Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр. Шумен , 27.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря Ю.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №601 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №112 от 12.07.2016г. по гр.д.№214/2015г., допълнено с решение №184/20.09.2016г., ВПРС е прогласил за нищожен предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имот от 30.12.2014 г., сключен между Р.Н.Р. и Е.С.В., за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.В.П., ул.“..., представляващ апартамент №..., построен върху държавна земя в кв.47 по плана на гр.В. П. в парцел І, състоящ се от стая, кухня и баня, тоалетна и коридор с обща застроена площ 47.80 кв.м., избено помещение №16 с полезна площ 6.30 кв.м. и 0.00789 % ид.ч. от правото на стоеж и общите части на сградата, описан в нотариален акт №... г. на ВПРС, на основание чл.26, ал.2, пр.ІІ-ро от ЗЗД, поради липса на съгласие, като е осъдил В. да заплати на Р., на основание чл.34 от ЗЗД , сума в размер на 2100.00лв., представляваща дадения от Р.Н.Р. задатък като купувач по нищожния предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имот от 30.12.2014 г., както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 69.49лв., за периода 30.12.2014г.-27.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволна от така постановеното решение останала ответницата, която го обжалва изцяло. Излага, че същото било неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдът не бил изследвал в цялост, събрания по делото доказателствен материал. Неправилно приел, че било налице несъвпадение на двете насрещни волеизявления на страните по предварителния договор. Не бил налице и фактическия състав на липса на съгласие. Крайната дата на сключване на окончателен договор не била и съществен елемент на предварителния договор. Освен това и съгласно чл.24, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влечала нищожност на договора, когато можело да се предположи, че сдЕ.та би била сключена и без недействителните й части.

Въззиваемият Р.Н.Р. взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като съобрази дадените от горната инстанция указания, обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Съгласно отразеното в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2014г., ответницата Е.С.В. се задължила да продаде на ищеца Р.Н.Р., недвижим имот, находящ се в гр.В.П., ул.“..., представляващ апартамент №..., построен върху държавна земя в кв.47 по плана на гр.В.П. в працел І, състоящ се от стая, кухня и баня, тоалетна и коридор с обща застроена площ 47.80 кв.м., избено помещение №16 с полезна площ 6.30 кв.м. и 0.00789 % ид.ч. от правото на стоеж и общите части на сградата, описан в нотариален акт №... г. на ВПРС, без тежести и в състоянието, в което купувачът го е огледал преди подписването на договора, срещу насрещното задължение на купувача да го закупи за сумата 19500лв.. В чл.4 от договора е посочено, че плащането на цената ще се осъществи, както следва: 2100лв. при подписване на договора, която сума се считала за задатък и 18900лв. в деня на изповядване на сдЕ.та. Съгласно чл.5, страните се задължавали да сключат окончателен договор след снабдяване с необходимите документи на имота от страна на продавача до 30.12.2014г., като всяка от тях си запазвала правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред. В чл. 6, т.2 от предварителния договор продавачът, декларирал, че не е прехвърлял имота на други лица, върху него нямало възбрана или други обезпечения и претенции на трети лица, предварителен договор с трети лица, като и че се задължавал да не прехвърля собствеността, да залага, ипотекира или учредява в полза на трети лица права върху имота до подписване на окончателния договор. Страните са постигнали съгласие, че при неизпълнение на поетите по договора задължения от страна на продавача да сключи окончателен договор, същият дължи неустойка в размер на сумата изплатена като задатък при сключване на предварителния договор, както и всички вреди и загуби, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Не е спорно между страните, че сумата от 2100лв. е била изплатена от купувача на продавача по процесния договор.

С нотариална покана рег.№259, том 1, акт 16 от 22.01.2015 г. на нотариус рег.№529, получена от ответницата на 23.01.2015г., ищецът е поискал от последната връщане на даденото капаро от 2100лв., както и изплащането на неустойка от 2100лв., съгласно чл.8 от договора, тъй като имотът бил обременен с ипотека, бил изтекъл срокът за сключване на окончателен договор и не били направени от ответницата необходимите правни действия за прехвърляне на собствеността върху имота.

С нотариална покана рег.№319, том 1, акт 17 от 23.01.2015 г. на нотариус рег.№529, ответницата е поканила ищеца да се яви пред нотариуса на 30.01.2015 г. до 12.00 часа за сключване на окончателния договор за продажба на процесния недвижим имот, като е посочила, че имало изготвен анекс към предварителния договор, в който бил посочен срок за сключване на окончателния договор - 30.01.2015г..

Представила е и удостоверение от СВ от 30.01.2015г., съгласно което, ипотеката върху процесния имот била заличена на 28.01.2015г.. Ищецът е получил поканата на 26.01.2015 г. и не се е явил на посочената в същата дата за сключване на окончателен договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

С исковата молба ищцовата страна депозира претенции за обявяване нищожността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2014г., сочейки конкретни основания – липса на съгласие – при предварителни разговори ответницата заявила, че върху имота нямало тежести, но от удостоверение №45/24.01.2015г. било видно, че върху имота имало учредена ипотека, което сочело на липса на воля за сключването му, съответно липсвал уговорен срок, в който всяка от страните да изпълни своето задължение Като следствие от прогласяване нищожността на договора се претендира връщане на дадената по него сума от 2100лв. като капаро, на основание чл.34 от ЗЗД и мораторна лихва върху нея в размер на 69.49лв. за периода 30.12.2014г.-27.04.2015г..

Липсата на съгласие като основание за нищожност на правните сделки по чл.26, ал.2, пр.ІІ от ЗЗД предполага страна – съдоговорител, да не е изявила волята си, насочена към настъпване на правните последици от атакуваната сдЕ.към момента на нейното сключване. Липса на волеизявление може да има само когато се твърди, че лице, означено като страна по даден договор, не е дало съзнателно съгласие за сключването му. В случая, както бе посочено по-горе, договорът е сключен между страните, като същите са изявили воля за постигане на правните последици на сдЕ.та-сключване на договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Обстоятелството, че една от страните се е задължила да прехвърли имота чист от тежести на другата, а върху имота е имало тежест към момента на сключване на предварителния договор , не е основание да се приеме, че е договорът е нищожен поради липса на съгласие.

Нищожни са само договорите, които законът е обявил за такива, като в необявените случаи /какъвто е например и продажбата на чужда вещ/, договорите не могат да бъдат признати за нищожни. Освен това, съгласно правната теория /”Граждански право на НРБ”-В.Т.”/, липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД е налице когато този, който прави изявлението, го прави с мислената уговорка, че не желае изявеното и тази уговорка стигне до знанието на другата страна; когато изявлението е направено по начин или условия, които изключват възможността то да се възприеме сериозно или когато волеизявлението не почива на нормалната воля на лицето, а е резултата на външна физическа принуда. Очевидно е, че в случая не се касае до наличието на нито една от сочените хипотези, поради което съдът не може да приеме, че договорът се явява нищожен на соченото основание.

Не би могло да се приеме и че договорът се явявал нищожен тъй като липсвал уговорен срок, в който всяка от страните да изпълни своето задължение. В случая е налице посочен срок на задължението, като няма пречка това да е деня на сключване на договора. Неизпълнението на задължението в срок би било основание за разваляне на договора, не и за обявяването му за нищожен. Дори да се приеме, че сочената дата за изпълнение е невъзможна, което се приравнява на липса на уговорена дата /което не се споделя от настоящата инстанция/, то нищожността на отделни части не влече нищожност на договора/чл.26, ал.4 от ЗЗД/ и може да се замести по право от повелителни правила на закона. Така при липса на срок, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора/чл.84, ал.2 от ЗЗД/.

Що се касае до изложеното от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, че от текста на договора не можело да се направи категоричен извод за продажбената цена следва да се отбележи, че съдът следва да се произнася само досежно предмета, с който е бил сезиран/ спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска/, като не може да определя предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала.

Предвид изложеното и съдът намира, че заявените претенции за обявяване нищожността на процесния договор и връщане на даденото по него – сумата от 2100лв., съответно за заплащане на лихва за забава в размер на 69.49лв. за периода 30.12.2014г.-27.04.2015г. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени. Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №112 от 12.07.2016г. по гр.д.№214/2015г. на ВПРС, допълнено с решение №184/20.09.2016г., като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Н.Р. с ЕГН **********, адрес: *** срещу Е.С.В. с ЕГН **********, адрес: ***, искове за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.В.П., ул.“..., представляващ апартамент №..., построен върху държавна земя в кв.47 по плана на гр.В. П. в парцел І, състоящ се от стая, кухня и баня, тоалетна и коридор с обща застроена площ 47.80 кв.м., избено помещение №16 с полезна площ 6.30 кв.м. и 0.00789 % ид.ч. от правото на строеж и общите части на сградата, описан в нотариален акт №... г. на ВПРС, на основание чл.26 от ЗЗД, поради липса на съгласие – за продажбата на имота с тежести и липса на срок; за връщане на сумата 2100лв. на основание чл.34 от ЗЗД и за заплащане на лихва за забава върху нея в размер на 69.49лв. за периода 30.12.2014г.-27.04.2015г..

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ОСЪЖДА Р.Н.Р. да заплати на Е. С.В. деловодни разноски в размер на 652лв. за въззивната инстанция и в размер на 500лв. за първа инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.