолкваген”, модел „Голф” с рег.№ ****. Около 01,05ч., подсъдимият управлявал посоченото моторно превозно средство, движейки се по ул. ”Плиска”, когато на кръстовището с ул. ”Петър Берон” бил спрян за проверка от служителите на РУ на МВР Нови пазар, свид.Р.А.М., Д.Г.И. и Т. К. Д.. По време на проверката се установило, че подсъдимият не притежава свидетелство за правоуправление. На място на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение по ЗАНН №706/ 03.09. 2016 г. по описа на РУ Нови пазар.

В хода на разследването било установено, че подсъдимия е бил наказван по административен ред за същото деяние, съгласно НП № 16-0307-000514/ 23.08.2016 г. на ОД на МВР, РУ Нови пазар, ВЗС на 01.09.2016 г., за нарушение на чл.150 от ЗДвП. От момента на влизане в законна сила на наказателното постановление, 01.09.2016 г. до момента на извършване на престъплението по настоящето дело – 03.09.2016 г. не е бил изтекъл предвиденият от закона едногодишен срок.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните доказателства – обясненията на подс.С.А.Х., свидетелските показания на свидетелите Р.А.М., Д.Г.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.

Установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд се подкрепя и от събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства, както следва:

От изисканата от РУ - Нови пазар писмена справка се установява, че НП № 16-0307-000514/ 23.08.2016 г. е връчено на санкционираното лице от мл.експ. Г.Е.Г. ***, който обслужва района, където живее С.Х..

Разпитан в качеството на свидетел Г.Е.Г. свидетелства, че е връчил лично горепосоченото наказателно постановление на подсъдимия срещу подпис. Свидетелят посочва, че познава лично подсъдимия, както и че му е връчвал не по-малко от три наказателни постановления в рамките на около два месеца.

От подсъдимият са дадени допълнителни обяснения, в които посочва, че е бил помолен от съседа си С.Ю.С. да закара него и детето му до „Бърза помощ”, защото детето било ухапано от пчела. Въпреки, че не искал да ги закара се съгласил, за да им помогне. Закарал ги до „Спешно приемно”, където сложили инжекция на детето, след което тръгнали да се прибират и на връщане бил спрян за проверка от полицейските служители. Посочва, че в автомобила бил и друг негов съсед С. с прякор „Морсали”.

Разпитани пред въззивната инстанция като свидетели са и С.Ю.С., баща на малолетния С. С.Ю. и С.Р.С., по прякор „Морсали”. И двамата свидетели потвърждават обясненията на подсъдимия Х., че е закарал свид.С. и детето му до „Спешна помощ”.

Разпитани пред въззивната инстанция като свидетели са и полицейските служители, които са спрели за проверка автомобила, управляван от подсъдимия. Техните показания също подкрепят обясненията на подсъдимия, че на връщане от „Спешна помощ”, автомобила е бил спрян за проверка и в него са се возили свид.С.Ю.С. с детето си и свид.С.Р.С..

От изисканата писмена справка от ЦСМП – Шумен- филиал гр.Нови пазар се установява, че на 03.09.2016 г. в 0,45 ч. е прегледано лицето С. С. на 4 години.

Събраните пред въззивната инстанция доказателства са в подкрепа на приетата за установена пред първоинстанционния съд фактическа обстановка.

По отношение доводите, изложени от защитата:

Излага се довод, че деянието е извършено при условията на крайна необходимост- чл.13, ал.1 от НК, за да се транспортира детето на свид.С.Ю.С., което се нуждаело от спешна медицинска помощ. Според защитата деянието представлява и маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като е налице незначително засягане на обществените отношения.

Довода изложен от защитата е неоснователен, според настоящата съдебна инстанция, поради следните съображения: Действително разпоредбата на чл.13, ал.1 от НК обявява, че не е обществено опасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост, за да се спасят държавни или обществени интереси, както и свои и на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият С.Х. е управлявал лекия автомобил на 02/03.09.2016 г., за да закара до Спешно отделение на ЦСМП – филиал гр.Нови пазар детето на свид.С.Ю.С. – С. С. на 4 години. Налични са гласни доказателства, че през деня на 02.09.2016 г. детето е било ухапано от пчела и вечерта се подуло. Това наложило родителите му да потърсят помощ, за да го откарат до спешно отделение. Управлението на автомобила от подс.Х. от дома на свид.С. до спешно отделение, би следвало да се приеме като деяние при условията на крайна необходимост, за да се спаси живота и здравето на детето от непосредствена опасност от получаване на усложнения. Установено е, че на детето е оказана медицинска помощ, но без да е била необходима хоспитализация. Полицейските служители Р.А.М. и Д.Г.И. са спрели управлявания от подсъдимия автомобил на връщане от спешно приемно отделение, след като на детето е била оказана медицинска помощ. Към този момент състоянието на детето е било овладяно, живота и здравето му не са били под някаква непосредствена опасност. Поради изложените съображения съдът намира, че действията на подсъдимия не могат да се определят като извършени при условията на крайна необходимост, тъй като не е налице последната изискуема от закона предпоставка на чл.13, ал.1 от НК – опасността да не може да се избегне по друг начин. Към момента на установяване на деянието опасност за здравето и живота на детето не е била налична. Ето защо и искането за оправдаване на подсъдимия следва да се остави без уважение.

От защитата се излага довод, че е налице незначително засягане на обществените отношения, което обуславя извода за малозначителност на деянието. Според ШОС така изложения довод е неоснователен поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК „Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна”. Обществената опасност е обективно качество на деянието и от значение за преценката относно това дали то е малозначително или не е начина, по който деянието уврежда или застрашава съществуващите обществени отношения. В конкретния случай подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Деянието е едно от най-разпространените престъпления по транспорта. За довършването на деянието по чл.343в, ал.2 от НК не е необходимо да са настъпили общественоопасни последици. Обстоятелството, че от деянието не са настъпили вредни последици, не дава основание да се приеме, че същото е с ниска степен на обществена опасност. Следва да се отбележи, че с извършването на същото се застрашат обществените отношения, които гарантират безопасността на движението по пътищата на останалите участници в движението. Подсъдимият никога не е имал правоспособност на управлява МПС. От материалите по делото се установява, че същият е санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП, като само през 2016 г., преди датата на деянието има влезли в сила четири наказателни постановления, едно от които е посоченото в обвинението, а друго - НП № 16-0307-000482/ 09.08.2016 г. е също за нарушение на чл.150 т.1 от ЗДвП. По изложените съображения, съдът намира, че деянието не може да се определи като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Излага се довод, че деянието е несъставомерно, тъй като на подсъдимият лично не е връчвано влязлото в сила НП № 16- 0307-000514/ 23.08.2016 г. и същият е разбрал за него в хода на настоящото наказателно производство. Така изложеният довод е неоснователен. От събраните доказателства по делото – справка от РУ гр.Нови пазар и показанията на свид. Г.Е.Г. се установява по безспорен начин, че наказателно постановление НП № 16- 0307-000514/ 23.08.2016 г. е връчено лично на санкционираното лице. По изложените съображения искането на защитата за прекратяване на делото и възобновяване на административнонаказателната преписка по НП следва да се остави без уважение.

В съдебно заседание от подс.С.Х. се прави искане за отлагане изпълнението на присъдата по реда на чл.66, ал.1 от НК. С атакуваната присъда първоинстанционния съд е постановил наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца да се изтърпи ефективно от подсъдимия. Видно от приложената справка за съдимост подс.С.Х. е осъждан на наказания „лишаване от свобода” по НОХД № 697/2002г. по описа на РС - Нови пазар и по НОХД № 155/ 2004г. по описа на ОС – Шумен, които са групирани и на лицето е било определено едно общо наказание по реда на чл.25, ал.1 от НК „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца. Така наложеното общо наказание е изтърпяно ефективно от лицето на 05.08.2008 г. Към настоящият момент по отношение на осъденото лице не са налице основанията за реабилитация, тъй като не е изтекъл срока по чл.88а, ал.2 от НК. По изложените съображения искането на подсъдимия за приложение на чл.66, ал.1 от НК следва да се остави без уважение.

Предвид горното, настоящата инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс.С.Х. е осъществил деянието по чл.343в, ал.2 от НК.

Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието. Наложените наказания „Лишаване от свобода” в размер на три месеца и „Глоба” в размер на 250лв. са определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Направените от подсъдимия признания правилно са отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, което обуславя и определяне на размера на наложените наказания към законовия минимум. Наложените наказания са справедливи по размер и ще изиграят своята превантивна и възпитателна цел.

При въззивната проверка не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила на досъдебното производство и в хода на производството пред първата съдебна инстанция, които да обуславят отмяна на постановения съдебен акт.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на НПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 42 / 20.09.2016 г. постановена по НОХД № 507 / 2016 г. по описа на Новопазарския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.