Р Е Ш Е Н И Е № 128

гр. Шумен, 27.07.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав

СЪДИЯ: 1. Т. Димитрова

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова гр.д. № 560 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Ю.В.К. срещу частен съдебен изпълнител А.Т., рег. № 877, с район на действие ОСШ, в която ищецът твърди, че, с неправомерните си действия по образувано от него изпълнително дело № 20128770401193, ответникът му е причинил имуществени вреди в размер на 25 705.50 лева. Изпълнителното дело е образувано на 11.07.2012 г., по молба на Н.П.Х., чрез адв. Ив.И., срещу длъжника Ю.В.К., въз основа на изпълнителен лист от 24.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1434/2012 г. по описа на РСШ, за събиране на главница в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2012 г. и мораторна лихва в размер на 1 505.92 лева, което вземане произтича от задължение за заплащане на парични суми по нотариален акт за договорна ипотека № 31, т. ІІ, д. № 1771/2009 г. на СВ – Шумен. Ипотеката била учредена върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот в гр. Ш., с идентификатор № 83510.668.82.1.63. На 16.07.2012 г. ЧСИ вписал възбрана върху 1/2 ид.ч. от описания имот. По изпълнителното дело е изходирана покана за доброволно изпълнение до длъжника, която не е връчена на последния. В поканата е записано, че на 26.07.2012 г. е залепено уведомление, което не е приложено по делото. На 19.07.2012 г. е изходирано съобщение до длъжника, че е вписана възбрана върху имота. Съобщението не е връчено, тъй като адресатът не е намерен на адреса. На 24.07.2012 г. като взискател е присъединена Държавата, за вземане от 1 976.11 лева. На 02.10.2012 г. е изготвена нова покана за доброволно изпълнение, която е изпратена за връчване чрез кмета на с. К.. В поканата е посочено, че е насрочен опис на движими вещи и недвижими имоти на 22.10.2012 г., без да е посочено какви имоти ще бъдат описани. Липсва и текст, с който ЧСИ уведомява длъжника, че е вписал възбрана върху процесния имот, тъй като до тогава същият не е уведомен за това действие. Поканата не е връчена на длъжника, тъй като не пребивава на посочения адрес. Изискана е справка за постоянен адрес, от която е видно, че адреса е с. К., ул. .... На 26.10.2012 г. е изготвена нова покана за доброволно изпълнение, която е изпратена за връчване чрез кмета. В поканата отново е посочено, че е насрочен опис на движими вещи и недвижими имоти на 16.11.2012 г., без да е посочено какви имоти ще бъдат описани. Липсва и текст, с който ЧСИ уведомява длъжника, че е вписал възбрана върху процесния имот, тъй като до тогава същият не е уведомен за това действие. Поканата отново не е връчена и е оформена от кмета, че лицето не е жител на селото. На 07.02.2013 г. е изготвена нова покана за доброволно изпълнение с насрочен опис на 04.03.2013 г., в която липсва описание на имотите, които ще бъдат описани. В поканата призовкарят на ЧСИ е вписал, че на 13.02.2013 г. е посетил адреса в с. К., че не е намерил длъжника и е залепил уведомление. В делото липсва оформено уведомление за залепяне. Приложено е едно празно подписано и подпечатано от ЧСИ уведомление, в което не е посочено на кои дати призовкарят е посещавал адреса и какво е констатирал при посещенията. На 12.03.2013 г. е входирано искане до АК – Ш. за назначаване на адвокат за осъществяване на правна помощ. С уведомително писмо от 13.03.2013 г. АК – Ш. уведомява ЧСИ, че за осъществяване правна помощ на длъжника по изпълнението е назначена адв. С.И. от ШАК. Ищецът счита, че не е спазена процедурата за назначаване на особен представител, тъй като не е изпратено искане по чл.47, ал.6 от ГПК до РСШ за назначаване на особения представител с определение, а направо е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, чрез адв. Сн. И.. Насрочен е опис на движими вещи и недвижими имоти на 08.04.2013 г., като в поканата липсва текст, в който се уведомява длъжника за вписана възбрана върху имот с идентификатор № 83510.668.82.1.63, тъй като до този момент същият не е уведомен за това действие. Липсва и описание на имотите, които ще бъдат описани. На 08.04.2013 г. ЧСИ е изготвил протокол за опис, от който е видно, че е описал целия недвижим имот с идентификатор № 83510.668.82.1.63 и сам е определил пазарната му цена, в размер на 55 000 лева, без да ползва услуги на вещо лице. В протокола за опис не са посочени тежестите за имота, задълженията по ЗМДТ и кой е негов пазач. Не е посочено и в присъствието на кого е извършен описът и кой е осигурил достъп да имота. Протоколът е подписан само от ЧСИ. На 15.03.2013 г. е депозирана молба от взискателя, в която същият иска да бъде изискано удостоверение за наследници на Д. К. – брат на длъжника, притежавал другата 1/2 ид.ч. от имота, както и на публична продан да бъде изнесена частта от него, която длъжникът наследява от брат си. След снабдяване с необходимите документи, ЧСИ е установил, че след смъртта на Д. К. длъжникът по изпълнението става единствен собственик на целия описан имот. На 18.05.2013 г. ЧСИ е вписал възбрана и върху другата 1/2 ид.ч. от имота и на същата дата е изнесъл целия имот на публична продан. Ищецът счита, че, тъй като визираният имот е единственият, който притежава, 1/2 ид.ч. от него е несеквестируема по закон. Видно от приложения протокол, издаден от РСШ, първата публична продан е нестанала, поради липса на купувачи. Насрочена е втора публична продан на целия имот за периода 23.08. – 23.09.2013 г., при начална тръжна цена 33 000 лева. На 16.10.2013 г. ЧСИ е превел неправомерно на НАП – Ш. сума в размер на 1 976.11 лева, получена от публичната продан на единственото несеквестируемо жилище на длъжника. Ищецът счита, че, тъй като привилегирован кредитор за сумата от проданта е само взискателя Н.П.Х., в чиято полза е учредена ипотека върху 1/2 ид.ч. от имота, присъединените взискатели, вкл. НАП не могат да се ползват от тези пари. На 23.10.2013 г. ЧСИ е извършил въвод във владение, като в съставения протокол е записал „ Апартаментът е изцяло освободен от длъжниците „. От протокола не става ясно в деня на въвода как и от кого е осигурен достъп до имота. Същият е подписан само от ЧСИ и купувача. На 05.11.2013 г. на взискателя Н.П.Х. е преведена сумата от 8 260.08 лева. На 13.11.2014 г. на адв. Сн. И. е преведена сумата 100 лева – хонорар. На 23.08.2016 г. в кантората на ЧСИ Д.З., в качеството й на правоприемник на архива на ЧСИ А.Т. се явил длъжникът Ю.К., с искане да му бъде направена справка по изпълнителното дело. От години същият работел и живеел във Ф., поради което узнал, че ЧСИ А.Т. е продал имота му на публична продан на посочената дата от ЧСИ Д.З.. Вследствие, поискал да му бъде възстановена надвнесената сума, останала след удовлетворението на кредитора му Н.Х.. След извършена проверка по делото се установило, че размерът на надвнесената сума, останала след направените преводи по делото, възлиза на 23 729.39 лева, като ЧСИ Д.З. заявила, че тя не е налична по специалната сметка на ЧСИ А.Т., рег. № 877, с оглед на което не може да му я върне. Позовавайки се на изложеното, и на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, чл.441 от ГПК и чл.45 от ЗЗД, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЧСИ А.Т.Т., рег. № .., с район на действие ОСШ, да му заплати сумата от 25 705.50 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени по изпълнително дело № 20128770401193, вследствие на незаконосъобразно изпълнение на професионални задължения при принудително изпълнението, представляващи 23 729.39 лева – остатък от продажна цена от публична продан и 1 976.11 лева – неправомерно платено ДДС на НАП, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът частен съдебен изпълнител А.Т.Т., рег. № 877, с район на действие ОСШ не изпраща отговор на исковата молба. В писмено становище, депозирано в хода на делото, заявява, че признава претенцията на ищеца за сумата от 23 729.39 лева, която е остатък от цената на продадения недвижим имот и следва да му бъде възстановена. В тази връзка сочи, че длъжникът не е посочил банкова сметка, ***, нито е осъществил контакт с него, като се е свързал единствено с ЧСИ, на когото е бил прехвърлен архива му. Що се отнася до назначения на длъжника служебен представител, това действие е било предприето единствено с цел защита на интересите му, а искането е било отправено до ШАК, понеже към този момент такава е била практиката. Относно превеждане на сумата от 1 976.11 лева на НАП намира, че действията му са правомерни, тъй като, дори съдът да приеме, че е следвало да бъде изнесена на публична продан 1/2 от недвижимия имот, то половината от продажната му цена е достатъчна да удовлетвори взискателя по делото и съобразно чл.136, ал.1 от ЗЗД е останала сума за вземанията на държавата по представеното от НАП удостоверение. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, моли съдебните разноски да бъдат поставени в тежест на страните така, както са били направени.

Предявеният иск е с правно основание чл.441 от ГПК, вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД. Същият е заведен от и срещу надлежно легитимирани лица, с редовна искова молба, допустим и подлежащ на разглеждане от ОСШ.

По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното: Изп.д. № 20128770401193 по описа на ЧСИ А.Т., рег. № 877, с район на действие ОСШ е образувано по молба на Н.П.Х. срещу ищеца Ю.В.К., въз основа на изпълнителен лист от 24.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1434/2012 г. по описа на РСШ, за сумите от 5 000.00 лева – парично задължение по н.а. за договорна ипотека № 31, т.ІІ, д. № 1771/2009 г. на СВ при РСШ, ведно със законната лихва от 24.04.2012 г. до изплащане на сумата и 1 505.92 лева – лихва за периода 19.06.2009 г. – 23.04.2012 г.. По силата на цитирания нотариален акт страните са се споразумели, че Н.П.Х. предоставя на Ю.В.К. паричен заем в размер на 5 000.00 лева, с краен срок за връщане на заетата сума и погасяване на задължението – 19.12.2009 г., като, в случай, че заемателят не върне заетата сума в срок, дължи лихва в размер на законната, считано от сключване на договора – 19.06.2009 г. до окончателното погасяване на задължението. За обезпечаване на вземането по договора за заем – главница, лихви и разноски заемателят учредява в полза на заемодателя ипотека върху 1/2 ид.ч. от апартамент № .. от ЖБ „ Марица”,, находящ се в УПИ І, кв.364 по плана на гр. Ш., със застроена площ от 75.32 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.82.1.63 по КК на гр. Ш., ул. ..., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – 83510.668.82.1.62 и 83510.668.82.1.64, под обекта – 83510.668.82.1.50 и над обекта – 83510.668.82.1.76, заедно с избено помещение № 2-Г със застроена площ от 5.56 кв.м., при граници: от изток – двор, от запад – изба № 1 Г, от север – стълбище, от юг – изба № 3 Г, отгоре – І ж.ет., отдолу – земя и 1 119/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. В молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил ЧСИ за действията по чл.426, ал.1 от ГПК и чл.18, ал.1 от ЗЧСИ и е поискал изрично извършване опис, оценка и публична продан на посочения в нотариалния акт за договорна ипотека недвижим имот. По искане на ЧСИ в СВ е вписана възбрана върху описания имот под вх. рег. № 4277/17.07.2012 г., акт. № 55, т. 2, д. № 2149/2012 г.. На 16.07.2012 г., съответно на 19.07.2012 г. до длъжника са изпратени покана за доброволно изпълнение и съобщение за наложена възбрана, върху които призовкарят е удостоверил, че въпреки неколкократните му посещения на адрес: гр. Ш., ул. ... не е намерил лицето, поради което е залепил обявление. На 24.07.2012 г. е депозирано удостоверение от ТД на НАП за публични задължения на длъжника по изпълнението, в размер общо на 1 976.11 лева, в което е посочен адрес на същия в с. К., ул. ..... С писмо изх. № 12049/02.10.2012 г. ЧСИ е поискал от кмета на с. К. съдействие за връчване поканата за доброволно изпълнение на длъжника. Поканата е върната с отметка, че, по сведение на съседи, лицето е в гр. Ш.. На 22.10.2012 г. ЧСИ е изискал адресна справка за длъжника, от която се удостоверява, че постоянният му адрес е този в с. К.. Въз основа на нея, ЧСИ отново е възложил връчването на поканата за доброволно изпълнение на кмета на селото и то е осъществено чрез залепване на уведомление на 13.02.2013 г.. С постановление от 06.03.2013 г. ЧСИ е постановил назначаване на адвокат за осъществяване правна помощ на длъжника по изпълнението, а на 12.03.2013 г. е изпратил искане до АК – Ш. за определяне на такъв. С уведомително писмо от 13.03.2013 г. за служебен представител на длъжника е посочена адв. Сн. И. от ШАК, на която на 20.03.2013 г. ЧСИ е връчил поканата за доброволно изпълнение до ищеца. В поканата е посочен размерът на задълженията и е предоставен 14 –дневен срок на длъжника за доброволното им изпълнение, ведно с указание, че при неизпълнение ще се пристъпи към опис на движими вещи и недвижими имоти на 08.04.2013 г., без да са конкретизирани вещите по отношение, на които ще се пристъпи към изпълнение. С протокол от 08.04.2013 г. е извършен опис на посочения в нотариалния акт за договорна ипотека недвижим имот и същият е оценен от ЧСИ на 55 000 лева. Видно от отразеното в протокола, на описа е присъствал само ЧСИ. На 15.05.2013 г. взискателят е депозирал молба да бъде изискано удостоверение за наследници на съсобственика на ипотекирания недвижим имот Д. К., както и в случай, че негови наследници са майка му и брат му, да бъде възбранена и продадена и полагащата се на длъжника Ю.К. наследствена част от имота. ЧСИ е изискал удостоверение за наследници на посоченото лице, видно от което Д. В.К. е починал на 07.02.2013 г. и оставил за единствен наследник брат си Ю.В.К.. Въз основа на горното, ЧСИ е отправил искане за възбрана върху останалата 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, вписана в СВ под вх. рег. № 3539/21.05.2013 г., акт № 230, т. 1, д. № 1870/2012 г., за което на 27.05.2013 г. е връчено съобщение на особения представител на длъжника. С постановление от 18.05.2013 г. ЧСИ е обявил публична продан на целия недвижим имот за периода 04.06.2013 г. – 04.07.2013 г., при първоначална цена в размер на 41 250.00 лева. С постановление от 04.07.2013 г., на основание чл.40 от ЗЧСИ, ответникът е овластил ЧСИ Д. З. да проведе публичната продан по изпълнителното дело. С протокол от 05.07.2013 г. ЧСИ Д. З. е констатирала, че няма постъпили наддавателни предложения по проданта. С постановление от 12.08.2013 г. е насрочена нова публична продан на имота за периода 23.08.2013 г. – 23.09.2013 г., при първоначална цена 33 000.00 лева. С протокол от 24.09.2013 г. са отворени 2 бр. наддавателни предложения и за купувач на имота е обявена Г.Х.Я., предложила по-висока цена за имота, в размер на 35 100.00 лева. С постановление от 24.09.2013 г. имотът е възложен на посоченото лице за сумата от 35 100.00 лева. С протокол от 23.10.2013 г. обявеният за купувач на имота е въведен във владение. По молба на ЧСИ, на 28.10.2013 г. е вписано заличаване на наложените върху имота възбрани. С преводно нареждане от 16.10.2013 г. ЧСИ е превел по сметка на ТД на НАП – Ш. сумата от 1 976.11 лева – за погасяване публичните задължения на длъжника към държавата. С преводно нареждане от 05.11.2013 г. същият е превел по сметка на взискателя сумата от 8 260.08 лева, за погасяване на вземането му към длъжника. С преводно нареждане от 13.11.2014 г. по сметка на служебния представител на длъжника адв. Сн. И. е преведена сумата от 100.00 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. От заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че сумата, която остава като разлика, след приспадане от постъпилата от публичната продан на имота, в размер общо на 35 100.00 лева, на плащанията извършени от ЧСИ в полза на взискателя и за такси и разноски, без това в полза на НАП, възлиза на 25 705.50 лева.

Въз основа на изнесените по-горе факти съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ и задължителна практика на ВКС, отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД, което предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на него вреди и причинно следствена връзка между тях и противоправното поведение на деликвента. Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, а вината му се презюмира, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За надлежно провеждане на защитата си ищецът по иска следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни действия на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички негативни последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно въздействие върху нея, които не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ независимо от това дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата.

В конкретната хипотеза и във връзка с възведените от ищеца правни доводи се установи, че след публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, по изпълнителното дело е постъпила сума, която е достатъчна за погасяване на задълженията му към първоначалния и присъединен взискател и тези за такси и разноски по изпълнителното дело, като след изплащането им е останала сума в размер на 23 729.39 лева, която ответникът не оспорва, че подлежи на възстановяване на ищеца. Видно от доказателствата по делото, ищецът не е посочил сметка, по която да му бъде преведена сумата, което налага извод, че е приложима разпоредбата на чл.455, ал.3 от ГПК, а именно - постъпилата сума остава по сметка на ЧСИ до поискването й от длъжника. Не е спорно между страните, че въпросната сума е била поискана от ищеца от ЧСИ, който е поел архива на ответника, при което, след справка, СИ е констатирал, че тя не е налична по сметката му. От изложеното и доколкото ответникът не твърди, че сумата се пази в сметката му по чл.24, ал.1 от ЗЧСИ, нито изразява готовност да я преведе на ищеца, съдът заключава, че като не е запазил в наличност разликата от 23 729.39 лева, подлежаща на връщане на длъжника, по служебната си сметка и се е разпоредил с нея преди поискването й от негова страна в полза на неизвестно лице, ЧСИ е допуснал виновно нарушение на императивната разпоредба на чл.455, ал.3 от ГПК, вр. чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, в резултат на което е осуетил правото на ищеца да му бъде възстановена, и, като пряка и непосредствена последица е причинил на същия имуществена вреда в размер на 23 729.39 лева, за която носи имуществена отговорност и следва да обезщети по реда на чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ. Ето защо, приема, че за посочената сума исковата претенция е основателна и доказана по размер и следва да се уважи.

Досежно претенцията за сумата от 1 976.11 лева, преведена по сметка на ТД на НАП – Ш. за погасяване публични задължения на длъжника, се установи, че преди извършване на разпределение по изпълнителното дело е постъпило удостоверение от ТД на НАП за публични задължения на длъжника в размер на 1 976.11 лева, което е достатъчно основание държавата да се счита присъединен взискател по делото за посочените вземания, на основание чл.458 от ГПК, дори и без постановление от ЧСИ за присъединяването й. Установи се също, че по изпълнителното дело е постъпила сума от продажбата на недвижим имот на длъжника достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели и погасяване задълженията на длъжника за такси и разноски по изпълнението, от което следва, че ЧСИ не е бил длъжен да извършва разпределение по чл.460 от ГПК, респ. – да се съобразява с поредността на ползваните от взискателите привилегии по чл.136, ал.1 от ЗЗД, която го обвързва само, ако наличната сума е недостатъчна за погасяване вземанията на всички. Ето защо, съдът счита, че като е изплатил сумата от 1 976.11 лева на присъединения взискател ТД на НАП – Ш. ответникът не е допуснал нарушения във връзка с изпълнение на служебните си задължения и не е увредил длъжника, поради което досежно нея предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед възраженията на ищеца, че ЧСИ не е следвало да плаща на НАП от сума, получена от продажбата на несеквестируем имот, и тя е следвало да се ползва единствено от първоначалния взискател, в качеството му на ипотекарен кредитор, следва да се отбележи, че 1/2 ид.ч. от имота е изнесена на публична продан като секвестируема, на основание чл.445, ал.1 от ГПК, по искане и за погасяване задълженията към първоначалния взискател, в чиято полза е учредена ипотека върху същия имот, за обезпечаване на вземанията му по изпълнителния лист, а след като тази 1/2 ид.ч. е вече продадена на публична продан, получената за нея цена служи на общо основание за погасяване задълженията на длъжника към всички взискатели – привилегировани и непривилегировани по смисъла на чл.445 от ГПК, тъй като законът не въвежда подобно разграничение между тях. Предвид изложеното, че ищецът не ангажира доказателства в потвърждение на твърдението си, че процесният имот е несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК за останалата 1/2 ид.ч. и, че цената, получена от продажбата на секвестируемата 1/2 ид.ч. е достатъчна за погасяване вземанията както на първоначалния, така и на присъединения взискател, и на задълженията за такси и разноски по изпълнението, приема, че обсъжданите възражения са изцяло несъстоятелни.

Що се касае до останалите действия на ЧСИ, които се сочат от ищеца като нарушения на закона, счита, че не следва да се разглеждат по същество, доколкото, видно от изложеното в исковата молба и естеството на претендираните вреди, те нямат касателство към конкретното засягане имуществената сфера на длъжника. Така твърденията за неспазване от ЧСИ на установените от закона правила за надлежно оформяне и връчване на призовката за доброволно изпълнение, съобщаването на извършените действия по принудително изпълнение, назначаването особен представител на длъжника и изнасянето на публична продан на несеквестируем имот се явяват ирелевантни за правния спор и възведените претенции за заплащане на обезщетение след като ищецът извлича правото си на обезвреда от факта, че не е извършено правилно разпределение на получена при публична продан сума и не му е възстановена разликата от нея, останала като остатък, подлежащ на връщане на длъжника, което изключва позоваването на незаконосъобразни действия на ЧСИ, предхождащи проданта и на такива по нейното извършване, тъй като именно въз основа на породените вследствие на нея правни последици ищецът претендира правото си на вземане. В тази връзка, следва да се отбележи също, че в исковата си молба ищецът не оспорва правото на особения представител да получи възнаграждение за представителство по изпълнителното дело, което е още едно основание за отхвърляне като неотносими към предявената претенция на твърденията за нарушаване на процедурата по назначаването му. Още повече, че настоящото производство не е за търсене на дисциплинарна, а на имуществена отговорност от ЧСИ по чл.45 от ЗЗД и твърденията за допуснати от него служебни нарушения биха били релевантни само ако от тях биха могли да произтекат претендираните от ищеца вреди.

Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2 458.81 лева, като възражението на първия за липса на основание за заплащането им поради признание на иска, следва да се отхвърли, тъй като очевидно с поведението си същият е дал повод за завеждане на делото и не е налице втората от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител А.Т.Т., ЕГН **********, рег. № ... при НК, с район на действие Окръжен съд – Ш., със служебен адрес: гр. Ш., ул. ..., да заплати на Ю.В.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, пл. ..., сумата от 23 729.39 лева / двадесет и три хиляди седемстотин двадесет и девет лева и тридесет и девет стотинки / – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ А.Т.Т. по изп.д. № 201287704001193, съставляващи сума постъпила след публична продан на имот и подлежаща на възстановяване на ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 04.11.2016 г. до окончателното й плащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ю.В.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, пл. ..., срещу частен съдебен изпълнител А.Т.Т., ЕГН **********, рег. № ... при НК, с район на действие Окръжен съд – Ш.., със служебен адрес: гр. Ш., ул. ..., иск за сумата от 1 976.11 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ А.Т.Т. по изп.д. № 201287704001193, изразяващи се в изплащане на посочената сума на присъединения взискател държавата, в лицето на ТД на НАП – Ш., за погасяване публични задължения на ищеца.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител А.Т.Т., ЕГН **********, рег. № 877 при НК, с район на действие Окръжен съд – Ш., със служебен адрес: гр. Ш., ул. ..., да заплати на Ю.В.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, пл. ..., деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 2 458.81 лева / две хиляди четиристотин петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки /.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: