Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

град Шумен, 09.06.2016 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря Н.И. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №18 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Импулс” ЕООД, ЕИК-===, гр. Шумен, ул. „===” №65, представлявано от управителя ===И.И.И., адв. И.Й. ***, със съдебен адрес *** против „ПХЖ Брадърс комерс” ЕАД, ЕИК-..., гр. Шумен, „Индустриална зона 2”, представлявано от ...Б.К. и Р.К., с посочен в отговора на ИМ съдебен адрес ***. В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен Договор №21/05.08.2013 г., по силата на който ищеца се задължил да извършва абонаментна сервизна техническа поддръжка на хладилна и климатична техника, собственост на ответното дружество и находяща се в производствената база на ответника в гр. Шумен, „Индустриална зона 2”. Размерът на възнаграждението по договора бил 1200 лв. месечно лв. без ДДС (1440 с ДДС). Заплащането на всяка месечна вноска следвало да се извършва в срок до 10 работни дни от получаването на фактурата за месеца, за който е издадена. Твърди, че ищецът действал в съответствие с клаузите на договора като осигурявал необходимата техническа поддръжка и ремонтни дейности, своевременно издавал необходимите фактури, но от януари 2014 г. до август 2015 г. от страна на ответника не били извършвани плащания. Намира, че ответникът му дължи незаплатени суми за сервизна поддръжка в размер на 28 924 лв. и лихви за забава по вземанията за главница в обща размер на 3 483.68 лв., както следва:

1).Фактура №1580/15.01.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 285.37 лв.

2).Фактура №1593/06.02.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 276.55 лв.

3).Фактура №1609/05.03.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 265.73 лв.

4).Фактура №1627/02.04.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 254.50 лв.

5).Фактура №1639/07.05.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 240.48 лв.

6).Фактура №1653/03.06.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 229.65 лв.

7).Фактура №1677/07.07.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 216.02 лв.

8).Фактура №1705/05.08.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 204.39 лв.

9).Фактура №1728/01.09.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 193.55 лв.

10). Фактура №1749/02.10.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 181.12 лв.

11).Фактура №1775/04.11.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 169.08 лв.

12).Фактура №1797/01.12.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 157.05 лв.

13).Фактура №1821/06.01.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 142.62 лв.

14).Фактура №1834/02.02.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 131.81 лв.

15).Фактура №1860/04.03.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 119.79 лв.

16).Фактура №1879/02.04.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 108.18 лв.

17).Фактура №1892/04.05.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 95.37 лв.

18).Фактура №1906/01.06.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 84.16 лв.

19).Фактура №1947/06.07.2015 г. на стойност от 1564 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 76.18 лв.

20). Фактура №1974/05.08.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, върху която се дължи мораторна лихва от 58.12 лв.

Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника „ПХЖ Брадърс комерс” ЕАД да заплати на ищеца „Импулс” ЕООД посочените суми или 28 924 лв. главници по договор за абонаментно сервизно обслужване и 3 483.68 лв. лихви за забава, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.01.2015 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да му бъдат присъдени и направените в производството разноски. Желае да бъде назначена ССЕ, която да даде отговор на следните въпроси: 1).Осчетоводени ли са в счетоводствата на двете дружества посочените в ИМ фактури? 2).Ползван ли е данъчен кредит по тях от ответника? 3).Има ли ответника осчетоводен дълг към ищеца, в какъв размер и по кои фактури? 4).Ищеца сключил ли е процесните фактури в справка декларация и дневника за продажби? 5).Да се изчислят размера на дължимите обезщетителни лихви (по усмотрение на съда). Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на водене, за да бъдат установени обстоятелства свързани с техническата поддръжка на хладилната и климатична техника на ответника.

От страна на ответника „ПХЖ Брадърс комерс” ЕАД е депозиран писмен отговор по смисъла на чл.367 от ГПК, в който се сочи, че договор между страните няма, тъй като е същият е нищожен поради опорочената воля на дружеството. Твърди, че договорът е подписан само от един от представляващите дружеството, а това е следвало да стане от поне двама от изпълнителните директори. Поради това, че дружеството не е било надлежно представлявано за него не са възникнали права и задължения по договора. Намира, че договорът е недействителен и поради обстоятелството, че в него липсва съществена клауза по отношение на цената, като такава не е била определена. Също така във всички приложени към ИМ фактури е описано, че същите са издадени по договор 21/08.08.2013 г., а е видно, че същият е от 05.08.2013 г. Не сочи доказателства.

От страна на ищеца е депозирана и Допълнителна ИМ. В нея се оспорват твърденията в отговора на първоначалната ИМ за нищожност и/или недействителност на договора. Ищецът се обосновава с нормата на чл.301 от ТЗ, по силата на която ако търговец действа без представителна власт, то се счита, че същият е потвърдил извършените действия, ако не се е противопоставил веднага след узнаването. Намира, че ответника не е извършвал такива действия, а дори напротив – съгласен е бил и е приемал поддръжката на техниката, както и е извършил необходимите действия по осчетоводяване на извършваните услуги. Намира, че са неоснователни оспорванията свързани с датата на договора, тъй като в ИМ ясно е посочено, че сумите се претендират на основание сключен договор №21/05.08.2013 г. Сочи, че договорът за абонаментна сервизна поддръжка е алеаторен и дължимата по него цена не е изначално определена, тъй като не може да бъде предвидено какъв ще бъде размерът на дължимите суми предвид неяснотата по отношение на обема от дължима работа, но от друга страна бенефициера по подобен договор дължи уговорената абонаментна сума. Моли да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът е подал отговор на ДИМ, като оспорва твърденията на ищеца. Сочи, че в случая е неприложим чл.301 от ТЗ, тъй като останалите членове на съвета на директорите на дружеството – ответник не са знаели до момента на съобщаване за настоящото дело, че съществува подобен договор. Моли да не бъдат допускани исканите в ИМ двама свидетели при режим на водене, тъй като фактите и обстоятелствата, които твърди ответника следва да бъдат доказани с писмени доказателства. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени сторените разноски.

В проведените две съдебни заседания за ищеца се явява адвокат И.Й. ***. Последният поддържа иска, така, както е бил предявен, заедно със становището изразено в допълнителната искова молба. Сочи, че исковете са доказани по основание и размер. Установено е, че между страните има сключен договор за абонаментно обслужване на хладилна техника, в който е посочена цената която следва да се плаща всеки месец. Сочи, че договорът за абонаментна сервизна поддръжка е алеаторен такъв, при който насрещната престация не е ясна при сключване на договора. Твърди, че по време на договорните им отношения е престирал дължимото, като е извършвал необходимия обем работа и е изрядна страна по договора. Счита за доказано и от ССЕ, че няма плащане от ответника към ищеца за извършеното по договора за периода посочен в исковата молба. От ССЕ е установено, че ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури, като ги е включил в дневниците за покупки и справки-декларациите за съответните периоди. Именно включването на процесните фактури в отчетните регистри по ЗДДС опровергава твърдението на ответника, че не е знаел за извършването на дейността по сервизна поддръжка на хладилна техника. Позовава се на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, по силата на която ако търговец действа без представителна власт, то се счита, че същият е потвърдил извършените действия, ако не се е противопоставил веднага след узнаването. Сочи, че ответника не само не е възразил, а е приел работа, приел е и е осчетоводил издадените фактури и е ползвал данъчен кредит по тях, което показва, че задължението е поето валидно. Моли да бъдат уважени предявените искове и да се присъдят на ищеца направените по делото разноски.

За ответника се явява адв. М.Д. от АК – Шумен. Последният сочи, че исковете са неоснователни и недоказани. Намира, че не е налице изпълнение на чл.4, т.2 и т.3 от договора, като издаването на фактури не е основание за валидиране на сделката. Моли да бъде отхвърлен иска, както и на ответника да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: От страна на ищеца са били извършвани дейности по абонаментна сервизна техническа поддръжка на хладилна и климатична техника на ПХЖ „Брадърс комерс“ ЕАД, съгласно Договор № 21 от 05.08.2013г. По време на договорните им отношения ищецът е извършвал необходимия обем работа, издавал е ежемесечно фактури, на стойност съставляваща определеното по договора възнаграждение. Размерът на възнаграждението по договора възлизал на 1200 лв. месечно лв. без ДДС (1440 с ДДС). Ответникът е следвало да извършва плащане на всяка месечна вноска в срок до 10 работни дни от получаването на фактурата за месеца, за който е издадена.

От приетата по делото ССЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на двете дружества. По процесните фактури от страна на ответника „ПХЖ Брадърс Комерс“ ЕАД е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, като същите са включени в дневниците за покупки и справка- декларация по ЗДДС за съответния период. По счетоводни данни от ответното дружество, осчетоводеният дълг към ищеца към момента на експертизата е в общ размер на 26 044,00 лв., по фактури като следва:

1).Фактура №1593/06.02.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

2).Фактура №1609/05.03.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

3).Фактура №1627/02.04.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

4).Фактура №1639/07.05.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

5).Фактура №1653/03.06.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

6).Фактура №1677/07.07.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

7).Фактура №1705/05.08.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

8).Фактура №1728/01.09.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

9). Фактура №1749/02.10.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

10).Фактура №1775/04.11.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

11).Фактура №1797/01.12.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

12).Фактура №1821/06.01.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

13).Фактура №1834/02.02.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

14).Фактура №1860/04.03.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

15).Фактура №1879/02.04.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

16).Фактура №1892/04.05.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

17).Фактура №1906/01.06.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС;

18).Фактура №1947/06.07.2015 г. на стойност от 1564 лв. с ДДС;

По отношение на две фактури, претендирани в исковата молба от ССЕ се установява, че ответникът е извършил и осчетоводил плащания, съответно ищеца е получил и отразил получени плащания, както следва:

1).По Фактура №1580/15.01.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС е извършено плащане от ответника на 23.10.2015г.;

2).По Фактура №1974/05.08.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС е извършено плащане от ответника на 05.08.2015г.

В счетоводството на ищцовото дружество всички процесни фактури са включени в дневника за продажби и справка- декларация по ЗДДС за съответните периоди.

Размерът на следващите се мораторни лихви, считано от 10 работни дни от датата на фактурата до датата на подаване на исковата молба 06.01.2016г. е общо 3361,08лв., от които:

1). По Фактура №1580/15.01.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 29.01.2014г. до 22.10.2015г. /дата на плащането/ мораторната лихва е 253,18лв.

2). По Фактура №1593/06.02.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 21.02.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 274,88лв.

3). По Фактура №1609/05.03.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 19.03.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 263,32 лв.

4). По Фактура №1627/02.04.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 16.04.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 252.50 лв.

5). По Фактура №1639/07.05.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 21.05.2014г.до 06.01.2016г. мораторната лихва е 238,47 лв.

6). По Фактура №1653/03.06.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 17.06.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 228,05 лв.

7). По Фактура №1677/07.07.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 21.07.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 213.22 лв.

8). По Фактура №1705/05.08.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 19.08.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 201.98 лв.

9). По Фактура №1728/01.09.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 15.09.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 191.55 лв.

10). По Фактура №1749/02.10.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 16.10.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 179.11 лв.

11). По Фактура №1775/04.11.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 18.11.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 166.27 лв.

12). По Фактура №1797/01.12.2014 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 13.12.2014г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 156,24 лв.

13). По Фактура №1821/06.01.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 20.01.2015г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 140.61 лв.

14). По Фактура №1834/02.02.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 16.02.2015г. до 06.01.2016г., мораторната лихва е 130,20 лв.

15). По Фактура №1860/04.03.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 18.03.2015г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 117.39 лв.

16). По Фактура №1879/02.04.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 18.03.2015г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 104,58 лв.

17). По Фактура №1892/04.05.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 19.05.2015г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 92.97 лв.

18). По Фактура №1906/01.06.2015 г. на стойност от 1440 лв. с ДДС, за периода от 15.06.2015г. до 06.01.2016г. мораторната лихва е 82.56 лв.

19). По Фактура №1947/06.07.2015 г. на стойност от 1564 лв. с ДДС, за периода 20.07.2015г.- 06.01.2016г. мораторна лихва е 74,00 лв.

20). По Фактура №1974/05.08.2015 г. не се следва мораторна лихва.

Горната фактическа обстановка е напълно установена от доказателствата по делото. Доказаха се извършени доставки на услуги от страна на ищеца по абонамента сервизна поддръжка на хладилна техника, което е потвърдено и от събраните гласни доказателства по делото, както и не се установи плащане по 18 бр. фактури или каквото и да е друго обстоятелство, което може да освободи ответника от отговорността му по сделката. Правоотношенията между двете дружества възникват по силата на сключен Договор №21/05.08.2013 г. От страна на ответника в рамките на производството последователно се твърди, че същият е нищожен, поради факта, че договорът е подписан само от един от представляващите дружеството, а това е следвало да стане от поне двама от изпълнителните директори. Твърди, че до момента на съобщаване за настоящото дело, останалите членове на съвета на директорите на дружеството – ответник не са знаели, че съществува подобен договор. Поради това, че дружеството не е било надлежно представлявано за него не са възникнали права и задължения по договора. Намира, че договорът е недействителен и поради обстоятелството, че в него липсва съществена клауза по отношение на цената, като такава не е била определена.

Посочените твърдения обаче съдът приема за недоказани.

Оспорването от страна на ответника, че договорът е нищожен, поради факта, че договорът е подписан само от един от представляващите дружеството, а това е следвало да стане от поне двама от изпълнителните директори не се споделя от съда. Нормата на чл.301 от ТЗ е категорична – „Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.” Ответникът не само, че не се е противопоставил, а е приел и е осчетоводил посочените фактури отразяващи процесните доставки, ползвал е данъчен кредит, като ги е включил в дневниците си за покупки и в справките- декларации по ЗДДС. С оглед всички данни по делото, съдът заключава, че ответника не се е противопоставил на посочените доставки за един дълъг период от време – до момента на подаване на отговора на ИМ в настоящото производство.

Съдът намира за неоснователни и всички твърдения, че не се дължат процесните суми, за които се черпят аргументи от клаузи на договора. Както бе посочено по-горе налице е редовно осчетоводяване на издадените във връзка с услугите по договора фактури, които са приети от ответника и въз основа на тях е ползван данъчен кредит. Налице е непротиворечива, последователна и задължителна практика относно това, че „Фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях.”, Р №45/28.03.2014 г., постановено по т. д. №1882/2013 г. по описа на І ТО на ВКС, постановено при условията на чл.290 от ГПК. (В подобна насока и Р №20/23.03.2013 г. по т. д. №206/2012 г. на І ТО на ВКС, също по чл.290 от ГПК и др.) Макар в случая да е налице договор, който установява задълженията на страните, извън процесните фактури и наличието на облигационно отношение се установява в тази насока не само от самите фактури, то във връзка с тяхното осчетоводяване следва да се приеме пълната относимост на посочената по-горе задължителна съдебна практика.

С оглед на изложеното съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за това, че длъжникът не е изпълнил точно задължението за получени услуги от ищеца, последният има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение и по чл.294 от Търговския закон за заплащане на законна лихва по задължението за главница за периода от момента в който задължението става изискуемо, а именно 10 работни дни след получаване на всяка фактурата до дата на завеждане на исковата молба – 07.01.2016 г. до окончателното изплащане на дължимите суми са частично основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Съдът следва да отхвърли претенцията на ответника за главница в размер на 2880,00лв., по фактура № 1580/15.01.2014 г. в размер на 1440,00 лв. с ДДС, като погасена на 23.10.2015 г. и по фактура № 1974/05.08.2015 г. в размер на 1440,00 лв. с ДДС, като погасена на 05.08.2015г. като неоснователна. Съдът отхвърля претенцията на ответника за законови лихви в размер на 122,60 лв.

По делото има данни, че ищеца е направил разноски в размер на 4618,29 лв. Следва да се уважат претенциите за разноски на ищеца до размера на иска, който е уважен. Следва да не бъде уважавана претенцията за разноски пропорционално с частта, в която се отхвърля иска като неоснователна. С оглед изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца 4190,36лв., представляващи дължимите разноски съобразно с уважената част от иска.

Ответника в списъка си за разноски сочи, че претендира адвокатски хонорар в размер на 1560,00 лв. Предвид, че възнаграждение следва да се присъди само на база на отхвърления като неоснователен размер на претенцията на ищеца за главница в размер на 2880,00 лв. и лихва в размер на 122,60 лв. съдът счита, че искането на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи в размер на 144,55 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ПХЖ Брадърс комерс” ЕАД, ЕИК-..., гр. Шумен, „Индустриална зона 2”, представлявано от ...Б.К. и Р.К. да заплати на „Импулс” ЕООД, ЕИК-===, гр. Шумен, ул. „===” №65, представлявано от управителя ===И.И.И., адв. И.Й. *** сумата от 29 405.08 лв. (двадесет и девет хиляди четиристотин и пет лева и осем стотинки), от които сумата 26 044 (двадесет и шест хиляди четиридесет и четири) лева, представляващи дължими, но незаплатени суми за сервизна поддръжка на техника, възникнали по силата на сключен Договор №21/05.08.2013 г. за периода януари 2014 г. до август 2015 г., както и сумата от 3 361.08 лв. (три хиляди триста шестдесет и един лева и осем стотинки), представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определени от 10 работни дни след получаване на всяка фактурата до дата на завеждане на исковата молба – 07.01.2016 г., ведно със законната лихва върху дължимите като главница суми от датата на предявяване на исковата молба – 07.01.2016 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Импулс” ЕООД, ЕИК-===, гр. Шумен в останалите им части до пълните предявени размери да бъде осъден ПХЖ Брадърс комерс” ЕАД, ЕИК-..., гр. Шумен, да заплати на ищеца сумата от 2880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева, представляващи дължима, но незаплатена главница за извършената за сервизна поддръжка на техника по гореописаният договор, касаеща две месечни плащания, падежиращи през януари 2014 г. и през август 2015 г., както и за сумата от 122.60 лв. (сто двадесет и два лева и шестдесет стотинки), представляващи мораторна лихва в размер на законната лихва, определени от 10 работни дни след получаване на всяка фактурата до дата на завеждане на исковата молба – 07.01.2016 г., върху сумите за главница по двете посочени месечни задължения, като неоснователна, поради заплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА ПХЖ Брадърс комерс” ЕАД, ЕИК-..., гр. Шумен да заплати на „Импулс” ЕООД, ЕИК-===, гр. Шумен, направените от последното в настоящото производство разноски предвид на уважената част от предявените обективно съединени искове в размер на 4 190.36 лв. (четири хиляди сто и деветдесет лева и тридесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА „Импулс” ЕООД, ЕИК-===, гр. Шумен да заплати на ПХЖ Брадърс комерс” ЕАД, ЕИК-..., гр. Шумен, направените от последното в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, предвид отхвърлената част от предявените обективно съединени искове в размер на 144.55 лв. (сто четиридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

Окръжен съдия: