Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

град Шумен, 04.10.2016 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №722 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК-130697606, гр. София против Ц.Т.Б., ЕГН-**********,*** за присъждане на суми дължими като главница и лихви по договор за кредит между страните. Сочи се, че страните сключили договор за потребителски кредит EMPL-10560909 от 28.01.2014 г., по силата на който дружеството отпуснало на ответника Ц.Т.Б. кредит в размер на 46 000 лв. След удържане на такса усвояване от 920 лв., както и удържане на сума за застраховка „Защита на семейството” остатъкът от сумата – 45 014 лв. била преведена по банкова сметка ***. Така за него възникнало задължението по договора да погаси задължението си по заема в размер на 84 погасителни вноски, всяка от които по 714.70 лв., които вноски погасявали главницата и отразявали оскъпяването му с ГПР от 8.82% или годишен лихвен процент от 7.9 %. Длъжникът спрял да обслужва задължението си по заема от 03.10.2014 г., като към този момент бил внесъл само 7 от всичките дължими вноски. Ответникът останал задължен за останалите 77 вноски, които ведно с оскъпяването възлизали на 55 031 лв. На 08.06.2015 г. до ответника била изпратена нарочна покана за доброволно изпълнение, в която заемът е бил обявен за предсрочно изискуем. Намира, че макар последната да не е получена лично, тъй като е изпратена на адреса на длъжника следва да се приеме за редовно връчена. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника Ц.Т.Б. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс”, ЕИК-130697606, гр. София сумата от 43 059.62 лв. главница по кредита, 11 971.78 лв. договорна лихва, 4 707.47 лв. обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД или общо 59 738.87 лв., както и съдебните и деловодни разноски по делото.

В рамките на производството на ответника Ц.Т.Б. е бил назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. И.Х. ***. Последната депозира писмен отговор на ИМ. В него се заема становище , че искът е допустим и вероятно основателен. Намира, че между страните по делото е налице валидно облигационно отношение – договор за заем. Не оспорва автентичността на положеният под договора подпис. Намира, че претендираните суми са вероятно основателни, не само в частта за главницата, но и претендираните като уговорени договорни лихви, и лихвите дължими като мораторни лихви върху главниците, които не са били изплатени на падежа. Не прави доказателствени искания.

От страна на дружеството – ищец не е депозирана допълнителна ИМ по реда на чл.372 от ГПК в даденият от съда законов срок.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От тяхна страна е депозирана молба, в която се сочи, че съдът следва да разгледа делото в отсъствие на представител на ищеца, не възразяват против изготвеният от съда доклад и молят да се приемат представените доказателства, както и изготвената преди съдебното заседание ССЕ.

За ответникът се явява назначенията му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. И.Х. ***. Последната заема становище, че така предявените обективно съединени искове са основателни предвид депозираните по делото доказателства. Счита ,че е установено, че ответника е взел процесният заем, както и че сумата е била изцяло усвоена от ответника предвид на това, че е била преведена по негова сметка. Намира, че е установено, че през ноември 2014 г. е спряно обслужването на задълженията по кредита Изтъква, че като изложение изцяло потвърждава записаното в подаденият от нея писмен отговор.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: На 28.01.204 г. в гр. Шумен между страните бил сключен Договор за потребителки паричен кредит EMPL-10560909, по силата на който „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД предоставяло паричен кредит на ответника Ц.Т.Б. в размер от 46 000 лв. Изрично в договора било записано, че годишният процент на разходите по договора (ГПР) бил в размер на 8.82%, а лихвеният процент по договора 7.9% В договора бил инкорпориан в табличен вид и погасителният план, като в него за всяка вноска бил отбелязан размерът и, падежната дата, както и оставащата след погасяването остатъчна главница. Съгласно т.5, изр.2 от Условията по договора за кредит, придружаващи същия и инкорпорирани на втора и трета страница от представеният от договора екземпляр при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо за целият му размер. С покана изходяща от ищеца на 08.06.2015 г. ответникът е бил поканен да заплати в седмодневен срок произтичащите от договора и забавата за неговото обслужване суми. поканата е доставена по куриер с обратна разписка, но е варната като непотърсена.

В рамките на производството е била приета ССЕ, която дава следните отговори на поставените и въпроси. На първо място сочи, че сумата по договора за кредит е била изцяло усвоена от ответника на 28.01.2014 г. Експертизата сочи, че последното плащане на ответника за погасяване на задълженията му по договора е постъпило на 01.10.2014 г., като с него са погасявани вече просрочени задължения с падежна дата 05.09.2014 г. Оставащите след това 77 бр. вноски, съгласно представеният по делото погасителен план не били обслужвани. Сочи, че задълженията по договора към момента са в размер на 43 059.62 лв. – главница, 11 971.78 лв. – договорни лихви, както и 4 912.33 лв. мораторни лихви.

Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: настоящият иск е такъв по искане за връщане на даденото в заем и заплащане на уговорените в договора за кредит възнаградителни лихви, както и заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Става въпрос за дължими като главница по договор за кредит суми, които се субсумират в хипотезата на чл.240 от ЗЗД. Тук е в сила общото разпределение на доказателствената тежест. Всяка от страните следва да докаже онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. Ищецът следваше да докаже наличието на договор за банков кредит, както и специфичните условия от договора, на които основава правата си. Ответникът може да оспорва наличието на договор, реалното предаване на сумите, клаузите при които е сключен, може да твърди, че е погасил задължението си и въобще всички факти и обстоятелства, които биха го освободили от отговорност. В рамките на настоящото производство съдът намира, че са изпълнени законовите изисквания, за да се приеме, че ищецът е установил безспорно наличието на претендираното от него вземане. Налице е валидно сключен и неоспорен договор за кредит с известни от напред падежни дати и дължими суми. Установи са обстоятелството на усвояване на кредита от ответника, както и че същият в определен момент е преустановил заплащането на дължимите по договора суми, като ищецът е обявил договорът за предсрочно изискуем и е отправил нарочна покана към ответника, както и е дал срок той да изпълни задълженията си. Това не е станало. Ответникът не установи нито едно обстоятелство, което да го освободи от отговорност, съобразно с разпределението на доказателствената тежест в процеса. Предвид изложеното претенциите на ищеца са основателни и доказани, като ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 43 059.62 лв. главница по кредита, 11 971.78 лв. договорна лихва, 4 707.47 лв. обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД или общо 59 738.87 лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 7 433.86 лв., от които 2 389.54 лв. държавна такса за водене на производството, 2 322.16 лв. – юрисконсултско възнаграждение дължимо на ищеца, 2 322.17 лв. – възнаграждение за назначенията на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, както и 400 лв. за назначената в производството ССЕ.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ц.Т.Б., ЕГН-**********,*** да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК-130697606, гр. София, ж.к. „...”, Бизнес парк, сгр. 14, представлявано от М.Ф. сумата от 59 738.87 лв. (петдесет и девет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), от които сумата 43 059.62 лв. (четиридесет и три хиляди петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляващи дължими като главница суми договор за потребителски кредит EMPL-10560909 от 28.01.2014 г., сключен между страните, сумата от 11 971.78 лв. (единадесет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи дължими договорни лихви върху така посочените суми, определени в посоченият договор за кредит, 4 707.47 лв. (четири хиляди седемстотин и седем лева и четиридесет и седем стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от датата на предсрочна изискуемост на договора – 05.11.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело – 29.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумите за главница.

ОСЪЖДА Ц.Т.Б.,*** да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, ЕИК-130697606, гр. София и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 7 433.86 лв. (седем хиляди четиристотин тридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи дължими разноски за водене на производството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

Окръжен съдия: