Особено мнение към присъда по НОХД № 498 по описа за 2015г. на ШОС

С настоящото особено мнение изразявам несъгласието си с мнозинството от състава постановил присъдата по делото по отношение на фактическата обстановка непосредствено преди настъпване на ПТП и по отношение на съставомерността на деянието, като считам, че подсъдимият Е. е осъществил и от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приемам за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2015г. подсъдимият Х.Е. управлявал л.а. марка „****“ МЛ 270 с рег. № ****. Пътувал от Р.Турция към гр.Шумен. В следобедните часове на 14.02.2015г. около 17.30 часа достигнал км. 15+585 на път II-73 в Р.България в посока към гр.Шумен. През цялото пътуване автомобила се управлявал от подсъдимия, който пътувал сам. Времето било ясно с добра видимост, пътното платно било сухо и без неравности.

В същия ден пострадалия И.Т.Д. и неговата съпруга – М.М.Д. били на гости на техни познати в гр.Смядово, където празнували т.нар. „Трифон Зарезан“. Били с още едно приятелско семейство – В.В. и Н.В.. Около 16.30ч. потеглили от гр.Смядово за гр. Шумен с лек автомобил, управляван от пострадалия. При достигане на комплекс „Райковец“ находящ се между село Ивански и гр.Смядово в Шуменска област на път II-73 в посока към гр.Шумен пострадалият спрял в пътно уширение срещу бензиностанция „Кастрол“ в близост до каменна чешма. Същият решил да пресече пътното платно, за да достигне до бензиностанция „Кастрол“. Затова отишъл до най-ниската точка в южна посока на еластичната ограда – мантинела, отделяща пътното платно от уширението от където започнал да пресича.

Движейки се по път II-73 в Р.България в посока към гр.Шумен, подсъдимият управлявал л.а. марка „****“ МЛ 270 с рег. № **** на автопилот със скорост над 100км/ч и наближавайки бензиностанция „Кастрол“ на комплекс „Райковец“, забелязал пътен знак А 40 и табела Т2 /700м/, поради което с цел по-засилено внимание, изключил автопилота. Така след тези пътни знаци подсъдимият Е. управлявал МПС със скорост 100,8 км/ч, когато възприел пешеходеца -пострадалия И.Т.Д., който вече е навлязъл в пътното платно. Подсъдимият първо подал звуков сигнал, после предприел маневра заобикаляне с навлизане вляво срещу насрещното движение и едва след това употребил спирачки. В същото време пешеходецът бил ускорил движението си през платното, като дори се затичал. Последвал удар точно на осевата линия, като подсъдимият с управляваното от него МПС ударил с дясната си предна част /предна броня/ пострадалия и го отхвърлил на предното панорамно стъкло в дясната му част, след което спрял вляво извън пътното платно. От удара пострадалия пешеходец паднал вдясно и извън пътното платно до мантинелата на 24м след удара.

От заключението на назначената по ДП съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №16/2015г. безспорно се установява, че И.Т.Д. е получил съчетана тежка черепно-мозъчна и гръдна травма. Многофрагментарно счупване в лявата слепоочна област и по основата на черепа. Субарахноидален кръвоизлив на двете голямо мозъчни хемисфери и малкия мозък. Точковидни кръвоизливи сред мозъчното вещество. Обилно количество кръв в мозъчните стомахчета. Счупване на долната челюст в ляво. Счупване от второ до осмо ребро вляво на гръдния кош. Разкъсване на плеври около счупените ребра. Разкъсване на околосърцевата торбичка. Счупване на гръдната кост. Кръвонасядане на меките тъкани вдясно на гръдния кош. Множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно контузни рани по тялото и крайниците. Т.нар. бампер-фрактура по вътрешната страна на дясната подбедрица. Счупване в долната трета на лявата бедрена кост. Кръвонасядане около местата на счупванията. Според експертите причина за смъртта на И.Т.Д. е съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма. Травматичните увреждания отговарят да са получени при ПТП, при блъскане на пешеходец от движещ се автомобил. Ударът е бил по лявата страна на тялото, довело до бампер-фрактури по вътрешната страна на дясната подбедрица при изнесен напред крак. Ударът е бил по лявата страна на гръдния кош и лявото слепоочие с последващо падане на тялото върху пътното платно. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че скоростта на движение на л.а. „****” МЛ 270 управляван от подсъдимия Х.Е. към момента на удара е била 100,8 км/ч. Опасната зона на спиране при подбраната скорост е със стойност 97,53 метра. При движение със скорост от 90 км/ч опасната зона на спиране е със стойност 81,49 метра. Разстоянието на което се е намирал л.а. „****” МЛ 270 от мястото на удара, когато пешеходеца се насочва към платното за движение и явно показва намерение за навлизане в пътното платно е била 65,52 метра. Мястото на удара е било на 36,5 метра от ОР-2 посока гр.Шумен и на 3,55 метра вляво от десния край на платното в посока гр.Шумен, т.е. ударът е станал на осевата линия между двете ленти за движение. Дори и да е бил с 90км/ч не е могло да се избегне удара, тъй като опасната зона на спиране е била 81,49 метра защото автомобила се е намирал на 65,52 метра от мястото на удара.

От заключението на допълнителната автотехническа експертиза се установява, че имайки предвид наличието на пътен знак А 40 и табела Т2 /700м/ констатирана на 86 метра преди ОР-2 в посоката на движение при скорост от 43км/ч водачът на л.а. „****” МЛ 270 е могъл да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране при такава подбрана скорост е 27,95 метра имайки се предвид разстоянието на което се е намирал лекия автомобил от мястото на удара и когато пешеходеца се насочва към платното за движение с ядно намерение за пресичане.

Видно от заключението на съдебно-химическата експертиза№33/2015г, в кръвната проба иззета от Х.Л.М. /Х.М.Е. след 04.08.2015г./ не се установява наличие на алкохол.

Видно от заключението на съдебно-химическата експертиза №32/2015г., в пробата от урина иззета от трупа на И.Т.Д. не се установява наличие на алкохол.

Изложената фактическа обстановка, считам за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите за които подсъдимият и неговия защитник са дали съгласие по реда на чл. 371 т.1 от НПК, на показанията на разпитаната в съдебно заседание свид. С.С., на заключенията на вещите лица по съдебно-химическите експертизи и съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, за които подсъдимият и неговия защитник са дали съгласие по реда на чл.371 т.1 от НПК да не се изслушват в съдебно заседание, прочетени в съдебно заседание и приети от съда по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК, както и въз основа на заключенията на автотехническата експертиза и допълнителната автотехническа експертиза, изслушани в съдебно заседание и поддържани от вещото лице П.П.. Всички експертизи са приети като пълни, обосновани и компетентно дадени в съдебно заседание. Гласните доказателства са в синхрон с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство и от предявеното на основание чл.284 от НПК веществено доказателство по делото – CD представен от бензиностанция Кастрол, записите на който са възпроизведени неколкократно в съдебно заседание. Тези доказателства са в синхрон и със събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП - с протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, скица на местопроизшествието и схеми на пътя, скица на пораженията по МПС, протокол за технически оглед на МПС и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК. Безспорно се установява по делото, че подсъдимият Х.Е. на 14.02.2015г. около 17.30 часа достигнал км. 15+585 на път II-73 в района на комплекс „Райковец”, Шуменска област, управлявайки л.а. марка „****“ МЛ 270 с рег. № ****. Също безспорно се установява от доказателствата по делото, че в същото време пострадалият, който спрял в пътно уширение срещу бензиностанция „Кастрол“ в близост до каменна чешма е решил да пресече пътното платно, за да достигне до бензиностанцията и затова отишъл до най-ниската точка в южна посока на еластичната ограда – мантинела, отделяща пътното платно от уширението от където започнал да пресича. По несъмнен начин се установява че е настъпило ПТП между МПС, управлявано от подсъдимия Е. и пешеходеца – пострадалия И.Д.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труд е видно, че в резултат на ПТП пострадалия е получил множество травматични увреждания и причина за смъртта на И.Т.Д. е съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма; травматичните увреждания отговарят да са получени при ПТП, при блъскане на пешеходец от движещ се автомобил; смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна и травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. От обясненията на подсъдимия в съдебно заседание се установява, че е видял предупредителния знак А 40, поради което е изключил автопилота, като е намалил скоростта и е засилил вниманието си. В частта в която подсъдимият твърди, че автопилота е бил включен на 80км/ч преди това, намирам, че обясненията не следва да се кредитират, тъй като след като автотехническата експертиза установява скорост на движение преди удара от 100,8 км/ч, то очевидно скоростта зададена на автопилота непосредствено преди това е била по-висока, след като твърди, че го е изключил и е намалил скоростта. Твърдението на подсъдимия относно скоростта му на движение на МПС преди удара се опровергава от заключенията на автотехническите експертизи и именно те следва да се кредитират. Сам подсъдимият заявява, че възприемайки, че пешеходеца не спира, а навлиза тичайки по пътното платно, първо е подал звуков сигнал с клаксона, после е предприел маневра заобикаляне отляво с навлизане в насрещното движение и едва след това е употребил спирачка и в тази част обясненията му са в синхрон с всички събрани по делото доказателства. От заключението на автотехническата експертиза се установява безспорно, че скоростта на движение на л.а. „****” МЛ 270 управляван от подсъдимия Х.Е. към момента на удара е била 100,8 км/ч, респективно опасната зона на спиране е 97,53 метра; В случай на движение със скорост от 90 км/ч опасната зона на спиране би била 81,49 метра; Разстоянието на което се е намирал л.а. „****” МЛ 270 от мястото на удара, когато пострадалият Д. се е насочил към платното за движение и явно е показал намерение за навлизане в пътното платно е била 65,52 метра; Мястото на удара е било на 36,5 метра от ОР-2 посока гр.Шумен и на 3,55 метра вляво от десния край на платното в посока гр.Шумен, т.е. ударът е станал на осевата линия между двете ленти за движение; Действително, дори и подсъдимият да беше шофирал с 90км/ч, той не би могъл да избегне удара, тъй като опасната зона на спиране би била 81,49 метра, докато автомобила се е намирал на 65,52 метра от мястото на удара. В такъв случай обаче ударът би бил с по-малка сила и с възможни по-леки общественоопасните последици. Освен това от заключението на допълнителната автотехническа експертиза се установява, че имайки предвид наличието на пътен знак А 40 и табела Т2 /700м/ констатирана на 86 метра преди ОР-2 в посоката на движение при скорост от 43км/ч водачът на л.а. „****” МЛ 270 е могъл да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране при такава подбрана скорост е 27,95 метра, съобразно разстоянието на което се е намирал лекия автомобил от мястото на удара и когато пешеходеца се е насочил към платното за движение с явно намерение за пресичане. Уточнението в съдебно заседание от страна на вещото лице, че изчисленията му са според пешеходеца на мантинелата, когато не е стъпил на пътното платно и в случай на прибавяне на метър или метър и половина – колкото е разстоянието от мантинелата до пътното платно, то се намалява разстоянието между пешеходеца и МПС и респективно и опасната зона за спиране, не влияе върху обстоятелството, че преди удара управляваният от подсъдимия лек автомобил се е движил със скорост 100,8 км/ч и именно затова следва да се приеме, че подсъдимият е управлявал с несъобразена за пътната обстановка скорост, която е и превишена с оглед ограничение 90 км/ч за път извън населено място и това е нарушение на правилата по пътищата.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до извода, че с горното деяние подсъдимият Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

- безспорно се установи, че на 14.02.2015г. подс. Е. е управлявал лек автомобил по път извън населено място със скорост 100,8 км/ч и с това е нарушил правила за движение по пътищата: чл.21 ал.1 от ЗДвП съобразно който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория „В” е забранено да превишава 90 km/h извън населено място, какъвто именно е път II-73 в Р.България край комплекс „Райковец”, находящ се между с. Ивански и гр.Смядово в Шуменска област. Следва да се отбележи, че обвинение за такова нарушение на ЗДвП липсва в обвинителния акт, но доколкото избора на обема на обвинението е конституционно установено право на прокурора, не следва делото да се връща на прокурора за такава корекция, а не следва подсъдимият да бъде признат за виновен за това нарушение като включено в обема на обвинението; чл.20 ал.2 от ЗДвП, съобразно който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението – подсъдимият е възприел знак А 40, който сигнализира недвусмислено, че е възможно на разстояние от 700 метра /указано с табела Т 2 700м/ да възникне внезапна опасност на движението – той е бил длъжен да намали скоростта до такава, която му позволява да спре при възникване на опасност. Подсъдимият следва да бъде признат за виновен да е нарушил това общо задължение на чл. 20 ал. 2 от ЗДП на водачите да избират такава скорост на движение, която да им позволява, с оглед конкретните условия на пътя, да предотвратят ПТП при ненадейна поява на препятствие във видимата зона. Подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме опасността, създадена от стъпилия на платното пешеходец и да реагира адекватно при поддържане на съобразена скорост да употреби аварийно спирачки, но първо е избрал да сигнализира звуково, след това да извърши маневра заобикаляне отляво с навлизане в насрещното платно и едва накрая е предприел действия по намаляване на скоростта и спиране. При така възприетия предупредителен пътен знак А 40, е било необходимо водача да предприеме адекватно промяна в поведението си на пътя, като намали значително скоростта си и при възникване на опасността да употреби аварийно спирачки. В този смисъл е Решение № 321 от 12.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1673/2011 г., III н. о., НК, според което “За водачите съществува задължение да изберат такава скорост, която им позволява да реагират на всяко ненадейно появило се препятствие, независимо дали е паднал човек, животно или друго препятствие и независимо дали е движещ се обект или не.” Следва да се приеме, че скоростта която подсъдимият е избрал се е оказала несъобразена с възможността да спре преди достигане на възникналата опасност – навлизащия в пътното платно пешеходец. Опасността е била предвидима именно заради пътния знак А 40. Простото заостряне на вниманието и изключването на автопилота не са били достатъчни за реагиране в случай на възникване на опасност, при поддържане на скорост от 100,8 км/ч. Именно поради тази скорост и характера на това нарушение следва да се приеме, че не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Не е налице и спасителна маневра, тъй като съобразно т.4 от ТР №106/83г. по н.д. №90/82г. на ОСНК, при предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по начините предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП, което е именно съобразената скорост и спирането при възникване на опасност, както и т.5 б.”а” от ТР №106/83г. по н.д. №90/82г. на ОСНК, съобразно която не е налице спасителна маневра, щом е увреден живота или здравето на хора.

- в резултат на тези нарушения на правилата за движение допуснал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на И.Т.Д. ***, като посоченото причиняване на смърт е извършено в условията на независимо съпричиняване с пострадалия Д.;

- налице е съпричиняване от пострадалия Д., който по същото време и на същото място е решил да пресече пътното платно, за да достигне до бензиностанция „Кастрол“, за което отишъл до най-ниската точка в южна посока на еластичната ограда – мантинела, отделяща пътното платно от уширението и започнал да пресича. Съобразно посоченото в чл.113 ал.2 от ЗДвП – „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал.1 т.1 от чл.113 от ЗДвП – При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: т.1 – преди да навлязат на платното за движение са длъжни да се съобразят с разстоянията до приближаващите се ППС и с тяхната скорост на движение”. Последното не само е административно нарушение на ЗДвП, но и е допринесло съществено за настъпването на противоправния резултат – смъртта на пострадалия Д..

- вследствие на тези нарушения на правилата за движение по пътищата подс. Е. става причина за ПТП с пресичащия пешеходец пострадалия И.Д., с което на последния са причинени множество травматични увреждания, включително съчетана тежка черепно-мозъчна и гръдна травма; Многофрагментарно счупване в лявата слепоочна област и по основата на черепа; Субарахноидален кръвоизлив на двете голямо мозъчни хемисфери и малкия мозък; Точковидни кръвоизливи сред мозъчното вещество; Обилно количество кръв в мозъчните стомахчета; Счупване на долната челюст в ляво; Счупване от второ до осмо ребро вляво на гръдния кош; Разкъсване на плеври около счупените ребра; Разкъсване на околосърцевата торбичка; Счупване на гръдната кост; Кръвонасядане на меките тъкани вдясно на гръдния кош; Множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно контузни рани по тялото и крайниците; Т.нар. бампер-фрактура по вътрешната страна на дясната подбедрица; Счупване в долната трета на лявата бедрена кост; Кръвонасядане около местата на счупванията; Причина за смъртта на И.Т.Д. е съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма; подсъдимият на 14.02.2015 г. около 17.30 часа е въздействал с управляваното от него МПС „****“ МЛ 270 с рег. № **** пряко и непосредствено върху пострадалия Д. и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот; в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на И.Т.Д. на 14.02.2015г; между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалия; т.е. подсъдимият чрез своите действия противоправно е лишил от живот пострадалия И.Т.Д. и смъртта му е в пряка каузална връзка с посочените по-горе нарушения на правилата за движение от подсъдимия Е.;

* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС - по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност - подс. Е. не е целял и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди; т.е. в поведението на подсъдимия са налице и двата признака на непредпазливата вина във формата на небрежност – обективно подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективно е могъл да ги предвиди. Установените факти относно генезиса на настъпване на ПТП досежно поведението на самия подсъдим не дават основание да се приеме, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което е обратната страна на небрежността. В този смисъл Решение №139/2009г. по к.н.д. №111/2009г. на Ін.о. на ВКС.

Като причина за извършване на престъплението съдията-докладчик приема несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия и предоверяването на себе си.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление следва да се преценят следните обстоятелства: степента на обществената опасност на деянието е средно висока, предвид на факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност, но в конкретния случай деянието е съпричинено от пострадалия който е пресичал пътното место на неуказано за целта место и в нарушение на правилата за движение по пътищата на пешеходците; степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му – Х.М.Е. е роден на *** ***, с висше образование, пенсионер, женен, неосъждан, налагани са му наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП; Всички тези данни обуславят категоричния извод, че у подсъдимия няма изградена трайна антисоциална нагласа към противоправно поведение и неговата обществена опасност е в ниска степен; подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС и прекалена самоувереност в качествата си на водач на МПС.

Считам, че са налице следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, обстоятелството, че настоящата проява е инцидентен случай в неговия съзнателен живот при зрялата му възраст; установения факт на съпричиняване от страна на пострадалия, а като отегчаващи вината обстоятелство следва да се приемат налаганите наказания за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.

Съобразно гореизложените обстоятелства съдията-докладчик приема, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като едно от тях –съпричиняването от страна на пострадалия в конкретния случай има изключителен характер, а именно: За престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от две до шест години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. Считам, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни, а сред тях има и изключително по своята същност – съпричиняването от страна на пострадалия, поради което и най ниското предвидено от закона наказание – две години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко за дееца предвид неговата ниска степен на обществена опасност и за деянието предвид съпричиняването, поради което следва да бъде приложен чл.55 ал.1 т.1 от НК, като наказанието бъде определено под най-ниския предел. Намирам, че справедливо и съответно на извършеното предвид степента на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца, ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на една година. В съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да се наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода с 6 месеца, а имено – една година и шест месеца. По отношение на определеното наказание “лишаване от свобода”, за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на подсъдимия Е. са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия, след като настоящото деяние представляват инцидентен случай в неговия съзнателен живот и то следва да се отложи за минималния предвиден от закона срок от 3/три/ години. По този начин и с тези наказания, председателят на състава счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На основание чл.189 ал.3 от НПК разноските по делото в случай на осъдителна присъда следва да се присъдят в полза на държавата в полза на съответния орган който ги е направил – ОДМВР – Шумен – 621, 34лв. и ШОС – 50,00лв.

В този смисъл председателят на състава подписа присъдата с особено мнение.

Председател:

/Р.Райкова/