Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

град Шумен, 14.07.2016 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря Г. С. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №394 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от С.В.Д., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***-13, оф. 18 чрез адв. Г.В. *** против „Агрея” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, бул. „...” №12, ет.3, ап.5, представлявано от управителя Р.С.И.. В исковата молба се сочи, че ищецът бил съдружник в дружеството ответник до 19.02.2013 г. със записани 25 % дружествени дялове, като останалите 75% били собствени на Р.С.И.. С решение на Общото събрание на дружеството на посочената дата мажоритарният собственик взел решение за изключване от дружеството на ищеца С.В.Д.. Ето защо с оглед нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ за ищеца възникнало право да претендира заплащане на сумата, равна на дружественият му дял. С оглед на изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца стойността на дружественият му дял, включително и неразпределените дивиденти от печалбата на дружеството за целият период на дейност на същото, на основание чл.125, ал.3, във вр. с чл.125, ал.1, т.2, във вр. с чл.125, ал.2 от ТЗ в размер на 265 500 лв., която сума представлява частична претенция от общо дължимите 600 000 лв.. моли на ищеца да бъде присъдена законната лихва върху присъдената главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. Моли на ищеца да бъдат присъдени и направените разноски. В обстоятелствената част на ИМ сочи, че стойността на дела подлежаща на изплащане на изключения съдружник следва да бъде определена въз основа на счетоводният баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а именно към датата на решението на общото събрание за изключване на съдружника. Сочи и още едно основание за прекратяване на членственото му правоотношение – предизвестие за напускане, адресирано от ищеца до дружеството и получено от управителя на 19.05.2015 г. сочи, че при оспорване на обстоятелството, че е изключен от дружеството през 2013 г. съдът да приеме прекратяване на членственото му правоотношение с отправеното предизвестие през 2015 г.

От страна на ответника „Агрея” ООД е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че депозираната искова молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, тъй като липсва конкретизация относно момента към който е възникнало претендираното материално право, като счита, че е недопустимо съдът сам да извежда датата на която е прекратено правоотношението. Намира също и че искът е съединен с претенция по чл.133, ал.1, от ТЗ, като този иск неправилно е объркан с искът по чл.125, ал.3 от ТЗ. Сочи, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че ищеца и Р.С.И. са собственици на дружеството при посочените в ИМ дялове, както и не оспорва обстоятелството, че с решение на ОС от 19.02.2013 г. е взето решение да бъде изключен ищеца като съдружник в дружеството. Ищеца в производството бил оспорил изключването си и било образувано т. д. №171//2013 г. по описа на ШОС. По молба на ищеца посоченото производство е било прекратено с определение, което е влязло в сила на 02.06.2015 г. С уведомление адресирано до ответницата по посоченото дело ищецът е посочил, че приема, че членственото му правоотношение с дружеството е прекратено на 19.02.2009 г., като дни преди оттегляне на претенцията му по образувано т. д. №171//2013 г. по описа на ШОС на ищеца е била изплатена сумата от 95 000 лв., представляваща печалба за 2009 г. и 2010 г., разпределена въз основа на взето на 12.02.2012 г. решение. Оспорва твърдението на ищеца, че обезщетяването му следва да стане на база на пазарна оценка на активите на дружеството. Намира, че подобна оценка може да се прилага при определянето на стойността на ликвидационен дял, а не на стойността на дружествен дял, каквато е настоящата хипотеза. Намира, че определянето на сумата за обезщетение може да стане само при ползване на съставеният на 28.02.2013 г. баланс. Намира, че съобразно практиката на ВКС дружественият дял се определя въз основа на т.нар. чист актив, като от цялата стойност на актива се приспада стойността само на реалните пасиви (без собственият капитал, резерви, финансов резултат и неразпределена печалба) и така се получава чистият актив. Намира, че няма основание дял на неразпределената печалба да се прибави към стойността на дружествения дял, тъй като съдружникът има право на дивидент, което е самостоятелно право. Намира, че направените съпоставки в претенцията за стойността на активите към края на 2012 г. и края на 2013 г. водят до неправилният извод, че стойността на дела на ищеца е 600 000 лв.

От страна на ищеца е депозирана и допълнителна ИМ (ДИМ). В нея се сочи, че направените от ответника възражения са неоснователни. На първо място се сочи, че в настоящият казус не става въпрос за иск с правно основание чл.133, ал.1 от ТЗ, тъй като посоченият иск касае само вземане на съдружник за суми, по отношение на които дружеството е било взело решение да се разпределят като дивидент. Сочи, че в настоящият случай не се претендират подобни суми, а само суми, които не са били разпределени като дивидент, не са влезли в регистрираният капитал и по този начин те са налични по-скоро като пари по каса или в банка. Респективно – става въпрос за неразпределена печалба, която ищецът може да претендира само с иска по чл. 125, ал.3. Привежда съдебна практика в посоченият смисъл. Сочи, че размерът на неразпределената печалба според междинният счетоводен баланс на дружеството към 28.02.2013 г. е в размер на 983 000 лв., като към този момент има и 14 000 лв. текуща печалба. Намира, че предвид посочените суми неразпределената печалба, включена в цената на иска е 249 250 лв. Твърди, че останалата част от сумата до претендираните 265 500 лв. се оформя от сумата от 16 250 лв., неправилно посочени в ИМ вместо сумата от 16 750 лв., която се формира като ¼ от 1 064 000 лв., представляваща целият собствен капитал на дружеството. Твърди, че сумата от 95 000 лв., за която говори ответникът и се твърди, че е изплатена на ищеца, представлява дивидент, който е бил дължим и е бил отнесен в пасива на дружеството още през 2012 г., като с него вече е бил намален размера на дружественият дял. Намира, че момента на прекратяване на членственото отношение не е съществен за предмета на делото, тъй като макар да има отношение към размера на делът, който може да се претендира – не променя нито основанието на претенцията, нито петитумът и. Въпреки посоченото възражение на ответника ищецът намира, че в отговора на ИМ не се оспорва обстоятелството, че правоотношението е прекратено и то на по-ранната дата 19.02.2013 г. Сочи, че е поискана в ИМ оценка на активите по справедлива пазарна цена, съобразно с §1, т.3 от ДР на ЗСч, поради евентуалната възможност да липсват данни за историческата цена на активите.

От страна на ответника не е бил депозиран отговор на ДИМ, съобразно дадената от чл.373 от ГПК възможност.

В съдебно заседание за ищеца се явява редовно преупълномощената адв. С.Т. ***. Последната поддържа иска, така, както е бил предявен. Сочи, че ищецът е изключен като съдружник с решение на Общото събрание (ОС) на дружеството през месец февруари 2013 г. Намира, че въпреки, че по отношение на това решение на ОС от страна на ищецът е имало оспорване пред съдът – ОС – Шумен, то предвид обстоятелството, че ИМ е била оттеглена следва да се счете, че членственото правоотношение на ищеца е било прекратено през февруари 2013 г. Ето защо намира, че размерът на дружественият дял на ищеца следва да бъде определен въз основа на счетоводен отчет към 28.02.2013 г. Намира, че към този момент, както е установено от ССЕ, размерът на дружественият дял на ищеца е 290 000 лв. Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното заплащане на дължимите като главница суми. моли да бъдат присъдени в полза на ищеца и всички направени в производството съдебни и деловодни разноски. Представителите на ответника – адв. Х.Я. и адв. Ж.А. молят да бъдат взети направените от тях в отговора на ИМ възражения, както и да бъде отхвърлен така предявеният иск като неоснователен. Молят да им бъдат присъдени и направените в производството съдебни и деловодни разноски. От представената от представителите на ответника писмена защита става ясно, че последните считат, че прекратяването на членственото правоотношение на ищеца не е станало през февруари 2013 г. Твърдят, че тъй като последният е обжалвал решението, то същото не е могло да влезе в сила до момента на висящност на процеса за оспорване – т.е. август 2015 г. Ето защо твърдят, че датата на прекратяване на членството е 31.08.2015 г. Сочат, че претенцията на ищеца съдържа петитум на иск по чл.133, арл.1 от ТЗ за разпределяне на печалба. Намират, че делът на съдружника не може да бъде определян на база на пазарни цени. Твърдят, че явно в ИМ не се прави разлика между дружествен дял и ликвидационен дял. Сочат, че според практиката на ВКС делът следва да се определи въз основа на т.нар. чист актив, като от стойността на актива следва да се приспадне само стойността на реалните пасиви (без собственият капитал, резерви, финансов резултат) и така се получава чистият актив като база за определяне на стойността на дела, като, доколкото неразпределената печалба не се приспада съдружникът не се ощетява, тъй като иначе би получил по-малка сума. Намира, че ако стойността на 25 дяла на ищеца е в размер на 600 000 лв., то стойността на всичките сто дяла от капитала на дружеството следва да е на стойност от 2 400 000 лв., което надхвърля наличните балансови данни.

С определение постановено в съдебно заседание на 18.05.2016 г. съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на частично предявената претенция от 265 500 лв. на 290 000 лв.

Исковата молба отговаря на законовите изисквания и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно, че до 19.02.2013 г. ищецът С.В.Д., ЕГН-********** е съдружник в ответното дружество „Агрея” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, като има собственост върху 25% от капитала на дружеството (1250 лв.). Останалите 75% (3750 лв.) са собственост на другият съдружник – Р.С.И.. Между страните не е спорно и че на 19.02.2013 г. е проведено ОС на „Агрея” ООД, на което с мнозинство от капитала е взето решение за изключване на С.В.Д. като съдружник. Не е спорно и че ищецът в производството е предявил иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на Решението на ОС, с което е било прекратено членството му, като било образувано търговско дело №171/2013 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Не се спори и относно това, че след като било висящо около две години делото било прекратено с Определение на ШОС постановено на 02.06.2015 г. Т.е. не се оспорва обстоятелството, че към момента на завеждане на ИМ е било налице прекратяване на членството на ищеца.

Реално, въпреки множеството възражения в отговорът на ИМ, спорът се концентрира не върху фактите, изложени по-горе и приети за установени и безспорни, а върху това как да бъдат те преценявани и най-вече в кой момент може да се счете, че ищецът е загубил качеството си на съдружник в дружеството.

В първоначалната приета по делото ССЕ се установява, че към 28.02.2013 г. размерът на дружественият дял на ищеца би бил 291 218.32 лв., към 30.06.2015 г. – 183 751.89 лв. и към 30.08.2015 г. – 180 880.88 лв. Експертизата е извършена при спазване на законовите норми, както следва – чл.13, ал.1 от ЗСч по силата на който активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, като съгласно алинея 2 на чл.13 от ЗСч историческата цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена. Констатира се, че в счетоводството на дружеството активите му са записани счетоводно съобразно изискванията на §1, т.3 от ДР на ЗСч (отм.) по покупна цена, цена на придобиване ,вкл. разходи на доставка.

Назначена е и друга ССЕ, която установява, че начислените амортизации на ДМА за период от 2013 г. до юни 2015 г. отговарят на счетоводните стандарти. Установява се, че получените от дружеството субсидии от ДФЗ са отразени в счетоводството. Констатирано е, че целевите субсидии от ДФЗ са отразени в приходната част и дават отражение върху финансовият резултата на дружеството, но не са част от печалбата. Констатира се също така, че закупените от дружеството земеделски земи са отразени и заприходени в баланса на дружеството по сметка 210 „Земи”.

С оглед приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на стойността на дружествен дял от – иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ, предявен частично до размера на 290 000 лв., след направеното в последното съдебно заседание изменение на размера на претенцията. По отношение на квалификацията на иска са неоснователни възраженията на ответника, който сочи, че всъщност се предявява претенция по чл.133, ал.1, от ТЗ. В исковата молба еднозначно и категорично ищеца сочи, че желае да му се заплати дружествен дял, вследствие на изключването му като съдружник. Действително с оглед усложнената фактическа обстановка по казуса ищеца развива алтернативно три тези за прекратяване на участието му в дружеството, но моли съдът да приеме една от тях, която може да бъде установена. 
Доказателствената тежест по иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ е общата. Всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът е длъжен да установи претенциите си като основание и размер, както и да установи настъпването на падежа на задължението. Следва да се установи факта на прекратяване на членственото правоотношение, в частният случай изключването на ищеца като съдружник, както и към кой момент е настъпило това, с оглед на значението на момента на прекратяването за стойността на дружественият дял, предвид правилото, че дивидента се определя на база на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е станало прекратяването. Следва да се установи стойността на дела. Тези стойности се установяват съобразно справедливата цена на имуществото на дружеството.

Горната фактическа обстановка е напълно установена от доказателствата по делото и както бе коментирано по-горе тя не се спори между страните. Ответникът има възражения преди всичко по отношение на правната преценка на фактите и най-вече по отношение на момента на прекратяване на участието на ищеца С.В.Д., ЕГН-********** в дружеството. Обосновава се твърдението, че то следва да се счита прекратено през юни 2015 г., когато е било прекратено делото по реда на чл.74 от ТЗ, по който ищеца в настоящото производство е обжалвал решението на общото събрание, с което е било прекратено членственото му правоотношение. Ищецът от друга страна твърди, че прекратяването е настъпило към февруари 2013 г., тъй като независимо от искът с правно основание чл.74 от ТЗ, който е поддържал въпросът висящ в продължение на повече от 2 години, в крайна сметка производството по този конститутивен иск е било прекратено, а с оглед установената практика на ВКС следва да се приеме, че между съдружниците посоченото решение на ОС следва да се приеме за възникнало към момента на вземането му. Разбираем е интересът на страните да установят прекратяване на участието на ищеца като съдружник в дружеството към един или друг момент, тъй като съобразно нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ имуществените последици между страните се уреждат въз основа на баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

С оглед установената съдебна практика съдът приема, че прекратяване на участието на ищеца С.В.Д. е настъпило през месец февруари 2013 г. Действително нормата на чл.140, ал.4 от ТЗ гласи следното: „Увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър.”, но е налице задължителна практика на ВКС, която разглежда различни хипотези от посоченото в чл.140, ал.4 от ТЗ и сочи, че действието на подлежащото на вписване в търговският регистър решение по отношение на съдружниците и органите на дружеството настъпва веднага. (Р №39/15.04.2011 г. по т. д. №526/2010 г. на І ТО на ВКС, което касае решение за избиране на нов съдружник), както и че предвиденият в чл.140, ал.4 от ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица (Р №100/04.06.2010 г. по т- д. №799/2009 г. на ІІ ТО на ВКС). В подобен смисъл са и Р№606/22.06.2007 г. по т. д. №250/2007 г. на ТК – „Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 140, ал, 1, 3 и 4 ТЗ налага извода, че действието на решението на ОС на съдружниците настъпва веднага, т. е. съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват, докато за третите лица решението има действие от един по-късен момент - вписването в търговския регистър.”, както и О №110/24.02.2010 г. по т. д. №799/2009 г. на ІІ ТО на ВКС – „Решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица.”, Р №6931/22.05.2014 г. по адм. д. №1753/2014 г. на ІV о. на ВАС и др. Сред изложените по-горе казуси, разрешени от ВКС и ВАС няма такъв, който да касае изключване на съдружник, но всички те говорят или общо за последствията на хипотезите на чл.140, ал.4 от ТЗ или в частност за една от тях. Дори обаче да става въпрос само за една от възможните хипотези по чл.140, ал.4 от ТЗ, намаляване на капитала, приемане на съдружник, изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор на управител, освобождаване на управител или назначаване на ликвидатор, то видно е, че те всички са в един законов текст, третирани са еднакво и съответно, следва да имат едни и същи правни последствия.

Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът С.В.Д. е загубил качеството си на съдружник с вземане на решението на ОС от 19.02.2013 г. Обстоятелството дали и кога е вписано решението за заличаване на ищеца като съдружник в дружеството е без правно значение за настоящият спор, предвид изложената по-горе съдебна практика. Видно е, че производството по реда на чл.74 не е приключило с произнасяне по съществото на спора, така че не е породило правни последствия. Според съда следва да се приеме, че това оспорване не е произвело правно действие и ищецът е загубил качеството си на съдружник към момента на решението на общото събрание за освобождаването му като съдружник – т.е. през февруари 2013 г.

Предвид на изложеното и съобразно правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ следва да се приеме, че за определяне на стойността на дружественият дял, който следва да бъде изплатен на ищеца поради прекратяване на членството му в дружеството ще се определи от счетоводният баланс на дружеството към края на месец февруари 2013 г. Съобразно с приетата в производството първа ССЕ себестойността на дружественият дял на ищеца към края на февруари 2013 г. е 291 218.32 лв.

Предвид обстоятелството, че след изменението на иска ищецът претендира сума в размер на 290 000 лв. като частичен иск от общо 600 000 лв. съдът счита, че тя следва да бъде присъдена, като основателна и доказана.

Ответникът, предвид пълното уважаване на претенцията, следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 23 505 лв., от които 11 600 лв. държавна такса след изменението на иска, 9 600 лв. адвокатско възнаграждение, 800 лв. по първата ССЕ, 1 500 лв. по втората ССЕ и 5 лв. такса за издаване на удостоверение.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Агрея” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, бул. „...” №12, ет.3, ап.5, представлявано от управителя Р.С.И. да заплати на С.В.Д., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес - адв. Сн. Т. *** сумата от 290 000 (двеста и деветдесет хиляди) лева, представляващи дължими на основание чл.125, ал.3 от ТЗ суми, представляващи равностойност на дружественият му дял в качеството му на съдружник с прекратено към 28.02.2013 г. участие в дружеството, предявени като частичен иск от иск за общо 600 000 (шестстотин хиляди) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2015 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.

ОСЪЖДА „Агрея” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен да заплати на С.В.Д., ЕГН-**********,*** и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 23 505 (двадесет и три хиляди петстотин и пет) лева, представляващи дължима държавна такса за разгледаните искове.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

Окръжен съдия: