Р Е Ш Е Н И Е № 76

гр. Шумен, 01.07.2016 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на вто- ри юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Свилен Станчев

Йордан Димов

при секретар Т. Каварджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 234 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 165 от 07.03.2016 г., постановено по г. д. № 2514 по описа на Шуменския районен съд за 2015 г., първоинстанционният правораздавателен орган

е отхвърлил предявения от „КО-95” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш.., представлявано от изпълнителния директор С.С.С. срещу „Т.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от Т.Г.М. осъдителен иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сума от 1 200.00 лв., представляваща дължими, въз основа на договор за наем от 01.02.2015 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад № ., с площ от 220.00 кв. м., находящ се в гр. Ш... наеми за месеците май и юни 2015 г., поради плащането на задължението в хода на процеса. Районният съд е осъдил „Т.Б.” ЕООД да заплати на „КО-95” АД на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 17.37 лв., представляващи мораторно обезщетение в размер на законната лихва, считано от 30.09.2015 г. до 20.11.2015 г.

Шуменският районен съд е отхвърлил предявените от „КО-95” АД срещу „Т.Б.” ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основа- ние чл.92 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 3 039.60 лв., представляваща уговорена по силата на сключен на 01.03.2011 г. между страните договор за наем на недвижим имот – покрит склад № . с площ от 200 кв. м. находящ се в град Ш... мораторна неустойка; 3 326.12 лв. представляваща уговорена по силата на сключен на 01.08.2014 г., между страните договор за наем на недвижим имот – покрит склад №. с площ от 200.00 кв. м., находящ се в гр. Ш... мораторна неустойка и 3 239.59 лв., представлява- ща уговорена по силата на сключен на 01.02.2015 г. между страните договор за наем на недвижим имот - покрит склад № . с площ от 220.00 кв. м., находящ се в гр. Ш..., мораторна неустойка.

„Т.Б.” ЕООД е осъдено да заплати на „КО-95” АД сумата от 154.92 лв., представляващи извършените от ищеца деловодни разноски, съобразно размера на дълга, погасен в хода на процеса. „КО-95” АД е осъдено да заплати на „Т.Б.” ЕООД сумата от 938.72 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоин- станционното производство. “КО-95” АД обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за сума в общ размер от 9 605.31 лв. Според него решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, напълно противоречащо на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и на постановената в изпълнение на това решение съдебна практика. ШРС е приел, че размерът на уговорената между страните неустойка дава възможност за реализиране на значителен приход и неоснователно обогатяване на наемодателят. С оглед на това излиза извън присъщите й функции, поради което е нищожна. Жалбоподателят счита, че уговорената с наемите договори неустойка не е прекомерна и е в съответствие с присъщите й обезщетителна и санкционна функции. Моли въззивният съд да поста- нови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените от него искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане на претендираните суми, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски в двете инстанции, съобразно изхода по делото. В съдебно заседание поддържа жалбата си, чрез процесуалния си представител ад. Н.Д. ***.

Въззиваемата страна „Т.Б.”ЕООД в отговора си по чл. 263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание, чрез управителят Т.Г.М. и процесуални си представител ад. Б.Б. ***, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да оста- ви в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част..

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС в частта му, с която е отхвърлил предявените от „КО-95” АД обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на дължимите му неустойки в общ размер на 9 605.31 лв., уговорени в сключените между него и „Т.Б.” ЕООД договори за наем на недвижими имоти. В останалата му част решение- то на ШРС не е обжалвано и е влязло в сила.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „КО-95” АД, в която твърди, че с ответника „Т.Б.” ЕООД са сключили три договора за наем на недвижими имоти от 01.03.2011 г., 01.08.2014 г. и от 01.02.2015 г. За заплащане на уговорените с договора наеми е издавана съответната данъчна фактура. Ответникът е заплащал уговорените месечни наеми със закъснение. С всеки един от договорите е предвидена неустойка в размер на 1% върху наемната цена за всеки просрочен ден. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати дължимите към 30.09. 2015 г. по трите наемни договора неустойки в общ размер на 9 605.31 лв., от които 3 039.60 лв. по договора от 01.03.2011 г., 3 326.12 лв. по договора от 01.08.2014 г. и 3 239.59 лв. по договора от 01.02.2015 г. ведно със законната лихва върху сумата от 9 605.31 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски.

В срокът по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор, в който по отношение на иска за неустойка заявява, че е изцяло неоснователен. Прави възражение за нищожност на уговорените с наемните договори неустойки, поради накърняване на добрите нрави чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Неустойката по договорите е над 17 пъти по-висока от законната лихва. Оспорва размерът на главницата, въз основа на която се начисляват неустойките и по трите договора за наем.

Страните по делото са търговски дружества. Между страните са сключени три договора за наем, въз основа на които ищецът в качеството си на наемодател е предоставил за ползване на ответника в качеството му на наемател ползването на три недвижими имота, както следва:

На 01.03.2011 г. е сключен договор за наем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника за временно ползване покрит склад № . с площ от 200 кв. м., находящ се в гр. Ш..., считано от датата на подписване на договора (раздел І т.1 и т.2). Ответникът се е задължил да заплаща наем в размер на 400.00 лв. без ДДС за календарен месец. Наемът е следвало да се заплаща до всяко пето число на месеца срещу предоставена данъчна фактура от наемодателя (раздел І, т.4). В раздел ІІ, т.3 от договора изрично е уговорено, че при неспазване на срока за заплащане на наема, наемателят дължи неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден върху наемната цена. С предизвестие за напускане от 01.06.2014 г. ответникът е уведомил ищеца, че освобождава имота на 01.08.2014 г., от която дата наемното правоотношение е прекратено.

На 01.08.2014 г. е сключен договор за наем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника за временно ползване покрит склад №. с площ от 200 кв. м., находящ се в гр. Ш..., считано от датата на подписване на договора (раздел І т.1 и т.2). Ответникът се е задължил да заплаща наем в размер на 400.00 лв. без ДДС за календарен месец. Наемът е следвало да се заплаща в седемдневен срок, считано от датата на съставяне на данъчната фактура от ищеца (раздел І, т.4). В раздел ІІ, т.3 от договора изрично е уговорено, че при неспазване на срока за заплащане на наема, наемателят дължи неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден върху наемната цена. Договорът е със срок на действие 5 месеца, като след изтичането му на 31.12.2014 г. не е продължено действието му и е прекратен поради изтичане на срока.

На 01.02.2015 г. е сключен договор за наем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника за временно ползване покрит склад № . с площ от 220 кв. м., находящ се в гр. Ш..., считано от датата на подписване на договора (раздел І т.1 и т.2). Ответникът се е задължил да заплаща наем в размер на 500.00 лв. без ДДС за календарен месец. Наемът е следвало да се заплаща до всяко пето число на месеца срещу предоставена данъчна фактура от наемодателя (раздел І, т.4). В раздел ІІ, т.3 от договора изрично е уговорено, че при неспазване на срока за заплащане на наема, наемателят дължи неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден върху наемната цена.

От приложените по делото фактури и заключението на ССЕ е видно, че ответникът системно не е изпълнявал точно задължението си да плаща наема в уговорените с договорите срокове. Забавянето на отделните плащания, в преобладаващата част от случаите варира от един месец до повече от пет месеца.

От заключението на назначената от ШРС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общия размер на дължимите неустойки по трите договора е 9 105.60 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният от “КО-95” АД обективно, колулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими, а разгледани по същество неоснователни, поради следните съображения:

Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД има за цел да обезпечи изпълнението на поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното им неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността размерът на неустойката да надхвърля този на реално претърпените вреди неустойката има и наказателна функция, а именно да санкционира неизправната страна по договора. Включването в договора на клауза, предвиждаща неустойка е проявление на свободата на договаряне изрично уредено в чл.9 от ЗЗД. Но разпоредбата ограничава приложното поле на автономията на волята. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повели- телните норми на закона и на добрите нрави.

За да бъде присъдена претендираната неустойка е необходимо наличието на няколко предпоставки: 1) неустойката да е уговорена между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт; 2) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3) длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава. В конкретния случай съконтрахентите са включили в договорите за наем клауза за неустойка, съгласно която при забава на плащането на уговорената наемна цена наемателят дължи неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден върху наемната цена. Налице е мораторна неустойка за забавено изпълнение Ищецът, в качеството си на наемодател е изпълнил задължението си да предостави за ползване недвижимите имоти. Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства, включително и извършената ССЕ доказват, че ответникът не е изпълнявал точно основното си задължение по наемните договори, а именно да заплати дължимите наеми в уговорените с тях срокове. Спорният въпрос в настоящото производство е дали уговорените в трите наемни договора неустойки накърняват добрите нрави, поради което съответните клаузи от договорите са нищожни и не пораждат желано- то правно действие.

Уговорената в трите наемни договора неустойка е в размер на 1% върху наемната цена за всеки просрочен ден. Целта е да се предотврати забавено изпълнение от страна на ответника на основното му задължение по договорите, което има за предмет плащане на уговорения наем. Вследствие на забавеното изпълнение от страна на ответника, ищецът е бил лишен от възможността да се ползва от парите, които му се дължат от деня на забавата до деня на плащането. В хода на процеса не са представени доказателства за размера на реално претърпените от ищеца вреди. С оглед на това и предвид обстоятелството, че налице е забавено изпълнение на парично задължение, въззивният съд, приема съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че размера на претърпените от ищеца вреди не надхвърля размера на дължимата законна мора- торна лихва върху незаплатените месечни наеми за периода на забава. Предвид санкционната й функция, размерът на мораторната неустойка може да надвишава размерът на законната мораторна лихва. Но в конкретния случай уговорената неустойка драстично надхвърля очакваните от неизпълнението на задължението вреди. Това се потвърждава от сравнението между дължимата законна мораторна лихва и неустойката. При задължение в размер на 480.00 лв. по фактура № 000000 0831/01.11.2012 г. (т.2 от таблицата в заключението на ССЕ) размерът на законната лихва за забава от 7 дни е 0.95 лв., а начислената съобразно договора неустойка е в размер на 33.60 лв. При задължение в размер на 480.00 лв. по фактура № 000000 1057/03.11.2014 г. (т.27 от таблицата в заключението на ССЕ) размерът на законна- та лихва за забава от 138 дни е 18.43 лв., а начислената съобразно договора неустойка е в размер на 662.40 лв. При задължение в размер на 600.00 лв. по фактура № 0000001123/26.05.2015 г. (т.34 от таблицата в заключението на ССЕ) размерът на законната лихва за забава от 167 дни е 27.88 лв. а начислената съобразно договора неустойка е в размер на 1 002.00 лв. Т. е. уговорената с договорите мораторна неустойка надхвърля около 35.5 пъти размерът на законната мораторна лихва за съответния период. Предвид вида на уговорената неустойка, размерите на отделни- те парични задължения, върху които е начислена, размерите на причинените вреди вследствие на забавеното изпълнение, въззивниаят съд приема, че неустойката излиза извън присъщите й функции и по същество води до неоснователно обогатяване на ищеца. Санкционният характер на неустойката е ескалирал до нива които са несъвместими с добрите нрави и необходимата добросъвестност в търговските взаимоотношения. Следователно съдържащите се в процесните наемни договори клаузи за неустойка са нищожни поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и не пораждат желаното от страните правно действие. Това изключва възникването на претедираното с иска по чл.92 от ЗЗД вземане за неустойка и обуславя неоснователност на исковата претенция в пълния й размер. Недължимостта на главната претенция води и до недължимост на акцесорната претенция за заплащане на мораторната лихва върху претендираните неустойки за периода от депозиране на исковата молба до окончателното им заплащане. Въззивният съд споделя напълно изложените от районният съд правни изводи относно неоснователността на претенцията за заплащане на неустойка, които са съобразени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на Шуменския районен съд, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.3 от ЗЗД на „Т.Б.” ЕООД следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, пред въззивната инстанция в размер на 1 032.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 165 от 07.03.2016 г., постановено по г. д. № 2514 по описа на Шуменския районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлил предявените от „КО-95” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш.., представлявано от изпълнителния директор С.С.С. срещу „Т.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш..., предста- влявано от Т.Г.М. обективно, комулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на след- ните суми: 3 039.60 лв., представляваща уговорена по силата на сключен на 01.03. 2011 г. между страните договор за наем на недвижим имот – покрит склад № . с площ от 200 кв. м. находящ се в град Ш... мораторна неустойка; 3 326.12 лв. представляваща уговорена по силата на сключен на 01.08. 2014 г., между страните договор за наем на недвижим имот – покрит склад №. с площ от 200.00 кв. м., находящ се в гр. Ш... мораторна неустойка и 3 239.59 лв., представляваща уговорена по силата на сключен на 01.02. 2015 г. между страните договор за наем на недвижим имот - покрит склад № . с площ от 220.00 кв. м., находящ се в гр. Ш..., моратор- на неустойка, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на депозирането на исковата молба в съда до окончателното им заплащане.

В останалата му част, с която Шуменският районен съд е отхвърлил предявения от „КО-95” АД, ЕИК *** срещу „Т.Б.” ЕООД, ЕИК *** осъдителен иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сума от 1 200.00 лв., представляваща дължими, въз основа на договор за наем от 01.02. 2015 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад № ., сплощ от 220.00 кв. м., находящ се в гр. Ш... наеми за месеците май и юни 2015 г., поради плащането на задължението в хода на процеса и е осъдил „Т.Б.” ЕООД да заплати на „КО-95” АД на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 17.37 лв., представляващи мораторно обезщетение в размер на законната лихва, считано от 30.09.2015 г. до 20.11.2015 г., решението е влязло в сила като необжалвано

Осъжда „КО-95” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш.., представлявано от изпълнителния директор С.С.С. да заплати на „Т.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш..., пред- ставлявано от Т.Г.М. направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 032.00 (хиляда тридесет и два) лева.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.