Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 93

град Шумен, 12.08.2016 г.

 

       Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                   Окръжен съдия: Йордан Димов

 

при секретаря Г. С. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №153 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена Р.С.И., ЕГН-**********,*** против „Агрея” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, бул. „...” №12, ет.3, ап.5 по иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружеството. Ищцата твърди, че не са били налице нарушения, които да дадат основание за изключването и като съдружник. Оспорва становището, че е било налице нарушение – участие в друго дружество – „Агрея Тера” ЕООД, със сходен предмет на дейност. Твърди, че участието и в другото дружество било взето по взаимно съгласие с единственият друг съдружник в дружеството ответник - „Агрея” ООД, но след разводът им и влошените им междуличностни отношения другият съдружник – ...С.Д., счел, че регистрацията на другото дружество е нарушение на чл.7 от дружественият договор. Намира, че подобно участие е несъвместимо единствено по отношение на управител – чл.142 от ТЗ, но не и по отношение на съдружник. Твърди, че другото дружество - „Агрея Тера” ЕООД нямало сходна дейност, освен това имало регистрирана една единствена сделка, която не била със сходен предмет. Твърди, че не е било установено и друго претендирано нарушение – липси от касата на дружеството. Намира, че подобно обстоятелство е било опровергано от приета по т. д. №119/2012 г. по описа на ШОС ССЕ. Твърди, че не е установена и твърдяната липса на 28 000 кг. слънчоглед от реколта 2011 г. Сочи, че не е налице нарушение с оглед твърденията, че не е извършвана всяка година ревизия на финансовото състояние на дружеството. Намира, че няма подобно нормативно изискване, но също така твърди, че дружеството било в добро финансово състояние, което може да се установи и от наличните отчети и баланси на дружеството. Твърди, че действително в качеството си  на управител е издала заповед за ограничаване на достъпа до складовете на дружеството, но това не съставлява нарушение, което да обоснове изключване на съдружник. Сочи, че свиканото на 09.02.2012 г. ОС е редовно свикано, на него не са били допуснати нарушения и взетото решение за разпределяне на част от печалбата на дружеството е законосъобразно. Твърди, че представеният в търговският регистър ГФО за  2010 г. е бил приет редовно и подписан от съдружниците. Твърди, че решението за изключването и от дружеството е взето в нарушение на ТЦ и дружествения договор, както и че тя не е извършила което и да е от нарушенията по чл.126, ал.3 от ТЗ, за да са налице основания за изключване. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението взето на ОС на „Агрея” ООД на 19.02.2013 г. по т.3 от дневният ред за изключване на съдружника Р.С.И..

От страна на дружеството ответник „Агрея” ООД е депозиран писмен отговор по смисъла на чл.367 от ГПК, в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че съобразно практиката на ВКС в приозводството по чл.74 от ТЗза изключване на съдружник съдът проверява само дали процедурата по свикването и провеждането на събранието противоречи на повелителни разпоредби на закона или на устава на дружеството, но не и на целесъобразността на взетото решение. Въпреки това сочи, че ищцата Р.С.И. е извършила нарушенията, за които е взето решението за изключването и. Намира, че последната неправомерно се е разпоредила в собствена полза със сумата от 285 000 лв., собственост на дружеството, възползвайки се от качеството си на управител. Намира, че подобно разпореждане е неправомерно, предвид, че е извършено без решение на ОС за разпределяне на печалба. Сочи, че това е станало вследствие на банкова транзакция от 09.02.2012 г., като на другият съдружник – ...С.Д. не е изплатен дивидент. Посоченото решение на ОС било взето според протокол от ОС, който бил подписан единствено от ищцата, като единствен участник в ОС, но до другият съдружник не е била адресирана, нито получавана покана за събранието. Сочи, че по т. д. №119/2012 г. (на ШОС) е била приета съдебно – графологична експертиза, която установила, че ищцата е подала в Търговският регистър протокол от ОС за приемане на ГФО за 2010 г., на който положеният подпис под името на другия съдружник – ...С.Д. не му принадлежи. По този начин не била изпълнена процедурата за приемане на ГФО, което пък било основание за разпределяне на печалба. Сочи, че не са основателни твърденията на ищцата, че участието и в друго дружество със сходна дейност не представляват нарушение на устава на „Агрея” ООД. Твърди, че „Агрея Тера” ЕООД има сходен предмет с „Агрея” ООД („Производство и търговия със селскостопанска продукция, семена и посъдъчен материал; търговия с торове и препарати за растителна защита, селскостопански услуги и консултации”). Намира, че е нарушен дружественият договор, тъй като изискванията по чл.7 от договора са формални – управителят нямал право, без съгласието на дружеството да участва в други търговски дружества., както и няма право да заема ръководни длъжности в други дружества, пир условие ,че те имат дейност сходна с тази на дружеството. Твърди, че „Агрея Тера” ЕООД е имала печалба от 11 000 лв. за 2009 г. от дейности в селското стопанство. Твърди, че е налице и нарушението за липси от 28 000 кг слънчоглед, на стойност от 18 000 лв. Намира, че за установяване на липсите е следвало да бъде назначена ревизия. Намира, че за установяване на подобно нарушение следва да бъдат обследвани всички налични документи – кантарни бележки и пътни листи, тъй като няма данни какъв е бил добивът на слънчоглед, а липсата съществува единствено документално, но не и физически. Твърди, че е налице и нарушение на чл.1 от дружественият договор, тъй като издадената забрана за достъп на всички лица до складовата база на дружеството е препятствие и за съдружника ...С.Д., което не му дава достъп до дружествените работи. Намира ,че поради изложените съображения проведеното ОС на „Агрея” ООД за изключване на съдружника Р.С.И. е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

От страна на ищеца е бил депозирана и Допълнителна ИМ. В нея се оспорват твърденията в отговора на първоначалната ИМ. Ищецът твърди, че в производството по отмяна на решението на общото събрание съдът не проверява единствено дали процедурата по свикване е провеждане на ОС противоречи на закона или на устава, но не и целесъобразността на взетото решение. Намира, че съдът следва да изследва и основанията довели до изключване, във връзка с виновното неизпълнение на основни дружествени цели. Повтаря твърдението си, че за да е едно изключване на съдружник законосъобразно то следва да отговаря на изискванията на чл.126 от ТЗ. Твърди, че спорният дивидент от 285 000 лв. е бил разпределен законосъобразно. Сочи, че на 12.01.2012 г. е било проведено ОС, на което съдружника Д. е бил поканен, като поканата му е била връчена на адрес. По отношение на решението за разпределяне на дивидент е следвало същото да бъде взето с мнозинство повече от ½ от капитала на дружеството. Дори да се приеме, че това е слевало да стане с мнозинство от повече от 2/3 (66.67%), тъй като с подобно мнозинство се вземат решенията за управление на дружеството ищцата Р.С.И. в качеството и на съдружник е притежавала 75 % (3/4) от капитала. Намира, че по този начин изплатените 285 000 лв. като дял от печалбата в полза на ищцата не са изплатени в нарушение на закона. Твърди, че това е признато с твърденията изложени в подадената от ...С.Д. искова молба по т. д. №337/2013 г. на ШОС. Оборват се и твърденията, че участието на съдружницата Р.С.И. в друго дружество със сходен предмет представляват нарушение на закона или на устава. Оспорват се твърденията, че са установени липси в размер на 28 000 кг слънчоглед и че това може да се вмени във вина на съдружницата Р.С.И.. Намира, че заповедта за забрана на достъпа до складовата база на дружеството е насочена срещу евентуални посегателства върху собствеността на дружеството, което не е нарушение. Твърди, че съдружника Д. с поведението си препятствал нормалният ход на работа, за което е била сезирана полицията и са били извършени предупреждения към последния да преустанови неправомерните си действия. Намира, че не е налице нарушение на нормативните изисквания, че не е извършена ревизия при издаване на ГФО, тъй като такова изискване не съществува по ЗСч. Моли да бъде прието от съда, че взетото решение за изключване на Р.И. на проведено на 19.02.2013 г. ОС на „Агрея” ООД е незаконосъобразно. Сочи, че в дневният ред на ОС за посочената дата не е включен върпос за обсъждане на последици от връчени предупреждения за изключване на Р.И., какви действия са предприети до момента за отстраняване на нарушенията, за да се премине към гласуване на решение за изключване. Намира, че без да е спазена процедурата по обсъждане на последиците от връчено предупреждение и без да е даден отчет какви действия са предприети за отстраняване на допуснатите нарушение е нарушение на закона, поради което взетото решение  за изключване е незаконосъобразно. Сочи, че във връзка с отправеното предупреждение за изключване от 02.02.2012 г. е било проведено ОС на 13.02.2012 г., на което са били обсъдени последиците от връчване на предупреждение и взетите решения на ОС от 13.02.2012 г. са били отменени с влязло в сила решение по т. д. №119/2012 г. на ШОС. По това отправено предупреждение има окончателен съдебен акт и е недопустимо пререшаване на същият спор. Предупреждението за изключване от м. 12.2012 г. видно от текста се цитира отправено на 02.02.2012 г. предупреждение, като сочените допуснати нарушения са , че на 09.02.2012 г. е неправомерно преведена сумата от 285 000 лв. от сметка на дружеството „Агрея” ООД по лична сметка на Р.С.И., както и че на ТР към АВп е представено заявление Г1 с вх. №20110630120545, към който е приложен протокол на ОС на дружеството от 31.03.2011 г. на който протокол съдружникът Д. твърдял, че не е полагал подпис. Твърди, че по отношение на това предупреждение от 10.12.2012 г. не е било проведено ОС, не са били обсъждани последиците и действията предприети от предупреденият съдружник, а и не са били налице твърдените нарушения. Намира, че щом съдружника ...С.Д. е завел иск по т. д. №337/2013 г. по описа на ШОС за получаване на дивидент от 95 000 лв., полагащи му се предвид изплатеният на Р.И. дивидент от 285 000 лв., намира, че твърдението за неправомерно изплащане на сумата от 285 000 лв. на Р.И. като дивидент е несъстоятелно. Намира ,че съдът следва да отговори на въпроса може ли да се приеме, че са били обсъждани последиците от връчено предупреждение за изключване, след като същите не са били включени в дневният ред на ОС на 19.02.2013 г. и предупреждение за изключване от 02.02.2012 г. обсъждано на ОС от 13.02.2012 г. по което има постановено решение на ШОС по т. д. №119/2012 г.

Ответникът е подал отговор на ДИМ, като оспорва твърденията на ищеца. Сочи, че  публикуваният ГФО за 2010 г. не носи подписа на съдружника ...С.Д., като не е вярно твърдението, че управителката на дружеството е действал в рамките на своите правомощия. Сочи, че в прокурорските постановления (тъй като за случая е била сезирана прокуратурата) не е било записано, че деянието не е било извършено, а че извършеното не съставлява престъпление.Твърди, че с постановление на ВКП са били отменени постановленията на ШОП и АП – Варна  и е разпоредено на ШОП да извърши проверка по случая. Намира ,че претенцията на другият съдружник да получи дивидент  не променя характера на действията на ищцата насочени против интересите на дружеството. Твърди се, че  обсъждането на последиците от връченото предупреждение за изключване е било насрочено за ОС на 01.02.2013 г., а с оглед възможността за доброволно уреждане на последиците от спора между страните било взето решение този въпрос да не се обсъжда на 01.02.2013 г., като бъде насрочена следваща дата за ОС, на която да се обсъди въпроса. Твърди, че законът не поставя изискване да бъде проведено нарочно събрание за обсъждане на последиците от предупреждението за изключване, а единствено да бъде даден срок за отстраняване на нарушенията. Такъв срок е бил даден още преди провеждане на събранието от 01.02.2013 г. Намира, че отмяната от съда на предходно решение на ОС за изключване на С. от 13.02.2013 г. е ирелевантно за настоящият спор. Това обстоятелство не дава отражение на обстоятелството, че към ищцата е отправено предупреждение за изключване една година по-рано и същата е имала предостатъчно време да отстрани нередовностите преди събранието от 19.02.2013 г. намира, че в края не 2012 г. и е било отправено ново предупреждение. Намира, че не са налице нарушения по свикване и провеждане на ОС, като е спазена предвидената по закон процедура за изключване на съдружник.

В съдебно заседание за ищцата се явява адв. Ж.а. ***. Последната заема становище, че ИМ е ос9нователна и следва да бъде уважена. Счита, че ищцата е изключена неправилно и незаконосъобразно. Моли да и бъдат направени сторените разноски. За ответното дружество се явява назначеният особен представител – адв. С.п. ***. Последният сочи, че поддържа подаденият отгвор на ИМ.

Исковата молба отговаря на законовите изисквания и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно, както и се установява по делото, че ищцата Р.С.И. има качеството на съдружник в дружеството ответник „Агрея” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, като притежава 75% от капитала (3750 лв.), а останалата част е собственост на единственият друг съдружник С.В.Д.., ЕГН-********** или 25% от капитала на дружеството (1250 лв.). Това се установява като обстоятелство и от електронната страница на дружеството в ТР, където от 2008 г. насетне и към датата на постановяване на решението и двамата са записани като съдружници при същите квоти. Между страните (ищцата Р.С.И. и „Агрея” ООД) не е спорно и че на 19.02.2013 г. е проведено ОС дружеството, на което е взето решение за изключване на ищцата като съдружник.

В рамките на производството се констатира, че към Р.С.И. (към онзи момент Д.а по фамилия), в качеството и на съдружник в дружеството от страна на С.В.Д.. е отправено предупреждения за изключване. Същото е депозирано по делото с молба на ищцата на 17.06.2013 г. (л.225-226 от делото). Не се установява конкретна дата, на която същото е връчено, но в ИМ ищцата твърди, че това е станало на 02.02.2012 г. и не спори нито съдържанието му, нито автентичността му. С оглед на това следва да се приеме, че това е именно предупреждението, което е станало повод за прекратяване на дружественото правоотношение на ищцата, предмет на разглеждане в производството. В посоченото предупреждение са изброени четири нарушения, които според съдружника, който го отправя са основания за прекратяване на участието на ищцата в дружеството. Даден е срок за отстраняване на нарушенията до 13.02.2013 г. като нарушения са посочени, че: 1). Р.С.И. е съдружник и управител в друго търговско дружество – „Агрея Тера” ООД, с което са нарушени чл.7, ал.1, т.2 от Дружественият договор, според която А).управителят на дружеството ответник няма право да участва в командитни, събирателни дружества или ООД и чл.7, ал.1, т.т.3, Б).според която са ограничени правата на  съдружника да заема длъжности в ръководни органи на други дружества при положение, че се касае за дейности сходни с тези на дружеството; 2).Липси изразяващи се в липса от касата на 250 000 лв. и липса на 28 000 кг. слънчоглед, реколта 2011 г. от базата на дружеството, на стойност от 18 000 лв. 3).Нарушение на чл.11, ал.3 от Договора, според който текст следва да бъде извършвана ежегодна ревизия на дружеството, тъй като тя е условие за приемане на годишния счетоводен отчет. 4). Р.С.И. е издала заповед в качеството си на управител с която се забранявал достъпа  на всички лица до складовата база на дружеството, включително и на С.В.Д.. в качеството му на съдружник, като не бил даден достъп на последният до дружествените работи, с което бил нарушен чл.1 от дружественият договор, съгласно който всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството и да бъде уведомяван за хода на делата на дружеството.

Констатира се, че на 10.12.2012 г. (когато е връчено чрез нотариус (л.5 от делото) е било отправено и друго предупреждение до Р.С.И. (тогава по мъж Д.а) от страна на другият съдружник С.В.Д.., което съдържа указания за това, че на 09.02.2012 г. ищцата е превела от сметката на дружеството по своя сметка сумата от 285 000 лв.

На 29.01.2013 г. било свикано ОС на съдружниците, в което са обсъдени последиците от двете предупреждения за изключване на ищцата в качеството и на съдружник. На него не било взето решение за изключване. Ново общо събрание било проведено и на 01.02.2013 г., но на него макар и да били отново обсъдени предупрежденията към ищцата не било взето никакво решение във връзка с тях. Ново ОС било проведено на 19.02.2013 г., когато под точка трета от Протокола за ОС било взето обжалваното решение за изключване на ищцата в качеството и на съдружник. Решението не съдържа мотиви и не насочва, за кои нарушения е изключена ищцата, дали заради едно, няколко или заради всички.

По делото е приложено Постановление на Окръжна прокуратура – Шумен за отказ да се образува досъдебно производство за длъжностно присвояване от 07.12.2012 г., с която прокурор в ШОП е отказал да образува производство за присвояване от страна на ищцата на сумата от 285 000 лв. Това постановление е потвърдено от Апелативна прокуратура – Варна с Постановление от 07.01.2013 г.

С оглед приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за отмяна на решението на Общото събрание  – иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ, когато решението противоречи на закона, учредителният договор, респективно на дружественият договор. Искът по чл.74, ал.1 от ТЗ е конститутивен и цели правна промяна насочена към възстановяване на правното състояние преди вземането на атакуваното решение. В частната хипотеза на настоящият казус, се иска отмяната на решение, с което се изключва съдружник. Изключването на съдружник е нормативно регламентирано в чл.126 от ТЗ. Хипотезите в които може да бъде изключен съдружник са следните: 1).когато не е изплатил или внесъл дела си (чл.126, ал.1 от ТЗ), 2).когато не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за изпълняване на дейността на дружеството (чл.126, ал.3, т.1 от ТЗ); 3).когато не изпълнява решенията на общото събрание (чл.126, ал.1, т.2 от ТЗ); 4).когато действува против интересите на дружеството (чл.126, ал.1, т.3 от ТЗ) и 5).когато не внесе допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 (от ТЗ) (чл.126, ал.1, т.4 от ТЗ).
Част от посочените основания за изключване на съдружник (само три от хипотезите) присъстват и в Дружественият договор в глава четвърта, чл.5, ал.2.
Няма твърдения нито има доказване за прекратяване на дружественото правоотношение в хипотезите на чл.126, ал.1, ал.3, т.1, т.2 или пък точка 4. Единствената хипотеза под която могат да бъдат субсумирани твърдените нарушения е хипотезата на чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ, а именно за действие против интересите на дружеството.
В рамките на производството с оглед на разпределението на доказателствената тежест ответника е бил длъжен да установи като обективно съществуващи факти наличието на претендираните от него нарушения по несъмнен начин, които да установят наличието на основанието за изключване. Предвид посоченото разпределение на доказателствената тежест не се установяват посочените в двете предупреждения нарушения, както следва: 1).присвояване на сумата от 285 000 лв.; 2).липси в размер на 250 000 лв. и липса на 28 000 кг. слънчоглед, реколта 2011 г. от базата на дружеството, на стойност от 18 000 лв.; 3).Издаването на заповед от страна на ищцата, с която се забранявал достъпа  на всички лица до складовата база на дружеството както и 4). Нарушение на чл.11, ал.3 от Договора, според който текст следва да бъде извършвана ежегодна ревизия на дружеството, тъй като тя е условие за приемане на годишния счетоводен отчет.
Единствено се установява обстоятелството, че ищцата е управител и едноличен собственик на друго дружество – „Агрея тера” ЕООД, ЕИК-..., обстоятелство, което не се оспорва от последната.
Съдът намира, че подобно обстоятелство не може да се подведе в хипотезата на чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ, тъй като обстоятелството, че едно лице – съдружник има друго дружество, в което е съдружник и/или управител не е основание да се счете, че действа против интересите на дружеството. Това би могло да е така, но следва да се установят конкретни действия в тази насока, като самият факт на членство в друго дружество и/или участие в неговите управителни органи не е основание за прекратяване на членственото правоотношение по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ.
В тази насока съдът намира за необходимо да подчертае, че другият съдружник - С.В.Д.. в предупреждението си за изключване неправилно се е позовал на нормите на чл.7, ал.1, т.2 и т.3 от дружественият договор. Както може да се установи от дружественият договор (при справка в електронният ТР) – глава осма (чл.7), посочените норми съдържащи забрана за участие в други дружества и заемане на длъжности в ръководни органи на други дружества касаят управителят, но не и съдружника. Ето защо не е нарушение участието и като съдружник или управител в друго дружество дори те да имат еднаква дейност. В този смисъл извършеното изключване на ищцата като съдружник е незаконосъобразно.
Както може да се види всички претендирани нарушения могат да бъдат извършени само и единствено от лице с оперативни функции – управителят на дружеството. Ето защо ако в действителност посочените нарушения са били налице (което както се посочи по-горе не се установи от материалите в производството) е следвало да се търси отговорност на ищцата в качеството и на управител, което може да бъде реализирано и по пътя на отчетническата отговорност и чрез отговорността в чл.142 от ТЗ, но не и чрез изключването и като съдружник.
 
Предвид изложеното взетото решение на ОС на 19.02.2013 г. за изключване на ищцата Р.С.И., в качеството и на съдружник в „Агрея” ООД е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и направените от последната в производството разноски в размер на 980 лв.

п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ на основание чл.74, ал.1 от ТЗ Решение от 19.02.2013 г., взето на Общо събрание на „Агрея” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, бул. „...” №12, ет.3, ап.5, представлявано от управителя Р.С.И. за изключване като съдружник на ищцата Р.С.И., ЕГН-**********,*** като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА „Агрея” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен да заплати на Р.С.И., ЕГН-********** сторените от последната разноски за водене на настоящото производство в размер на 980 (деветстотин и осемдесет) лева, представляващи дължима държавна такса за разгледаните искове.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

Окръжен съдия: