Р Е Ш Е Н И Е № 77

Гр.Шумен, 21 Април 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря А. А., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№278/2016г. по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:

В исковата си молба до съда, ищеца "Ч" ЕООД излага, че с влязло в сила решение №57 от 18.05.2016г. по в.т.д.№115/2016г. на ШОС било потвърдено решение №269/21.12.2015г. по гр.д.№183/2014г. на ВПРС, с което били уважени предявените частични искове на ищеца за заплащане на обезщетение на основание чл.50, изр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съответно 5000 лева главница, частично от всички вреди 151406 лева, и 519,09 лева - законна лихва от 06.04.2013г. до предявяване на иска върху 5000 лева главница, и законната лихва върху така присъдената главница от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане. Сочи, че със сила на пресъдено нещо се ползва съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право и с решенията е формирана материална законна сила по основанието на претенцията, която важи в процеса за остатъка от същото вземане. С решението било установено наличието на състава на непозволеното увреждане с всички кумулативно изискуеми предпоставки - наличие на вреда, вредата да е произлязла от вещ, която да е собственост или под надзора на ответника, вредата да е резултат от свойствата на вещта, а не в резултат на въздействие върху нея от физическо лице. Били обсъдени и отхвърлени като неоснователни възраженията на ответника за принос / съпричиняване от страна на ищеца и за "природно бедствие" настъпване на непреодолима сила - силен вятър, изключваща деликтната му отговорност. Обстоятелствата, на които основавал настоящия окончателен иск били същите, основание за предявяване и на частичния, а именно: Вечерта на 05.04.2013г. следствие на пожар била увредена сграда, собственост на ищеца - едноетажен склад, масивна конструкция със застроена площ от 274,32 кв.м., находящ се в В, като щетите по сградата били оценени от вещо лице в производство по чл.208 и сл. от ГПК, с участието на ответника по ч.гр.д.№557/2013г. на ВПРС - общо на 44932 лева. Пожарът унищожил и движими вещи, оценени в производството по горното дело общо на 106474 лева. От назначената по същото дело комплексна експертиза се установило, че непосредствената причина за пожара е пренапрежение, предизвикано от възникнало късо съединение между проводниците на уличната електропреносна мрежа. С нотариална покана от 23.10.2013г. ответника "ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД бил поканен да заплати причинените вреди на ищеца. Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати 146406 лева главница, окончателно от всички вреди 151406, както и сумата от 44655,78 лева представляваща законната лихва върху главницата за периода от 27.05.2013г. до 26.05.2016г., законната лихва от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, и направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор в законния едномесечен срок, в който оспорва иска по подробно изложени съображения. По искане на ответната страна в производството е конституирано трето лице - помагач на страната на ответника - ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД. Третото лице - помагач е депозирало писмени бележки, в които заявява, че не оспорва сключения между него и ответника застрахователен договор, но счита, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като тя не била доказана по основание и размер, по подробно изложени съображения.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: От приложеното по делото гр.д.№183/2014г. по описа на ВПРС е видно, че с влязло в законна сила решение по горното дело, потвърдено с решение по в.т.д.№115/2016г. на ШОС, са били уважени предявените частични искове на "Ч" ЕООД срещу "ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД за заплащане на обезщетение на основание чл.50, изр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съответно 5000 лева главница, частично от всички вреди 151406 лева, и 519,09 лева - законна лихва от 06.04.2013г. до предявяване на иска върху 5000 лева главница. По горното дело ищецът е предявил частична искова претенция за заплащане на обезщетение на вреди, причинени от пожар, предизвикан от късо съединение в електропреносната мрежа на 05.04.2013г. Предмет на разглеждане в това производство са били предпоставките за реализиране на отговорността на ответника, включително направените от него възражения за наличие на непреодолима сила и съпричиняване от страна на ищеца, които са били приети за неоснователни. Въпреки наличието на противоречива съдебна практика, установена в последствие от настоящия състав, и образуваното във връзка с това тълкувателно дело №3/2016г. на ОСГТК, и предвид забраната за спиране на производството от първоинстанционни и въззивни съдилища с оглед предстоящото постановяване на тълкувателно решение, съдът намира за правилна, практиката приета в Решение №89/11.07.2011г. по т.д.№716/2010г. І т.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК и др., а именно, че със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти на спорното право, досежно основанието на иска, очертани от хипотезиса на правната норма, която практика в най - пълна степен би предотвратила постановяването на противоречиви съдебни актове. В конкретния случай общите правопораждащи факти установени по гр.д.№183/14г. на ВПРС, касаят наличието на причинени вреди на ищеца от вещ, която е под надзора на ответника, както и разгледаните в това производство възражения за наличие на непреодолима сила, освобождаваща изцяло от отговорност, и съпричиняване, които са преклудирани, доколкото касаят правопораждащите факти, относими към възникването изобщо на правото. Последното не означава в никакъв случай, че страната няма право да изтъква правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения за търсения от ищеца остатък от уважената му претенция, стига те да не са свързани с възникването на съдебно признатото право по частичния иск. От приложеното ч.гр.д.№557/2013г. на ВПРС, е видно че в производство по обезпечение на доказателства - чл.207 и сл. от ГПК, са приети комплексна съдебно - пожаротехническа - електротехническа, и съдебно - техническа експертизи, изготвени във връзка с процесния казус. От първата експертиза се установява вероятната причина за възникване на пожара - авариен режим в пусково - регулиращата апаратура на луминесцентното осветително тяло, настъпило в следствие на пренапрежение, предизвикано от възникнало непълно късо съединение между проводниците на уличната електропреносна мрежа. Съдебно - техническата експертиза е установила стойността на увреденото от пожара имущество - 116309,93 лева за движимите вещи, и 44932,52 лева за недвижимия имот. При изготвяне на заключението си вещото лице е съобразило счетоводните книги, водени от ищцовото търговско дружество, протоколите за инвентаризация, регистрите за изкупени билки и други относими счетоводни документи за стойността на изкупената и готовата продукция. Вещото лице е приложило към експертизата предоставените му от ищеца договори, фактури и приемо - предавателни протоколи, които установяват по - голямата част от наличните в склада преди пожара материали и продукция. Разпитаните в настоящото производство свидетели, макар и непрецизно с оглед изминалия период от време, сочат приблизителното количество на продукцията, която е била в склада преди пожара, а и с оглед констатациите на съдебно - техническата експертиза, съдът намира, че размера на вредата е именно установения в последната. От изготвената по настоящото дело съдебно - счетоводна експертиза се установява, че законната лихва върху претендираната от ищеца главница за периода 27.05.2013г. - 26.05.2016г. е в размер на 44633,18 лева. Съобразно поставената от ответната страна задача към вещото лице, експертизата е определила и размера на вредите, причинени на движимите вещи на база балансовата стойност на активите след приспадане на амортизациите, както следва: Хидравлична преса - 590 лева; Машина за шиене на чували - 277,73 лева; Офис обзавеждане - 1480 лева; и Електрическа сушилня - 9835 лева. Съдът намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение от причинена вреда от процесния фактически състав, следва да се изхожда от действителната пазарна стойност на унищожената вещ, а не само от балансовата и такава. Съдебно техническата експертиза по ч.гр.д.№557/2013г. е била приета при участието и на двете страни в производството, и е взела предвид, както овехтяването, така и разходите по демонтаж и транспорт, и приходите от скрап, при определяне стойността на унищожените движими вещи. Ето защо правилното и справедливо възмездяване на щетите на ищеца следва да е именно по оценката им в експертизата по ч.гр.д.№557/2013г., която би осигурила максимална еквивалентност на обезщетението. Видно от изявлението на ищцовата страна, в първото по делото съдебно заседание, от претенцията е изключена електрическата сушилня на стойност 9835 лева, за която ответника е възразил своевременно, че не е негова собственост. От изпратеното до съда писмо от "Групама Застраховане" ЕАД е видно, че застрахователя не е извършвал плащания на застрахователни обезщетения по застрахователна полица "Пожар и други щети на имущество" №...4/26.07.2012г.

Ето защо, съдът намира, че главната ищцова претенция е основателна в пълния ѝ предявен размер - 146406 лева, предвид присъденото по гр.д.№183/2014г. по описа на ВПРС частично обезщетение в размер на 5000 лева. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва от предявяване на иска - 27.05.2016г. до окончателното и изплащане. Основателността на главния иск влече основателност и на акцесорната претенция за обезщетение за забава, което видно от допуснатата по делото експертиза надвишава минимално претенцията на ищеца, поради което и този иск следва да се уважи до претендирания му размер - 44655,78 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 14046,47 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД с ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на "Ч" ЕООД с ЕИК ..., на основание чл.50 от ЗЗД, сумата от 146406 лева /сто четиридесет и шест хиляди четиристотин и шест лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца на 05.04.2013г. имуществени вреди, причинени от вещ – електропреносната мрежа, находяща се под надзора на ответното дружество, сумата от 44655,78 лева /четиридесет и четири хиляди шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.05.2013г. до 26.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 14046,47 лева /четиринадесет хиляди четиридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е постановено при участието на ЗАД "Алианц България" с ЕИК ..., като трето - лице помагач на страната на ответника "ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ" АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: